Посветили сме много страници и обсъждания на въоръжението от ВСВ и по-нататък. Но впреки че вече имаме отделен форум за ПСВ все още някак не сме зачекнали тази тема - с изключение на цепелините и морските проблеми. Иска ми се тук да обсъдим главните оръжия и военни проблеми, присъщи на ПСВ - да не забравяме, че последващото развитие, на което сме отделели толкова внимание се корени именно в този период. Разбира се, не искам да се ограничаваме само до изброяване на въоръжения, а да разширим нещата и до военно изкуство и различни стратегически методи за достигане на превъзходство.
Преди да продължа със съставянето на кратък списък ми се иска да утвърдя едно разделение, което ще е удобно да използваме - под "маневрен период" да разбираме началният етап на военните действия (до края на септември и прословутия "бяг към морето") и "позиционен период" - от края на сепметмври 1914 г. до края на войната.
* вярата в духа и устрема на кавалерията и щиковите атаки
В предвоенния период голяма част от военните смятат, че и в бъдещите конфликти основна роля ще имат кавалерията и пехотата, защото те притежават нужната подвижност и могат със силата на духа и устрема си да пробият строя на врага и да осъществят стремително настъпление. Особено силна е тази тенденция сред французите и тяхната военна школа - поради тази причина пехотата им е обучавана преди всичко на щикови атаки, в по-малка степен на огневи бой и най-вече - на устремна атака. Поради тази причина францудите се отказват от тежката артилерия (тя е запазена в малко от корпусите им) и предпочитат леката скорострелна полева артилерия - доводът е да не се забавят темповете на настъплението и да не се утежнява структурата на дивизиите и корпусите. По същата причина на картечниците не се обръща почти никакво внимание и те са рядко срещано въоръжение сред френската пехота в маневрения период - още повече, че не малка част от френските офицери ги смятат за "оръжие на страхливците" и са сигурни (след проведени учения, разбира се), че пехотата в щурм може по-бързо да преодолее разстоянието, разделящо е от врага и да му наложи щиков бой, отколкото вражеските картечници да я спрат.
Но подобни настроения има и сред немците - техните гвардейски полкове също често ще атакуват "на щик" позициите на французите в маневрения период, стремейки се да достигнат позициите на артилерията. И при подобни атаки затворите на пушките се събират, така че пехотата да не може да разчита на огъня си - предполага се, че това ще подсили стремежа и към настъпление.
* ролята на огневата мощ
Към ПСВ неимоверно нараства ролята на артилерията като войскови род и като ефективно оръжие за война. Това основно е свързано с навлизането на въоръжение на скорострелна средна и тежка артилерия. В последващите военни действия ролята й се оказва многократно по-голяма от предвоенните предвиждания и тя се превръща, поне на пръв поглед, в господстващ фактор на бойното поле.
Все пак, в предвижданията си най-близо се оказват, според мен, немската и руската армии - в първата артилерията е най-многобройна и, което е дори по-важно, тя е най-наситена с тежки полеви оръдия и гаубици. Единствено в немската пехота тежките гаубици (150мм) са стандартно оръжие на дивизионно ниво. Русднаците също разбират ролята й, но икономически са по-слабо подготвени, което се отразява и на наситеността на войската им с тежка артилерия.
При французите, както споменах по-горе господства убеждението, че огневата мощ остъпва на устрема - съответно, те разчитат изключително на леките си полеви оръдия (75 мм).
В маневреният период немците несъмнено имат превъзходство в артилерята, но недостига на тежка артилерия сред французите не е чак толкова голям недостатък, защото дори и тяхната лека артилерия се оказва достатъчно ефективна. Причините за това до голяма степен са свързани с начинът, по който се използва артилерията в началния период - най-масовите боеприпаси са шрапнелните (които на практика представляват метална тръба, напълнена със сачми; подобен снаряд се взривява над бойното поле, като изсипва сноп от сачми надолу, върху главите на пехотинците), които се оказват невероятно ефективни. Причините за това са две: 1) през маневрения период почти винаги пехотата се движи в гъсти колони - пораженията върху които са толкова големи, че дори сравнително неинтензивен артилерийски обстрел може напълно да блокира движението на пехотна част или съединение (шрапнелните снаряди запазват ефективността си както на открита местност, така и на пресечена или гориста - при това, в маневрения период почти никога пехотата не се окопава (което единствено може да я предпази)); 2) в никоя от армиите преди войната окопаването на пехотата на бойното поле не е практика и съответно пехотата не е нито обучена, нито екипирана в това отношение (в най-добрия случай има една лопата на рота) - изключение в това отношение прави донякъде само руската армия.
През позиционният период ролята на арлтилерията привидно се запазва, но в известен смисъл все пак намалява - при многократно по-голям разход на боеприпаси ефективността й е значително по-ниска. И с преминаването към твърди и добре укрепени позиции и липсата на каквито и да е маневри на ниво над батальон шрапнелният огън е все по-рядък - главните боеприпаси вече са фугасните гранати, предназначени да разрушават полевите укрепления. В това отношение немската армия в началото има голямо превъзходство - френските реки оръдия могат да спрат движението на немската пехота, но не и да и навредят ако тя се укрепи - това обаче не важи за тежките немски гаубици.
Следващото нови и революционно огнево средство е картечницата - по онова време тежко и неповратливо съоръжение. Преценката за ефективността му преди войната е различна (въпреки че вече е доказана - особено при потушаване на боксерското въстание). Най-добре екипирани с картечници в началния период са английската и немската армии. Но трябва да се има предвид, че те все пак са относително малобройно средство (в немските пехотни батальони има по две картечници, например), което се ползва по метод, доста сходен с методите на артилерията - един вид, като артилерия за директен обстрел. Картечниците се движат отделно и зад пехотата и се изкарват на позиции след като тя се е закрепила. Най-често се използват за водене на отбранителен огън.
Несъмнено, те се оказват много ефективни и дори при недостатъчна окнцентрация - способни напълно да сломят устрема на нападащата пехота (преценките на французите от преди войната се оказват напълно неадекватни). Постепенно на това оръжие се придава все по-голямо значение и съответно, наситеността на пехотата с него се увеличава, като то навлиза дори на ротно ниво.
Последното огнево въоръжение е магазинната винтовка (не знам дали съм съвсем прав в използвания термин - не предполагам, че ще се намери кой от специалистите ни да ме поправи). По това време тя е основното огнево средство на пехотата, като огънят се организира на подразделения - т.е., често цял взвод или рота (че и батальон) водят залпов огън по обща цел. Поради тази причина огънят често се води на доста големи дистанции - над километър. На прицелната стрелба се отдава сравнително малко значение - основният ефект е морален.
Като извод може да се каже, че производителността на пушечния огън се оказва неимоверно по-ниска от тази на картечния или оръдейния. Ако трябва тези три фактора да се разделят, то на артилерията се пада вероятно 70%, на картечниците - 25%, а на пушките - 5%. Съответно, огънят се оказва средство много по-мощно от настъпателния порив на пехотата. Често се прави изводът, че именно мощта на огневите средства (благодарение на насищането с тях на войската и многократно нарастналата им огнева производителност) оказват главно влияние върху превръщането на войната в позиционна и сковаването на възможността за меньовър.
* организация и комуникация
Военните реалности на ПСВ поставят много съществени проблеми за пръв път, пред военните теоретици и практици. Досегашните военни действия винаги са се водели в относително тесен оперативен театър, с малко оперативни единици и най-вече - тактическото поле на сраженията е било напълно обозримо и поне потенциално контролируемо с
"конвенционални" комуникационни средства - звукови и зрителни сигнали и пратеници-куриери. Още на етапа на разгръщане на масовите армии всички срещат големи пречки най-вече от организационен и комуникационен характер - тези пречки прерастват в криза на етапа на граничното сражение и стават основен фактор в главното сражение - особено между немската, и френската и британска армии. Причините за това са следните:
1. Ширината и дълбочината на оперативният театър на бойни действия, съчетан с многомилионни армии;
2. Сраженията се водят на фронтове с дължина по 200-300, че и повече километра, като в тях са въвлечени основните сили на всяка от страните;
3. Комуникационните вериги между съединенията, армиите и гланвното командване са твърде сложни и дълги, без подходящи теоретични принципи за организирането на трансфера на данни в двете посоки (всъщност, до голяма степен вече става въпрос за мрежа);
Тези фактори оказват огромно влияние върху качеството на командването и координацията на армиите, като бих казал, че значението им за изхода от граничното и главното сражение във Франция е най-голямо (далеч над по-гопре споменатите фактори). Това довежда до изключителна неефктивност на командните решения, както и до ниска производителност на комуникационната армейска система - данните не само че не са в реално време, но на практика се получава ефект на запушване на комуникационните артерии. Причината за това е ниската им производителност и пропускателна способност, сравнени с огромен поток от информация от двете страни.
* планиране и командване
Споменатите в предишната точка нови военни същности оказват огромно влияние и върху плънирането на военните действия и командването им. Главните фактори в това отношение са многомилионната масова армия и неимоверно нарастнали мащаб на бойното поле. В тази точка, в качеството му на основно "въоръжение" ще става въпрос за немския Генерален Щаб. Това без съмнение е едно от основните предимства на немската армия, спрямо останалите - създаването на специализиран орган, чиято основна функция не е командна, а информационно-аналитична. Този военен орган е специално създаден (както и нов тип офицер към него), за да се справи с нарастналия информационен поток и да позволи военните действия да бъдат направени максимално аналитични. Той осигурява оперативното палниране и информационното осигуряване - решенията се взимат от командирите по места и от върховният главнокомандващ (който е отделно звено) централно. Естествено, политическите и глобалните стратегически решения остават в отделен, макари не формален орган - политическото ръководство на страната (което се предполага да е добре балансирано). За първи път този фактор действа по време на войните, довели до създаването на Германската империя и постига пълен успех. Действието му през ПСВ, поне що се отнася до реалните бойни действия е под доста по-голямо съмнение. Впрочем, проблемите тук вероятно идват от другаде и по-нататък ще се опитам да ги очертая по-ясно и да ги осветля по-подробно.
* транспортиране и маневреност
През ПСВ кажи-речи за пръв път (макар "първият път" да е по-скоро през Френско-пруската война от 1870) възможността на войските да се транспортират и да маневрират организирано по ЖП се оказва решаващ фактор за изхода на сражение. На практика, този фактор действа кумулативно с огневите фактори, като довежда до ситуацията, при която отбраняващия се съсредоточава с по-висок темп резрвите си, отколкото е темпа на движение на настъпващите войски. Разбира се, на практика по-важно е умението да се организира ефективно ЖП-превоза на войските и структурата на самата ЖП мрежа - страната с по-висока свързаност и/или организация може да реализира по-високи темпове на прехвърляне или маневриране. Този фактор изиграва ключова роля в разгрома на Втора руска армия в Източна Прусия, например.
В това отношение, през ПСВ започват за пръв път да се използва и моторизиран транспорт за ограничено оперативно или тактическо прехвърляне на войски. Но като цяло, значението на този фактор е доста преувеличено - все още техническите средства, пък и донукъде организацията не са достатъчно ефективни.
Това е едно начално очертаване на проблема, за сега оставям отровните газове, танковете и щурмовите групи и въоръжения настрана - те идват с позиционния период и са опит за разрешаването на неговите проблеми (достатъчно ясно очертани и по време на манервения)...
Преди да продължа със съставянето на кратък списък ми се иска да утвърдя едно разделение, което ще е удобно да използваме - под "маневрен период" да разбираме началният етап на военните действия (до края на септември и прословутия "бяг към морето") и "позиционен период" - от края на сепметмври 1914 г. до края на войната.
* вярата в духа и устрема на кавалерията и щиковите атаки
В предвоенния период голяма част от военните смятат, че и в бъдещите конфликти основна роля ще имат кавалерията и пехотата, защото те притежават нужната подвижност и могат със силата на духа и устрема си да пробият строя на врага и да осъществят стремително настъпление. Особено силна е тази тенденция сред французите и тяхната военна школа - поради тази причина пехотата им е обучавана преди всичко на щикови атаки, в по-малка степен на огневи бой и най-вече - на устремна атака. Поради тази причина францудите се отказват от тежката артилерия (тя е запазена в малко от корпусите им) и предпочитат леката скорострелна полева артилерия - доводът е да не се забавят темповете на настъплението и да не се утежнява структурата на дивизиите и корпусите. По същата причина на картечниците не се обръща почти никакво внимание и те са рядко срещано въоръжение сред френската пехота в маневрения период - още повече, че не малка част от френските офицери ги смятат за "оръжие на страхливците" и са сигурни (след проведени учения, разбира се), че пехотата в щурм може по-бързо да преодолее разстоянието, разделящо е от врага и да му наложи щиков бой, отколкото вражеските картечници да я спрат.
Но подобни настроения има и сред немците - техните гвардейски полкове също често ще атакуват "на щик" позициите на французите в маневрения период, стремейки се да достигнат позициите на артилерията. И при подобни атаки затворите на пушките се събират, така че пехотата да не може да разчита на огъня си - предполага се, че това ще подсили стремежа и към настъпление.
* ролята на огневата мощ
Към ПСВ неимоверно нараства ролята на артилерията като войскови род и като ефективно оръжие за война. Това основно е свързано с навлизането на въоръжение на скорострелна средна и тежка артилерия. В последващите военни действия ролята й се оказва многократно по-голяма от предвоенните предвиждания и тя се превръща, поне на пръв поглед, в господстващ фактор на бойното поле.
Все пак, в предвижданията си най-близо се оказват, според мен, немската и руската армии - в първата артилерията е най-многобройна и, което е дори по-важно, тя е най-наситена с тежки полеви оръдия и гаубици. Единствено в немската пехота тежките гаубици (150мм) са стандартно оръжие на дивизионно ниво. Русднаците също разбират ролята й, но икономически са по-слабо подготвени, което се отразява и на наситеността на войската им с тежка артилерия.
При французите, както споменах по-горе господства убеждението, че огневата мощ остъпва на устрема - съответно, те разчитат изключително на леките си полеви оръдия (75 мм).
В маневреният период немците несъмнено имат превъзходство в артилерята, но недостига на тежка артилерия сред французите не е чак толкова голям недостатък, защото дори и тяхната лека артилерия се оказва достатъчно ефективна. Причините за това до голяма степен са свързани с начинът, по който се използва артилерията в началния период - най-масовите боеприпаси са шрапнелните (които на практика представляват метална тръба, напълнена със сачми; подобен снаряд се взривява над бойното поле, като изсипва сноп от сачми надолу, върху главите на пехотинците), които се оказват невероятно ефективни. Причините за това са две: 1) през маневрения период почти винаги пехотата се движи в гъсти колони - пораженията върху които са толкова големи, че дори сравнително неинтензивен артилерийски обстрел може напълно да блокира движението на пехотна част или съединение (шрапнелните снаряди запазват ефективността си както на открита местност, така и на пресечена или гориста - при това, в маневрения период почти никога пехотата не се окопава (което единствено може да я предпази)); 2) в никоя от армиите преди войната окопаването на пехотата на бойното поле не е практика и съответно пехотата не е нито обучена, нито екипирана в това отношение (в най-добрия случай има една лопата на рота) - изключение в това отношение прави донякъде само руската армия.
През позиционният период ролята на арлтилерията привидно се запазва, но в известен смисъл все пак намалява - при многократно по-голям разход на боеприпаси ефективността й е значително по-ниска. И с преминаването към твърди и добре укрепени позиции и липсата на каквито и да е маневри на ниво над батальон шрапнелният огън е все по-рядък - главните боеприпаси вече са фугасните гранати, предназначени да разрушават полевите укрепления. В това отношение немската армия в началото има голямо превъзходство - френските реки оръдия могат да спрат движението на немската пехота, но не и да и навредят ако тя се укрепи - това обаче не важи за тежките немски гаубици.
Следващото нови и революционно огнево средство е картечницата - по онова време тежко и неповратливо съоръжение. Преценката за ефективността му преди войната е различна (въпреки че вече е доказана - особено при потушаване на боксерското въстание). Най-добре екипирани с картечници в началния период са английската и немската армии. Но трябва да се има предвид, че те все пак са относително малобройно средство (в немските пехотни батальони има по две картечници, например), което се ползва по метод, доста сходен с методите на артилерията - един вид, като артилерия за директен обстрел. Картечниците се движат отделно и зад пехотата и се изкарват на позиции след като тя се е закрепила. Най-често се използват за водене на отбранителен огън.
Несъмнено, те се оказват много ефективни и дори при недостатъчна окнцентрация - способни напълно да сломят устрема на нападащата пехота (преценките на французите от преди войната се оказват напълно неадекватни). Постепенно на това оръжие се придава все по-голямо значение и съответно, наситеността на пехотата с него се увеличава, като то навлиза дори на ротно ниво.
Последното огнево въоръжение е магазинната винтовка (не знам дали съм съвсем прав в използвания термин - не предполагам, че ще се намери кой от специалистите ни да ме поправи). По това време тя е основното огнево средство на пехотата, като огънят се организира на подразделения - т.е., често цял взвод или рота (че и батальон) водят залпов огън по обща цел. Поради тази причина огънят често се води на доста големи дистанции - над километър. На прицелната стрелба се отдава сравнително малко значение - основният ефект е морален.
Като извод може да се каже, че производителността на пушечния огън се оказва неимоверно по-ниска от тази на картечния или оръдейния. Ако трябва тези три фактора да се разделят, то на артилерията се пада вероятно 70%, на картечниците - 25%, а на пушките - 5%. Съответно, огънят се оказва средство много по-мощно от настъпателния порив на пехотата. Често се прави изводът, че именно мощта на огневите средства (благодарение на насищането с тях на войската и многократно нарастналата им огнева производителност) оказват главно влияние върху превръщането на войната в позиционна и сковаването на възможността за меньовър.
* организация и комуникация
Военните реалности на ПСВ поставят много съществени проблеми за пръв път, пред военните теоретици и практици. Досегашните военни действия винаги са се водели в относително тесен оперативен театър, с малко оперативни единици и най-вече - тактическото поле на сраженията е било напълно обозримо и поне потенциално контролируемо с
"конвенционални" комуникационни средства - звукови и зрителни сигнали и пратеници-куриери. Още на етапа на разгръщане на масовите армии всички срещат големи пречки най-вече от организационен и комуникационен характер - тези пречки прерастват в криза на етапа на граничното сражение и стават основен фактор в главното сражение - особено между немската, и френската и британска армии. Причините за това са следните:
1. Ширината и дълбочината на оперативният театър на бойни действия, съчетан с многомилионни армии;
2. Сраженията се водят на фронтове с дължина по 200-300, че и повече километра, като в тях са въвлечени основните сили на всяка от страните;
3. Комуникационните вериги между съединенията, армиите и гланвното командване са твърде сложни и дълги, без подходящи теоретични принципи за организирането на трансфера на данни в двете посоки (всъщност, до голяма степен вече става въпрос за мрежа);
Тези фактори оказват огромно влияние върху качеството на командването и координацията на армиите, като бих казал, че значението им за изхода от граничното и главното сражение във Франция е най-голямо (далеч над по-гопре споменатите фактори). Това довежда до изключителна неефктивност на командните решения, както и до ниска производителност на комуникационната армейска система - данните не само че не са в реално време, но на практика се получава ефект на запушване на комуникационните артерии. Причината за това е ниската им производителност и пропускателна способност, сравнени с огромен поток от информация от двете страни.
* планиране и командване
Споменатите в предишната точка нови военни същности оказват огромно влияние и върху плънирането на военните действия и командването им. Главните фактори в това отношение са многомилионната масова армия и неимоверно нарастнали мащаб на бойното поле. В тази точка, в качеството му на основно "въоръжение" ще става въпрос за немския Генерален Щаб. Това без съмнение е едно от основните предимства на немската армия, спрямо останалите - създаването на специализиран орган, чиято основна функция не е командна, а информационно-аналитична. Този военен орган е специално създаден (както и нов тип офицер към него), за да се справи с нарастналия информационен поток и да позволи военните действия да бъдат направени максимално аналитични. Той осигурява оперативното палниране и информационното осигуряване - решенията се взимат от командирите по места и от върховният главнокомандващ (който е отделно звено) централно. Естествено, политическите и глобалните стратегически решения остават в отделен, макари не формален орган - политическото ръководство на страната (което се предполага да е добре балансирано). За първи път този фактор действа по време на войните, довели до създаването на Германската империя и постига пълен успех. Действието му през ПСВ, поне що се отнася до реалните бойни действия е под доста по-голямо съмнение. Впрочем, проблемите тук вероятно идват от другаде и по-нататък ще се опитам да ги очертая по-ясно и да ги осветля по-подробно.
* транспортиране и маневреност
През ПСВ кажи-речи за пръв път (макар "първият път" да е по-скоро през Френско-пруската война от 1870) възможността на войските да се транспортират и да маневрират организирано по ЖП се оказва решаващ фактор за изхода на сражение. На практика, този фактор действа кумулативно с огневите фактори, като довежда до ситуацията, при която отбраняващия се съсредоточава с по-висок темп резрвите си, отколкото е темпа на движение на настъпващите войски. Разбира се, на практика по-важно е умението да се организира ефективно ЖП-превоза на войските и структурата на самата ЖП мрежа - страната с по-висока свързаност и/или организация може да реализира по-високи темпове на прехвърляне или маневриране. Този фактор изиграва ключова роля в разгрома на Втора руска армия в Източна Прусия, например.
В това отношение, през ПСВ започват за пръв път да се използва и моторизиран транспорт за ограничено оперативно или тактическо прехвърляне на войски. Но като цяло, значението на този фактор е доста преувеличено - все още техническите средства, пък и донукъде организацията не са достатъчно ефективни.
Това е едно начално очертаване на проблема, за сега оставям отровните газове, танковете и щурмовите групи и въоръжения настрана - те идват с позиционния период и са опит за разрешаването на неговите проблеми (достатъчно ясно очертани и по време на манервения)...
- това важи и за вас - морските вълци. Имаме и по причините да разискваме, че и големи сражения има много - въобще - материал за няколко години дискусии.
Comment