Тактика на средновековната монголска армия

[T.Jonchev]

Срещал съм данни за 30 стрели в колчана у българите. Може би са имали и още на друго място - на коня или в обоза.

[gollum]

Аз поразтърсих из нета (вярно, това не е кой знае колко добър начин за събиране на данни, но все пак е нещо ) и намерих някакви данни, че най-често монголските войни са носели по два лъка - един далекобоен и един близкобоен и около шейсет различни стрели (т.е. за различни цели). Максималната дистанция на стрелба за среден стрелец с далекобоен лък е дадена като около 320 метра.

[lobo]

Сложносъставният лък,действително е имал голям обсег на действие.На голямо разтояние прицелната стрелба не е била приоритет.Разчитало се е на облак от стрели да покрие струпаните на куп неприятели.Представете си какво ще стане при неколкократно покриване на една и съща цел. Според мен липсата на комуникации,славата на жестоки завоеватели /не без основание/ ,разликата в мисленето на едните и другите,голямата мобилност е довело до победите на монголците.
Цивилизованият човек, освен, че е умен и знаещ е и мързелив!
Когато татарите нападат българското царство,царските сили се скриват в крепостите.Тогава Ивайло успява да стане фактор,благодарение на нетрадиционните начини на водене на бой.
Хубава тема.Интересува ме нещо повече за тежкото въоръжение на монголите като обсадна техника.

[Пилот]

Няколко думи и за английският дълъг лък, понеже по възможности той е най-близо до монголците. Височината на лъка е межу 1 и 10 (рядко толкова малко) и стига до 2 и 10 (а аз се смятах за висок...), направен е от тисово дърво (отнемало е понякога година-две за изработката на един качествен лък - трябвало е плавно огъване). Има спорове за силата на опън, но от запазени екземпляри се е изчислило че е между 30 кг и 90 кг, средно някъде около 60-70. Стрелата също е тежка, 100-200 грама и лети с голяма кинетична енергия. Има и коментари, че дори и да не пробие бронята, пак нанася доста щети (все едно да те улучат в бронежилетка, ама по-гадно). Обсегът е до 280-300 метра, но има легенди че елитни стрелци са можели да пратят стрела на 500-700 (непотвърдено). Иначе прицелна стрелба по сам човек може да се води на дистанция от максимум 80 метра. По време на тренировки доста войници са достигали до 20 (!) изстрела в минута, макар и за кратко. Средното темпо по време на бой е било 10-12 изстрела в минута (стрелите не се вадят от колчан, а са забити в земята (така и получената рана се инфектира лесно)). Точно тази скорострелност е ужасяваща и много често е помитала френските арбалетчици. По принцип стрелците са носели колчани от 60-72 стрели, а по време на сражение може да е имало запаси и за още.
Огромният недостатък на дългия лък е времето за обучение. Дори и всяка неделя да се тренира (в Англия по едно време са били забранени всички спортове в неделя освен стрелба с лък), пак трябват 5-6 години минимум за да се направи добър стрелец. Все пак малко хора в съвремието вдигат 90 кг на два пръста

[viking heart]

Gollum обикновено монголските войни са носели два резервни лъка и няколко колчана със стрели. В един колчан /по сведения на китайски и персийски хронисти/ е имало 60 стрели. Половината от тях бронебойни. Стрелите им издавали специфичен звук на свистене, сравняван от някои учени като звук от флейта.

[Sir Gray]

Интересно е това за количеството стрели. За англичаните аз знам 40тина, при това добре снабдени. Но е ясно, че броя на стрелите е малко индивидуална работа, надали е имало норматив Но колкото и да са, дори 70 (няколко колчана по 60 стрели е абсурдно, те толкова стрели трудно ще се съберат в един нормален по размер колчан ), пак прави впечатление, че стрелците изпуцват всичките си муниции за 4-5 мин. Което е, хм, кофти. За стрелците поне.
За англичаните имаме сведения, че са тичали да си вадят стрелите (при Креси май беше, ама след 4 бири може и да се лъжа ) по време на паузите на сражението. На изток пък в най-разнообразни епохи се споменава като извъредна мярка подвозването на муниции под формата на коне/камили с резервни запаси стрели, която мярка е позволявала непрекъсната или по-правилно по-продължителна стрелба. Но ми се струва очевидно, че при тази скорострелност и в крайна сметка ограниченото количество стрели обстрелът макар и интензивен е доста краткотраен, като едното е за сметка на другото.

[viking heart]

Според мен сумата от 60 стрели е по-скоро обща, отколкото изцяло разпространена. Може би монголците са ползвали средно по 30-35 стрели в колчан, и са имали още един резервен също с толкова.

[gollum]

Според информацията, която аз намерих, "свистящи стрели" са специфичен тип стрели и са много малко от общия брой, на война явно са се използвали специфично за сигнализация, но произходът и основната им употреба ще да са били ловни. Свистющите стрели са измислени като такова средство. Самото "свитене" се е получавало за сметка на специфичен наконечник с канали, който едва ли е ставал за боен.
Сигурно е можело да се ползват вече изстреляни стрели, но все пак за целта противникът първо трябва да остъпи, за да могат стрелците да си приберат стрелите. А и ми се върти в главата, че едва ли много от тях могат без поправка (или пък въобще) да се изстрелят пак.

[Gaden Gogi]

E ne e толкова зле положението със стрелите, все пак 12 в минута е максимална скорострелност, не темп на стрелба отделно дето се стреля само докато почне мелето. Иначе британските срелци са си имали и хладно оръжие.
Вшрочем върти ми се спомен за че рекорда за далекобойност е около 800 м, с турки лък, естественно по площи и не от случаен човек.

[Guy de Mont Ferrand]

Според мен силата на монголските конни стрелци се състои (освен в скорострелността им и рефлексния лък, който са използвали) и в това, че, свършвайки стрелите, те са можели да се сражават ефикасно и в близък бой, разполагайки със защитно въоръжение (съставни брони на конете и на самите себе си), саби и мечове. В това отношение най-прилични на тях са били японските самураи. С което не искам да отричам и наличието на монголска тежка конница, специализирана за бой с големи и дълги копия.

[gollum]

И аз това имах предвид, споменавайки, че лъкът вероятон е бил много важно оръжие, но не единствено, а вероятно и не основно в много случаи. Въпросните "английски стрелци" (около които както винаги има солиден набор от митове и легенди) са били добер организирана пехота, котяо освен лъкове е имала и, както спомена Гоги, ръкопашно въоръжение - мечове, секири и май малки щитове (ако не ме лъже паметта).

[viking heart]

И все пак основната сила на монголците е лъка. Именно за това то е най-усъвършенстваното им оръжие. По ред проучвания хуните също за използвали рефлексвиния лък, който за 5-ти век е наистина изклчюително ефективно оръжие непознато за европейците. А лично според мен тежкото въоръжение при монголците е много рядко срещано. Това се доказва не само от археологическите находки, но и от самите хроники. Тежко въоръжената конница при монголите е по-често срещана в армията на Тамерлан, която обаче копира боен опит и въоръжение от много други армии.

[Юлиан Август]

Как ще е непознат рефлексния лък ? Лъкът в римската армия си е точно такъв. По-скоро не е бил разпространен сред конницата, иначе качествата му са били известни на европейците.

Колко лесно се опъва- ами който е мераклия може да си купи съвременна унгарска реплика и да види. Абсолютен мит е това, че е лесно - напротив, както при всеки лък си зависи от силата му.
Съмнява ме английския дълъг лък да е по-сложен за овладяване, по-скоро обратното. Монголската техника за стрелба- с пръстен, я владеят малцина в България, докато обикновения средиземноморски захват се практикува почти от всеки, които се занимава със стрелба с лък.





А в случаят със секретарят на турското посолство в Лондон през 1795 г. който се коментира, постигната далечина е 483 ярда, но все пак това е показуха, а и лъкът също е претърпял развитие за годините от монголското нашествие до тогава и едва ли секретарят е използвал масово оръжие. По-скоро някоя поръчкова версия

[viking heart]

По мое мнение работата със сложно съставен лък не предтсавлява трудност за човек, който още от малък го използва /визирам монголите в средновековието, а не сега/. Както отбелязах в статията, сложността приу него е не боравенето, а самата изработка и натягането на тетивата.

[Юлиан Август]

Да, по-скоро изработката и вложените материали. Които впрочем правят съставния лък много капризен при лоши метеро условия.
За нятягането е въпрос на чалъм, човек може спокойно да си го оправи и сам. Стига разбира се, да е по-сръчен :mhehe:



А ей тук на един некадърник му помагат :sm113: