Опитвам се да установя полковете, в които са служили братята на моя дядо: двама - загинали през Балканската война и един през Световната война - 1916г. при щурма на Тутракан. Достатъчни ли са трите им имена и дали във Военния архив в Търново биха обърнали внимание на молбата ми ?
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Военният архив във В. Търново
Collapse
X
-
Благодаря за проявения интерес и готовност да помогнете !
Тримата братя са родом от Добричко ( с. Арнаут - Койсю - дн. с. Долина, общ. Добричка ). Мисля, че всички са били редови войници от пехотата. Загиналите в Балканската война са Слави Иванов Димов ( роднините ми знаят, че е загинал при Одрин ) и Никола Иванов Димов. Предполагам че са били в наборна възраст по време на Балканската война. Третият брат се казва Петър Иванов Димов и загива септември 1916г. при щурма на Тутракан. Като дете съм виждал смъртното му известие изпратено до неговите родители.SEMPER AGRESSUS
Comment
-
Отговора ми може да се раздели на две:
1.за двамата братя, убити през 1912-13
2. за брата, убит 1916
1. Преди 1913 г. село Арнаут-кьойсю е било в рамките на 31-во полково военно окръжие, от което в мирно време се е попълвал с редници 31 пехотен Варненски полк. При мобилизацията от двете дружини на полка са се образували още две- 3-а и 4-а дружина, както и 3-а и 4-а дружина от от 44-и пехотен полк. Ако Слави Димов е загинал при Одрин, това с почти пълна сигурност означава, че е бил именно в 44 пехотен полк(тъй като 31-и пехотен полк не е воювал при Одрин) от Трета бригада на 4 Преславска дивизия на ген-майор Церковски, която от февруари 1913 г. е била в резерв на Източния сектор и взема участие в щурма на 12 и 13 март 1913 . Може би е бил сред загиналите именно при атаката. Що се отнася до Никола Димов, по-вероятно е да е бил в 31 полк и по-малко вероятно е да е бил в 44-и. 31 полк е дал много тежки загуби в боевете при Ескиполос на 9 октомври и най-вече при река Караагач на 16 и 17 октомври 1912, и през останалата част от войната е заемал позицията при Чаталджа (в атаката на 3 и 4 ноември 1912 обаче не е участвал). Имало е и много починали от холерната епидемия. През Междусъюзническата война 31 полк е бил в състава на 4 армия и се е сражавал геройски при Злетовската река и Баньо-Чука, дори след като войниците му разбират, че родните места на всички им са вече отстъпени на Румъния. 44 -и полк се е бил също толкова храбро при Султантепе и Крива река в състава на 5 армия.
2. Съгласно Букурешкия договор с.Арнаут-кьосю е отстъпено на Румъния, като границата е минавала само на 3-4 км югозападно от селото. Това, че Петър Димов загива като войник от българската армия обаче означава, че семейството се е преселило след 1913 от другата страна на границата, почти сигурно в Шуменско. Дали от близките ти не би могъл да потвърдиш този мой умозрителен извод?
От Шуменска околия се е попълвал 7 Преславски полк, който при мобилизацията през 1915 се е разгъвал от три в четири дружини и е давал още 6 роти за новия 47 пехотен полк. Предполагам обаче, че Петър Димов е служил именно в 7 пехотен полк, който е имал основната заслуга за превземането на Тутракан и е понесъл грамадни жертви- близо 3/4 от личния състав.
Знам за още едно българско семейство, загубило и трите си сина във войните, при това всичките загинали в едно и също сражение- При Завоя на Черна през май 1917 г. като войници от 21 Средногорски полк...
Всичко гореизложено е само предположение. Важно е да се установи къде точно се е установило семейството след 1913 г., тъй като ако е било в Разградско примерно- Петър би бил служил по-скоро в 19 Шуменски полк, също взел дейно участие в щурма.
Надявам се, тези предположения са били полезни.Last edited by Николай; 31-03-2005, 22:51.
Comment
-
Благодаря за хубавите думи..
Общо взето разсъжденията ми са предположения. Все пак могат да се проверят. Можеш да опиташ да се свържеш с ЦВА в Търново, но имай предвид, че доста от оригиналните документи- полкови дневници, релации и др. са се изгубили още през войните, а други пък са възстановявани впоследствие и не са лишени от неточности. Освен това не е изключено братята на дядо ти да са служили в други части и дори в други дивизии. Въпреки, че в България тогава се е прилагала, както и в цяла останала Европа с изключение на Русия, териториалната система на комплектуване, се е случвало да има и изключения, продиктувани от най-различни съображения.
Comment
-
Николай, информацията ти е изключително ценна !!! Тя ми даде основните насоки на моето "разследване".
Между другото, възникна един интересен въпрос - в периода 1913г. - 1916г. Румъния мобилизирала ли етнически българи в своята армия ? Имам предвид както населението от Южна Добруджа, така и от Северна Добруджа (в състава на Румъния от 1878г.)SEMPER AGRESSUS
Comment
-
Искам и аз да помоля нещо не ми е спешно по скоро информативно. Ако някои скоро ще проверява в архива в Търново или има такава възможност да го провери нека види информация за името Цеко Иванов (или Иванчов) Драшански от гр. Бяла Слатина бил се по фронтовете на Добруджа през ПСВ, не знам в коя част е бил или какъв чин е имал. Мисля че май бил убит от свой другар по погрешка докато оня нещо си оправял пушката, но това са само догадки. Благодаря предварително.Къде и да одиш, къде и да шеташ, не се срами, не се плаши българин да си.
Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда.
Войната е много сладко нещо за тези, които не са я виждали.
Comment
-
Гост
Лесен начин да се провери кой къде е загинал е по паметниците в селищата, от които са били. Там не дават воената част, но има имената, званията, а често годината и мястото където са загинали.
За тези паметници бях споменал като спорихме за числеността на армиите - че днес доста села имат по-малко жители от записаните на паметника като загинали във войните 1878-1945г..
Comment
-
Гост
Удобството на предложения от мен начин, е че "източника" се намира на съвсем достъпно място в селището откъдето е рода на потомъка. Често въпросния потомък живее там или има роднини. Така е много по-лесно да се провери, отколкото в държавния архив.
Повечето от местата откъдето се е набирала бълг. армия и днес са на бълг. територия. От някои региони е имало доброволци, каквото е напр. македоно-одринското опълчение през Балканските войни.
Ако се качи снимката, на надписите които са над при дървото край което е бялата кола е името на моя прадядо. А на друг, само че май с още 1-2 пра отпред е пък на читалището в селото, в което е живял.
Comment
-
Galahad написаЛесен начин да се провери кой къде е загинал е по паметниците в селищата, от които са били. Там не дават воената част, но има имената, званията, а често годината и мястото където са загинали.
За тези паметници бях споменал като спорихме за числеността на армиите - че днес доста села имат по-малко жители от записаните на паметника като загинали във войните 1878-1945г..
HELLCAT, ако прачичо ти е бил в 48 полк в Добруджа, това значи, че е бил най-вероятно над 30-годишен, и към момента на мобилизацията през 1915 г. той се е водил на отчет в 8 или 31 полково военно окръжие, т.е. бил е жител на някоя от следните околии: Варненска, Провадийска - те са били в 8-мо ПВО, или Преславска, Осман-пазарска или Ески-джумайска(Търговишка) - те са били в 31-о ПВО. Ако е бил в 1 до 6 рота на 48 пп - значи е бил от 8 пво, ако е бил в ротите от 7 до 12 - значи е бил в 31 пво.
Сега, честно казано бях озадачен от съобщението, че е убит при Тутракан. Без да съм 1000 % сигурен, мисля, че през септември 1916 48 пп е воювал при Добрич. Дали няма някаква грешка, не знам...
Поздрави
Comment
-
48 пехотен Дойрански полк е сформиран през септември 1915г. във Варна; състав: 4 дружини, 1 картечна рота, 61 офицери и 3 885 войници.В битката при Тутракан участват само две дружини от полка, които действат съвместно с 19 пехотен Шуменски полк при форт ¹ 6 и форт ¹ 5; другата част от полка е в състава на Варненския подвижен резерв ( т.н. "Варненски войски", впосл. "Добрички войски" )SEMPER AGRESSUS
Comment
Comment