Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Походите на викингите

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #16
    Тъй като виждам, че няма да получа скоро отговор си позволявам да насоча вниманието ви към една много хубава историческа книжка за викингите в електронен (пдф) вариант на руски език.
    A strong toun Rodez hit is,
    The Castell is strong and fair I wis...


    блог за средновековна балканска история

    Comment


      #17
      Guy de Mont Ferrand написа
      Къде това
      В Ню Фаундленд, а също така и надгробни камъни с руни
      (\_/)
      (°_°)
      (> <) <- This is Bunny. Copy Bunny into your signature to help him on his way to world domination.

      Comment


        #18
        Warlord написа
        В Ню Фаундленд, а също така и надгробни камъни с руни
        Верно ли?!? Как съм го изпуснал това откритие....

        Има ли материали в нета по темата?
        A strong toun Rodez hit is,
        The Castell is strong and fair I wis...


        блог за средновековна балканска история

        Comment


          #19
          Warlord, това което знам е, че първите контакти на викингите със местното население на Северна Америка били дружелюбни. В последствие обаче отношенията им се влошили. Според една от легендите викингите дали на американците да пият мляко, което те за първи път виждали. Поради това, че организма им не е бил привикнал към него тези които го изпили, получили силни стомашни болки. Местното население помислило, че викингите са ги натровили и ги нападнали. Въпреки, че северняците били корави войни, не могли да отблъснат чуждите войски, които го превъзхождали поне десетократно. В сагите се споменава, че викингите били изумени от жестокостта и отблъскващия външен вид на местното население. След тази случка по-голямата част от викингите отплават на изток към родината си, а в Северна Америка остава една много малка част, която в никакъв случай не би могла да бъде основата на колония. Освен това земята била неплодородна, а природата дива. Според някои скандинавски учени викингски кораби са достигнали дори до Флорида и Мескиканския залив. Това свое твърдение те подкрепят с извода, че е твърде вероятно викингите достигнали северните части на Америка да са се спуснали с корабите си на юг. Още повече като се има в предвид авантюристичния им дух и устойчивсотта на корабите им.
          They march in full battle dress
          With faces grim and pale
          Tattered banners and bloody flags
          Rusty spears and blades...

          Comment


            #20
            Макар, че там са открити и типичните за тях погребения с цели кораби обърнати наобратно, освен споменатите от теб следи.
            В Ню Фаундленд, а също така и надгробни камъни с руни
            *****, нищо не мога да намеря в нета за това .
            A strong toun Rodez hit is,
            The Castell is strong and fair I wis...


            блог за средновековна балканска история

            Comment


              #21
              Абе то има ама не и на български

              Ето малко:

              L'Anse aux Meadows (from the French L'Anse-aux-Méduses or "Jellyfish Cove") is a site on the northernmost tip of the island of Newfoundland, in Newfoundland and Labrador, Canada, where the remains of a Viking village were discovered in 1960 by the Norwegian explorer Helge Ingstad and his archaeologist wife, Anne Stine Ingstad. (Newfoundlanders pronounce the name of the site 'lancey meadows'.)

              The only authenticated Viking settlement in North America outside Greenland, it was the site of a multi-year archaeological dig that found dwellings, tools and implements that verified its time frame. The settlement, dating more than five hundred years before Christopher Columbus, contains the earliest European structures in North America. [1]Named a World Heritage site by UNESCO, it is thought by many to be the semi-legendary 'Vinland' settlement of explorer Leif Ericson around AD 1000.

              The climate in Newfoundland then was significantly warmer than it is today. As recounted in the sagas, Leifur set forth from Greenland to search for the land Bjarni Herjólfsson had told him of. He found a land rich with grapes, salmon, and a frost free winter, and returned to harvest lumber to take back to tree-poor Greenland. L'Anse aux Meadows has been variously identified as: (a) the first camp made, (b) the camp made after fleeing hostile Skrælings, or (c) a camp not mentioned in the saga.

              The settlement at L'Anse aux Meadows consisted of at least eight buildings, including a forge and smelter, and a lumber yard that supported a shipyard. The largest house measured a spacious 28.8 by 15.6 m and consisted of several rooms[2].

              The saga describes a colonizing attempt led by Thorfinn Karlsefni, with as many as 135 men and fifteen women, who used Leifur's camp, perhaps L'Anse aux Meadows, as a base. Among them was Freydís Eiríksdóttir, half-sister to Leif. While it is not possible to verify that L'Anse aux Meadows is indeed the Vinland of Saga, it is certain that a group of Norse colonists lived here around the year AD 1000.[2]

              The site was only used for two or three years. It is conjectured, based on both literary and archaeological evidence, that poor relations with natives doomed the settlement to abandonment. Intergroup conflict over women and unexpected weather have both been suggested as the cause for its abandonment.


              Map of Viking ExpansionL'Anse aux Meadows may also be connected to the Algonquin legend of a Kingdom of Saguenay populated by a race of blond men rich in furs and metals, but this may be only conjecture.
              (\_/)
              (°_°)
              (> <) <- This is Bunny. Copy Bunny into your signature to help him on his way to world domination.

              Comment


                #22
                Къде са корабът и руните?
                A strong toun Rodez hit is,
                The Castell is strong and fair I wis...


                блог за средновековна балканска история

                Comment


                  #23
                  Това за обърнатите кораби в Северна Америка го чувам за първи път. Но че са открити рунически символи, изобразени върху камъни, тук съм безспорно съгласен.
                  They march in full battle dress
                  With faces grim and pale
                  Tattered banners and bloody flags
                  Rusty spears and blades...

                  Comment


                    #24
                    SS-mann написа
                    Това за обърнатите кораби в Северна Америка го чувам за първи път. Но че са открити рунически символи, изобразени върху камъни, тук съм безспорно съгласен.
                    Ако имаш предвид известния Кенсингтънски камък, това за мене си е чист фалшификат. Даже вече са си признали за него .
                    A strong toun Rodez hit is,
                    The Castell is strong and fair I wis...


                    блог за средновековна балканска история

                    Comment


                      #25
                      Нещо може би пропуснато по темата:
                      Първите викингски колонисти на о.Ман пристигат някъде към 795г. Това е групата на норвежкия обеземлен ярл Айнар Мьоре, който води със себе си над 100 мъже. Първите контакти на местното население с викингите са кървави. Норвежците смилат съпротивата им и се устройват трайно на острова. Малко по-късно създават поселища и на о.Айон. През 802 и 806г. големият манастир на този остров бил последователно разграбен от норвежките викинги, които избили най-безцеремонно неговите обитатели и монаси.
                      През 825г. Айвър от Рогаланд, а малко след това над 50 кораба, водени от датчаните Оле Свитюд и Кнут Гюле започват мащабни набези на територията на Англия. Няколко години по-късно през 836г. викингите за първи път превземат Лондон.
                      Същата участ сполетява и Хамбург през 845г. Тогава викингската фолта наброяваща 600 съда /вероятно цифрата е силно преувеличена/ опустошава до такава степен немският град, че епископите от града се приместват в Бремен. По-голямата част от жителите са избити, или отведени в робство.
                      Само за две години от 851 до 852г. Кентърбъри и околностите на Лондон са изпепелени до неузнаваемост от датски викинги, дебаркирали по крайбрежието с над 350 съда.
                      През 866г. над 10 000 викинги, идващи главно от Дания дебаркират в днешна Шотландия и след няколко кървави сблъсъка с местното население създават десетки постоянни селища. Година по-късно в тези територии вече функционира известното "Данлоу" /Danlaw/. В областта на "Данлоу" влизат:
                      Нортумбрия, Източна Англия, както и части от Мерсия и Есекс.
                      Усилията на англо-саксонците да прогонят севреняците се увенчали с успех едва през 878г. след дълга серия от жестоки сблъсъци.
                      Франция също понесла ударите на викингския гняв. Само Париж бил нападан три пъти: 845г., 857г. и 861г.
                      Колонизацията на норвежките викинги започва значително по-късно, в сравнение с набезите на датчаните. Това се дължи на комплексни причини, имащи вътрешно политически характер. До 872г. в Норвегия цари политически хаос. Ярли и конунги воюват за земи, унищожавайки мирни селяни и десетки селища. През 872г. след жестоката битка при Ставангер, Харалд Хорфагре /Прекраснокосия/, успял да централизира властта в ръцете си и започнал жестока разправа със всички, които отказват да признаят властта му. Вълната от репресии заляла Норвегия в следващите години от управлението на Хорфагре, принудила хиляди норвежци да напуснат родината си. Процесът продължил чак до 930г. Голяма част от норвежците се заселили по Оркньой /Оркнейските о-ви/, Хебридските о-ви, Шетландските о-ви, о.Ман, Нортумбрия, Шотландия и Ирландия. Други извършвали само грабителски походи и се укривали по норвежкото крайбрежие, което им осигурявало добро прикритие, заради стотиците фиорди и горски заливи.
                      Бурно развитие Норвегия преживява по времето на конунг Олаф Трюгвасон, който успява да обедини всички области през 995г. и да централизира в маскимална степен властта. Подема не продължава дълго. В битката при Сволдерой през 1000г. Олаф пада убит, заедно с 3 000 от най-верните му хора, сражващи се срещу опозиционните сили /главно от Хедмарк, Рогаланд и Телемарк/. След това вътрешната стабилност на страната рухва, което е катализатор за поява на стотици пиратски групи, вилнеещи из Норвегия, Дания, Швеция, Прибалтика, Англия и т.н. Възползвайки се от това Дания успява да наложи властта си върху Норвегия и да обърне поглед върху Англия. Следващите десетки години са наистина кървави и злощастни за английският народ, който трябва да води тежка борба срещу изкл.силен и крайно жесток противник.
                      They march in full battle dress
                      With faces grim and pale
                      Tattered banners and bloody flags
                      Rusty spears and blades...

                      Comment


                        #26
                        Не съм много сигурен, дали тук е мястото (е, хъм, може би не е), но няма смисъл от нова тема, а ми се струва, че материалът е интересен. Та - попаднах на този материал, става въпрос за берсерките от една реалистична (лингвистично-историеска) гледна точка.

                        Comment


                          #27
                          Голъм благодарности за линка. Безспорно материалът е интересен, най-малкото поради факта, че към него е подходено от научна гледна точка. Наистина по въпроса за берсерките се знае твърде малко, и то основно по чисто обективни причини. Източниците за тях са твърде малко и доста противоречиви, даже на места фантастични и нереални. Още повече, че самият образ на берсерките като войни е изключително митологизиран. И това е логично. Напълно съм съгласен с посоченото в статията, че берсерките са били основно деморализирани войници, водещи пиратски и разбойнически начин на живот, безскрупулни, свирепи и склонни към безкрайни насилия и жестокости. Може би в последствие името е станало по-скоро нарицателно са викинги, отличили се в битка с голяма лична смелост и пълно пренебрежение към смъртта /черти, които са придавани на берсерките/, и които по-късно са избрали пиратския начин на живот, в противоречия със действащите закони на краля.
                          Целият проблем е интересен, защото засяга един интересен момент от образа на викингите като цяло и техните нравствени особености, пречупени през призмата на култа към Один и езическите обичаи.
                          They march in full battle dress
                          With faces grim and pale
                          Tattered banners and bloody flags
                          Rusty spears and blades...

                          Comment


                            #28
                            Нещо интересно. Преди две години съвсем случайно се запознах с един норвежец. Контакта ни беше кратък, но пък успяхме да поговорим доста за викингите. Това, което ме учуди е, че според него в Норвегия в учебниците по история изключително малко място е отделено за викингите. То, ако за тях не е отделено, какво друго ще пишат в нея Та, както и да е. Олоф, така се казваше човечеца, беше от Ставангер и по някакво щастливо стечение на обстоятелставата проявяваше слабост към викингкската епоха. Учил право в Стокхолм и успоредно с това започнал да проявява интерес към историята. Спомням си, че споменахме нещо за берсерките, на което той реагира с широка усмивка. Мнението му беше, че това са били хора, които са влизали в бой с мечи кожи, много често дори без щитове. Нещо, напълно познато до тук. Това, което не знаех, е, че според него тези кожи били от мечки, които въпросните берсерки лично убивали, вярвайки, че по този начин силата на животното ще се въплъти в него, заедно с цялата си свирепост и зверски инстинкт. Успоредно с това се постигал и психически ефект над противника, който често изпадалв паника при вида на берсерките. Според Олоф, берсерките били хора, които се различавали по характер, дори от повечето други викинги. Били неразговорливи, мрачни, избягвали да създават семейства и живеели като аутсайдери. По време на битка ставали изключително активни и настървени, което Олоф свързва с предположението, че пиели екстракт от гъби /мухоморки/, нещо, към което се отнася доста скептично автора на статията дадена от Голъм. Та екстракта бил познат на викингите от финландските шамани, които се славели по онези времена, като най-добрите магьосници. Леле как прозвуча. Въпроса бил там, че този сок от гъбите, примесен с някакви други треви въздействал на мозъка и централната нервна система, като човек изтръпвал и не усещал болка. Един вид действал като упойка. Наред с това засилвал агресията и затъпявал сетивата. Олоф направи асоциация с асасините и тяхната секта, които употребявали хашиш, преди да влязат в бой, или когато извършвали убийства. Според него екстракта имал странични ефекти, като причинявал отпадналост, апатия, меланхолия и депресивни настроения. По такъв начин обяснява странното поведение на берсерките в мирния живот. Мнението му беше, че като цяло берсерките са били крайно нисък брой, но с безграничната си смелост и пълно пренебрежение към смъртта са компенсирали разликата в числеността на силите. За мен беше много интересно да науча, че в битката при Стамфорд Бридж са взели участие, според това което бил чел Олоф, около 30-40 берсерки. И всичките оставили телата си на бойно поле. Спомена, че норвежки историк, на който забравих името, поради малко трудното му произношение имал версия, че Йощайн Оре, който идва в критичния момент на битката с подкрепления и с кралското знаме "Landsjodan" в ръце бил също берсерк. Поговорихме си и за трудовете на Сноре Стюрлюсон и за тяхната си митология и изпихме доста бири, но признавам, че това беше може би най-интересния ми събеседник по въпроса за викингите. Кой знае, може би някой ден ще видя негова книга по проблема А и знае ли се, може някой от неговите праотци да е бил викинг, а може би берсерк. Това съвсем в кръга на шегата разбира се
                            They march in full battle dress
                            With faces grim and pale
                            Tattered banners and bloody flags
                            Rusty spears and blades...

                            Comment


                              #29
                              SS-mann написа
                              Та екстракта бил познат на викингите от финландските шамани, които се славели по онези времена, като най-добрите магьосници.
                              И лапландските, и лапландските :nod: . Даже и самите фини са се страхували от магьосническата сила на лапите (вж. "Калевала").
                              A strong toun Rodez hit is,
                              The Castell is strong and fair I wis...


                              блог за средновековна балканска история

                              Comment


                                #30
                                Виж, това не го знаех. Между другото сигурно традицията продължава и до сега. Абе честно казано, те май от скука се занимават с тия неща.
                                Сноре пише, че норвежците много се плашели от жените финландки щото постоянно правили магии. Сега се сещам за съпругата на Айрик Блудьокс, Гюнил, която се славела като много добра магьосница и гадателка. Ама да не се отплесваме много
                                They march in full battle dress
                                With faces grim and pale
                                Tattered banners and bloody flags
                                Rusty spears and blades...

                                Comment

                                Working...
                                X