Съветски мобилни комплекси балистични ракети

[Imperial]

Другото култово оръжие на възмездието

Защо пък "култово"?

[miraco]

Просто така.
Германците са го нарекли оръжие на възмездието и са го издигнали в култ с цел идеологическа пропаганда и за повдигане духа на нацията си , но ако не ти харесва тази дума не я вземай на сериозно.

[Sailor_Malan]

има и още един популярен начин - tip-over. подсилен край на крилото на изтрбителя позволява да се бутне крилото на V1 и тя да се завърти около надлъжната си ос, при което според прочетеното от мен приборите се объркват и тя се отклонява.

абе стреляли са в началото, но бързо става ясно, че последствията са сериозни (има и пострадали Р61, а пък те са големшки)и затова почват да променят тактиката. Sailor_Malan честно удивен съм от описания от твеб метод, защото ми се струва не по-малко опасно, но все пак ситуацията е изисквала отчаяни мерки и те видимо сабили предприети.

между другото изминатото разстояние се измерва от оборотите на турбинката на носа на ракетата (съотв. при определен брой двигателят се изключва и чудото се привежда в пикиране от рулевите машинки), не се отчита вятър и т.н. което и води до ниската точност.

miraco идея си нямах, че така се изстрелва. виждал съм стартово устройсво с ракета на него в Дъксфорд ама никога не съм чел как точно се изстрелва, така че thums up за информацията.

3F122 - действително са опитвали и описания от тебе метод, но е довеждал до среден ремонт на крилото - има поредица от статии за Спитайър в Авиация и Космонавтика и там е описан и твоя начин, както и факта че е водел до смяна на края(не се сещам за по-точен превод на русизма "законцовка") на крилото

[miraco]

Идва време да посочим реактивните средства за залпов огън започвайки с легендарната Катюша БМ13 и нейните по-старши братчета.
«Катюша»
Ракетна установка БМ-13 с РАКЕТЕН СНАРЯД М-13
ТЕХНИЧЕСКИ ДАННИ
Количество направляващи — 16
Най-голям ъгъл на подем — 45°
Най-малък ъгъл на подем — 7°
Сектор за стрелба ±10°
Тегло на БМ-13 — 2200 кг
Тегло заедно с пусковата установка — 6200 кг


БМ-21 ГРАД
Основни характеристики
Калибър, мм 122
Далекобойност, км:
максимална 20,38
минимална 5
Време на залпа, с 20
Количество направляващи, шт. 40
Маса на основния РС, кг 66,6
Маса БМ, т 13,7
Расчет, хора 6
Време за презареждане, мин. 7


220-мм РСЗО "Ураган"
Основни характеристики
Калибър, мм 220
Далекобойност, км:
максимална 34
минимална 8,5
Време за залпа, с 20
Количество направляващи, шт. 16
Маса на РС, кг 280
Маса БМ, т 20,2
Разчет, хора 4
Време за презареждане, мин. 15

300-мм РСЗО "Смерч"
Състав РСЗО "Смерч":
• Бойна машина (БМ) 9А52-2
• Транспортно-заряждаща машина (ТЗМ) 9Т234-2
• Реактивни снаряди
• Учебно-тренировочни средства
• Арсенально оборудоване
Основни характеристики
Калибър, мм 300
Количество пускови тръби, 12
Далекобойност, км:
максимальная 70
минимальная 20
Площ на поражение с един залп, хектара 67,2
Време на залпа, с 40

Разчет, хора 4
Маса на снаряда,< > кг. 800
База колесна 8х8

[miraco]

След втора световна война непосредственно в СССР е разработено това.
Баллистическа ракета Р-1 8А11 SS-1 "Scunner", Р-1М, Р-1А
Тактико-технические характеристики
Максимальна далечина на стрелба, км 270
Максимална скорост, м/сек 1465
Максимална височина, км 77
Приблизително время на полета, мин. 5
Точност на стрелба, км 1,5
Полезен товар, кг 815
Стартова маса, т 13,4
Дължина на ракетата, м 14,6
Диаметърна ракетата, м 1,65



Баллистическа оперативно-тактическа ракета Р-2 (8Ж38)

Тактико-технические характеристики
Максимална далекобойност, км 600
Стартова маса, т 20,4
Маса полезен товар, кг до 1008
Маса гориво, т 14,5
Далжина ракета, м 17,7
Диаметър ракета, м 1,65

[miraco]

Първия мобилен тактически ракетен комплекс на въоръжение в Българската войска е :

Ракетна система 'Луна'
Съветският отговор на 'Джон' били тактическите неуправляеми ракети 'Луна', проектирани в 1953 година. В 1961 году на въоръжение е приет комплекс 'Луна' (2К16), в состава на който влизали верижна ПУ 2П16, на база плаващ танк ПТ-76 и ракети 3Р10 и 3Р9. Те били с твърдотопливен двигател, но се отличавали по бойните си части. 3Р10 имала ядерена бойна част 3Н14, а 3Р9 осколочно-фугасна бойна част 3Н15.
ТТХ
Тегло 2П16 с ракета -18,8 тонн.
Максимальна скорост до 40 км/час, 16-18 км/час по грунд, но се претоварвала БЧ от вибрациите.
Гарантиран пробег на 2П16 - 1500 км.
Боен разчет 11 чевека.
Время за пуск от походно положение7 минут, от положение 'готовност ¹ 2'- 5 минут.
В состава на комплекса са- транспортна машина-полуприцеп със ЗИЛ-157, коятопревозвала две запасни ракет и самоходен кран за претоварване на ракети.

Снимки на различните модификации са от втората до петата снимка като втората е взаимствана от СТИЧ.

[asensy]

Преди Луна у нас идват 8К11 - пра-родител на така наречените Скъдове, които идват в Самоков през 1961 г. В Карлово са следващата година, по-късно (1962 или 1963 г.) сформират поделението в Ямбол с техника от Карлово. Луните идват в Стара Загора първата половина на 1963 г.
8К11 е на верижен влекач, на базата на ИСУ-152.

[Dinain]

Въпросната Р-1 е почти пълно копие на Фау-2, така че е малко пресилено да се каже "СССР разработва"

[miraco]

Не е пълно копие Динайн.Фау 2 е с турбопомпенна система , а Р1 с изтласкваща система на подаване на гориво и окислител.
Системата за управление е автономна жироскопична и на двете.
Корпуса е корпус.
Недвусмисленно е , че е взаимствана в голяма степен , но има същественни различия.

Асенси моята неточност, която оправих е тактически ракетен комплекс.

[Dinain]

Miraco, аз казах "почти пълно копие" Това е което съм чел, а и на външен вид, както и по параметри е твърде сходна с Фау-2, което не може да се пренебрегне. При всички случаи мисля че ще е справедливо да се каже, че тази Р-1 е 85-90% немска разработка. Двигателя е сменен, вярно, но не е ли и той немски?
Малко встрани от темата, имаш ли информация за нивото на ракетната програма на СССР към края на ВСВ... имат ли въобще?

[miraco]

Най общо развитието на ракетите в СССР преди войната е било в областта на ракетните снаряди, а именно:
«Катюша», се е появила 1941—45 .Разработката на реактивни снаряди (РС) с бездимен барут е почнала в 1921 от Н. И. Тихомиров и В. А. Артемьев в Газодинамическата лаборатория (ГДЛ). Разработката и официалното испитание на РС от различни калибри— прототипи на снаряди за «К.», а също многозарядни авиационни и однозарядни наземни пускови установки за тях били осъвършеннствувани в 1929—33 в ГДЛ под ръководството на Б. С. Петропавловский при участието на Г. Э. Лангемак, Е. С. Петров, И. Т. Клейменов и др. Окончателната изработка на РС е проведена в Реактивния институт (РНИИ) под ръководството на Лангемак, с участието на Артемьев, Клейменов, Ю. А. Победоносцев, Л. Э. Шварц и др. В 1937—38 тези РС били приети на въоръжение във ВВС, впрочем РС-82 поставили на истребители И-15, И-16, И-153, а също — на штурмовиците Ил-2; создадените впоследствие РС-132 — на бомбардировачите СБ и штурмовиците Ил-2. В 1939 авиационни РС успешно приели участие в боевете с японските сили на р. Халхин-Гол. В 1938—41 в РНИИ И. И. Гвай, В. Н. Галковский, А. П. Павленко, А. С. Попов и др. създали многозарядна пускова установка, поставили я на камион. РС М-13 и пусковата установка БМ-13 били приети на въоружение в артиллерията в края на Великата Отечественна война. Первия залп из «К.» по немските войски е през 14 июли 1941 в раьона Орши – батареята на капитан И. А. Фл¸ров. «К.» е изиграла огромна роля в бойните действия. В хода на войната били создадени различни варианти РС и пускови установки (БМ13-СН, БМ8-48, БМ31-12 и др.). Сов. Промишленност през июли 1941 — декември 1944 пуснала повече от 10 хил. бойни машини «К.» и повече от 12 млн. броя РС за тях (от всички калибри).

Първия оперативно-тактически за Българската войска комплексе с :
Балистическата ракета с малка далекобойност Р-11, Р-11М (8К11)
SS-1B "Scud A"
Разработкана на ракетата Р-11В на основа на висококипящи компоненти: азотна киселина и керосин била започната в 1953 година в НИИ-88 (ОКБ-1). Главния конструктор - С.П. Корол¸в .
Р-11 в сравнение с Р-1 имала 2,5 пъти по малка стартова маса при при същата далекобойност.
Течния двигател С2.253А (главен конструктор - Исаев) с изтласкваща система на подаване компонентите на топливото работел на гориво Т-1 (керосин) и окислител АК-20И. Компонентите на топливото под налягане от сдгъстен въздух от специален пневмоблок пробивали мембрани и, постъпвали в газогенератор, самозапалвали се. Нарастващото налягане постъпвало в резервоарите за гориво и окислител, създавайки налягане за изтласкване на същите в камерата за горене.
Система за управление - инерциална. Допустимо отклонение по далечина ±3000 м.
Самоходната ПУ за ракети 8А61 и 8К11 е разработана на ЛининградскиКировском завод в 1955-1956 г.под руководство К.Н.Ильин . Пусковатаустановка ена шаси ИСУ-152К . Тегло40т, максимальна скорост 42 км/час.
ПУ 06.803 получила индекс 8У218 и серийно е пускана в Кировски завод от 1959 г. 06.803 бил снет от произв. с Постановление ¹ 1116 от 10.10.1962 г.
Изпитанията били през април1953 г.на полигон Капустин Яр.. Перви успешен пуск ракета Р-11 - 21 май 1953 г.
Втори изпитателен етап от 20 април до 13 май 1954 г.

Образци от нея са били модернизирани за новите ракети 8К14 и няколко ПУ-2П19 бяха на бойна служба до нарязването им пред 1999г.

[Dinain]

Благодаря за информацията. Освен ракетни снаряди значи СССР не е имал никакви разработки в областа на балистичните или крилатите ракети?

[miraco]

И да е имало някакви разработки не знам , но за завършена програма за балистични ракети не съм чел.
По отношение на крилатите ракети не съм сигурен-със сигурност съм чел за използуване на ракетни двигатели при самолети, но те са управлявани от летци, а за безпилотни такива нямам информация.

[miraco]

Дойде време да посоча моята "слабост":

Оперативно-тактически ракетен комплекс 9К72 (Р-300), за който не искам да чувам глупави изказвания.

Армейския оперативно-тактическия ракетен комплекс 9К72 (Р-300) с ракета Р-17 (8К-14) е предназначен за поражение на жива сила, пунктове за управление, аэродроми и други важни объекти на противника.
Разработен в НИИ-88 (ОКБ-1) и приет на въоръжение в 1967 году. Отличава се от по-рано существовашия комплекс на база на ИСУ-152 с аналогично обозначение и с исползуването на модернизираната ракета и пускова установка 9П117 на четириосно колесно шаси на високопроходимия автомобил "МАЗ-543А".
Комплекса е изнасян в страните от Варшавския договор и още в Иран, Ирак, Афганистан, Либия, Сирия, Иемен и други . Съгласно заявление на Комитета на министрите на отбраната на Варшавския договор от 30.01.1989 г. в страните от Варшавския договор на въоръжение са били 661 ракети Р-17.
Комплексът 9К72 се явява в настоящия момент морално устарял, но достаточно надежден и до сега е на въоръжение, макар производството на ракети и комплектуващи елементи да е прекратено още в края на 80-те.
На запад комплекса получи обозначение "Scud"-B.
В 80-те години ЦНИИАГ (ЦНИИ автоматики и гидравлики) пристъпил към изпълнение в опитно-конструкторскои работи (ОКР) по создаване на отделяема управляема бойна част с оптико-електронена система за управление за ракета Р-17. Били разработени програмно-математически обеспечения, апаратура оптико-электронна система за управление, бортова апаратура на системата за управление на бойната част , наземна апаратура за подготовка на еталонни изображения и апаратура за въвеждане на полетното задание в бойната част на ракетата. Пусковете на модернизираната ракета започнали в 1984 година. Новата система получила название "Аэрофон", но експерименталните пускове показали голяма зависимост от метереологичните условия в мястото на старта и целта, поради което от модернизация на комплекса в бъдеще се отказали.

Състав

В състава на ракетния комплекс 9К72 влизат:
• ракета 8К14,
• пускова установка 9П117 (9П117М, М1) ,
• топопревързвач 1Т12 (1Т20),
• комплект прибори за насочване 8Ш18.
В техническата батарея на дивизиона – заправщици за гориво и окислител , автокран 9Т31М, компресорна станция УКС-400, тележка 2т3м, миячно-нейтрализационна машина 8Т311(баба Настя), машина 9Ф21 на шас и на автомобил ЗИЛ-157КЕ-1 и ЗИЛ 131 за транспортировка на бойни части, машина 9В41 на шасси на автомобил ЗИЛ-131КО за –машина за автономни проверки на СУ, Машина 9В11 за автономни проверки на СУ, Машина ЗИП, транспортно-зареждаща машина и други спомагателни машини машини.
Пусковая установка 9П117М разработана на база четириосно колесно шаси МАЗ-543. В състава и влизат:
• хидравлично устройство за привеждане на ракетата в стартово (вертикално ) положение – стрела, стол, СПО;
• електрона апаратура за предстартова подготовка на СУ,
• апаратура на стартовата автоматика;
• апаратура за свръзка;
• апаратура за навигация и ориентиране;
• система за автономно електрозахранване и жизнеосигуряване.
Пусковата установка 9П117М1 има пълна маса 37400кг. Без ракета масата е 30 600 кг. Дванадесетцилиндровия дизелов двигател с водно охлаждане Д12А-525 (мощност 525 к. с. при 2000 об/мин), позволява на установката без ракета да развива скорост 15 км/ч по пресечена местност и 45 км/ч по шосе(но от опит знаем, че развива с ракета до 90 км/ч из степта). Без дозаправка запаса на ход достига 450 км. Двигателя е расположен в предната част на машината. От страни на него са две двуместни кабини, изработени от полиефирна смола, армирана със стъклотъкан . Седалките в кабината са една зад друга. Всичките колела на шасито са водещи , и са със система за регулиране налягането на въздуха в тях. Първа и втора двойка колела — управляеми. Всички колела имат независимо окачване.
С помоща на хидравлическото устройствт на пусковата установка баллистическата ракета се устанавява във вертикално положение, при което се провежда подготовката и за старт : заправка с течни топлива, предстартова подготовка на системата за управление. Пускът на ракетата се извършва вертикално след насочването и с приборете за насочване.
Ракетата 8К14 – баллистическа ракета с течно реактивен двигател (ЖРД) , автономна инерциална система за управление на основа на жироскопи, сметачно-решаващ прибор и система за аварийно взривяване на БЧ. Органи за управление са газодинамически рули, поставени на изходана соплото. Ракетата се зарежда с азотно-киселинен окислител АК-27И (2919 кг), гориво ТМ-185 (822 кг), пусково гориво ТГ-02 (30 кг), сгъстен въздух (15 кг). Снабдена е с ядерена бойна част 9Н33 с тегло 989 кг и мощност 100кт, фугасна 8Ф44 с тегло 1016 кг , химическа 8Ф44Г1 с тегло 985кг (маса на V-газа 555кг) или обемно-детонираща бойна част . По оценка, фугасната БЧ 8Ф44 може да уничтожи хора и бойна техника на площ 100х100 метра.
Течният ракетен двигател осигурява максимальна даллечина на стрелба 300 км (минималната далечина на стрелба е равна на 50 км). Движи се след пуска по балистическа траектория, ракетатя достига максимална височина 86 км (минимална 24 км). Полетното време се колебае между 165 и 313 секунди. Обеспечаемото от системата за управление средно вероятно кръгово отклонение в далечина е от 180 до 610м и в ширина от 100 до 350м.
Управлението на ракетнине удари и свръзката с командването се поддържа със средства УКВ и КВ, расположени на КШМ Р-142 и в батарята за управление на дивизиона. В последно време управлението на дивизиона е от АСУ "Плед" с радиорелейна станция Р-412 с телекод.


Тактико-технические характеристики
Далекобойност , км 50-300
Стартова масса, т 5862
Маса незаредена ракета, т 2076
Дължина, мм 11164
Диаметър на корпуса, мм 880
Размах на стабилизаторите, мм 1810
Тегло на комплекса, т 37
Запас на ход без дозаправка, км 500
Боен разчет, хора 8

[miraco]

Тук е мястото да поставим статия писана от друг автор, в допълнение на която лично аз бих си пожелал да прочета мнението на бригадния генерал заместник на нашата академия Николай Вълков - дай боже.

Въоръжение

Радио Лондон, 28.VIII.1962 г.:

„България вече е ракетна сила!”

Димитър Атанасов



Как бяха унищожени най-мощните ни оръжия хората в България знаят. Пръв Желю Желев, още през 1992 г., при посрещането му в САЩ, покани желаещите да се запознаят с ракетите ни. И в поделението в Телиш, където бяха най-мощните български ракети СС-23, тутакси довтасват американци с видеокамери. Снимани са дори номерата на бойните части. През юни 1997 г. САЩ изпращат “нон пейпър” (официално запитване) до българското правителство с искане да бъдат унищожени българските ракети Р-300 и Р-400. Под въздействието на общественото мнение обаче българските управници шикалкавят. Американците също го увъртат - ракетите били морално остарели и те не виждали какво ще загуби България, ако ги унищожи. Истината е, че САЩ не желаят такова оръжие да има по границите на страните от НАТО. А по това време дори и Мони Паси още не си помисля за скорошно членство на България в НАТО.
На 30 юли 1997 г. България заявява, че унищожаването на комплексите Р-300 (Скъд) и Р-400 (СС-23) на този етап не отговаря на националните интереси на Република България. Въпросът е повдигнат отново през лятото на 2000 г., когато зам.-министърът на отбраната В. Шаламанов заповядва на ГЩ ускореното съкращаване на българските ракетни войски. Тричленна комисия от САЩ посещава и ракетната бригада в Ямбол. В припяването за унищожаване на Р-300 и
Р-400 се включва и министърът на отбраната Бойко Ноев. Така стават ясни палачите на ракетните ни войски, войски, които биха защитили ефективно България.
През август 2002 г. в завод “Ивайло” във Велико Търново вече започва нарязването на ракетите носители. А на 26 септември на полигона “Змеево” пред погледа на американския посланик Пардю е взривена и последната бойна глава на ракетите СС-23.
Рано ли е за спомени? Късно
ли е за прошка!
Скоро ще бъде ясно. Под печат в издателство “Еър груп 2000” е книгата на ракетчик ¹1 генерал-лейтенант от запаса Димитър Тодоров, в която ще намерите отговор на тези и много други въпроси.
...Началото е през 1960 г., когато пред командването на артилерията на БНА е поставена задача да бъдат създадени ракетни войски. А това произтича от предложението на Съветския съюз страните членки на Варшавския договор да се въоръжат с оперативно-тактически и тактически ракети. В Съветската армия това вече е сторено с приемането на въоръжение през октомври 1951 г. на ракетата Р-2 и създаването през май 1955 г. на 233-а ракетна бригада, въоръжена с оперативно-тактическия комплекс 8А61 с ракети Р-11.
По това време командващ артилерията е младият и много начетен полковник (по-късно генерал) Мицо Гетовски, а началник на щаба - полковник Димитър Тодоров. Те двамата, заедно със зам.-министъра по въоръжението и техниката генерал-лейтенант Август Кабакчиев, началника на управление “Артилерийско въоръжение” полковник Ямаков, началника на ГЩ на БНА генерал-лейтенант Иван Врачев са първостроителите на българските ракетни войски. И тук трябва да се каже, че не всички отговорни фактори в ГЩ са за създаването им. Правят се опити да бъде разубеден генерал-лейтенант Врачев с доводите, че се избързва, че ракетните комплекси, предлагани ни от Съветският съюз, са морално остарели, че ракетните бригади с личен състав над 1200 души са трудно управляеми...
Колелото обаче
е завъртяно
и в началото на 1961 г. полковник Мицо Гетовски оглавява първата смяна офицери, заминали на курс в Съветския съюз за изучаване на ракетната техника. Втората група се води от полковник Димитър Тодоров. Това е своего рода отговор на опонентите на новия род артилерия. Не че в доводите на противниците няма и истина. Но те не отчитат, че става дума не за нов автомат или картечница, а за нов род оръжие със световно значение. Което оказва възпиращо въздействие върху противника. И появата му е историческо предизвикателство, това по-късно ще бъде признато, макар и впоследствие отречено!
Първата ракетна бригада е създадена през март 1961 г. в Самоков. Нейн пръв командир е полковник (по-късно генерал) Добри Караджов, заместник-командир е полковник Христо Гатев, началник на щаба - подполковник Иван Ватев, началник на политотдела - полковник Пеньо Пенков. Командири на дивизиони в ракетната бригада са майор Таньо Вълчанов, подполковник Ради Диков, а командири на стартови батареи - майор Иван Костов, майор Петрунов, капитан Савов, майор Вълевски, майор Кръстев и майор Вутов.
Тук ненапразно са изредени като че ли много имена. Но така трябва. Ракетите са сложно бойно оръжие. И затова хората са най-важното.
А ето и нещо исторически важно по спомените на първия командир на бригадата генерал Добри Караджов. След 6-месечен курс в СССР за изучаване на ракетната техника, в деня на завръщането му в България - 13.Х.1961 г., вместо да излезе в отпуск, заедно с полковник Гетовски в 21 ч. посрещат над с. Радуил тръгналите от Костенец за Самоков пускови установки и друга ракетна техника за вече формираната бригада. И започва изучаването на сложното оръжие - денонощно. Конюшните на славния 7-и артилерийски полк стават учебни кабинети. Повечето от времето си ракетчиците са и на учебното поле.
А за напрежението би могло да се съди най-добре от сроковете. По-малко от година след създаването на първата ракетна бригада, в началото на август 1962-а, ракетчиците от Самоков тръгват за първия боен пуск на полигона “Капустин яр” в Казахстан. Критериите са повече от строги. През цялото време на обучението в Самоков до всеки български офицер, сержант и войник стоят съветски ракетчици. Съветски специалисти дават разрешение за изстрелването. А определянето на стартовата батарея на майор Иван Костов става почти с жребий. Всички са еднакво добре подготвени,
всички искат да направят дори невъзможното,
за да заслужат честта!
Днес първите ракетчици на България са все още жизнени, повечето на преклонна възраст, преживели шока от посичането на ракетните войски. И точно сега е времето да опишат своя живот. За да не се забравя как на гара Русе началникът на ешелона, завръщащ се от пуск, полковник Караджов, получава заповед да “разпрегне” в Марино поле. И да “забие колчето” на ракетната бригада на 2-а армия.
През същата 1962 г. един ракетен дивизион от Самоков, както си е по щата, заминава за ямболското с. Кабиле, за да формира ракетната бригада на 3-а армия с командир полковник Христо Гатев.
Която от своя страна извършва първия си боен пуск през следващата 1963 г. Останалият в Самоков ракетен дивизион пък става ядрото на ракетната бригада на 1-а армия. Нейн пръв командир е полковник Стоян Нейков, сменен от бъдещия генерал Доньо Марков. Своя първи боен пуск самоковската ракетна бригада извършва през лятото на 1964 г. Накрая е формирана и ракетната бригада - резерв на главното командване в Телиш, която извършва първия си боен пуск през 1966 г.
В свое време артилеристът Лев Толстой, описвайки боевете при Севастопол, казва: “Равно е написано в книгите, но по овразите трябва да се ходи”. Ако бъде перифразиран, би могло да се каже: лесно е да се изброяват бойните пускове, но за несведущите сигурно е невъзможно те да бъдат разбрани. Колко труд, колко пот, колко безсънни нощи, колко студ, колко кал, колко мъки и колко радости са били нужни, за да се стигне до тях. И което е твърде съществено - всички те са с оценка “отличен”. Българските ракетчици са
най-добрите
във Варшавския договор.
Което означава по-добри от съветските и от германските. Който не вярва, да пита. Героите са живи още. Но им трябва поне малко почит. Заслужена! Успоредно с развръщането на ракетните бригади се осъществява формирането на армейските подвижни ракетно-технически бази и отделните ракетни дивизиони на дивизиите и танковите бригади. За да е пълно прозрението на Радио Лондон, което вечерта на 21.VIII.1962 г., след първия пуск, известява на света: “България вече е ракетна сила!”

Магическото име на магическия човек - генерал Мицо Гетовски на снимката долу.
Той не е пръв командващ артилерията в новата Българска армия. Напротив, набърква името си с предишните мастити командващи генерал-полковник Иван Михайлов, бъдещ министър на отбраната, генерал Иван Стефанов, бивш офицер от царската армия. И става всеобщ любимец.
Провежда се, да речем, тактическо учение от най-ниско звено, стреля артилерийска батарея. И участниците все се ослушват: “Ще дойде ли генерал Гетовски? Кога ще дойде? Защо още не идва?” Та да ги види колко са добри. А е командващ артилерията само три години. И е на 35, когато я оглавява.
Има нещо магическо в това име! Дори сред равните му. Някакво излъчване. Ето какво споделя първият помощник на генерал Мицо Гетовски, бъдещият командващ артилерията генерал-лейтенант Димитър Тодоров, вече 83-годишен, жизнен като майор: “Командващият артилерията полковник Мицо Гетовски ми остави тетрадка с изписани задачи за формиране на ракетните войски и лично оглави първата група офицери, заминали да изучават ракетната техника...”
Личи уважението, личи респектът. А полковник Гетовски е с три години по-млад. Личи и сработването. Начело на втората група е началникът на щаба на командването на артилерията.
Всеки спомен, всеки разказ за генерал Мицо Гетовски е като приказка. Но истинска. Той си отива от този свят, когато е само на 38 години. След като е командващ артилерията едва три години. Но оставя името си завинаги сред първите, сред най-добрите артилеристи. Ако беше жив, днес щеше да е на 80 години - достолепна възраст. Уви. Но хората в родното му село не го забравят. Издигат му паметник. И днес сякаш все още си хортуват с него. И сякаш са заедно.
Генерал Мицо Иванов Гетовски е роден на 8.VIII.1924 г. в с. Борован, Врачанско, в бедно семейство. Нека припомним. И днес има бедни хора, хора, които трудно връзват двата края, но предишната беднотия е по-друга. Опърпани хорица, дръгливи кравици, дребни нивички, тухларни, тежка борба с живота. Но тогава май са се раждали по-читави люде... Раждани от Балкана, от немотията, от трудното.
Младият Мицо Гетовски завършва основното си образование в Борован и записва гимназия в Бяла Слатина. Прекъсва поради безпаричие, работи по тухларните, пак записва. И съвсем естествено попада под влиянието и сам разпространява новите прогресивни идеи. Става ремсист, ятак още докато е в гимназията. Сетне дори е половин година партизанин, активист по всички линии. Преди да е стигнал двайсет години заминава на фронта като доброволец и се връща в края на 1944 г. Веднага след завръщането си от фронта Мицо Гетовски постъпва в Народното военно училище. Това е началото на пътя му, посветен на армията. И въпреки че умира рано, посвещава на армията близо двайсет години. След завършването на Военното училище учи в артилерийската академия “Дзержински” в Москва. Следват десет години работа в Министерството на народната отбрана и през 1959 г. полковник Гетовски е издигнат на престижната, на първата длъжност в артилерията - командващ. Тук той показва истинските си способности, изключителното си обаяние.
През периода 1960-1961 г. младият артилерийски началник е в Ленинград, в Генералщабната академия. На следващата година му е присвоено първото генералско звание - генерал-майор от артилерията, но през 1963 г. скоропостижно си отива, за да остане завинаги млад, красив, обичан... Може би по едно време незаслужено малко позабравен. Но сега, в годините на преосмисляне на стореното, името му се връща на заслуженото си място. Нали е казано, човек е жив, докато живите го помнят. А служилите с генерал Мицо Гетовски полковник Стоян Балканджийски, генерал Димитър Тодоров, заедно с близките и дъщерите му Любов и Людмила възкресяват живота и стореното от него. И нещо любопитно. Мицо Гетовски е не само един от най-младите полковници и един от най-младите генерали, но написва и много стихотворения - все за своите другари, фронтоваци и артилеристи, за артилерията, родителите и Родината. Той оставя наистина магическо име.

За армията няма няма

В онези години пазарлъци и сметки, когато става дума за отбраната на страната ни, не се правят. Щом нещо е нужно - пари се намират. За армията няма няма. Спори се повече за ефективността. Като не се забравя, че тя е функция на подготовката. Стара максима е, че и най-добрата, но неизучена техника, е куп мъртво желязо, напразно похарчени пари.фф
Колко са ефективни и колко струват българските ракетни войски? Този въпрос става “болен” и се прави публично достояние чак през 1992-1993 г. Преди това е изработена програма за превъоръжаването на Българската армия с по-съвременни ракетни и артилерийски системи. Предвидено е с изтичането на сроковете за годност да започне поетапно подмяна на комплекса 8К-14 (Р-300) с реактивна система за залпов огън от вида на “катюшите” - “Смерч”, която има далекобойност 70 км. А тактическият ракетен комплекс “Луна-М” трябва да бъде заменен с ракетния комплекс “Точка-У”. По такъв начин далекобойността ще нарасне двойно, от 65 на 120 км. А тогава руската компания “Росвооружение” предлага пусковата установка “Смерч” на цена 1 млн. и 800 хил. долара и снаряд-ракета за установката - за 150 хил. долара.
Цената на тактическия комплекс от ново поколение “Точка-У” е 3 млн. и 800 хил. долара за пускова установка, 700 хил. долара за транспортно-зареждаща машина и 1 млн. и 800 хил. долара за ракета с бойна част. Следва да се знае, че цените през 1993 г. в сравнение с цените от средата на 80-те години са повишени четири пъти. Поради липса на средства този амбициозен план е изоставен.
Цената, на която през 1985 г. е закупен най-модерният оперативно-тактически ракетен комплекс “Ока” (Р-400) е 2,4 млн. долара. Ракетите 8К-14 от комплекса “Аерофан” (Р-300) струват на България 112 хил. долара, а бойната част - 50 хил. долара.