Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Хенри V²²² и други мръсници

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Хенри V²²² и други мръсници

    Има нещо странно в първата половина на 16 век.
    В началото на века Хенри VІІІ Тюдор сключва по волята на баща си т.нар. династически брак с вдовицата на брат си, Катарина Арагонска, наследница на династиите на Арагон и Кастилия. Катарина твърди, че бракът й с първия й съпруг е неконсумиран. Никой не може нито да потвърди, нито да отрече този факт, който впоследствие се оказва твърде важен.
    След 18 години спокоен, макар и не много верен съпружески живот Хенри среща и се влюбва в Ана Болейн жена от не особено високопоставен произход, която дръзва да откаже да му стане любовница. Колкото повече тя се дърпа, толкова по-настоятелен става Хенри, но Ана не е съгласна на нищо по-малко от брак.
    My Lord, your wife I cannot because you have a Queen already.
    Your mistress I will not be.
    Този отказа да стане любовница и твърде голямото желание да стане кралица ще й костват главата в буквалния смисъл на думата.
    Папата не разрешава развода между Хенри и Катарина, която е ревностна католичка и наследничка на видна католическа династия. Тогава Хенри решава да застане на страната на набиращите все повече популярност реформаторски идеи и издава акт за върховенството на монархическата власт на църковната в Англия. Това поставя началото на Англиканската църква. Едно от следствията на този акт е признаването на несъстоятелността на брака между Катарина и Хенри и съответно разрешението за брак между Хенри и Ана Болейн.
    Би било много романтично да обявим, че реформаторството на Хенри е водено единствено от любовта му. Причините са комплексни и Ана със сигурност е между тях, но по-важното е политическото следствие от този Акт. Хенри е на практика единствения монарх-реформист в Европа, при това достатъчно ранен реформист, не че това спасява Англия от религиозните напрежения, характерни за цяла Европа. Желанието да се ожени отново е продиктувано донякъде и от липсата на мъжки наследник, който безусловно би наследил трона. Хенри се е опасявал от династични борби след неговата смърт, а един наследник би спасил Англия от втора война на Розите. От брака си с Катарина той има само една дъщеря, Мария Тюдор (Кървавата Мери), която въпреки всичките му усилия за наследник все пак го наследява след смъртта му.
    Четири месеца след сключването на брака между Ана и Хенри се ражда дъщеря им, Елизабет (четирите месеца показват, че все пак Ана не е била толкова упорита в отказите си). Бракът трае 3 години това е времето, за което любовта на Хенри се изпарява, но тъй като дори англиканската църква вече не би могла да разтрогне брака им, Хенри обвинява Ана в изневяра и магьосничество второто е типично средновековно обвинение. Ана е била много красива жена и вероятно наистина е омагьосвала околните (мъже) само че в преносния, а не в буквалния смисъл, но е била набедена, че ги омагьосва в буквалния, включително, че е омагьосала и Хенри.
    Ана е обезглавена, а също и една от по-следващите жени на Хенри, Кетрин Хоуърд, 30 години по-млада от него, за която е женен едва 2 години. Тя също е обезглавена по обвинение в изневяра на краля. Преди нея Хенри се жени за Джейн Сиймор, която най-после дава желания наследник на краля, и Ана Клевска. Случаят с Ана Клевска е също любопитен: от една страна това е пак династичен брак тя е наследничка на идейно сродна протестантска династия. При договарянето на брака Хенри изпраща придворния си художник да нарисува портрет на Ана. Кралят се запознава с бъдещата си жена първо виртуално по портрета, но когато Ана се появява в плът и кръв в Англия, Хенри отказва брак под предлог, че на портрета Ана е много по-красива отколкото в реалността.

    На пръв поглед браковете на Хенри са продиктувани от дипломатически, династични и политически съображения: желанието за наследник от мъжки пол, стремеж към независимост от Рим и католическата църква, избягване на претенции към престола и династични борби. Обаче Хенри е наследен последователно и от двете си дъщери, т.е. това не е било проблем, а дори и след раждането на момче той се жени още 3 пъти! Дали използва реформаторските тежнения в обществото за решаване на личните си желания или криейки се зад семейни и династични проблеми се разграничава от Рим не е много ясно. нещата са доста преплетени.

    И така, имаме 3 основни типа отношения брачни отношения, които имат политически последствия.
    1. Династични причини за брак, макар и при династичния брак от жената се е очаквало да не е крокодил (вж. случая с Ана Клевска)
    2. Класика в жанра брак по любов (по скоро по привличане, защото и двата така наречени брака по любов на Хенри са траели 2-3 години и са завършили с "гилотинирането" на любимите му)
    3. Извънбрачни отношения
    При Хенри извънбрачните връзки не са успели да изиграят голямо политическо значение не му е останало време да бъде повлияни от тях, той просто се е женил за всичките си по-продължетелни връзки. но по същото време от другата страна на Ламанша Анри ІІ живее десетилетия под чехъла на любовницата си - 20 години по-голямата от него Диана де Поатие (уау, евала на тази жена!). Рим в този случай не възразява срещу тези отношения, дори при празници праща подаръци както на съпругата Катерина Медичи, така и на любовнцита.

    А по същото време на другия край на Европа негово Величество Сюлейман, наречен Великолепния, добрува под терлика на любимата си Роксолана. Там системата е друга: династичните бракове по това време практически няма, бракът губи политическата си функция, харемът на султана се формира от робини, закупени или спечелени по цялото Средиземноморие. Момичетата са подбирани и обучавани в различни умения, сред които например и да разказват добре истории и приказки. Сюлейман се привързва към една от тях и положението й не е много по-различно от това на Диана де Поатие - тя коли и беси в буквалния и в преносния смисъл.

    Малко продължение на историите: Катерина Медичи, съпругата на Анри ІІ, живяла 30 години в ревност, е известна най-вече с идейното си вдъхновителство на Вартоломеевата нощ. Мария Тюдор, дъщерята на разведената Катарина Арагонска, първата жена на Хенри VІІІ, известна като Кърватата Мери, също остава в историята с масовите убийства на некатолици в Англия. Не знам дали това е свързано с нещастния им семеен живот, но е възможно. Много по-разумно би било все пак да не се използва за политически цели една чисто емоционална, духовна и физическа форма на човешки отношения каквото е семейството. Та затова казвам, че има нещо странно в първата половина на 16 век, някакъв хормонален взрив сред монархическите кръгове, довел до доста сериозни политически последствия: не може да се очаква нищо добро от триумфа на нагона над здравия разум.
    Last edited by модератор; 17-08-2006, 09:49.

    #2
    Роксолана наистина е уникален случай. От украинска робиня, купена на тържище специално за султанския харем , тя успява да си пробие път и да се наложи като фаворитка на султана. За това се искат не малко политически умения. Още по-големи умения обаче са нужни, за да се задържи на тази позиция и да се превърне в човекът, което фактически качва и сваля везири, назначава други висши сановници, военачалници и всъщност определя до голяма степен политиката на империята. При това не остава в сянка (като някаква сила зад трона) - тя е кажи речи официалната сила до трона. Призната както от приятели, така и от врагове, Роксолана е погребана редом до съпруга си Сюлейман - двата мавзолея са един до друг в двора на джамията Сюлеймание в Истанбул.
    А относно "взрива" в първата половина на 16в.Той не е ли по-скоро последица от ренесансовото освобождение на нравите, падането на всички задръжки и морални възбрани, характерни за стария ред? В самата Италия края на 15 и първата половина на 16в. са характерни точно с това. С категоричното отпадане на една част от социалните регулатори и заместването им с все още не напълно установени нови. Този Хаос няма как и да не рефлектира в/у политиката - явления, като родовете Сфорца и Борджия, да не мислите, че са случайни, щото някои техни представители просто са били зли по природа? Или пък отслабването на традиционната роля и ценност на семейството (неговата обусловеност от "естествения" закон) - да не би да се случва щото някои просто били мн. развратни? Въпрос на нрави или по-точно на тяхната неустановеност. Отговорите се намират във вглеждането и обяснението на една твърде странна (според предидущите, последващите и настоящите ни представи) социална реалност. Наистина е взрив, но не хормонален, а социален. И определено не само сред монархическите кръгове.
    Recalibrating my lack of faith in humanity...

    https://www.youtube.com/watch?v=MvqjkS6t9Yk

    Comment


      #3
      Ако ми позволите аз ще добавя само две имена Лъв VI и съпругата му Зоя.Там имаме същият проблем както при Хенри-църквата.Интересно е да разгледаме доколкото ни е възможно всички "по-така" короновани глави през Средновековието.Папите също влизат в графата "короновани".
      То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

      Comment


        #4
        Хммм Парабел, определено нито Хенри VIII, нито Анри II, нито Катерина Медичи, нито родовете от Италия (тирани, папи и т.н.) не принадлежат към Средновековието. И ако случая с Лъв и Зое да наподобява засегнатото от Хана, то мисля, че тя говореше за едно повсеместно явление или ако тя не е, то аз със сигурност за такова нещо говоря т.е. приликите може да се наблюдават в крайните резултати (като екшън), но причините за това което се случва с Хенри VIII и жените му от една страна и Лъв и Зое от друга са съвсем различни. Т.е. не мисля, че сравнението е на място.
        Just my two cents де...
        Recalibrating my lack of faith in humanity...

        https://www.youtube.com/watch?v=MvqjkS6t9Yk

        Comment


          #5
          За ролята на личността в историята ли говорите? И наистина за кой период, за Средновековието ли? Защото интересни семейни дойки колкото щеш, особено короновани...

          Comment


            #6
            von Danitz написа
            За ролята на личността в историята ли говорите? И наистина за кой период, за Средновековието ли? Защото интересни семейни дойки колкото щеш, особено короновани...
            Говорим, по-точно поне аз имам предвид модела на семейните отношения и тяхното влияние (политическо, морално) върху обществото през един определен исотрически период. По принципа на индукцията (обратно на Шерлок Холмс) от примерите могат да се направят заключения, които да систематизират явлението.
            Дълго време през по-ранното Средновековие семейството е било религиозна категория: какво трябва да е едно семейство и какви функции изпълнява е определяла църквата. Постепенно нейното влияние става все по слабо: тя приема от доста по-рано изневярата, принуждава се да приеме и разводите, макар и под названието "анулиран" или "недействителен" брак. Т.е. точно този период е моментът, в който браковете по сметка стават все по-нежелани и Хенри V²²² е чудесен пример с несполучливите си опити да обедини в едно брака по любов с политическия и династичния брак.
            Разликата между западния модел на моногамното семейство и източния на харема изглежда фрапираща, обаче колкото и странно да е западното семейство започва да се доближава до източното, а не обратното в смисъл, че харемът е лишен от функцията да решава политически или икономически проблеми, принципът на създаване на връзките е изцяло въпрос на личен избор от едната страна и конкуренция от другата. Валиде султан (т.е. майката на султана или престолонаследника) е ставала тази, която е била най-харесвана и най-близка на султана, а не най-благородната по произход. Роксолана е жена на султан, имаща най-силно влияние върху него, но тя не е изключение с историята на развитието си – по този път са минали повечето султански жени, които са били наистина жени в западния смисъл на думата, а не само присъствие в харема.
            Това разбира се се отнася до висшите кръгове, по-надолу в западното общество единствената промяна може би е, че семейството от икономическа (или религиозно-икономическа) се превръща във фискална единица с преминаването към Новото време.

            Comment


              #7
              Хъм, трябва най-малкото да отчетете за коя социална група пишете. Защото това, което се наблюдава донякъде в градовете и общо взето в средите на "заможните" и "властимащите", още повече - в монархическите среди, е едно нещо. Реалността в семейните отношения в масовите социални категории е съвсем друго нещо и съвсем не е само религиозно детерминирана. Особено в традиционната патриархална селска среда (и по-късно в буржоазната градска). Там изневярата, разводът и въобще съпружеските отношения са детерминирани от традицията, не толкова от църквата и се запазват доста непроменливи като догми и социална реакция на индивидуалното поведение непроменени до Х²Х век в някои райони (особено в Източан Европа, но не само). Образно казано, това, което на Хенри V²²² му се "разминава" почти "безболезнено" за един селянин или селянка от същото време (а и по-късно) е неосъществимо или води до изключване от общността с различна степен на тежест на последиците.

              Comment


                #8
                Аз си спомням по темата "мръсници-крале" например един да го нарека "нашенски" случай. Случаят с Гаврил Радомир, който прогонва бременната си съпруга, дъщерята на Унгарския крал Геза. Това може би е решило и съдбата на България. Пък Гаврил Радомир си взел гръцка девойка, от неблагородно потекло.

                А пак към заник, например Иван Александър дето изпраща в манастир съпругата си, която му е родила 2-ма сина, за да се ожени за една дама, от така, малко, не намирам думата, "невъзможен" произход за средновековната култура и разбирания.

                Около Хенри V²²² има един малко популярен случай, това е свадбата на дъщеря му Мария с дофина Франсоа, син на Франсоа ². Това става, ако не ме лъже чекмеджето през 1518. И французите си връщат като зестра Турне и Кале, последните крепости на ингилизите на фламандския бряг

                Папата, Климент, някой си, за да предотврати Франсоа толкоз да остане благодарен на Хенри, че да стане и той протестант, лично се вдига до Марсилия, за да уреди брака на прелестната си малка племенница Катерина за Орлеанския херцог, сиреч втория син на краля, бъдещ, но за кратко, Анри ²². С папата играта е малко по-груба, Франсоа трябва да обещае, че Милано, Генуа и Неапол вече няма да го интересуват. Разбира се, те са продължили дълго да го интересуват още бая време.

                А пък за свадбата на младичикият крал на Навара с Маргьорит де Валоа, няма кво да ви разправям, свадбарите и приятелите на Анри са изклани веднага след нея, има си цял филм със сръбска музика по темата. Ама Марго е също голяма любовчийка, накрая се влюбва в хлебар и го прави маршал на Франция. Но преди това си пада по Турен, та даже се стига до малка куртоазна война между любовниците и. После пък Анри ²V хлътва по Габриела Д'Eсте, та се стига до таен развод, щото Габриела родила междувременно Сезар, но пък била отровена, ха. И Марго се оженила пак за мъжа си. Такива разни нравствено-напредничави

                Comment


                  #9
                  von Danitz написа
                  А пак към заник, например Иван Александър дето изпраща в манастир съпругата си, която му е родила 2-ма сина, за да се ожени за една дама, от така, малко, не намирам думата, "невъзможен" произход за средновековната култура и разбирания.
                  Е да де, ама еврейката Сара преди това е покръстена и след това е имаше даже събор срещу "жидовстващите". Тя самата е известна дори като ктиторка на църкви. Така че проблемът за неприемливия и произход е решен радикално.

                  von Danitz написа
                  Случаят с Гаврил Радомир, който прогонва бременната си съпруга, дъщерята на Унгарския крал Геза. Това може би е решило и съдбата на България.
                  Знам, че ще е оффотпик, но де питам, Даниц, защо смяташ така?

                  Сега като спомена за човек от рода на Самуил се сещам за неговата дъщеря Мирослава, която се влюбва в плененият Ашот Таронит. Самуил го назначава за управител на Драч. После този същият и Ашот и неговата съпруга, заставайки срещу баща си, връщат Драч на Византия.

                  Както и да е, примери дори само в Българската и Византийската история за такива пикантни и интересни случки, отнасящи се до семейството и семейните отношения, бол, както виждате. За Византийската, даже ако искате мога да ви направя списък . Парабелум вече спомена Лъв V², но това определено не е най - фрапиращия. Какво ще кажете за Ирина, майката на Константин V² - тя обива сабствения си син точно в залата, където го е родила.

                  gollum написа
                  Защото това, което се наблюдава донякъде в градовете и общо взето в средите на "заможните" и "властимащите", още повече - в монархическите среди, е едно нещо. Реалността в семейните отношения в масовите социални категории е съвсем друго нещо и съвсем не е само религиозно детерминирана. Особено в традиционната патриархална селска среда (и по-късно в буржоазната градска). Там изневярата, разводът и въобще съпружеските отношения са детерминирани от традицията, не толкова от църквата и се запазват доста непроменливи като догми и социална реакция на индивидуалното поведение непроменени до Х²Х век в някои райони (особено в Източан Европа, но не само). Образно казано, това, което на Хенри V²²² му се "разминава" почти "безболезнено" за един селянин или селянка от същото време (а и по-късно) е неосъществимо или води до изключване от общността с различна степен на тежест на последиците.
                  Aбсолютно съм съгласен!

                  Хана написа
                  Дълго време през по-ранното Средновековие семейството е било религиозна категория: какво трябва да е едно семейство и какви функции изпълнява е определяла църквата. Постепенно нейното влияние става все по слабо: тя приема от доста по-рано изневярата, принуждава се да приеме и разводите, макар и под названието "анулиран" или "недействителен" брак.
                  Тук е моментът да уточним и географски ареал, за който говорим. На запад Католическата църква не разрешава развод, което не е така при Православната. така че не можем да генерализираме говорейки за целият континент. Поне по мое мнение, де....

                  Хана написа
                  Разликата между западния модел на моногамното семейство и източния на харема изглежда фрапираща, обаче колкото и странно да е западното семейство започва да се доближава до източното, а не обратното в смисъл, че харемът е лишен от функцията да решава политически или икономически проблеми, принципът на създаване на връзките е изцяло въпрос на личен избор от едната страна и конкуренция от другата.
                  Хана, доколкото схванах ти тук искаш да говорим за промените в отношението към семейството като институция, свързана с политиката, и като "продукт" на лични предпочитания в Западна Европа по времето на Реформацията, така ли е? В този смисъл, да, съгласен съм с основната връзка, която си извела. Попринцип да, но аз се сещам затова, че примерно Кера Тамара е пратена в харема на султана в Одрин. това може да се нарече изключение, обаче. Но не мога да кажа, че от този период вече окончателно има някакво тотално намаляване на брака като политически инструмент. Да, има разкрепостяване на нравите и отприщване на някои нагони, но времета вече предполагат някакви подобни промени. Все пак това е Реформацията . Имай предвид, че в Германия някои протестанти по това време, дори съвсем откровенно си практикуват полигамия, позававайки се на Библията. Въпреки този бум на нещо заприщвано от Папската институция, вечния регулатор и наместник, е има доста ярки очертания, не мисля, че той тотално спомага за някакво окончателно девалвиране на дадени потенциални политически функции на тази институция и това тайнство, ако щеш. Има пример за такива бракове и след това. Има дори правила, които в някои държавици днес като Монако и Люксембург важат, гласящи, че принцът/ принецесата (или както се води там титлата) няма право да се жени или да има връзка с който му скимне. В противен случай рискува лишаване от трон, имот и т.н. Това е моето мнение, поне аз доколкото съм запознат. не претендирам да съм супер голям разбирач и т.н., така че ще се радвам някой да ме поправи, ако греша.

                  THE LABARUM


                  sevot yhtils eht dna ,gillirb sawT`
                  ebaw eht ni elbmig dna eryg diD
                  ,sevogorob eht erew ysmim llA
                  .ebargtuo shtar emom eht dnA

                  Бе сгладне и честлинните комбурси
                  тарляха се и сврецваха във плите;
                  съвсем окласни бяха тук щурпите
                  и отма равапсатваха прасурси.

                  Comment


                    #10
                    gollum написа
                    Хъм, трябва най-малкото да отчетете за коя социална група пишете.
                    byzantiner написа
                    Тук е моментът да уточним и географски ареал, за който говорим. На запад Католическата църква не разрешава развод, което не е така при Православната. така че не можем да генерализираме говорейки за целият континент. Поне по мое мнение, де....
                    Само уточнение, защото явно не съм го казала достатъчно ясно:
                    Хана написа
                    Това разбира се се отнася до висшите кръгове, по-надолу в западното общество
                    Нямам предвид и никъде не съм споменавала нито селското население, нито православните бракове.

                    byzantiner написа
                    Попринцип да, но аз се сещам затова, че примерно Кера Тамара е пратена в харема на султана в Одрин. това може да се нарече изключение, обаче.
                    Кера Тамара е доста по-рано. За Османската империя е интересно, че те в началото донякъде възприемат династичните бракове, а след това се отказват от тях, решавата си международните проблеми (а може би са престанали да имат толкова много такива) по друг начин. Там има и друго облекчение за семейните проблеми: след проблемите с наследяването на престола при синовете на Баязид, някой от следващите султани, не помня кой, но е достатъчно рано в историята на Имепирята, издава ясен закон за наследяването, в който конкретно се описва редът и правилата за населдяване. Това изключва династичните борби за престола в голяма степен, т.е. вече се е работело само с убийства на правоимащи, както е правела Роксолана например. Но като цяло това много успокоява отношенията в голямото семейство на султана.
                    Last edited by Хана; 18-08-2006, 11:07. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение

                    Comment


                      #11
                      Oа се върна към темата за Хенри V²²². Всичко зависи от това, къде ще бъдат поставени акцентите в случилото се. Обикновено при разглеждането на исторически събития най-естественото е човек да търси причините за случилото се. Рационално и логически мислещият субект смята, че всяко случило се действие или събитие (което е поредица от действия) е следствие от длуго действие. И най-естественото човешок състояние е да почнеш да ровичкаш: каква е причината за победата/революцията/промяната и т.н. Обаче в повечето случаи причините са толкова много и толкова разнопосочни, че не може да са прецени дали вкупом дават такова следствие или някоянякои от тях имат приоритет.
                      Ето в случая с Хенри може да се даде сексистко обяснение и то е най-пикантното. Хенри определено е бил womanizer, но какво му е пречело да има колкото си иска любовници - социалното (и финансовото) положение му е позволявало. Може да се даде сходно със сексисткото психоаналитично обяснение: избивал е комплекси, доказвал се е и т.н. Може причина да е желанието за престолонаследника, но и това обяснение няма е изцяло достоверно, защото раждането на син не променя поведението на Хенри. Може причините да са били социални, както каза Албирео: промените и реформацията са поосвободили нравите и са засегнали не само религиозната страна на живота, но и личните и семейните отношения. Причина може да е тенденцията към абсолютизъм и всичко случило се е следствие на цезаропапизма на Хенри. Има и едно съвсем прозаично биологическо обяснение: Хенри е бил болен от сифилис, което тогава съвсем не е било рядкост, и трудно е можел да има не само мъжки наследник, но и наследници изобщо. Елизабет се родила здрава, просто защото майка й все още не е била заразена.

                      Eдин любопитен текст за Хенри V²²² и браковете му и един текст пак за него с любопитно заглавие.
                      Last edited by Хана; 18-08-2006, 13:13. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение

                      Comment


                        #12
                        Хана, прочетох това, което си прикачила и ми скимна да се разтърся. Интересни линкове за Хенри намерих:

                        The Act of Supremecy, passed in 1534, established King Henry VIII as the Supreme Head of the English Church




                        King Henry VIII of England. Biography, works, and web resources.




                        (не искам да изземам ролята на Историкъ , просто са интересни линковете, доколкото успях да ги попрегледам)

                        И сега малко оффтопик:
                        Само един въпрос искам да задам, които изникна в съзнанието ми, докато четох този пасаж:

                        Henry was not the sexual libertine of popular imagination. Anne told her brother that the king 'was no good in bed' and his biographer, Professor Scarisbrick, asserts that, compared to his fellow monarchs, he was chaste, even puritanical.
                        Доколко е вярно, че почти всеки английски крал си има някакъв обиден прякор, даван му от народа? Бях чел нещо такова преди време, но не знам нито един такъв прякор...някой чел ли е нещо по въпроса?

                        след проблемите с наследяването на престола при синовете на Баязид, някой от следващите султани, не помня кой, но е достатъчно рано в историята на Имепирята,
                        Мехмед ²² Фатих.
                        Last edited by byzantiner; 18-08-2006, 14:20. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение

                        THE LABARUM


                        sevot yhtils eht dna ,gillirb sawT`
                        ebaw eht ni elbmig dna eryg diD
                        ,sevogorob eht erew ysmim llA
                        .ebargtuo shtar emom eht dnA

                        Бе сгладне и честлинните комбурси
                        тарляха се и сврецваха във плите;
                        съвсем окласни бяха тук щурпите
                        и отма равапсатваха прасурси.

                        Comment


                          #13
                          Даниц Маргьорит Валоа няма втори брак с Анри 4. След отравянето на Габриел Естре, той се жени за Мария Медичи. Именно и с тази цел е отровена Габриел, тъй като Анри е бил сгоден за нея и брака им е бил предстоял месец по-късно.

                          Колкото до годеж между Мери Тюдор и големия син на Франсоа 1, това не го знаех и малко съм учуден. Безспорно интересен факт, за който смятам да потърся повече информация.

                          Comment


                            #14
                            Ма тя е една и съща, бе човек, Маргоооооу

                            Comment


                              #15
                              Наречкох темата “...и други мръсници”, но един от описаните трима крале определено не е мръсник (доколкото изобщо е допустимо използването на морални и оценъчни епитети към историческа личност – не е позволено, в исторически текст от всякакъв вид, дори в постинг, не би трябвало да има "добри" и "лоши", още по-малко "мръсници" и "почтени", но в свое оправдание мога да кажа, че в случая този епитет е по-скоро риторичен похват). Сюлейман Великолепни не преминава дори съвремените морални критерии за поведение, още повече пък не нарушава никакви законови и морални норми на обществото си, така че не би могъл да бъде наречен мръсник. Ако търсим аналог на Хенри V²²² сред султаните, то това би могъл да бъде султан Ибрахим, живял и управлявал век по-късно. Сюлейман напротив е един от султаните, останали в историята с обвързаността си само с една жена. Такива са били и Мехмет ²² Фатих, и други. Всъщност единствен Ибрахим е бил известен с промискуитета си, доколкото това понятие може да се използва за един султан по отношение на харема му. Останалите османски владатели или са имали една фаворитка през целия си живот, или броят им е бил между 4 и 6 пак за целия им живот, т.е. последователно, а не едновременно, въпреки че са ги издържали. Не претендирам за статистическа точност, но май това съответства приблизително на броя сериозни връзки, които един съвременен мъж има през живота си (които е ИМАЛ, а не които КАЗВА, че е имал ), във всекий случай не е факт, койтоо би възмутил някого. Което показва, че наличието на харем, т.е. множество жени с различни функции: робини, слугини, съпруги, майки, и законово и морално дадената възможност за друго качество (и количество) на междуполовите отношенияне не променя съществено семейния модел и политическото му влияние.
                              Това, което въвежда Сюлейман в семейните отношения и което се оказва действие с дълготраен политически ефект върху империята, е че той приближава жените до властта в буквалния и в преносния смисъл. По негово време харемът се премества в самия дворец, там където е султанът. Сюлейман създава прецедента жена му да управлява зад и на практика вместо него, след него върхът на властта на жените е Кьосем султан (гъркиня по произход), която на практика управлява Османската империя 50 години вместо мъжа си, след това последователно вместо тримата си сина и накрая се опитва да поеме управлението и по времето на внука си. Тя си извоюва например правото да присъства на заседанията на Дивана. В това донякъде няма нищо лошо, синовете й са слаби управници, а султаншите обикновено са били образовани според критериите на обществото си жени. Всъщност харемът е женският аналог на еничарите, само че едните са набирани чрез девширме, а другите – закупувани или завоювани като роби. И в двата случая те са били обучавани на ислям, история, литература и необходими за бъдещата им реализация занаяти (в единия случай военни, в другия – танцови). До върха и в двете общности се е стигало след жестока конкуренция и подбор, така че жената на султана е била несъмнено образована жена, само че й е липсвал всякакъв социален опит с изключение на опита на дворцовите интриги.
                              Периодът на управлението на Сюлейман е все още време на възход на Османската империя, когато султаните са и буквално, а не само номинално начело на армията и участват в походите. Оттеглянето на султана от военната власт и началото на залеза на Империята от една страна и съвместното съжителство и сближаването на султана с харема от друга по странен начин съвпадат във времето. Веднага след Сюлейман синът му, Селим ², вече не участва във военните начинания и по негово време е първият символен провал на Империята - Лепанто. Надали султаните не са тръгвали на поход само за да стоят на топло при жените си, освен това, както ме убеждават, абсолютно всичко в историята трябва да има социално обяснение, а не семейно-личностно, но все пак аз не бих подминала този факт като случайно съвпадение (а има ли в историята случайни съвпадения?)
                              Last edited by Хана; 21-08-2006, 23:34.

                              Comment

                              Working...
                              X