Страница 4 от общо 7 ПървиПърви 1234567 ПоследноПоследно
Показване резултати 76 до 100 от общо 168

Тема: Българска аристокрация след XIV век

  1. #76
    новак Беко's Avatar
    Регистриран
    Aug 2006
    Мнения
    3

    Българска аристокрация след XIV век

    Цитат кирил написа
    Добре някои не са ли успели да избягат по Влашко и Унгария? По това време в България е имало повече боляри отколкото хора (всекакви малки феодали ,полузависими маргинални,провинциални аристократи). Като са убили Шишман просто няма как да убият абсолютно всички в толкова малък период. Не знам дали сте чували но след падането на Константионопол за няколко десетилетия е имало нещо като правителство в изгнание базирано някъде в Италия под покровителството на папата. Фружин не е ли имал някакво обкръжение около него.
    Може би съм далеч от темата, но прочетох Италия, а и виждам, че сте специалисти!Аз съм от западна БГ,моята фамилия преди е била Ровелин.Сменят я, защото не можело небългарски фамилии да се носят.Само единият ми чичо, който беше луда глава, я носи до смъртта си. Освен това площадът в града ни го наричаме Пиац.Строителният техникум, който през 1995 чествува 100-та си годишнина, е възникнал като каменоделно училище, основано от италианци.Наскоро в сп."Science & vie" прочетох за италиански професор Карло Ровели, писах му, но за съжаление той нямал родословно дърво.Можете ли да ми посочите пътя, по който да тръгна, за да завърша моето родос.дърво - библиотеки, книги и други източници.

  2. #77
    Беко,
    какво означава Западна България? От кое точно населено място произхождате? първо се срещни с най-възрастните предсатвители на рода си. Разпитай ги за всичко, което могат да ти кажат! после потърси краеведска литература. Виж доколко и тя ще спомогне за конструирането на родословното ти дърво. Виж дали имаш известни хора в рода си и дали няма писани някакви статии или други научни тесктове за тях. Чак след това сопред мен порбвай с църковните книги и османските данъчни регистри. Да откриеш нещо в тях е все едно да уцелиш от тотото. Не, защото не съществува, а защото не са преиздаване, класифицирани и т.н.
    И моля те - иди в съда и възстанови старото си фамилно име. Дължиш го на предците си.

  3. #78
    Деспот на Копсис Frujin Assen's Avatar
    Регистриран
    Feb 2005
    Местоположение
    Карлово
    Възраст
    39
    Мнения
    464
    Твърде интересен е въпросът с наличието на българи-католици в западна българия.
    Те са забелязани за пръв път съвсем случайно в средата на 16 век от един папски пратеник /извинявам се за общите приказки,но отдавна не съм се занимавал с тая тема,а не ми се рови в дебелите книги/.
    Той изобщо не знаел откъде са се появили тези католици там.
    Има три основни тези
    1 Това са еретици павликяни приели католицизма
    2 Това са потомци на покатоличените българи през 60те години на 14 век когато унгарците хвърлят големи усилия за това
    3 Това са потомци на Фружин избягали от Унгария
    Ако приемем третия вариант не остава и капка съмнение че сред тях е имало аристократи.Независимо от произходът им представители на тези католици в течение на времето са получавали аристократични титли от разни европейски дворове.
    www.bgnauka.com/forum ТУК Е ИСТИНАТА!!!

    "...защото езикът на селянина му е даден, не за да плещи, а за да лиже ботуша на господаря...и ако той не лиже този ботуш, който трябва, този език следва да бъде изтръгнат....

  4. #79
    редовен
    Регистриран
    Sep 2005
    Местоположение
    Сандански
    Възраст
    30
    Мнения
    376
    Слушал съм /от Божидар Димитров/, че това са всъщност миньори от Саксония. Мога ли да му се доверя? Малко въпроса ми не е по темата.

  5. #80
    QC
    Регистриран
    Sep 2004
    Мнения
    2,831
    Цитат plamen_starbov написа
    Слушал съм /от Божидар Димитров/, че това са всъщност миньори от Саксония. Мога ли да му се доверя? Малко въпроса ми не е по темата.
    Едва ли всички са миньори от Саксония, но и аз съм чел, че католическата община е поддържана с активното съдействие на саксонските миньори в района. Това съм го виждал в "Чипровското въстание и европейският свят" на Йоанна Списаревска.
    Последна редакция от albireo; 28-08-2006 в 20:55

  6. #81

  7. #82
    Друг въпрос е дали аристократите друговерци следва да бъде причислени към българската.. аристокрация Един българин, комуто австрийския император е присъдил титла, не е български аристократ, а по-скоро австрийски Това, че Елизабет II дава титла на Юрий Гагарин не го прави съветски аристократ... Може би е по-коректно да говорим за българи-аристократи, нежели за българска аристокрация, каквито са само потомците на болярски родове от Второто царство.
    Сведи глава пред миналото и ще видиш бъдещето в краката си!

  8. #83
    Ако се върнем към историческата страна на въпроса, както с право призовава пообезглавената Хидра, а също така като се абстрахираме от галещото егото чувство за собствената си принадлежност към интелигенцията, независимо дали към “природно интелегентните” или още по-галещо към “и наследствено, и природно интелигентните”, ще видим, че в историята аристокрацията поне от 2-3 века насам е отживяло понятие и е загубила своята водеща роля в общството. От Френската и буржоазните революции други социални прослойки движат историята, други са елитите. По идея социалните и историческите промени са възможни и са следствие на смяната на елитите: рицарството е било сменено от аристокрацията на , аристокрацията – от третото съсловие и т.н. Всеки социален слой има своята положителна енергия, пасионарност (ако направим аналогия с друга тема), която с времето се изчерпва и може този слой дори да се превърне в регресивен фактор. Прекалено дългото застояване на един и същ елит на върха на обществото като decision-maker води до възпроизвеждане на социални цели и модели на обществото, които ве дин момент вече се оказват неактуални спрямо други общества, в които смяната на елита се е случила (пак във връзка с другата тема западането на Османската империя е и по тази причина на социална немобилност и относителна непропускливост на управляващите я).

  9. #84
    ветеран Юлиан Август's Avatar
    Регистриран
    Jul 2006
    Местоположение
    София
    Възраст
    35
    Мнения
    1,441
    Ами аз и това имах в предвид. Западането и на Жечпосполита има сходни причини. Така че с или без Османската империя на врата си, едва ли аристокрацията в Б-я щеше да намери достатъчно жизнени сили и да надживее сътресенията в обществото ни.

  10. #85
    Добре, буквално погледнато темата "Българска аристокрация след 14-ти в. " предполага много бързо изчерпване с отговор от 4 букви "няма."

    Днес няма хора, които да могат да докажат произходът си от 14 -в. Но има няколко десетки семейства, в които има семейно предание, че са произлезли от един или друг болярин. Естествено, те нямат корона или царска грамота в гардероба, нито портрети на 1-вия, 2-рия.....57-мия воевода на зелениградската крепост в замъка си, но все пак някакъв расказ се е предавал в поколенията на рода им. може би една част са шарлатани, други не. Доколкото познавам Княз Стратемирович, наистина от доста време се занимава да проучва задълбочено и страстно тези родове и можем да се отнесем с внимание към тезите му.
    Струва ми се, че темата е интересна - броя прочитания и броя постинги го доказаха и затова се впуснахме в дискусия за обществените структури, които заместват липсващата аристокрация през последните 6-7 века. В условията на липсваща държава, няма как да имаме истинска аристокрация, така че естествено става въпрос за прослойки, които повече или по-малко са изпълнявали такива функции, като условно си представим как биха стояли те, ако имаше държава България и династия, която да може да раздава титли... Чорбаджийте в чисто административен, а не в народно-популярен аспект наистина са най-близко до съдържанието на понятието аристокрация. Дали са изедници, предатели и т.н. е съвсем друга тема...
    Сведи глава пред миналото и ще видиш бъдещето в краката си!

  11. #86
    И все пак въпросът тук не е за функционалната аристокарция, а за същинската. За фамилии, които са получили благороднически титли.

  12. #87

  13. #88
    редовен arhangel's Avatar
    Регистриран
    Dec 2005
    Мнения
    219

    ето на какво се натъкнах по темата

    Ст. н. с. д-р Михаил Грънчаров

    Имала ли е България аристокрация



    През 1878 г. Константин Иречек в труда си "История Болгар" пише, че чорбаджиите имат аристократичен произход - "произходят от малых боляр". По-късно в "Пътувания по България" той отново поддържа тази теза. "Има и досега (т. е. 1884 г.) аристократи или чорбаджии и демократи, които не се обичат едни други." Стефан Бобчев категорично отхвърля тази теза, като заявява: "Погрешна мисъл! Чорбаджиите имат своя произход в условията на обществения живот по време на турското владичество." Според Юрдан Трифонов след падането на България под османска власт "болярите като военночиновническа класа са изчезнали. Но... названието болярин през първите векове на робството почнало да се дава на всеки богат... изобщо първенците".

    Запазените документални свидетелства обаче навеждат на по-други мисли, а именно, че през ХV в., а в някои случаи и в XVI в. при титулуването на отделни лица като боляри не се влага толкова широк смисъл и то не е само белег на богат човек или изобщо първенец, а става дума за лица, които по някакъв начин са запазили болярския си статус, макар и променен съобразно с условията.

    В 1466 г. Охридският архиепископ Доротей съобщава за конфликт "между боляри нашего града" и църковната власт. Владислав Граматик в разказа си за пренасяне мощите на св. Иван Рилски от Търново в Рилския манастир през 1469 г. пише за "велможа Богдан Жупан" от Никопол, който посрещнал заедно с "други боляри" шествието и ги поканил в дома си. Вл. Граматик е впечатлен от пищността на дома, определяйки го като "палати", и гостоприемството на домакина, който ги посрещнал с трапеза, "изпълнена с всякакви и изобилни ястия".

    През 1476 г. боляринът Радослав Мавър възобновил църквата на Драгалевския манастир, а през 1493 г. софийският болярин Радивой възстановил църквата "Св. Георги" на Кремиковския манастир. За извършеното от тези двама боляри благодеяние по стара традиция те били изографисани със семействата си във възобновените от тях църкви. На ктиторските им портрети те са показани като типични представители на българското болярство. Близки до тях са и редица ктиторски портрети от XVII в., а в отделни случаи и през XVIII в. Подчертан интерес представлява ктиторският портрет на жупан Тома, изографисан през 1646 г. в църквата "Св. Панталеймон" във Видин. Според изследователите този портрет, на който жупан Тома е изобразен реалистично в пищно облекло, е сериозно доказателство за съществуването без прекъсване на старобългарската благородническа титла "жупан" и старобългарското дворцово облекло от IX до XVIII в.

    През 1553 г. на път за Цариград начело на посланическа мисия Ожие Бусбек, като описва впечатленията си за българите по пътя от Ниш до София, отбелязва, че сред тях имало хора, най-вече жени, с "благородна външност", за които се говорело, че "водят произхода си от най-висшите боляри на този народ или дори че са от царски род, но сега са омъжени за воловари и овчари. Толкова е западнало благородничеството в турското царство" - заключава Бусбек. Тази констатация показва, че в средата на XVI в. в българските земи все още се срещат потомците на средновековната българска аристокрация, представителите на която в основната си част са изравнени социално с останалата част на българското общество, но има и изключения. Конкретен пример е известният никополски първенец Тодор Балина - един от организаторите на Търновското въстание от 1598 г. За него Павел Джорджич пише, че е "пръв благородник в Никополския санджак" и имал голямо влияние сред българите "поради благородния си произход и своето достойнство".

    Особено ярко и трайно присъствие названието "боляр" намира в българския фолклор. И това, което прави впечатление, е, че народният творец почти винаги го използва паралелно с "чорбаджия", "чорбаджии", и то в позитивната формула: "Боляре, баш чорбаджие", "Чорбаджия, баш болерин", "Болерин, баш чорбаджия".

    Може да се предположи, че това е резултат от стремежа на народния творец да покаже мястото и значението на чорбаджийството в българското общество. И за да подчертае това, за негов аналог от миналото сочи болярството. Свързването на чорбаджийството с болярството би могло да се приеме и като прийом на създателите на песните да внушат на слушателите, че чорбаджиите са новите боляри в буквалния и в преносния смисъл. За това безспорно допринася демонстрираното от чорбаджиите материално състояние, власт и външна показност, която се изразявала в пищността на облеклото и използваната ритуалност при появата им пред представителите на турската власт и сред сънародниците си. Така например големият и влиятелен врачански чорбаджия Димитраки Хаджитошев (1780-1827) се обличал в "алени потури, препасвал свилен пояс, отгоре носел дълга зелена, понякога бяла, свилена дреха и върху нея ален джамадан". Чорбаджията хаджи Найден Кръстев (ок. 1770-1852) при седмичните си посещения на валията в Одрин яздел богато украсен кон, а след него следвал неговият слуга, който носел чибука му. При това шествие на знатния копривщенец от двете страни на одринските улици се стичали хора, предимно българи, на които чорбаджията щедро раздавал разни монети. Към тази показност се придържали и чорбаджиите от втората половина на XIX в. Чорбаджи Патьо (1825-1893) от Видраре имал специална охрана - "въоръжен от главата до пети турчин", обличал се със сукнен кожух и се движел с "кочия, теглена от два хранени коня". А за чорбаджиите в Одрин през 1873 г. се отбелязва, че облечени в "дълги самурени кюркове и атлазени пояси", те били "като истински български боляри". Подобни примери могат да се приведат за редица още известни български чорбаджии като Чалъковци в Пловдив, Стоян Груев в Казанлък, Христодул Шишманов в Хасково и т. н.

    Според Иван Селимински до края на XVIII в. в Сливен имало семейства с благороднически произход. Отличителен белег за степента на благородничеството им било облеклото. Но и тези "маловажни знаци" според Селимински били премахнати през 1812 г., защото цариградският патриарх разпоредил християните да се обличат скромно, съобразно с положението си на рая. И макар да подчертава, че в резултат на това по-късно наследниците на тези семейства забравили благородния си произход, за себе си пише, че е от знатен род, историята на който датирала отпреди 500 години, за което имал запазени стари български хрисовули и султански фермани. За това, че в първото десетилетие на XIX в. в българското общество е имало все още потомци на старото българско болярство, безспорно свидетелство е Записката на Софроний Врачански до ген. М. И. Кутузов от 29 май 1811 г. относно стопанското, административното и културно устройство на българските преселници на север от Дунава, в която се подчертава, че "измежду заселващите се българи има семейства, които в своето отечество са имали благороднически титли при турско управление, някои от тях са потомствени древни български дворяни". И с оглед на това С. Врачански поставя въпроса: "Няма ли да бъде благоугодно да не се лишават от тези титли, а да им се утвърдят потомствено завинаги."

    Ето защо съвсем логично е предположението на Петър Ников, че видният възрожденски род на Шишмановци от Видин е възможно да има своя произход от едноименната династия на Второто българско царство.

    Приведените конкретни факти и източници показват, че след османското завладяване в българското общество се запазват представители на старото болярство. Техни потомци, макар и в ограничени случаи, стоят начело на българите през XV - XVII в., като представителите им от следващите генерации запазват не само спомена за своя произход, но и положението си на първи хора, а така също и някои от външните, представителните белези на аристократичното си потекло, като пищността на облеклото. Предвид на това изказаното от К. Иречек предположение за произхода на чорбаджийството има своето основание. Разбира се, от това не следва, че всички български първенци, титулувани като чорбаджии през Възраждането, имат благороднически произход, но е факт, че в общественото съзнание, особено през XVIII в., а и след това, те се възприемат като аналог на болярите. Друг е въпросът, че, както пише Петко Р. Славейков през 1872 г., тогавашната наша "аристокрация", имайки предвид чорбаджийското съсловие, далеч не приличала на "аристократската онази касть у европейските народи".

  14. #89
    Михаил Грънчаров защитава тезата за чорбаджиите като наследници на аристокрацията. Тази му статия е синтез на всички източници, които подкрепят тезата му. Иначе темата е разработена по-подробно в книгата "Чорбаджийството и българското общество през Възраждането" от същия автор.
    Сведи глава пред миналото и ще видиш бъдещето в краката си!

  15. #90
    Когато говорим, за българи - аристократи, не бива да пропускаме онези възрожденски деятели от емиграцията в Русия, които са били на руска държавна служба. През 1722г. Петър I нарежда проучване на регламента на аристокрацията във всички европейски дворове и издава закон - т.нар. "Табель о рангах" с който определя 3-те вида аристокрация, всеки с по 14 класа, със съответните им права, привилегии и обръщение към тях. Това са военна аристокрация (всички офицери и подофицери до пряпорщик); дворцовата аристокрация (канцлери, камерхери и т.н.) и служебната аристокрация - т.нар. "Статски съветници", по същество висши държавни служители.
    Категорията статски съветник съответства най-точно на британската система за служебна аристокрация, където има статут като "член на тайния кралски съвет", "офицер на британската империя" и т.н.

    Статските съветници имат парадна униформа - сюртук със златотъкани маншети, шапка с пера и шпага (познати у нас като униформа на висшите дипломати след Освобождението). Статските съветници до 8 клас са причислени към "най-доброто висше дворянство"а тези от 4-ти клас нагоре имат права на наследствена аристокрация с титла на наследниците "обер-офицер" и герб.

    От Българите на руска служба Статски съветници са Найден Геров, Васил Априлов, Никола Палаузов. Не съм видял потвърдена информация за Н.Василиади, Тодор Минков, Иван Денкоглу, Спиридон Стомоняков.

    Съгласно "Табель о рангах" всички подофицери и офицери в руската армия имат аристократичен статус и официалното обръщение към тях е "Ваше благородие" . Те не се кълнат пред съд, а показанията им са прието доказателство, защото се счита, че веднъж положили клетва към Императора, думата им на благородник е достатъчна.

    По този член на закона, всички български офицери, завършили руски военни училища и академии до 1917г., както и тези, служили в руски части, в т.ч. и офицерите и подофицерите от българското Опълчение, също следва да имат статут на руски аристократи. Такива са генералите Николаев, Хесапчиев, Муткуров, Р.Петров, Димитриев, Мих.Савов, Г.Вазов и др.

    Духовенството в Русия също има специален привилегирован статут, който е уреден извън "Табель о рангах"
    Последна редакция от Станимер чаркчи; 03-10-2006 в 20:06
    Сведи глава пред миналото и ще видиш бъдещето в краката си!

  16. #91
    Станимер чаркчи,
    в европейската традиция аристокрацията се дели най-вече на два вида - урадел и брифадел. Урадел са сатрите аристократични фамилии, т.е. тези, които имат аристократични титли от незапомнени времена или някъде отпреди 13-ти век. Брифадел са тези, които в по-ново време са получили титли за заслуги.
    По степен аристокрацията се дели на три основни групи плюс суверените. Барони, графове и херцози. В по-ново време се появяват и баронетите и вицеграфовете.
    Да се включи цялото чиновничество и целия офицерски състав в аристокрацията ми се струва малко прекалено! Бих се радвал ако добавиш някаква допълнителна информация по този въпрос. Интересно ми е и как стои въпросът с помешчиците.

  17. #92
    Княже,

    Когато говорим за аристокрация, не би следвало да си представяме накаква малка група хора с капели и пенснета. В някои страни от Европа аристокрацията обхваща до 15% от населението. Петър Първи се основава най-вече на френското, пруското, шведското и датското законодателно уреждане на чиновете.

    Ако прочетеш преамбюла на "Табель o рангах", в него Петър I се обосновава доста аргументирано. С две думи, доводите му са, че от титлите и аристкрацията има смисъл само доколкото представляват благодарност на императора към служителите му допринесли за царството. Точно затова не само "облагородява" висшите чиновници и офицери, а ги причислява към "най-високото и заслужило дворянство" с всичките привилегии, които им се полагат. При все това, се прави разграничение между 14-те класа от трите категории аристокрация.

    Класовете от 14 до 9 вкл. са така нареченото "низше доврянство", което представлява низшите държавни чиновници (не всички на държавна служба, а само тези, които са със статут на дуржавен служител, каквато разлика има и днес), подофицерите и низшите офицери (до капитан).

    Класовете от 8 до 5-ти вкл (служители до статски съветник и офицери до бригаден генерал включително) са високо дворянство, при което обаче аристократичния статус се наследява само след принос към държавата и то от децата, които са родени след присъждането на титлата на баща им. Т.е. за да може сина на един статски съветник да е част от висшето дворянство, трябва да бъде поне пряпорщик във войската или гимназиален секретар (колежжский регистратор).

    Класовете от 1 до 4 (действителен статски съветник, Губернатор, Таен съветник, хофмайстер и офицерите от ген.м-р нагоре) са безусловно част от най-висшата наследствена аристокрация. Такива са и носителите на кавалерски кръст (1-3 степен) на високите ордени Св. Станислав, Св.Георги и още един, за който в момента не съм сигурен, може би Св Ана. Техните наследници получават първи подофицерски чин от момента на кръщението си.

    Дворцовата аристокрация е изцяло наследствена.

    Чуждестранните лица приемат статута, който имат в своята страна (така генералите от гръцкото въстание Кази и Мавромихали стават графове, както и редица полски висши офицери)

    Трябва да се отбележи, че категоризацията на няколко пъти търпи промени и определени длъжности попадат от един в друг клас.

    С помещчиците не съм добре запознат. струва ми се, че те отговарят най-пълно на нашите "селски чорбаджии" т.е. отговарят за поместното събиране на данъци и полагане на обществен труд от селяните. Те са част от ниското дворянство, макар, че масовата практика е на длъжността да се назначава наследника на предишния служител (както е и при нашите чорбаджии). Това "унаследяване" обаче минава през формален акт на губернатора.

    След това аристокрацията естествено започва вътрешно да се дели на "стара" и "нова".

    По принцип аристокрацията в цял свят има военен и административен генезис и навсякъде военните и висшите държавни служители са част от нея. В Османската империя например, няма други титли, освен военните и дори граждански лица биват титуловани с тях, коато трябва да бъдат отличени (мирилай-бей = генерал-майор).

    В Англия нещата са уредени почти по същия начин. Има наследствени Перове и служебна аристокрация K.B.E. ; O.B.E. ; M.R.C и т.н.

    В България по конституция титли не може да има, но носителите на ордени, които са "кавалери" (букв. рицари) - каквито са носителите на всички офицерски степени на ордена "За храброст" и носители на кавалерски (офицерски) кръст на другите ордени (най-често до 2 - 3 степен) носят известни привилегии - право на погребение с гвардейска част, държавен гроб за вечни времена, пожизнена кавалерска пенсия, право да носят знака на ордена на паради и задължение да им се отдава чест и др.

    Броят на офицерите и висшите държавни чиновници далеч не е толкова голям. Например в България за целия период 1878-1944 офицерите са общо около 8000 души. За сравнение, депутатите са над 10 000.
    Последна редакция от Станимер чаркчи; 06-10-2006 в 09:41
    Сведи глава пред миналото и ще видиш бъдещето в краката си!

  18. #93
    Трън модериращ. Пише и брише. Thorn's Avatar
    Регистриран
    Aug 2005
    Мнения
    7,456
    Досега никъде не бях намирал снимка на стенописа с болярина Рaдослав Мавър от Драгалевския манастир. Esse homo!

    Обърнете внимание на дяволитата халка в ухото



  19. #94
    ето ти сериозно сведение:
    “Тук видях, колко е преходно онова, което се нарича болярство. Когато поисках да узная за някои моми, които имаха по-благороден вид, от каква фамилия са, чух, че те произхождали от най-видни боляри на този народ, а някои даже имали царско потекло, но сега са женени за орачи и копачи. Тъй е паднало благородството на домородците в турската държава. По-после видях на други места потомци на царски родове на Кантакузините и Палеолозите, които живеят сега между турците в по-голяма нищета, отколкото някога Дионисий в Коринт.”
    Принадлежи на белгийския дипломат, учен и писател Ожие-Гислен де Бусбек, преминал през българия през 16 век. Публикувано е в "Доосвобожденски пътеписи", съставител: Георги Клисаров; редактор: проф. Любомир Динев, С., 1969.
    Последна редакция от модератор; 13-12-2006 в 17:10

  20. #95
    Сър Грей,
    започваме да се разбираме.
    Би било още по-лесно ако ми дадеш някаква дефиниция за аристокрация. Какво е аристокрация? Тогава ще стане още по лесно. И бих казал, че ще искочат интересни неща и за 18 и 19 век.
    А иначе ето ти още един пътепис, който частично подкрепя теб, частично мен:
    “В тази страна България изобщо няма благородници, както и в цялата турска земя… Мнозина от родовете на старите владетели… се женят за овчарски дъщери, така че аристокрацията е напълно изкоренена. Такива наши благородници, които твърде много се възгордяват и презират другите край себе си, нека добре да помислят върху това, че тук сега нежни девойки от царски род се омъжват за селяни.”
    Сведението е от 1587 година и принадлежи на литовския немец (внимавам да не напиша някоя глупост пак ) Райнхолд Любенау.

  21. #96
    Колкото до българската аристокрация, естествено е, че тя не е изчезнала в нищото. Някъде е отишла. Дали се е разселила в Копривщица, Котел или Габрово или пък е емигрирала зад Дунава можем да спорим и това е смисъла на този форум. Не да скачаме като ужилени един срещу друг, а да прилагаме аргументи и да градим интересни хипотези.

    В "Сборник народни умотворения" на БКД кн 7 и 8 от края на 19-ти век, има една дълга статия на професорите Милетич и Агура, за тяхно изследване из архивите на Трансилвания и по-специално на град Брашов, където има доста силни ргументи, за българския етнически характер на трансилванските боляри и произхода им от Търновските боляри, преселени след падането на Търновското царство. Тъй като този въпрос е болезнен за Румъния, темата е била табу през комунизма, но данните си струват - има непрекъсната генеалогия от 14-ти до 19 век на много боляри, свещеници, търговци и др. , които носят чисто български имена, пишат на български (нямам пред вид просто на Кирилица)
    Последна редакция от модератор; 13-12-2006 в 17:09
    Сведи глава пред миналото и ще видиш бъдещето в краката си!

  22. #97
    Има една турска книга, в която се анализират данните от османските данъчни регистри в течение на няколко века за определен регион (т.е. такива книги има няколко поне, но аз съм чела само една от тях). От тези регистри много добре се вижда какво става с някои имотни и знатни семейства с течение на времето. Почти всички те губят елитното си положение в новата държава - това е ясно. Някои от тях доста продължително време запазват имотното си превъзходство спрямо сънародниците си, но така или иначе след 2-3 века от тези около 10% имотни българи единици запазват положението си. Най-интересна беше историята на военните, голяма част от които също са били доста богати. Първоначално те запазват и професията си, и благосъстоянието си при новата власт - биват викани при военни акции, дават военен данък, но постепенно социалното разслоенито в българския народ намалява и придобива друг характер. Плюс очевидно ненасилственото, но политически и икономически налагано помохамеданчване. Всичко това показва претопяването на няколко социални слоя, включително и поземления и военен елит с течение на времето, най-често срещаните записи в регистрите са от типа: Ибрахим, син на Светослав. В предишния регистър е било Светослав, син на Михаил, а следващия регистър е вече Молла, син на Ибрахим.

    Между другото, от няколко години османските данъчни регистри за територията на Българи са в Народната библиотека и всеки любопитен за рода си може срещу скромно заплащане да поръча превод на регистрите за родното му място.

  23. #98
    Аристократите са хора с БЛАГОРОДНИЧЕСКИ ТИТЛИ. Ако разширим максимално това понятие можем да включим и потомците на благороднически семейства (без самите те да носят легитимни титли, както е в Австрия например). Всяка традиционна европейска монархия има определ регламент за раздаване на титли. Ако Шон Конъри получи титла той вече е аристократ. Ако титлата му е наследствена и синът му е аристократ. Ако утре англичаните (да не дава Господ) свалят кралицата и обявят република - той и синът му ще са аристократи в зависимост от дефиницията. Също като Ото Хабсбург. Или синовете на Симеон Сакскобургготски.

  24. #99
    Немейска Хидра модератор's Avatar
    Регистриран
    Nov 2003
    Мнения
    1,089
    Темата е мащабно разчистена.Призоваваме потребителите да правят разлика между "претенция", "мнение" и "факт". Осъзнаването на тази разлика ще се счита за решаващо при решението дали да се продължи дискусията.
    Насоката на темата е какво се е случило с българската аристокрация (под което се разбира общоприетото значение, описано добре в по-горния пост) в и след 14в. Това включва донякъде и разглеждането на социалните процеси и тяхното развитие в последващите векове. Но нека тези отклонения се държат в граници.
    Ако съществува интерес към съпътстващите проблеми относно понятията за "елит" и значението му за социалната структура, то за това може да се започне отделна тема.

  25. #100
    новак
    Регистриран
    Dec 2006
    Мнения
    7
    Здравейте, нов съм тука и това е моето първо участие във форума.
    Темата ви е интересна и искам да дам малко пояснения към някои думи, които използвате в нея.
    "Благородник", "аристократ" и "елит".
    Думата Благородник е съставена от името "Благо" и "родник", което означава "роднина". Според гностиците и ранните християни Благо е името на Христос. В старите български, руски и църковно-славянски речници има доста думи с корен името Благо. Изглежда, че в древността с титлата "Благородник" са се назовавали само тези, които са можели да докажат роднински връзки с Христос - Благо.
    Думата "Аристократ" е подобна на "Благородник" и е съставена от името "Христо" и "крат", от "кратен" - "за число, което се дели без остатък на друго число".
    "Елит" пък е съставена от "Ел" - Бог, или божествен и "иТ". Буквата "Т" означава "твърд", "земя". Така думата "елит" трябва да се употребява само за Божествените хора на земята, защото означава точно това.

    Първо добре дошли на форумите БС! Радваме се, че изпитвате интерес да участвате в дискусиите тук. Но същевременно се налага да Ви предупредим, че тези форуми се опитват да поддържат някаква сериозност в дискутирането. Вашите тези от този пост са дотолкова фантастични, да, дори и откровено погрешни (думата "аристократ" идва от древногръцки и съществува доста по-рано от раждането на Христос), че граничат с фантастиката. Разбира се винаги може да изложите собствено виждане и мнение, но ще се очаква от Вас и да можете да го подплатите със сериозни аргументи. Които в този Ваш пост липсват. Имайте това впредвид при по-нататъшното си участие тук.
    Приятно прекарване на форумите БС!
    модератор
    Последна редакция от модератор; 14-12-2006 в 11:35

Страница 4 от общо 7 ПървиПърви 1234567 ПоследноПоследно

Информация за темата

Users Browsing this Thread

В момента има 1 потребители, разглеждащи тази тема. (0 потребители и 1 гости)

Правила за писане

  • Не можете да пускате нови теми
  • Не можете да отговаряте
  • Не можете да добавяте приложения
  • Не можете да редактиране своите мнения.
  •