Тактика на средновековната монголска армия

[divedi]

The Battle of Legnica
"On April 9, 1241, a combined force of Poles and Germans under the command of Henry II the Pious, Duke of Silesia, supported by feudal nobility and knightly military orders sent by the Pope, attempted to halt the Mongol invasion of Europe. Despite the Mongol victory in the ensuing battle, this was the furthest west their forces reached due to political destabilization inside their Empire."

http://www.youtube.com/watch?v=wztuJPHhBFk

[viking heart]

Тая информация за битката мисля, че я има вече във форума.

[viking heart]

Да разширя малко темата, която преди време бях започнал:
Наред с увеличаване на армиите си, Чингис хан усложнява начина на водене на бойните действия. Така напр. при първия си поход на запад всеки конник разполага с 4-5 коня, едно гърне за варене или готвене, два кожени мяха за подквасване на млякото, малка палатка, колчан за стрелите и пушено месо. Въоръжението включва два различни лъка, единият за точна стрелба на земята, а вторият за стрелба от коня, три различни вида стрели и къса сабя тип ятаган. При битка част от конете се покриват с лакирана кожа, а конниците носят леки каски с мрежи, покриващи тила им.
Съществуват спорове относно въпроса колко е голяма армията на Чингиз хан. Най-често се спомеанва цифрата от 200 000 души, но изглежда, по време на големите си кампании армията наброява такава численост. При смъртта на Темуджин монголската империя разполага със 4 армии по 3 тумена всяка /30 000 души/, и гвардия от 10 000 елитни войни. Това по груби сметки прави приблизително 130 000 редовни военнослужещи. Според съвременните мащаби това означава България да има армия от 2 000 000 войници на задължителна военна служба.
Монголите водят военните си камапнии като комбинират пропаганда и терор. Преди да пристигнат армиите специални пратеници или подръжници от местното население започват да пропагандират края на религиозното подтисничество, обещават свобода на вярванията, защита на всички култове и спазват тези обещания в случай, че няма съпротива. Освен това обучени шпиони обикалят непознатите земи, изучават до най-малки детайли политическото и общественото състояние, както и военната сила на противника. Тази практика се запазва за дълго, тъй като според един съвременник монголският генерален щаб познава по-добре Полша и Унгария от населението там, когато монголските конници нахлуват по тези земи през 1241г.
Начело на държавата на Чингиз хан стои Курултай, където се излагат плановете, събира се мнението на всички присъстващи и се разпределят задачите. Стратегията на този курултай е да децентрализира максимално командването, тъй като отдалечените от базите армии трябва да бъдат ръководени от хора, притежаващи инициативност и поглед върху положението. Така се приема тактиката за разпределяне армиите в няколко колони на огромни фронтове, като през 1219г. фронтът достига 2 000 км. Целта е каккто да се осигурят пасища за многобройните коне, така и да се заблуди противника до псодления момент на главната атака. Децентрализацията налага и разработването на отлична система от куриери, която разпространява новините с изключителна бързина.
По време на битка монголите прибягват повече до хитрост, отколкото до смелост. Силно дисциплинираната армия винаги разчита много на сигурността и предварителната информация /данните от тактическото и стратегическото разузнаване/. Противникът се заобикаля и в същото време се използва хитрост, като напр. фалшиво отстъпление, или скриване на по-голяма част от резервите.
Тоталната война на Чингис хан и неговите наследници, водена със завидно постоянство и огромен успех унищожава цели племена, градове и държави и стига до там, че убива не само хората, но и опустошава земята.
Удивителни са успехите на този владетел /Чингис хан/, още повече като се има предвид, че е неграмотен, няма никаква тадиция зад гърба си и в най-тесния смисъл на думата създава буквално измисля правото, армейския ред и дисциплината на империята си.
Подобно на Мохамед Чингиз хан налага на племената /монголските/ право и кодекс на поведение, но без никакви религиозни основи. По отношение на религията той е толерантен, при условие, че властта му се признава без уговорки. Правото наричано на монголски език "Яса", обяснява униклания успех на монголите. То е задължително за всички, а разпоредбите му са издялани върху камък и пръснати по целия път на завоеванието. Това право е съвсем опростено и може да се сведе до няколко пункта. Индивидът не значи нищо, дисциплината е всичко - това е синтезът на правото. Който не спазва "Яса" загубва главата си - това пък е наказанието. Просто и ясно. В "Яса" се упоменава изрично:
"Задължението на монголеца е да дойде, когато го повикам, да отиде, където му наредя, и да убива, когото му кажа" - това пък е тонът на правото.
Типична варварска правда "Яса" стига на моменти до излишни детайли, като накзанията най-често са смъртни, но може и да са само отрязване на крайник, биене с пръчки, дори глоба. Кражбата на животни, обидата, побоят, нарушаване правилата за гостоприемство, содомията :mhehe: , убийството и други престъпления срещу личността почти винаги се накзват със смърт. Това характеризира монголите като изключително честни, верни, спокойни и щедри по между си, но затова пък спрямо чужденците са гневливи, жестоки, арогантни и непостоянни. При победа монголите грабят кой колкото може, като запазват това което за взели и дават 1/5 част на владетеля си. Никой няма право да приюти роб, или да пощади враг. Подобно милосърдие се наказва със смърт.
Пълното пренебрежение към човешкият живот е типично за Евразийските степи, като Чингиз хан напълно съвместява разбиранията на народа си за човешки взаимоотношения и тероризма, който съпътства завоеванията. Стоманената дисциплина помага на монголите да извършат чудеса и за кратко време да се превърнат в най-могъщата империя на света. Империя, която превръща проспериращи държави в пустини, а цветущи градове в гробища.
Отношението към победените е ясно и е изразено чрез думите:
"Победителят никога няма да бъде приятел на победения, който трябва да умре, за да осигури спокойствие на победителя." Където има роби, монголите ги използват по римски обичай като животни, след което ги убиват. Самият Чингиз хан казва един ден:
"Най-голямо удоволствие е да победиш враговете си, да ги подгониш пред себе си, да им вземеш всичко, да ги оставиш да гледат как плачат най-близките им, да яхнеш конете им и да вземеш жените и дъщерите им". Цитата е от "Съкровенното сказание". Между другото ми напомня за текст от песните на Manowar :rock:

[viking heart]

Пропуснах да спомена, че през 1188г. Чингиз хан въвежда нова практика в армията, като избира десетичната система, вместо манджурската, работеща с 50 конника. Армията на монголите се дели на 10, 100, 1 000 и 10 000 души /тумен/ и запазва манджурската организация за спомагателните и съюзни войски. Всяко едно деление в армията е също така и обществена единица, като военният ръководител остава и политически водач най-често чрез гласуване. Изборът на висшите командващи зависи изцяло от Чингиз хан, който ги подбира много внимателно и някои от неговите помощници като Субедей и Джебе, се превръщат в отлични пълководци. Според израза на Чингиз хан той дава управление на тези, които са едновеременно силни и ловки, на тези, които са активни и внимателни поверява грижата за багажите, на мързеливите дава камшик и ги заставя да управляват стадото.

Първоначално монголската армия се състои от конници, към които след първите завоевания се прибавят пехотинци, артилерия и спомагателни части от китайци и персийци.

[nik_korleone]

здр, с интерес прочетох горните мнения.ще си позлоля и аз да напиша нещо.
1.за монголските завоеватели-несъмнено с най-големи завоевания е Тимур,а не Чингиз.Тимур е прочут със своята жестокост /ще спомена само пирамидите от черепи и съдбата на Баязид/.
2. за тактиката и стратегията на монголите.
-Успешното водене на военни действия е свързано с провизии.безспорно е ,че без снабдяване от местното население е немислимо да поддържат порядък на 30-100 000 човека.ако се вгледате по-внимателно в това какво пише за Ивайло, ще прочетете , че той прибрал животните и зърното в замъците.изтеглил и воиската в тях.едва след като монголите нямало какво да ядат започнал да напада отрядите им-един по-един.

[viking heart]

Всъщност не си съвсем точен. Териториално погледнато Монголската империя на Чингис хан и синовете му е много по-голяма от тази на Тамерлан. Последния е бил крайно жесток владетел и се е обявил за наследник на Чингис хан. Безспорно Тамерлан притежава изключителни админисративни качества и организира държавата, изгражда инфраструктура й, като поставя край пътищата караван сараи на всеки етап, прокопава канали, напоява земи и е един от най-големите меценати в изкуството и културата. Макар и мохамеданин, той възстановява правото на Чингис хан, като добавя нови глави само по религиозните въпроси. Организира армията си на тумени от по 10 000 души и подобно на Чингиз хан оставя избора на средния офицерски състав в ръцете на войниците.
Сравнението между рези двама велики владетели от Централна Азия остава изцяло в полза на Чингиз хан, който предпочита да дава повече свобода на офицерите си и придружава рядко армиите си, старае се да децентрализира управлението и избягва ненужните битки, като търси унищожаването на врага с хитрост и изненада. Тамерлан винаги придружава армиите си, участва лично в в битките, подобно на Александър Македонски, дори се включва в ръкопашния бой, поема всички функции и отговорности, подобно на Наполеон, и винаги държи армията си единна в блок, като атакува противника в лице. при подготовката на кампаниите си Тамерлан е изключиотелно внимателен и действа с бързина и отговорност, за които биха му завидели и съвременни офицери. Основната разлика между двамата владетели е, че Тамерлан води по-скоро свещенна война като мюсюлманин и в някои случаи жестокоста му надминава дори тази на Чингиз хан.

[Пилот]

SS-man, отлична работа! И аз миналата година подготвях една презентация за монголците, но ти си просто изключително информиран!
Само да питам, когато става дума за сруктурата на един тумен, има ли някакви специализирани части като например тежка конница около генерала?
По принцип съм чел че обсадните машини са били правени и ползвани от китайски части, прикачени към армията. Имало ли е случаи когато и монголците са били в тези части?
Как е стояло положението с офицерите - знае ли се как са се наричали специфичните длъжности и колко чина е имало из йерархията?

[viking heart]

Пилот, в момента нямам време да ти отговоря на въпросите, за което съжалявам. Утре ще се опитам да нахвърлям нещо

[Zbelsrud]

Извинявайте за грубия офтопик,ама не можах да се сдържа

Самият Чингиз хан казва един ден:
"Най-голямо удоволствие е да победиш враговете си, да ги подгониш пред себе си, да им вземеш всичко, да ги оставиш да гледат как плачат най-близките им, да яхнеш конете им и да вземеш жените и дъщерите им". Цитата е от "Съкровенното сказание". Между другото ми напомня за текст от песните на Manowar

А на мен ми прилича на

Така велика беше славата на тази личност, че група номадски варварски конници почтително го бяха поканили да седне с тях около огъня им от конски фашкии. Номадите от Централните райони обикновено мигрираха към Ръба за зимата и тези бяха част от племе, което бе опънало плъстените си палатки в знойна горещина от някакви си минус три градуса и ходеха с белещи се носове, оплаквайки се от топлинен удар.Варварският вожд попита:
— Кои, тогава, са най-великите неща, които човек може да намери в
живота?
Това е една от темите, за които се предполага, че се подемат, за да се поддържа степният дух във варварските кръгове.Човекът от дясната му страна вглъбено допи коктейла си от кобилешко мляко и кръв от снежна котка и рече следующото:
— Свежият хоризонт в степта, вятърът в косата ти, отморен кон под тебе.
Човекът отляво рече:
— Крясъкът на белия орел във висините, снегът в гората, истинска стрела в лъка ти.Вождът кимна и рече:
— Без съмнение, това е да видиш врага си убит, унижението на племето му, скръбта на жените му.
Чу се всеобщо одобрително мърморене под мустак при тази демонстрация на свирепост.Тогава вождът почтително се обърна към госта си, дребна фигурка, която грижливо грееше измръзналите си меса на огъня и рече:
— Но нашият гост, чието име е легенда, трябва вярно да ни каже: кое е това, което човек може да нарече най-великите неща в живота?
Гостът помълча насред нов неуспешен опит да запали.
— Какво кажа? — попита беззъбо.
— Рекох: какво е това, което човек може да нарече най-великите неща в живота?
Войните се наведоха напред. Това навярно заслужаваше да се чуе.
Гостът мисли дълго и дълбоко и после каза предпазливо:
— Топла вода, добра жъболекаршка помош и мекишка тоалетна хартия.

Сещате се, простотиите на Тери Пратчет за Коен Варварина

Иначе сериозно:
Относно желязната дисциплина - много силно впечатление ми беше направила следната дребна подробност-по пътя на завоеванията му към Ченгиз хан често се присъединявали различни управители или вождове на племена.Той ги приемал,като "за награда" бързал да се отърве от тях :sm202: , защото били изменили на предишните си господари (естествено, както утре можели да постъпят и спрямо самия него), за разлика от други на негово място, които просто щяха да ги обсипят с титли и богатство...

Как е стояло положението с офицерите - знае ли се как са се наричали специфичните длъжности и колко чина е имало из йерархията?

Гледам най-общо имената на воински звания и категории,макар и някои да са по-късни, се разискват тук, на мен ми хареса "черби" - чорбари - тиловаци

[nik_korleone]

SS-man, поздравявам те за труда , който си положил.
вероятно си прав в сравнението м/у Ч.Х и Т.
относно тактиката на монголите ще споделя едно мнение.
конните стрелци най-лесно могат да се сравнят с тактическата авиация/да кажем самолетите през ВСВ, или до Виетнам, без ядрените бомби/.
минават, заминават и ако успея да унищожат някоя цел-добре ако не -отново.немога чисто физически да се представя повече от 100-200 конника да стрялят едновременно по цел.по-скоро са се завъртали по някъква схема.
личното ми мнение, че единственото ефективно средство за трайно налагане на военно присъствие е пехотата-"царицата на армията"
сравни продължителността на Рим, Китай с империите на монголите.Рим и Китай съществуват векове, независимо от владетеля им /и формата на държавно устройство/ , а монголите имат само звездни мигове.
та за тактиката на конните стрелци-ОК, но при масирана подръжка на пехота.
ще дам още 2 примера:поляците спират турските спахий /конници/ с брандербурги-каруци образуващи квадрат където са прибрани конете и хората и зад каруците стрелят с арбалети и някакви малки оръдия по тях.
реконкистата-испанците изтласкват маврите с карета пехота /испанската пехота/, подобни на фалангата.
връщам се в началото, много от пишещите тук се прехласват по конните стрелци-българи, монголи.но от моята камбанарийка без пехота,/ която да остане на място, да неможе да отстъпи, да трябва да създаде укрепление за да опази живота си,/ неможе да се наложи един завоевател.да могат да спечелят конниците битка, но не и да запазат спечеленото.

честит 24 май, един истински български празник

[viking heart]

Пилот, ето малко инфо по въпросите, които те интересуват:
Както знаеш основната организация на монголската армия по това време е по т.нар. десятъчна система. Така минимланата тактическа единица е съставена от 10 война, от състава на които се избира десятник. Десет десятки съставляват стотня, от редовете на която се избира стотник. Стотника се назначава от хилядника. Първоначално максималната тактическа единица в монголската армия е хилядната група. След обединението на монголските племена в единен съюз и увеличаване числеността на воините се създава тактическата единица тумен. Тумена включва 10 000 души, разпределени в 10 полка, всеки от които е с 1000 бойци. Полковете се състоят от 10 ескадрона, всеки от които се състои от 10 отряда по 10 воини. Командира на тумен се нарича темник и също както хилядника се назначава лично от хана. Обикновено за темници се назначават нойони, проявили се в бой и показали умения в тактическото водене на сраженията. Нойоните са князе, светски феодали, които в първоначалния етап от завоевателните кампании на Чингиз хан са потомци на древната монголска родова аристокрация. Поемайки командването на хилядни, тумени, или корпуси, нойоните не само укрепват личната си власт, но и разширяват до голяма степен владенията и богатствата си. По време на война нойоните се споменават като командири на частите си по следния начин:
напр. през 1256г.при похода на Хулагу В Иран към неговите войски трябвало да се присъединят войските на Байджу и Чормаган нойон, които водели охранитела служба по тези земи , включително до Кавказ. Освен тях се присъединили и монголите на Даир баатур, дислоцирано до този момент в Кашмир и Северна Индия.
Т.е. няма по-специално название на военна титла. Просто се споменава името му, а веднага след него, това че е нойон. А що се отнася до титлата баатур ще разгледам въпроса по-надолу.
По време на степната война на Чингиз хан срещу непокорните му други монголски племена, Темуджин създава отряд от лична гвардия телохранители, наричани по монголски "кишиг" /нещо като "Leibstandarte Adolf Hitler" /, която има охранителни и чисто полицейски функции. Разбира се основната и задача е да пази Чингиз от враговете му, както и членовете на семейството му. В тази лична гвардия влизали само отбрани младежи на юношеска възраст /основно синове на нойони/, които преминавали жестока тренировка и обучение под личния поглед и ръководство на Чингиз хан. Първоначално числеността на кешига е около 150 души, но в последствие се увеличават на 10 000.
По време на война кешига стои плътно до хана и ако той влезе в бой, телохранителите му го следват плътно под формата на полукръг. В бой се сражават до смърт и проявяват истински фанатизъм.
Освен кешиг в структурата на монголската армия има и друго специално подразделение, което е съставено от баатури/багатури/. Преведено на монголски "баатир", или "баадар" означава смел мъж, човек отличил се в битка. Както се разбира от превода този отряд е съставен от воини, които са се отличили по време на битките, и са доказали по безспорен начин смелостта и верността си към хана. Предназначението на това подразделение е да встъпва в бой с противника първи, т.е. използва се като авангард при боя. Оттук ако командир на такава част се отличи много в бой и вземе голям брой пленници се назначава на по-висока длъжност. Както посочих по-горе примера с Даир баатур.
Системата за управление на монголската армия била във вид на строга йерархична субординация, което означава следното:
Хана е върховен главнокомандващ и командва армиите си, темниците командват тумените, хилядниците хиледните си и така до групата на десятъка. Решенията се обсъждат на военни съвети, като всичко се преценя детайлно до най-млаката подробност. От особена важност е начина за разпространявана на заповедите на дълги разстояния, в което монголите просто са ненадминати от другите народи.
Потресаващата подвижност на монголската армия давала в ръцете на нейните командири, а не на противника инициативата да избират именно те мястото и времето на битката.
По време на сражение монголците координират действията си чрез умела сигнализация, осъществявана главно с бели и черни флагове. През ноща сигналите се подават със запалени стрели. Твърде често се използва и правенето на димни завеси.
Желязната дисциплина в армията е уникална и няма аналог в никоя друга армия. Така например ако в бой някой от десятъка избяга от полесражението се наказва целия десятък. Ако в стотнята избяга десятък наказва се цялата стотня и така до тумена. За неизправно оръжие, слаб и недохранен боен кон, за неизпълнение на заповед, за проявена милост и състрадание по време на бой, за дезертертьорство и разпространение на пораженчески слухове наказанието е смърт чрез обезглавяване пред строя.
Едно от основните стратегически правила на монголците е да преследват противника си до пълното му унищожение, нещо, което до този момент във военна практика на тогавашния свят не е разпространено. Така например рицарските войски считат за унизително пълното ликвидиране на врага. Монголците действат по този начин не толкова да се убедят, че врагът е победен, а да са сигурни, че няма да има повече сили и възможности да ги нападне.
Въпросът за тежката кавалерия при монголците, както бях засегнал в първия си пост по темата е малко сложен. Причината е в липсата на по-подробни доказателства за наличието на тежка кавалерия. В първоначалния етап от идването си на власт Чингис хан използва основно леката конница. По-тежко въоръжени кавалерийски части се появяват значително по-късно, след военните кампании в Китай и на Запад.
Някои учени твърдят, че монголската армия е използвала активно тежка кавалерия, допълвайки, че монголците са ги наричали "нукери".
Според тях нукерите били главната ударна сила на монголската армия, и са съставлявали около 40 % от числеността на войската. Тежките конници имали цял набор от доспехи и ризници, в повечето случаи свалени от противникови воини. Конете на тежката кавалерия също били покрити с кожени доспехи. Въоръжението на такъв тежък конник включва оръжия за далечен бой: лък и стрели, както и оръжия за близък бой: копия, мечове, бойни топори и др.
Атаката на тежката кавалерия била решаваща и можела да измени целия ход на сражението. Тежкият конник имал няколко резервни коня, а табуна се намирал непосредствено зад строя, като по такъв начин тяхната смяна се извършвало много бързо. Тежката кавалерия при монголците влиза най-често в бой след първите рейдове на леката конница. Целта и е да доубие противниковите войници и да смаже по-нанатъшната им съпротива.
Въпроса за обсадната технология също е интересен.
По времето на водене на войната с държавата Дзин, монголците заимствали от китайците не само елементи от военната тактика и стратегия, но и от военната техника. В началото монголите изпитвали големи затруднения при превземането на крепостни градове, но в последствие до такава степен разработили обсадната технология, че било почти невъзможно да им се устои.
Най-голям опит в сферата на обсадната технология монголците придобиват във войните с Китай. Пленявайки китайски инженери те създали инжерен корпус, който постоянно разработвал схеми на обсадни машини. По време на обсада, за да предизивкат по-силна паника сред населението на града, монголците изтрелвали запалени стрели, които предизвиквали стотици пожари.
В тези инженерни части влизали главно китайци, и в много малка степен монголци. При завладяването на дадена крепост монголците имали практика да използват пленници за прикриване на обсадната техника, разбираемо по какви причини.
А самата обсадна технология при монголите се развивала и осъвършенствала по пътя им на завоеванието. Освен китайците, съществено влияние върху развитието на обсадата оказали тангутите, джурджените и мюсюлманите от Хорезм.

[viking heart]

За мен по-голям интерес представляват походите на монголите в Индонезия, Виетнам и Бирма. Историческите извори са категорични, че във виетнамските и бирманските джунгли, монголите се натъкват на много жестока съпротива и понасят огромни жертви.Анамският крал Тран Нхон Тон организира партизанска съпротива, която за две години успява да спре окончателно монголската инвазия в Анам. Май овладяването на джунглите не е било по силите на монголците.

[viking heart]

А ето и нещо по въпроса за монголската инвазия в Бирма, Виетнам и Ява.
Една от най-висшите амбиции на Кубилай хан е да накара света да признае божествено отреденото му върховно господство. Това е стимулът, който тласка Кубилай към експанзия. Няма опаснот да му се противопоставят, няма стратегическа причина за завоеванието. То просто трябва да бъде направено от и точка. Затова идва Япония, затова идвт останалите четири кампании в Бирма, Виетнам и отново Бирма и Ява, които показват колко напразна е тази амбиция. Колкото и трудно да се повярва, Кубилай е бил склонен отново да нападне Япония, за трети път. През 1283г. нарежда на южните търговци да построят 500 нови кораба, а две години по-късно поръчва още 200 броя на джурджените в Манджурия. От корейците изисква ориз за изхранването на армията, която предлага да изпрати. Едва през 1286г. съветниците му успяват да го убедят да се откаже от идеята, защото дотогава вече е сериозно ангажиран другаде.
По време на второто напададение над Япония вече съществуват отдавна установени връзки с повечето съседни народи. През 1256г. пристига пратеник от Анам /дн.Северен Виетнам/. Само, че търговията и претанеците не задовляват Кубилай. Ханът иска признаване на върховенството му, доказателство за което са налозите. Неизбежно е да поиска такова признание и от Бирма, защото тя граничи с Юннан - на практика часто от Китай, след монголското нашествие през 1253г., ръководено от самият Кубилай.Юннан е оставен на спокойствие само с малък гарнизон в продължение на 20 г., докато през 1273г. получава първия си високопоставен комисар саид Аджал, тюрк от Бухара, чийто дядо се е предал на Чингис хан през 1220г. След като Юннан изцяло става часто от империята, Кубилай решава да изпрати трима пратеници, които да настояват Бирма да му се подчини.
Бирма обаче не иска да го направи. Царят Наратхихипате е владетел на доста голямо царство, основано два века преди това от бирманците, мигрирали в тропическата равнина на Иравади от планинските области на Юннан, погълнали богатата култура на местните жители мон. От новата си държава, която наричат Мранма бирманците се протягат към Шри Ланка, Индия, камбоджа, Индонезия и Китай. Столицата е Паган, а държавата е стабилна и процъфтява, горд собственик на множество будистки храмове, които само в Паган са 5 000. Предложението да плаща налог на Китай е непоносимо оскърбление, особено поради факта, че предложението идва от територия, която според бирманците някога е била тяхна. Но освен гордост, бирманците изпитват и несигурност. Бирма е преживяла въстания и религиозно разделение през предишния век, а великата епоха на храмовото строителство е приключила.
Наратхихипате не е истински наследник на престола, защото го е завладял със сила. Народът му не го обича заради жестокостта и тиранията, с които управлява.
Когато пристигат пратениците на Кубилай, царят би трябвало да преговаряи да се старае да не ги ядосва. Вместо това той запокитва исканията на Кубилай в лицето му, екзекутира пратениците му и след това изпраща войска в неутралната държава Каунгай на народността тай, като по този начин гарантира инвзаия.
През следващите четири години Кубилай е ангажиран в овладяването на Сун. Бойните действия срещу Бирма започват едва през 1277г. Начело на похода Кубилай поставя сина на Саид, Насър ал Дин, който помага на баща си, да организира администрацията на Юннан. Част от събитията по време на кампанията са описани доста образни от Марко Поло.
Бирманците с 200 бойни слона напредват срещу нашествениците по границата, през високите долини. Пътят им е преграден от Насър ал Дин и от хората му, разположени пред горист склон. Малцина монголи са виждали слонове. Конете им със сигурност не са Когато ги смушкват да тръгнат, те отказват. Затова ал Дин нарежда на хората си да слязат от конете, да се приближат пеша и да използват лъковете си. Една стрела не може да засегне сериозно слон, но стотици успяват.
Тактиката на ал Дин е успешна. Усетили болката от стотиците стрели слоновете стават неуправлеми и започват да бягат прегазвайки редиците на бирманската пехота. Последните започват паническо отстъпление. Сега вече монголите могат да използват конете си. Настигнати от кавалерията бирманците са буквално изклани и стъпкани. През юли 1279г. ал Дин пристига обратно в Ксанду с трофей от 12 слона, които е прекарал през 2 000 км. Бирманският цар, почувствал заплаха за себе си и земята си бяга панически надолу по Иравади ,спечелвайки унизителното прозвище: "Царят който избяга от китайците". Поради ужасният климат и върлуващите болести, войските на ал Дин се връщат обратно. Единственото, което правят е да преброят домакинствата в областта /110 200/ и да поставят няколко пощенски станции. Бирма все още не е завладяна.
Но освен Бирма съществува и проблема с Виетнам, или по-скоро проблемите защото през 13-ти век Виетнам се състои от две царства: Анам /на север/ и Чампа. Действайки възоснова на разбирането, че двете царства също са непризната част от империята му, Кубилай дава и на двете шанса да го направят: или като осигурят регистри на населението, които ще се окажат полезни при събиране на данъците и налагането на принудителен труд, или като му изпратят млади роднини на владетелите като доказателство за добрите си намерения. Анам му изпраща някакви дарове и нищо повече. През 1279г. Чампа му изпраща слон, носорог и малко скъпоценности. Кубилай заявява, че следващият път царят трябва да дойде лично. През 1280г. пристигат още дарове, но не и царят.
Кубилай поверява решаването на проблема на някой си Соду, губернатор на Гуанджоу или Кантон. Войската му от 5 000 души и 100 кораба слиза на суша в Южен Виетнам, в лагуната която води към столицата на Южен Виетнам, Виджая /дн.Куи Нон/. Завладяват града но установяват, че цар Индраварман V се е запътил към планините във вътрешността на страната.Соду глупаво тръгва след него, несъмено убеден в бързата победа в открит бой. Виетнамците обаче повеждат партизанска война и нанасят сериозни поражения на монголите. Соду иска още 15 000 души, под командването на Атагай, ветеран от похода в Сун /той е вторият човек след Баян по време на последното настъпление към столицата на Сун, Ханджоу/. Само че нито той, нито допълнителните подкрепления, командвани от друг ветеран Аригхая, променят положението. Царят все още не е заловен, войската му не е разбита, а партизаните му изключително ефикасно задържат монголите в края на горите в централните планини на Чампа.
Нужна е нова стратегия. На връщане за Ксанду, Соду предлага своя план: Удар по суша, откъм Анам. Тъй като се предполага, че Анам е китайски васал, Кубилай несъмено може да изпрати войска през това царство без лоши последици. Идеята допада на Кубилай и той поверява командването на сина на Тоган, а Соду ще бъде негов заместник.
Само, че Анам има нов владетел, третият от управляващата династия Тан, Тран Нан Тон. Той приема предложението като хитрост, целяща нахлуване в страната. Тон успява да мобилизлира силите на целият си народ за да посрещне монголското предизвикателство. Предвождани от офицери а аристократичен произход, всички мъже с изключение на крепостните селяни трябва да полагат държавна военна служба, като по този начин така подготвена армия може да се свика за няколко дни. Отначало царят на Анам се колебае. "Една продължителна война ще предизивка ужасна разруха", споделя той със върховният си командващ Тран Хунг Дао. Дао в духа на "бушидо" заявява: "Ако искате да се предадете, моля ви преди това да ми отсечете главата".
В началото на 1285г. на общонародния събор на селските старейшини, Дао вече превърнал се във въплъщение на националната съпротива, назовава проблема:
"Врагът ни е силен - ще капитулираме, или ще се сражаваме"! Народът приема второто предложение. Голяма часто фермерите, призовани от стопанствата си татуират върху ръцете си "Смърт на монголите"!
Тоган, който събира армията си вюжните китайски провинции, не зане нищо за съпротивата, нито за духа и, нито за тактиката и. А би трябвало, защото великият Уриянг кадай е минал по същия път през 1257г., преди да отстъпи пред виетнамската непоколебимост и пред маларийната жега. Отначало всичко върви добре. Тоган настъпва с армия, както се твърди от 300 000 души /цифрата по всяка вероятност е силно завишена/ и има двойно превъзходство. Първите сражения са успешни за монголите, които буквално помитат анамците. През юни 1285г. монголите достигат до ханой - Тан Лун, както се нарича тогава. Първото нещо, което Тоган разбирае, че тактиката на Анам е копие на тактиката на Чампа. Отдръпването на виетнамците е било предумишлено. Няма да има решителна битка, на която монголите толкова се надяват. Къщите са празни, в градините няма нищо за ядене, дворът и народът са избягали. Тропическата жега и болестите, предизивкани от нея топи ежедневено монголските редици.
Въпреки, че Тоган владее крайбрежието по делтата на Червената река с помоща на речна флота, контролът върху вътрешността на страната е нулев. Още повече, че релефа там е истински ад за свикналия на равнинен терен монголес. Високи планини, запълнени с гъсти непроходими гори и блата, тесни пътеки, не достаъчно познаване на местността. Всичко това са сериозни препятствия, които монголите трябва да преодолеят, за да имат контак с противника.
Но освен всичко това монголите се сблъскват с партизанските атаки, които имат изключително ожесточен характер.
След още един месец тран Хунг дао преценява, че моментът е подходящ за контраатака. Битката при Чуон Дуон на 20 км по течението на реката от Ханой връща виетнамците в столицата и принуждава Тоган да отстъпи при малката река Тай Кет, която стига до древната дига на Червената река. Монголското поражение е пълно. Числото на пленените надхвърля 50 000 души /цифра вероятно също преувеличена/. Много от тях са екзекутирани. Соду е заловен, и обезглавен. Останалата част от войската бързо се оттегля към границата.
Две години са необходими за Кубилай да реорганизира разбитите си войски и да опита отново. Тоган явно се нуждае от помощ и тя му е изпратена в лицето на ветераните Аригхая, Насър ал Дин и един от многото внуци на Кубилай, Есен Тимур, Този път стратегията ще е различна: трябва да бъде направена голяма база на сушата непосредствено до Хай Пон и да се осъществи силно настъпление по вода, както и по суша.
Реакцията на Дао в началото на 1288г. е абсолютно бляскава. На суша стратегията му е същата - опустошително оттегляне от населените области, без да оставя на монголите нищо за завладяване. Тъй като очаква това Тоган се е подготвил с огромна операция с участието на 500 плавателни съда, които да докарват подкрепления и храна по река Бах Данг от Хай Пон. дао съсредоточава вниманието си върху флотата на възнамерява да използва тактика, приложена за пръв път 300 години преди това, разгромила китайската флота и осигурула независмостта на виетнамците. Първата стъпа е да нареди на войските си да отреже и да подостри стотици прътове от твърдо дърво. След това прътите са пренесени на 5 км навътре в залива Халонг, до един от хилядата или повече малки островчета, които правят залива толкова прочуто и красиво място. В средата на острова на почти 100 м височина има особено голяма, но добре скрита пещера, в която спокойно могат да се поберат 1 000 човека. Тук те се настаняват с тоягите си, за да наблюдават корабите на Тоган, които минават покрай тях и тръгват нагоре по реката.
След като корабите се изгубват от поглед, една малка виетнамснка лодка отива до острова и взема воините и техните заострени пръти. Няколко километра нагоре по течението на реката, където тя се разширява в долина при отлив, те изчакват отдръпващите се води да достигнат до най-ниската си точка. След това забиват прътите - по един на всеки квадратен метър, някои щръкнали вертикално нагоре, а други насочени нагоре по течението, минаващи на зигзаг по протежение на основния канал и поставени непосредствено под нивото на водата, така че малките лодки могат спокойно да преминават.
Следват нападения и сблъсъци, за които историята няма подробности. резултатът е, че на 22.03. монголската флота, обезпокоена от бреговете бързо се оттегля надолу по реката. Малки виетнамски лодки, действащи като примамки, се плъзват над прътите, едно последно нападение забавя монголите и след това те се озовават върху прътите - много кораби са пробити и зейват, застопорени на едно място, други се удрят в тях, но всички са безпомощни, когато виетнамски обстрелващи лодки се задават от горното течение. Газейки към брега през кал и вода, монголите стават лесна плячка на разположените по бреговете войски. Тоган има късмета да избяга, но само за да се изправи пред гнева на Кубилай. Императорът прокужда сина си в Янджоу на 150 км нагоре по Яндзъ от устието и и много далече от двора.
Интересно е да се спомене, че през 1953г. северновиетнамците прочистват коритото на река Бах Данг за да подобрят плаването по нея, намират прътите. На 22.03.1988г., официалната 700 годишнина от от голямата победа, Бах данг е обявен за историческа забележителност, а Тран Хунг Дао все още се помни като национален герой, осигурил независимостта на Анам.
За последвалата кампания в Бирма и Ява ще кача материал скоро.

А ето изображение на героя Дао.

.

И сцена от битката в реката.

[Spellbreaker]

Интересуват ме кампаниите и сраженията в Япония. Ако някой ден намериш време, моля, обърни внимание. Иначе много ми харесват твоите работи.

[viking heart]

Ще се постарая да напиша нещо за кампаниите в Япония. Надявам се само да разполагам с повече време.