Страница 1 от общо 14 12345611 ... ПоследноПоследно
Показване резултати 1 до 25 от общо 680

Тема: Българските средновековни църкви.

Hybrid View

  1. #1
    Трън модериращ. Пише и брише. Thorn's Avatar
    Регистриран
    Aug 2005
    Мнения
    7,456

    Българските средновековни църкви.

    Долният списък е работен вариант на списък на /относително/ запазените средновековни църкви в България. Бих се радвал да го допълните, ако съм пропуснал нещо. Смятам всеки ден да пускам по малко инфо за всяка от тях.

    1. Рилски манастир – Крепостна кула от 14. век с параклис на последния етаж и стенописи в него от същото време.

    2. Търново – Св. 40 мъченици 12 век

    3. Търново Св.Димитър 12 век

    4. Църква в Рила средновековна църква “Св. Архангел Михаил” 11 век

    5. Църква Св. Георги в Колуша Кюстендил 12.век

    6. Църква в Паталеница, Пазарджишко стенописи 12 век

    7. Костница в Бачковския манастир стенописи 14 век

    8. Църква в Драгалевския манастир стенописи 15 век

    9. Св. Богородица Петричка в Асеновата крепост стенописи 12 век

    10. Св. Архангел Михаил до Горановци Кюстендилско – стенописи 16? век

    11. Св. Георги в Кремиковския манастир стенописи 15 век

    12. Беренде Св. Петър – стенописи 14 век

    13. Калотина Св. Никола – стенописи 14 век

    14. Мало Малово?

    15. Иваново Русенско скални църкви 13 век

    16. Аладжа манастир до Варна скален манастир, останки от стенописи 13-14 век

    17. Карлуково Срещу Карлуковския манастир са запазени две скални църкви. Стенописите на църквата "Св. Марина" са фрагментарно запазени. Те датират от XIV век и са изпълнени от първокласен майстор. На около 5-6 км северозападно от Карлуково е скалната църква "Св. Григорий", в която има два слоя стенописи, от XIV и XVII век.

    18. Разбоишки манастир фрагменти от стенописи в полускална църква

    19. Калиакра – крепост, останки

    20. Несебър – много църкви

    21. Сапарева баня църква Св.Никола 12 век – църквата е в центъра на града, има фрагменти от стенописи.

    22. Сапарево? Останки със стенописи от средновековна църква – всъщност само абсидата на средновековна църква е оцеляла.

    23. Бояна църква Св. Панталеймон 12 век, световно известни стенописи от 13 век

    24. Манастир Св. Йоан Богослов Земен 14 век стенописи

    25. Арбанаси много църкви, 17 век стенописи

    26. Св. Димитър Бобошево стенописи 15 век

    27. Св. Теодор Тирон Бобошево стенописи 12? век

    28. Св. Петка – Вуково стенописи 16 век

    29. Сеславци Манастир Св. Никола Мирликийски – стенописи в църквата от 17 век

    30. Курило Стенописи 1596

    31. Мърводол останки /абсидата/ на средновековна църква.

    32. Елешница Софийско манастирска църква

    33. Подгумер манастирска църква /на територията на лудницата/

    34. Добърско Стенописи от 17 век

    35. Скална църква Камен бряг м. Яйлата– няма стенописи

    36. Църква 14 век в Пещерски /Мрачки манастир/ всъщност запазена самочаст от църквата от 14 век, служеща за олтарна част на по-нова църква

    37. Прибой – стенописи 16 век?

    38. Черепишки манастир – църква изписана от св. Пимен Зографски 16 век

    39. Илиенски манастир – стенописи от 14-15 век

    40. Манастир Св. Йоан Пусти стенописи от 16 век

    41. Пастух Параклис Св. Иван Рилски – стенописи няма

    42. Никопол – Св. Павел?

    43. Билинци Стенописи 17 век

    44. Бухово?

    45. Параклис Св. Теодосий в Килифаревския манастир има нещо от 14 век, иначе е от 17 век стенописи.

    46. Свогенски манастир – църква св. Петка от 12 век

    47. Марица Самоковско – Св. Никола, стенописи от 16 век

    48. Радибош църква „Св. Петка“ стенописи от 16 век

    49. Чуковец – стенописи от 16-17 век

    50. Гребен Св. Петър ?

    51. Долни Романци Св. Николай?

    52. Студена Св. Георги или пророк Илия?

    53. Долни Раковец?

    54. Старо село?

    55. Асеновград - църква "Св. Йоан Предтеча" от 12-14 век?

    56. Пнекьовица св.Петка?

    57. с. Туден Годечко Св. Никола храм построен през 1400 г. не е ясно дали е здрав

    58. С. Губеш храм от 1411 – не е ясно здрав ли е.

    59. Червен Всички църкви на Червен са имали богата вътрешна пластична и живописна украса. Пример за характера на тази живопис са намерените фрагменти от стенописи и частично запазените сцени от украсата на скалната църква в Москов дол, на отсрещния бряг на долината. Навсякъде виждаме работата на майстори, отразили официалните тенденции на съвременната им живопис.

    60. Алински манастир църква от 1626

    61. църквата "Св. Петър и Павел" в метоха "Орлица" на Рилския манастир от 1491

    62. Търново – Св. Петър и Павел 15 век стенописи

    63. Стенописи от църквите на Трапезица.

    64. Скална църква при село Михалич – няма стенописи.

  2. #2
    Трън модериращ. Пише и брише. Thorn's Avatar
    Регистриран
    Aug 2005
    Мнения
    7,456

    Параклиса в Хрельовата кула.

    През 1335 сръбският болярин Стефан Хрельо Драговол обновил манастира като построил голяма църква и отбранителна кула. Това е отразено в надпис с вградени тухли на южната стена на кулата - "При владичеството на превисокия господин крал Стефан Душан, господин протосеваст Хрельо с голям труд и разход изгради тази кула на светия отец Иван Рилски и на Божията майка, наречена Осеновица, в годината 6843 индикт пети (1334-35)".

    Църквата е била съборена през 1834 при голямото обновяване на манастира за да се отвори място за новата манастирска църква, като разбира се никой не си направил труд да я заснеме архиектурно или поне да я нарисува. Останали са само вратите и и една не много ясна литография.

    Кулата е запазена до днес.

    На последния етаж и етаж има параклис "Преображение Господне" със стенописи от 14 век, които по късно по стар български обичай :tdown са били замазани с мазилка и са открити едва през 1944. Реставрирани са през 1966-1970 г.

    Параклисът се състои от две помещения по оста изток-запад, които от три страни са заобиколени с галерия, а от изток опират във външната стена на кулата. Източното /3.75Х2.75 м и с височина 3.78 м/ помещение има в стените три полукръгли ниши, едната от които играе ролята на абсида и е покрито със шестребрен сляб купол без барабан. Той се носи от три арки стъпили на ъгловите пиластри и от преградната стена между двете помещения.
    Западното е неправилен квадрат с височина 3.90 м и размери 4.12Х4.28Х4.05Х4.25 м. По средата на всяка страна има по един вход. Покрито е с висящ купол, който от горната страна е прекъсната от по-малък купол.
    Забележителни са изображенията по псалмите в западното помещение, които изобразяват музиканти с тръба, лютня, кастанети, цимбал и барабан, както и сцена с хоро.
    От доста време параклисът е затворен и недостъпен за публика. Доколкото ми е известно - поради мързела и ината на монасите от манастира.

    ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
    Църквата "Св. Четиридесет мъченици"




    За съжаление там не съм бил /няма и как, от 30 години е в реставрация, въпреки, че уж вече щели да я пускат за посещения/. Сайтът и http://www.st40martyrs.org умря окончателно преди 10-тина дена след продължителни вопли за пари. Неясно защо не го сложиха на някой безплатен хостинг. И без това не беше особено качествен.

    Пускам текста от официалния сайт на община Велико Търново. Достатъчно е добър.


    Това е най-известният средновековен български паметник във Велико Търново. Построена е и е стенописана от българския владетел Иван Асен II в чест на голямата победа на българите при Клокотница над войските на епирския деспот кир Теодор Комнин на 22 март 1230 г. През XIII-XIV в. църквата "Св. Четиридесет мъченици" е била главна църква на манастира "Великата лавра", който се намирал в подножието на Царевец на левия бряг на Янтра. Била е още царска църква по време на Иван Асен II.
    Състои се от две части - продълговата базилика с шест колони, поставени в два реда, три полукръгли апсиди и един тесен притвор от запад, и от една пристройка, построена по-късно към западната и страна.
    В годините на османското господство, вероятно до първата половина на XVIII в., църквата се запазва като християнска. С превръщането й в джамия стенописите, иконите и иконостасът са унищожени. През 1853 г. претърпява промени и самата постройка. Достигналата до наши дни живопис е от северната половина на западната страна на притвора. От запазените стенописи интерес представлява "Св. Елисавета Млекопитателница с младенеца Йоан" (над входа) и "Св. Анна Млекопитателница" (над входа от притвора в църквата), Върху останалото пространство на западната стена са представени отделни композиции - картинен календар в четири реда за месеците май, август, ноември.
    В църквата "Св. Четиридесет мъченици" се намират едни от най-значителните писмени паметници - Омуртаговата, Асеновата и Граничната колона от крепостта Родосто от времето на хан Крум. Надписът на Асеновата колона е посветен на голямата победа на българите от 1230 г. при Клокотница, която издига българската държава като мощна сила на Балканския полуостров. Изписана е в тринадесет реда на български език: "В лето 6738 (1230) индикат III, аз Иван Асен в Христа бога верен цар и самодържец на българите, син на стария Асен, издигнах из основи и с живопис украсих докрай пречистата тази църква в името на светите четиридесет мъченици, с помощта на които в дванадесетата година от царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на бран в Романия и разбих гръцката войска, а самият кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин до Драч, превзех, гръцка, още арбанашка и сръбска, а пък градовете, които се намираха около Цариград и самия този град владееха фръзите, но и те се покоряваха под ръката на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си, като бог заповяда, понеже без него нито дело, нито слово се извършва. Нему слава навеки. Амин." Пръв снема препис от Асеновата колона д-р Христо Даскалов през 1858 г. Точно копие от надписа още същата година той дава на Г. С. Раковски и изпраща на А. Хилфердинг, на руския славист Срезневски и на проф. О. М. Бодянски, който, както и самият той го публикува през следващата 1859 г. През 1860 г. надписа публикува и Г. С. Раковски.
    Срещу Асеновата колона е Омуртаговата, разкриваща строителната дейност на този забележителен владетел: "Кан ювиги Омуртаг, направих преславен дом на Дунава и като измериш (разстоянието) между двата всеславни дома, направих на средата могила. От самата среда на могилата до стария ми дворец има 20 000 разтега и до Дунава има 20 000 разтега. Споменатата пък могила е всеславна и като измериха земята, направих тези писмена. Човекът дори и добре да живее умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като разгледа тези (писмена), да си спомни този, който ги е направил. Името пък на владетеля е Омуртаг, кан ювиги. Дано бог да му даде да преживее сто години". Събирането на тези колони с надписи за събития от различно време (Първата и Втората българска държава) има за цел да докаже по категоричен начин приемствеността на българските държавнически традиции. Цар Иван Асен II не само е посветил построената от него църква на голямата победа на българите, но е имал за цел да създаде един храм паметник на българската държава.
    Първите опити за проникване в "Теке джамиси" се отнасят към 50-те години на XIX в. (д-р Берон - 1857 г., и д-р Хр. Даскалов - 1858 г,). След Освобождението започват и първите археологически разкопки (1906 и 1914 г.).
    Системните археологически проучвания започват през 1969 г. Извънредно голям интерес предизвиква откритото през октомври 1972 г. Калояново погребение. То е на мъж, висок около 1,9 м, в богато войнско облекло, украсено със сложна шевица с вплетена златна сърма и бисери, на ръката със запазен масивен златен пръстен печат, тежащ 61,1 г, на който има хералдично изображение на барс и надпис в негатив: "Калоянов пръстен". Със същия хералдичен знак през 1981 г. бе открит и печат - неопровержимо доказателство за гербовия знак на българите при Асеновци.
    Проучването на манастирския комплекс "Великата лавра" е завършено. Изяснена е сложната укрепителна система на средновековния град. Определена е последователноста на строежите, които започват от XI в. Получен е нов материал в подкрепа на тезата за пръстена на цар Калоян - на мерени са много латински имитативи и е открит цял некропол, свързан с манастира, който е строен преди Иван Асен II. Едновременно с археологическите разкопки са направени и проучвания за реставрация от архитектите Теофилов, Левтеров, Кузупов и Лозанов. В момента църквата се възстановява, като се очаква през 2005 г. да бъде отворена за посещения.

    --------------------------------------------------------------------------- прикачените файлове са от Хрельовата кула
    Последна редакция от Thorn; 05-09-2006 в 17:33 Причина: Автоматично сливане на двойно мнение

  3. #3
    новак
    Регистриран
    Feb 2011
    Мнения
    9
    "През 1335 сръбският болярин Стефан Хрельо Драговол обновил манастира като построил голяма църква и отбранителна кула..."

    Не съм съгласен с мнението на Трън, че Стефан Драговол бил сръбски болярин. Това, че известно време е бил сръбски васал не дава основание да се счита за сърбин!
    По същия начин и Иван Шишман, бил не малко годин васал на султана да се счита за османлия!

  4. #4
    Трън модериращ. Пише и брише. Thorn's Avatar
    Регистриран
    Aug 2005
    Мнения
    7,456
    Абе и търновски васал не е бил. При това не съм казал, че е сърбин, щото не съм се интересувал какъв му е етническия произход. Ако е за въпрос, Иван Шишман може и да не се счита за османлия, но определено може да се счита за евреин. Както и да е - не виждам какво общо има това с църквите. Да не би да е засегната патриотична ти гордост?

  5. #5
    новак
    Регистриран
    Feb 2011
    Мнения
    9
    " Както и да е - не виждам какво общо има това с църквите. Да не би да е засегната патриотична ти гордост?"

    Не, не съм патриотарин, но за сърбите е национална доктрина да присвояват културното наследство на съседите си, за което има примери, станали почти христоматийни - от опитите за обсебване на помашкия фолклор чрез "Веда словена" до шопската салата (откритие на българските кулинари от 60-те години).
    Трудът ви е достатъчно сериозен (за мен представлява наистина интерес), за да допущате подобни дребни грешки
    Последна редакция от Thorn; 24-03-2011 в 22:21

  6. #6
    редовен
    Регистриран
    Apr 2009
    Мнения
    64
    черквата свети Георги край Трудовец е страхотно попадение.Поздрави!
    Много впечатлителен е свода, зидан от много добре обработени камъни.
    Нещо повече за датировка на паметника?

  7. #7
    Трън модериращ. Пише и брише. Thorn's Avatar
    Регистриран
    Aug 2005
    Мнения
    7,456
    Цитат Петърчо написа Виж мнение
    " Както и да е - не виждам какво общо има това с църквите. Да не би да е засегната патриотична ти гордост?"

    Не, не съм патриотарин, но за сърбите е национална доктрина да присвояват културното наследство на съседите си, за което има примери, станали почти христоматийни - от опитите за обсебване на помашкия фолклор чрез "Веда словена" до шопската салата (откритие на българските кулинари от 60-те години).
    Трудът ви е достатъчно сериозен (за мен представлява наистина интерес), за да допущате подобни дребни грешки
    Попрочетох каквото намерих за Хрельо. Сърбин си е, даже при Велбъжд се е бил срещу българите. Абсолютно никакви данни не намерих за български произход.

  8. #8
    ветеран tonev's Avatar
    Регистриран
    Sep 2006
    Местоположение
    Augusta Traiana
    Мнения
    1,349
    църквата до голямо белово , беловско, пазарджишка област. от 6 в. ?

  9. #9
    новак
    Регистриран
    Feb 2007
    Мнения
    2

    ?????

    Цитат tonev написа
    църквата до голямо белово , беловско, пазарджишка област. от 6 в. ?
    Едвали е възможно да е от тогава!!!!Ако ти го е казал някой поп, не му вярвай! Попа от Черепишкия манастир ме обеждаваше, че църкъата е от 6в. :wo-oh:

    Цитат Thorn написа
    В църквата Архангел Михаил в Рила също не съм бил, затова пускам информация от уикипедията.




    Намира се в гробищния парк на гр. Рила и отстои на 20 км от Рилския манастир. Построена под протекцията на манастира,тя е една от малкото запазени в България кръстокуполни, вписани в квадрат църкви, разпространени на Балканския полуостров през периода ХІІ-ХІV век. През 1995 г., при експериментални консервационни проучвания е разкрита уникална находка – под грунда на видимите възрожденски стенописи е установено наличие на по-стар слой декорация – стенописи /изображения на светци/ от края на ХІІ-началото на ХІІІв. Църквата е един от многозначимите, новооткрити паметници в България, който допълва вече откритите по поречието на р.Рилска, стенописите параклиса на Хрельовата кула от 1335г., тези в църквата “Св.Петър и Павел” в метоха “Орлица” от 1491г./на 2 км от гр.Рила/, а по време на създаване дори ги превъзхожда/становище на проф.Прашков/. Понастоящем църквата действа като православен храм и се състои от кръстокуполна църковна сграда, западна присттройка и пристроена към нея столова.Състоянието на масивната конструкция е добро.Външната мазилка е в лошо състояние.Реална опасност за стенописите представлява покривната конструкция, която е в незадоволително състояние, и наличието на капилярна влага. Най-спешни мерки,които трябва да се предприемат за консервация и реставрация на църквата са ремонт на покрива и изпълнение на дренажна система.
    Този фрагмент не ти ли прилича на ангела от Ротондата в София???Нали??
    А ти от къде знаеш толкова много???

    какво ще кажете за канбанарията????
    Странно, а ? 12в ??Че е 12в. това е ясно, но някой ще ми каже ли как е възможно от това време да е и канбанарията???
    Последна редакция от lada; 24-02-2007 в 20:34 Причина: Автоматично сливане на двойно мнение

  10. #10
    Трън модериращ. Пише и брише. Thorn's Avatar
    Регистриран
    Aug 2005
    Мнения
    7,456
    Базиликата в Голямо Белово, Червената църква до Перущица, Еленската базилика до Пирдоп, Старата митрополия в Несебър - всички те първо са в развалини, второ са ранновизантийски. Но мога да ги включа ако искате. Заедно със "Св. София" и с ротондата "Св. Георги".

  11. #11
    редовен arhangel's Avatar
    Регистриран
    Dec 2005
    Мнения
    219
    Цитат Thorn написа
    Базиликата в Голямо Белово, Червената църква до Перущица, Еленската базилика до Пирдоп, Старата митрополия в Несебър - всички те първо са в развалини, второ са ранновизантийски. Но мога да ги включа ако искате. Заедно със "Св. София" и с ротондата "Св. Георги".





    Разбира се че трябва да се включат.В ротондата има 2 пласта фрески ако не се лъжа от X и XIV век. а в т.н. " Червена църква" до Перущица също фрагментарно са запазени елементи от стенопис като по- големите фрагменти са свалени и експонирани в музея в града.
    Последна редакция от arhangel; 08-09-2006 в 10:11 Причина: Автоматично сливане на двойно мнение

  12. #12
    редовен
    Регистриран
    Mar 2005
    Мнения
    73
    Здр.

    До колкото схванах темата е за ЦЪРКВИ строени от българите. Ротондата в София категорично не е строена от българи.

    Сполай Ви!

  13. #13
    редовен arhangel's Avatar
    Регистриран
    Dec 2005
    Мнения
    219
    Цитат IvoDim написа
    Здр.

    До колкото схванах темата е за ЦЪРКВИ строени от българите. Ротондата в София категорично не е строена от българи.

    Сполай Ви!
    Аз я схванах като средновековни църкви в България.
    То иначе повече от половината църкви в списъка на ТОРН не са строени от българите...няма да остане нищо в темата в този случай

    А стенописите в ротондата са си български

  14. #14
    редовен
    Регистриран
    Mar 2005
    Мнения
    73
    zdr.

    Прав си, arhangel, не догледах темата - средновековни църкви на територията на българия.

    Наскоро ходих до пернишката крепост, като оставиме настрана строителството от времето на първата българска република. Там мисля че има следи от доста голяма църква, а и също така основи от кръгла църква или параклис, съдейки по размерите.

    Естественно възтановката и (на ротондата) е безобразно изпълнена.

    Но аз по скоро се интересувах от самото крепостно строителство.

    Сполай Ви!

    П.С. торн ще ти пратя Л.С.
    Последна редакция от IvoDim; 08-09-2006 в 16:00

  15. #15
    ветеран tonev's Avatar
    Регистриран
    Sep 2006
    Местоположение
    Augusta Traiana
    Мнения
    1,349
    не е ли използвана и след завладяването на региона от България?
    ама 4е съм идиот уредника на музея ми е приятел а не съм го питал. на тая базилика трябвало да се сложат само покрив и врати. някои има ли снимки.

  16. #16
    Трън модериращ. Пише и брише. Thorn's Avatar
    Регистриран
    Aug 2005
    Мнения
    7,456
    Не съм бил там, но из нета се намират


  17. #17
    ветеран tonev's Avatar
    Регистриран
    Sep 2006
    Местоположение
    Augusta Traiana
    Мнения
    1,349
    благодаря, а знаеш ли дали е използвана от българите?
    ако отида тия дни и аз ще гледам да я снимам

  18. #18
    Страхотна тема! Поздравления!

    Св.София, Св-Георги (ротондата), също една църква на полето след Бобошево по пътя за Скрино, за която се смята, че е от 7-ми век, Св. Петка-старата (която е под Митрополията). Първите 3 са "предбългарски" но последната е от 13-ти век.
    Сведи глава пред миналото и ще видиш бъдещето в краката си!

  19. #19
    Трън модериращ. Пише и брише. Thorn's Avatar
    Регистриран
    Aug 2005
    Мнения
    7,456
    също една църква на полето след Бобошево по пътя за Скрино, за която се смята, че е от 7-ми век


    Тази църква е Св. Теодор Тирон. Една такава, скрита под наклонена дървена барака, на която пише, че под нея има църква от 7 век. Обаче не е от седми. Влизал съм, заснел съм я подробно. Вероятно е от 12 век, най-малкото е кръстокуполна, а не раннохристиянска базилика. И стенописите са най-рано от тогава. Ще пиша и за нея.

  20. #20
    маринист-баталист von Danitz's Avatar
    Регистриран
    Jul 2003
    Местоположение
    Тук-там
    Мнения
    5,005
    Тази броим ли я?

  21. #21
    Трън модериращ. Пише и брише. Thorn's Avatar
    Регистриран
    Aug 2005
    Мнения
    7,456
    Аз лично се колебая да включвам църквите, които в момента не са на територията на България. И докато за църкви като тези в Долна Каменица и Станичане е оправдано определението “български”, то за онези в Македония това не е толкова безспорно. Все пак след 1018 Македония /особено Охрид/ е била българска само около 2 десетилетия. Българска или византийска е църква, строена в град под византийска власт, в диоцеза на Охридската архиепископия и в общия случай с гръцки надписи?

    Всъщност не това е проблема. Като почвах темата смятах да споделя личните си впечатления и снимки от църквите. Голяма част от тези, които са на българска територия съм посетил. Другите не съм. Естествено съм ровил по нета, имам линкове, но би било хубаво да дам и някакви свежи впечатления. Ако вие ги имате – пишете. Ще четем с удоволствие.

  22. #22
    маринист-баталист von Danitz's Avatar
    Регистриран
    Jul 2003
    Местоположение
    Тук-там
    Мнения
    5,005
    Да, разбирам, но мисля, че за църкви от 9-и и 10 век, спокойно можем да говорим като за български в този район. Без тях картината няма как да бъде пълна. нека покажем например Св. Наум



    или Св. Панталеймон



    и прекрасната Св. София


  23. #23
    любопитна
    Регистриран
    Jan 2008
    Мнения
    68
    Цитат von Danitz написа Виж мнение
    Да, разбирам, но мисля, че за църкви от 9-и и 10 век, спокойно можем да говорим като за български в този район. Без тях картината няма как да бъде пълна. нека покажем например Св. Наум



    или Св. Панталеймон



    и прекрасната Св. София


    Само за сведение - църквата Св. Пантелеймон е била преустроена и действаща като джамия; въпреки сериозните възражения на ЮНЕСКО е почти напълно разрушена и преизградена в сегашния си вид доста скоро - в края на 20век. Запазени са отделни фрагменти от стенописите(свалени от стените) и интериора; архитектурният и образ в момента е изцяло възстановка(т.е. хипотеза)

  24. #24
    Трън модериращ. Пише и брише. Thorn's Avatar
    Регистриран
    Aug 2005
    Мнения
    7,456
    Терароса, не е необходимо да ходим чак на бреговете на Охридското езеро за такива примери. Св. Димитър и Св. 40 мъченици в Търново бодат очите.

  25. #25
    Трън модериращ. Пише и брише. Thorn's Avatar
    Регистриран
    Aug 2005
    Мнения
    7,456
    МОЛБА ДО ВСИЧКИ

    като пускате снимки, давайте не само линкове, но и прикачени файлове. Защото чуждите сайтове понякога издъхват...

Страница 1 от общо 14 12345611 ... ПоследноПоследно

Информация за темата

Users Browsing this Thread

В момента има 1 потребители, разглеждащи тази тема. (0 потребители и 1 гости)

Правила за писане

  • Не можете да пускате нови теми
  • Не можете да отговаряте
  • Не можете да добавяте приложения
  • Не можете да редактиране своите мнения.
  •