Страница 7 от общо 7 ПървиПърви ... 234567
Показване резултати 151 до 160 от общо 160

Тема: Демография, природни условия и прехрана

  1. #151
    граф Опсикийски monte christo's Avatar
    Регистриран
    Aug 2006
    Мнения
    923
    Еби ги в мамата и гадюхи. Ето я на булгаристанска територия за две седмици: http://dox.bg/files/dw?a=496edb623b Който иска - нека да смуче. Може и да я има по торентите. Аз я смъквах преди около три години (вече не помня откъде), обаче няма кой да чете...

    От Ръсел имам само ей тези две статийки: Russell, Josiah Cox. Late medieval population patterns; Russell, Josiah Cox. Teaching and research medieval population. Ако някой пририта ще ги кача и тях, макар да смятам, че всеки един от нас ги има.

    Тук таблици по Ръсел. Прави впчетление, че всичките подсчети са (малко или много) доста относителни. Да вземем за пример Египет. Краят на IV век - 3 милиона по първата таблица. По втората таблица - през 400 г. (последната година на IV век!) - вече 6 милиона! Много цигани, много нещо...
    Attached Thumbnails Attached Thumbnails Click image for larger version. 

Name:	Таблица 6. Численность населения Восточной и Западной Римской империи на конец IV века по подсче.jpg 
Views:	58 
Size:	111.7 КБ 
ID:	28935   Click image for larger version. 

Name:	Таблица 8. Динамика изменения численности населения в землях на пространстве Римской империи по .jpg 
Views:	56 
Size:	157.8 КБ 
ID:	28936  
    Последна редакция от monte christo; 11-09-2015 в 02:59

  2. #152
    ветеран
    Регистриран
    Dec 2006
    Мнения
    1,196
    Графе, благодаря! Таблиците са интересни. Виж какво се получава: взех данните за Британия, Галия, Скандинавия, Испания и Италия за тоя период от 1100 години. С всичките условности на твърде различните периоди излиза, че средногодишно населението нараства с 0,63%. Значи населението се удвоява грубо на 111 години (тва е средно). И после взех данни за населението на Великобритания, Белгия, Холандия, Дания, Швеция, Норвегия, Финландия, Франция, Италия, Португалия и Испания за 1900 г., 1950 г. и 2011 г. (с всичките условности, ама това е груба сметка). Получава се така, че за тоя период от 111 години (1900-2011) населението е нарастнало средно с 0,78% годишно, като в периода 1950-2011 г. тоя процент е 0,64% или при тоя темп населението в тия страни ще се удвои за малко повече от 109 години

    Демек същата работа като тогава. Само дето факторите за увеличение на населението са различни: тогава фертилността, а от 1950 г. насам по-добро медицинско обслужване и липса на яка война.

  3. #153
    граф Опсикийски monte christo's Avatar
    Регистриран
    Aug 2006
    Мнения
    923
    Ами има някаква логика (резон) в този цикъл на удвояване на населението на всеки средно 110 г. (или там някъде - малко над век или около век). Обаче...

    ... прекалено груб пример с Индия. Около 1700 г. по времето на Аурангзеб индийският субконтинет е с население около 140-150 милиона души. Мисля, че при Джон Кей я бях срещал тази информация. Около 2000-2010 населението на Индия е малко над 1 200 000 000 души. Това са 1, 2 милиарда!

    И сега да прибегнем да така любимата интерполация на всички ни. Илиза, че през 1900 г. населението на Индия трябва да е било 600 милиона, а през 1800 г. - към 300 милиона. Да, ама - не Както казват мои колеги-психиатри: най-старата интерполация са скритите под парче плат цици - не знаеш колко са големи. Само предполагаш

  4. #154
    фрогландец на вестконинска служба gollum's Avatar
    Регистриран
    Jan 2003
    Местоположение
    София
    Възраст
    42
    Мнения
    22,251
    Хъм, просто тези предположения не стават за нищо реално, защото няма почти никакви реални данни, на които да се опрат. Динамиката би трябвало да е съвсем различна, ако се погледне за по-малки периоди и тогава всички тези екстраполации зад "удвояванията" рухват. Между другото, ако човек направи модел, тези неща веднага се виждат, дори и при простичък модел. Популацията при подходящи условия може и да се удвои за 30-40 години, може и да намалее двойно за същия период. Т.е. всичко зависи от условията, а те се променят динамично.
    Постоянното нарастване е функция на подобряването на хигиенните условия, медицинските грижи (повишаването на качеството на живот) и прочее особености, характерни за развитите фази на индустриалните общества, плюс изчезването на кризите с изхранването (сигурно изхранване). Т.е. това, което преди е било характерно за кратичък период на благоденствие, сега е сигурна тенденция. Въпросът е, че тя води след себе си други, които намаляват раждаемостта. ясно е, че намаляването на раждаемостта и удължаването на продължителността на живота водят до промяна в динамиката.
    Обаче това са тенденции, характерни за определено състояние на дадено общество, а обществата са в различни състояния и имат различен достъп до ресурси. Т.е. ако погледнем сега и видим какви големи разлики може да има в динамиката, лесно можем да си представим какво е било състоянието преди хилядолетие или две - пак е имало подобни разлики.
    Затова тези "обобщения" (почиващи на екстраполации) нямат особено стойност за прогнозиране. Още повече, ако се опитвам да разберем как са били нещата локално.


  5. #155
    ветеран
    Регистриран
    Dec 2006
    Мнения
    1,196
    Примерът с Индия си е отделен случай. Пък и изходните данни включват Пакистан и Бирма. В това ривю ни казват, че към 1600 г. населението там е 100 млн. и с дадените от теб данни е нараснало с 50% за 100 години. А за това време няма кой знае какви войни.

    На първото си пребояване от 1881 г. Индия (с Пакистан и Бирма) е вече 255 млн. След 1700 г. войните не са кой знае колко, но все пак повече. Освен това през ХІХ век има регистрирана епидемия от едра шарка. Това обяснява лекото забавяне на растежа спрямо предния период.

    Обаче това забавяне е привидно, понеже абсолютните бройки на жените в репродуктивна възраст е увеличено и това е основата за следващ скок: например през 1950 г. населението на Индия е към 370 млн., независимо от инфлуенцата (жертви до 10% от населението). Факторите за нарастване на населението си стоят и даже са по-добре изразени.

    След 1950 г. растежът се ускорява и годишно е два пъти по-голям спрямо периода 1700-1881 г. Това е заради увеличената база на раждащите и увеличената продължителност на живота. Така, дори и при едно и също или плавно спадащо ниво на фертилност, имаме 4 пъти нарастване на населението за период от 60 и кусур години до 2014 г. и 14 пъти спрямо базовата 1600 година.

    Ще рече, че сметките без да се знае каква е продължителността на живота, фертилността и броя жени в репродуктивна възраст няма как да станат.

    ПП. Да добавя - няма как да станат, при равни други условия

  6. #156
    guerillero boilad's Avatar
    Регистриран
    Sep 2011
    Местоположение
    Димитровград
    Възраст
    36
    Мнения
    1,093

    Средновековна демография II

    "Избави нас, Господи, от чума, глад и война" - френска селска молитва от XVII в.

    XIII-XIV в. собствениците на малки фиефи
    Брабант - 40% от сеньорите
    Лиеж - 72 % от сеньорите
    в Лиеж 1/3 от феодалите имат доходи, които са 60 пъти по-малки от тези на най-богатите сеньори

    осигуреност на рицарите с коне
    за обсадата на замъка Гратед, 1352 г., пред бургундския граф се представили:
    13 рицаря с по 2 коня; 5 с по 3 коня и 1 с 4 коня
    Дофин, 1353 г.:
    10 рицаря с по 6 коня; 52 с по 2 коня; 36 с по 1 кон

    социален състав на командирите във Франция през 1369-1380 г.
    гарнизонни командири - 4 рицаря, 3 оръженосци, 1 сенешал, 1 кралски капелан
    командири на компании - 4 оръженосци, 10 рицари, 4 рицари-банерети, 1 граф
    висш команден състав - 2 херцози, 9 рицари-банерети, 2 рицари, 1 оръженосец
    през втората половина на XV в. през различните години м/у 10 и 20% са чужденците на длъжност капитани в армията
    през 1374 г.около половината от доходите на короната (825 000 ливри турноа от 1 900 000) отишли за издръжката на около 4 000 военни
    Liberte, egalite, fraternite
    Viva la revolution
    Цитат Zalmoxis написа Виж мнение
    Имайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.

  7. #157
    злофиня pnp5q's Avatar
    Регистриран
    Feb 2007
    Мнения
    3,281
    Ново изследване на дървесни кръгове от Алтай разкрива малък ледников период през шести и първата половина на седми век - предполага се да е причинен от три вулканични изригвания през 540 и някои години - и да е предизвикал/допринесъл за редица исторически събития, като например придвижването на протославяните към Източна Европа. На руски / на английски.
    "Как да научиш на невинност? Как да преподаваш неведение?"

  8. #158
    guerillero boilad's Avatar
    Регистриран
    Sep 2011
    Местоположение
    Димитровград
    Възраст
    36
    Мнения
    1,093

    Средновековна демография III

    "Избави нас, Господи, от чума, глад и война" - френска селска молитва от XVII в.

    раждаемост:
    Паленсия, Кастилия 1561-1595 г. - 34,81 до 37,48 промила
    Болоня:
    1581 г. - 37,6 промила
    1587 г. - 37,8 промила
    1595 г. - 35,8 промила
    1600 г. - 34,7 промила
    1608 г. - 36,4 промила
    Венеция:
    1581 г. - 34,1 промила
    1586 г. - 31,8 промила
    Флоренция:
    1551 г. - 41,4 промила
    1559 г. - 35,6 промила
    1561 г. - 46,7 промила
    1562 г. - 41,9 промила
    смъртност:
    Симанкас, край Валядолид 1565-1590 г. - 38,3 промила
    детска смъртност в Симанкас, край Валядолид 1565-1590 г. - 41%
    Кьонигсберг, Прусия, 1782-1802 г. - 32,8 промила
    Liberte, egalite, fraternite
    Viva la revolution
    Цитат Zalmoxis написа Виж мнение
    Имайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.

  9. #159
    guerillero boilad's Avatar
    Регистриран
    Sep 2011
    Местоположение
    Димитровград
    Възраст
    36
    Мнения
    1,093
    Войниците по примери от Стогодишната война
    I. Възраст при първо постъпване на служба (от 208 души с известни дати на рождение и първо постъпване на служба)
    до 16 г. - 10,6%
    16 до 20 г. - 37,5%
    21 до 25 г. - 26,4%
    26 до 30 г. - 13,9%
    31 до 35 г. - 5,3%
    36 до 40 г. - 2,4%
    41 до 45 г. - 2,4%
    46 до 50 г. - 1%
    51 до 55 г. - 0,5%
    II. Възраст на края на военната служба (от 212 души с известна възраст)
    21 до 30 г. - 13,7%
    31 до 40 г. - 27,8%
    41 до 50 г. - 26,4%
    51 до 60 г. - 20,8%
    61 до 70 г. - 9%
    71 до 80 г. - 1,9%
    81 до 90 г. - 0,5%
    III. Време между последната военна служба и смъртта (от 246 души с известна последна служба и дата на смъртта)
    до 3 г. - 44,3%
    3 до 5 г. - 12,6%
    6 до 10 г. - 16,3%
    11 до 15 г. - 9,3%
    16 до 20 г. - 5,3%
    21 до 30 г. - 6,9%
    над 30 г. - 5,3%
    IV. Продължителност на службата (от 243 души)
    до 10 г. - 18,9%
    11 до 20 г. - 29,2%
    21 до 30 г. - 22,2%
    31 до 40 г. - 19,3%
    41 до 50 г. - 8,6%
    над 50 г. - 1,6%
    V. Честота и тип на службата на човек (от 247 души)
    средно служи 8 пъти, от тях
    4,2 в полеви кампании
    1,1 в морски кампании
    1,7 в гарнизон
    1 Standing force
    VI. Участия в полеви кампании (от 239 души)
    1 - 15%
    2 - 20%
    3 - 14%
    4 - 12%
    5 - 13%
    6 - 8%
    7 - 3%
    8 - 4%
    9 - 5%
    10 и повече кампании - 6%
    VII. Относителен дял на титулуваните рицари в състава на различни контингенти
    1370 г. - 10,4% от целия контингент (27,6% от сержантите)
    1386 г. - 2,9% (10,9%)
    1388 г. - 3% (7,4%)
    1417 г. - 1,2% (5,4%)
    1430 г. - 1% (3,8%)
    1442 г. - 0,4% (2,2%)
    1443 г. - 0,15% (1,2%)
    във Франция
    1340 г. - 15% от сержантите
    1392 г. - 9,4% от сержантите
    VIII. Рицарските дружини
    1385 г. - рицарите водят средно по 21 души, а банеретите по 74
    1 до 10 души - 28 рицарски дружини и 1 на банерет
    11 до 20 души - 17 рицарски дружини
    21 до 30 души - 3 рицарски дружини и 1 на банерет
    31 до 40 души - 4 рицарски дружини и 3 на банерети
    41 до 50 души - 2 рицарски дружини
    51 до 60 души - 2 рицарски дружини и 1 на банерет
    61 до 100 души - 2 рицарски дружини и 3 на банерети
    над 100 души - 1 рицарска дружина и 4 на банерети
    тези дружини съставят около 20% от армията
    IX. Честота на службата на сержантите (от 100 души)
    1 - 34%
    2 - 26%
    3 - 17%
    4 - 8%
    5 - 8%
    6 - 3%
    8 - 2%
    9 - 1%
    11 - 1%
    средно един men-at-arms служи 2,63 пъти
    X. Известната продължителност на службата на сержантите (от 100 души)
    до 6 г. - 59%
    6 до 10 г. - 10%
    11 до 15 г. - 10%
    16 до 20 г. - 12%
    21 до 25 г. - 5%
    26 до 30 г. - 4%
    XI. Гарнизонни командири (капитани и лейтенанти) в Северна Франция 1417-1450 г.
    2 епископи (0,5%)
    4 херцози (1%)
    13 графа (3,4%)
    11 барона (2,9%)
    115 рицари и банерети (30,2%)
    236 оръженосци и неопределени (61,9%)
    XII. Балистарии (арбалетчици)
    10% (46 души) са служили и като сежанти, 21 от тях преди да станат балистарии, 16 след това, а 9 и преди и след
    27% (118 души) служат по-често като стрелци с лък
    34% (151 души) в даден момент служат и като стрелци с лък
    XIII. Съотношение стрелци с лък - арбалетчици (5 до 8% арбалетчици) и стрелци с лък - сержанти (1:1 до 1:3)
    XIV. Произход на войниците от гарнизоните в Ланкастърска Нормандия
    1 028 нормандци
    173 французи
    163 гасконци
    116 валийци
    55 германци
    23 ирландци
    21 пикардийци
    6 италианци
    5 ломбардци
    4 фламандци
    по 3 испанци, савойци, бургундци и от Ено
    по 2 португалци, бретонци, арагонци и от Лорейн
    по 1 шотландец и поатевинец

    Примерна биография на типичния войник: произхожда от южните или централните графства (може би дори от Лондон - всеки седми); служи като стрелец с лък или сержант; на възраст е между 16 и 25 години; службата му продължава около 20 години (ако въобще оцелее след заразите, инфекциите и на последно място опитите на враговете да го убият); през това време участва в 4 полеви кампании, 1 морска кампания и два пъти е на гарнизонна служба; след последната му служба живее още около пет години.
    Източник: The Soldier in Later Medieval England
    Liberte, egalite, fraternite
    Viva la revolution
    Цитат Zalmoxis написа Виж мнение
    Имайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.

  10. #160
    guerillero boilad's Avatar
    Регистриран
    Sep 2011
    Местоположение
    Димитровград
    Възраст
    36
    Мнения
    1,093

    Средновековна демография IV

    "Избави нас, Господи, от чума, глад и война" - френска селска молитва от XVII в.

    среден брой членове в едно семейство:
    Пелопонес, 1700 г. - 4,04
    Болония, 1395 г. - 4,3
    Тоскана, 1427 г. - 4,42
    Сиена, 1453 г. - 4,28
    Флоренция, 1427 г. - 3,8
    Лука, 1411 г. - 3,91

    Тоскана, 1427 г. състав на домакинствата:
    обикновено (съпружеско) семейство - 54,8 %
    самотни хора - 13,5 %
    патриархално семейство - 12 % (в селата дела на патриархалните семейства е по-висок, ок. 20 %, в градовете - 7-8 %)
    Liberte, egalite, fraternite
    Viva la revolution
    Цитат Zalmoxis написа Виж мнение
    Имайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.

Страница 7 от общо 7 ПървиПърви ... 234567

Информация за темата

Users Browsing this Thread

В момента има 1 потребители, разглеждащи тази тема. (0 потребители и 1 гости)

Правила за писане

  • Не можете да пускате нови теми
  • Не можете да отговаряте
  • Не можете да добавяте приложения
  • Не можете да редактиране своите мнения.
  •