Съобщение

Collapse
No announcement yet.

По-различните спомени за войната

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #16
    Впрочем, ако авторът не възразява, модераторите могат да обединят тая и другата тема за спомени от ВСВ.

    Че то става дума за едно и също...

    Comment


      #17
      KG,превел съм ТПУ по този начин,защото когато аз служех в армията, така му казваха.
      СМЕЛОГО ПУЛЯ БОИТЬСЯ,А В ПЬЯНОГО - ХРЕН ПОПАДЕШЬ !

      Comment


        #18
        Продължение

        Имаше и случаи на страхливост.Имаше такъв случай-мина удари в челния лист на танка и екипажа се уплаши, изскочи и побягна.А немците минаха в контраатака и танка остана на ничия земя.През нощта комбата Мухин и механик-водача тихичко се промъкнаха и прибраха танка.А на командира на бригадата трябва да му се признае-не даде екипажа под съд,само ги заплаши това да не се повтаря.Пак им даде танка.
        А имаше и такъв случай-придвижваме се нощем към изходни позиции, за да настъпваме на сутринта.А един командир спира машината встрани,уж двигателя не работи добре и ще чака зам.командира по техн. част/зампотех/.Идват следващите танкове и той пита-"Зампотеха идва ли?", "Не.Ати защо седиш?", "Двигателя нещо лошо работи." - "А.А стартера ти как е?" "Работи", "Слушай, дай ми го на мен." ,"Вземай." и свалят изправния стартер и слагат повредения.Идват следващите танкове.питат го:"Какво ти има?", "Стартера не работи.", "А акумулаторите как са?","Добре са." и пак смяна и т.н. до сутринта./зампотеха по принцип се движи в края на колоната бел.моя/През нощта раздал танка на запасни части и когато пристигна зампотеха той танка целия за ремонт.Екипажа промълча,но някой от другите доложил в спецотдела.Арестуваха го и искаха да го съдят,но след утринните боеве много танкове бяха изгорели,останките ни ги придадоха на друга част, и него го качиха в един танк и пратиха да се бие.
        В края на 43г. нашия корпус го прехвърлиха във 2-ри Прибалтийски фронт.Там воювах ноември и декември.Беше много тежко.Блата.Малко да отбиеш встрани и затъваш така,че да те измъкнат е невъзможно.Действахме по протежение на пътищата, а там немците устройват засади.Вървим в атака на тесен участък,действаме по ротно и по взводно.Два месеца не бригадата, а батальон даже не се развърна.Много хора загинаха от тези засади.Един танк на пътя го поразяват,заобикаляме го-втори поразяват.И така докато не дойде твоя ред.Който е по-късметлия,по-ловък,по-разумен той и преминава.
        В района на Невел нас ли ни напъхаха в блатото,или ние сами влязохме,така и не разбрах.Излязохме на една полянка и от там накъдето и да тръгнеш-все блато.Аз вече командвах рота.А пътя ,по който дойдохме немците го прекъснаха.През нощта убиха един ротен,един взводен, а комбата Кожанов и другия ротен избягаха.Аз приех командването и реших да организирам пробив по пътя,от който дойдохме.На сутринта се появи комбата,целия мокър и крещи:"Напред!Братята кръвта си проливат, а вие тук седите."Успяхме да се измъкнем четири танка и се натъкнахме право на КП на командира на стрелковата дивизия,с която взаимодействаше нашата бригада.Полковете безуспешно атакуваха селцето Василки,западно от гара Пустошно.Там немците добре се бяха укрепили-ПТО, танкове.Мисля си,че сигурно това Василки сме се опитвали да обходим през нощта, но се напъхахме в блатото.Комдива заповяда да поддържаме пехотата.казвам му:"Другарю полковник,гориво и снаряди няма,не сме яли денонощие." ,"Сега ще има всичко."Нахраниха ни,заредихме боеприпаси и гориво.комбата каза-танка ми не е изправен,ти вземай трите танка и тръгвай напред.Излязохме на рекогносцировка и гледам пред селото-горят танкове,вижда се черен дим.Казвам :"Другарю полковник, тук вече колко танкове горят.Какво ще направим ние с три танка.Напразно ще погинем."А той-"Мълчи,ще те разстрелям.Изпълнявай заповедта!"Поведох аз взвода в атака.Задминахме пехотата,лежаща в долчинката пред селото.Стигнахме до покрайнината на селото и тук един след друг ни запалиха.Първо ни забиха един в борда,после в ходовата част, танка пламна.Само аз изскочих, останалите не можаха.Екипажа загина.Мене пехотата ме прикри с огън и аз отпълзях.Оживя и механик-водача на една от другите машини.Върнахме се на изходните, а тук още танкове дошли.Аз се наех да ги водя с десанта на бронята.Това ми беше първи и последен път ,когато воювах като танков десант.След този бой се зарекох.Като излязохме към предния край всички дето бяха на танка сякаш вятър ги издуха и аз сам се въртя с куполата.Всички куршуми към мен летят,рикошети,летят осколки.Ужас.Взехме селото,взехме и трофеи.Излязохме от боя,от бригадата пратиха кола да ни прибере.След това ни прехвърлиха обратно в Украйна,в 170 тбр.В нея воювах до края на войната.
        Last edited by Стич; 25-02-2006, 12:26.
        СМЕЛОГО ПУЛЯ БОИТЬСЯ,А В ПЬЯНОГО - ХРЕН ПОПАДЕШЬ !

        Comment


          #19
          стич написа
          KG,превел съм ТПУ по този начин,защото когато аз служех в армията, така му казваха.
          По кое време това? Може да са го превели буквално от някоя техн. документаия или учебник. Мен ме учиха, че е "ТРУ". Така ми изглежда правилно на мене, защото на български няма "переговор". Разликата е незначителна, тъй или иначе.

          ПП
          Mного добър текст пускаш. :tup:

          Comment


            #20
            88-89г.За това,че твоя вариант е по-правилен спор няма,но на мен ми е останало така в главата.

            П.П.Благодаря.
            СМЕЛОГО ПУЛЯ БОИТЬСЯ,А В ПЬЯНОГО - ХРЕН ПОПАДЕШЬ !

            Comment


              #21
              А на какъв танк?
              При превода на техническите работи всяка дума е правилна

              Comment


                #22
                Продължение

                Като пристигнахме Корсун-Шевченковската операция вече завършваше,но продължаваха боевете с Кировградската групировка на немците.Там при населения пункт Плавни съседния батальон на капитан Родин за един ден изгуби почти всички танкове.Първа рота се натъкна на минни полета и затъна в една рекичка,а втора рота се опита да я обходи,но беше въвлечена в бой и загуби всички танкове.От общо 21 танка в батальона останаха 5.А на 08.01.1944г. загина и Родин.По това време в батальона имаше 4 танка.С тия сили Родин атакува един населен пункт североизточно от Кировград, но безуспешно.Идват командира и началника на политотдела на бригадата Георги Иванович Негрул.Комбрига полковник Чунихин спокойно казва,че трябва да се вземе това селце и да се затвори пръстена на обкръжението, а Негрул като се нахвърли :"Ти такъв-онакъв.Някакъв забутан населен пункт не можеш да превземеш.Страхливец!"Родин беше волеви,таланлив командир,винаги спокоен,но тук избухна:"Аз ли съм страхливец?Ще го превзема."Комбрига го спира :"Родин, не трябва да се горещиш.Огледай се,обмисли."Но Родин вече беше "захапал юздите".Събрал останалите офицери:"Перевозчиков отдясно,аз в центъра, Аракчеев от ляво.Или ще го превземем това село или ще умрем.Чащегоров,/той ми разправя този епизод/ти оставаш тука, за да докладваш в щаба,че сме взели селото.Ако загина на гроба ми никакви политработници да не произнасят речи!"Всички освен един екипаж загинали.
                Лятото на 44г. преди Яш-Кишиневската операция ни изтеглиха за отдих и преформиране,а на 20.08. започна настъплението.Артилерията така обработи първата полоса,че едва се придвижвахме-всичко беше в ями.Тъй,че примерно 15км. от първата полоса на отбраната въобще ги нямаше.Чак, излизайки на втората полоса на отбраната-по р.Валуйслуй срещнахме организирана съпротива.Пехотата и ТНПП/танкове за непосредствена поддръжка на пехотата,обикновено това са отделни танкови полкове и бригади в състава на общовойсковите армии,бел.моя/ ни обезпечиха въвеждането и в края на първия ден влязохме в пробив.Непрекъсната линия на фронта вече нямаше,само отделни огнища на съпротива.А боевете ги водехме така -наближаваме някое село,разузнаването докладва,че в него има немци-танкове,артилерия.Привличаме придадения на бригадата артилерийски полк.Бригадата се развръща.В зависимост от задачата и релефа развръщахме 1или 2 батальона, останалите машини-в резерв.Ако в центъра съпротивата е по-силна обхващаме фланговете.В центъра остават сборни роти от 1 и 2 батальон и с огън сковават противника,а две роти обхождат.Унищожим или отхвърлим противника и продължаваме.Боя трябва да се види,трудно е да се опише.В боя командирите на роти са с линейните танкове.Командира на батальона е по-назад с резерва,управлява батальона.Той вижда кой изостава и кой не.Започнат ли немците по-упорито да се съпротивляват,а пък и като запалят 1-2 танка ,останалите намаляват скоростта и почват да се оглеждат,никой не иска да е отпред-всекиму се живее.В този момент по радиостанцията комбата почва:"Брюхов, я увеличи скоростта!", предавам по ротата, а те пак пълзят.Налага се да се откъснеш напред,да ги водиш.Сметнах,че за цялата война в една от ротите на батальона са се сменили 18 командири-като смятах само убитите,без ранените.Някъде толкова и комбати.Ротния воюва до последния танк в ротата, командира на батальона-докато останат един-два танка.Изскачаш от единия танк,влизаш в другия и напред.А там или те раняват или те убиват.Разбира се опитните танкисти оживяваха по-дълго.Ще ви дам прост пример.Идва попълнение -рота,10 танка.В резерва на батальона имаме 4 опитни командири на танкове,без машини.От десеттте командири от попълнението четирите най-слаби ги сваляме и ги пращаме обратно в завода за танкове или ги оставяме в резерва.Те обикновено не се съпротивляват-никой не се натиска особено в боя.На тяхно място слагаме опитните командири на танкове,така можем да заменим и механик-водачите или пълнача.Така след седмица-две боеве от шестима млади командири дай боже един-двама да останат живи, а от старците може и само един да загине.Опитните бяха по-малко от 1/3 от общите загуби.Опита е голямо нещо-два,три боя-завършил си училище.Ако си оцелял в боя -значи си успял да концентрираш волята,знанията си,наблюдателността си-всички свои способности.Е, ако си и способен и шансовете ти са повече.

                Брюхов/вече комбат/ е върху люка на механик-водача.
                Attached Files
                Last edited by Стич; 01-03-2006, 01:56.
                СМЕЛОГО ПУЛЯ БОИТЬСЯ,А В ПЬЯНОГО - ХРЕН ПОПАДЕШЬ !

                Comment


                  #23
                  Интересно четиво.
                  Браво!.. :tup:

                  .
                  ..И кажи ми ти страннико,
                  чувал ли си звук,
                  по- велик от тропота на хиляди коне!!?...

                  Comment


                    #25
                    стич имаш ли още от спомените на Брюхов и след като свършиш с него ще почнеш ли с други спомени на други командири? Чета ги като невидял много са ми интересни.
                    Къде и да одиш, къде и да шеташ, не се срами, не се плаши българин да си.

                    Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда.

                    Войната е много сладко нещо за тези, които не са я виждали.

                    Comment


                      #26
                      Shelenberg написа
                      стич имаш ли още от спомените на Брюхов и след като свършиш с него ще почнеш ли с други спомени на други командири? Чета ги като невидял много са ми интересни.
                      Скив тук бе, брато: Я помню. Танкисти, пехота, летци... всички, които са участвували.

                      Брюхов е тук Брюхов Василий Павлович

                      Никто не обнимет необъятного! - Козьма Прутков
                      A який чоловiк горилку не п'є - то вiн або хворий, або падлюка. - Невідомий українець

                      Comment


                        #27
                        Леле, шегата настрана, някои са страшни! Благодарности за линка.

                        Comment


                          #28
                          Този сайт има и малко техническа информация, например Бронетехника :

                          Никто не обнимет необъятного! - Козьма Прутков
                          A який чоловiк горилку не п'є - то вiн або хворий, або падлюка. - Невідомий українець

                          Comment


                            #29
                            Да, и тактически схеми на някои битки. Ето защо обичам първичните източници

                            Comment


                              #30
                              То сайта е много добър, но познанията ми по руски не са и за това нека стич лека полека да превежда спомените.
                              Къде и да одиш, къде и да шеташ, не се срами, не се плаши българин да си.

                              Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда.

                              Войната е много сладко нещо за тези, които не са я виждали.

                              Comment

                              Working...
                              X