Не можах да го пусна като статия и затова го слагам тук.
Теорията за “Крайцерската война” е един от опитите морските стратези и теоретици да намерят алтернативно решение на въпроса за морското господство. В класическата морска теория морското господство се достига чрез унищожаването или изтласкването на вражеския флот от определен район на Световния океан чрез генерално морско сражение. В Главното сражение според класическите теоретици
вземат участие корабите от най-горното стъпало от таблицата на ранговете във флота – ветроходни линейни кораби, броненосни батареи, броненосци и дредноути. Логиката на разсъждение е проста и е разгледана достатъчно подробно във фундаменталните трудове на адм. А. Мехен и адм. Ф. Коломб. Според класическата мисъл флотът, който е спечелил Генералното сражение осигурява свободата на действие на леките си сили за патрулитране пред вражеските бази и по световните комуникации, а също така си гарантира свободата и безопасността на собствените превози по море.
Крайцерските операции като самостоятелен вид се появяват през 17-ти век, когато британската корона подготвя експедиции срещу испанските конвои от Новия свят. За първи път теорията на Крайцерската война се появява в края на 18-ти век във Франция. Тогава поради слабостта на френския флот и неспособността му да застраши британския било решено да се екипират и снабдят с каперски писма колкото е възможно по-голям брой кораби. Задачата им била да нападат британските търговски кораби в целия световен океан, така че да се застраши британската икономика от една страна, и да се отвлекат бойни кораби в далечни райони на океана от друга. По същество при възникването си, а и в последствие теорията за Крайцерската война се свеждала до борба на по-слабия флот с британската търговия.
Освен Франция Руската Империя планирала да използва рейдерите като аргумент в отношенията с Англия. За първи път проект за крайцерски отряди на търговските пътища на Британската империя се появили в Русия в началото на Кримската война през февруари 1854 г. Тогава намиращия се в САЩ със специално поръчение капитан-лейтенант А. С. Горковенко изпратил до генерал-адмирала великия княз Константин Николаевич докладна записка “За гибелното влияние за търговията на Англия, което би имало появата в Тихия океан на наши военни крайцери, които да пленяват британските “търговци” във водите по западното крайбрежие на Южна Америка, в Холандските Индии и около Китай”. Горковенко предложил конкретен план. Според него необходимото количество клипери можели да бъдат закупени в Сан Франциско, а командите за тях да бъдат сформирани от екипажите на намиращите се на Камчатка фрегати на вице-адм. Путятин. Предполагало се, че още първите известия за задържането на британските търговски кораби ще повишат цените на застрахователните полици, ще натъпи паника на Лондонската борса и дори било възможно Англия да се откаже от превозването на товарите си в Тихия океан със свои кораби. Така унищожаването на британската търговия в Тихия океан трябвало да придизвика икономическа криза в Англия и послената да бъде принудена да моли за мир. Самият автор предполагал, че британските и френски кораби няма да съумеят да унищожат рейдерите, тъй като клиперите успешно можели да се прикриват сред другите търговски кораби и да остават незабелязани, докато присъствието на военен кораб не можело да се скрие. Самата идея не е реализирана, макар на външният министър Несселрод да била поставена задачата за изпълнение на плана.
По време на поредното изостряне на руско-английските отношения през 1863 г. По предложение на управляващия Морското министерство генерал-адютант Н. Краббе трябвало да се сформират няколко бързоходни крайцерски отряда, които оперирайки в Атлантическия и Тихи океан трябвало да създадат заплаха за британската колониална търговия. Така промишлената буржоазия на Англия страхувайки се за своите печалби щяла да окаже натиск на собственото си правителство и така британия се предполагало, че ще заеме по-умерена позиция в дипломатическия диалог. За целта в Ню-Йорк била съсредоточена ескадра под флга на контра-адмирал С. Лесовски (фрегатите “Александър Невски”, “Пересвет” и “Осляба”, корветите “Варяг” и “Витяз”, а също и клипера “Алмаз”). В Сан Франциско била съсредоточена ескадрата на контра-адмирал А. Попов (корветите “Богатир”, “Калевала”, “Ринда”, “Новик” и клиперите “Абрек” и “Гайдамак”).
Аналогична ситуация възникнала през 1877 г. когато Русия се готвела за война с Турция. Атлантическата ескадра на Русия не получила разрешение от Англия да премине през Гибралтарския пролив и трябвало да се върне в Кронщад. Тогава възникнала и идеята да се пленят няколко английски кораба пренасящи товари за Османската Империя и така да се окаже натиск върху Англия, която да оттегли помощта си за Турция. Опасността от твърде остра реакция на Англия и дори влизането й във войната на страната на Османската Империя накарало руското правителство да се въздържи от реализацията на идеята. След войната, когато Англия настояла за преразглеждане на Сан Стефанския договор отново било решено да се окаже натиск на Даунинг стрийт с крайцери на комуникациите. Край атлантическите брегове на Испания бил изпратен броненосната фрегата “Княз Пожарски”, а корвета “Асколд” и клипера “Джигит” заели позиции в норвежките фиорди. Едновременно с това на зафрахтования немски параход “Цилмбрия” спешно били прехвърлени в Америка екипажите на закупените “State of California”, “Columbus” и “Saratoga”, които получили съответно названията “Европа”, “Азия” и “Африка”. След преоборудването им те били зачислени като крайцери в руския флот и трябвало да оперират по крайбрежието на Америка.
По време на Руско-Японската война теорията на Крайцерската война e реализирана чрез действията на Владивостокския отряд крайцери (броненосните крайцери “Рюрик”, Росия”, “Громобой”и бронепалубния “Богатир”) и корабите от Доброволческия флот (спомагателните крайцери “Смоленск”, “Петербург”, “Дон”, “Днепър” и “Кубан”). Скромните резултати, които постигат крайцерите се приписват на малкия им брой, липсата на опит, пунктоалното съобразяване с призовото право и т.н. Психологическия ефект обаче е голям. Владивостокския отряд принуждава адм. Того да усили ескадрата на адм. Камимура в най-напрегнатия момент за японския флот.
Готвейки се да воюва с неизмеримо по-силен от нея противник Руската Империя тръгва по пътя на Франция. С наличните технически средства за времето си тя успява да екипира и поддържа няколко силни крайцерски ескадри. Последните без съществен успех са използвани като средство за натиск над Британия в критични моменти. В края на 19-ти век Русия включва в своя флот броненосци предназначени за рейдерски операции. Но както всички малко или много екзотични теории и оръжия теорията на Крайцерската война привличала много от морските теоретици. Трябвало обаче да се появи нов тип кораб, който почти успял да постигне, това за което се готвели крайцерите. Подводниците на Германия застрашили Британия както не успели крайцерите на Флота на откритото море. Но дори и те не успели да докажат превъзходството на Крайцерската война над класическата теория за генералното сражение.
Библиография
А. Е. Иоффе “Возникновение идеи крейсерской войны” ЦГАВМФ, ф. 19, oп. 4, д. 12, л. 1, 2
В.Е. Егорьев “Операции Владивостокских крейсеров в Русско-Японскую войну 1904-1905 гг.”
Капитанец Иван Матвеевич “Война на море. Актуальные проблемы развития военно-морской науки”
А.Т.Мехен “Влиянието на Морската мощ на историята”
Теорията за “Крайцерската война” е един от опитите морските стратези и теоретици да намерят алтернативно решение на въпроса за морското господство. В класическата морска теория морското господство се достига чрез унищожаването или изтласкването на вражеския флот от определен район на Световния океан чрез генерално морско сражение. В Главното сражение според класическите теоретици
вземат участие корабите от най-горното стъпало от таблицата на ранговете във флота – ветроходни линейни кораби, броненосни батареи, броненосци и дредноути. Логиката на разсъждение е проста и е разгледана достатъчно подробно във фундаменталните трудове на адм. А. Мехен и адм. Ф. Коломб. Според класическата мисъл флотът, който е спечелил Генералното сражение осигурява свободата на действие на леките си сили за патрулитране пред вражеските бази и по световните комуникации, а също така си гарантира свободата и безопасността на собствените превози по море.
Крайцерските операции като самостоятелен вид се появяват през 17-ти век, когато британската корона подготвя експедиции срещу испанските конвои от Новия свят. За първи път теорията на Крайцерската война се появява в края на 18-ти век във Франция. Тогава поради слабостта на френския флот и неспособността му да застраши британския било решено да се екипират и снабдят с каперски писма колкото е възможно по-голям брой кораби. Задачата им била да нападат британските търговски кораби в целия световен океан, така че да се застраши британската икономика от една страна, и да се отвлекат бойни кораби в далечни райони на океана от друга. По същество при възникването си, а и в последствие теорията за Крайцерската война се свеждала до борба на по-слабия флот с британската търговия.
Освен Франция Руската Империя планирала да използва рейдерите като аргумент в отношенията с Англия. За първи път проект за крайцерски отряди на търговските пътища на Британската империя се появили в Русия в началото на Кримската война през февруари 1854 г. Тогава намиращия се в САЩ със специално поръчение капитан-лейтенант А. С. Горковенко изпратил до генерал-адмирала великия княз Константин Николаевич докладна записка “За гибелното влияние за търговията на Англия, което би имало появата в Тихия океан на наши военни крайцери, които да пленяват британските “търговци” във водите по западното крайбрежие на Южна Америка, в Холандските Индии и около Китай”. Горковенко предложил конкретен план. Според него необходимото количество клипери можели да бъдат закупени в Сан Франциско, а командите за тях да бъдат сформирани от екипажите на намиращите се на Камчатка фрегати на вице-адм. Путятин. Предполагало се, че още първите известия за задържането на британските търговски кораби ще повишат цените на застрахователните полици, ще натъпи паника на Лондонската борса и дори било възможно Англия да се откаже от превозването на товарите си в Тихия океан със свои кораби. Така унищожаването на британската търговия в Тихия океан трябвало да придизвика икономическа криза в Англия и послената да бъде принудена да моли за мир. Самият автор предполагал, че британските и френски кораби няма да съумеят да унищожат рейдерите, тъй като клиперите успешно можели да се прикриват сред другите търговски кораби и да остават незабелязани, докато присъствието на военен кораб не можело да се скрие. Самата идея не е реализирана, макар на външният министър Несселрод да била поставена задачата за изпълнение на плана.
По време на поредното изостряне на руско-английските отношения през 1863 г. По предложение на управляващия Морското министерство генерал-адютант Н. Краббе трябвало да се сформират няколко бързоходни крайцерски отряда, които оперирайки в Атлантическия и Тихи океан трябвало да създадат заплаха за британската колониална търговия. Така промишлената буржоазия на Англия страхувайки се за своите печалби щяла да окаже натиск на собственото си правителство и така британия се предполагало, че ще заеме по-умерена позиция в дипломатическия диалог. За целта в Ню-Йорк била съсредоточена ескадра под флга на контра-адмирал С. Лесовски (фрегатите “Александър Невски”, “Пересвет” и “Осляба”, корветите “Варяг” и “Витяз”, а също и клипера “Алмаз”). В Сан Франциско била съсредоточена ескадрата на контра-адмирал А. Попов (корветите “Богатир”, “Калевала”, “Ринда”, “Новик” и клиперите “Абрек” и “Гайдамак”).
Аналогична ситуация възникнала през 1877 г. когато Русия се готвела за война с Турция. Атлантическата ескадра на Русия не получила разрешение от Англия да премине през Гибралтарския пролив и трябвало да се върне в Кронщад. Тогава възникнала и идеята да се пленят няколко английски кораба пренасящи товари за Османската Империя и така да се окаже натиск върху Англия, която да оттегли помощта си за Турция. Опасността от твърде остра реакция на Англия и дори влизането й във войната на страната на Османската Империя накарало руското правителство да се въздържи от реализацията на идеята. След войната, когато Англия настояла за преразглеждане на Сан Стефанския договор отново било решено да се окаже натиск на Даунинг стрийт с крайцери на комуникациите. Край атлантическите брегове на Испания бил изпратен броненосната фрегата “Княз Пожарски”, а корвета “Асколд” и клипера “Джигит” заели позиции в норвежките фиорди. Едновременно с това на зафрахтования немски параход “Цилмбрия” спешно били прехвърлени в Америка екипажите на закупените “State of California”, “Columbus” и “Saratoga”, които получили съответно названията “Европа”, “Азия” и “Африка”. След преоборудването им те били зачислени като крайцери в руския флот и трябвало да оперират по крайбрежието на Америка.
По време на Руско-Японската война теорията на Крайцерската война e реализирана чрез действията на Владивостокския отряд крайцери (броненосните крайцери “Рюрик”, Росия”, “Громобой”и бронепалубния “Богатир”) и корабите от Доброволческия флот (спомагателните крайцери “Смоленск”, “Петербург”, “Дон”, “Днепър” и “Кубан”). Скромните резултати, които постигат крайцерите се приписват на малкия им брой, липсата на опит, пунктоалното съобразяване с призовото право и т.н. Психологическия ефект обаче е голям. Владивостокския отряд принуждава адм. Того да усили ескадрата на адм. Камимура в най-напрегнатия момент за японския флот.
Готвейки се да воюва с неизмеримо по-силен от нея противник Руската Империя тръгва по пътя на Франция. С наличните технически средства за времето си тя успява да екипира и поддържа няколко силни крайцерски ескадри. Последните без съществен успех са използвани като средство за натиск над Британия в критични моменти. В края на 19-ти век Русия включва в своя флот броненосци предназначени за рейдерски операции. Но както всички малко или много екзотични теории и оръжия теорията на Крайцерската война привличала много от морските теоретици. Трябвало обаче да се появи нов тип кораб, който почти успял да постигне, това за което се готвели крайцерите. Подводниците на Германия застрашили Британия както не успели крайцерите на Флота на откритото море. Но дори и те не успели да докажат превъзходството на Крайцерската война над класическата теория за генералното сражение.
Библиография
А. Е. Иоффе “Возникновение идеи крейсерской войны” ЦГАВМФ, ф. 19, oп. 4, д. 12, л. 1, 2
В.Е. Егорьев “Операции Владивостокских крейсеров в Русско-Японскую войну 1904-1905 гг.”
Капитанец Иван Матвеевич “Война на море. Актуальные проблемы развития военно-морской науки”
А.Т.Мехен “Влиянието на Морската мощ на историята”