Страница 20 от общо 28 ПървиПърви ... 101516171819202122232425 ... ПоследноПоследно
Показване резултати 476 до 500 от общо 680

Тема: Българските средновековни църкви.

  1. #476
    Трън модериращ. Пише и брише. Thorn's Avatar
    Регистриран
    Aug 2005
    Мнения
    7,456
    Благодаря. Поради актуални промени в някои жизнени обстоятелства вероятно ще имам повече време включително и за любимия ми спорт - църквинг.

  2. #477
    редовен
    Регистриран
    Apr 2009
    Мнения
    64
    Попаднах на една статия за реконструиране на Видинската митрополия, в която се казва, че тя се състои и от храма "Св. Николай" и Енорийско училище, всички изградени в началото на миналия век.Целия ансамбъл е разположен около храма "Св. Панталеймон", построен през XIII век!
    На визуализациите въпросния храм изглежда напълно запазен.Някой да знае нещо повече по въпроса?

  3. #478
    Трън модериращ. Пише и брише. Thorn's Avatar
    Регистриран
    Aug 2005
    Мнения
    7,456
    Доколкото знам тя е от 17 век.


    На Средновековните църкви в България пуснах и първата част на Свети Йоан Пусти.


  4. #479
    редовен
    Регистриран
    Jun 2010
    Местоположение
    Пловдив. РИМ - Пловдив
    Мнения
    120

    Църкви от ХV-ХVІІ век

    Здравейте! Поздравления за идеята и изпълнението на Торн и Архангел. Това е огромна работа и смятам да се възползвам от нея в бъдещата си работа. В третата глава на моята дисертация, защитена 2009 г., съм направил списък с църкви и манастири от българските земи от ХV-ХVІІ век. Не претендирам за изчерпателност, особено за църквите, (понеже акцентът на темата е друг) но мисля че на хора като вас ще им свърши някаква работа. Ако проявявате интерес, сигнализирайте и ще ви го пратя, като го изчистя от храмовете извън територията на съвременната ни държава. Иначе имам идея да я публикувам тази работа с обновени и обогатени данни за църквите и манастирите, но кой знае кога ще стане (неа кинти - към пет бона). Засега по-реалистично е да издам в Исторически преглед или друго подобно издание една студия по въпроса с подробна библиография, но поради други причини и това няма да стане по-рано от догодина. Всякаква информация за български църкви и м-ри от ХV-ХVІІ век, особено такав с библиографски данни ще ми е много от полза. Надявам се на сътрудничество!

  5. #480
    Трън модериращ. Пише и брише. Thorn's Avatar
    Регистриран
    Aug 2005
    Мнения
    7,456
    Благодаря. Ще сътрудничим

    Междувременно на сайта сложих постинг за стенописите на Свети Йоан Пусти, включително за новоткритите при реставрацията фрагменти от XII век, както и сравнение на състоянието им към 2005 и 2010.

  6. #481
    Прогонен
    Регистриран
    Jan 2005
    Мнения
    3,892
    Цитат d-r V. написа Виж мнение
    Ако проявявате интерес, сигнализирайте и ще ви го пратя, като го изчистя от храмовете извън територията на съвременната ни държава.
    А защо трябва да се "чистят" храмовете извън територията? "Историята не търпи съвременна територия ...... "

  7. #482
    Трън модериращ. Пише и брише. Thorn's Avatar
    Регистриран
    Aug 2005
    Мнения
    7,456
    http://www.journey.bg/bulgaria/bulga...40&searchsub=1

    Тук твърдят, че църквата в Мала църква Самоковско, /бивше Сръбско село/ е от XVI век. Конкретно към д-р В. - имате ли някакви сведения?

    Според уикипедия църквата в Широки дол също е средновековна. А за нея има ли нещо?

  8. #483

  9. #484
    новак pagane-pagane's Avatar
    Регистриран
    Jun 2010
    Мнения
    23
    Търсих из постовете, но не открих нищо за манастир "Света Богородица" в Арбанаси. Едно много свято място. Намира се в началото на селото, стига по пътя за Горна Оряховица. Основан е 16 век, няколко пъти е опожаряван, последния погром е бил през 17 век от кържалиите. Там в отделен иконостас се пази икона на Богородица, която хората наричат троеручица /няколко са иконите в България които имат това прозвище/. Историята на иконата тръгва от Атон. След гонения е била заровена в земята за да я опазят от турците. През османскo, обителта била нападната и опожарена. Mонаси успели да скрият иконата на св. Богородица в скалите до църквата. Векове никой не подозирал за нейното съществуване. Докато един офчар, след като се прибирал от паша, чул плач от земята до същите скали. Прибрал се и разказал на господаря си, който събрал хора и отишли при развалините. Така иконата отново видяла бял свят и на това място е възстановен манастира, който съществува до днес. Иконата е чудотворна , лекува и помага. Убедила съм се лично в това.
    Последна редакция от pagane-pagane; 08-07-2010 в 22:34

  10. #485
    редовен
    Регистриран
    Apr 2009
    Мнения
    64
    Thorn, не можах да разбера от кога са стенописите в пещерата? И те ли са от 16в. като надписа или са по-ранни?

  11. #486
    Трън модериращ. Пише и брише. Thorn's Avatar
    Регистриран
    Aug 2005
    Мнения
    7,456
    И те са от 16 век. Всъщност надписа е част от тях.

  12. #487
    редовен
    Регистриран
    Jun 2010
    Местоположение
    Пловдив. РИМ - Пловдив
    Мнения
    120
    Ето ви списъка на църкви и м-ри от ХV-ХVІІ век, но без отбелязаните бележки, защото ще ми отнеме време; губят се при пействането. Ще ги пратя по-нататък, защото без тях си е доста осакатено инфото. Л-рата е най-долу, който има интерес може да се ориентира и така, но ще е трудно.

    Църкви
    1. “Рождество Христово” в Арбанаси. Най-старата от седемте арбанашки черкви. Построена е през ХV-ХVІ век, а през ХVІІ е разширена, изписана и преустроена. Надписите, макар и на гръцки са от български майстори, а самото изписване е с дарения на ктитори, поне част от които също са българи; носят имена като Стойна, Стойко и Тану.
    2. “Св. Богородица” (Малката Св. Богородица) Варна. Построена през 1602 г. според надписа на гръцки език. Запазена е иконостасна икона на св. Богородица с младенеца със сребърен обков от 1646.
    3. “Св. Богородица” (Успение Богородично) в Кюстендил. Построена в 1616 – 1617.
    4. “Св. Богородица” (Успение Богородично) в село Прибой, Пернишко. Има останки от стенописи, датирани в края на ХVІ и началото на ХVІІ век.
    5. “Св. Богородица” в Созопол. Запазена е олтарна част на църквата от ХVІ век.
    6. “Св. Параскева” в село Радибош, Пернишко. Изградена през ХІІІ век. Има запазени следи от стенописи от ХVІ – ХVІІ век.
    7. “Св. Петка” в село Вуково, Кюстендилско. Според ктиторският надпис е изградена и изписана през 1598 г. Добре запазени стенописи, в някои от които личи италианско влияние.
    8. “Св. Петка” в село Ковачевци, Пернишко. Гробищна църква построена и изписана през ХVІІ век.
    9. “Св. Петка” край село Долни Романци, Пернишко. Според стиловите белези на архитектурата и стенописните фрагменти датира от края на ХVІ – началото на ХVІІ век.
    10. “Св. Петка Самарджийска” в София. Изградена и изписана в края на ХІV или началото на ХV век, твърде вероятно след османското завоевание. През ХVІІ век в църквата са направени нови стенописи.
    11. “Св. Троица” в Русе. Според писмен източник е построена през 1632 г. До нея е имало по-ранна църква, днес превърната в параклис.
    12. “Св. Троица” в село Пастух, Кюстендилско. Построена през ХVІ век. В стенописите й ясно личат традициите от свободното средновековие.
    13. “Св. Архангел Михаил” край село Горановци, Кюстендилско. Построена през ХVІ век. Запазените частично стенописи също свидетелстват за запазените художествени традициии.
    14. “Св. Атанасий” в Бобошево. Според ктиторския надпис построена през 1666. Стенописите са от същото време и са близки по тип с тези от горепосочената църква във Вуково. Частично запазен е и иконостасът, вероятно също от ХVІІ век.
    15. “Св. Георги” в село Студена, Пернишко. Построена през ХVІ век. Стенописите във вътрешността са от същото столетие. Направени са от опитен майстор и в тях също личи силата на старата българска традиция преди завоеванието.
    16. “Св. Георги” в София. Нейната древна история е известна. Подобно на Св. Петка Самарджийска и тази софийска църква има стенописен пласт от началото на османското владичество – края на ХІV век. През следващото столетие Владислав Граматик я посочва като митрополитска черква. През ХVІ век е превърната в джамия.
    17. “Св. Георги” във Велико Търново. Издигната през 1612 г. като за изграждането й са използвани материали от по-стар градеж. Според запазен гръцки надпис е издигната за два месеца със съдействието на търновския митрополит Гавриил. Стенописите и са сред най-добрите образци на ХVІІ век.
    18. “Св. Димитър”. Свързаната с възстановяването на българската държава от Асеневци стара църква е възобновена и изписана отново в средата на ХVІІ век.
    19. “Св. Илия” (“Св. Пророк Илия”) в Бобошево. Изградена през ХVІІ век. Запазен е ктиторски надпис от 1678 и иконостас от същото време. В стенописите се наблюдават едновременно стари традиции и нови влияния от западното изкуство.
    20. “Св. Илия” (“Св. Пророк Илия”) в Севлиево. Новата възрожденска църква е построена през 1834 г. на мястото на старата, която вероятно е от ХVІІ век.
    21. “Св. Никола” в село Вуково, Кюстендилско. Построена и изписана през ХVІ век. Стенописите й са зле запазени, но издават връзка с традициите на Търновската художествена школа.
    22. “Св. Никола” в село Калотина, Софийско. Църквата е построена през управлението на цар Иван Александър и продължава да съществува през следващите столетия. В църквата има живописен слой и от ХVІ – ХVІІ век.
    23. “Св. Никола” в село Марица, Софийско. Построена и изографисана през ХVІ – ХVІІ век. Стенописите иконографски спадат към стари традиции, а по своето изпълнение към “селското направление” в българската живопис от този период.
    24. “Св. Никола край Мелник”. Построена през ХІІ век тя е митрополитска църква на града и е запазена до днес. Мелник и близкият Роженски манастир традиционно се считат за крепости на гърцизма в българските земи и това дори дава основание на Н. Генчев да не разглежда църковните изкуства в тях, като свидетелства за българското културно минало. През 1565 г. обаче епископът на Мелник в официален документ на цариградската патриаршия се подписва на славянски, т. е. българският му призход е твърде вероятен, а и не трябва да се забравя, че населението в околностите на Мелник е предимно българско.
    25. “Св. Николай” в Плевен. Съществувала е през ХІІІ век. През ХІV-ХVвек е обновявана със съдействието на дубровнишки търговци. След като през ХVІІ век е опустошена, в 1700 година е възстановена със султански ферман.
    26. “Св. Николай Мирликийски” в с. Долни Раковец, Пернишко. Построена през ХVІІ век. До 1925 година е имала запазени стенописи.
    27. “Св. Пантелеймон” във Видин. Според ктиторския надпис е издигната върху по-стари основи през 1631 г. Изписана е 15 години по-късно със средства, отпуснати от влашкия деспот Йоан Матей Басараб.
    28. “Св. Петър” при село Беренде, Софийско. Построена и изписана предизавоеванието, тя е запазена и до днес.
    29. “Св. св. Петър и Павел” в Свищов. Построена и изографисана през първата половина на ХVІІ век от майстори Станко и Стойо. По тип е сходна с арбанашките църкви .
    30. “Св. св. Петър и Павел” в село Мала църква, Софийско. Построена през ХVІ – ХVІІ век. Иконостасът и запазените стенописи са от ХVІІ век.
    31. “Св. св. Петър и Павел” във Велико Търново. Това е църквата, в която се установява Патриарх Евтимий след прогонването му от Патриаршията на Царевец. През османскто владечество е катедрална църква на Търновската митрополия. Стенописите й, вероятно от края на ХV век, се отличават с високо художествено майсторство.
    32. “Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” в село Добърско, Благоевградско. Стенописите според ктиторския надпис са от 1614 г. и говорят за ясен исторически спомен. В тях се открояват образите на български светци – св. Иван Рилски, св. Прохор Пшчински, св. Кирил Философ, св. Климент Охридски и особено на българския цар Самуил в сцената “Изцелението на слепите”. Запазен е и иконостасът от същото столетие.
    33. “Св. Теодор Тирон” в село Зимевица, Софийско. Изградена през ХVІ или ХVІІ век. Запазени са фрагменти от стенописи, славянски надписи, както и части от стария иконостас.
    34. “Св. Тодор” край Бобошево. Построена през Първото или през Второто българско царство. Съхранена през османското владичество.
    35. “Св. св. Петър и Павел” в метоха “Орлица, близо до Рилския манастир. Изписана през 1491 г.
    36. „Св. Ана” в село Смоличано, Кюстендилско. С живописен слой от ХVІІ век.
    37. „Св. Иван Рилски” при село Пастух Кюстендилско. Със стенописи от ХVІІ век.
    38. „Св. Богородица” в село Пастух Кюстендилско. Според ктиторски надпис построена и изписанапрез 1557.
    39. „Св. Спас” край село Невестино Кюстендилско. Съществувала през ХІV-ХVІІ век.
    40. Църква в село Мърводол Кюстендилско. Със стенописи от ХV – ХVІ век.
    41. Църква при село Калище, Пернишко.
    42. Църква в село Балша, Софийско. Със стенописи от ХV-ХVІ век.
    43. Църква в село Белчин, Софийско. Със стенописи от ХV-ХVІІ век.
    44. Св. Никола Летни край изчезналото с. Пчелинци, Пернишко. Със стенописи от ХVІ век.
    45. “Св. Никола” в село Мечка, Пазарджишко. Унищожена по време на Априлското въстание. Според незапазения надпис е построена или изографисана в началото на ХVІІ век като за датировката е използвано ислямското летоброене по Хиджра.
    46. “Св. Петка” в село Енина, Старозагорско. Построена вероятно по времето на Иван Асен ІІ. В нея са намерени ценни писмени паметници от ХІ, ХІV и ХVІ век.
    47. “Св. Архангели Михаил и Гавраил”, село Осиковица Софийско. За нея в 1658 г. поп Йоан от Етрополе написал богослужебна книга.
    48. “Св. Георги” над Бобошево с надпис от времето на султан Баязид ІІ.
    49. “Св. Никола” в село Слокощица, Кюстендилско. При посещението на К. Иречек все още е били запазени останки от градеж и купол. Според местните хора църквата запустяла 250 г. преди това, което означава през първата половина на ХVІІ век.
    50. “Св. Петка” във Видин. Построена, както и “Св. Пантелеймон” от влашкия войвода Йоан Матей Басараб, управлявал през 1633-1654.
    51. “Св. Глигора”. Скална църква на 5-6 км от ж.п. гара Карлуково. Запазени са фрагменти от живописен слой от ХVІІ век, изпълнени с високо майсторство.
    52. “Св. Богородица” в Банско. Построена в последните десетилетия на ХІV век. Тя съществува и през време на османското владичество.
    53. “Рождество Богородично” (“Бельова Черква”) край Самоков. Издигната и изписана през ХV-ХVІ век.
    54. Църква в село Цапарленци, Софийско.
    55. Църква във Вакарел, по името на която през ХVІ век селото се нарича и Алаклисе или Аладжаклисе. По времето на К. Иречек все още е била запазена.
    56. “Св. Тодор”. Най старата църква в Панагюрище. Построена преди ХVІІІ век.
    57. Църква в село Тича, Сливенско. Най-вероятно съществувала без прекъсване в периода между ХІІІ и ХVІІ век, след което селото се мести на другия бряг на реката и си построява нова църква.
    58. “Света Неделя” в Ловеч. Споменава се за пръв път в писмен паметник през 1535 г.
    59. “Успение Богородично” в Ловеч. За пръв път се споменава в писмен паметник от 1784, но от запазения иконостас, характерен за ХVІІ век може да се предположи, че е съществувала и тогава.
    60. “Света Петка” в Кремиковци. Архитектурата и е типична за храмовете от османско време. В църквата е запазен свещник с надпис, от който става ясно, че свещникът е поръчан и подарен на църквата от поп Койчо, син на Радивой. Вероятно става въпрос за същия Радивой, който в края на ХV век обновява Кремиковския манастир; за това говори макар и несигурно разчетената от П. Мутафчиев година 1517.
    61. “Св. Мария” при село Ръждавица, Софийско. Вж. следващата църква.
    62. “Преображение” край село Ръждавица Софийско на няколко километра от предната църква. Според П. Мутафчиев по начин на изграждане и по план двете църкви много си приличат и са изписани от един майстор. В църквата “Преображение” е запазен фрагмент от надпис с година 1632.
    63. “Св. Георги” при село Лъджене, Софийско. Била е цялостно изписана в стил ХVІ – ХVІІ век. Запазена е била и част от надпис с имена на ктитори.
    64. Църква в село Драганица, Монтанско. Построена в 1665 според изследователя на Видинска епархия Й. Василев.
    65. “Св. Йоан Кръстител”, село Върбово Видинско. Построена през 1652.
    66. „Св. Никола” в село Железна, Монтанско. Според графитен надпис през 1521 г. е съществувала. През 1634 е реконструирана.
    67. „Св. Никола” в село Долна Вереница, Монтанско със стенописи от средата на ХVІІ век.
    68. „Възкресение Господне” в Старо село, Пернишко. Вероятно построена през ХV век.
    69. „Въведение Богородично” в Сопот. Основана през ХV век.
    ІІІ. 4. 4. Манастири
    1. Аладжа манастир. Основан през ХІІ век, но още от древнохристиянската епоха изкопаните в скалата пещери са използвани от християнски отшелници. Разцветът на обителта е през ХІV столетие. След османското завоевание тя запада, но продължава да съществува някъде до началото на ХVІІІ век, когато е изоставена.
    2. Алински манастир “Св. Възнесение Господне”. Възниква вероятно през ХVІ в. Според надпис в църквата стенописите са от 1626.
    3. Арбанашки манастир “Св. Никола”. Строен през втората половина на ХVІІ век до 1710.
    4. Арбанашки манастир “Успение Богородично”. Построен през 1600 г. Изписан в началото на ХVІІ век
    5. Басарабовски манастир “Св. Димитър”. Споменава се в Османски регистър от ХV век като владение на влашкия войвода Иванко Басараба. Продължава да съществува с различни прекъсвания през цялото османско владичество. Самият светец, чието име носи обителта, живял там и канонизиран за праведния си живот, е починал през 1685 г.
    6. Батановски манастир “Св. Спас”. Работи през ХVІ-ХVІІІ век. Развива дейност като книжовен център. Разрушен през първата половина на ХVІІІ век.
    7. Баткунски манастир. Св. Петър и Павел. Предполага се, че е от времето на Втората българска държава. Споменава се в османски документ от 1528-1529 г. Разрушен през втората половина на ХVІІ век. Възстановен през 1692.
    8. Батошевски манастир. “Успение Богородично”. Основан през ХІІІ век. Манастирът е съществувал и през първите векове на османското владичество, но неизвестно кога е разрушен и запустява.
    9. Батулски манастир “Св. Атанас”, Ловешко. Името му е вписано в приписка в четириевангелие и поменика на Етрополския манастир. Смята се че в края на ХVІІ век манастирът е унищожен от ислямизираното население в района.
    10. Бачковски манастир “Успение Богородично”. Основан през 1083 г. Макар и да се намира под силно грузинско и гръцко влияние в през по-голямата част от средновековието, манастирът играе важна роля в духовния живот на местното българско население. В края на ХІV и началото на ХV век той е български образователен и духовен център. В него преподава дяк Андрей, учител на Константин Костенечки. През ХVІІ век са построени главната манстирска църква и трапезарията на манастира. В запазените му поменици от ХVІ-ХVІІ век фигурират множество български имена. .
    11. Белащенски манастир “Св. Георги”, Пловдивско. Според местна легенда, манастирът заедно със селището е основан от ослепени български военнопленници, заселени от византийския военначалник и управител на Пловдивска област Никифор Ксифий след битката при село Ключ през 1014 г. За големи периоди от време по-нататъшната му съдба е неизвестна. Английският пътешественик Джон Бърбъри, посетил Пловдив през 1664 г. пише, че един от неговите спътници бил погребан в гръцки (т. е. православен) манастир “Св. Георги”, разположен на висок рид недалеч от града.
    12. Белочерковски манастир, “Св. св. Петър и Павел” до село Добралък, Пловдивско работил през ХVІІ-ХVІІІ век. Данните за книжовен живот през ХVІІІ век свидетелстват, че манастирът даже да е бил разрушен от помохамеданчени родопски българи през втората половина на ХVІІ век, сравнително скоро след това е бил възстановен.
    13. Бовски манастир. “Св. Архангел Михаил” Работил през ХVІІ – ХVІІІ век.
    14. Билински манастир “Св. Архангел Михаил”, край с. Билинци, Пернишко. Споменава се в руски документи от ХVІ век. Стенописи от ХVІІ в. Хр. Гандев определено бърка този манастир с Трънския манастир, носещ името на същия светец. Той отнася информацията за манастир Архангели в Знеполе в Зографския поменик към Билинския манастир, но Билинци се намира в Завалската планина и е отдалечено от Знеполе, докато Трънския манастир се намира точно в посочения в поменика район.
    15. Бистрешки манастир Св. Иван Касинец (Св. Иван Рилски – Пусти) в местността Касината край Враца. През ХV век е носил името “Св. Йоан Богослов”. Първи слой стенописи в черквата от ХVІ в. В скалите над манастира има две изписани пещери през ХVІ век, едната е датирана 1540.
    16. Бобошевски (Руенски) манастир “Св. Димитър”. Възстановен в 1488. Средище на оживен духовен живот през първите векове на османското владичество, книжовност и стенописи.
    17. Брусарски манастир “Св. Архангел Михаил”, Монтанско. Според предание възниква още през византийското владичество и продължава да съществува без регистрирано прекъсване до 1720, след което бил разрушен.
    18. Буховски манстир “Св Архангел”. Според писмени сведения съществувал през ХVІІ век. Според археологически проучвания е основан в края на ХVІ – началото на ХVІІ век.
    19. Варовитец Етрополски манастир “Света Троица”. Вероятно основан през ХІІ век. Най-големият български книжовен център в северозападните български земи. В него през ХVІ век възниква Етрополската книжовна школа.
    20. Велиновски (Мисловщицки) манастир “Успение Богородично”. Църква строена ХVІ-ХVІІ век. Палеографските и иконографски особености са от края на ХVІІ век.
    21. Врачешки манастир “Св. 40 мъченици”, Софийско. В първите десетилетия след завоеванието работи, след което запада или е унищожен. През ХVІІ век отново работи и развива книжовна дейност.
    22. Германски манастир „Св. Иван Рилски – Св. Йоан Чудотворец” Вероятно основан през ХVІ-ХVІІ век. През ХVІІ век е голям книжовен център. .
    23. Гигински манастир. “Св. Безсребреници Козма и Дамян”. Данните за него са малко. К. Иречек изрично отбелязва, че манастирът е стар, т. е. вероятността да е бил на повече от два века към неговото посещение по тези места в началото на 80-те години на ХІХ никак не е малка. Освен това планът на манастирската черква е идентичен с този на църквата от ХVІ век в манастира “Св. Петка” в Пенкьовци, Пернишко.
    24. Глоговишки манастир, Пернишко. Според Г. Нешев е работил в периода ХV – ХVІІІ век.
    25. Гложенски манастир “Св. Великомъченик Георги”. Основан през ХІІ век. Съществувал през цялата епоха на османското владичество, разрушаван и възстановяван на няколко пъти. През ХVІ-ХVІІ век към манастира работи килийно училище.
    26. Горнобански манастир “Св. Св. Кирил и Методий”, наричан също “Св. Крал” и Люлински манастир. Според предание е основан от сръбския крал Ст. Урош ІІ Милутин. Счита се също, че в манастира са съхранявани мощите на краля светец, макар да не е ясно точно по кое време става това. Според Археологически данни манастирът е построен през ХVІ-ХVІІ век.
    27. Горноводенски манастир “Св. Кирик и Юлита”. Със сигурност работил през ХVІІ век, откогато произхожда български датиран надпис върху чешма – 1669. От същото столетие датират и някои манастирски постройки.
    28. Градешнишки манастир “Св. Йоан Предтеча”, Врачанско. Работил през ХVІІ-ХVІІІ век.
    29. Границки манастир „Св. Лука”. Построен в края на ХІV или началото на ХV век.
    30. Дивотински манастир Вписан в Зографския поменик преди 1706 в раздел “Средец град София”. Според археологически данни е построен през ХV-ХVІІ век.
    31. Добридолски манастир “Света Троица” Видинско. Основан неизвестно кога преди османското завоевание. През 1610 г. е възобновен от Пимен Зографски, а след смъртта на светеца там известно време се намирали мощите му. След Чипровското въстание е разрушен. За запустял манастир, който може да се идентифицира с Добридолския, говорят Янош Комароми и Симперт в края на ХVІІ век. Според Хр. Гандев за този манастир се отнасят писмените известия в паметници от началото на ХVІІ, говорещи за “манастир Св. Троица” “близ град Враца”, но аз мисля, че това е съмнително, понеже Добридолският манастир отстои на не по малко от 70 км от Враца, а и самите писмени паметници предхождат годината на възстановяване на манастира (ако тя е сигурна), така че вероятно става въпрос за друг манастир.
    32. Долнобешовишки манастир “Св. Архангел Михаил”, Врачанско. Работил през ХVІ-ХVІІІ век, но вероятно съществува още от българското средновековие.
    33. Долнопасарелски манастир “Св. св. Петър и Павел”, Софийско. Според археологически данни църквата му е изградена през ХVІ или нач на ХVІІ век.
    34. Драгалевски манастир “Света Богородица Витошка”. Възобновен през втората половина на ХV век. Ценни стенописи в манастирската църква и важно книжовно средище.
    35. Дряновски манастир “Св. Архангел Михаил”. Основан е още в ХІІ век. В Зографския поменик от 1527-1728 г., публикуван от Й. Иванов, името на манастира, заедно с петима негови монаси се споменава на място не по-късно от 1706 г., но е твърде възможно долната хронологическа граница да се постави и през ХVІІ и дори през ХVІ век. В случай, че записът е от самото начало на ХVІІІ век, фактът, че манастирът има възможност да изпрати петима монаси на поклонение в Света Гора, също свидетелства, че той е съществувал и през предишното столетие.
    36. Душински манастир, Трънско. Сведения за него дава единствено Георги Нешев, който го нарича манастирче-параклис и без да приведе допълнителни данни твърди, че е съществувал в ранните векове на османското владичество. Авторът твърди същото и за друг манастир в същия регион – Реяновския.
    37. Елешнишки манастир (Яковщица). В пода на манастирската черква е вградена плоча с надпис от 1499 г. През ХVІ-ХVІІ век е значителен книжовен център.
    38. Ерулски манастир “Св. Троица”, Софийско. Според Археологически данни, основан през ХVІ-ХVІІ век.
    39. Жаблянски манастир, “Св. Йоан Кръстител”, Пернишко Съществувал през ХVІІ-ХVІІІ век, но може да е изграден и през ХV или ХVІ век.
    40. Железницки манастир, край село Железница, Софийско. Записан е преди 1706 г. в Зографския поменик, на страница, озаглавена “Град София”. Според Хр. Гандев това е манастирът край село Железна, Монтанско (според него Берковско), посочен тук като Чипровски манастир. Но Железницкият манастир е нареден сред селища в близост до София (с едно единствено изключение – Рилския манастир) – Перник, Драгалевски манастир, село Дрен, Горубляне, Челопечене. Освен това, ако се касаеше за манастира край село Железна, твърде вероятно според практиката на записване в поменика би било той да бъде отразен като манастир Железна, а не като манастир железницки или железнички, както също може да се разчете лигатурата. На предната страница, но вписано през по-късно време до 1728, пак в рубрика “Средец град София” фигурира името на близкото до манастира село Железница, написано точно както се пише и днес. Самият издател на поменика Й. Иванов в показалеца накрая на книгата също посочва, че манастирът се намира във Витоша.
    41. Желявски манастир, Софийско. Работил през ХVІІ-ХVІІІ век.
    42. Забелски манастир, Трънско. Работил през ХVІІ и запустял в началото на ХVІІІ век.
    43. Земенски (Бельовски) манастир Св. Йоан Богослов. Работил през ХVІІ и ХVІІІ век. Църквата му построена през ХІ-ХІІ век е запазена и до днес.
    44. Ивановски комплекс от скални черкви и монашески килии. Най-големият разцвет на Ивановските обители е през ХІІІ и ХІV век, но те продължават да бъдат обитавани и ползвани докъм ХVІІ век.
    45. Изворски манастир “Св. Богородица”, Видинско. Разрушен от турците след завладяването на Видинското царство. Възстановен е около средата на ХVІІ век от йеромонах Силвестър. Стенописите му са били запазени до 1924 г.
    46. Илиянски манастир. Възниква през ХІІІ век. След османското завоевание запада. В края на ХVІ и началото на ХVІІ век наосът на средновековната черква е изписан от св. Пимен Софийски.
    47. Искрецки манастир “Успение Богородично”, близо до село Искрец, Софийско. Според предания възниква през ХІІІ век, а според археологически проучвания през ХVІ – ХVІІ век. Разграбен е през османското завоевание, но е възстановен през 1602 като планински параклис. Най-долния живописен слой на църквата е от средата на ХVІІ век.
    48. Калоферски манастир “Въведение Богородично”. На север от града. Построен вероятно в края наХVІІ или началото на ХVІІІ век. .
    49. Калоферски манастир „Рождество Богородично”. Основан през 1606 г.
    50. Калугеровски/Чикотински манастир “Св. Архангел Михаил”, Ботевградско. Работил през ХVІІ – ХVІІІ век.
    51. Калугеровски манастир “Св. Никола”, Пазарджишко. През периода ХІ-ХІІІ век вече е съществувал. Разрушен в 1419 г. По късно е възстановен и през ХVІІ-ХVІІІ век развива книжовна дейност.
    52. Капиновски манастир. “Св. Илия”, Великотърновско. Има сигурни данни за съществуването и книжовната му дейност за ХVІ-ХVІІІ.
    53. Карлуковски манастир “Успение Богородично”, Ловешко. Не се знае кога е основан. През ХV век е разграбен и разрушен. Според ктиторския надпис от 1602, църквата е изографисана в края на ХVІ или самото начало на ХVІІ век.
    54. Килифаревски манастир. Макар и не много, сведенията сочат, че манастирът е работил през ХV, ХVІ и ХVІІ век. В края на ХV век в манастира работи килийно училище. В южния параклис са запазени стенописи от втората половина на ХVІІ век, близки по изпълнение до тези в черквата “Рождество Христово” в Арбанаси и икони от Присово от същия период.
    55. Клисурски манастир “Св. Св. Кирил и Методий”, Монтанско. През ХV век манастирът е опустошен. Неизвестно кога след това е възстановен, защото в края на ХVІІ век е турците го опустошават отново, вероятно във връзка с Чипровското въстание. През следващите столетия манастирът е още неколкократно разорявани и възстановяван.
    56. Клисурски манастир “Св. Петка”, Софийско. Преки сведения за неговото съществуване през ХV – ХVІІ век няма, но К. Иречек го нарежда сред старите софийски обители. Хора, посетили манастира са ми разказвали, че старата му 300 годишна църква се е срутила в средата на ХХ век.
    57. Ковачевски манастир “Св. Георги”, Пернишко. Развива книжовна дейност през ХVІІ-ХVІІІ век.
    58. Кокалянски манастир. “Св. Архангел Михаил”. Съществува от ХV или ХVІ век. През ХVІІ в него е написан известният Урвички сборник.
    59. “Косиниц”. Под това име в Зографския поменик е вписан манастир на третия ред на страница, озаглавена “Разлог българска земля”. Според Хр. Гандев манастирът е идентичен с манастир Касинец от Врачанско, вписан в поменика на в раздел “Загорие град Враца”, чието точно местонахождение изследователят не установява, но заключава, че се намира някъде във Врачанския регион. Възможно е манастирът да е Бистрешкия манастир “Св. Йоан Пусти” (срв. тук по-горе), разположен според статията в Енциклопедия България в местност Касината край Враца. Възможно е обаче името Касинец да се отнася и за Чипровския манастир, защото в надпис от 1511 г. той също е наречен Касинец, а в Зографския поменик веднага след името на манастира Касинец е записано място Кипровци. Въпросният манастир Косиниц обаче е посочен на място и сред селища, отдалечени както от Враца, така и от Чипровци. Повечето географски имена около манастира, както сочи и самото заглавие на страницата, са от района на Рила, Пирин и Западните Родопи – Банско, Неврокоп, Самоков, Дупница, Рилски манастир, манастир “Св. Теодор” до село Търлис, Неврокопско, село Ощава, Мелнишко, Паликария – покрайнина по течението на едноимената река в Самоковско; срещат се и селища от различни други райони на югозападните български земи – Струга, с. Върбяни, Прилепско, с. Негорци, Гевгелийско, с. Долни Косоврасти, с. Магарево, Битолско (или с. Магерови, съединено с днешното с. Абланица близо до Велинград), Дебър. Издателят на поменика Йордан Иванов счита, че манастир с подобно име се намира и някъде в Македония. Самият той посочва, че Разлог се нарича най-горната котловина на река Места. Така за локализацията на този манастир се очертават две възможности. Едната е той да се търси по северните склонове или подножия на Рила в района на Костенец, което съвпада с обобозначението Разлог, а втората в околностите на Костурското село Косинец или Косенец.
    60. Кремиковски манастир “Св. Георги”. Построен и изписан в 1493 г. Изписан отново през 1611 г. Книжовно средище.
    61. Кричимски манастир “Св. Врачове” или “Св. Безсребреници Козма и Дамян”. Сведенията за неговата книжовна дейност са от ХVІІІ-ХІХ век, но, както в случая с Дряновския манастир, името му фигурира в Зографския поменик, записано с terminus ante quem 1706 г., което е доста сигурно свидетелство за неговото съществуване през предходното столетие. Вж. и другия Кричимски манастир, който следва.
    62. Кричимски манастир “Успение Богородично”, Изгорен е до основи през Априлското въстание. К. Иречек, който посещава тези места 7 години по-късно, вероятно осведомен от местни хора пише, че манастирът е имал множество ръкописи и старопечатни книги – сръбски от ХVІ век, като цитира и описанието на Пловдивска епархия на гръцкия свещеник Константин от 1819 г., твърдящ че и двата кричимски манастира имат стари сгради. Интересно е, че в османски документи от ХVІ век към вакъфа на Ибрахим Чандърлъзаде, където спада и Кричим, се споменават цели четири манастира; от тях единият с голяма сигурност е горепосоченият Баткунски манастир; името на другия е “Св. Константин” и вероятно се намира край Пещера. Имената на останалите два манастира не са сигурно разчетени, но, като се има предвид местоположението, доста вероятно е това да са именно Кричимските манастири. Според П. Петров в манастира е запазена плоча с надпис село Батак и година 1592.
    63. Кукленски манастир „Св. Врачове или Св. Безсребреници Козма и Дамян”. До средата на ХVІІ век за него няма никакви сведения. От втората половина на същото столетие се утвърждава като значимо книжовно средище, като най-големия му разцвет е свързан с името на Кръстьо Граматик.
    64. Лозенски манастир “Свети Спас. През ХVІІ в. е възстановен и в него е създадена книжовна школа.
    65. Лопушански манастир “Св Йоан Предтеча”, Монтанско. Историята му преди средата на ХІХ век е неизвестна но се е предполага, че е съществувал през първите векове на османското владичество, когато бил неколкократно опустошаван.
    66. Лясковски (Петропавловски) манастир. Възстановен през 1422 г. През османското иго е многократно опустошаван. Едно от възстановяванията му е регистирано през 1662, след което бележи бърз духовен възход.
    67. Маломаловски манастир “Св. Никола Летни”. Софийско. Запазена е манастирската църква, изписвана презХІV и ХVІ век.
    68. Манастир близо до Русе съществувал в началото на ХVІ век.
    69. Манастир “Св. Троица” “близ град Враца” От този манастир с неустановено местоположение в началото на ХVІІ век са запазени множество свидетелства за книжовна дейност и имената на двама книжовници – сърбинът Йов Шишатовац и българинът Драгул от село Камено Поле, Врачанско.
    70. Манастир Шарей. Записан под това име в Зографския поменик неизвестно кога, но преди 1706 в раздел “Загорие град Враца”.
    71. Мулдавски манастир “Света Петка”. За пръв се споменава се в късен препис на Станимашкото синурнаме от 1519-1538 г.; фигурира и в оригинален османски документ от втората половина на същото столетие. До днес в западния корпус е запазена куполна магерница от ХV-ХVІ век.
    72. Мъглижки манастир “Св. Николай Чудотворец”. Основан ХІІ – ХІІІ в. Запазена е мраморна плоча с образ на светеца покровител на манастира от 1490 г. В края на ХV или началото на ХVІ век към манастира е открито килийно училище.
    73. Неделищки манастир “Св. Анастасий Александрийски”, Софийско, близо до Драгоман. Според археологически данни възниква през ХVІ век.
    74. Никополски манастир “Св. Никола”. С неизвестно местоположение. Има данни, че е работил през ХVІІ век.
    75. Новаченски/Скравенски манастир “Преображение Господне”. Построен около 1240 г. Разрушен е от турците през 1479 г. Възобновен от св. Пимен Софийски през 1608. В Националния археологически музей се съхраняват царските двери и икони от черквата.
    76. Новоселски манастир “Св. Троица”, Ловешко. Изцяло разрушен през Априлското въстание и историята му от преди това е неизвестна. Напълно вероятно е обаче да е съществувал през периода преди Възраждането. Самото Ново село възниква след османското завоевание, основано според легенда от бегълци от Търново. Манастир с име “Св. Троица”, но без да се уточни местоположението му се споменава в Зографския поменик в раздел озаглавен “Загорие Българска земля”, около края на ХVІІ. Околните селища са предимно от централна Северна България, т. е. региона на същия манастир – Ловеч, Етрополе, Тетевен, село Митрополия (Горна или Долна), Плевенско, село Брест, Плевенско. Възможно е обаче да става въпрос и за някои от едноимените манастири като Добридол, Ломско, Етрополския манастир или Патриаршеския манастир край Търново. Веднага след името на манастира следва град Видин, към чиято епархия принадлежи Добридолския манастир, а Етрополе е на същата страница.
    77. Одранишки манастир “Св. св. Петър и Павел” в махала Шиварка на село Одраница, Софийско. Според археологически данни възникнал в края на ХVІІ или началото на ХVІІІ век.
    78. Осеновлакски манастир “Света Богородица”, наричан и “Седемте престола”. Съществува вероятно от времето на Втората българска държава. Особености в архитектурния план, писмени паметници и фрагменти от стенопис свидетелстват ясно, че бил действащ духовен център през ХVІ-ХVІІ век.
    79. Палюшки манастир, Трънско. Запазена е църквата на манастира, за която Г. Нешев пише, че е от ХV – ХVІІІ век.
    80. Патриаршески манастир “Света Троица” край Търново. След османското завоевание запада, но остава да съществува с подкрепата на влашки и молдавски владетели.
    81. Перущенски манастир “Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат”. Хр. Гандев посочва, че е съществувал през ХVІІІ век, а Г. Нешев без да приведе конкретни данни твърди, че манастирът е разрушен след помохамеданчванията през ХVІІ век. Същият изследовател отдава съвсем слабо значение на манастира и го нарича манастирче. Перущенският манастир обаче съвсем не е бил незначителен център. В него са се съхранявали богослужебни книги, съществувал е и книжовен живот, както личи от патерик от ХІV век, в който има няколко преписки от манастира през втората половина на ХVІІ век. С голяма сигурност може да се твърди, че манастирът “Св. Тодор”, записан в Зографския поменик преди 1706 в раздел “Пловдивско поле българска земля” сред селища като Пещера, Перущица, Пловдив и Кричим е именно Перущенския манастир.Сведения за книжовна дейност в него има и през първите десетилетия на ХVІІІ век.
    82. Пещерски манастир “Св. Никола Мрачки”, Пернишко. Основан в средата на ХІV век. Неговото съществуване е засвидетелствано през ХV-ХVІІ век както по археологически данни, така и от запазените стенописи.
    83. Плаковски манастир. Разрушен по време на османското завоевание. Възстановен през 1450. Отново разрушен в 1595 и още четири пъти през ХVІІІ и ХІХ век. Запазен осмогласник, писан през 1595 г.
    84. Плевенски манастир „Св. Георги”. През ХV век в него е открито килийно училище. През следващите столетия също се срещат сведения за книжовната му дейност.
    85. Подгумерски манастир, “Св Димитър”. В своето изследване за старопланинските манастири П. Мутафчиев не открива преки податки за съществуването на манастира преди ХІХ век, но от наблюденията му върху църковната архитектура и остатъците от стари стенописи личи, че приема Подгумерския манастир за стар. Съвремени археологически и изкуствоведски проучвания доказват, че той е изграден и изписан през ХVІ-ХVІІ век.
    86. Правешки манастир “Св. Теодор Тирон”. Повечето данни, които издирих за манастира го представят или като изграден през 60-те години на ХІХ век, или като съществувал и през по-ранните столетия, но за съжаление никъде не се добрах до представителна и надеждна информация, която да цитирам тук. В снимковото приложение на книгата на Г. Нешев “Културни прояви на българския народ ХV – ХVІІІ век” обаче е показана манастирската църква, която по своя вид въобще не прилича на храм от ХІХ век, а и необяснимо е какво прави снимка на такъв манастир в изследване за предвъзрожденските столетия. Всички останали изображения там са на паметници от ХІV-ХVІІІ век с изключение на една снимка на накити, датирани ХVІІІ-ХІХ век.
    87. Преображенски манастир край Велико Търново. След падането под османско иго манастирът е опожарен. Впоследствие обаче неизвестно кога е възстановен, като за съществуването му през ХVІІ – ХVІІІ век има сигурни данни.
    88. Присовски манастир, Великотърновско. Разрушен при османското завоевание. Възстановен в 1409 г. Опустошаван и опожаряван и след двете Търновски въстания от 1598 и 1686.
    89. Разбоищки (Курджиловски) мананстир “Въведение Богородично”. Според Г. Нешев и Св. Милич е съществувал през ХV-ХVІІІ век.
    90. Раковишки манастир. “Св. Троица”. Манастирът възниква през Х-ХІ век. След османското завоевание запада, но явно продължава да съществува. Обновяването му през ХVІІ век се свързва с дейността на св. Пимен Софийски.
    91. Ребровски манастир “Св. Никола Мирликийски”, край село Ребро, Софийско. Според археологически данни построен не по късно от ХVІ-ХVІІ век.
    92. Реяновски манастир. Вж. Душински манастир.
    93. Роженски манастир. “Света Богородица” През Османското владичество е значителен духовен и книжовен център. Намира се под силно гръцко влияние, но в поддържането му помага и околното българско население. Надпис от 1596/97 в надвратната ниша на южната фасада на католикона е на български; една от ктиторките е наречена със славянска форма на името Мария – Мара. От първите десетилетия на ХVІІІ век, е изписано име на ктитор, който се казва Донко или Дойко хаджи.
    94. Св. Богородица Петричка край Асеновград на мястото на днешната Асенова крепост. В повечето изследвания този манастир се бърка с Бачковския. Данните от османски източници и пътеписи, приведени и анализирани от Дамян Борисов обаче убедително свидетелстват, че това е отделен малък манастир, съществуващ със сигурност от началото на ХV до началото на ХVІІІ век.
    95. Св. Петка Изворска, място за поклонение, играещо роля на манастир в гр. Трън.
    96. Св. Петка в село Пенкьовци, Пернишко. Манастирът вероятно е от ХІV в. Едноимената църква е построена и изписана през ХVІ в.
    97. Св. Троица до село Драгоил, Софийско (Сливнишко). Според установената от археологическите изследвания типология на манастирите в Софийско възниква през ХV век.
    98. Св. Никола село Конска, Пернишко. Според плана на черквата е постороен през ХVІ-ХVІІ век.
    99. Св. Никола Мирликийски (Летни) при село Кладница, Софийско. Според комплексни археологически данни е изграден през ХVІ-ХVІІ век.
    100. Св. Никола при село Шейтаново (дн. Косово, Смолянско). Данни за него съм намерил единствено у Г. Нешев, който твърди, че манастирът заедно с други манастири в Родопите е съществувал през ХV-ХVІІ век с известни прекъсвания.
    101. Св. Теодор на Трълиз, Неврокопско (Гоцеделчевско). Записан преди 1706 г. в Зографския поменик. Според Хр. Гандев възможно е да е съществувал и през ХV век.
    102. Св. 40 мъченици край село Лева река, Пернишко. Възобновен е през ХVІ-ХVІІ век на мястото на средновековен манастир. Стенописите са рисувани през ХVІ или ХVІІ век от талантлив майстор.
    103. Свищовски манастир “Успение Богородично”. Основан в кр. на ХVІІ век.
    104. Свогенски манастир “Св. Петка”. Според археологически данни построен през ХVІ-ХVІІ век.
    105. Сеславски манастир “Св Никола”. Построен и изписан през ХVІІ век. Книжовно средище в периода ХVІІ-ХVІІІ век.
    106. Силистренски манастир „Св.Георги”. Отбелязан в османски регистър през 1569.
    107. Слокощински манастир „Благовещение”, Кюстендилско. Основан след османското завоевание. Неговият игумен взема участие в пратеничество до Москва през 1586.
    108. Смочански манастир, Ловешко.Развивал книжовна дейност през ХVІІ век.
    109. Сопотски мъжки манастир Св. Спас. Има данни, че е съществувал през ХVІІ в. Запазена е плоча от чешма с изписана година 1639.
    110. Сопотски девически манастир “Въведение Богородично”. Основан в 1665 до стара черква от ХV век.
    111. Струпецки (Тържишки манастир) Св. Илия. Построен вероятно през ХVІ – ХVІІ век. Черквата е изографисана през същото време (вероятно от Св. Пимен Софийски).
    112. Тетевенски манастир. Основан във времето на османското владичество или през последните десетилетия преди неговото начало. Първите исторически сведения за манастира са от 1600 г. Книжовен център. ХVІІ-ХVІІІ век. П. Мутафчиев.
    113. Троянски манастир. “Успение Богородично”. Свидетелствата за съществуването на манастира са от ХVІІІ век, но според манастирския летопис е основан през 1600 г. От старата манастирска църква е запазен престолния камък.
    114. Трънски манастир “Св. Архангел Михаил”. Предполага се, че е построен през ХІV или ХV век. Археологическите данни сочат, че е от ХV-ХVІ век. Запазена е църквата изографисана през 1643. Под живописния слой от ХVІІ век са разкрити фрагменти от по-стара живопис. Вж. тук и Билински манастир.
    115. Устремски (Вакъфски) манастир Св. Троица. Вероятно е основан преди османското завоевание. Съществувал е през ХV век, за което свидетелстват османски документи. Неизвестно кога и защо запустява. Възстановен в кр. на ХVІІІ век.
    116. Черепишки манастир “Успение Богородично”. Основан към края на ХІV век. През ХV век в него е написано Черепишкото четириевангелие. В нач. на ХVІІ век възобновен от св. Пимен Софийски. Авторът на Житието на светеца, Памфилий е монах в Черепишкия манастир и според него Св. Пимен умира в манастира. Най-долният слой живописи в манастирската църква е от ХVІІ век.
    117. Чипровски манастир. Основан в Х век. Разрушаван в 1412, 1688 и четири пъти през ХІХ век. Съществуването му е засвидетелствано през ХVІ век в надпис от 1511 г. През ХVІІ-ХVІІІ век развива оживена духовна дейност. Манастирът е наричан и Касинец, по името на близкия връх Касина също като Бистрецкия манастир (срв. това име тук) и близко до засвидетелствания в Зографския поменик манастир Косинец (вж. по-горе).
    118. Шияковски манастир “Св. Архангел Михаил” край село Обединение, Софийско. Построен вероятно през ХV-ХVІ век. Неколкократно разрушаван и възобновяван.
    119. Шумски манастир“Св. Архангел Михаил” край село Шума, Софийско. Запазени стенописи от ХVІ – ХVІІ век.
    120. “Ястреб” или Сливешки манастир “Св. Богородица край с. Сливек, близо до Ловеч. Днес изчезнал. Споменава се в османски документи от втората половина на ХV век. През ХVІ – ХVІІ век е бил книжовен център.

    БЕЛЕЖКИ
    Енциклопедия “България”, т. 1, “Арбанашки черкви”.
    Оттук до църква №. 35. (с малки изключения, които са своевременно посочвани) в списъка всички данни са взети от Енциклопедия “България”, т. 6. Имената на църквите са изписани както е в енциклопедията. След повечето статии там има и допълнителна литература.
    М. Робов. Църква № 2 и проблемът за хронологията на църковното строителство в източното подножие на Царевец. – В: Юбилеен сборник доклади и научни съобщения от петите музейни четения на РИМ – Велико Търново, посветени на 70-годишнината на проф. Димитър Овчаров, 17 май 2001 г. ВТ, 2002, с. 113-119. Вж. пак там и М. Долмова. Жилищното строителство в крепостта Трапезица, с. 121 – 124.
    Енциклопедия “България”, т. 6.
    Според А. Протич. Денационализиране и възраждане на нашето изкуство, с. 398-399 освен тази и горепосочената под № 7 църква във Вуково има останки от още 10 църкви и един манастир от ранните векове на османското владичество.
    Г. Нешев. Български довъзрожденски културно-народностни средища, с. 168.
    Срв. Н. Генчев. Българската култура ХV-ХІХ в., с. 136.
    Вж. Й. Николов. България и българите в съчиненията на Стефан Герлах и Мартин Крузиус, с. 84-85.
    История на България в 14 тома, т. 4., с. 322.
    Пак там; Й. Иванов. БСМ, с. 206.
    Енциклопедичен речник Кюстендил., с. 585.
    Пак там, с. 494, 695.
    Пак там, с. 585.
    Пак там, с. 589. В същото издание на с. 494 се споменава и още една късносредновековна църква в Пастух – „Св. Димитър”, но без повече подробности.
    Пак там, с. 694 – 695.
    В статия „Пернишки окръг” на Енциклопедия “България”, т. 5 църквата е определена от периода ХV – ХVІІ век.
    М. Кил. Изкуство и общество, с. 58, 208, 261.
    Пак там, с. 95, 208.
    Пак там, с. 39 – 40, 206.
    К. Иречек. Пътувания, с. 400; П. Мутафчиев. Стари градища и друмове из долините на Стряма и Тополница. В: Избрани произведения. Т. 1, с. 345.
    Енциклопедия “България”, т. 2. “Енинна”.
    К. Иречек. Пътувания, с. 501 – 502, бел. 34; Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници, т. 2. №. 320.
    Пак там, с. 671, бел. 13.
    Пак там, с. 663; В статията „Слокощица” на Енциклопедичен речник Кюстендил църквата е определена като късносредновековна заедно с още една църква. „Св. Архангел”.
    Пак там, с. 340.
    Енциклопедия “България”, т. 2 “Карлуковски манастир”.
    Пак там, т. 1. “Банско”.
    Пак там, “Бельова Черква”.
    Пак там, с. 208.
    К. Иречек. Пътувания, с. 165. Не съм търсил данни за това дали днес църквата съществува.
    К. Иречек. Пак там, с. 410; Енциклопедия “България”, т. 5 “Панагюрище”.
    И. Русев. Проучвания в църквата на село Тича, Котленско. Приписки върху богуслужебни книги. – ИДА, 74, с. 33 – 35.
    П. Стефанов. Църквата “Успение Богородично” в Ловеч – паметник на културата и изкуството. – Векове, 1989, 5, с. 58
    Срв. Пак там.
    П. Мутафчиев. Из нашите старопланински манастири. – В Избрани произведения, т. 2, с. 280
    Пак там, с. 299-300.
    Пак там, с. 301-303.
    Й. Василев. Летописи за Видинска епархия. Пловдив, 1999, с. 95 и посочената л-ра.
    Пак там.
    И. Гергова. Църквата „Св. Никола в село Железна, Чипровско. – В: Niš and Byzantium. Fourth Symposium Niš, 3-5. June 2005. The Collection of Scientific works IV. Niš, 2006. p. 342-364.
    Пак там, с. 349.
    Б. Димитров. Уникалните пернишки църкви. С., 2009, с. 17. С изключение на художественото оформление съдържанието на тази книга никак не отговаря на помпозното залавие.
    Вж. по-долу ІІІ. 4. 4. манастир №. 178, бел. 275.
    Енциклопедия “България”, т. 1.; Г. Нешев. Български довъзрожденски културно-народностни средища, с. 231.
    Е. Флорева. Алинските стенописи; Ат. Божков. Стенописите в Добърско и Алинския манастир. – Изкуство, 5, 1966, с. 18-29.
    Г. Нешев. Пак там, с. 228-230; М. Коева, П. Йокимов, Л. Стоилова. Православни храмове в българските земи. Архитектура, история, библиография. С. 2002, с. 81.
    Пак там, с. 80.
    ТИБИ 2, с. 65, 193; Енциклопедия “България”, т. 1.; Жития на българските светии, с. 158 – 161; А. Василиев. Български светци в изкуството. С., 1987, с. 174.
    Енциклопедия България, т. 1; Хр. Гандев. Фактори, с. 121; Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници, т. 2, № 188, 190.
    Стр. Димитров. Из ранната история на ислямизацията в северните склонове на Родопите. – Векове, 1986, 3, с. 47; Енциклопедия България, т. 1.
    Б. Николов, М. Манолов. Огнища на българщината. Пътувания из манастирите. С., 1979, с. 58; Енциклопедия България, т. 1; Че Батошевския манастир е съществувал през ХV-ХVІІ век, ме увери и местният историк и краевед Богдан Богданов от Габрово.
    М. Стоянов, Хр. Кодов. Опис София ІІІ, с. 177; Г. Нешев. Пак там, с. 232-233 и посочената литература; P. Georgiev. Un scriptorium inconnu de la rеgion de Tеtеven au XVIIe siеcle. – Palaeobulgarica / Старобългаристика, 1981, 2, с. 10 3-112.
    Г. Нешев. Пак там, с. 238 – 242; Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници, т. 1. № . 153.
    Английски пътеписи..., с. 152; вж. Хр. Гандев. Фактори..., с. 125 и цит. л-ра.
    Срв. Г. Нешев. Пак там, с. 236 – 237; Хр. Гандев. Фактори..., с. 126 и цит. там л-ра.
    Хр. Гандев. Пак там и цитираната л-ра; Д. Димитрова, З. Ганева, Г. Стоянова. Софийските манастири. С., 1993, с. 17 (по нататък Софийските манастири).
    Срв. Й. Иванов. БСМ, с. 148, 522; Хр. Гандев. Фактори..., с. 124; Е. Флорева. Манастирската църква “Архангел Михаил в Билинци (Албум). С. 1973.
    Ас. Василиев. Църкви и манастири из Западна България. – В: Разкопки и проучвания. Т. 4. С., 1949, с. 80-82; Български възрожденски майстори, с. 88; Хр. Гандев. Фактори..., с. 125; Г. Нешев. Пак там, с. 202-205; Енциклопедия “България”, т. 6. “Св. Иван Касинец”; История на България в 14 тома, т. 4., с. 325.
    Г. Нешев. Пак там, с. 168 – 170; Г. Суботиќ. Охридската сликарска школа, с. 134 - 140.
    Срв. Й. Василев. Летописи за Видинска епархия, с. 113 и цитираната там литература.
    П. Мутафчиев. Из нашите старопланински манастири, с. 271; Хр. Гандев. Фактори..., с. 121; Софийските манастири, с. 16.
    П. Мутафчиев. Из нашите старопланински манастири,с. 319-338; Хр. Гандев. Пак там; Г. Нешев. Пак там, с. 214-218.
    Енциклопедия „България, т. 6.
    Хр. Гандев. Фактори..., с. 122 и цитираната литература; Г. Нешев. Пак там, с. 214.
    Хр. Гандев. Фактори..., с. 122 и цитираната литература; Г. Нешев. Пак там, с. 180; Енциклопедия “България”, т. 2; Софийските манастири, с. 42; В. Динева. Софийската Мала Света Гора. Манастирите около София. С., 2007, с. 225-227.
    К. Иречек. Пътувания, с. 583; Ас. Василиев. Социални и патриотични теми в старото българско изкуство. С., 1973, с. 56, 88; Г. Нешев. Пак там, с. 162-163.
    Г. Нешев. Пак там, с. 159.
    Г. Нешев. Пак там, с. 218-222; Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници, т. 2, № 268, 333.
    К. Иречек. Пътувания, с. 78; Й. Иванов. Избрани произведения, т. 1, с. 302; Б. Николов, М. Манолов. Огнища на българщината. С., 1979, с. 103; Софийските манастири, с. 41; В. Динева. Софийската Мала Света Гора, с. 257-260.
    Хр. Гандев. Фактори..., с. 34; Енциклопедия “България”, т. 6. “Св. Кирик”.
    Хр. Гандев. Фактори..., с. 122; D. Hupchik. The Bulgarians in the Seventeenth Century, р. 107, 176, 178.
    Енциклопедичен речник Кюстендил., с. 152, 390-391.
    Пак там, с. 498; Г. Нешев. Пак там, с. 179; Софийските манастири, с. 42.
    Срв. Хр. Гандев. Фактори..., с. 32, 126; Г. Нешев. Пак там, с. 212; Маджарски пътеписи, с. 39; Й. Василев. Летописи за Видинска епархия, с. 423с цитираната там литература.
    Енциклопедия “България”, т. 2; ; Г. Нешев. Пак там; Хр. Гандев. Фактори..., с. 125; Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници, т. 2, №. 175
    Софийските манастири, с. 15.
    М. Ковачев. Драгалевският манастир. “Света Богородица Витошка” и неговите старини. С., 1940; Е. Флорева – Димитрова. Старата църква на Драгалевския манастир. (Архитектура и стенописи. Албум) С. 1968; Г. Суботиќ. Охридската сликарска школа, с. 116-134; Г. Нешев. Пак там, с. 175-179; D. Hupchik. The Bulgarians in the Seventeenth Century, р. 161-162.
    Й. Иванов, БСМ, с. 490, 495; срв. Г. Нешев. Пак там, с. 224.
    Г. Нешев. Пак там, с. 158.
    Хр. Гандев. Фактори..., с. 122; П. Мутафчиев. Из нашите старопланински манастири,с. 285 – 290; Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници, т. 2, № 199, 254, 241, 240, 253.
    Софийските манастири, с. 41.
    Хр. Гандев. Фактори..., с. 122; Софийските манастири, с. 42.
    Й. Иванов, БСМ, с. 515-516, 666; Хр. Гандев. Фактори..., с. 122; В. Динева. Софийската Мала Света Гора, с. 310.
    Пак там.
    Хр. Гандев. Фактори..., с. 122; К. Иречек. Пътувания, с. 571.
    Хр. Гандев. Фактори..., с. 121, 126.
    Енциклопедия “България”, т. 6. “Скални черкви”; Г. Нешев. Пак там, с. 231.
    Й. Василев. Летописи за Видинска епархия, с. 113, 424 с цитираната там литература; Г. Нешев. Пак там, с. 201.
    Енциклопедия “България”, т. 3; Софийските манастири, с. 16.
    Енциклопедия “България”, т. 3; Софийските манастири, с. 13.
    В. Друмева. Девически манастир “Св. Въведение Богородично” и Метосите в Калофер. 1998, с. 5.
    Енциклопедия България, т. 3.; В. Друмева. Девически манастир “Св. Въведение Богородично”, с. 20.
    Хр. Гандев. Фактори..., с. 123; П. Мутафчиев. Из нашите старопланински манастири,с. 297; Г. Нешев. Пак там, с. 192; D. Hupchik. The Bulgarians in the Seventeenth Century, р. 176, 178; Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници, т. 2, №.................................................
    Б. Цонев, Опис София І, с. 28; Хр. Гандев. Фактори..., с. 123; Енциклопедия България, т. 3.
    Хр. Гандев. Фактори..., с. 124 и цитираната там л-ра; Г. Нешев. Пак там, с. 226; Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници, т. 2, №. 211.
    П. Мутафчиев. Из нашите старопланински манастири, с. 372 – 374; Г. Нешев. Пак там, с. 209-210; . Енциклопедия България, т. 3; D. Hupchik. The Bulgarians in the Seventeenth Century, р. 133, 176 – 178.
    Хр. Гандев. Фактори..., с. 123 и цитираната там л-ра; Г. Нешев. Пак там, с. 226; Енциклопедия България, т. 3; D. Hupchik. The Bulgarians in the Seventeenth Century, р. 248, бел. 3.
    Срв. И. Снегаров. Турското владичество..., с. 153; Г. Нешев. Пак там, с. 198; Й. Василев. Летописи за Видинска епархия, с. 108-109.
    К. Иречек. Пътувания, с. 74; Срв. В. Динева. Софийската Мала Света Гора, с. 239 - 242
    Хр. Гандев. Фактори..., с. 132. и посочената литература.
    Хр. Гандев. Фактори..., с. 123; Г. Нешев. Пак там, с. 170-174; Софийските манастири, с. 42; D. Hupchik. The Bulgarians in the Seventeenth Century, р. 54, 157, 162-163.
    Срв. Й. Иванов, БСМ, с. 207, 497, с. 511; Хр. Гандев. Фактори..., с. 123.
    П. Мутафчиев. Из нашите старопланински манастири, с. 273-280; Ас. Василиев. Ктиторски портрети с. 63-66; Г. Нешев. Пак там, с. 187 – 192; D. Hupchik. The Bulgarians in the Seventeenth Century, р. 135, 159-160.
    Й. Иванов, БСМ, с. 512, 490.
    К. Иречек. Пътувания, с. 495; П. Петров. Българските летописни сведения, с. 33 и посочената литература в бел. 107; Стр. Димитров. Из ранната история на ислямизацията, с. 47; Първоначалната информацията за четирите манастира дължа на Дамян Борисов. Вакъфската институция в Родопите ХV-ХVІІ в. Непубликувана дисертация. С., 2008.
    М. Стоянов. Един български културен център в Родопите през Турската епоха, с. 255-263; D. Hupchik. The Bulgarians in the Seventeenth Century, р. 72, 18, 111, 124, 156, и др..
    Енциклопедия “България”, т. 3; Б. Цонев. Опис, София І, с. 113 – 114; Г. Нешев. Пак там, с. 181; Софийските манастири, с. 42.
    Б. Николов, М. Манолов. Огнища на българщината, с. 70; Енциклопедия “България”, т. 3.
    Енциклопедия “България”, т. 3; Г. Нешев. Пак там, с. 228; Б. Николов, М. Манолов. Огнища на българщината, с. 38-39; Т. Драганова. За съдбата на паметниците на културата в търново през ХV – ХVІІІ век. – В: Турските завоевания и съдбата на бълканските народи..., с. 145-146.
    Св. Милич. Храмове и манастири в Сливнишко. Пътеводител. С., 2004, с. 154 – 156 с цит. л-ра.
    Споменава се в житието на св. Георги Нови Софийски; срв. И. Снегаров. Турското владичество..., с. 151-152 и бел. 148; СБЛ, т. 4, с. 294.
    Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници, т. 2, №. 255, 256, 257, 258; Вж. тук по-горе Добридолски манастир.
    Й. Иванов. БСМ, с. 497.
    Н. Хайтов. Асеновград в миналото. Трето допълнено издание. Пловдив, 2001, с. 86 – 87; Енциклопедия България, т. 6. “Св. Питка Мулдавска”; Д. Борисов. Вакъфската институция, с. 141 – 142; .
    Енциклопедия България, т. 4.
    Софийските манастири, с. 13; срв и Св. Милич. Храмове и манастири в Сливнишко, с. 101.
    Пак там.
    Енциклопедия “България”, т. 6.
    Б. Николов, М. Манолов, Огнища, с. 56; Й. Иванов. БСМ, с. 496.
    Софийските манастири, с. 14.
    П. Мутафчиев. Из нашите старопланински манастири, с. 293, 296; Г. Нешев. Пак там, с. 192-194; Ас. Василиев. Български възрожденски майстори, с. 555.
    Г. Нешев. Пак там, с. 159.
    К. Иречек. Пътувания, с. 295; Б. Цонев. Опис София І, с. 49 Г. Нешев. Пак там, с. 230 – 231.
    Й. Иванов. БСМ, с. 512; М. Стоянов, Хр. Кодов. Опис София ІІІ, с. 29, 239; Г. Нешев Пак там, с. 237.
    Й. Иванов. БСМ, с. 590 – 594; Г. Нешев. Пак там, с. 195 – 196. Софийските манастири, с. 44.
    Кратка история на българската архитектура, С., 1965, с. 409 – 410; Енциклопедия “България”, т. 5; Г. Нешев. Пак там, с. 228.
    Хр. Гандев, Фактори, с. 126; D. Hupchik. The Bulgarians in the Seventeenth Century, р. 100
    П. Мутафчиев. Из нашите старопланински манастири, с. 264 – 269; Софийските манастири, с. 13, 82; Г. Геров. Новоразкрити стенописи от ХVІ век в Подгумерския манастир. – В: Българския ХVІ век, с. 641 – 654.
    Вж. Хр. Гандев, Фактори, с. 125 и цитираната там литература.
    Енциклопедия “България”, т. 5.
    Г. Нешев, пак там, с. 167; Св. Милич. Манастирът “Въведение на Св. Богородица” край село Разбоище. С., 1999; Храмове и манастири, с. 138.
    Г. Нешев. Пак там, с.200 – 201; Енциклопедия “България”, т. 5.
    Софийските манастири, с 42.
    А. Василиев. Ктиторски портрети, с. 88; Енциклопедия “България”, т. 5; Г. Геров, Б. Пенкова, Р. Божиков. Стенописите на Роженския манастир. С. (без година), с. 159.
    Д. Борисов. Вакъфската институция, с. 121-123.
    Срв. Хр. Гандев. Фактори, с. 32, 126 и цитираната литература.
    Ас. Василиев. Социални и патриотични теми в старото българско изкуство. С., 1973, с. 56, 88.
    Софийските манастири, с. 42; Св. Милич. Храмове и манастири в Сливнишко, с. 98.
    Вж. тук “Св. Петка” в Пенкьовци и цит. л- ра.; Г. Нешев. Пак там, с. 163.
    Софийските манастири, с., 12, 43.
    Г. Нешев. Пак там, с. 242.
    Й. Иванов. БСМ, с. 511; Хр. Гандев. Българската народност, с...............................................
    Енциклопедия България, т. 6.
    Хр. Гандев. Фактори, с. 126 и цит. литература.
    Софийските манастири, с. 13.
    Д. Каменова. Сеславската църква, С., 1977; Енциклопедия „България”, т. 6.
    Срв. О. Тодорова. Православната църква, с. 89 и посочената там литература.
    Енциклопедичен речник Кюстендил, с. 390, 694.
    П. Георгиев. Неизвестно книжовно огнище в Ловешко през XVII в. – Литературна мисъл, 1981, 7, с. 133-136. Освен този манастир и друг ловешки манастир „Ястреб”, описан тук по-долу, на с. 134 авторът помества списък с още 6 манастира в Ловешко, които според него са съществували през ХV-ХVІІІ век и дори загатва, че е имало и други.
    Хр. Гандев. Фактори, с. 126.
    Ц. Неделчева. Бог да пази своята обител. – В-к. 10 дни Сопот, 15-25. 02. 1994; Г. Чавръков. Български манастири. История, култура, изкуство. С., 2000, с. 235; Д. Дойчинов. Пловдивски светини. Пловдив, 2005, с. 132.
    Ас. Василиев. Български възрожденски майстори, с. 685-686; П. Мутафчиев. Из нашите старопланински манастири, с. с. 387-388.
    П. Мутафчиев. Из нашите старопланински манастири, с. 341; Хр. Гандев. Фактори, с., 126 и цитираната литература.
    П. Мутафчиев. Из нашите старопланински манастири, с. 389-422; Енциклопедия „България”, т. 7.
    К. Иречек. Пътувания, 561-562; Г. Нешев. с. Пак там, с. 155-157; Енциклопедия „България”, т. 7; Софийските манастири, с. 40;
    Енциклопедия „България”, т. 7.; Н. Даскалова. Манастирът “Св. Троица” в Сакар. – Векове, 1989, 2, с. 60-67.
    Хр. Гандев. Фактори, 127; Ас. Василиев. Български възрожденски майстори, с. 685 -686; Жития на българските светии, с. 184 – 186.
    Й. Иванов. БСМ, с. 516; Хр. Гандев. Фактори, 122; Енциклопедия на България, т., 7; Г. Нешев. Пак там, с. 198 – 200; Й. Н. Василев. Летописи за Видинска епархия, с. 111; М. Миланов. Чипровци. Трето изд., С. 1986, с. 46.
    Св. Милич. Храмове и манастири, с. 75 и посочената литература; Софийските манастири, с. 42.
    Св. Милич, Пак там, с. 165 – 167 и посочената литература.

  13. #488
    редовен
    Регистриран
    Jun 2010
    Местоположение
    Пловдив. РИМ - Пловдив
    Мнения
    120
    Напълно споделям изказаното мнение, но просто спазвам това, което прочетох в началото на темата. Освен това текста е доста обемен - става дума за 135 църкви и 197 манастира с коментар и бележки.

  14. #489
    Прогонен
    Регистриран
    Jan 2005
    Мнения
    3,892
    Впечатляващо !!!!!!

    Все пак, посочи ги и тези извън- те са си български, а и не мисля, че титуляра на темата ще има възражения? Впрочем, да му чуем становището, като се появи?

  15. #490
    ветеран
    Регистриран
    Feb 2007
    Мнения
    1,278
    Фотографска изложба на открито е подредена в центъра на Созопол. Снимките са запапечатали известни и по-малко познати български манастири, църкви, параклиси. Пътуващата експозиция е дело на студентът по богословие Светлозар Стоянов.

    Клик на плеер за видео :

    http://skat.bg/news.php?action=0&new...&sort=0&page=0
    ДАЛЕКУ ОД СЛОБОДАТА
    И НЕРАЗДЕЛЕНИ ОД НЕА
    ОВДЕ ПАДНАА 40 ХЕРОИ
    НА ИЛИНДЕН

    Паметна плоча, Крушево,
    ИЛИНДЕН 1953

  16. #491
    новак pagane-pagane's Avatar
    Регистриран
    Jun 2010
    Мнения
    23

    Земенски манастир

    Построен е 11 век. Странен и нехарактерен като архитектура и стенописи. Няма икони и фрески изразяващи Света Богородица или Исус, но има фрески с майката на Пресветата Дева. Много запазени ктиторски стенописи по стените.
    Attached Thumbnails Attached Thumbnails Click image for larger version. 

Name:	163.jpg 
Views:	271 
Size:	79.8 КБ 
ID:	16388  
    Attached Images Attached Images  
    Заблудите също са ценни, но само от време на време. Не всеки тръгнал за Индия е открил Америка

  17. #492
    ветеран TypTyp's Avatar
    Регистриран
    Mar 2005
    Местоположение
    BG
    Възраст
    54
    Мнения
    266
    Този ли го свързваха с масоните (или поне Д. Недков го свързваше с тях)?
    Прави нещо, докато мислиш какво да правиш!

  18. #493
    новак pagane-pagane's Avatar
    Регистриран
    Jun 2010
    Мнения
    23
    Недков имаше предвид богомилите..........
    Заблудите също са ценни, но само от време на време. Не всеки тръгнал за Индия е открил Америка

  19. #494
    ветеран TypTyp's Avatar
    Регистриран
    Mar 2005
    Местоположение
    BG
    Възраст
    54
    Мнения
    266
    Е, да де, да... богомилите, та оттам и масоните! Ние българите нали сме се в основата на всичко!
    Прави нещо, докато мислиш какво да правиш!

  20. #495
    новак pagane-pagane's Avatar
    Регистриран
    Jun 2010
    Мнения
    23
    от Усури до Мисури всичките са ...кутригури
    Заблудите също са ценни, но само от време на време. Не всеки тръгнал за Индия е открил Америка

  21. #496
    PRAEFECTUS URBI Last roman's Avatar
    Регистриран
    Oct 2005
    Местоположение
    Serdica
    Възраст
    36
    Мнения
    983
    Събрани фотоси на Български манастири от цялата страна:
    http://www.dveri.bg/content/view/7822/29/

  22. #497
    chevalier pelerin Caballero de Santiago's Avatar
    Регистриран
    Jul 2006
    Мнения
    239
    Незная дали това е по-подходящо за рубрика "Без коментар" или "Бг Абсурди", но във всеки случай е рядка простащина!

    Химически кенефи насред руините на средновековна църква № 4 , непосредствено зад Царския дворец на Царевец във Велико Търново....
    А иначе люто се сърдим и обиждаме, когато ни окарикатуряват като турски кенеф на символичната карта на Европа!...Явно има защо...
    Attached Thumbnails Attached Thumbnails Click image for larger version. 

Name:	DSC04598a.jpg 
Views:	539 
Size:	156.9 КБ 
ID:	16416   Click image for larger version. 

Name:	DSC04599a.jpg 
Views:	508 
Size:	155.2 КБ 
ID:	16417  

  23. #498
    новак pagane-pagane's Avatar
    Регистриран
    Jun 2010
    Мнения
    23
    Няма такава простотия егати
    Заблудите също са ценни, но само от време на време. Не всеки тръгнал за Индия е открил Америка

  24. #499
    новак
    Регистриран
    Feb 2008
    Мнения
    15

    предпазната сграда на свети Теодор Стратилат в Бобошево се срути


  25. #500
    Трън модериращ. Пише и брише. Thorn's Avatar
    Регистриран
    Aug 2005
    Мнения
    7,456
    Тъй стават нещата. Накрая ще си останем със снимките, които правим с Архангел.

Страница 20 от общо 28 ПървиПърви ... 101516171819202122232425 ... ПоследноПоследно

Информация за темата

Users Browsing this Thread

В момента има 1 потребители, разглеждащи тази тема. (0 потребители и 1 гости)

Правила за писане

  • Не можете да пускате нови теми
  • Не можете да отговаряте
  • Не можете да добавяте приложения
  • Не можете да редактиране своите мнения.
  •