Страница 8 от общо 28 ПървиПърви ... 34567891011121318 ... ПоследноПоследно
Показване резултати 176 до 200 от общо 680

Тема: Българските средновековни църкви.

  1. #176
    фрогландец на вестконинска служба gollum's Avatar
    Регистриран
    Jan 2003
    Местоположение
    София
    Възраст
    42
    Мнения
    22,251
    Дали си спомняте, но навремето (а това и сега се случва) повечето надписи на латиница бяха всъщност на маймуница (т.е. на български, но написано с латински букви). Явно някой чиновник навремето е решил, че единствената причина чужденците да не разбират езика ни е това, че не владеят кирилицата.


  2. #177
    злофиня pnp5q's Avatar
    Регистриран
    Feb 2007
    Мнения
    3,271
    ... и не е уникален - освен може би с това, че е издълбан на мрамор. На завоя към пряката за средновековна крепост Червен има една ръждива вече табела с надпис на български - и на латиница... Впрочем, тези дни мярнах новина за проект `Читаема България` или нещо подобно, който предвижда дву-азбучни табели - само че не разбрах пак ли ще са от този тип.
    "Как да научиш на невинност? Как да преподаваш неведение?"

  3. #178
    новак
    Регистриран
    Jun 2007
    Мнения
    32
    По повод манастирите с отбранителни съръжения, съм виждал такава базилика с две огромни кръгли кули на един км. северно от с. Караново Ново Загорско. А Голямата базилика край Плиска от кое време е, или може би не съм я видял в списъка?

  4. #179
    Трън модериращ. Пише и брише. Thorn's Avatar
    Регистриран
    Aug 2005
    Мнения
    7,456
    Голямата базилика в Плиска е строена през 80-те години на 20-ти век

  5. #180
    редовен arhangel's Avatar
    Регистриран
    Dec 2005
    Мнения
    219

    Стенописите от 16 и 17 век в църквата на Роженския манастир

    В Роженския манастир датирани с надпис стенописи от 1597 год. са запазени на фасадата на манастирската църква в надвратните ниши на западната и южната стена.В наоса на храма стенописна украса от 1597 год има 8 оцелели изображения в дебелините на прозорците по южната и северната стена.
    Стенописите в притвора на храма са изпълнени от четирима зографи и са запазени изцяло в първоначалния си вид.Те не са датирани с ктиторски надпис но ако се има предвид че е малко вероятно изписването на надвратните ниши на южната и западната фасада през 1597 год. да е станало преди изписването на притвора то може да се предположи че четвъртия майстор е завършил стенописния ансамбъл в притвора през същата 1597 год. най късно ,а останалите трима са работили там вероятно през третата четвърт на 16 век.

    В трапезарията на манастира са запазени фрагменти от стенописната украса датирани също към 16 век

    На южната стена на манастирската църква през 1611 год. са изписани още 2 внушителни композиции Лествицата на Св Йоан Лествичник и Страшният Съд.

    Костницата на манастира е разположена на около 50 метра от северното крило и представлява с нищо незабележима сграда.Състои се от 2 етажа горен като параклис и долен където са костите на починалите монаси.Параклиса посветен на Св Йоан Кръстител и е покрит със стенописна украса от 1662 година. датирана с ктиторски надпис.

  6. #181
    редовен arhangel's Avatar
    Регистриран
    Dec 2005
    Мнения
    219

    Стенописи от Роженския манастир

    Притвор и външна фасада 16 век

  7. #182
    редовен arhangel's Avatar
    Регистриран
    Dec 2005
    Мнения
    219

    Стенописи от костницата на Роженския манастир

    Параклиса Св Йоан Предтеча на втория етаж на костницата към манастира 1662 год.

    Ктиторския надпис гласи:
    ..."Въздигна се и се изписа този божествен и всепочитан храм на светия и славен пророк предтеча и кръстител Йоан с разходи на всепреподобния и най-благочестивия от йеромонасите и протосингел господин Теодосий.През архиерейството на всесвещения и най - музикален митрополит на Мелник господин господин Силвестър.Години от Христа 1662 в месец юли на 10 - ти"....
    Последна редакция от arhangel; 15-09-2007 в 13:22

  8. #183
    Трън модериращ. Пише и брише. Thorn's Avatar
    Регистриран
    Aug 2005
    Мнения
    7,456
    Впечатления от Иваново

    Резерватът Иваново е на около 4 км от самото село в живописна местност с меандрите на Русенски Лом. Има екскурзоводи и охрана, естествено не особено строга и непробиваема. Реално се посещава само една от църквите - Света Богородица, която е най-късна и най-добре запазена. Плаща се билетче - 4 лв.
    За останалите църкви ни излъгаха, че са физически недостъпни. :tdown

    Света Богородица е на 30 м височина в скалата и за да влизат туристите е прокарано стълбище от към задната и страна и е пробит вход откъм олтара. Естествено българският народ, с присъщия си пиетет към старините се скъсал да я опазва - стенописите са плътно покрити с графити, а северната страна на параклиса Свети Герасим се е срутила след като през 20-те години на 20 век точно тази скала решили да използват за каменоломна за воденични камъни. :tdown

    Това, което ме впечатли е, че известните от сайтовете сцени са малки пана по тавана. Какво ли е било богатството на сцените на стената!

    Екскурзоводът е отдаден на работата си буквално с религиозен плам!
    Последна редакция от Thorn; 24-09-2007 в 00:26

  9. #184
    злофиня pnp5q's Avatar
    Регистриран
    Feb 2007
    Мнения
    3,271
    В блога на jones попаднах на доста интересна статия - с един забележителен линк в нея.
    "Как да научиш на невинност? Как да преподаваш неведение?"

  10. #185
    Трън модериращ. Пише и брише. Thorn's Avatar
    Регистриран
    Aug 2005
    Мнения
    7,456
    Света Петка Радибош



    Радибош е затънтено радомирско село с десетина махали и около 50 жители. Абсолютно друга България на 5о км от София. Зелени хълмове, крави и овце и прочее пасторална идилия.

    Самата църква, до която се стига по една пътека слизаща от кметството в един дол, е вероятно от 16 век. Част е от комплекс със старото училище, реставриран и охраняван. Красиво място с прелестно зелено дворче.

    Старата част на църквата е малка еднокорабна, едноабсидна сграда, с две ниши – певници. До нея е пристроен обширен притвор от 19 век.

    Фреските от 16 или 17 век са всъщност само в олтара и в певниците, другите стенописи са късни и не са ми интересни.

    Комплекс късносредновековна църква „Св. Петка“ и килийно училище с. Радибош.
    Църквата е построена в уютна долина на югозападните склонове на Черна гора. Тя има богата история. Била е под закрилата на Рилския манастир и негови монаси често са навестявали този край. В края на 16 век в църквата е донесена една от първите старопечатни книги, печатана във Венеция през 1538 година от Божидар Вукович. Към нея са били позвързани 16 страници от 15 век, дело на книжовника Владислав Граматик.Книгата и ръкописните листи се съхраняват в Националния исторически музей. Въз основа на архитектурните данни и стиловите особености на стенописите, старата част от църквата се отнася към края на 16 век. През 1847 година църквата е разширена на запад и следващите години е изографисана от самоковския художник Никола Образописов. /Това е същата година, в която самоковския художник Захари Зограф зографисва църквата на Троянския манастир/ Иконостасът е дело на Младен Богоин от Радибош. През 1826 година при църквата се открива първото в Радомирско килийно училище. Учителят е мирянин - Раде Вилаетски от с. Върба. Към средата на века в храма е свещенодействал поп Михаил, които заедно със свещениците след него са били и учители. Училището е функционирало до 1965 година. През 80-те години на 20 век е реставрирано. Изградена е малка експозиция за историяна на църквата, училището и родовете в селото. Архитектурният комплекс е обект на културен туризъм.
    цитатът е от http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%...80%D0%B0%D0%B4)

  11. #186
    Дуелист Коцето's Avatar
    Регистриран
    Jun 2007
    Местоположение
    Пловдив
    Възраст
    31
    Мнения
    452
    Някои може ли да качи, ако вече не го е строрил, снимки от "Св. 40 мъченици" или от "Св. Димитър" от Търново. Идеята ми е, че като бях в болярския град една от двете църкви беше реставрирана, но вътре изображенията бяха по-скоро в базиликален стил. Самите стенописи не бяха характерните за кръстокуполните храмове от периода 11-14в. Който е бил на място, ще се сети за какво иде реч.

  12. #187
    злофиня pnp5q's Avatar
    Регистриран
    Feb 2007
    Мнения
    3,271
    thorn, каква мебел има на ил. 4 на иконата вляво от лодката?
    "Как да научиш на невинност? Как да преподаваш неведение?"

  13. #188
    Трън модериращ. Пише и брише. Thorn's Avatar
    Регистриран
    Aug 2005
    Мнения
    7,456
    не съм сигурен, може би одър

    Цитат kocetu написа
    Някои може ли да качи, ако вече не го е строрил, снимки от "Св. 40 мъченици" или от "Св. Димитър" от Търново. Идеята ми е, че като бях в болярския град една от двете църкви беше реставрирана, но вътре изображенията бяха по-скоро в базиликален стил. Самите стенописи не бяха характерните за кръстокуполните храмове от периода 11-14в. Който е бил на място, ще се сети за какво иде реч.
    В момента в Св. 40 мъченици има само един средновековен стенопис - с календарни сцени. В Свети Димитър не съм бил, там почти нищо не е автентично.
    Последна редакция от Thorn; 30-09-2007 в 21:55 Причина: Автоматично сливане на двойно мнение

  14. #189
    Дуелист Коцето's Avatar
    Регистриран
    Jun 2007
    Местоположение
    Пловдив
    Възраст
    31
    Мнения
    452
    Цитат Thorn написа
    не съм сигурен, може би одър



    Вмомента в Св. 40 мъченици има само един средновековен стенопис - с календарни сцени. В Свети Димитър не съм бил, там почти нищо не е автентично.
    Да, затова и ми беше постът. Щото тия, тедо са правили реставрацията, явно не са си дали много зор да проучат средновековните иконописни традиции и когато бяхме там все едно сме в някаква базилика. Гафът беше припомнен и от проф. П. Ангелов в една от лекциите му. Иначе с Архангел сте свършили страшна работа. :tup: :tup: :tup: Ако някак си се събере цялата информация ( може като линк към форума както са направени статиите, да се систематизират по хронологичен, географски или друг някакъв признак) ще е единственото подобно нещо в България.

  15. #190
    редовен
    Регистриран
    Jan 2005
    Мнения
    99
    Здравейте.
    Убивам човек за по-добра снимка на тоя стенопис,както и датировка


    Спасете един човешки живот...моля...

  16. #191
    Трън модериращ. Пише и брише. Thorn's Avatar
    Регистриран
    Aug 2005
    Мнения
    7,456
    ти и на тая се радвай, че въобще няма други. първата половина на 14 век

  17. #192
    редовен arhangel's Avatar
    Регистриран
    Dec 2005
    Мнения
    219
    Цитат Gil-Galadh написа
    Здравейте.
    Убивам човек за по-добра снимка на тоя стенопис,както и датировка
    Датировка има фиксирана с ктиторския надпис

    .."С благоволението на Отца и с изпълнението на Сина и със съдействието на Светия Дух изписа се и се изгради този храм на св ... и със средствата на Арсений и Евтимия и Костандин...в дните на благочестивия цар Йоан Асен и при господина /Б/елаур в год 6840 /1332/"...

    Ама снимка ... :vsad: ..... дет вика Thorn ....

    Някога ако се направи организация да се отиде до Долна Каменица и Станичене може и да заима

  18. #193
    Трън модериращ. Пише и брише. Thorn's Avatar
    Регистриран
    Aug 2005
    Мнения
    7,456
    Да ви пусна ли тук за Долна Каменица? Тя е малко извън темата, щото не е в България, пък който се е интересувал, вече е видял албумчето със снимките, но ако искате ще направя и тук едно постингче. И без това бгфото работи по принципа три дни има, пет дни нема.

  19. #194
    редовен arhangel's Avatar
    Регистриран
    Dec 2005
    Мнения
    219
    Цитат Thorn написа
    Да ви пусна ли тук за Долна Каменица? Тя е малко извън темата, щото не е в България, но ако искате ще направя и тук едно постингче.
    Аз съм ЗА ... нищо че е извън, ктиторските портрети и фреските са интересни ... пък и за един постинг едва ли някой ще има нещо напротив ... може и аз да пусна сцената от Костур на Михаил Асен и Ирина Комнина, естествено ако няма да разводним темата ...

  20. #195
    редовен гаден пухчо's Avatar
    Регистриран
    Apr 2005
    Мнения
    101
    Пускайте,щото трябва дрехи да шием!Вашата е лесна....от мен почерпката!

  21. #196
    Трън модериращ. Пише и брише. Thorn's Avatar
    Регистриран
    Aug 2005
    Мнения
    7,456
    СВЕТА БОГОРОДИЦА ДОЛНА КАМЕНИЦА

    По молба на публиката пускам и тази църква. Тя не е в пределите на днешна България, но е българска и е прекрасна.

    Намира се в село Долна Каменица, по пътя между Пирот и Княжевац в днешна Сърбия. Селото е малко /около 25 жители/ и много забутано, църквата е по принцип заключена, но благодарение на страхотната туристическа фирма "Искони" http://iskoni.com/ :nworthy: :nworthy: :nworthy: успях да я посетя. Смея да твърдя, че преди да кача този албум http://bgphoto.net/Photos.aspx?UserI...&AlbumId=47308 в нета нямаше никакви снимки от стенописите и.

    Църквата е достатъчно известна на специалистите, но въпреки това не е популярна като туристическа дестинация. Реставрирана е, но мръсна и запусната. Вътре имаше даже сено. Добре, че отвреме-навреме има български групи.

  22. #197
    Трън модериращ. Пише и брише. Thorn's Avatar
    Регистриран
    Aug 2005
    Мнения
    7,456
    http://www.geocities.com/arh_art/is56.html


    ЧЕРКВАТА В С. ДОЛНА КАМЕНИЦА ТИМОШКО - ЗАБЕЛЕЖИТЕЛЕН ПАМЕТНИК НА БЪЛГАРСКОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ ОТ ЗАПДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ





    Черквата "Св. Богородица" в с. Долна Каменица е важен свидетел на общото балканско минало и мястото на българите в него. Тя е един от значителните паметници на българската средновековна архитектура.
    Село Долна Каменица е разположено на около 13 км южно от град Княжевец в българските Западни покрайнини - днес анексирани от Сърбия. През селото преминава река Тимок. Черквата "Света Богородица" се намира в средата му на една издигната над река Тимок поляна.


    Възникнал вероятно като част от феодалното имение на български болярин от ХIII - ХIV в., който е и неин ктитор, по-късно храмът започва да играе ролята единствено на селска черква. Сега е само паметник на културата.
    "Св. Богородица" се състои от наос и притвор. Тя е малка по размери - широка е 6,20 м и дълга 7,50 м, има две кули над притвора с височина 9 м. Кулите са с квадратно сечение и са увенчани с характерни четирискатни пирамидообразни покриви. Островърхият им вид съответства на модела на черквата изобразен на ктиторските портрети. Кулите й напомнят за тези на черквите от западните райони на Балканите и Европа.
    Притворът й е двуетажен, като на втория етаж са разположени два параклиса, посветени на Св. Петка и Св. Никола.
    Наосът е от типа "вписан кръст" с купол и тристенна абсида. Куполът е рухнал през 1923 г., но после е бил реконструиран.
    Черквата е градена отломен камък и тук-там парчета тухли. Последните са употребени и за изграждането на арките, конхата на абсидата и пандантивите. За направата на сводовете и купола е използван бигор, който се добива в района. Два пояса дървени греди притягат зидовете на сградата. Тухлите образуват също дъги и зъбчат корниз, които придават живописен характер на строежа, използвани са и характерните червени керамични панички, което причислява този паметник към познатия живописен стил в архитектурата на Втората българска държава, типичен за тогавашните Търново, Несебър и редица други български градове. Глинени панички има запазени и по стените на абсидата и на западната фасада, но съществуват данни, че такива е имало и над прозорците на купола.
    Храмът е имал външен паянтово-гредов екзонартекс, който се забелязва в модела на черквата в ктиторската композиция. Чрез този външен притвор се е осъществявал достъпът до втория етаж, където се е влизало през врата, разположена между двата параклиса там, където сега се намира голям прозорец. На втория етаж на притвора има и малък прозорец, гледащ към наоса, който също е разположен между двата параклиса. Понастоящем изкачването на втория етаж става единствено посредством тясна и стръмна дървена стълба, разположена в южния ъгъл на първия етаж, като този вход се е използвал предимно за служебни нужди - от клисаря или звънаря.


    Черквата е известна с ктиторските портрети, които са 11 на брой. Тя е била богато украсена със стенописи в наосната си част и двата етажа на притвора, но част от стенописите не са запазени. Стилово те напомнят на тези от югозападна България в храма "Свети Безсребърници" ("Св. Врачи") в Костур. Надписите на част от образите на светците и тези на деспотите са на български език, а други на гръцки с много грешки, което потвърждава, че родният език на автора не е гръцкият, а българският.
    Вторият етаж на притвора е богато изписан, като стенописите продължават и по вътрешните стени на кулите. Северният параклис е посветен на Св. Никола, като там са зографисани сцени от живота му. Южният параклис е отреден за Св. Петка Българска, която също е особено почитана в столицата Търново и в цялата страна. Стените на южната кула изобразяват сцени от житието на светицата, а на западната стена са разположени портретите на ктиторското семейство. От двете страни на входа към наоса е имало изображения на архангели, а на изображението на Архангел Михаил се забелязват фрагменти от военното му облекло. Реставрацията на черквата и стенописите са извършени от Института за защита на паметниците на културата на Югославия през 1958 г.


    Черквата "Св. Богородица" в Долна Каменица със своеобразната си архитектура и стенописна украса е един от значимите паметници на средновековната българска архитектура и изобразително изкуство, който се вписва сред постиженията на тогавашното православно творчество и показва балканските интерпретации на Комниновото изкуство, допълнено с детайли, познати ни още от черквите в Кападокия, съчетани с местните особености на района взаимодействуващ с централноевропейските образци.


    Ралица БАЗАЙТОВА

  23. #198
    Мошенник Imperial's Avatar
    Регистриран
    Jan 2003
    Местоположение
    Разединени Националистически Щати
    Мнения
    12,052
    А сайт ще правим ли
    Цитат albireo написа Виж мнение
    ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

  24. #199
    Трън модериращ. Пише и брише. Thorn's Avatar
    Регистриран
    Aug 2005
    Мнения
    7,456
    Свети 40 мъченици - статия на архитекта на реконструкцията

    http://www.geocities.com/arh_art/is71.html

    Черквата "Св. 40 мъченици" - извън международните норми за опазване на културните паметници




    Графична реконструкция, 1973 г.



    Историята на близо 300-годишното съществуване на черквата "Св. 40 мъченици" следва в общи линии съдбата на средновековния Търновград - периоди на съзиждане и разцвет се редуват с периоди на разрушения. Булото на забравата обаче никога не е покривало спомените за старата българска столица и през вековете всред обезличаващите се руини се раждали легенди и предания.

    Едва в началото на ХХ век започва дейността по проучването на търновските старини - най-напред с иманярски привкус, а по-късно и с методите на съвременната археология и консервация.

    Но колкото и успешно да били допълвани белите петна в средновековната история на града, някои обществени кръгове оставали неудовлетворени. Така закономерно и у нас, подобно на редица европейски страни, но там два века по-рано, се оформило противопоставяне, което и до днес не е преодоляно. От едната страна на "бариерата" са специалистите, чиито схващания за запазване и експониране на паметниците са синхронни с утвърдените международни норми. От другата считат, че археологическите руини не са достатъчно комуникативни и за да въздействат за патриотичното възпитание, трябва да бъдат по-смело възстановявани, независимо от липсата на данни за техния първообраз. Така още през 30-години на миналия век в Търново бил формиран инициативен комитет, чиято активност стигнала до реконструкция на т. нар. Балдуинова кула и част от първата порта на крепостта Царевец.




    Северно лице, 1968 г. Северно лице, проект, 2000 г.



    Привидно удовлетворителното състояние на черквата "Св. 40 мъченици", а вероятно и респектът пред историческо-документалната й стойност я оставили извън тези програми за реконструкции. Турската джамия, издигната върху останките на черквата, била преправена в първите години след Освобождението в "Гарнизонна черква". Тя станала и един от центровете на тържественото обявяване на независимостта на България. Частичните разрушения от земетресението през 1913 г. били поправени с подръчни средства, така че сградата не загубила основните си елементи - ограждащите я стени и покрива, наследени от джамията.

    През 60-те години бе учреден Общонароден комитет за развитието на Търново. Чрез дарения и с помощта на средства от държавния бюджет бе организирана широкомащабна акция за ново строителство. Старинната част на града бе запазена, а на Царевец бяха проведени археологически разкопки. Структурата на крепостта до голяма степен бе изяснена, а разкритите руини - консервирани.

    Още в началото на тази акция се оформиха противоречията между застъпниците за по-смели реставрации и схващанията на професионалистите. Всъщност истински "битки" нямаше. Обществениците, с чиято помощ се осигуряваха средствата, имаха решаващ глас. "Професионалистите" излагаха своите виждания, но наложените изисквания в крайна сметка бяха приемани с пълното съзнание, че без компромиси рискуват най-малкото да бъдат отстранени от терена. Така, без сигурни документи за техния първообраз, бяха реконструирани черквата "Възнесение Христово" на Чан тепе, част от крепостната система на града и черквата "Св. Димитър". Консервираните и експонирани руини на Царевец и реконструираните черкви изиграха своята патриотично-възпитателна роля и до днес туристическият интерес към тях не е стихнал. Не стихна обаче и скептицизмът на професионалните кръгове, чиито гласове както и тогава, така и днес звучаха "под сурдинка".

    Черквата "Св. 40 мъченици" и тогава остана малко встрани от амбициозните програми на Общонародния комитет. Основна причина за това бяха продължаващите почти 20 години археологически проучвания както на самата черква, така и на манастира "Великата Лавра". Резултатите от тези проучвания са добре известни и те допълниха историята на този терен с още много данни.

    Но това, което земетресенията и разрушенията бяха нанесли на Асеневата черква, не можеха да бъдат възвърнати от проучвателите - археолози и архитекти. Образът на средновековната чеква в нейния "горен строеж" остана само хипотетичен, като дори нейният тип - базилика или кръстокуполна сграда, остана спорен.

    Макар и отлаган като непосредствено решение, въпросът за опазването и експонирането на черквата назряваше. През 1977 и 1979 г. бяха проведени два конкурса, чиято цел бе по-скоро проучвателна. На отделните участници бяха зададени различни направления за изследване - имитативна реконструкция, защитна сграда и обемна реконструкция със съвременни изразни средства.




    План, проект, 2000 г.





    През 2000 г. бе проведен общ конкурс между българските архитекти за защитата и експонирането на черквата. В проектното задание на конкурсната програма бяха формулирани обаче и ограничители:

    - Решението да не предвижда реконструкция на църковния обем с имитативна техника,

    - Начинът на защита да бъде в максимална степен необвързан с оригинала в конструктивно отношение и да осигури запазването на автентичната и документалната му стойност.

    В изпълнение на тези условия представените проекти бяха различни по форма и конструкия защитни халета, по-голяма част от чиито ограждащи повърхности бяха остъклени. Нито един от представените проекти обаче не можеше да стане основа за реализация. Така в края на 2000 г. съдбата на паметника продължаваше да бъде неясна.

    Като един от дългите проучватели на паметника се почувствах задължен да търся решение на проблема, без да спазвам изискванията на проектното задание на проведения конкурс. Бях убеден, че основното решение е неутрална по изразни средства защитна сграда. Нейното вътрешно пространство трябваше да създаде с най-общите си параметри мащабирана, близка до оригиналната среда за най-важния и запазен елемент на черквата - шестте й колони. От друга страна архитектурните елементи на "Гарнизонната черква" трябваше да участват в оформянето на обема. Външната архитектура на защитната сграда трябваше да бъде в архитектурен синхрон с добре запазените стени на западната пристройка към черквата, като се използват съвременни изразни средства и материали.

    Не без забележки и корекции проектът бе одобрен от НИПК и НСОПК и през 2001 г. започна неговото реализиране. Ограничените средства и усложненията от разчистване на вторичните наслагвания, както и сложната геоложка обстановка не позволиха строежът да напредне особено и през следващата година.

    След свличането на част от пътя, минаващ непосредствено до черквата, изпълнението на проекта бе спряно. Вниманието на обществеността отново се насочи към паметника, а заедно с това се активизираха и кръговете, за които проектът не бе задоволителен. Главна причина за това бе, че той не възстановява действаща черква, а показва старината като археологически експонат. Изготвена бе нова концепция от Министерството на културата, която бе подкрепена от общината и областната управа на Велико Търново.

    "На черквата трябва да бъде върнат последният исторически познат образ, за да се възстанови идеята за принципа на непрекъснатост, за да бъде върнато достойнството й на паметник на историята и културата." Това изискване бе свързано с възстановяване на образа на паметника, който той имаше преди започването на археологическите проучвания. Такова решение водеше до обратно засипване на разкритите останки от двете странични галерии на черквата, до връщане на оригиналните капители на шестте колони към функцията им на поставки на диреците, които крепяха северния навес на джамията. Трябваше да се възстановят дървените наставки над колоните, които поддържаха дъсчения таван на джамията. Поставено на обсъждане, това предложение не просъществува повече от два часа.

    Изискванията черквата "Св. 40 мъченици" да бъде действаща черква сега бяха трансформирани и влязаха в познатото русло на реконскрукцията, въпреки липсата на данни за нейния първообраз.



    х х х



    Каква ще бъде съдбата на черквата "Св. 40 мъченици"? Ще се повторят ли реконструкциите на Патриаршията и черквата "Св. Димитър", които с времето все повече изглеждат като кич, спомен от едно отминало време? Ще бъде ли заличен споменът за "Гарнизонната черква", играла важна роля в новата ни история? Не се ли ангажира нашата страна с решение, считано за анахронизъм от международните институции - ИКОМОС и ЮНЕСКО? Не трябва ли, успоредно със стремежа към синхронизиране на нормите на целия ни живот с тези на страните от Европейския съюз, да помислим за по-верен и съвременен подход към решаване на съдбата на големия български паметник?



    арх. Боян КУЗУПОВ

  25. #200
    редовен arhangel's Avatar
    Регистриран
    Dec 2005
    Мнения
    219

    Надписа на църквата при село Беренде

    Надписа е вече несъществуващ....намерих го в една книга на Елка Бакалова за църквата . Надписа е по Й.Иванов

Страница 8 от общо 28 ПървиПърви ... 34567891011121318 ... ПоследноПоследно

Информация за темата

Users Browsing this Thread

В момента има 1 потребители, разглеждащи тази тема. (0 потребители и 1 гости)

Правила за писане

  • Не можете да пускате нови теми
  • Не можете да отговаряте
  • Не можете да добавяте приложения
  • Не можете да редактиране своите мнения.
  •