Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Испанската гражданска война

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Испанската гражданска война

    Испанската гражданска война 1936-1939 г. – прелюдия и генерална репетиция за Втората световна

    На 17 юли 1936 г. генерал Франциско Франко повежда разбунтували се части от испанската армия срещу легитимното правителството в Мадрид. Започва тригодишният кървав сблъсък между двата големи испански политически блока – Национален фронт и Народен фронт. Конфликтът остава известен в историята като Гражданската война в Испания. И до днес опитите за анализ и оценка на това събитие предизвикват изблици на силни емоции, особено отчетливо изразени спрямо личността и делото на ген. Франко. Мненията за него са полярни и абсолютно несъвместими – от “маша” на фашизма до “спасител” на Испания от заплашващата я съветизация?
    * * *
    Изборната победа на обединяващия анархисти, социалисти и комунисти Народен фронт (Frente popular) на 16 февруари 1936 г. изиграва ролята на детонатор. Доминираният от леви либерали нов кабинет много скоро е компрометиран от масови анархистични изстъпления из цялата страна. Заплахите с наближаваща “октомврийска революция” не толкова стряскат, колкото консолидират консервативните кръгове и сили – едрата буржоазия, крупните земевладелци, църквата, военните. Както и централистично настроените политически фактори, които с особено безпокойство наблюдават усилващите се сепаратистични стремежи на баски и каталунци. Всички те са обединени не толкова от стремежа за реставрация на монархията, колкото от идеята за национално възраждане (Alzamiento nacional).
    На 13 юли 1936 г. представители на Републиканската гвардия убиват Хосе Калво Сотело, един от лидерите на консервативната опозиция в испанския парламент и ръководител на дясната монархистическа организация “Обновление на Испания”. Правителството отказва да привлече към съдебна отговорност извършителите на убийството. Така нажежаваната от години атмосфера на ненавист между двата основни лагера в испанския обществено-политически живот достига точката на кипене и страната изпада в пълен хаос. Това е сигналът за намеса на военните.
    Те се надигат първо в Мароко (сутринта на 17 юли), а веднага след това и в Андалусия, в Северна и Северозападна Испания. Първоначално за ръководител на антиправителствените сили е избран генерал Санхурхо, но след неговата смърт вследствие на самолетна злополука начело на бунтовниците застава генерал Франсиско Франко. Първите въстанали части са тези на Испанския чуждестранен легион (11 000 човека) и на мароканските поделения от Африканската колониална армия (14 000 бойци). Те бързо завладяват градовете Сеута и Тетуан в Испанска Африка. На следващия ден заговорниците, надигнали се на Иберийския полуостров, завземат градовете Кадис и Севиля. Гражданската война в Испания започва. В началото й въстаниците разполагат със 150 000 души, а на страната на правителството са 110 000 войници и офицери. Ген. Франко обаче има да решава сложен логистичен проблем – как да прехвърли на континента своя челен отряд - разположените в Мароко войски, без да попадне под огъня на блокиралите Гибралтарския проток верни на правителството в Мадрид бойни кораби? Този жизнено важен за успеха на кампанията въпрос бива разрешен успешно с германска помощ. Хитлер предоставя на генерал Франко 20 транспортни самолета “Юнкерс” JU 52, които, ескортирани от изтребители “Хайнкел” Не 51 от края на юли до средата на октомври 1936 г. превозват от Северна Африка на материка 14 000 войници и близо 300 т военни материали.
    Прехвърляни на континента, антиправителствените сили се обединяват с тези на територията на страната и под командването на генералите Франсиско Франко, Емилио Мола и Гонзало де Ляно веднага настъпват към Мадрид. Само за три дни в ръцете им попадат 23 крупни населени пункта. Опитите на техни привърженици за метеж в столицата и в Барселона обаче се провалят и са бързо подавени от републикански настроени части.
    * * *

    Една от най-важните отличителни особености на Испанската гражданска вояна е активната и многостранна чужда намеса в нея. Събитията в Испания предизвикват изключителен обществен резонанс из целия свят и буквално го разцепват на два лагера, всеки от които храни дълбоки симпатии към една от сражаващите се страни и се опитва да й окаже всяческа подкрепа. Така Гражданската война на Иберийския полуостров прераства в морален и идеологически сблъсък с планетарен мащаб.
    Германия е сериозно обезпокоена от опасността Испания да се превърне в комунистическа държава. Ако това се случи, разсъждава Хитлер, ние ще се окажем притиснати между два комунистически блока – съветски на Изток и испанско-френски (доколкото един подобен на испанския Народен фронт се е устремил към властта в Париж) на запад. И когато Москва ни нападне, ще се окажем смазани между тях. Но не само тези малко пресилени опасения ръководят фюрера. Той много добре разбира, че завоюването на стабилни позиции в Испания е равнозначно за Германия на осигуряването на стратегическа база, в каквато тутакси се превръща Пиренейският полуостров. Той е не само плацдарм в тила на Франция, но и пункт за контрол върху комуникациите към Африка.
    Тези геополитически съображения на Фюрера, споделяни напълно и от италианския дуче Б. Мусолини, мотивират двамата вождове към вземане на решение за оказване на мощна подкрепа на силите на ген. Франко. В Германия за тази цел е формирано специализираното съединение “Легион Кондор” (под командването последователно на генералите Шпеерле, Рихтхофен и Фолкман), в коего влизат авиационни и бронирани подразделение с обща численост от 5500 души, които разполагат с 500 бойни и транспортни самолета. Хиляди други офицери на вермахта участват дейно в организацията и обучението на франкистката армия. За размеха на германската военна помощ свидетелства фактът, че след края на войната над 26 000 немски военнослужещи получават специални отличия за участието си в нея.
    Още по-щедра е помощта, оказвана на франкистите от Рим. На тяхна страна в Испания се сражават 80 000 италиански бойци, а материално-техническата помощ се изразява в доставянето на 1000 самолета, 2000 оръдия с различен калибър, 1000 бронирани бойни мащини, 3400 картечници и 10 000 единици ръчно огнестрелно автоматично оръжие. Дислоцираните в Испания италиански авиационни части извършват около 5300 бомбардировки срещу населени места и позиции на републиканската армия, по време на които са хвърлени над 11 500 т бомби.
    В намесата си в един уж вътрешен конфликт не остава назад и лагерът на “прогресивните сили”. Москва доставя на републиканците 300 000 пушки, 10 000 картечници, 400 бронирани бойни машини и 400 самолета. На испанска земя действат 2000 съветски пилоти, техници и офицери, голяма час от които са от разузнавателните служби на Червената армия и НКВД. Начинът, по който да бъде оказвана военна помощ на “испанските другари”, предизвиква остър спор в Кремъл между Сталин и М.Тухачевски. Вождът настоява в Испания да бъдат изпратени редовни армейски части – авиация, танкове и артилерия. Маршалът възразява, че Червената армия не е на толкова високо равнище, “че да я демонстрираме на Запада” и по този начин да “разкрием все още съществуващите в нея недостатъци пред очите на настоящи и бъдещи врагове”, което освен това ще е неизбежно съпроводено със значителни загуби. Затова Тухачевски, в момента на спора заместник-министър на отбраната, предлага на испанска земя да бъдат изпращани само доброволци, като приоритет се отдава на офицерите от запаса. Политбюро подкрепя гледната точка на Тухачевски, с което още повече изостря скритата неприязън на Сталин към изтъкнатия военачалник.
    Друга много съществена помощ за републиканските сили са формираните на доброволен принцип Интернационални бригади от “антифашисти”, чиято обща численост достига около 35 000 души от 54 националности. Създадени са общо 7 интернационални бригади (11-а, 12-а, 13-а, 14-а, 15-а, 129-а и 150-а), които от октомври `1936 до октомври 1938 г. воюват на страната на републиканското правителство, като взимат активно участие в отбраната на Маодрид и другите крупни сражения.
    В действителност заемането на позиция по въпроса е не само политически, но и в значителна степен и морален акт, опиращ до избора на по-малкото зло. Политическата теория и практика на франкизма от възникването му през онези дни до неговия край е достатъчна добре известна. Много по-малко, поне у нас, се знае за поведението на републиканските войски и международните им помагачи (значителното мнозинство от които са наивни идеалисти) по време на войната. Отношението към религията в републиканската зона, свеждащо се до взривяването на църкви и манастири и масовите екзекуции на свещеници и монаси, значително подкопава международния имидж на Републиката. Допълнителен удар му нанасят противоречията между трите й основни движещи сили – отрядите от комунисти, социалисти и анархисти. Връхната точка на постоянните им междуособици е извършеното от комунисти масово клане на антисталинистки настроените анархисти в Барселона през лятото на 1937 г. Стотиците трупове по улиците на града, незабавните разстрели по присъда на действащите на конвейерен принцип Военнополеви съдилища, не само потвърждават старото правило, че революцията в един момент от развитието си започва да изяжда своите деца. Не е необходима кой знае каква прозорливост, за да се направи паралел със случващото в СССР през същата тази 1937 г. и да се извлекат очевидните заключения за недвусмислените намерения на Вожда на световния пролетариат с престол в Кремъл.
    На този фон репресиите в териториите, завладяни от силите на Франко, т.н. национална Испания, изглеждат като постепенно завръщане на живота в неговото традиционно русло. Контрастът между двата модела за общественополитическо развитие е съкрушителен и предвещава скорошния неизбежен край на гражданския конфликт. Генералисимус Франсиско Франко, доживотен Каудильо на Испания, вожд на партията Испанска фаланга и Главнокомандващ въоръжените сили установява своята диктатура, останала непоклатима до смъртта му през 1975 г.
    Испанската гражданска война е непосредствен предшественик на надигащия се колосален световен сблъсък. Със своята кървава бруталност тя сякаш загатва какво предстои да се случва в най-близко време. Преките и косвени участници в нея си извличат различни изводи и поуки. По няколко причини най-въодушевен от случилото се изглежда Хитлер. Наблюдавал внимателно поведението на Лондон, той решава, че Островната империя ще продължи тази си линия на ненамеса и в един военен сблъсък между националсоциалма и болшевизма. Същата въздържаност с не по-малко основание той очаква и от несъкрушимата задоеканска държава. А помогнал на Франко да затвърди властта си, го счита за сигурен бъдещ военен съюзник.
    След по-малко от две години стана ясно, че и трите хипотези на фюрера са били не просто прекалено оптимистични, а напълно погрешни. Уж изолираният Сталин внезапно се сдоби с могъщи англосаксонски партньори, а считаният за предан на каузата Франко не пряви никакво желание за прикачване към победоносната военнополитическа ос Рим-Берлин-Токио.
    Si vis pacem - para bellum!

    #2
    Благодаря, Hauptman, изложението беше много интересно и аз го прочетох с удоволствие.
    Мисля че ще е интересно да обсъдим чисто военните изводи, които си правят различните страни участнички, защото за Германия, СССР и Италия (а и за многобройните международни наблюдатели) Гражданската война е нещо като полигон за изпитание на доктрини и техника в реални условия. Нямам много време да се разпростирам, но там се повтръждава високата ефективност на новопоявилата се лека и скорострелна противотанкова артилерия (в СССР от това си вадят извод за необходимостта от сериозно противоснарядно брониране), правят се изводи за успешността на доктрините за организация и тактическо приложение на механизирани и танкови съединения (пак в СССР правят извод, донякъде изхождайки от неверни постановки, че мащабните механизирани и танкови съединения не са ефективни и съответно пристъпват към разпускането на формиращите се корпуси). Невците изпитват, общо взето успешно доктрината си за съвместно използване на въоръженията, както и авиационната си организация.

    Comment


      #3
      Да кажете нещо за участието на българите в интернационалните бригади.
      Знам, че после като вземат власта комунистите интербригадистите са зачислени веднага към "управляващата класа". :nod:
      "... Проговаря сам цар Иван Шишман:
      - Боже силни, боже създателю,
      помогни ни с сила и юнашество!
      Бой ще да ся бием на Софийско поле,
      кръв ще леем за Христово име,
      ще прославим християнска вяра."

      Comment


        #4
        selqndur написа
        Да кажете нещо за участието на българите в интернационалните бригади.
        Знам, че после като вземат власта комунистите интербригадистите са зачислени веднага към "управляващата класа". :nod:
        С пропагандни цели,отечественофронтовското правителство популяризира редица увлекателно написани разказчета,под формата на спомени на участници. :secret: Ако ви интересува бих могъл са сканирам няколко стига да ги открия.Запазени документи по които да съдим за реалното участие на българите интербригадисти има малко и за съжаление се побликуват силно ретуширани.Знаят се имената на немалко интербригадисти,както и някои от съединенията сформирани с тяхно участие.По-малко се знае за дейността на тези съединения,бойния им път и реалните им постижения.Интересна е съпоставката на преводите от немски за бългърската преса преди 9 септември 1944г.,на участници в легиона Кондор,касаещи същите събития.

        Comment


          #5
          bigbeer написа
          ...Интересна е съпоставката на преводите от немски за бългърската преса преди 9 септември 1944г.,на участници в легиона Кондор,касаещи същите събития.

          Ако не изисква особени усилия - пускай ! Вчера си взх "Изчезването на Лорка" с Анди Гарсия в ролята на поета , тъй , че съм в темата . Не може да не направи впечатление , че в художествените произведения почти без изключение се симпатизира на каузата на републиканците . Имам предвид не само "Осъдени души" или поезията на Смирненски ...

          Comment


            #6
            Извинявам се,че едва сега видях предложението ти.Известно време не следях форума.Още тези дни ще опитам да направя нещо по въпроса.

            Comment


              #7
              знае се че българи са се били в испанската гражданска война на страната на републиканците, но знае ли някой дали има българи които да са се били на страната на франко по специално например в испанския легион?
              Last edited by ; 27-08-2007, 16:08.

              Comment


                #8
                Накратко - испанската война е била една смахната, хаотична какафония

                Безценни са спомените на Джордж Оруел за участието му във войната - "Почит към Каталуния". Цялата книга я има на английски ето тук, заедно с другите произведения на Оруел:

                The complete works of george orwell, searchable format. Also contains a biography and quotes by George Orwell


                Ако още не сте прочели книгата, направете го при първа възможност. Горещо я препоръчвам на всеки, интересуващ се не само от Гражданската война в Испания, но и изобщо от история

                Comment


                  #9
                  Малко се позабавих,но ето обещаното.Не успях да го сканирам чисто и ще пиша(това много го мразя).Мисля да пусна един откъс само,а другото после,при по -голям интерес.Преписа е от брой 2 страница 4 на ГАЗОВА ОТБРАНА от 1939 г.



                  ЛЕГИОНЪ КОНДОРЪ

                  (Епизоди и поуки оть войната вь Испания)

                  Когато по-младите поколения прелистват страниците на историята,върху които са написани кървавите борби на испанския народь,през 1936-1938 години,ще прочетать и за подвизите на германскиять доброволчески корпус "Легионь Кондорь".

                  По-долу даваме извадки оть спомените на подполковникь фонь Шееле,германски въздухоплавателень аташе вь Испания,за дейностьта на "Легионь Кондорь" печатани вь немското списание "Die Wehrmacht"

                  "Късно презь нощьта на 27.VII.1936 г.параходъть "Узарамо" безшумно напустна Хамбургското пристанище.На борда си той носеше 86 германски доброволци за Испания.Освень това 6 летала оть типа "Хайнкель",малко количество бомби,няколко 2 сантиметрови противолеталски оръдия,както и доста запасни части за тримоторни летала "Ю-52 " и "Хайнкель 51".За неколко дни тези доброволци беха се събрали изь краищата на цела Германия.Сь подаване ръка на най-старшия те се задължиха да заминать за Испания за да помогнать на генераль Франко и наедно сь мене да издържать вь борбата,къквото и да се случи.Никой не знаеше и никой не можеше да ни каже какво ни очакваше.Ние бехме решени да свършиме добра работа.
                  Дните на пътуване по море не минаха безполезно.Опознахме се взаимно и азь опитахь,на основание дългогодишната ми практика,да дамь упътвания и съвети на тези младежи,болшинството оть които още не беха излизали вънь оть границите на Германия,по отношение мъчнотиите на живота вь чужбина и особеностите вь обноските сь романските народи.Това беше една задача,която се показа отпосле много целес ъобразна.
                  Сь закрити светлини прекосихме линията на "червената флота" и безь премеждия стигнахме на 5.VIII.36 г. вь пристанището Кадиць.Тъй като само неколко дни по-рано възстанието тукь беше потушено,азь забранихь всякакво слизане на кея.Освень това требваше всички да помагаме за разтоварването на "стоката",защото параходать ни требваше веднага на другата сутрин да напусне пристанището.Едва що бехме започнали разтоварването на "стоката" профучеха неколко гранати край параходать ни и избухнаха на неколко стотинь метра въ водата камь отсрещния брегь.
                  Прекарахме нощьта на парахода и на сутриньта сь трикратно "ура" благодарихме на капитана и екипажа и изпратихме парахода.
                  Качихме се на влака и заминахме за Севиля,гдето бехме приети оть г-нь Бернхардь,който бе водиль преговорите сь генераль Франко.Бидохме осветлени върху първата ни задача за пренасяне на мароканската армия,което вече беше започнато по въздуха (оть Мароко до Севиля) оть въздушния капитань Хенке оть Дойче Луфтханза.Хванахме се веднага на работа.
                  По въздуха беха пристигнали в Севиля и неколко тримоторни летала Юнкерсь 52.Първото летене се извърши сь 22 мароканци (араби) сь пълно снаряжение.По-късно можа да се нареди така,че да се пренасять по 30 души наведнъж сь едно летало.Първите летения можеха да се извършать безь премеждия,освен две прелитания над Гибралтарь,когато оть страна на два"червени" крайцери се откри стрелба.До колкото времето и условията позволяваха,капитань Хенке използуваше случая за да обучава испански летци и механици.
                  Още на 6.VIII. можаха неколко оть моите доброволци да взематъ участие вь транспортите оть Тетуань за Севиля сь пристигналите по въздуха летала Ю-52.Налагаше се бързина вь действията.Отначало вь продължение на първата седмица,летехме сь 6 летала,4-5 пъти дневно,и пренасяхме колкото можехме.Къмь третата седмица,поради лошо гориво и необходими ремонти на моторите бехме принудени да летимь само сь 4 апарата.
                  Въпреки всички мъчнотии,ние бехме успели вь продължение на единь месець и само сь 42 души персональ,да достигнеме показателните резултати на прелитане,като бехме пренесли: 8899 войника, 44 оръдия, 90 картечници, 137,000 килограма бомби, гранати, муниции и багажь, оть Тетуань (Африка) вь Севиля (Испания)
                  Следь това вече прелитанията ставаха доста затруднени,поради силното обстрелване оть страна на "червената" флота.Требваше да летимь бече на голема височина, а и се показваше вече и липса на гориво.Също и самото пълнене на резервуарите сь бензинь ставаше бавно сь най-примитивни средства: сь кофи, кани и при най-благоприятень случай сь ръчни помпи.
                  Опасностите оть обстрелването се намалиха едва когато на 14 августь, по мое нареждане, въздушниять капитань Хенке наедно сь наблюдателя графь Хайошь нападнаха и доста сериозно повредиха "червения" броненосець "Хайме 1" вь пристанището Малага.Усилената ни работа при все това не мина безь жертви.Къмь средата на августь единь оть нашите апарати загина наедно сь пилота Шулце и механика Цехь при Херець де ла Франтера,гдето беха погребани достойно оть целото население и другарите имь.
                  До като ставаше транспорта,всички останали доброволци,както и спомагателень персональ, започнаха при Табалда (летището при Севиля) да организирать единь видь паркь, една работилница и информационна централа.
                  Започна се усилень монтажь на противовъздушните оръдия и веднага следз това започна сь помощьта на преводачи (драгомани) обучението на испански артилеристи вь обслужване на оръдията.

                  (Следва)
                  Last edited by bigbeer; 30-08-2007, 22:49.

                  Comment


                    #10
                    Не знаех дали да го пусна тук или в майтапи, но съдете сами:

                    распорядок дня пилота М.Ансальдо, воевавшего на Северном фронте, который был приведен в монографии Хью Томаса: 8.30 — завтрак в кругу семьи; 9.30 — прибытие в часть. полеты ни бомбардировку и обстрел позиций республиканцев; 11.00 — игра в гольф в Лазарте; 12.30 — солнечные ванны и купания на пляже в Ондаррето; 1.30 пиво, легкая закуска и разговоры в кафе; 2.00 —ланч у себя дома; 3.00 — короткая сиеста: 4.00 - - шпорой боевой вылет: 6.30 - кинопросмотр: 9.00 - апперитив в баре с хорошим скотч-виски: 10.15 — обед в ресторане “Николас” — военные песни, “военное братство”, всеобщий энтузиазм”...

                    от http://armor.kiev.ua/Tanks/BeforeWWI.../Pirenej2.html


                    thorn

                    Средновековните църкви в България

                    Comment


                      #11
                      Някои интересни данни относно участието на СССР, Германия и Италия в този военен конфликт. Информацията е от книгата на Николай Платошкин "Гражданская война в Испании 1936-39г."
                      Военна помощ от СССР, дадена на Испанската република за периода 1936-1939г.:
                      - 648 самолета/ в това число 293 бр. И-16, 186 бр. И-15.
                      - 347 танка
                      - 60 бронеавтомобила
                      - 1 186 оръдия
                      - 340 миномета
                      - 20 486 картечници
                      - 497 813 винтовки
                      - 862 млн. патрона
                      - 3 400 000 артилерийски снаряда
                      - 110 000 авиобомби
                      - 4 торпедни катера
                      - 400 дълбочинни бомби
                      Общо за визирания период от СССР са изпратени около 500 000 тона товари, и около 3 000 съветски доброволци / в това число 772 летци, 351 танкиста, 100 артилеристи, 204 преводача/.
                      От тях са загинали 138 души, а 32 са безследно изчезнали. Съветските летци са свалили 213 самолета. Общата бройка свалени самолета и от републиканските сили е 345 самолета. В хода на конфликта съветските военни специалисти са обучили около 20 000 военнослужещи от Народната армия на Испания.
                      Военна помощ от Германия, дадена на силите на Франко:
                      - 593 самолета /в това число 136 бр. Ме-109, 125 бр. Не-51, 63 бр. Ju-52, 93 бр.Не-111.
                      - 148 танка от типа Panzerkampfwagen I
                      - 700 оръдия
                      - 6 174 миномета
                      - 31 000 картечници
                      - 157 306 винтовки
                      - 250 млн. патрона
                      - 1 100 000 артилерийски снаряда
                      През периода на конфликта около 30 000 немци са се записали като доброволци на страната на Франко.
                      Около 405 летци на изтребители от легиона "Кондор" са свалили 314 самолета, а други 70 са били унищожени на земята. Пилотите на бомбардировачи са хвърлили общо над 21 000 тона бомби.
                      Загубите на авиационните сили се свеждат до 232 авиомашини / от тях 78 в резултат от авиацията на противника/.
                      В хода на боевете загиват 226 немци.
                      Счита се, че немските военни инструктори подготвят около 50 000 бойци от силите на Франко.
                      Общата военна помощ оказана от Германия на силите на Франко през целия период се изчислява на около 200 млн долара по тогавъшен валутен курс.
                      Военна помощ от Италия
                      - 670 самолета / в това число 348 бр. Fiat CR 32, 100 бр. "Савоя Маркети 81", 64 бр. "Савоя Маркети 79".
                      - 157 танка
                      - 16 бронеавтомобила
                      - 1 930 оръдия
                      - 1 426 миномета
                      - 3 436 картечници
                      - 240 747 винтовки
                      - 324 900 000 патрона
                      - 7 700 000 артилерийски снаряда
                      - 17 000 броя авиобомби
                      - 700 авиационни двигатели
                      - 8 000 автомобили от различен тип
                      - 2 подводници /ще се радвам, ако някой има информация за типа, екипажа и въоръжението им/
                      - 4 есминци
                      За периода на конфликта около 150 000 италиански доброволци са се сражавали на страната на Франко.
                      Италианската авиация е извършила 86 420 бойни полета / в това число 5 138 бомбардировачни/ и провела 266 въздушни сражения. Свалили са 205 самолета и 30 унищожени на земята. Претърпяват загуби от 186 самолета, които данни са вероятно занижени.
                      По време на целия конфликт са убити и ранени около 1 500 италианци, в това число 175 летци, 98 пилота са взети в плен.
                      Около 90 италиански морски съдове са взели участие във войната.
                      Военната помощ дадена от Италия за периода за изчислява на около 700 млн. долара по тогавъшния валутен курс.
                      They march in full battle dress
                      With faces grim and pale
                      Tattered banners and bloody flags
                      Rusty spears and blades...

                      Comment


                        #12
                        Хубава статистика само дето е малко едностранна.Особено в частта за загубите(победите).Това обаче сме го дъфкали доста из предишни теми та само го споменавам.Единственото което ми се видя крайно съмнително на 1 поглед е посочения брой на участвалите Ме-109.Ако съпоставим с известните производствени данни за периода и доставените за Луфтвафе излиза.че или има близо 100-тина нелегално произведени и вкарани в Испания или някой здраво е надписвал.Другото което буди недоумение е откъде италианците са изкопали над 150 танка да ги похарчат там,след като реално започват да произвеждат машини,които можем да наречем истински танкове едва от 1939 година нататък.Отделно ми се губи броя на произведените в испански заводи стотици И-15 и И-16,както и немалкото разглобени такива машини доставени за части.Вярно,че някои от испанските самолети са с двигатели Райт,и оригинални колесници и елементи от оборудването на Къртис,но това не ги прави по-малко руски.Питам се и дали потопените и пленени съветски кораби не трябва да се броят към доставките.Уф сорка за критиката,надявам се да е поне малко градивна.

                        Comment


                          #13
                          Не знам до колко данните са достоверни и безпристрастни, а и не ми се занимава да ги проверявам.
                          По въпроса за авиацията не мога да дам компетентно мнение. Колкото до танковете бройката според мен не е чак толкова завишена. Италианците имат някакъв натрупан опит от операциите в Абисиния, където използват значителен брой танкова техника. А и в случая трябва да се уточни какво следва да се разбира под истински танкове. Машините, които са изпращани в Испания са общо взето най-новото, излизало от заводите на СССР, Германия и Италия. По онова време и Panzerkampfwagen I е бил модерен танк, колкото и смешно да изглежда сега. Изпращането на танкова техника в Испания има доста плюсове. А и не само танкова. Машините се тестват при реални бойни условия, преценят се силните и слабите места, като последните при възможност се неутрализират. Трупа се боен опит, преценят се възможността на бойната техника и какви задачи в бъдеще може да решава. А и нали "Дуче" се хвали, че ще създаде Втора Римска империя. Престижно е да помага на лидер, който копира неговата идеология. Военната промишленост просто си намира добър пазар.
                          They march in full battle dress
                          With faces grim and pale
                          Tattered banners and bloody flags
                          Rusty spears and blades...

                          Comment


                            #14
                            pecheneg написа
                            знае се че българи са се били в испанската гражданска война на страната на републиканците, но знае ли някой дали има българи които да са се били на страната на франко по специално например в испанския легион?
                            Имало е - младият Каназирев ( справка - вж. съответния епизод от "На всеки километър" ) :p
                            SEMPER AGRESSUS

                            Comment


                              #15
                              Не се отговори на зададените въпроси за броя на участвалите българи в интернационалните бригади и съответно дали има българи , които да са се били на страната на Франко !!! Има и медал с указ от 28 май 1974 г. ,,Българи интербригадисти - Испания 1936-1939 '' .

                              Comment

                              Working...
                              X