Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Ренесанс

Collapse
This is a sticky topic.
X
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Ренесанс

    В човешките разбирания, чрез образованието, средата и ежедневните разбирания, често са вкоренени понятия, с които съзнанието е свикнало дотолкова, че без тях не може да оперира. То ги използва без да си дава сметка за истинския им смисъл. Така е и с термина Ренесанс. Думата е от латински произход и означава "раждам отново". В изкуството с нея се обозначава стила в архитектурата, литературата и изобразителното изкуство, създаден в Италия и Западна Европа между 1400г. и 1600г. и характеризиращ се с възраждането и използването на класическите форми от Древността. Историците използват термина, за да определят процеса на възраждане на изкуствата и науката през 14 -16век, започнал в Италия и разпространил се в другите европейски страни. Някои отиват още по-далече и използват Ренесанса, за да дефинират дълбоката промяна в начина на живот и светоусещането на европейския човек, маркирала прехода от Средните векове към Новото време. Постепенно понятието се налага из целия свят със значение на възраждане на блясъка, могъществото и славата от минали времена на възход и промяна в мисленето на хората свързано с този процес. Под различни форми, но с подобно универсално значение, терминът се среща в историята на много народи и култури, включително и в българската.
    Причините за различния обем, влаган в понятието Ренесанс са основно две. Първо, в историята винаги се редуват възходи и падения, и не е трудно да се приложи термина към даден процес на възобновена мощ. Второ, както отбелязва С. Хънтингтън: "Историята на човечеството е история на цивилизации. Всяка цивилизация разглежда себе си като център на света и пише собствената си история като основен драматичен сюжет в историята на човечеството". И тъй като европейската цивилизация е господстваща във военно-политическо и културно отношение в света след 16 век, тя налага своите стереотипи в образованието и науката на другите култури. Изучаването на европейската история се превръща в световно явление и понятия, като Древност, Средновековие, Ренесанс, Реформация, Велики Географски Открития навлизат повсеместно по света.
    Преди да достигне обаче тази ера на всеобщ напредък, така наречената Западна цивилизация, преживява един период на относителен застой, наричан от нея Средновековие и обхващащ времето от падането на Римската империя до началото на настъплението на европейците срещу другите цивилизации. Периодът е специфичен и се отнася естествено до Европа и Средиземноморския свят, а не до арабската, индийската, китайската или американските цивилизации, където такова разграничение във времето не е приложимо. Отговорът на въпроса, как този регион с неговите нестабилни и сравнително неголеми държавни образувания, с малобройни човешки, икономически и съответно военни ресурси, успява да надмине значително по-богатите и по-населени държави в Азия и Северна Африка, при това не само във военно-политически, но и в научно-технически план, е нееднозначен и се съдържа именно в обстоятелствата довели до формирането и развитието на Европейската цивилизация.
    Западноевропейската цивилизация като понятие датира от Средновековието. Нейните граници са не толкова физически или географски, колкото религиозни и езикови. От Римската империя тя наследява като свои отличителни белези латинския език и християнството. Въпреки съществуващото мнение в обратното, именно християнската църква спомага за съхраняването на голяма част от античното наследство и запазва в ограничени форми науката и образованието през Ранното Средновековие. Епохата на Преселение на народите (или "Тъмните векове", както Запада я нарича) и последвалите арабски нашествия нанасят силни удари на Запада. Загубени са Африка и Близкия Изток; Източната част на империята - Византия се формира като отделна цивилизация, бореща се с Запада за влияние над Източна Европа. От друга страна християнството се разпространява на север към Германия, Скандинавия и Балтика и така тези райони се приобщават към цивилизационния ареал на Запада. Средиземно море на юг се превръща в гранична зона между Запада, Византия и мюсюлманите.
    С намаляването на народностните и племенни преселения и стабилизирането на населението и държавните образувания започва процес на реинтеграция, на възстановяване на търговските и културни връзки в Западния свят. Силен тласък в това отношение дават Кръстоносните походи. Те са първата масова проява на Запада като цивилизация. Генерират се огромни парични потоци, които преминават в ръцете на италианските търговци и банкери, ордена на тамплиерите и други организации, занимаващи се с транспортирането на кръстоносците и организацията на техните походи. За първи път западноевропейците като цяло се сблъскват с арабската култура.
    Арабската цивилизация, играейки ролята на посредник между Изтока и Запада по това време е постигнала значителни успехи в науката и архитектурата. Усвоявайки античното наследство от завладените територии, а така също и технологичните открития на Изтока - хартията, барута, компаса и т.н., тя изиграва огромна роля в световния научен прогрес по онова време. Сериозни постижения оставят арабите в науки като математиката, медицината, астрономията, химията. Но арабите не са само посредници и завоеватели. Техните кораби дълго преди европейските достигат до Занзибар, Мадагаскар, Индия,Китай и Корея. Арабски географи кръстосват почти целия познат свят и оставят описания и карти, голяма част от които ще се използват и от европейците. Основни средища на арабската цивилизация са Багдад, Кайро, Александрия и Кордова - градове със стотици хиляди души население. Последните два са от голямо значение и за Европа, тъй като се превръщат в центрове за обмен на стоки и идеи между Изтока и Запада.
    Кръстоносците влизат в контакт и с друга, не по-малко известна цивилизация на Средновековието - Византийската. Възходът на Византия започва от упадъка на Рим. Докато в Западна Европа нашествия и войни рушат древните паметници на Римската цивилизация, на изток цари относителен мир. Във Византия през ранните и векове се намират три от най-големите културни средища на Древността - Александрия, Антиохия и Атина. Но най-значима роля във Византийската империя играе Константинопол - столица на империята, дълго време най-многочислен град Европа (100-700х. жители през различните периоди), търговско средище и граница между Изтока и Запада. Византийската култура се изгражда чрез смесването на елинистическите традиции на миналото, изискванията на християнската религия и влиянието на източното изкуство. До X век тя е водеща в Европа и оказва влияние върху славяните и Апенинския полуостров - Равена, Бари, Таранто, Палермо, Рим, но най-вече Венеция. Дълго време владееща територии в Италия, империята създава там своя диаспора от емигранти и заселници, които през XIII-XIV век ще допринесат много за Италианския Ренесанс, запазвайки и предавайки античното наследство и сами създавайки забележителни образци в изкуството - църкви, мозайки и пр.
    Контактите с тези две цивилизации изиграват съществена роля за разширяване кръгозора на европееца, спомагат за неговото ново светоусещане и за разклащане устоите на догматичния църковен мироглед..
    Значим фактор в историята на Европа през Късното Средновековие е постепенния упадък на властта на Католическата църква. Непрестанната и борба със светските владетели за върховенство в Западния свят води до нейната намеса в светските дела, нещо неприемливо както за монарсите, така и за зараждащата се класа на интелектуалците. Силен удар по престижа на Рим нанасят императорите на Свещената Римска империя, на чиито домогвания в Италия се противопоставят папите. Фридрих II (1214-1250) пръв формулира тезата за ненамеса на църквата в управлението на държавите. Въпреки усилията на папите тези идеи остават в съзнанието на европейските владетели и представляват основа за бъдещата Реформация.
    Други причини за подриването на влиянието на църквата са: борбата за инвеститурата (правото да се назначават епископи), слабостта на изборната система на папите, разпространението на ереси, съпротивата срещу стремежа и да контролира всички области на обществения живот.
    Но решаваща роля за разрива и с реалния живот играе нейното противоречие с икономиката - църквата заклеймява трупането на пари за лична облага, забранява лихвата като противоречаща на християнските постулати за милосърдие и любов към ближния. Нейния възглед за парите само като средство за обмен на предмети за потребление при равностойни условия се основава на Аристотеловата теория за чистата природа на парите. Опирайки се на недвусмислени пасажи от Библията (Лука, VI, 35: "Давайте, без да се надявате да получите в замяна и наградата ви ще бъде голяма"), църквата забранява заемите с лихви на съборите в Арл (314г.) и Никея (325г.). Впоследствие съборът в Аахен (779г.) забранява дори на миряните да дават заеми при лихви. Решенията са потвърдени на съборите в Латран (1179г. и 1213г.), като лихварството е обявено за грях и е забранено виновните да бъдат погребвани в християнска земя.
    Обаче в променящия се свят на Късното Средновековие, поддържането на това схващане на всяка цена поставя началото на разрива между християнската мисъл и икономическото развитие. Затворена в самоиздържащите се стопанства, където широко е разпространено плащането в натура, икономиката на Ранното Средновековие лесно се приспособява към това изискване. Но когато се заражда пазарната икономика, то се оказва пречка пред развитието и, още повече, че Европа от края на Римската империя до откриването на Америка изпитва недостиг на злато и защото църквата в крайна сметка не отчита, че предприемачеството е свързано с риск и не може да се развива без някаква форма на кредит.
    Така при наличие на парични средства, паричен пазар няма и дълго време това спъва създаването на банки и търговски организации.
    Такива се появяват едва през XII век със зараждането на свободните и полунезависими търговски градове - нов фактор в политическото и икономическото развитие на Европа. Те се създават главно в двата търговски ареала - Северноевропейския (Северно и Балтийско море) и Средиземноморския, въпреки че има и изключения като Новгород и Берген. Постоянно в борба с феодалните владетели, нашественици, пирати и помежду си те изграждат търговски съюзи за защита и регулиране на търговията (Ханза в Северна Европа - XII-XVII век, Ломбардска лига в Италия - XII век). Също така разширяват търговската мрежа и обмен в Европа, а конкуренцията помежду им тласка икономиката напред.
    Небивалият разцвет на международната търговия през XII-XIV век засилва мощта на търговските градове и републики. Всъщност търговията между народите никога не е прекъсвала. По пътищата начертани още в Древността, като прочутия път на коприната и арабските морски пътища към Индия и Китай се пренасят както редки и ценни стоки, така и умения, идеи и изобретения и дори религии и вярвания. С установяването на кръстоносните държави в Близкия Изток и разцвета на Средиземноморската търговия се увеличава обема на доставките за Европа като те достигат и най-отдалечените и краища - Ирландия, Шотландия, Скандинавия и Руските княжества. Европа започва да използва източни изобретения като барута, хартията, печатането и компаса, на свой ред ги доразвива и постига значителен технологичен напредък. Към края на XV век океанския платноход с оръдия и компас на борда, получените знания от араби и пътешественици като Марко Поло ще и позволят да започне своята епоха на Великите Географски Открития., а техниката на печатането да повиши образователното ниво, да подпомогне разпространението на идеи из своите предели.
    Значителен прогрес Европа постига и в образованието си. Появяват се първите университети - в Болоня (1088г.), Оксфорд (1214г.), Париж (1215г.). През XIV век университетската мрежа покрива цяла Западна и Средна Европа, от Толедо до Краков. Наистина тя е под строгия контрол на църквата, но въпреки това големи личности на епохата като Ян Хус и Джон Уиклиф, по ирония на съдбата нанесли първите по-сериозни удари върху мощта на католическата църква, са именно университетски възпитаници. Обаче университетите на Средновековна Европа не удовлетворяват нуждите на новата търговска класа. Тя включва личности с множество интереси, едновременно търговци, банкери, дипломати, военни, пирати и предприемачи те се нуждаят от многостранни познания по география, дипломация, финанси, политика, навигация, чужди езици. Университетите по онова време наблягат на философия, теология и мъртви езици като латински и гръцки - знания с малка практическа стойност за търговеца. Нуждата от специално светско образование се осъзнава първо в Ганд, Венеция и Генуа, където през XIII век се създават първите светски училища като Есекът в Генуа.
    Във връзка с практическите нужди напредва и науката. Преоткриват се знанията от Древността, значителен напредък има в астрономията, свързаната с нея навигация и военното дело. Появява се артилерията и съответно се развива металургията. Първите доменни пещи се появяват през XIV век. Развива се минното дело - изчерпването на запасите по повърхността кара миньорите да навлизат все по-надълбоко в земните пластове. От старите занаяти се заражда нов стопански отрасъл - промишлеността.
    Нейното начало е свързано с натрупването на капитали в ръцете на европейските едри търговци, като последните стават организатори на манифактурни предприятия. Връзките с чужбина им дават възможност да закупуват сурови материали в големи количества отвсякъде, да организират обработката и продажбата им на едро зад граница. По такъв начин във Фландрия, Флоренция, Сиена и т.н. , старата връзка майстор-клиент в рамките на средновековния град се разкъсва и като необходим посредник се оказва търговеца-предприемач, продаващ стоката из цяла Европа. Получените суми били използвани за разширяване на предприятието или за кредит на търговци, дори на европейски владетели. Така се постига и значителен прогрес в банкерството. Италианските търговци успяват да акумулират огромни капитали и да създадат големи банки като генуезката Ла Каза Сан Джорджо, изграждайки една доста развита и удобна система от кредити. И тъй като търговията е повсеместна, започват и първите международни спекулации с пари и злато. Но най-важното е, че се въвежда заплащането с чекове и менителници, разпространяващи се наред с металните пари - едно несъмнено улеснение за търговеца и предшественик на книжните пари.
    През XV век новата класа на банкери, търговци, предприемачи и кондотиери налагат властта си в италианските градове-републики. Разкъсвана от търговско съперничество и класови конфликти Италия първа в Европа извършва своя преход от Средновековието към Новото време.
    За изумителния възход на италианските търговски градове спомагат множество фактори, които най-общо могат да се разделят на вътрешни и външни. За да се разберат последните, трябва да се разгледа политическата карта на европейския континент през XIV-XV век. По Иберийския и Балканския полуострови се водят почти непрестанни войни между граничните християнски кралства и исляма. Две от най-силните европейски кралства - Англия и Франция са вплетени в Стогодишната война (1337-1453) помежду си. Населението им, тормозено от войни и епидемии постоянно намалява (например Франция при 17 млн. население в началото на XIV век, към средата на XV век има едва 10 млн. жители). Двете страни се разкъсват от вътрешни междуособици като войната на Розите в Англия (1455-1485) и селски въстания ( Жакерия във Франция - 1356г.; Въстание на Уот Тайлър - 1381г. в Англия) и се намират в сериозна икономическа криза. На изток хлабавата Свещена Римска империя, обединяваща множество полунезависими територии и народи се разпада неудържимо. Швейцарските кантони се борят за независимост; в Чехия се водят Хуситските войни (1419-1434) На север Тевтонският орден воюва с крайграничните славянски държави (Кралство Полша и Литовското княжество); Ханзата враждува със Скандинавските кралства. На юг Италия е практически независима от Империята. Още по на изток руските княжества тепърва се съвземат от монголските нашествия и представляват още една размирна граница на европейската цивилизация. Така единствените сравнително стабилни райони на Европа през XIV-XV век са Италия и донякъде Фландрия. Те са и районите, където се зараждат новите капиталистически отношения.
    Италия през XIV век е смесица от търговски градове републики и комуни; няколко феодални държавици; Папската област около Рим и Сицилианското норманско кралство на юг. Наследница на голям брой антични паметници, италианската средновековна култура се влияе от Готиката и Романското изкуство на север и Византийското и Арабското изкуство на юг. На полуострова така и не се формира единна държава. Още Макиавели посочва, че голяма роля за това играе Католическата църква: ’’Папите - пише той - са били недостатъчно силни, за да обединят Италия, но достатъчно силни за да попречат на всекиму другиму да я обедини “. От значение е и дълготрайното византийско присъствие, неуспеха на лангобардите да изградят централизирана държава, съперничеството за полуострова между Византия, Франкската империя и арабите. Ловко маневрирайки между тези сили, италианските държави успяват да оцелеят до XI век, когато Кръстоносните походи изменят тяхното значение в Европа. Възползвайки се от благоприятното си географско положение италианците извличат максимална полза от кръстоносните походи. Начело излизат градове като Венеция, Генуа и Пиза. В техни ръце преминава средиземноморската търговия и част от окупираните територии, които са организирани като бази на флота и пазари.
    Забележителен пример в това отношение е Венеция, най-многочисления град в Италия през XIV век. Възникнал в делтата на р. По към 500 г пр. н. е. Като рибарско село, населението му се попълва през V-VI век от бягащи от варварските нашествия римляни. Новите обитатели укрепват бреговете на лагуната, регулират водата в канали, издигат първите големи сгради. Устояват на нашествията и през 697г. извоюват правото на свой предводител - Дож от Византия. Основен поминък в началото е производството на сол и риболова, към IX е усвоено производството на прочутото венецианско стъкло, а към XIV век е изобретен кристала. Венецианските кораби - галери и нефове, кръстосват Средиземно и Егейско море. Основният им пазар е отначало Византия, после Триполи и Тир, след 1205г. корабите им навлизат в Черно море, а на Запад достигат до Фландрия и Англия. През 1170-1180г. обаче се появява конкуренцията на Пиза и Генуа. С последната се водят множество войни без решителен успех през 1198, 1261, 1275, 1378-1381г. Конфликтите с Византия водят до Четвъртия кръстоносен поход и превземането на Константинопол през 1204г. Византия получава Крит, Корфу и други бази, но впоследствие губи двубоя си с Генуа за Черно море. Венецианската дипломация е най-добрата за времето си, на нея републиката дължи оцеляването си до края нa XVIII век. Братята Поло, също Венецианци, са първите европейци през Средновековието достигнали Китай и Индия и оставили след себе си описания и пътеписи, които разширяват кръгозора на европейците. Складовете на Венеция са първата значителна търговска борса на Европа.
    Наред с пристанищните градове се утвърждават и градове като Флоренция и Милано, отдалечени от морето, но разчитащи на зараждащата се промишленост. Милано е вторият по големина град в Италия, търговски център между Венеция, Генуа и Южна Германия, с добре развито производство на платове, оръжие, а по-късно и на хартия. Флоренция произвежда платове и коприна, развива значителна банкова дейност. В управлението на италианските градове е силно участието на аристократичните родове, които за разлика от Франция и Германия се занимават с търговия и банкерство. Наред с това италианските градове единствени запазват под някаква форма демократичните републикански традиции на Древността. Наистина съсловните представителни институции са разпространени из цяла Европа (Генерални Щати, Ландтаги, Кортеси и т.н.), но само в Италия те имат реална власт.
    Наследници на комуните и синьориите от XII век, италианските републики от Късното Средновековие, управлявани обикновено от най-богатите родове, не са демократични от съвременна гледна точка, но за времето си са нещо уникално.
    Към средата на XIII век търговията е навлязла в нов по-висш етап от този на пътуващия търговец. Използват се цели флотилии, които се ръководят от Италия, където търговците се сдружават в корпорации. Появяват се застраховането, кредитнaтa дейност, първите банки. Огромните парични потоци пораждат и невиждан разцвет на културата.
    Ренесансовото изкуство има предимно естетически характер. Но Ренесансът е не толкова едно възраждане на изкуството в истинския смисъл на думата, както са смятали ренесансовите творци, наричащи Средновековното изкуство “варварско”. Естетизма на Ренесанса се изразява в схващането за изкуството като самостоятелна значима сфера на човешката дейност. Ренесансовото изкуство със своята разкрепостеност се вписва чудесно в мирогледа на богатите и предприемчиви търговци. Тези големи частни меценати подтикват артистите и интелектуалците да разчупят религиозния канон и да се обърнат към обикновените теми и сюжети. Тясното им сътрудничество върви ръка за ръка с общи философски възгледи. Теоретиците хуманисти, а и художниците откриват по свой начин една нова универсална хармония между Човека, Природата и Бога; от свещеното вече блика красота. Градският човек индивидуалист се превръща в обект на изкуството. Хуманистичното изкуство на Ренесанса изразява философията и въжделенията на своите клиенти - свобода, амбиция, разгръщане на личните таланти, удоволствие и могъщество на богатството.
    Ренесансът създава цяла плеяда от знаменити творци - от Данте и Джото до Ботичели, Леонардо Да Винчи, Микеланджело и Рафаело, няколко поколения скулптори, писатели, архитекти и художници създават стил, който Европа ще експлоатира в седващите 200 г. до появата на Барока. Но най-важното постижение на епохата е промяната на светоусещането - светът вече се възприема не като изпитание и преход към един по-добър живот, а като място където си заслужава да се живее.
    Новите идеи се разпространяват бързо. Италианските градове използват във войните помежду си наемници от Севера; последните както и италианските търговци разнасят славата на цветущите италиански градове. В Нидерландия, Франция, Германия възприемат новото изкуство и начин на мислене. Създават се собствени национални школи, като Фламандската школа на реалистите, появяват се творци като Ян Ван Айк, Франсоа Рабле, Хуберт, Албрехт Дюрер, Еразъм Ротердамски.
    Краят на XV век е характерен с прираст на населението и формиране на централизирани монархии - Англия, Франция, Испания; разцвет на държавната администрация; упадък на рицарското съсловие, породен от появата на огнестрелното оръжие. Тези монархии вече разполагат с многобройно население и силни армии, т.е. ресурсите необходими им да започнат борба помежду си за господство над Европа.
    Обаче XV век е век не само на интеграция на държавите, но и век на големи политически трансформации. Турската експанзия е неумолима - през 1453г. пада Константинопол, през 1475г. са загубени черноморските колонии на Генуа. Султаните не прекъсват търговията, но я правят нерентабилна чрез високи данъци. В условията на постоянен упадък и засилена конкуренция помежду си италианските градове търсят алтернатива и тяхната търговия постепенно се измества на Запад към Иберийския полуостров и Атлантическото крайбрежие. Натам се устремяват и натрупаните капитали. Италианските търговци навлизат дълбоко в обществените и икономически структури на Иберийския полуостров, завършващ своята Реконкиста. От 1415г. португалски кораби, подпомогнати от генуезците започват системно да изследват Атлантическото крайбрежие на Африка. През 1445г. е достигната Гвинея, през 1488г. нос Добра Надежда. В надпреварата за нов морски път към Индия се включва и Испания. Именно генуезки са капиталите, с които испанската кралица Изабела финансира знаменитата експедиция ня Колумб, бележеща символично края на Средновековието и началото на Новото време.
    Ренесанса трае само два века, но Европа променя своето отношение към света - той вече е по-широк и разнообразен и крие необятни възможности за европееца, който изоставя средновековните си предразсъдъци и търси своето ново място в един променящ се свят. Плуралистична Европа, разделена на няколко големи и множество малки страни, борещи се помежду си за контрол над региона е най-динамично развиващата се част на света през XV-XVI век. Настъпва периода на разцвета на Европейската цивилизация, белязан от Великите Географски открития, Реформацията и Буржоазните революции.
    We don't see things as they are, we see them as we are
    ---Anais Nin----

    #2
    Темата няма нужда от "вдигане" и е бая старичка, но въпреки това, понеже ме интересува, имам няколко въпроса по горния доклад (много приятен материал).
    Така единствените сравнително стабилни райони на Европа през XIV-XV век са Италия и донякъде Фландрия.
    Това съждение удобно обяснява появата на "новите капиталистически отношения". Но защо ми се струва, че Италия, която безспорно "дърпа напред", съвсем не е толкова "стабилен" или спокоен регион. В района действат големи наемнически компании - истински армии, които смущават реда и спокойствието на буржоата, откупващи се от тях периодично с големи суми, не липсват и междуособни и завоевателни войни, както в Севера, така и в Юга на Италианския ботуш - и това през целия 14 век, 15-ият, да речем, е може би малко по-спокоен, поне по отношение на чуждите нашествия, които са възобновени в неговия край. Що се отнася до "спокойствието", определено по-подходящи за тази х-ристика региони са споменатата Фландрия, Бургундия и съвременна Германия. Та, не е ли малко заблуждаващ този фактор, чиято състоятелност според мен не издържа на критика? И още - Берген и Новгород не са ли част от Северна Европа, защо са определени като "изключения"?
    A strong toun Rodez hit is,
    The Castell is strong and fair I wis...


    блог за средновековна балканска история

    Comment


      #3
      Фландрия през 14 век направо е умряла от спокойствие! Куртре, Монс ан Певел, Розебек.


      thorn

      Средновековните църкви в България

      Comment


        #4
        Thorn написа Виж мнение
        Фландрия през 14 век направо е умряла от спокойствие! Куртре, Монс ан Певел, Розебек.
        Не му е чиста работата на източника за горното съждение
        A strong toun Rodez hit is,
        The Castell is strong and fair I wis...


        блог за средновековна балканска история

        Comment


          #5
          Еха, това даже съм забравил, че съм го писал някога. Било е преди.....15 години, ако не и повече
          Иначе ако теглим чертата сте прави - спокоен регион през четиринадесети век няма, дори и Бургундия и Германия, ако се замислим
          We don't see things as they are, we see them as we are
          ---Anais Nin----

          Comment

          Working...
          X