gollum написа
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Походите на викингите
Collapse
X
-
A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
блог за средновековна балканска история
-
Четох преди 2-3 години книга посветена на световното развитие от средновековието до 30 те години на миналия век, мисля беше птфренски автор, но трябва да проверя.
Та той даваше информация за жикингски колонисти на Ню Фаунд Ленд и по крайбрежието на Лабрадор. В началото всички условия били благоптиятни за колонизация, по-късно дори се установила търговия между индианци и Викинги. Дори се споменаваше, че разменна единица била осолена, сушена сьомга ( ), но при някаква сделка индианците се почувствали ощетени и нападнали. Викингите избили доста, но, в крайна сметка индианците ги прогонили.
Comment
-
Става въпрос за район в Северна Америка, който скандинавските колонизатори наричали Винланд. Самите колонизатори идват от Исландия и са били малко на брой. Езиковата бариера, своенравния нрав на двете общности и отдалечеността от Европа вероятно са едни от причините колонията да замре. Мисля, че някъде във форума имаше отделна тема за Винланд.They march in full battle dress
With faces grim and pale
Tattered banners and bloody flags
Rusty spears and blades...
Comment
-
Попаднах в една статия на интересен момент от рейдовете по течението на река Лоара, през 866г. (статията е за викинги и франки специално). Според хроникьора, някой си Режино (?, не съм сигурен в транслирането на името), "около 400 северняци, в съюз с бретонците, се качили нагоре по Лоара с коне и ограбили Льо Ман". Като тръгнали обратно към корабите си, викингите били пресрещнати от граф Робер от Анжу (който 4 години по-рано наел флотилия от скандинавски кораби за 6000 паунда сребро да пазят от набези) при Брисант, близо до Анжер (графът бил съпроводен и от други трима благородници).
Като видели, че са превъзхождани, северняците се скрили в една каменна църква. Понеже графът на Анжу пък притежавал обсадни машини, се почувствал сигурен в победата и "свалил шлема и ризницата си", очаквайки развръзката. Викингите веднага нападнали, убили графа и се прибрали обратно в каменната църква, взимайки тялото "за залог". Естествено, франките се оттеглили след тая злополука и оставили северняците да стигнат до корабите си.
В същата статия, която е с общ характер, тоест обзор на епохата е, има и няколко таблици (оскъдни, но, струва ми се, ценни) по хроники - за плащани откупи и за жертви, дадени от викинги. Всъщност, излиза, че при сблъсъци, когато са успявали да се организират, франките са разпердушинвали малобройните северни отряди (описаният случай е едно от изключенията), освен в морските битки, където пък няма регистрирана и една франкска победа. За успешността на рейдовете са дадени следните обяснения, подкрепени пак с откъси от хроники ( Сен-Бертен, Фулда и т.н.), че викингите не са имали скрупули да се движат и нападат нощем и през гори, че водачите на отрядите са участвали дейно в ежедневния живот на войните си, цапали са си ръцете при строене на временни укрепления, нападали в първите редици, което не било валидно за франкските военачалници, и разбира се изненадата.
Такива ми ти работи.Last edited by sewast; 20-12-2010, 18:24.sigpic
Sword song and horn sound
Comment
-
Севасте, онзи хронист вероятно е абат Регинон от Прюм (Regino von Prüm).
Чалъков, имаше тук някъде тема за литература за викингите. В "Скандинавската експанзия и Западът" на Лиляна Симеонова има информация.
Със сигурност скандинавци са основали Упсала, Трондхейм, Йелинге, Хедебю, а май и Новгород.
Пак скандиавци са основали Дъблин.
Comment
-
gregorianus написа Виж мнениеСевасте, онзи хронист вероятно е абат Регинон от Прюм (Regino von Prüm)...
Със сигурност скандинавци са основали Упсала, Трондхейм, Йелинге, Хедебю, а май и Новгород.
Пак скандинавци са основали Дъблин.
За Дъблин и Лимерик (също викингско поселище, само че в юго-западна Ирландия) - попаднах на текст, но го четох набързо, карам по памет, изглежда изследователите вече не мислят Дъблин за основан от викинги - имало град познат още на Птолемей(?), ситуацията с Дъблин е като с Йорвик (Йорк) - има разцвет на поселището, след завоюването от викинги...
В английското уики има история на предвикингския и викингския Дъблин, не знам колко са меродавни:
За Новгород и аз така знам, че е от шведи (руси) създаден.
Иначе, като цяло, повечето населени места по балтийското крайбрежие, създадени от скандинавци са имали временен характер на сборни пунктове и бази, които после са станали градове...
И аз да ви питам, Грегорианус, срещнах веднъж, че ирландците различавали норвежци от датчани с черни и бели северни (или пък беше друго тук?) хора - попадала ли ви е по-подробна информация по този въпрос и дали можете да ме светнете как е точно?sigpic
Sword song and horn sound
Comment
-
Нант, Дъблин, Лимерик, евентуално Рощок, Bjarmaland (както и да се чете евентуално Архангелск)
http://en.wikipedia.org/wiki/File:Vi...ndinavia_2.jpg - градове в скандинавия
За руските градове не е ясно може и да е имало поселище там преди това а може и да е нямало. За дъблин мога да кажа че всички автори го посочват като чисто викингски град (за разлика от Йорвик в Денло) през епохата, но вс пак може и там д ае имало село.
Забравих да спомена и градовете във финландия - реално те се разрастват около викингски търговски постове
Comment
-
han asd написа Виж мнениеЗа дъблин мога да кажа че всички автори го посочват като чисто викингски град (за разлика от Йорвик в Денло) през епохата, но вс пак може и там д ае имало село.
(за Нант, ако става дума за бретонския град в западна Франция днес, също не мога да се съглася, Чалъков пита за основани от викингите градове, а Нант е владян съвсем мъничко и то от наследниците на викингите, установени като феодали на франките в Нормандия, някъде 15-тина години (в началото на 10 век, а е ограбван при рейд в средата на 9-ти, значи го е имало преди викингските набези), и има история от преди това, включително като галски и римски град - http://fr.wikipedia.org/wiki/Histoire_de_Nantes).
Тази тема и мен ме интересува, споделете, ако обичате, по-подробно това, което сте срещал по въпроса.Last edited by sewast; 21-12-2010, 15:17.sigpic
Sword song and horn sound
Comment
-
За мухоморките и берсеркерската ярост.
Лично мен винаги ме е съмнявала тая хипотеза, но не мога да бъда категоричен.
Вижте обаче какво дават по медицинските сайтове:
http://www.doctorbg.com/page.php?id=15331
Отравяне с червена мухоморка (Amanita muscaria)
...Токсичност се проявява при консумацията над 1 грам гъби или 50-100 мг иботенова киселина. Последната е силно невротоксична при инжектиране в мозъците на плъхове и мишки. Фатално е консумирането над 15 гъби. Червените мухоморки са най-отровни през пролетта и лятото, когато съдържанието на мусцимол и иботенова киселина е 10 пъти по-високо отколкото през есента и зимата.
Термичната обработка на червената мухоморка намалява токсичността, докато изсушаването я увеличава, тъй като процесът улеснява превръщането на иботенова киселина в по-силния мусцимол. В Япония детоксикират червените мухоморки чрез мариноване. Все пак смъртните случаи след консумация на червени мухоморки са изключително редки.
Червената мухоморка съдържа редица биологично активни агенти, като за два от тях се знае, че притежават психоактивност. Най-голямо значение има мусцимолът (3-хидрокси-5-аминометил-1-изоксазол). Той е продукт на декарбоксилирането или сушенето на иботеновата киселина - друга важна съставка на Amanita muscaria. Мускаринът е друга съставка, за която дълго време се смяташе, че стои в основата на халюциногенното действие на червената мухоморка. В средата на 20 век японски и английски учени установиха, че последното се дължи главно на иботеновата киселина и мусцимола.
Иботеновата киселина и мусцимолът имат структурно сходство, както помежду си, така и с два основни невротрансмитера в централната нервна система - ГАМК (гама-аминомаслена киселина, GABA) и глутамат. Аналогично на двата медиатора, иботеновата киселина е мощен GABAa-рецепторен агонист, а мусцимолът - агонист на NMDA-глутаматните рецептори и някои метаболотропни глутаматни рецептори, които са свързани с контрола на невроналната активност.
Мусказонът е друга съставка на червената мухоморка, която е продукт на разграждането на иботеновата киселина след облъчване с УВ-лъчи. Фармакологичната му активност е слаба.
Мускаринът се свързва с мускариновите рецептори в парасимпатиковата нервна система. Количествата мускарин в червената мухоморка са пренебрежимо малки, за да предизвикат симптоматика.
Симптомите на отравяне с червена мухоморка са разнообразни и непредвидими. Те от голяма степен зависят от региона, количеството погълнати гъби, телесната маса и т.н. Симптомите варират от гадене до сънливост. Могат да се наблюдават холинергични ефекти (ниско кръвно налягане, потене и саливация), зрителни и слухови смущения, промени в настроението, еуфория, релаксация и загуба на равновесия. Често се среща преходна ретроградна анемия.
При тежки отравяния пациентите изпадат в делириум, който може да премине в кома. Могат да се наблюдават припадъци. Симптоматиката започва 30 - 90 минути след поглъщането, пикът е в рамките на три часа, но някои от симптомите могат да имат продължителност няколко дни. В повечето случаи настъпва пълно възстановяване в рамките на 12 часа....http://www.arsmedica.bg/bg/poisoning...3/alpha/0.html
Отравяне с гъби с невротропно действие
Гъби с невротропно действие са:
1. Червената мухоморка (Amanita muscarina) ...
Тези гъби съдържат алкалоида мускарин, който възбужда парасимпатикуса. Червената мухоморка и особено пантерката съдържат и атропиноподобно вещество. При отравяне с тези гъби се наблюдават два синдрома: мускаринов и пантеринов. У нас отравяния с тези гъби се срещат рядко.
Клиника: Латентният период е много крътък – ½ -1 час.
Мускариновият синдром се характеризира с изпотяване, повишено слюноотделяне, сълзотечение, повръщане, коремни болки, диария, миоза и брадикардия. В тежки случаи настъпва задух, цианоза, белодробен оток, кома.
Пантериновият синдром се характеризира с гастроинтестинални прояви и с холинолитичен синдром – атаксия, възбуда, дезориентация, делир, халюцинации. Лигавиците са сухи, има мидриаза, тахикардия. В тежки случаи настъпват и гърчове. ...
1.Като се има предвид, че шаманите най-вероятно са ги беряли лятно време и са ги сушали, преди да правят билета, значи, токсичният ефект е бил усилван.
2. Забележете, че реакцията на организма е описана като строго индивидуална - ако конценрацията е прекалено малка, то тя не е въздействала на боеца въобще;
3. Ако пък е била в повече - кой би рискувал да се продриска, да почне да припада и т.н. по време на битка?!
Затова и си мисля, че не само не са потребявали билета, но и да са, не халюциногенът е бил от решаващо значение...
Но това, разбира се, са само догатки от моя страна.sigpic
Sword song and horn sound
Comment
-
schalakov написа Виж мнениеИ аз те подкрепям за червената мухоморка...За да се говори в северните страни за такава отвара явно са е правели тамошните шамани.А и както си показал в темата за червена мухоморка,добре се описват нейните въздействия върху хората в определени количества...
А за други видове мухоморки (зелена, бяла) и дума не може да става, тъй като те пък са силно отровни - смъртността преди 20 век е към 60-70% (пак според тези два сайта, които съм цитирал), а сега е спаднала до 20-30%, тоест, това си е адски отровно.sigpic
Sword song and horn sound
Comment
-
Севасте, това с "черните" и "белите" скандинавци е вярно.
Ирландското население нарича скандинавците "лохланци", "лохлани", "лохланехи" или "лохланахи", Lochlannach, което означава "хора от страната на езерата". Първоначално обозначава конкретно норвежците, които най-често пътуват до Ирландия.
"Черни лохланци" в Ирландия са наричани датчаните и шведите, макар че шведи рядко са се появявали в Ирландия и Британия. Съответно норвежците стават "бели лохланци"
Познатото фамилно име Маклоклън, MacLachlan е с такъв произход.
След края на викингските нашествия историческият спомен се размива и "лохланахи" почти става синоним на "фомори", тоест на зли духове, стари божества или чудовища, излизащи от морето и/или отвъдния свят, за да вършат поразии. Разделението между "черни" и "бели" лохланци/лохланахи се губи.
Comment
-
gregorianus написа Виж мнениеСевасте, това с "черните" и "белите" скандинавци е вярно.
Ирландското население нарича скандинавците "лохланци", "лохлани", "лохланехи" или "лохланахи", Lochlannach, което означава "хора от страната на езерата". Първоначално обозначава конкретно норвежците, които най-често пътуват до Ирландия.
"Черни лохланци" в Ирландия са наричани датчаните и шведите, макар че шведи рядко са се появявали в Ирландия и Британия. Съответно норвежците стават "бели лохланци"
Познатото фамилно име Маклоклън, MacLachlan е с такъв произход.
След края на викингските нашествия историческият спомен се размива и "лохланахи" почти става синоним на "фомори", тоест на зли духове, стари божества или чудовища, излизащи от морето и/или отвъдния свят, за да вършат поразии. Разделението между "черни" и "бели" лохланци/лохланахи се губи.sigpic
Sword song and horn sound
Comment
Comment