Беотийски шлем от РИМ-Русе
Станимир Димитров Върбин Върбанов
В историческият музей на Русе се пази една интересна и необичайна за нашите земи находка. Това е бронзов шлем, от бившата колекция на братя Бобокови. За съжаление няма данни къде и при какви обстоятелства той е открит, което би допринесло за неговото по-точно интерпретиране.
Шлемът е изкован от едно цяло парче, бронз, без снаждания. Покрит е с тъмнозелена патина, която при консервацията на места е отстранена и се вижда блестящият естествен цвят на бронза (Таб.І, 1). Той има куполовидна форма, като калотата от сферична форма чрез свиване образува ръб, от който настрани излизат предпазни части за врата, лицето и ушите. Към него, вероятно е била прикрепена и предпазна част за тила с профил наподобяващ силно разтеглена буква “Μ” (Таб.І, 3)*. Гледан от горе, шлемът има гъбовидна форма, от която встрани излизат предпазите части (Таб.І, 2).
Размерите на доспеха са следните :
-дължината в посока лице – тил измерена от вътрешната част е 31,6 см;
-ширината от вътрешната част между най-издадените краища на предпазителите
за ушите е 24,8 см.;
-височината от върха на калотата до края на затилъка е 23,8 см.;
-тегло 1,06 кг.;
-дебелина 0,2 см.;
Размери на натилната пластина :
-дължина от 17 см.;
-ширина от 8 см.;
Формата на доспеха е много характерна за неговата класификация. Без всякакво съмнение той принадлежи към беотийският тип шлемове, които са рядка археологическа находка. При разглеждания екземпляр се набиват на очи две разлики, които не се наблюдават при известните екземпляри от този тип.
Първата са отворите пробити в корпуса на доспеха. От средата на предпазителите за ушите и скулите по периферията е разположена редица от отвори, на брой 48, които са разположени средно по на 0,5 см., един от друг. Този ред от отвори плътно преминава през затилъка и е с неясно предназначение (Таб.І, 1).
Втората е наличието на допълнителна предпазна част за тила. Характерно за беотийските шлемове е отсъствието на допълнителна защитна част за тила. При русенският шлем той обаче е налице, без да можем с категоричност да заключим оригинално ли е изработен с шлема или в последствие е добавен към него. Тъй като тя не би могла поради конструкцията на шлема да обхване плътно тила, по скоро би се явявала едно удължено продължение на затилъка. Това може би говори, че пластината в последствие е добавена към шлема. Въпреки това изработването на сложната и повърхност с голяма умение, показва, че това е извършено от професионален оръжейник
Не е ясно как допълнителната пластина се е закрепвала за основният корпус.Ако приемем, че за това са служели отворите в задната му част, то тогава не е ясно защо липсват съответните такива върху затилъка. По-скоро те са служели за пришиване на подплата, служеща да амортизира ударите върху главата. Този извод поражда въпроса за липсата на подобни отвори върху предната половина на доспеха.
При наличните за сега възможности за изследване на предмета ни се струва логично да приемем, че защитната пластина за врата е била припоена към основният корпус.
Беотийският тип шлем е доста странен на външен вид, което го отличава от останалите шлемове използвани в Древна Елада (Snodgrass 1967, 94-95). Той няма генетическа връзка с тях, а се развива на основата на копиране на шапка, носена от древните за предпазване от неподходящото време. Доспехът представлява една калота с сферична форма или такава наподобяваща на луковица, от която излиза широка периферия. Тя образува голяма козирка пазеща очите и две характерни нагъвания над ушите, които ги защитават заедно със скулите от сечящи удари (Secunda, Hook 2000, Plate F). В тази форма може да се разпознае една шапка наричана петасос и изработена от плъст (Waurick 1988, 159-162). Тя се открива често в сцените изписвани върху гръцките рисувани вази, върху произведения на скулптурата.
Проблем е наличието на единични находки, което налага широкото използване на изобразителни паметници-релефи, изображения върху вази, скулптурни паметници. Именно върху червенофигурните вази от 5 в. пр. Хр., за първи път може да се наблюдава появата на нов вид шлем, който твърде много се различава от другите такива доспехи (Таб.І, 4). Шлемовете по-скоро наподобяват шапката петасос с нейните характерни големи краища(Ducrey 1985,88-89; Secunda, McBride, 2000 ; Secunda, Hook, 2000, 59), отколкото на останалите гръцки шлемове-коринтски, халкидски, пилос. Проблем е различаването на бронзовият шлем от плъстената шапка. За това могат да помогнат лентите служещи за завързване на шапката към главата и по-меките и очертания, за разлика от тези на шлема (Waurick 1988, 159-162).
Най-ранният артефакт, с който разполагаме произхожда, от гроб в Атина, датиран благодарение на два алабастрона към 400 г. пр. Хр. Шлема силно имитира петасос, притежава сферична калота, от която излиза широка периферия образуваща козирка и затилък (Secunda, McBride, 2000, 12). При ушите тя се спуска остро надолу, като по такъв начин този отстъп е играел роля на набузник (Таб.І, 5). Липсват следи от допълнително прикрепвани защитни елементи.
Следващият паметник, който ни дава информация за ранният беотийски шлем е надгробие от Атина датирано в 395-4 г. пр. Хр. (Таб. І, 6). Доспехът има по-малка козирка от разглеждания по-горе и са появява характерното нагъване над ушите, станало неотменна черта на този тип. Тук шлемът е представен носен от конник, което илюстрира по прекрасен начин препоръката на Ксенофонт от същото време към ездачите. Същият отбелязва, че беотийският шлем е най-удобен за кавалерист, тъй като с нищо не пречи на сетивата - зрение и слух, така необходими при бързото протичане на конният бой (Warny 1981, 82).
Явно през четвъртото столетие започва и масовото разпространение на разглеждания тип шлем, за което говорят изображенията му върху монети на Фарсала, Коринт, Неапол в Македония (Waurick 1988, 159-162) Това явление можем да отдадем не само на удобството и практичността му, но и на военната мода, съществувала през различни времена и при различни общества.
Може би най-хубавите изображения на беотийски шлем имаме от т. нар. “Саркофага на Александър”. Там с него са представени две конни фигури: в едната някой разпознават александровият приятел и генерал Хефестион (Таб.ІІ,1), а другата вероятно принадлежи на кавалерийски офицер (Таб.ІІ,2). За съжаление въпреки подробните изображения не е представен начина на закрепване на шлема към главата.
Върху мозайка от Помпей, изобразяваща по всяка вероятност битката при Иса, отново виждаме беотийският шлем сред приближените на Александър (Димитров 2002-3, 179-187). Въпреки, че е от І в. пр. Хр. тя е копие на оригинал отнасян от специалистите към началото на ІV в. пр. Хр. за жалост тя е повредена и тези поражения засягат и групата конници, които начело с Александър се врязват в персите. Персонажът до него, без съмнение с висок статус, носи беотийски шлем обкичен с лавров венец, явно отличителен знак (Таб. ІІ, 3) (Нечитайлов 2000, 121-129).
Времето на Александър ни дава и два действителни бронзови шлема, спомагащи за датировката на този от Русе.
Първият е открит в р. Тигър през 1854 г. без контекст и обикновено е отнасян към епохата на великия македонски владетел поради поразителната му прилика със шлема от Саркофага на Александър (Конноли 2001, 72-73). Доспехът има характерната за типа форма, добре изразена козирка, предпазители над ушите и слабо изразен затилък (Waurick 1988, 159-162). На едната си странична периферия има пробити два кръгли отвора, които нямат същата съответстваща двойка от другата страна (Таб.ІІ, 4). Не е ясно как е закрепян подбрадният ремък за основният корпус.
Другият шлем е открит край молдовското село Олонещи в групова находка от шест шлема и толкова наколенника (Сеергиев 1966, 132-142). Той е странен хибрид между беотийски и тракийски тип шлем (Таб.ІІ, 5). Учудваща при него е липсата на затилък характерен за беотиските доспехи. Той по-скоро е наследен от групата на халкидсите шлемове.
Разглежданият шлем продължава да се използва и през 3 в. пр. Хр., един варовиков модел от Мемфис (Таб. ІІ,6)( (Dintis 1986, Taf.3; Waurick 1988, 159-162), както и украсата на надгробна стела от Танагра (Таб. ІІ, 7) (Dintis 1986,Taf. 4). Явно през същото столетие настъпва и значителна промяна, явяваща се в допълнителните защитни части, каквито се явяват набузниците. Именно с набузници беотийският шлем е представен върху монетите на Скотуза, Тесалия (Waurick 1988, 159-162).
Това нововъведение се демонстрира по превъзходен начин от шлем намиращ се в Хамбург, за жалост с неизвестно местонахождение (Dintis 1986, Taf.6; Waurick 1988, 159-162). Той има общите белези на беотийският тип, но калотата му е почти сфера, затилъка с причудлива извивка, а нагъването над ушите съвсем слабо. Новото е наличието на триъгълен фронтон над челото и запазени шарнирни връзки на загубените сега набузници. Точно с такъв фронтон и набузници са представени беотийските шлемове върху Пергамският олтар (Таб. ІІ, 8) (Dintis 1986, Taf. 4). Самият фронтон се явява украса характерна за елинистическите шлемове.
От ІІ в. пр. Хр. данните за беотийски шлем се срещат преди всичко върху монети на елинистическите царе. Виждаме го изобразен върху сребърни монети на сирийският владетел Антиох VІ (145-142 г. пр. Хр.), върху поредица от монети на Бактрия (Dintis 1986, Taf. 6). Тук той е представен без набузници, със съвсем малки странични предпазители, украсен с триъгълен фронтон, по някога с бичи рога и уши (Таб. ІІ,9). Трудно е да се каже дали това са вече реално използвани доспехи, или просто иконографска традиция наследила времето на Александър Македонски.
Въз основа на всичко изложено по-горе ще се опитаме да датираме шлемът от Русенският музей. Без съмнение той се различава твърде много от ранните прототипи, по сферичната си калота и добре развитите големи странични предпазни части. Най-близка е приликата с шлемовете от Саркофага на Александър и този от р. Тигър. Русенският доспех има значително по-висока калота и широки козирка и затилък (Таб.І, 1), но в общи линии обектите са еднакви. Считаме, че като допълнителна датираща точка можем да изпозваме пластината-затилък. Тя по форма много наподобява, както посочихме по-горе затилъка на шлемът от Олонещи, а ат там и предпазните части за врата на халкидските шлемове (Сеергиев 1966, 132-142). Тъй като нямаме по-късни изображения на беотийски шлем с затилък то вероятно двата шлема или по-точно преправката при българският, са синхронни. Разглежданият доспех няма следи от закрепване на набузници, нито украса от фронтон, нещо което видяхме да е модерно за ІІІ-ІІ в. пр. Хр. (Waurick 1988, 159-162). Следователно шлемът от Русе може да бъде поставен в четвъртото – третото десетилетие на ІV в., като дата на изработка. Имаме многобройни данни за това, че бронзовите доспехи в Античността са използвани дълго време, така че нямайки данни за контекста на находката не можем да определим нейният terminus post quem.
Накрая и най-любопитният въпрос-как шлемът е попаднал в древна Тракия. Без съмнение, съдейки от многобройните запазени примери на античното изкуство и археологическите находки той е дело на гръцкото антично оръжейно дело, а не местна изработка.
Струва ни се слабо защитима тезата за внос, тъй като беотийските шлемове, както бе посочено са много рядка археологическа находка и явно не толкова популярни сред гръцките съседи. По-вероятна е възможността доспехът да е попаднал в днешните български земи след походите на Филип ІІ и Александър ІІІ срещу трибалите (Димитров 2002-3, 179-187), или от бойните действия на Лизимах срещу гетите.
Напълно е допустимо и използването на доспеха известен период от време, преди да бъде изваден от употреба. Известни са многобройни примери на използване и преупотреба на доспехи през античната епоха, поради високата им стойност.
Шлемът от РИМ - Русе е една рядка и интересна находка, като се надяваме, че неговото популяризиране ще му донесе достойно място сред запазените военни артефакти от Античността.
* Не може с пълна категоричност да се потвърди свързването на пластината с шлема. Възможно е да произхожда от шлем халкидски тип, от който е бил отрязан затилъка.
Литература :
Димитров, С. Два шлема от Тракия. ИРМИВТ, ХVІІ-ХVІІІ, 2002-3, 179-187
Конноли, П. Греция и Рим. М. 2001,72-73
Нечитайлов, Максим. Кавалерия Александра Македонского.- Para Bellum, №10, 2000, 121-129
Сергеев, Г. П. Олонештский античный клад./ ВДИ, 2,1966, 132-142
Dintis, P. Hellenistische Helme. Roma,1986.
Ducrey, P. Warfare in Ancient Greece. Freiburg, 1985
Secunda, N. McBride,A. The Ancient Greeks. London
Secunda, N.; Hook, A. Greek Hoplite 480-323 BC. London 2000.
Secunda, N.; Warry, J. Alexander The Great. London 2000.
Snodgrass, A. M. Arms and armour of the Greeks. London 1967.
Warny, J. Die Kriegskunze der Griechen und Rumer. Saizburg,1981.
Waurick,G. Helme Der Hellenistischen Zeit Und Ihre Vorlaufer. Antike Helme. Mainz, 1988.
Станимир Димитров Върбин Върбанов
В историческият музей на Русе се пази една интересна и необичайна за нашите земи находка. Това е бронзов шлем, от бившата колекция на братя Бобокови. За съжаление няма данни къде и при какви обстоятелства той е открит, което би допринесло за неговото по-точно интерпретиране.
Шлемът е изкован от едно цяло парче, бронз, без снаждания. Покрит е с тъмнозелена патина, която при консервацията на места е отстранена и се вижда блестящият естествен цвят на бронза (Таб.І, 1). Той има куполовидна форма, като калотата от сферична форма чрез свиване образува ръб, от който настрани излизат предпазни части за врата, лицето и ушите. Към него, вероятно е била прикрепена и предпазна част за тила с профил наподобяващ силно разтеглена буква “Μ” (Таб.І, 3)*. Гледан от горе, шлемът има гъбовидна форма, от която встрани излизат предпазите части (Таб.І, 2).
Размерите на доспеха са следните :
-дължината в посока лице – тил измерена от вътрешната част е 31,6 см;
-ширината от вътрешната част между най-издадените краища на предпазителите
за ушите е 24,8 см.;
-височината от върха на калотата до края на затилъка е 23,8 см.;
-тегло 1,06 кг.;
-дебелина 0,2 см.;
Размери на натилната пластина :
-дължина от 17 см.;
-ширина от 8 см.;
Формата на доспеха е много характерна за неговата класификация. Без всякакво съмнение той принадлежи към беотийският тип шлемове, които са рядка археологическа находка. При разглеждания екземпляр се набиват на очи две разлики, които не се наблюдават при известните екземпляри от този тип.
Първата са отворите пробити в корпуса на доспеха. От средата на предпазителите за ушите и скулите по периферията е разположена редица от отвори, на брой 48, които са разположени средно по на 0,5 см., един от друг. Този ред от отвори плътно преминава през затилъка и е с неясно предназначение (Таб.І, 1).
Втората е наличието на допълнителна предпазна част за тила. Характерно за беотийските шлемове е отсъствието на допълнителна защитна част за тила. При русенският шлем той обаче е налице, без да можем с категоричност да заключим оригинално ли е изработен с шлема или в последствие е добавен към него. Тъй като тя не би могла поради конструкцията на шлема да обхване плътно тила, по скоро би се явявала едно удължено продължение на затилъка. Това може би говори, че пластината в последствие е добавена към шлема. Въпреки това изработването на сложната и повърхност с голяма умение, показва, че това е извършено от професионален оръжейник
Не е ясно как допълнителната пластина се е закрепвала за основният корпус.Ако приемем, че за това са служели отворите в задната му част, то тогава не е ясно защо липсват съответните такива върху затилъка. По-скоро те са служели за пришиване на подплата, служеща да амортизира ударите върху главата. Този извод поражда въпроса за липсата на подобни отвори върху предната половина на доспеха.
При наличните за сега възможности за изследване на предмета ни се струва логично да приемем, че защитната пластина за врата е била припоена към основният корпус.
Беотийският тип шлем е доста странен на външен вид, което го отличава от останалите шлемове използвани в Древна Елада (Snodgrass 1967, 94-95). Той няма генетическа връзка с тях, а се развива на основата на копиране на шапка, носена от древните за предпазване от неподходящото време. Доспехът представлява една калота с сферична форма или такава наподобяваща на луковица, от която излиза широка периферия. Тя образува голяма козирка пазеща очите и две характерни нагъвания над ушите, които ги защитават заедно със скулите от сечящи удари (Secunda, Hook 2000, Plate F). В тази форма може да се разпознае една шапка наричана петасос и изработена от плъст (Waurick 1988, 159-162). Тя се открива често в сцените изписвани върху гръцките рисувани вази, върху произведения на скулптурата.
Проблем е наличието на единични находки, което налага широкото използване на изобразителни паметници-релефи, изображения върху вази, скулптурни паметници. Именно върху червенофигурните вази от 5 в. пр. Хр., за първи път може да се наблюдава появата на нов вид шлем, който твърде много се различава от другите такива доспехи (Таб.І, 4). Шлемовете по-скоро наподобяват шапката петасос с нейните характерни големи краища(Ducrey 1985,88-89; Secunda, McBride, 2000 ; Secunda, Hook, 2000, 59), отколкото на останалите гръцки шлемове-коринтски, халкидски, пилос. Проблем е различаването на бронзовият шлем от плъстената шапка. За това могат да помогнат лентите служещи за завързване на шапката към главата и по-меките и очертания, за разлика от тези на шлема (Waurick 1988, 159-162).
Най-ранният артефакт, с който разполагаме произхожда, от гроб в Атина, датиран благодарение на два алабастрона към 400 г. пр. Хр. Шлема силно имитира петасос, притежава сферична калота, от която излиза широка периферия образуваща козирка и затилък (Secunda, McBride, 2000, 12). При ушите тя се спуска остро надолу, като по такъв начин този отстъп е играел роля на набузник (Таб.І, 5). Липсват следи от допълнително прикрепвани защитни елементи.
Следващият паметник, който ни дава информация за ранният беотийски шлем е надгробие от Атина датирано в 395-4 г. пр. Хр. (Таб. І, 6). Доспехът има по-малка козирка от разглеждания по-горе и са появява характерното нагъване над ушите, станало неотменна черта на този тип. Тук шлемът е представен носен от конник, което илюстрира по прекрасен начин препоръката на Ксенофонт от същото време към ездачите. Същият отбелязва, че беотийският шлем е най-удобен за кавалерист, тъй като с нищо не пречи на сетивата - зрение и слух, така необходими при бързото протичане на конният бой (Warny 1981, 82).
Явно през четвъртото столетие започва и масовото разпространение на разглеждания тип шлем, за което говорят изображенията му върху монети на Фарсала, Коринт, Неапол в Македония (Waurick 1988, 159-162) Това явление можем да отдадем не само на удобството и практичността му, но и на военната мода, съществувала през различни времена и при различни общества.
Може би най-хубавите изображения на беотийски шлем имаме от т. нар. “Саркофага на Александър”. Там с него са представени две конни фигури: в едната някой разпознават александровият приятел и генерал Хефестион (Таб.ІІ,1), а другата вероятно принадлежи на кавалерийски офицер (Таб.ІІ,2). За съжаление въпреки подробните изображения не е представен начина на закрепване на шлема към главата.
Върху мозайка от Помпей, изобразяваща по всяка вероятност битката при Иса, отново виждаме беотийският шлем сред приближените на Александър (Димитров 2002-3, 179-187). Въпреки, че е от І в. пр. Хр. тя е копие на оригинал отнасян от специалистите към началото на ІV в. пр. Хр. за жалост тя е повредена и тези поражения засягат и групата конници, които начело с Александър се врязват в персите. Персонажът до него, без съмнение с висок статус, носи беотийски шлем обкичен с лавров венец, явно отличителен знак (Таб. ІІ, 3) (Нечитайлов 2000, 121-129).
Времето на Александър ни дава и два действителни бронзови шлема, спомагащи за датировката на този от Русе.
Първият е открит в р. Тигър през 1854 г. без контекст и обикновено е отнасян към епохата на великия македонски владетел поради поразителната му прилика със шлема от Саркофага на Александър (Конноли 2001, 72-73). Доспехът има характерната за типа форма, добре изразена козирка, предпазители над ушите и слабо изразен затилък (Waurick 1988, 159-162). На едната си странична периферия има пробити два кръгли отвора, които нямат същата съответстваща двойка от другата страна (Таб.ІІ, 4). Не е ясно как е закрепян подбрадният ремък за основният корпус.
Другият шлем е открит край молдовското село Олонещи в групова находка от шест шлема и толкова наколенника (Сеергиев 1966, 132-142). Той е странен хибрид между беотийски и тракийски тип шлем (Таб.ІІ, 5). Учудваща при него е липсата на затилък характерен за беотиските доспехи. Той по-скоро е наследен от групата на халкидсите шлемове.
Разглежданият шлем продължава да се използва и през 3 в. пр. Хр., един варовиков модел от Мемфис (Таб. ІІ,6)( (Dintis 1986, Taf.3; Waurick 1988, 159-162), както и украсата на надгробна стела от Танагра (Таб. ІІ, 7) (Dintis 1986,Taf. 4). Явно през същото столетие настъпва и значителна промяна, явяваща се в допълнителните защитни части, каквито се явяват набузниците. Именно с набузници беотийският шлем е представен върху монетите на Скотуза, Тесалия (Waurick 1988, 159-162).
Това нововъведение се демонстрира по превъзходен начин от шлем намиращ се в Хамбург, за жалост с неизвестно местонахождение (Dintis 1986, Taf.6; Waurick 1988, 159-162). Той има общите белези на беотийският тип, но калотата му е почти сфера, затилъка с причудлива извивка, а нагъването над ушите съвсем слабо. Новото е наличието на триъгълен фронтон над челото и запазени шарнирни връзки на загубените сега набузници. Точно с такъв фронтон и набузници са представени беотийските шлемове върху Пергамският олтар (Таб. ІІ, 8) (Dintis 1986, Taf. 4). Самият фронтон се явява украса характерна за елинистическите шлемове.
От ІІ в. пр. Хр. данните за беотийски шлем се срещат преди всичко върху монети на елинистическите царе. Виждаме го изобразен върху сребърни монети на сирийският владетел Антиох VІ (145-142 г. пр. Хр.), върху поредица от монети на Бактрия (Dintis 1986, Taf. 6). Тук той е представен без набузници, със съвсем малки странични предпазители, украсен с триъгълен фронтон, по някога с бичи рога и уши (Таб. ІІ,9). Трудно е да се каже дали това са вече реално използвани доспехи, или просто иконографска традиция наследила времето на Александър Македонски.
Въз основа на всичко изложено по-горе ще се опитаме да датираме шлемът от Русенският музей. Без съмнение той се различава твърде много от ранните прототипи, по сферичната си калота и добре развитите големи странични предпазни части. Най-близка е приликата с шлемовете от Саркофага на Александър и този от р. Тигър. Русенският доспех има значително по-висока калота и широки козирка и затилък (Таб.І, 1), но в общи линии обектите са еднакви. Считаме, че като допълнителна датираща точка можем да изпозваме пластината-затилък. Тя по форма много наподобява, както посочихме по-горе затилъка на шлемът от Олонещи, а ат там и предпазните части за врата на халкидските шлемове (Сеергиев 1966, 132-142). Тъй като нямаме по-късни изображения на беотийски шлем с затилък то вероятно двата шлема или по-точно преправката при българският, са синхронни. Разглежданият доспех няма следи от закрепване на набузници, нито украса от фронтон, нещо което видяхме да е модерно за ІІІ-ІІ в. пр. Хр. (Waurick 1988, 159-162). Следователно шлемът от Русе може да бъде поставен в четвъртото – третото десетилетие на ІV в., като дата на изработка. Имаме многобройни данни за това, че бронзовите доспехи в Античността са използвани дълго време, така че нямайки данни за контекста на находката не можем да определим нейният terminus post quem.
Накрая и най-любопитният въпрос-как шлемът е попаднал в древна Тракия. Без съмнение, съдейки от многобройните запазени примери на античното изкуство и археологическите находки той е дело на гръцкото антично оръжейно дело, а не местна изработка.
Струва ни се слабо защитима тезата за внос, тъй като беотийските шлемове, както бе посочено са много рядка археологическа находка и явно не толкова популярни сред гръцките съседи. По-вероятна е възможността доспехът да е попаднал в днешните български земи след походите на Филип ІІ и Александър ІІІ срещу трибалите (Димитров 2002-3, 179-187), или от бойните действия на Лизимах срещу гетите.
Напълно е допустимо и използването на доспеха известен период от време, преди да бъде изваден от употреба. Известни са многобройни примери на използване и преупотреба на доспехи през античната епоха, поради високата им стойност.
Шлемът от РИМ - Русе е една рядка и интересна находка, като се надяваме, че неговото популяризиране ще му донесе достойно място сред запазените военни артефакти от Античността.
* Не може с пълна категоричност да се потвърди свързването на пластината с шлема. Възможно е да произхожда от шлем халкидски тип, от който е бил отрязан затилъка.
Литература :
Димитров, С. Два шлема от Тракия. ИРМИВТ, ХVІІ-ХVІІІ, 2002-3, 179-187
Конноли, П. Греция и Рим. М. 2001,72-73
Нечитайлов, Максим. Кавалерия Александра Македонского.- Para Bellum, №10, 2000, 121-129
Сергеев, Г. П. Олонештский античный клад./ ВДИ, 2,1966, 132-142
Dintis, P. Hellenistische Helme. Roma,1986.
Ducrey, P. Warfare in Ancient Greece. Freiburg, 1985
Secunda, N. McBride,A. The Ancient Greeks. London
Secunda, N.; Hook, A. Greek Hoplite 480-323 BC. London 2000.
Secunda, N.; Warry, J. Alexander The Great. London 2000.
Snodgrass, A. M. Arms and armour of the Greeks. London 1967.
Warny, J. Die Kriegskunze der Griechen und Rumer. Saizburg,1981.
Waurick,G. Helme Der Hellenistischen Zeit Und Ihre Vorlaufer. Antike Helme. Mainz, 1988.