Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Религиозни войни и Реформация

Collapse
This is a sticky topic.
X
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Религиозни войни и Реформация

    Май не е ставало дума за този период, а пък той е много интересен и като фактология, и най-вече като причинно-следствени отношения.
    По принцип в понятието религиозни войни би трябвало да се включат и други конфликти (кръстоносните походи, конкистата и реконкистата, та чак и в съвремието има доста такива конфликти), но ще се огранича с войните на прехода от Средновековието към Новото време, защото иначе темата ще стане разпадащо се обемна. Пък по-нататък може да се направи някакво обощение.

    Няма да давам изходната информация, първо защото ме мързи, но второ защото тя е достъпна в нета на всякакви езици (е, без български, уви ). Само в най-общи лини аз бих включила в разглеждания период от Хуситските войни, религиозните войни във Франция (хугеноти и католици), Селската война в Германия, та чак до 30-годишната война, която в известен смисъл също включва и религиозно разделение.

    Кои са основните причини за преливането на църковното реформаторство в социална и военна енергия? Реформацията е движение, насочено предимно към Църквата, но дали причините за нея са в развитието на самата религия или са по-скоро социални и политически? Очевидно е, че властта и Църквата са били достатъчно слети, но това, което предизвиква въпроси у мен и би ми се искало да обсъдим, е защо тези процеси, църковни и политически, приемат толкова различни форми в различните европейки страни (или не приемат практически никаква форма, т.е. отсъстват, както например в Испания). Имаме разделение на цялото общество (Франция), разделяне по съсловен признак (Германия, донякъде Чехия), включване на държавната власт, макар и в особена форма в Реформация (Англия), пълно противопоставяне на властта на Реформацията (Испания и Италия, но двете по различен начин). Защо в Южна Европа на практика няма Реформация (ок, има, но в много по-слаба степен)? Защо в някои страни при сходни предпоставки не се развива този религиозно-военен процес? Има страни, в които Реформацията не довежда до военни конфликти, и страни, в които се води гражданска религиозна война, а има и междудържавни религиозни конфликти.

    Малко объркано може би формулирах въпросите и проблемите, но да се надяваме, че в хода на дискусията ще се систематизират нещата.

    #2
    А досега писано ли е за хусистите тук? Май не. :sm186: Ще ми е интересно да прочета повече.

    Хана написа
    Малко объркано може би формулирах въпросите и проблемите, но да се надяваме, че в хода на дискусията ще се систематизират нещата.
    Мисля, че отговорите на нахвърляните от теб въпроси не са толкова сложни. Явно устоите на католицизма и църквата са били много по-силни в Испания (там се създава инквизицията например), Италия - също, там е седалището на самият папа, нормално е в южна Европа проявите на реформацията да бъдат по-слаби.
    Иначе съм съгласен, че има сливане на причините за реформацията като резултат от религиозното развитие и социалното и държавното. А освен вътрешно също така и външнополитически фактори. За кардинал Ришельо, в чиито ръце реално се намира властта тогава, се знае, че макар и да е отявлен враг на хугенотите, докато във Франция се бори с тях в същото време финансира тези в Германия и Мартин Лутер за да дестабилизира положението на източния съсед.
    Ето чешките протестанти (хусистите) например не успяват, в Англия обаче въпреки погромите на Блъди Мери не успяват да потушат реформацията. В скандинавските страни пък тя се извършва доста по-успешно и в същото време мирно и тихо. Те и до ден днешен са доста по-толерантни и не толкова религиозни. Може би причините се крият и в манталитета на отделните общества и държави.
    Last edited by Warlord; 28-06-2006, 06:34. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение
    (\_/)
    (°_°)
    (> <) <- This is Bunny. Copy Bunny into your signature to help him on his way to world domination.

    Comment


      #3
      Warlord написа
      Мисля, че отговорите на нахвърляните от теб въпроси не са толкова сложни. Явно устоите на католицизма и църквата са били много по-силни в Испания (там се създава инквизицията например), Италия - също, там е седалището на самият папа, нормално е в южна Европа проявите на реформацията да бъдат по-слаби.
      Аз пък си мисля, че те заслужават малко повечете вглеждане отколкото успокоението на подобни прости отговори, които нищо не обясняват.
      Работата е там, че можем да заявим постфактум за дадени страни, че устоите на католицизма са били по-силни там - след като Реформацията е започнала.
      Тук е хубаво да се вгледаме в моментите преди Реформацията да започне.
      Защо например в Полша - една северна страна, Контрареформацията побеждава с такава лекота?
      Защо в Италия, традиционния политически антипапизъм (гибелини) + социалните протести (въстанията на беднотата) не намират своя израз в реформаторското движение, както става в Германия? Какво от това като папата е в Италия? Какво значение има този факт - "ми бил там, нормално е значи реформацията да е по-слаба" Ама в Италия въобще няма Реформация (Учението на Лутер въобще не се разпространява). Полша има, Унгария има, Швейцария има (и то каква!), а в Италия - нъцки. Нищо такова дори не започва! А преди реформацията папата навсякъде има влияние. В какво се изразява това негово влияние обаче, че в Италия успява да го упражни, а другаде не?
      Recalibrating my lack of faith in humanity...

      https://www.youtube.com/watch?v=MvqjkS6t9Yk

      Comment


        #4
        Швейцария е изключително интересна и в това отношение. След Цвингли тя практически остава разделена на католическа и протестанска.
        Но това което не трява да се забравя е, че в Испания Гранада пада през 1492г., като в същото време се установява един доста особен и ревностно прокатолически режим. Испания става най-сигурна опора на католицизма.
        Eighteen out of twelve apostles are buried in Spain.

        Comment


          #5
          Предлагам три малко оригинални и спорни тези за социалните причини на развитието на Реформацията в различните страни. Тезите са донякъде свързани помежду си.

          1. Реформацията е по-силна и по-войнствена в по-изостаналите в културно отношение страни. По това време определен културен превес има Южна Европа с вече възникналиите и развиващи се с пълна сила Ренесанс и хуманизъм. Духовната енергия на обществото се е насочила в различни посоки в Северна и в Южна Европа: в едните - към реформиране на Църквата повече като институция и теология, в другите - в развиването на хуманизма.

          2. Реформацията е по-силна и се проявява в по-агресивни форми там, където обществото е натрупало повече противоречия между елит и маси и където най-ниското съсловие вече е самодостатъчно и развито. Традиционното средновековно делене на духовенство-рицарство-селячество към края на Средновековието вече придобива малко по-други очертания: рицарството преминава в аристокрация, а третото съсловие вече се състои от селяни, граждани, занаятчии, част от които вече са общност, а не разпръснати, а част от които вече са и достатъчно образовани. Народната религия на селяните от ранното Средновековие вече е минало; народната вяра преминава в масова теология и в третото съсвловие вече имат по-софистицирано отношение към нея. Такова развитие на третото съсловие протича не навсякъде, а най-вече в Скандинавия, Германия, Швейцария и затова там има най-силна Реформация.
          Паралелно Реформация разделя донякъде и второто съсловие и в зависимост от това дали в конкретната държава властта е заинтересована от реформисткото движение (Англия), или не е (в повечето останали европейски страни) се получава и конфликт, и на религиозно, и на социално и политическо равнище.

          3. Южна Европа, както и част от Централна имат религиозни различия не толкова вътре в християнството, колкото със външни религии, затова те не търсят вътрешен враг - имат си достатъчно проблеми с външен такъв. В Испания доста енергия отива в изгонването на маврите и арабите, останали от конкистата, Османската импария "чука на вратата" на Хабсбургите. Всичко това отклонява религиозната пасионарност навън и й пречи да се развива вътре в християнството.

          Comment


            #6
            Хана :Предлагам три малко оригинални и спорни тези за социалните причини на развитието на Реформацията в различните страни. Тезите са донякъде свързани помежду си.
            Донякъде съм съгласен с изложените тези. За тях ще се опитам да пиша по-нататък. Но да не забравяме първопричината, която по същество е теологична и нравствена, а не социална. Индулгенциите въведени от папството възмущават много хора от елитите в католическа Европа. По същество тези документи заместват тайнството покаяние. За нас сега това са глупости, но за средновековния човек са били част от живота му, по-важни дори от семейството. На много места хората са отвратени от пищния разкош, който показва църквата, от морала на местните свещеници и прелати, които са били не по-малки феодали от мирските такива.
            Та тогава в 1517 г.на Мартин Лутер, университетски преподавател и монах, му писва и вдъхновен от недоволството написва 95 тезиса за реформиране на Католическата църква. На латински! Той е искал да реформира Църквата отвътре. Но някой превежда тезисите на немски и и посредством печатната преса измислена наскоро /е не съсем, 80 години/ те биват разпространени из всички немски държавици на общодостъпен език и приети от множеството. Та така почва Реформацията. Поради чисто теологични причини.
            http://mamkamu.blog.bg/
            http://gledam.blogspot.bg/

            Comment


              #7
              Имах предвид (и това го писах в започващия темата постинг, може би в днешния не се формулирах ясно) не толкова причините за Реформацията изобщо, а причините тя да възникне (или не възникне) и да протече по различен начин в различните части на Европа и да доведе някъде до религиозни войни. Иначе си прав, че теологичната е първопричина или поне много важна предпоставка наред със социалните процеси през късното Средновековие.

              Comment


                #8
                не е ли редно да се спомене тук и 30- годишната война?

                Comment


                  #9
                  Редно е и е спомената в отделна тема.
                  Recalibrating my lack of faith in humanity...

                  https://www.youtube.com/watch?v=MvqjkS6t9Yk

                  Comment


                    #10
                    Я каква интересна тема.
                    Побут побут нагоре :type: :kid:
                    Recalibrating my lack of faith in humanity...

                    https://www.youtube.com/watch?v=MvqjkS6t9Yk

                    Comment


                      #11
                      Хубаво, че си я побутнал... Е, аз тук мисля да дам една елементарна теза, дето от оня ден се опитвам да лансирам, а именно - икономическите размествания, водят до преосмисляне на отношението Бог-Човек. Тия пък размествания са породени от начина на възприемане на Бога като единствен съдник и разполагащ. Обаче в западната част на Европа светските закони доминират, което прави отношението по-материално, а оттам и по-фокусирано върху икономическото благополучие

                      И така, Реформацията е следствие на икономическите недоволства в Германия. Фокусирането върху човека като обект на изследване, довело до въвеждането на интересния термин "хуманизъм" през 16 век. Тоя термин е обозначавал най-вече светският характер на образоваността /Studia humana/, като противовес на теоцентризма /Studia divina/. И независимо, че изначално хуманизмът се е отнасял само до въвеждането на "нови науки", той е резултат от дълги процеси на относителна независимост, която се изразява в икономическа самостоятелност. Точно в това е и един от най-важните смисъли на законотворчеството , т.е. регулирането на постъпления в държавната /от бога дадена/ хазна...

                      Та значи, тоя хуманизъм, съсредоточен в разни човешки изяви, отчуждил големи маси от население като интелектуални /някои викат духовни/ занимания. Освен всичко съвсем нееретична идвала и мисълта, че светската власт /в лицето на аристокрацията/ може да прибере малко църковни имоти. По-нисшите слоеве смятали, че ще направят малко повече пари, ако бъдат орязани правомощията на католическата църква в стопанския живот. Трети, виждали в идеите за реформи, съвсем евангелски послания - равенство, братство, свобода... А повод се намерил: някаква си търговия с индулгенции :mhehe:

                      Обаче защо са тия немски препирни? В края на 15 и началото на 16 век, започнала полека-лека да си пробива път манифактурата, а с това и производителността взела да се вдига. Заедно с тая работа се вдигал и рудодобива и макар че още го е нямало Смит, невидимата ръка си е вършела работата. Но било твърде неприятно за производителите това, че по-малко от 1/3 от печалбата им оставяли и значи богатеела най-вече църквата и съответните представители.

                      В тоя период най-произвеждащите държави били Англия, Нидерландия и Германия. И по моему, съвсем очаквано баш в тия държави Мартин Лутер имал най-много следовници. Франция, която също имала икономически причини да последва немския пример, успяла да реши въпроса, като сама си избирала висшите църковникари. По този начин, кралят е можел да разполага с голяма част от църковните пари... Но французите са се възползвали в случая от ситуацията, иначе още през 1438 г. Шарл V²² декретирал върховенство на съборите над папата.

                      Comment


                        #12
                        О, досега не си личеше да се опиваш да лансираш такава теза. Но съм съгласен с ролята на икономическото замогване, които водят до това, че вече религията - в състоянието, в което обществото я "заварва" - не е в състояние да даде нужните отгвори.
                        Това не е единствената причина - ренесансовия мироглед, случил се поради социалните промени довели до разпада на средновековния мироглед, също има своята роля, а причините за разпада на средновековния мироглед не са само икономически. Но е абсолютно важна и същностна за явлението причина. В това спор няма (поне според мен де).
                        Recalibrating my lack of faith in humanity...

                        https://www.youtube.com/watch?v=MvqjkS6t9Yk

                        Comment


                          #13
                          Темата наистина е много интересна . Заслужава си да се отбележи, че при започването на Реформацията, папската институция вече е компрометирана не само от безогледното раздаване на индулгенции, а и от небивалата преди това криза, поставила първо папите под контрола на френските крале (т.нар. "Авиньонски плен" през 1305-1378 г.), а след това разединила католическия свят в края на XIV и нач. на XV в., когато се появяват едновременно няколко папи (или антипапи), издигани и подкрепяни от различните монарси според интересите им. Като цяло, може да се обобщи, че през XIV-XV в. Папството попада под много по-силния отпреди контрол на светските владетели, които го използват за собствените си цели. При това става въпрос най-вече не само за най-големите християнски монарси- арагонските, френските и неаполските крале, императорите на Свещената Римска империя, но и за владетели и държави, които са били по-незначителни, но близо до Рим- Венеция, Генуа, Флоренция, Милано итн. Дали в действителност съществува интересната закономерност, че протестантството възниква и побеждава в страните, чиито владетели и правителства са нямали толкова пряко участие в избора на папите и са оставали настрани от влиянието, което са упражнявали другите върху Рим? Наред с всички останали фактори, смятам, че подкрепата на висшата управляваща класа за последователите на Лутер и другите "учители" след тях, е била от твърде съществено значение предвид епохата и недостатъчно развитите капиталистически отношения (всъщност през периода те са били най-развити в Италия- макар и да е опустошавана неведнъж в борбата за Неапол между короните на Франция и Арагон, в началото на Реформацията все още най-богатите градове, банкери, търговци итн. са тук- а протестанти няма!). Ако погледнем на картата, ще видим, че именно държавите по католическата "периферия"- скандинавските, германските, британските се отцепват от "майката"-църква. Естествено, навсякъде си има локални особености...Странно е например как един "стълб на католицизма" като държавата на Тевтонския орден приема протестантството, Ржеч Посполита остава католическа, а Унгария се пълни с "хугеноти". Последното би могло да намери обяснението си във факта, че борбата на тевтонците против езичниците, която фактически е основала държавата им, отдавна е завършила, а Ржеч Посполита има аспирации към териториите на юг и изток, които са заселени с православни и мюсюлмани и поради това се нуждае от подкрепата на Рим. Маджарите пък възприемат протестантството в "контра" на подтискащите ги и искащи да ги завладеят австрийски Хабсбурги- които от своя страна са императори на изцяло католическата креатура, наречена Свещена Римска империя. Това, разбира се, са чисто теоретични постановки...Чакам коментари .
                          A strong toun Rodez hit is,
                          The Castell is strong and fair I wis...


                          блог за средновековна балканска история

                          Comment


                            #14
                            Наистина темата е много интересна. Като начало предлагам едно процедурно предложение в името на коректността. В няколко от предните мнения се използваше термина Църквата. Такова нещо няма, поне от 1054г. Иначе, ако се замислим малко повече, лесно ще видим, че процеси като Реформация, Контрареформация и т.н. се развиват в страни, доминирани през Средновековието от римо-католическото вероизповедание. Защо обаче подобни процеси не се случват в Православните страни? Още повече, че част от тези страни са твърде уязвими. Имам предвид народите под османска власт, които са лесна мишена за всякаква провокация, още повече ако е гарнирана с политически обещания?
                            Различната сила на протестанството в западна Европа може лесно да се обясни с водещия католически принцип единство в множеството. Имаме подтискане на многото в името на единния център- папския престол. Ако се задълбочим в тази насока, можем да заключим, че това дълбоко противирече на съборните еванглески принципи. Мисълта ми беше, че колкото по-далече са от центъра, толкова по-лесно народите успяват да се откъснат от него.Пример-страните от централна Европа. Друг е въпросът какво създават на освободеното от католицизма място...
                            Last edited by Коцето; 20-10-2007, 18:19.

                            Comment


                              #15
                              Като начало предлагам едно процедурно предложение в името на коректността. В няколко от предните мнения се използваше термина Църквата. Такова нещо няма, поне от 1054г.
                              Коце, от гледна точкана тесния смисъл на думата си прав. Няма Църква, има Църкви, всяка от които е за себе си в единствено число. Но аз, а предполагам и повечето потребиители във форума използвам думата по-често в един предефиниран смисъл - като термин за отбелязване на религиозна институция (не сградата, а именно институцията), независимо от конкретната религия. Та в този смисъл се използва тя в темата.

                              Comment

                              Working...
                              X