Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Българските средновековни църкви.

Collapse
This is a sticky topic.
X
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    и аз да са шмугна с една скромна снимка (толкоз ми позволиха) скалните манастири , иваново
    Зимата пее свойта зла песен,
    вихрове гонят тръни в полето,
    и студ, и мраз, и плач без надежда
    навяват на теб скръб на сърцето.

    Comment


      Свети Никола с.Вуково

      Вчера на връщане от Благоевград се отбих до с.Вуково. Първо разгледах Света Петка от ХV² век - тя е в началото на селото на самото шосе.
      Истинско предизвикателство обаче беше издирването на Свети Никола.
      без помощта на местното население мисията е невъзможна - църквата е на около 2 километра южно от селото, преминават се запустели образнали с бурени ниви, и на края се навлиза в един трънлив гъсталак. Усилията обаче си струват - църквата е прекрасна.. За съжаление стенописите отдавна са унищожени.

      Bartol

      http://bartol.blog.bg/

      Comment


        Thorn, предполагам си забелязал, че предпоследният слой мазилка при вратата на църквата край Ръждавица застъпва зографията. Ако мазилката бъде внимателно свалена, смятам, че ще се открие по-голяма част от стенописа, което ще даде възможност за по-ясно датиране, а може би и не само датиране.
        Освен това е възможен дендрологичен анализ на гредата над входа, макар че кой ще ти се занимава с това за някаква общо взето слабоизвестна и при това вероятно късна църквица. Казвам го със съжаление, разбира се.

        Снимките ти както винаги са чудесни - в тях има колкото история, толкова и романтика.

        Comment


          Църквата е без покрив, под открито небе и както каза - слабо известна и вероятно късна. За съжаление никой никога няма да я погледне.

          Нямам никаква идея дали някой въобще в България се занимава с дендрохронология.


          thorn

          Средновековните църкви в България

          Comment


            Thorn написа Виж мнение
            Църквата е без покрив, под открито небе и както каза - слабо известна и вероятно късна. За съжаление никой никога няма да я погледне.

            Нямам никаква идея дали някой въобще в България се занимава с дендрохронология.
            Занимава се Софийския университет, обаче още няма съставени корелативни таблици, така че е рано за това добри хора да посочват къде има подходящи за изследване дървеса. По принцип големият проблем е, че средновековното дърво по нашите краища не се съхранява.

            Comment


              Миналата неделя успях да открия годината с ходене до Елешнишкия манастир. Понеже горския вече пусна тема за него, пускам линк към галерията.











              и разбира се и малко пикантерии

              Last edited by Thorn; 11-02-2009, 15:55.


              thorn

              Средновековните църкви в България

              Comment


                Thorn написа Виж мнение
                Миналата неделя успях да открия годината с ходене до Елешнишкия манастир. Понеже горския вече пусна тема за него, пускам линк към галерията.

                http://bgphoto.net/Photos.aspx?UserI...AlbumId=128100
                Само при мене ли не се зареждат снимките?

                Comment


                  Струва ми се, че всичко работи


                  thorn

                  Средновековните църкви в България

                  Comment


                    http://gallery.slovar.org.uk/categories.php?cat_id=127

                    Интересна и богата подборка от Атон, включваща доста изгледи и от Зографския манастир, не знам дали тук и е мястото, може да се премести.

                    Comment


                      Това е доста известна галерия. И има не само Атон. Аз поне не знам на друго място да има снимки от метоха Орлица.


                      thorn

                      Средновековните църкви в България

                      Comment


                        Кажете нещо по-подробно за комплекса в Мурфатлар, (който наглия румънски окупатор прекръсти на Басараб) или Равна!

                        Comment


                          Нямам данни, различни от тези, които вероятно и ти имаш. Пък и честно казано - темата е за поне донякъде запазени църкви, а не за нещо, съществуващо под формата на два реда камъни в земята.

                          Но подразни фразата "наглия румънски окупатор преименува". С какво се различава от действията на българската държава, която през 1930 преименува всички турски имена, поради което днес се радваме на градове наричани Исперих, Тервел или Генерал Тошево?


                          thorn

                          Средновековните църкви в България

                          Comment


                            .
                            Last edited by tonev; 07-03-2009, 21:15.
                            Всяка алтруистична система е вътрешно нестабилна, защото е отворена за злоупотреби от страна на егоистични индивиди, готови да я експлоатират.

                            Comment


                              <Тhorn>
                              QUOTEАз лично се колебая да включвам църквите, които в момента не са на територията на България. И докато за църкви като тези в Долна Каменица и Станичане е оправдано определението “български”, то за онези в Македония това не е толкова безспорно. Все пак след 1018 Македония /особено Охрид/ е била българска само около 2 десетилетия. Българска или византийска е църква, строена в град под византийска власт, в диоцеза на Охридската архиепископия и в общия случай с гръцки надписи?


                              Всъщност не това е проблема. Като почвах темата смятах да споделя личните си впечатления и снимки от църквите. Голяма част от тези, които са на българска територия съм посетил. Другите не съм. Естествено съм ровил по нета, имам линкове, но би било хубаво да дам и някакви свежи впечатления. Ако вие ги имате – пишете. Ще четем с удоволствие.
                              QUOTE


                              Учудвам се, че църквите в Костур не са влезли досега в темата, но реших първо да проверя за формулировката.

                              Имам тук един ктиторски надпис от село Герман. (Възможно е да е от 18в.)
                              Друг довод, че са български харамове като "Св. Герман", както и други храмове в Македония е характерната керамопластична украса - за разлика от търновско-несебърските панички за западните части е характерна тухлената украса със старобългарски знаци - Ж, IYI, ромбове и др.

                              „Свети Герман“ (на гръцки: Ναός του Αγίου Γερμανού ) е средновековна православна църква, разположена в преспанското село Герман (Агиос Германос), Егейска Македония, Гърция. Църквата вероятно е строена в 11 век и е посветена на българския патриарх Герман, предстоятел на българската църква по времето на цар Самуил в края на 10 век.

                              Според надпис от 18 век, храмът е изографисан на два пъти - през 1006 и 1743 година.

                              В село Герман, близо до Преспанското езеро, в края на миналия век е открита надгробна плоча с имената на Никола, неговата съпруга и сина му Давид. Както се казва в надписа, Самуил наредил плочата да се направи в чест на родителите и брат му през 6501 г. от Сътворението на света, индикт 6 (което съвпада с времето от 1 септември 992 г. до 31 август 993 г.). Тази находка показва, че бащата на комитопулите се казва Никола, и някои предишни теории за неговото име са отхвърлени. Гробът, върху който е стояла плочата, не е открит, но вероятно се е намирал в църквата „Св. Герман" в едноименното село или някъде наблизо. Не е известно кога са починали Никола и жена му. Единствено за Давид се знае, че е убит в самото начало на въстанието от 976 г. Може би смъртта на някой от родителите е накарал Самуил да построи през 992/3 г. семейна гробница. Обстоятелството, че надписът е надгробен, недвусмислено подсказва, че Никола е умрял или в самото село Герман, което със сигурност се намира в областта, която е управлявал, или някъде в непосредствена близост откъс от книгата на Сърджан Пириватрич "Самуиловата държава", С., 2000 г.

                              Comment


                                Свети Никола Мелник


                                Колебаех се дали да не сложа този пост в темата за разрушените църкви. Но все пак от тази базилика до днес са оцелели значителни останки и дори следи от стенописи , а онази тема е за практически напълно унищожени храмове, така че накрая избрах да пиша тук.

                                Свети Никола е разположена на едноименното плато, което е било ядрото на средновековния Мелник. Била е представителна митрополитска църква . Архитектурно е била трикорабна триапсидна базилика с нартекс /преддверие/. В югозападната и част е имало камбанария, в чиито руини наскоро бяха открити най-старите камбани на територията на България, датиращи от 13 век. Ето линк към статия за камбаните http://www.geocities.com/arh_art/is36.html

                                Самата църква е построена неясно кога, може би в 11-12 век, но стенописите и се датират от 13 век. In situ /на самото място/ има само няколко неясни образа в апсидите, но имало запазени фрагменти в криптата на „Александър Невски” и в Благоевградския музей.

                                До 18 век това е била митрополитската църква на града, след това се изгражда нова митрополия в подножието на хребета.

                                Трагичното е, че този паметник почти е доживял съвременността. В 19 век църквата е била била действаща. Според пътеписа на Васил Кънчов Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_9.html "Над града има едно тясно гърло, в което се влиза откъм север, то се нарича Ключ. Тук са били северните врати на града. Откъм Ключ с голяма мъка възлезнахме на манастирската полянка на изток от града. Тук има три манастира: «Св. Спас», «Св. Харалампи» и «Св. Никола». Във всякой стои по един калугер, който държи манастира с наем за година време и се труди със сякакви хитрости и лъжи да изкара от околните селяни кирията и нещо печалба за себе си. В църквите намерих две стари икони със славянски надписи, в които се говореше кой ги е подарил. За жалост бележките ми пропаднаха, затова нямам препис от тях.

                                Площта, на която се. намират манастирите, е като един остров всред дълбоките урви от наоколо й; тя се нарича Леген. Един от манастирите принадлежи на Светогорския Ватопед. Настоятелят му беше българин калугер. Той ни нагости хубаво."

                                През 1929 г. вече е била в руини.
                                Това се дължи на малко споменавания у нас факт, че градът през по-голямата част от историята си е бил гръцки. През 1913 населението му избягало в Гърция и Мелник е бил фактически изоставен. Днес там град няма – има обширни развалини, в чиито център някои от къщите са обитавани от население, което не е във връзка с предшестващото го. Буквално за няколко десетилетия повечето сгради се разграбват и разрушават. Единствено превръщането му в турстическа забележителност противодейства на процеса, но за повечето му паметници, включително за Свети Никола вече е било късно.

                                Линк към галерията със снимки http://bgphoto.net/Photos.aspx?UserI...AlbumId=128702
                                Last edited by Thorn; 18-03-2009, 11:27. Причина: изчезването на прикачените файлове


                                thorn

                                Средновековните църкви в България

                                Comment

                                Working...
                                X