Съобщение

Collapse
No announcement yet.

По-различните спомени за войната

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    По-различните спомени за войната

    Пускам тази тема, като започвам със спомените на Василий Павлович Брюхов-командир на танков взвод,рота и батальон.Идеята ми е да представя контрапункт на официозните мемоари на великите пълководци,един поглед от по-ниско и необременено с идеология ниво.Поглед към войната през панорамата на танка, а не по картите на ГЩ.
    Превода е от руски,с известни съкращения понеже накрая почна да ми омръзва

    Роден съм на Урал,в гр.Оса, Пермска област в 1924г.През 1941г. тъкмо завършвах средното си образование-десетилетката.В училище най-много обичах занятията по военно дело и физическа подготовка.Макар,че ръстът ми е 162см. и тежах 52км. ме считаха за отличен спортист,имах първи разряд по ски и бях дясната ръка на преподавателите по тази дисциплина.Обичах военното дело и мислех след завършване на образованието си да постъпя във военно-морско училище.Във флота имат такава униформа !
    Е,ние знаехме,че война ще има.Някъде през февруари-март започна сбора на запасните за доокомплектоване на частите и много от младите учители в училището бяха призовани.А виж немския език ние глупаците не учехме както трябва.Преподавателя ни говори:"Война може да има,ще ви трябва!",ама ние бяхме юнаци:"С немците ще разговаряме на езика на оръдията и картечниците!"Към края на войната,вече като командир на рота, а и на батальон се случва да вземем пленници, а няма кой да ги разпита.На немски знам само "хенде хох" и "вег".
    На 20.06.41г. беше вечерта на класа.На 21.06.вечерта се събрахме класа и излязохме на пикник извън града.Всеки взе каквото имаше-картофи,колбас,сланина.Водка тогава не пиехме.С момичетата не се натискахме,то ти стига да се докоснете-ток те удря.В неделя се връщаме в града, а по улиците викове,плач.Помислихме си,че бият накого.Но гледаме бягат хлапаци яхнали пръчки и размахват други пръчки и викат:"Война!Война!"На бегом отидох в къщи и само след четирсет минути бяхме целия клас във военният комисариат/военкомата-военното окръжие бел.моя/.Толкова се страхувах,че няма да успея да повоювам.Мислехме си,че войната ще продължи месец-два,най-много три месеца.
    Военкомата беше като мравуняк,постоянно тръгваха партиди запасни и вече към септември града опустя.Всички мъже до 40г. заминаха, останахме само ние-младежи до 17г. неподлежащи на призив.Трябва да се каже,че при нас ,в дълбочината на страната трагедията на отстъплението от 1941г. не се усети толкова,но вече ни стана ясно,че врагът е силен,а войната ще е продължителна.И чак на 15.09.41г. мен като шампион на града и областта по ски ме призоваха и ме насочиха към формиращия се 1-ви отделен изтребителен скиорски батальон.Там ни подготвяха месец.А мен какво да ме подготвят-аз самият можех да бъда инструктор,помагах на командирите,които не бяха много силни със ските.През ноември ни натовариха на ешелон и се отправихме към Калинин.Направо на гарата,където ни разтоварваха попаднахме под силна авиобомбардировка и аз се оказах в болница с рана в рамото и контузия.Както разбрах по-късно от 366 човека списъчен състав на батальона след бомбардировката са останали четиридесетина.
    След болницата ме пратиха в Перм,в авиационно-техническо училище.Аз настръхнах-не исках да съм техник, а командир.Е,мъчиха се,мъчиха се с мен и лятото на 42г. ме пратиха в Сталинградското танково училище.Когато немците приближиха града тези курсанти ,които бяха минали по 3мес. от обучението ги произведоха и ги пратиха на фронта, а нас новите ни евакуираха в Курган.Нашия ешелон напусна Сталинград последен в началото на септември под страшна бомбардировка.
    В Курган развърнахме училището и започнахме обучението.Изучавахме Т-37,Т-28,Т-26,БТ-5,БТ-7 и Т-34.Да си призная учебната база беше много слаба.Аз след войната разглеждах немски учебен център в Австрия-беше много по-добър.Например при нас мишените за стрелба от оръдията бяха неподвижни, а за стрелба от картечницата - появяващи се.Какво означава появяващи се при нас-в окоп,в който има войник е прокаран телефон,командват му "Показвай","Сваляй" и той действа.Трябваше мишената да се показва 5-6 сек., а то един даржи повече,друг по-малко.А при немците на полигона има система от блокове и скрипци,въртени от едно колело- и за оръдейните и за картечните мишени.Според скоростта му на въртене се променя скоростта на движение на мишените и появяването им.Немските танкисти бяха подготвени по-добре и да се сблъскаш с тях в бой беше много опасно.А аз завършвайки училището бях изстрелял три снаряда и бях изстрелял един диск от картечницата.Учиха ни да управляваме БТ-5 и то на "а,б"-потегляне, управление по права линия.Че това обучение ли е?Занятията по тактика бяха "пеши, по танковому" и чак накрая имаше показно занятие "Танковия взвод в настъпление" и това е всичко.Обаче материалната част на Т-34 я знаехме много добре.
    Занятията бяха по 12ч., а хранеха ужасно.Отслабнахме толкова,че за икономия на сили вечер на вечеря ходеха половината курсанти и носеха в чинии храната на останалите.А вечерята-парче хляб и рядка каша.В училището учих 4 мес. въпреки,че програмата беше за 6мес.Но нас-28 най-добри курсанти ни отделиха за досрочно произвеждане.Отделиха ни 28,но произведоха в звание 27.Един не успя да си вземе изпитите. И то кой-инженер по образование.Тогава си помислихме-е ,не му провървя на човека.Наивници.Той беше на 33-34г.,семеен, с две деца и въобще не му се ходеше на фронта.
    През април 43г. ми присвоиха звание лейтенант и веднага ме атестираха за командир на взвод.Натовариха ни на ешелон и заминахме за Челябинск,в 6-ти учебен танков полк да получаваме танкове.Нашите танкове още не бяха готови и ние се включихме в работата на завода-две седмици на полуавтоматичен струг струговах цилиндри .Работехме безплатно-за талона за обяд.Когато сглобихме 30танка се сформира ешелон.Събрани бяха и екипажи.Получихме танкове,направихме 50км. марш на полигона, изстреляхме три снаряда и по диск и бяхме готови.Измихме танковете и под звуците на заводския оркестър се натоварихме на ешелона.
    В юни 1943г. бяхме под Курск и влязохме в състава на 2 танков корпус,който беше във втори ешелон на отбраната.Малко след идването ни започна Курската битка.Тук за първи път влязох в бой, бяхме в отбрана, но кой знае какво не запомних.Всичките тези 6-7 дни ми се сливат в едно.Някъде се отбранявахме,после се оттегляхме,после с пехотата контраатакуваме и пак.Сега някои така разказват и така си спомнят имена на населени места,където са воювали,че чак им се чудя.Откъде ги помня аз ли-след войната ходих там,няколко пъти разказвах.След войната като ги видях местата си спомних : Маячки, колхоз "Ворошилов".А на война къде ще ги запомниш.Нанякъде се движим,въртим се ,стреляме.Командира на Т-34/76 всичко прави сам- стреля,командва екипажа,слушаш станцията и се оглеждаш.Чак като те удари бронебойния, разбираш,че по теб стрелят и си ударен.Беше ли страшно?В танка не ми беше страшно.Разбира се като получавам задачата има вътрешно напрежение.Знаеш,че тръгваш в атака и може да умреш.От тая мисъл не можеш да избягаш-тя дълбае главата.Като скочиш в танка и си заемеш мястото още има вълнение, но влезеш ли в бой-забравяш всичко.Увлича те боя-движиш се,стреляш.Когато екипажа е натрениран стрелбата върви бързо.Захваната ли е целта,"кратка!",изстрел,втори,въртиш оръдието наляво-надясно,крещиш :"Бронебоен!Осколочен!".Мотора реве,разривите на снарядите несе чуват, а когато ти стреляш пък съвсем нищо не се чува.Чак като те удари бронебойния или върху бронята се взриви осколочен се сещаш,че и по теб стрелят.При стрелбата в купалата се натрупват барутни газове.През зимата вентилаторите ги издухват, но през лятото, в горещо време-не.Случва се ,викам на пълнача:"Осколочен,зареждай!".Той трябва да отговори:"Есть, осколочен",да го зареди и да докладва "Осколочен готов".А тук-не отговаря.Поглеждам го-а той лежи върху боекомплекта,нагълтал се с тия газове и припаднал,лицето му чак обгоряло.Когато боя е тежък пълнача рядко издържа до края.той се движи най-много, а и 85мм снаряд тежи два пуда / 1 пуд = 16кг./,тъй че натоварването му е голямо.Радист-картечаря,механик-водача и командира не губеха съзнание.Тъй че,ме в танка не ме беше страх-зает си, имаш работа.А виж-като те ударят и трябва да напуснеш горящият танк-тогава си е страшно.
    В Прохоровското сражение нашия корпус първоначално беше във втори ешелон, осигурямахме въвеждането в боя на другите корпуси, а после тръгнахме и ние.Там между танковете имаше по 100м., само напред може, никакъв маньовър.Това не беше война, а унищожение,избиване на танкове.Пълзиш,стреляш.Всичко гори.На бойното поле-страшна смрад.Всичко е в дим, прах, огън, ще кажеш,че се свечери.Авиацията бомбардира всички наред.Танкове горят,коли горят,свръзката не работи.Цялата проводна връзка се намотала по гъсениците.Радиовръзката блокирана.Чудно ви е как ли-аз примерно работя на предаване по станцията,изведнъж ме убиват,станцията остава на предаване и честотата е задръстена.Трябва да минеш на запасна честота, ама къде ти в боя.В осем сутринта тръгнахме в атака и почти веднага се сблъскахме с немците.След около час моя танк го удариха-отнякъде долетя снаряд и изкърти ленивеца и едно опорно колело от ходовата част.Танка спря,леко се извърна.Ние веднага изскочихме и отпълзяхме в една яма.Тука не ти е до ремонт,това е Прохоровка.Танка спре ли-изскачаш.Ако сега не са те убили,ще дойде следващия вражески танк и ще те убие.В упор се разстрелвахме с немците.Преминах на друг танк.Почти веднага и него го запалиха.Снаряд попадна в моторното отделение.Танка пламна и ние изскочихме.Залегнахме в една яма и лежим,стреляме. Е,докато воювах в танк, аз също не им останах длъжник на немците-с първия снаряд унищожих 75мм ПТО, докато разчета го избутваше на огнева, после изгорих един Т ІІІ.Боя продължи до 19,00-19,30 вечерта, имахме големи загуби.В бригадата от 65 танка бяха останали 25,но в първия ден струва ми се и немците имаха големи загуби.
    Следва продължение.
    Last edited by Стич; 01-02-2006, 04:49.
    СМЕЛОГО ПУЛЯ БОИТЬСЯ,А В ПЬЯНОГО - ХРЕН ПОПАДЕШЬ !

    #2
    Напълно подкрепям идеята ти.

    Между другото имам мемоарите на Г. К. Жуков и Д. Лелюшенко. Те спадат към идеологизираните, нали?
    Last edited by plamen_starbov; 31-01-2006, 18:45. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение

    Comment


      #3
      plamen_starbov написа
      Напълно подкрепям идеята ти.

      Между другото имам мемоарите на Г. К. Жуков и Д. Лелюшенко. Те спадат към идеологизираните, нали?
      Не само че са идеологизирани, но по-лошото е, че са отекчителни. Това е лично мнение, не съм последна инстанция.

      Тези на Жуков и с-ие направо не се знае дали те са си ги писали.
      Знае се - не са, поне не и тези на Жуков. Изобщо като се има предвид социалният произход, образованието и други подобни характеристики лично аз се съмнявам за огромната част от мемoарната литература на горният ешалон е писана от автора.
      Last edited by Ханс; 31-01-2006, 21:57.
      Eighteen out of twelve apostles are buried in Spain.

      Comment


        #4
        Съгласен съм, тоя път. Тези на Жуков и с-ие направо не се знае дали те са си ги писали. Свръхцензурирани.

        Ето едни (по -точно два), на които случайно попаднах. Пардон, че цитирам моя тема, обаче са много, много интересни.
        Един господ знае обаче кога и дали ще успея да ги преведа, много са интересни:

        Comment


          #5
          Мемоари. Преди доста години си лепнах едни. Е, не са на военачалник, но има нещо за войната. Ето едно съвсем малко цитатче от частта за Балканската война:

          По тези села са били на квартира и турски войски. Освен холерата, ами пълно било с въшки, като мравки полазиха по нас. Дрехите са побелели от гниди. След 1 месец отидохме в Грачорла. И там започнаха инжекции против холера. Тежки инжекции. Всички се разболяхме и някои отидоха на лечение в полковата болница....
          Доста по-различен поглед от този на командването. Ясно е, че няма как вместо картината "Скобелев в атака", да се рисува "Скобелев си пощи въшките", но ... войната има и друго лице. Там дето няма лъскави еполети и строева музика.

          Comment


            #6
            продължение на спомените на В.Брюхов Дойде заповед да преминем към отбрана.Три дни отбивахме контраатаки.Отначало бях без танк,бях в офицерския резерв на бригадата.после пак ми дадоха машина.Командирите на танкове и взводните като останат без танк минават в офицерския резерв, а ротните и командирите на батальони воюват докато в подразделението им има танкове.
            Питаш ми дали е страшно да седнеш в нов танк след като са изгорили предния.Е,свалените летци понякога ги хващаше страх,не искаха пак да летят.Те авиаторите много да не говорят.Те бяха в привилегировано положение-отлетиш си своето и в столовата сервитьорка ти поднася обяда,имаш стая в къща,спиш в чаршафи,техници ти подготвят самолета.А аз чаршаф не съм видял,през цялото време в землянки или под танка ,на студа.И танка сами обслужваме-зареждане с гориво,със снаряди,ремонти.и когато станах командир на батальон, пак работех заедно с членовете на екипажа.
            Last edited by Стич; 01-02-2006, 19:00.
            СМЕЛОГО ПУЛЯ БОИТЬСЯ,А В ПЬЯНОГО - ХРЕН ПОПАДЕШЬ !

            Comment


              #7
              стич, :tup:
              А относно мемоарите, с риск да се повторя. Перефразирано по мемоарите на Москаленко - три дни яростно отбранявахме мостовете на Припят и на третия ден противника се появи. Явно и редакторите му са били от същата порода.
              ====
              И още нещо - има един сайт battlefield.ru. В него има рубрика за спомени (май я направиха отделен сайт) на обикновени хора за войната. Та в този сайт редактират (бих казал цензурират) спомените на участниците във войната. В техния форум стана въпрос за атаките без оръжие по подобие на филма "Враг пред портата". След като им цитирах спомените от техния сайт на пехотинец за подобна атака, те бяха отстранени с мотива, че човека, споделил ги, е лъгал.
              Last edited by Matrosov; 01-02-2006, 15:16.

              Comment


                #8
                мемоари

                В. Брюхов или Брюсов
                щото Валери Брюсов е друга ъъъ водка

                Comment


                  #9
                  Док Холидей написа
                  мемоари

                  В. Брюхов или Брюсов
                  щото Валери Брюсов е друга ъъъ водка
                  Василий Брюхов
                  СМЕЛОГО ПУЛЯ БОИТЬСЯ,А В ПЬЯНОГО - ХРЕН ПОПАДЕШЬ !

                  Comment


                    #10
                    Продължение:
                    А как се зарежда танка с гориво?Варелите с гориво ги карат с камиона,дотъркалват ги по-наблизо до танка и целия екипаж с две ведра започва да налива в резервоарите.Двама пълнят ведрата, един подава ведрото на бронята и четвъртия го налива в резервоарите.И така 50 ведра по 20л..После ведро-две масло трябва да се долеят.Боеприпасите да се натоварят- като ти разтоварят сандъците първо трябва да се изтрие смазката от снарядите-това обикновено го прави стрелец-радиста.После вдигаш снаряда,другия на борда го поема и го подава на третия,който е в люка на куполата.Той вече го подава на пълнача,който си реди снарядите.Зимата си в кал,целия омаслен,цялото тяло в циреи-зверски мръзнехме.Изкопаваш после окоп,закарваш танка върху него,покриваш го с брезента.На дъното на танка закачаш печицата, а кюнеца изкарваш изпод брезента-и това ти е мястото за нощувка.Като се напали печката-топлиш се, понеже си и с ватенка и с полушубка и с ватени панталони.Лягаш си,а един оставяме да дежури при печката,ама той заспива,топлината излиза изпод брезента и всички почват да мръзнат.Първия, който се събуди навиква дежурния и пак става топло.Хранеха ни веднъж дневно-вечер ти носят и закуската и обяда и вечерята.Сланина имаше винаги,даваха ни и американска,шпикована.Есенно време като изровиш картофи и ги изпечеш със сланината-вкусотия.Аз и досега с удоволствие ям това фронтово блюдо.Водка също винаги имаше.Аз като попаднах на фронта водка не пиех.Носеха две половинки за четирима, а аз моята порция я давах на екипажа.Водка почнах да пия вече към края ,като станах командир на батальон.Когато тръгнахме по чужда територия имаше и трофеи-вземахме предимно компот и вино.А въшките-море.През зимата танка става истински хладилник и затова по нас имаше много дрехи.Снемеш дрехите,разтръскаш ги над огъня и само трясъци се чуват.А имахме ли пауза веднага изпарвахме бельото и дрехите.Правехме го така-избива се дъното на един варел и се слага металическа кръстачка,на която се провесва бельото.Лисва се малко вода на дъното,слага се капака и цялата тази конструкция се слага в огъня.Главното е да следиш краищата на бельото да не опират в стените,че ще изгорят.Такова нещо само млади хора могат да го издържат.Войната младежта я спечели.

                    След Прохоровка ни преведоха в 1тк на генерал Будков и ни прехвърлиха на Централния фронт,където трябваше да настъпваме към Орел.Там ходих в разузнаване с бой,след което престанах да си играя на война.А беше така:Идва командира на бригадата,строяват ни и той пита:"Доброволци за разузнаване с бой,крачка напред!"Аз без да мисля направих крачка напред и в същия момент усетих с гърба се пълните с ненавист погледи на екипажа.Всичко ми се сви,ама нямаше връщане назад.Излязохме на една височинка,на КНП на командира на стрелковия полк,който неуспешно атакуваше немската отбрана.Малко по-ниско беше нашата пехота, а километър по-нататък -немската отбрана разположена по покрайнините на някакво село.Нашата 159 тбр от 1 тк трябваше да пробива тази отбрана, но първо трябваше да се разкрият немските огневи точки.Изведох моите три танка,дадоха ми рота пехота за съпровождане и ми указаха направилението за движение и задачата - на максимална скорост да се врежа в противниковата отбрана и да изява и разкрия огневата му система.Снарядите да не жаля.Ние тръгнахме, отначало пехотата добре вървеше, ама после залегна под огъня.А аз вече летя, гледам моите танкове в ляво и дясно изостават, десния пламна.Аз се откъснах напред и целия огън се съсредоточи върху мен.Изведнъж -удар ,искри и в танка стана светло.Помислих,че се е отворил люка на пълнача и му крещя:"Акулшин, затвори си люка!",а той ми отвръща-"Няма го,откъснаха го.",явно бронебоен е ударил в пръстена и пантите на люка.До противника оставаха около 200м. когато немците ми забиха един бронебоен право в челото на танка.Танка спря,но не пламна.След боя видях,че снаряда е пробил бронята до стрелец-радиста, убивайки го с осколките и се е спрял в люка на механик-водача.Аз бях зашеметен и паднах върху боекомплекта,а в този момент втори снаряд удари куполата и уби пълнача.Късмет,че паднах контузен, иначе си заминавах и аз.Свестих се и гледам - механик-водача лежи пред танка с разбита глава.Така и не разбрах дали е напуснал танка и вън го е поразила мина или смъртно ранен е успял някак да напусне танка.В седалката си седи убития стрелец-радист, а върху снарядите-убит пълнача.Немците вече не стрелят по мен,явно решиха,че танка е унищожен.Аз запалих двигателя,забих задна скорост и започнах да се движа, обаче по мен пак започнаха да стрелят и спрях.Скоро почна да стреля нашата артилерия,тръгнаха в атака танковете е пехотата и отхвърлиха противника.като поутихна аз се измъкнах от танка и гледам- към мене идва Леоненко-пълнач на танк от моя взвод-то от взвода живи сме останали само ние двамата.Нахвърли се на мен,псувайки :"Виж какво лейтенант,повече аз със тебе няма да воювам!Върви на майната си с твойте танкове!Само за едно те моля-кажи,че съм безследно изчезнал.Аз имам шофьорска книжка,ще отида в някоя друга част като шофьор." Казах му-добре.Като дойдоха след боя и почнаха да търсят, аз така и казах-"Танка изгоря,жив ли е,мъртъв ли е -не знам." Чак след този бой почнах да воювам истински.Дванайсет дни бях в медсанбата,имах контузия.А след това-пак боеве.Какво да разказвам -боеве като боеве.Днес успешен-утре не.Оттегляне,заемане на позиция,окопаване.Командира на бригадата ни натиска,върти се, докарва нови танкове,прехвърлят ни от едно направление на друго.Пак настъпваме,пак ни поразяват,пак в резерва.След това пак ти дават танк.И така те върти докато не попаднеш в медсанбата или не изгориш.
                    Last edited by Стич; 12-02-2006, 12:18. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение
                    СМЕЛОГО ПУЛЯ БОИТЬСЯ,А В ПЬЯНОГО - ХРЕН ПОПАДЕШЬ !

                    Comment


                      #11
                      Аз веднъж едва не изгорях.Танка кога пламва-когато снаряд попадне в резервоарите.тъй че,когато пламне танка и пламъка го обхване трябва да имаш мъжество, за да не загубиш самообладание.Температурата веднага е дива,нафтата гори,а пламъка като те близне съвсем загубваш контрол.На механика му е трудно да излезе от танка-трябва да снеме куките и тогава да отвинти и отвори капака на люка.Паникьоса ли се или ако го хване огъня -свършено е с него.Разбира се най-много загиваха радист-картечарите,те са в най-неизгодно положение-нямат люк.Отляво е механика,отзад е пълнача.Докато един от тях не освободи място,радиста не може да излезе,а секундите летят.Тъй че, обикновено изскача командира,изскача пълнача, а останалите-както дойде,ако им провърви.Изскачаш и на кълбо се търкаляш настрани от танка.сега като се замисля,как сме скачали от куполата,а никой не си счупи крак или ръка.Някъде между Орел и Брянск моя танк го удариха и той пламна.Крещя :"Изскачаме!" и с първия огън започвам да се измъквам.Обаче буксата на ТПУ / танково-переговорно устройство/ била плътно пъхната в колодката на шлема и заяла,когато се отблъснах и скочих нагоре колодката не се отвори и ме дръпна на седалката обратно.Пълнача мина през мене и излезе през моя люк, а аз чак след него.Спаси ме шлемофона-той трудно гори,обгоряха ми само лицето и ръцете,покриха се с мехури.Закараха ме в медсанбата,мазаха изгарянията с някакви мазила,на ръцете ми сложиха телени обвивки-да не се докосва нищо до кожата.По-нататък като идваха нови екипажи ги карах изрядно да чистят буксата и колодката на шлема,че да може свободно да се отваря.
                      След това беше боя за гара Брянск-товарна.Объркан нощен бой,но здраво облъскахме немците.След Брянск боеве почти нямаше-влязохме в преследване.
                      Last edited by Стич; 25-02-2006, 10:30.
                      СМЕЛОГО ПУЛЯ БОИТЬСЯ,А В ПЬЯНОГО - ХРЕН ПОПАДЕШЬ !

                      Comment


                        #12
                        Често водехме нощни боеве.На времето от денонощието не гледахме.Има заповед-да не се спира настъплението.Немците не обичаха нощните боеве,но се случаваше и те да ни атакуват.Нощем се воюва тежко.струва ти се ,че всички снаряди и куршуми са предназначени за теб.Гледаш,че трасьора лети встрани на 20-30м. и все ти се струва,че е в тебе.И да се ориентираш е трудно-често се заблуждавахме.Някои, възползвайки се от тъмнината маневрираха,натискаха се и не тръгваха напред.А след това - иди докажи как е било.Е, при град Тата,в Унгария имаше такъв случай-беше 29.12.44г. надвечер.Бригадата имаше 40 танка и се развърна да атакува града.По открита местност има да се минат 800-1000м.Немците като откриха огън и батальоните почнаха да изостават.моята рота сама се откъсна напред.След боя като започнахме да изясняваме у всеки се намери причина - на един радиостанцията не работи-бушон изгорял, на другия му се загубила честотата-не чувал, на третия му заяла скоростната кутия-механика не успял да превключи на скорост и т.н.А ние като се откъснахме напред -целия огън върху нас.Маневрирайки се изплъзвахме на снарядите.Тук много зависи от механик-водача.Той ти създава условия да стреляш ,избира площадка,търси прикритие.
                        СМЕЛОГО ПУЛЯ БОИТЬСЯ,А В ПЬЯНОГО - ХРЕН ПОПАДЕШЬ !

                        Comment


                          #13
                          Ако има още от спомените му давай ги насам че са много интересни.
                          Къде и да одиш, къде и да шеташ, не се срами, не се плаши българин да си.

                          Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда.

                          Войната е много сладко нещо за тези, които не са я виждали.

                          Comment


                            #14
                            стич
                            Като завършим работата по качването на готовите материали ще обработя и този тук.
                            Между другото вероятно постоянно си invisible в icq.
                            Ако имаш още работа по него свърши си я.

                            Comment


                              #15
                              стич написа
                              ... ТПУ / танково-переговорно устройство/ ..
                              По нашему ще бъде ТРУ /танково-разговорно/.

                              Чудесни спомени!

                              Galahad написа
                              Ясно е, че няма как вместо картината "Скобелев в атака", да се рисува "Скобелев си пощи въшките",
                              A трябва. Макар, че ще е "ординарецът на Скобелев му чисти мундира"
                              Last edited by ; 24-02-2006, 18:36. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение

                              Comment

                              Working...
                              X