Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Евтаназията

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Евтаназията

    Евтаназията за или против

    Според дефиницията, която намерих в интернет, евтаназията е убийство на човек в името на доброто на този човек. В повечето случаи евтаназия се прилага, когато човек е безнадеждно болен и сам поиска да бъде умъртвен (това повече прилича на самоубийство) или когато той не е в състояние да поиска това, това желание е изразено от близките му. От една страна, човешкият живот е най-висша ценност и никой няма право да посяга на него, от друга в името на доброто на този човек, чийто живот вече трудно би могъл да бъде наречен живот, и в името на живота на неговите близки по-целесъобразно е убийството, ако убийството по дефиниция може да бъде целесъобразно. Въпросът е по-скоро морален и етичен, отколкото прагматичен.

    Тъй като един от вариантите за отговор е: в определени случаи евтаназията е оправдана кои са тези случаи?
    46
    Íÿìàì âúçðàæåíèÿ, îïðàâäàíà å
    15.22%
    7
    Ïðèåìëèâà å ñàìî â ñëó÷àèòå, â êîèòî ñàì ÷îâåê ÿ ïîèñêà
    39.13%
    18
    Òðÿáâà äà áúäå ïðèëàãàíà â ñòðîãî îïðåäåëåíè ñëó÷àè
    30.43%
    14
    Ïðîòèâ ñúì
    6.52%
    3
    Êîëåáàÿ ñå, è äâåòå ãëåäíè òî÷êè èìàò îñíîâàíèÿ
    6.52%
    3
    Íå ìîãà äà ïðåöåíÿ
    2.17%
    1

    #2
    Тъй като е оставена възможността да се дава повече от един отговор, аз гласувах за тия двата:
    > Приемлива е само в случаите, в които сам човек я поиска
    > Трябва да бъде прилагана в строго определени случаи

    От една страна човек трябва да има възможност за избор, а от друга - при съвременното ниво на развитие на медицината второто също може да потрябва в много ограничени случаи.
    Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
    Проект 22.06.1941 г.
    "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

    Comment


      #3
      Аз гласувах :

      1)Приемлива е само в случаите, в които сам човек я поиска - в крайна сметка всеки човек има своето право на личен избор

      2)Колебая се, и двете гледни точки имат основания - а това е по-скоро що се отнася до моето лично мнение....че нямам такова всъщност. Като се замисля, ако аз съм на легло и съм адски тежко болен, но не се очертава скоро да ида на оня свят, сигурно не бих го направил.....а пък де да знам, ако болката е нетърпима. Абе, дано да е далече тоя момент

      THE LABARUM


      sevot yhtils eht dna ,gillirb sawT`
      ebaw eht ni elbmig dna eryg diD
      ,sevogorob eht erew ysmim llA
      .ebargtuo shtar emom eht dnA

      Бе сгладне и честлинните комбурси
      тарляха се и сврецваха във плите;
      съвсем окласни бяха тук щурпите
      и отма равапсатваха прасурси.

      Comment


        #4
        И аз гласувах като Камерер. Макар че ще добавя, че всяка от страните в тази дискусия има своите достатъчно смислени и дълбоки оправдания.
        От морална гледна точка всеки има известни права над собстевния си живот, което означава, че човек може сам да решава този проблем. От друга старна, обаче, животът на даден човек не е нещо само по себе си - той е свързан в определена верига от социални взаимоотоншения, които винаги трябва да се взимат пердивд, а далеч не винаги човек, особено в тежко състоняие, може добре да ги отчете. Т.е., правото на самоубийство не би трябавло да е абсолютно. При това далеч не винаги човек може достатъчно ясно да оцени ситуацията и нейните възможонсти (от друга страна, няма кой да свърши това вместо него).
        Общо взето, отношенията евтаназия/избор/личност, според мен могат да се обобщят като три категории:

        1) евтаназия като узаконено самоубийство - човек, щом поиска да има правото да се самоубие с помощта на медицината (независимо от обсотятелствата).
        Аз съм твърдо против този вариант.

        2) евтаназията като самастоятелно потърсено решение на беизходна ситуация (от здравословен характер), която при това причинява нетърпимо страдание. Естествено, в този случай подлежат на дебат "безизходността" и "нетърпимостта".
        Аз съм за този вариант, ако съответната сиутация е потвърдена от експретно мнение на лекари.

        3) евтаназията като изход за човек, който е в безнажедна според околните сиутация и няма възможност сам да вземе решение.
        Според мен, тази сиутация е най-сложна, защото субектът на живота не може да даде мнение и решението трябва да се вземе от околните. Вероятно ако с увереност може да бъде установена мозъчна смърт, то би следвало да може (при съгласие на роднините) да се приложи евтаназия. Не знам, обаче, с каква сигурност може да се установи това.

        Според мен важното при евтаназията е, че това е преди всичко морален въпрос, което означава, че е въпрос на лична преценка и избор. В този симсъл всякакви идеологии не би трябвало да се взимат предвид и да оказват влияние (това го пиша, защото определено съм прртив вилянието на църквата по този въпрос, не смятам аргументите им за същестевни именно по тази причина).
        Друг важен въпрос е възможността за злоупотреба, но това по същество е технически въпрос, който е разрешим.

        Comment


          #5
          Тука мога да говоря до някаква степен и от личен опит,тъй като самият аз съм тежко болен и съм лежал в отделения с хора с подобни проблеми.
          1 Тук изобщо не се опира до личен избор,когато изгаряш от силни болки не мислиш изобщо/повярвайте така е, едва в понеделник ми отпуснаха лекарства,а дотогава имах силни болки и пиех силни обезболяващи и бях направо дрогиран/.
          Когато човек е дрогиран и въпреки това има силни болки/слава на бога не се стигна при мен до там/ той не може да взема никакви решения.
          Цялата работа опира до решението на роднините и възможността за подобрение на състоянието.
          Лично аз като го мисля сега на трезва глава /без да съм дрогиран/ ,ако няма как да получа лекарствата си с които ми се поддържа живота бих предпочел да умра сега отколкото да живея още известно време в адски болки и без да практически да съм в състояние да мисля.
          www.bgnauka.com/forum ТУК Е ИСТИНАТА!!!

          "...защото езикът на селянина му е даден, не за да плещи, а за да лиже ботуша на господаря...и ако той не лиже този ботуш, който трябва, този език следва да бъде изтръгнат....

          Comment


            #6
            Да, вероятно е така - не се бях замислял за влиянието на болката върху разсъдъка. Но при всички положения "личният подход", когато става въпрос за морален проблем, остава в сила. Дори решението да се взима от близките, все пак това са хора, които са запознати отблизо и лично със случая. Важонто за мен е да не се решава "принципно", от идеологически позиции.

            Comment


              #7
              gollum написа
              От морална гледна точка всеки има известни права над собстевния си живот, което означава, че човек може сам да решава този проблем. От друга старна, обаче, животът на даден човек не е нещо само по себе си - той е свързан в определена верига от социални взаимоотоншения, които винаги трябва да се взимат пердивд,

              1) евтаназия като узаконено самоубийство - човек, щом поиска да има правото да се самоубие с помощта на медицината (независимо от обсотятелствата).
              Аз съм твърдо против този вариант.
              Странна работа е животът: човек владее всичко, свързано с него самия, господар е на постъпките си, взаимоотношенията си, как да си живее живота и единственото, върху което му се забранява да има право, е собственият му живот (или по-точно смъртта му). Защо ако аз примерно преценя, че не няма смисъл, че не ми харесва по-просто казано или даже, че ми е непоносимо или болезнено, да не мога да прекъсна живота си? Това, че има хора, на които може би трябвам, е малък аргумент.
              И така, има ли право човек да се самоубие - това е първият въпрос.

              Обаче ако аз не съм в състояние да взема решение за самоубийството си, дали околните могат да го вземат вместо мене, предпологайки, че това би било и моето решение?

              (аз си задавам тези въпроси на себе си, честно казано, още не съм гласувала в собствената си анкета, защото не знам как )

              Според мен важното при евтаназията е, че това е преди всичко морален въпрос
              Ами според мен не съвсем. Според мен се "бият" рационалната и моралната гледни точки. И невъзможността да се взема категорична позиция е точно защото съвременния човек е рационален човек (говоря за човек от нашата, условно наречена "западна" цивилизация). Моралът на този съвременен човек е също така рационален, но ето един казус, в който морално, или по-скоро етично, е едно, а рационално - друго.

              Comment


                #8
                Ок, да се поправя още веднъж - за мен лично това е изцяло морален въпрос (което не изключва, а напротив предполага разумното му разглеждане ), та в този смисъл и рационален. От друга старна, обаче, както подчерта Frujin Assen, рационалното му разглежадне е много трудно и малко вероятно за човек, който се намир в съответната гранична ситуация.
                Въпросите (които си задаваме сами) "аз имам ли право да отнема живота си?", "какви ще са последствията?", "коя е границата, селд която смъртта е по-добър избор от живота?" са изцяло лични и в този смисъл - въпрос на морална преценка ("аз какво съм дължен да направя, за да потъпя правилно към себе си и спрямо другите?").
                "Рационалният момент" е доколко е изгодно или правилно от гледна точка на обществото да се позволи "благородното убийство" в определени ситуации. Това е отделен въпрос.

                Що се отнася по другата забележка, Хана, то никой не може да ти отнеме парвото да се самоубиеш и не за това става въпрос, тъй като при наличието на желание човек може да прекрати живота си в повечето ситуации (никой не може да ти отнеме тази възможност). Става въпрос за друго, дали държавата да предостави лесна за избор и в медицинско отношение процедура, чрез която който и да е ако реши поради някакви си негови причини да прекрати съществуването си. Аз възразявам именно срещу това, тази лесно предоставена възможност, защото нещо характерно за развитите общества е склонността към самоубийство по чисто психически причини. Обиконвено трудността на това сам да намериш решение и сили да отнемеш живота си е достатъчна пречка за много от тези случаи (в които при това въпросното депресивно състояние е временно). Наличието на лесно достъпна възможност би улеснило твърде много нещата.
                Та (отговарям за себе си), очевидно, че човек има възможността да се самоубие. Дали това решение е парвилно всеки преценява сам сопред собстевинте си разбирания за смиселността на съществуването му и за мястото и връзките на личността му със света. Според мен самоубийството във всички случаи освен медицински (и някои други твърде специфични) е глупав и неправилен избор, именно поради което не смятам, че то е правилно или следва да бъде улеснявано. ДА искам да се самоубия само защото не виждам как да придам смисъл на съществуването си означава само състояние на незнание и неумение, което е преодолимо чрез получаването на това занние и придобиването на това умение. Очевидно, че самоубийството не разрешава този проблем другояче осевн номинално. А решения има множество.

                Comment


                  #9
                  Когато един човек се измъчва жестоко и физически и психически в следствие на тежко заболяване или трагичен инцидент, като в същото време представлява единствено тегоба и мъка за близките си (и то голяма) той има пълното право да поиска да сложат край на мъките му. Животът наистина трябва да се разглежда като свещено право на човека, но от етично-морална гледна точка това не е живот, след като се повдига въпрос за евтанизиране. Така че аз не смятам това за някакъв спорен въпрос и незнам защо толкова се дискутира - дори смятам, че отказът за евтаназия на човек желаещ това е жестоко престъпление обричащо го на мъки.
                  (\_/)
                  (°_°)
                  (> <) <- This is Bunny. Copy Bunny into your signature to help him on his way to world domination.

                  Comment


                    #10
                    Темата вълнува и от друга гледна точка ..
                    много хора , ( едва ли има голям човек на планетата на които да не му е минавала мисълта за самоунищожение ).. но точно когато идва тая мисъл настъпват и много други въпроси ..като тези примерно ..
                    " неможе ли някои да го свърши вместо него ..
                    така ще е чист
                    пред другите хора ,
                    Бог ,
                    и съвестта си "( е тука е интересния момент , след като няма да го има вече самия човек , каква съвест ще има , няма да има срам , освен в неговите близки и познати )

                    всеки е свободен да избира ( за себе си и другите )

                    Comment


                      #11
                      Всеки трябва да може да прави каквото реши с тялото си при всяко положение. Не може да има никакви серьозни аргументи в подкрепа на отговора "Против съм."

                      Обаче ако аз не съм в състояние да взема решение за самоубийството си, дали околните могат да го вземат вместо мене, предпологайки, че това би било и моето решение?
                      Аз лично не мога да си представя такава ситуация
                      Ruhm und Ehre der Waffen SS

                      Comment


                        #12
                        Frujin Assen написа
                        Тука мога да говоря до някаква степен и от личен опит,тъй като самият аз съм тежко болен и съм лежал в отделения с хора с подобни проблеми.

                        Едно от нещата които не обичам да си спомням в практиката ми е как човек иска ефтаназия а ти не можеш да му помогнеш.
                        А е страшно когато вместо да му помогнеш да се отърве от мъките ти ги удължаваш, тогава мразя един древен учен , чиято клетва трябва да спазваме. :not:
                        sad but true пееха металика

                        Comment


                          #13
                          gstg написа
                          Едно от нещата които не обичам да си спомням в практиката ми е как човек иска ефтаназия а ти не можеш да му помогнеш.
                          А е страшно когато вместо да му помогнеш да се отърве от мъките ти ги удължаваш, тогава мразя един древен учен , чиято клетва трябва да спазваме. :not:
                          sad but true пееха металика
                          i zavalia poroen dajd

                          Comment


                            #14
                            Хм.... само да ви питам - вижда ли ли сте как умира човек?
                            Предполагам ако сте виждали изобщо нямаше да я има тази дискусия. Според мен въпроса има няколко аспекта:
                            1. Морално-етичен - невъзможно е според мен в общество, което е провъзгласило хуманността и преклонението пред човешката свобода да се даде еднозначен отговор на въпроса по темата. Но от морална гледна точка всеки който пряко или чрез бездействието си допринася за смъртта на човешко същество е убиец. А последните се преследват от закона освен в строго определени случаи. От гледна точка на медицинската етика има дуализъм от поне 100 г. или повече. Старите лекари са издигали постулата Primo non nocere (Първо не вреди), а сега едно от решенията на СЗО за насоки в развитието на здравеопазването беше за ПОВИШАВАНЕ качеството на живот. Т. е. не да излекуваме пацента (често не можем), не да удължим дните му (понякога е безсмислено), а да му дадем възможност да изживее спокойно и в комфорт колкото му остава. Поради тази причина в нито една програма за обучение по медицина. Не че след това лекарите бързо не се научават но това е друга тема ...
                            2. Теологичен - казано е кратко и ясно - и убийството и самоубийството е грях. Тъй като не и вземаш сам живота, а и не го даваш на други, не можеш да се рзпореждаш с него.
                            3. Правен - пълна каша, защото този аспект е такава палитра от нюанси, че ... да ме простят адвокатите за това което си помислих.
                            4. Медицински - той обхваща от една страна чисто техническите аспекти, които не са Бог знае каква философия, но от друга страна поставя и въпроса за критериите. И тук опираме до т. 3. Всяка страна разглежда въпроса от собствената с камбанария. Вечно модерната Холандия разрешава на всеки който желае да прекрати живота си да подаде заявление и комисия го разглежда. След това, ако е удобрен (има набор от условия, като списък със заболявания, стадии и прочие, подписват се маса консултанти) получава възможността да прекъсне САМ живота си. В двупътник (канюла за периферна вена с два наконечника) се включва физиологичен серум и 15% калиев хлорид. Пациента може сам да превключи от едното на другото, но само веднъж. Т. е. избора се прави веднъж за винаги и няма връщане назад. Втория вариант на горното, за което съм чувал е с две бутилки - кислород и въглероден окис, макар това да ми се струва доста екзотично. Та пациентите се тровят сами, макар да казват че това е най-леката и приятна смърт, доколкото това е възможно. В САЩ е разрешена в някои щати в различни варианти на горното.
                            Основните противници на евтаназията обаче привеждат като примери видео-записи на пациенти по първата процедура, които след като превключат разтворите неистово се опитват да изключат калиевия хлорид. Което показва че дори тези които са решили че искат да умрат се разколебават.
                            ТАка че варианта - Сам да реши, или Трябва да се прилага в точно определени случаи е много размазано като тъкувание. Кой може да каже кои са тези "точно определени случаи". Практиката е показала, че определени болести са нелечими в определен момент, а след това се лекуват или се коригират до степен, която позволява водене на качествен живот.
                            Така че аз гласувах че съм твърдо против.
                            Пишут нам много.... Погубит нас всеобщая грамотность.
                            Неизвестен руски адмирал

                            Comment


                              #15
                              arapica написа
                              i zavalia poroen dajd

                              Това е защото си измих колата :not:
                              Трябва със закон да ми се забрани да си мия колата винаги завалява след това
                              Говорехме за евтаназията ......

                              Comment

                              Working...
                              X