Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Цар Петър ²

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Цар Петър ²

    Какъв е бил той всъщност? Стабилен владетел управлявал близо половин век една огромна и силна държава/империя, или некадърник облагодетелстван от победите и успехите на великия си баща, които по-късно опропастява и това довежда до гибелта на ПБЦ?

    Първото виждане за неговата личност напоследък започна да се защитава от все повече историци и то особено ревностно (в това число Г. Бакалов и нашия любимец Б. Димитров ). Доводите в негова подкрепа обаче са малко и не особено убедителни. И все пак става въпрос за човек, който е бил цар в продължение на цели 43 години и то през Средновековието - период изпълнен с войни, размирици, дворцови интриги и нестабилност. Тогава дори средната продължителност на живота е била доста под 43 години, а един четиридесет годишен човек се е смятал вече за старец. За сравнение например Тодор Живков, за който доскоро хората имаха впечатлението, че е управлявал откак се помнят, всъщност е бил на власт само 33 години - един доста по-скромен период. Въобще името Петър става синоним на думата "цар" в средновековна България. Всеки, който по-късно се е опитвал да възстанови българската държава си е прикачвал името Петър към своето. Това е било нещо като узаконяване на царската му власт, за справка - Петър ІІ Делян, Петър ІІІ (Константин Бодин), Петър ІV (Теодор, братът на Асен І) и това пак се е правело въпреки, че династията на Петър отдавна е била заменена с тази на Самуил. Самият Самуил не оспорва легитимността и правото върху трона на тази династия и оставя Роман на царския трон въпреки, че реално цялата власт е в неговите ръце.
    Иначе как се коментира бездействието на Петър по време на многобройните варварски нашествия в България и въобще липсата на победи на бойното поле? Защитниците му обикновено отговарят уклончиво и увъртяно: "Правел е всичко възможно, но такава е била ситуацията...", това оправдание може да мине, ако става въпрос за Самуил, когато всичко вече е било скапано, но не и в случая с Петър.

    Какви всъщност обаче са резултатите от неговото управление:

    1. Още със стъпването си на власт Петър сключва мир с Византия и връща всички териториални придобивки на България след 913 г., които баща му спечелил с цената на десетки хиляди избити по бойните полета.

    2. През 931 г. сърбите въстават и се отцепват от държавата. Като реакцията на Петър в случая е просто никаква.

    3. От 934 г. започват системните нахлувания на маджари и печенеги в българските земи. Петър отново нищо не прави по въпроса, само вдига двата пръста и казва: "Пийс братлета". Най-умното, на което е способен е било да сключи договор с маджарите, като им позволява свободно да минават през България за да грабят Византия при условие, че няма да закачат българските земи. Естествено дори и при това условие (доколкото са го спазвали маджарите) българските земи са били разорени от непрекъснатото кръстосване на диви варварски племена през тях, само от снабдяването на войските им. България губи половината от територията си и северната граница става река Дунав.

    4. В резултат на всичко това, а явно и на недоволство от вътрешната политика възниква богомилството. То допълнително разяжда държавата отвътре разпростирайки се над широките бедни маси, проповядвайки неподчинение на царската власт и църквата - двете основни институции, на които се крепи държавата.

    5. Византийците развалят мирния договор и отказват да плащат данък на България, като в същото време насъскват русите срещу нея. Реакцията на Петър отново е никаква. Светослав Киевски нахлува и завладява Североизточните български земи. Преди Светослав да смаже зле организираната съпротива на българите и да влезе в Преслав Петър умира вече оттеглил се в манастир и след това обявен за светец.

    6. След като наш Пешо очевидно е бил кръгла нула на бойното поле и на масата за преговори, обикновено следва да има някаква компенсация за това, която да запази достойнството на неговия образ. Най-вече се изтъква, че той бил свят и духовен човек, на комуто били далечни сраженията, дипломацията и държавните дела и предпочитал да се занимава с църковни и книжовни работи.
    Какви са постиженията му в тази област тогава? Отново абсолютно никакви! Църквата губи позициите си и влиянието над хората след появата на богомилството и разпространението му, което той не е успял да спре и унищожи. По времето на Петър замира и Златния век на българската книжнина. Вече няма творци като Йоан Златоуст, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, епископ Константин и тн., такива имена вече напълно липсват.

    А крайния резултат от всичко това е срутването на една огромна и могъща държава отбранявана и издигана в продължение на векове от редица силни владетели, достигнала до своя зенит и Златен век за да бъде всичко това най-безогледно опропастено от един некадърник.
    (\_/)
    (°_°)
    (> <) <- This is Bunny. Copy Bunny into your signature to help him on his way to world domination.

    #2
    Е крайно време беше някой да пусне тема и за него. Аз понеже много не знам по въпроса си трая и чакам. Стана дума в друга тема обаче, че пича е всъщност никак не е бил слаб цар в което наща историография често го обвинява.
    Contra la estupidez, hasta los dioses luchan en vano.

    Злобата крепи човека, а мързела го грози!
    (собствен патент)

    Comment


      #3
      Говорейки дали един или друг владетел е слаб-Петър, Борил, трябва да отчетем и международното положение. Просто има хора без късмет. По времето на Петър Византия не е тази от симеоновото време. На власт през 966 г. идва прочутият генерал, човекът попелял арабите Никифор Фока. *Засилена е византийската армия, има реорганизация на армията. Като опасен враг се появяват на северозападнета ни граница маджарите. Като добавим и агресивността на Светославовите нормани, какво му е оставало?

      Comment


        #4
        Warlord, ти съвсем го оплю човека
        Аз лично не смятам, че един силен цар, трябва задължително да е печелил битки и увеличавал територията на страната, за да бъде смятан за силен. Фактът, че България не е участвала в голяма война не е ли по-добър за страната? Всяка война е скъпа и тормози населението. Замисли се колко средства е бил ръснал Симеон за войните си. Синът му, мисля, че доста добре се е ориентирал към мир. Било е нужно възстановяване на хазната. Освен това, маджарите плащат, за да получат правото да преминават през България, плюс процент от плячката. А що се отнася до тормозът над населението, такива сведения няма. Ако имаше някакви лоши прояви, надали тия маджари шяха да минат живи и здрави планинските проходи. А и опредението "диви варвари" малко не ми се струва на място, доста голяма част от тези маджари са били християни, само няколко десетилетия по-късно Угария приема християнството, а населението не се вкарва в правата вяра с магическа пръчица, вече е било вкарано до голяма степен. Петър може и да връща териториалните придобивки на България от 913г,но не оставя Византия на мира, точно ходът с пропускането на маджарите е доста добър начин да се пречи на империята. А Византия добре е осъзнавала това, но не предприема нищо сама. Защо? Защото ги е било страх от нещо ромеите - от същите тези войски, които са ги били по-рано. Военни действия има чак когато насъскват и Светослав и България трябва да бие на вда фронта. А самият княз е таял единсвено интерес към Византия, неговите войски фактически използват изотчната територия на страната, за да се насочат на юг.

        А друга възможност е Петър да е бил само "кукла" на престола, някакъв вманиачен религиозен тип, който не е бил съвсем наясно какво трябва да прави с държавата. Различни болярски фамилии са му дърпали конците, а тъй като царят е бил безобиден не се е налагало да го трепят.

        Още нещо, мислите ли че Симеон би оставил синът си за наследник, ако е бил некъдърник или идиот?
        "Щом не щеш мира, на ти секира"

        Comment


          #5
          У нас е наслоено да се гледа всичко в черно и бяло: социализма е добър, комунизма е лош; СССР е добър, САЩ е лош...

          Нещата не са толкова двупосочни. Времетона управлениетона цар Петър ² е свързано с края на големите империи. Има процес на разпад на големите държави, които господстват над Европа (България, Византия, Арабския халифат и Френкската/Св.римска империя). В продължение на векове в Европа няма да има толкова големи държави. Отцепването на сърбите от България е част от този процес.

          По време на Симеоновото управление честите войни са съсипали икономиката на страната. Богомилското движение отчасти е реакция срещу изтощителните войни. Роман Лакапин в едно от своите писма до Симеон ² посочва, че заради войните мнозина се изселили от България във Византия.

          Йоан Златоуст
          - явно става дума за друг, Йоан Хризостом е виден теолог и виз. патриарх, живял е доста преди Симеон. А "Завета на св. Иван Рилски" е от Петрово време - автора се отличава с чудесен стил и висока образованост ( не случайно Златарщината го набеляза за замонашен Йоан Екзарх по модела Шекспир=кралица Елизабет). И тук става дума не за превод или компилация, а за оригинално произведение. Към времето непоследствено след смъртта на цар Петър се отнася поне една от двете служби в негова памет - също оригинална творба. Разбира се написаното в Петрово време е имало по-малък шанс да се запази, защото е съществувало по-кратко (преписите се правели на ръка и ставали бавно) - за разлика от съществувалите по-дълго и съотв. повече преписвани творби.

          С управлението на цар Петър някои свързват процеса на "създаване на бълг. народност" - един народ, една вяра, един език, един цар (самата титла се свързва с неговото управление; "цар на българите" - създадена като компромис на господар от най-висок ранг, който обаче не претендира да е ромейски василевс, тя е свързана с процес на етническо обособяване; в тази насока е и Болгарския архиепископ/патриарх - не просто Цариградски, Антиохийски... а български.

          Успехите на Византия се дължат от една страна на поредицата от трима много способни императори (Никифор ²² Фока, Йоан ² Цимисхий и Василий ²²), а също и неразумната политика на киевския княз Светослав (отделя прекалено големи ресурси за военни действя на Балканите, с което поставя своята държава в крайно тежко стопанско положение и я прави обект на вражи нападения - най-вече на печенегите, които за малко не превземат самия Киев).

          Comment


            #6
            Eq хайде тогаз и аз да пусна едно матриалче, с което да кажа, защо не съм съгласен с тези твърдения. Извадка е от нещо, писано за Самуил и ролята му на Народния цар бащица в нашата историография.

            Не е той(Самуил) виновник за падането на България под византийска власт, а неговият предшественик- цар Петър – той направил толкова золуми, че Самуил, въпреки всичките си добродетели, не могъл да оправи нещата. Това схващане го вкарва Иван Дуйчев(в „Свети Иван Рилски и неговото време” ), ученик на проф. Васил Златарски Този опит да се оправдае този парадокс, как Самуил допуснал да падне България под византийска власт, обаче среща много сериозен контрааргумент: защо единствено Петър от всички средновековни български владетели и то веднага след смъртта му бил канонизиран за светец. В Църквата е прието владетелят-кръстител по правило да е канонизиран( единственото изключение е франкският владетел Хлодвиг, заради своя неблагочестив личен живот). Църквата рядко канонизира владетел, който не е кръстител(в този случай изключение са Московските руски князе, борили се срещу татарите, понеже повечето са обявени и почитани като светци, но от Руската църква- при нас изключение е Александър Невски, заради строежа на храм-паметника). В цялата европейска средновековна история има двама такива канонизирани владетели, които не са кръстители- френският крал Сент Луи ²Х и българският цар Петър. Същевременно има немалко владетели, които са се стремели към това( Юстиниан Вилики, Теодосий ²²). Така излиза, че средновековните българи са оценили цар Петър не заради друго, а защото бил раздавал богатство и привилегии на духовенството. Понеже почти всички средновековни владетели правели това, този аргумент не е в състояние да обясни, защо историческата памет за Петър е най-уважавана, Това е съвсем разбираемо- на 10. октомври 927г. ние сме признати за империя от Византия, а вероятно и от Римската църква, докато за Самуил нашата средновековна историческа памет мълчи. В Синодика на цар Борил не е посочен с титла; изключително скромно е изложението за Самуил при Паисий; Самуил не се споменава в Българската апокрифна летопис от Х²²² век и нито един владетел от Второто българско царство няма да се опита да следва политиката му. За да разберем, каква вина има Самуил, трябва да го погледнем през очите на средновековния човек. Цялата история ще донесе травма в Православната общносто, чиито последици все още отшумяват.

            Малко по-късно ше кажа и по другите незасегнати въпроси в извадката, обаче сега нямам време тази вечер.

            THE LABARUM


            sevot yhtils eht dna ,gillirb sawT`
            ebaw eht ni elbmig dna eryg diD
            ,sevogorob eht erew ysmim llA
            .ebargtuo shtar emom eht dnA

            Бе сгладне и честлинните комбурси
            тарляха се и сврецваха във плите;
            съвсем окласни бяха тук щурпите
            и отма равапсатваха прасурси.

            Comment


              #7
              френският крал Сент Луи ²Х и българският цар Петър
              Има доста. Много от сръбските крале, князе и деспоти, англ. Едуард Изповедника... доста князе, принцове, херцози, които практически са били независими владетели. Но от нашите наистина са малко.

              Comment


                #8
                Galahad написа
                Времетона управлениетона цар Петър ² е свързано с края на големите империи.....В продължение на векове в Европа няма да има толкова големи държави.

                По време на Симеоновото управление честите войни са съсипали икономиката на страната. Богомилското движение отчасти е реакция срещу изтощителните войни. Роман Лакапин в едно от своите писма до Симеон ² посочва, че заради войните мнозина се изселили от България във Византия.

                Успехите на Византия се дължат от една страна на поредицата от трима много способни императори (Никифор ²² Фока, Йоан ² Цимисхий и Василий ²²), а също и неразумната политика на киевския княз Светослав (отделя прекалено големи ресурси за военни действя на Балканите, с което поставя своята държава в крайно тежко стопанско положение и я прави обект на вражи нападения - най-вече на печенегите, които за малко не превземат самия Киев).
                Мда, не мога да не се съглася. Светослав не само си разсипва своята държава, но и успешно разсипва и българската.

                Успехите на Византия на фона на това разпадане на останалите държави са много интересни - вероятно има и вътрешни причини в тях, които отсъстват във Византия. Специално за България настъпва нещо като "умора на метала" /Лев Гумильов им дава термини на тия процеси/, Симеоновото изтощетние, Светославовият удар в гръб, които се съчетават с някакво вътрешно изчерпване на обществото.

                Comment


                  #9
                  За размисъл

                  Господа,
                  коментирайки темата за цар Петър, недейте приписва изцяло книгата за 12-те мита в БГ история на Б.Димитров, или поне изписвайте всичките му аргименти и съмнения.

                  Аз бих искал да изпиша мойто мнение по този въпрос и да получа насрещни / но не идеологизирани в ЦК на БКП теории / мнения, които се представят като нови.

                  Ето и мойто мнение за цар Петър, с къс коментар :
                  1. Укрепване на държавната мощ - според мен нищо, нямам данни за :
                  1.1. построяване на нови крепости
                  1.2. възтановяване на разрушени стари крепости, крепости валове и др., особенно в планинските проходи. Ако е било сторено от него, то Стара Планина, Кърпатите, Динарските планини и Родопите са места където българската държавна власт би се укрепила за поне 200 години позиционна борба.
                  1.3. стимулиране на нарастването на обема на хората ( раждаемост ), това влияе пряко в/у икономическата и военната мощ на държавата.
                  Особенно в/у обема на войската.
                  1.4. възтановяване на старите търговски пътища, да не говорим за пътища от римски образец, ускорените комуникации създават възможност за присрещане и блокиране на всякакви нашественици.
                  1.5. постояване на флотилии - например по дунав, днестър, в зоната на прут до днепър, някакъв флот в черно море и др.
                  Да видим как варварите от Киев и маджарите биха навлезли по-дълбоко в българските земи, освен пограничните зони.
                  2. Укрепване на църковната власт - нещичко направил ,но можеше това да е много повече, например :
                  2.1. Създаване на нови манастири или поне разширяване на старите, с повишаване на интелектуалния потенциал на нацията.
                  2.2. В Япония по това време са създадени монасите-войни, упора на Микадо и будизма в Япония. Вярно е, че го няма в Християнството, но това би могло да го направи велик и уникален в Европа.

                  Ако се сетя още нещо, ще го допълня
                  Поздрави
                  Last edited by Amateur; 09-12-2005, 12:29. Причина: грешки и добавки

                  Comment


                    #10
                    Айде и аз да се намеся.
                    Цар Симеон не присаединява никакви територии,той ги окупира военно с единствената цел да накара ромеите да го признаят за василевс/накратко той иска властта във византия/.Поради това Петър просто не губи територии.
                    Колкото до сърбите,по добре е било да ги пусне отколкото да си сложи таралеж в гащите/да си спомним колко главоболия създават на Симеон/.
                    Колкото до маджарите,аз знам че единственото което се знае за техните войни е когато са достигали до византия.За войната не знаем нищо и е по добре да се въздържаме от коментари в стил,,те разорили българия,,.
                    Знае се че времето на Петър е възприемано като мирно,това не ми се връзва с масови варварски опустушения.
                    www.bgnauka.com/forum ТУК Е ИСТИНАТА!!!

                    "...защото езикът на селянина му е даден, не за да плещи, а за да лиже ботуша на господаря...и ако той не лиже този ботуш, който трябва, този език следва да бъде изтръгнат....

                    Comment


                      #11
                      За размисъл

                      До : Frujin Assen
                      Неразбрах вашата оценка за Петър .
                      Ако предполагам, по вашия отговор – не е позитивна, защото :

                      1. Цитат : “Цар Симеон не присаединява никакви територии,той ги окупира военно с единствената цел да накара ромеите да го признаят за василевс ”– може и да е така, но те са години под българската държавна власт, следва там, ако е имало владетел, претендиращ за държавник да има :
                      1.1. Бум на строителството,т.е. да са създадени нови и възтановени старите крепости. Малките гарнизони нанасят най-много вреди на агресорите. Разгледайте карти на завладяването на Мизия от римляните – 2 реда крепости ( по дунав и стара планина) между тях шахматообразно разполагане на нови и възстановени стари крепости. Малко войска - много силен ефект. Траките са в капан и непрекъснато слушат, докато изчезнат от картата на света.
                      1.2. Да има разместване на етническия състав на населението – да е сигурна властта на царя, това е правено преди това от редица български владетели

                      2. Цитат : “ Колкото до сърбите,по добре е било да ги пусне отколкото да си сложи таралеж в гащите/да си спомним колко главоболия създават на Симеон/ “ – тук също не виждам държавническа идея.
                      Точно обратното, следствие от това бездействие или некадърност, започва възхода да нация и държава, която до ден днешен остава най-големия враг на българия и българската култура.
                      Ако беше държавник, щеше да извърши :
                      2.1 избиване на местата аристокрация – цялата
                      2.2. разселване на сръбския народ, което му идва много добре в теритотиите които после Римската Империя си отвоюва.
                      2.3. Създаване на нови крепости с малки гарнизони, които ще държат в подчинение останалите Сърби. Тук хода е с един удар два заяка. Това става голямо препядствие и за Маджарите за нахлуване в България.

                      3. Цитат :“Колкото до маджарите,аз знам че единственото което се знае за техните войни е когато са достигали до византия.За войната не знаем нищо и е по добре да се въздържаме от коментари в стил,,те разорили българия,,. Знае се че времето на Петър е възприемано като мирно,това не ми се връзва с масови варварски опустушения. ” – Това твърди и Б.Димитров, но дори да е истина, отново показва липса на държавническа мисъл и познание, защото :
                      Маджарите минават, преминават и гледат.
                      Години след това започват да драпат за български земи.
                      Ако по пътищата които са преминавали са виждали много новостоящи се и здраво укрепени ( с кастели ) градове и села никога те нямаше да посмеят да правят опити да навлизат в българските земи.
                      Самите те ( Маджарите) в борбата срещу турците прилагат ( разбира се по-късно) тази тактика ( всяко село и град да са крепости).
                      Те са видели богатството на българските земи и са си правили сметката, че когато те се засилят може да търсят плячка и в България.

                      Българския Цар Петър е имал уникална възможност да превърне своята държава и народ в супер сила, като е имал даже прексалено много мирно време за укрепване на държавата, религията и натрупване на сили за мощна експанзия.
                      Той явно е бил пълен некадърник, като правешкия хан Тодор Христов Живков.
                      Затова и няма 50 години след цар Петър, цялата му огромна държава рухва.

                      Поздрави

                      Comment


                        #12
                        Хммммм сега да си кажа и аз скромното мнение по въпроса за маджарите:

                        Православната общност(българи- гърци/ромеи/) не издържа на първото си сериозно изпитание. Това изпитание пряко касае сложните взаимоотношения между ромеи, българи и маджари от ²²-рата/²²²-тата ¼ на века. На 10.10.927 год. е подписан вечен мирен договор между България и Византия. Българският владетел Петър ² получава императорско достойнство, а българската църква – ранг на патриаршия. Този договор е важен доколкото създава модел за приобщаване на тази общност. Веднага след това Византия използва успокоената си северна граница, за да насочи целия си потенциал срещу арабите. Този процес на отвоюване на загубените от арабите територии се(византийската реконкиста). Има и много сериозен религиозен мотив – да се освободят светите места в Палестина от владенията на мюсюлманите. Това съвсем интернационализира войната или поне начинът, по който я тълкуват. След като тази цел е общо християнско благо, а я върши само Византия, тя има претенция за съпричастност към целия християнски свят и преди всичко към своето духовно чедо- България. В изворите няма данни, дали са водени преговори между България и Византия за съвместни действия срещу арабите. При всички положения Византия е очаквала от България поне да я пази от евентуални противници на север. Тази византийска гледна позиция се появява при нападенията на маджарите. Техните нападения започват след 934 год., като засягат не само България, но много маджарски отряди достигат и Византия. Докато Византия очаква България да се справи с проблема, цар Петър тълкува мира като задължение на Византия да помогне срещу маджарите. Така действията на двете страни са парализирани. България или не иска, или не може да спре маджарите, като след 955 год. нападенията им стават особено интензивни. Тази година германският крал Отон ² ги разбива при р.Лех; техният път на запад е отрязан и те насочват цялата си агресия към България. Нежеланието или невъзможността на България да се справи с тях поражда във Византия много съмнения и пробужда скорошни спомени. Византия не иска да се повтаря сюжета с мира от времето на цар Борис. През 863 год. се сключва мир до 894/5 год. През тези 30-години Византия воюва на три фронта:
                        * в Мала Азия срещу павликяните и арабите
                        * в Егейско море срещу пиратските републики Крит и Анталия
                        * в Италия срещу африканските араби,

                        а България 30 години живее в постоянен мир. Този мир бил по-полезен за България, отколкото за Византия и дошъл очакваният резултат – цар Симеон. Естествено, след като било нарушено доверието между двете държави, Византия взема мерки да си гарантира безопасност и започва да плаща на маджарите да нападат само България. Така реконкистата продължава и не се дава възможност на България да се засилва много. Цар Петър разбрал това и през 965 год. той сключил договор с маджарите, според който те могат транзитно да преминават през България, без да грабят, на път за Византия. Това било прието в Константинопол като религиозно предателство, като недостойна за християнин постъпка. Още повече, че император Никифор Фока превзел град Тарс, родното място на апостол Павел. Липсата на доверие и обвинението в предателство развързва и византийските ръце, което дава оправдание Византия да се свърже с княз Светослав в Киев, който да нападне България. Светослав се стремял, според мен, не толкова към България(като изключим може би Малък Преславец, в който град бил влюбен), колкото към Константинопол и когато сина на Петър, Борис ²², разбрал това, сключил съюз със Светослав. Това означава, че от общите ценности, които поддържат мира между България и Византия, нямало вече и помен.

                        Това е в общи линии.

                        П.П. Не ми преписвайте БождарДимитровски работи, щото не съм чел нищо от тоя човек, с изключение на едни генуезки извори, които беше публикувал....всъщност чел съм само една негова пропагадаторска книга- Българите първите европейци- страшна пропаганда....той е по-скоро пропагандатор, отколкото историк, при все да е специализирал във Франция и да е бил във Ватикана.

                        THE LABARUM


                        sevot yhtils eht dna ,gillirb sawT`
                        ebaw eht ni elbmig dna eryg diD
                        ,sevogorob eht erew ysmim llA
                        .ebargtuo shtar emom eht dnA

                        Бе сгладне и честлинните комбурси
                        тарляха се и сврецваха във плите;
                        съвсем окласни бяха тук щурпите
                        и отма равапсатваха прасурси.

                        Comment


                          #13
                          Укрепване на църковната власт - нещичко направил ,но можеше това да е много повече, например
                          Всъщност там промяната е огромна - към Вселенските патриарси - Римския (наричан още папа), Цариградския, Александрийския, Антиохийския, Йерусалимския (наричан още Елейски) се присъединил 6 - Българския. Това се запазило като бройка до Х²Vв.

                          А за титлата - тук е добре да се погледне отчета на Луитпрад - като пратеник на германксия император на трапеза на василевса във Византия бил поставен след пратениците на Петър (в интерес на истината несправедливо - като приемник на Карл Велики той по-отрано носел тази титла и следователно се явявал по-старши). По време на ²²² кръстоносен поход Фридрих ²² Барбароса с помощта на една доста голяма армия успял да убеди Исак ²², че не е "крал", а "император".

                          Трябва да се държи сметка, че Петър ² остава в сянката на предшествениците си - Борис ² и Симеон ². Нещо като Борил, който останал в сянката на Петър ²V, Асен, Калоян и Иван Асен ²² - на него латинците нямали куража да отхвърлят предложението му за мир и да му обясняват като на Калоян, че бил роб (нищо, че предложението било твърде нетактично - родителите на булката били забъркани в неприятен скандал свързан със смъртта на брата на Анри - Балдуин).

                          Comment


                            #14
                            byzantiner написа
                            Хммммм сега да си кажа и аз скромното мнение по въпроса за маджарите:

                            Православната общност(българи- гърци/ромеи/) не издържа на първото си сериозно изпитание. Това изпитание пряко касае сложните взаимоотношения между ромеи, българи и маджари от ²²-рата/²²²-тата ¼ на века.
                            Да, наистина, интересен аспект.
                            Не издържа, защото тя не е истински православна. Византия я смята за свое средство за влияние върху България, а не за истински приобщаващ елемент. От друга страна, и България при Симеон, поради амбициите му да стане император на Византия, дава принос за счупването на току-що изграденото с покръстването.
                            Рано или късно, пак щеше да стане така - византия едва ли би търпяла държава като Бълагрия до себе си, била тя и православна, още повече стремежите й от първия ден на християнството към самостоятелност.
                            Съседството със световни империи е опасно

                            Comment


                              #15
                              Дали Петър е слаб владетел е трудно да се каже. Със сигурност обаче е бил много набожен, защото след смъртта си е обявен за светец. От хронистити знаем, че данъците са били нищожни:"едно яйце и крина жито". Все пак мирът е бил нужен на България, а заедно с него и цар Петър ².

                              Comment

                              Working...
                              X