Войната на радарите

[Sir Gray]

Германия често е критикувана за изоставането си в радио-технологиите и в пренебрежително отношение към техния потенциал. Легендата за битката за Англия, където току що родения радар изиграва решаваща роля, като че ли потвърждава това. Но всъщност на чисто техническо ниво немците не само са наравно, но дори изпреварват англичаните. По времето, когато физиците на последните спорят дали е възможен дециметров радар, немците вече имат работещ такъв. Дайте да поразчоплим темата, да видим какво ще излезе. Аз ще се пробвам първоначално с изброяването на по-големите немски радарни системи, доколкото ги знам разбира се, и ще очаквам допълване от вас .

Значи относително разделям няколко периода за яснота, въпреки че повечето разработки вървят едновременно или с малка разлика.

1. Офензивата - битката за Англия и блица, 40 до пролетта 41г. - битката на лъчите. Защо на лъчите? Ами защото в този период немците въвеждат в употреба три системи за сляпо бомбандиране. Както знаем веднага след битката за Англия немците преминават на нощно бомбандиране. За него въздушните сили се нуждаят отчаяно от навигаторски насочващи уреди. Три големи проекта стоят на тяхно разположение - Knickebein, X-Geraet (Wotan I) и Y-Geraet (Wotan II). И трите системи работят на принципа на насочени радиолъчи, преминаващи над целта и изпращани от радио-станции в окупирана Франция.

Knickebein

Knickebein се намира още есента 40г в завършена фаза на разработка. Той действа на принципа на лъча на Лоренц за сляпо кацане. Изпращат се от една станция два лъча със съвсем леко различаващи се посоки. Те са така модулирани, че единият звуково предава тирета, а другият точки. Там където двата лъча се застъпват по оста между двете посоки наслагването от модулациите резултира в един непрекъснат тон. Пилотът слуша този тон и ако самолетът се отклони надясно например, то в него започват да се чуват по-силно тирета и той знае, че трябва да се върне малко наляво.В другата посока е обратно. Така един такъв лъч се насочва да минава над целта в Англия, а друг се изпраща напряко на първия в момента, когато трябва да се пуснат бомбите (на практика са няколко напречни лъча, един 20 мин преди достигане на целта, един 10мин, един на 5, и пусков лъч) Системата е доста хитра и в това, че нужната апаратура в самолета всъщност е стандартния Лоренцов приемател, който го има на повечето самолети, само с повишена чувствителност. Англичаните имат доста главоболия докато открият по свалените самолети кое точно позволява сляпото навигиране на немците. Към края на 40г обаче те вече или напълно заглушават лъчите, или хитро излъчват от собствени станции само едната модулация, което довежда до "изкривяване" на лъча. По това време обаче немците имат готова другата система - X-Geraet

X-Geraet

X-Geraet - неговият принцип е същия, само дето лъчите са значително по-"тънки" (използват се дори и "груби" лъчи върху "финните", които да помагат на пилотите да намерят вторите по-лесно) Тук също има пресичащ лъч на 15км преди целта, и още един на 5км преди нея. Пилотът следи направляващия лъч (вече не слуша, ами следи специално насочващо уредче), а бомбандира пресичащите. Когато бомбандира отбележи точния момент на двата лъча, тези данни + скоростта и височината на самолета се въвеждат в една сметачна машина и тя дава точния момент на пускане на бомбите. Октомври месец англичаните засичат новите лъчи. След малко лутане, защото "финните" лъчи използват честоти под послушваните от англичаните, а после пък английските уреди не могат да уловят с достатъчна точност честотите на немците, за да ги заглушат (през по-голямата част от ВСВ, ако не и през цялата немските уреди са много по-прецизни и чувствителни от английските) към ноември/декември 40г и тази система се заглушава успешно (към което се прибавят и бомбандирането на немските станции във Франция - англичаните оборудват свои самолети с приемници и ги пращат по направляващия лъч, но в обратна посока ) Още нещо за чувствителността на системата - при нея трябва дори да се вземе предвид при насочващите изчисления, че Земята не е идеална сфера, а е сплескан на полюсите сфероид.

Y-Geraet

Y-Geraet - името идва като продължение на Х - бива въведен януари/февруари 41г. При него вече няма пресичащи лъчи, една и съща станция излъчва направляващия лъч и същевременно изпраща една синусоидна модулация, която бива приета от самолета, леко променена и изпратена обратно. От забавянето в приемането на променената модулация станцията е способна да определи разстоянието до самолета. За бомбандирането е нужно само да се изпрати в подходящия момент сигнал. Благодарение на щастливо стечение на обстоятелствата (общи информации в така наречения "Доклад от Осло" и намирането в един свален самолет полуобгоряла книга на радиооператора, където са били записани честотите) англичаните успяват да контрират системата още от първите случаи на масово приложение. Немците са доста стреснати в този случай
Като обобщение за този офензивен за немците период може да се каже, че те определено са доволни от резултатите. Knickebein и X-Geraet успяват да им дадат предимство в продължение на няколко месеца време, преди да бъдат успешно блокирани, което е значителен успех в радио-войната. Само Y-Geraet се проваля от самото му начало. Англичаните са малко бавни в реакциите си отначало, но после подобряват организацията си с решаващ успех при третата система. Като цяло обаче те са изненадани от напредналия стадий на разработка на немските системи, както и от изключително високата техническа чувствителност на апаратурата им (последното ще си остане почти до края на войната факт)

[scharfschutze]

Войната на радарите

Страхотно, Sir_Gray. От къде го намери това? Добро е.

Малко уточнения.
Според съдържанието на темата, в заглавието би трябвало вместо "радари" да се е използва "навигация".
RADAR - Rаdio Detection And Ranging.
Тук се има предвид откриване, опознаване, измерване на разстоянието до целта, следене на целта.

Радионавигацията служи за определяне на координатите и курса на самолета и пеленга на радиомаяка (предавателя). Това помага да се коригира курса и да се лети към определена точка.

Друг път повече.

[Sir Gray]

2. дефензивна фаза - тя естествено протича едновременно с офензивната. Може би по правилно беше да кажа дефензивни и офензивни разработки. По начало англичаните наблягат на първите още от преди войната, а немците на вторите в съгласие със съответните политико-стратегически доктрини. Оттам идва и първоначалната изненада на англичаните в битката на лъчите. Но когато те усилват собствената си бомбена кампания пред тях се изправят същите проблеми за пробива на радарното покритие на немците. Проблема е двустранен - от една страна те трябва да развият собствени навигационни системи (което резултира в системата "Обой"), от друга да разкрият начина на действие на немския радар и възможостите за заглушаване/заблуждаването му. Основните немски радари са два - Freya и Wuerzburg.

Freya

Freya - това е радар, доста наподобяващ английския. Състои се от един ротиращ ареал, излъчващ вълни с дължина 2.5 метра, с радиус на действие 100км. Англичаните първо получават индикация за него още лятото на 40г, когато благодарение на една Freya в района на Auderville франция е потопен английския korab Delight. Януари 41г. станциите на Freya са фотографирани и честотната характеристика е достатъчно изяснена, за да започне планирането на контрамерки (една от големите грешки на немците е пренебрегването на контрамерките срещу радара, които могат да се използват от самия самолет. Те развиват само стандартното радио-заглушаване от наземни станции, с доста голям успех обаче - например при преминаването на Гнайсенау и Шарнхост през Канала немците така умело и постепенно усливат заглушаването, че англичаните забелязват чак след пробива, че крайбрежните им радари са практически неизползваеми)

Wuerzburg

Wuerzburg и Wuerzburg Riese (второто е удвоен по размери вариант)- основния радар на немците, доста напредничав дизайн - първия радар с параболистична антена, благодарение на което е възможно засичането и на височината на целта, не само на дистанцията до нея, както е при Freya и английските радари.Радиуса на действие му е около 40км. Честотната и пулсовата му характеристики са изключително стабилни -английските експерти сума време не могат да повярват, че това е прост радар, защото подобна стабилност би била нужна само на някаква нова навигационна система. Което пък ме кара да опиша тук различните философии в използването на радара при англичани и немци. Английският го знаем какво представлява - ротиращ лъч, чийто рефлекции, независимо дали свои или чужди, биват представени на екран, където наблюдателя е в центъра. Този принцип има предимството, че радара няма нужда да е абсолютно точен, достатъчно е относителната точност - важно е наблюдателя да знае, че собствения изтребител е на 1км от бомбандировача, а това дали те са 5км встрани спрямо земята от позицията, показана на радара, не играе роля. Немците развиват друг принцип - те слагат два Вюрцбурга, един да следи бомбандировача, другия да следи собствения изтребител. Плотовете от двата уреда се наслагват върху едно табло, което позволява на оператора да насочи изтребителя. Проблемът при този принцип е, че и двата уреда трябва да работят с изключителна абсолютна точност, за да не се разминават плотовете. (за точността на Вюрцбурговете говори това, че голяма част от откритията в радио-астрономията след войната са направени с трофейни екземпляри). Пълна информация англичаните поучават относно Вюрцбург след рейда при Bruneval, където един екзепляр е отчасти разглобен и пренесен в Англия. (самия рейд е един от първите "командоски" акции, самият Скорцени е доста впечатлен от него. Станцията се намира близо до брега, по план е предвидено около 100тина парашутисти да скочат в близост до вилата, около която са немските радарни установки, да осигурят района екранирайки самата вила и едно селце на около половин км, където се предполага германския гарнизон, да демонтират Вюрзбурга и после да се изтеглят към един плаж в близост, прочиствайки по пътя минни и телени заграждения и екранирайки второ селце в ъгъла на плажа, където също се предполагат немци. Разбира се планът се обърква от самото начало, когато отрядът, предвиден за разчистване на плажа, бива хвърлен на 3км южно от целта. Командващия лейтенант обаче в типично английски стил не се впечатлява особено от критичната ситуация и изюрква войниците на бегом към целта. Те пристигат точно навреме за завземането на плажа и разчистването му преди да дойде флотата, за да ги евакуира. През това време частта, заета с демонтирането на радара влиза в престрелка с немците и за по-кратко направо изкорубват каквото могат от радара и се изтеглят бързо към плажа, като пътьом пленяват един от операторите на радара (което си е придобивка) и готвача на немците (което не е толкова придобивка, но пък подрива морала на врага ) Цялата операция коства 2ма убити и 6ма изчезнали, който после обаче се връщат по други канали в Англия)

[scharfschutze]

ротиращ ареал - въртяща се антена

Друг изглед на Wuerzburg

[scharfschutze]

Малко разяснения по радиолокация.

Радиолокацията е дял от радиоелектрониката, служещ за откриване на различни обекти, определянето на техните координати в пространството, параметрите им на движение на фона на шумовете. Обектите на радиолокацията се наричат радиолокационни цели. Те могат да се разделят на две основни групи - с естествен и с изкуствен произход. В първата група спадат дъжд, сняг, облаци, планети, местници. Втората група включва самолети, танкове, кораби, ракети, автомобили, изкуствени спътници. Те носят т.н. радиолокационна информация. Техническите средства, чрез които се получава тя се наричат радиолокатори или радиолокационни станции (РЛС). В страните от NATO се използва и RADAR (RAdio Detection And Ranging).

Принципът на действие на РЛС се състои в следното:
1.От предавателя се излъчват радиовълни и от антената се формират в тесен лъч
2.Част от вълните се отразяват от обект в пространството и се връщат обратно като ехо
3.Незначителна част от отразените вълни достига до мястото на излъчване, улавят се от антената и се подлагат на сложна обработка
4.По закъснението на приетият импулс спрямо излъчения, може да се намери разстоянието до обекта, отразил сигнала, като се използва зависимостта D=C.tзак/2. Където D е разстоянието до облъчвания обект, С е скоростта на светлината, tзак е времето на закъснение на приетият импулс спрямо излъчения. Направлението към обекта се определя от положението на главният лъч на ДНД спрямо северната посока.
5.На екрана на индикатора за кръгов обзор се показва светещо петно, показващо положението на целта спрямо РЛС.

В основата на всичко това стоят закономерностите при разпространението на ЕМВ. При определяне на координатите на целите обикновено се използват предположенията, че радиовълите се разпространяват в свободното пространство, което е еднородно, изотропно и недисперсно. Това означава, че за всички точки от пространството скоростта на разпространение е една и съща и независи от поляризацията на вълната и честотата на колебанията. Приема се, че скоростта на разпространение е с=300 000 000 km/s. Излъченият и отразеният сигнали се разпространяват по права линия.

Съществуват три типа РЛС – с непрекъснато, с импулсно излъчване и комбинация между първите два. При първият тип към целта се изпраща непрекъснат сигнал. Те се използват за измерване на разстояние и относителната скорост на движение. РЛС се състои от предавател, излъчващ радио импулси с честота в ДМВ или СВЧ диапазона и с мощност от няколко вата до 10МW и повече! Широко се използва втория и третия тип.
Приемно-предавателна антена дава възможност за получаване на остро насочване на електромагнитната енергия в избран сектор от пространството. Типични стойности за ширината на основния лист Диаграмата на Насочено Действие (ДНД) по мощност са 1,5 до 6 градуса.
За да се получат по-тесни ДНД е необходимо увеличаване на размерите на антените. Ширината на основния лъч на ДНД се обратно пропорционална на диаметърът на антената и право пропорционална на дължината на вълната. Това рефлектира върху масата и механичната устойчивост на антената и е едно от условията да се използват по-високи работни честоти. По-малките стойности на ширината на ДНД дават по-добро разделяне на целите по ъглови координати, но прекомерното намаляване на ширината на ДНД, увеличава нивото на страничните листове и мощността, излъчена в основния лист се намалява. Следователно нивото на сигналите от страничните листове се увеличава. Обзорните РЛС най-често имат косекансна ДНД във вертикалната равнина или многолистова ДНД .

За да се предпази чувствителния приемник от мощните импулси в режим на предаване, се използва комутатор, който изключва антената от входа приемника в режим предаване. Той усилва приетият сигнал, прави неколкократно преобразуване на честотата, детектира, отделя полезният сигнал от шума чрез натрупвач, лентови и режекторни филтри, прави селекция на движещите се от не движещите се цели, извършва съгласувана филтрация, подава сигнали към индикатора за кръгов обзор. Даже при силно насочено облъчване на целта от нейната повърхност се отразява незначителна част от излъчената енергия.
Енергията на отразения сигнал се намалява и поради слабата насоченост на вторичното излъчване. По такъв начин постъпващите сигнали, особено при по-голяма далечина, се оказват слаби и е необходимо да си използват такива методи и средства, които да осигуряват отделяне на слабите сигнали на фона на смущенията (собствените шумове на приемника, космическите шумове, смущения от други радиоустройства, пасивни и активни смущения, смущения от свръхпроводимостта на атмосферата, наречено Аврора и други). За тази цел е необходимо увеличаване на размерите на антените, използването на нискошумящи усилватлни елементи в приемника, цифрова обработна на сигналите. Работа с ниски нива на отношението сигнал/шум (SNR)изисква използването на корелационни приемници. Те сравняват приетия сигнал с копието му, изработено в самия приемник. По-голямата част от съвременните РЛС изработват поток от информация за целите в участъка на наблюдаваното пространство При това могат да се използват принципите за последователно, едновременно-последователно съставяне на потоците информация. Тези принципи са в основата на построяване на отделни РЛС или системи от такива.

Честотния диапазон, използван в радиолокацията е от няколко MHz до десетки GHz. В съвременните РЛС се използват дециметрови (за задхоризонтна радиолокация), сантиметрови, милиметрови и субмилиметрови вълни, а в лазерните локатори – от оптичния диапазон.

Скоро ще напиша още.

[Sir Gray]

Структура на немската радарна защита

Тя се вижда най-добре в организацията на нощните изтребители. Те работят в тясна кооперация с радарите. Лятото на 1940г. Гьоринг назначава генерал Йозеф Каммхубер като шеф на нощните изтребители. Първата система, която развива Каммхубер, е защитен пояс от радари точно отвъд границите на Германия. Пред всеки 30км сектор от пояса се намират 2 Вюрцбурга, един ограден от три прожектора за засичане на вражеския бомбандировач, а другия без за следене на нощния изтребител. В самия пояс се намират допълнителни прожектори (3 управлявани от Вюрцбурга и 27 други, разположени в дълбочина и разчитащи на визуалното засичане от първите три)и ПВО батареи. Процедурата е следната - след като Фрейата от бреговия пояс е открила наближаващи бомбандировачи, се вдигат нощните изтребители и те се насочват във възможния курс на бомбандировачите. След това Вюрцбурга с светлините открива бомбандировачите и заедно с другия Вюрцбург насочват изтребителите към целта, докато разстоянието не се намали достатъчно за Лихтенщайна на самия изтребител. Веднъж осветена, целта бива поета от прожекторите в самия пояс, които я държат докато изтребителите извършват нападението си.
Англичаните се добират благодарение на белгийската съпротива пролетта на 42г до пълната карта на 90 километров участък от същинския пояс (една кутийка от картата в края), което им изяснява до голяма степен организацията на немците. Май месец 42г. по заповед на Хитлер са изтеглени всички прожектори (за да се направи шоуто в градовете на Германия и да се покаже на хората, че Фюрера взима мерки срещу въздушните нападения на съюзниците), но това всъщност не намалява ефективността на Каммхубер линията, защото радарите са напълно достатъчни за нощното прихващане. Мерките на англичаните са първоначално максимално прости - насочване на колкото се може повече рейдове през един участък от пояса или отвъд краищата му. Немците реагират със създаването на станции из цяла Франция и защита в дълбочина.


Снимката е лоша - Каммхубер линията са номерираните кутийки. Точките в тях отделните Вюрцбург станции. Общото очертание е генералния район на действие на нощни изтребители, който към 42г. значително се разширява към окупирана Франция. Забележете сигнатурата Most Secret

Немската система има недостатъка, че всеки Вюрцбург следи собствената цел непрекъснато. Това, освен че изисква абсолютна точност на всеки апарат, за да могат показанията да бъдат отнесени едно към друго, може да доведе в определени случаи до това, "изтребителния" Вюрцбург да се обърка и да почне да следи бомбандировача или обратното. Липсата на система свой-чужд на немските самолети само увеличава риска и когато англичаните анализират този недостатък и въвеждат като стандарт някои маневри случаите на объркване зачестяват. Също така като противодействие срещу немските радари (освен директните атаки на станциите) се обсъжда заглушаване от уред в самия самолет, но това се отхвърля на базата, че немците ще се адаптират бързо да приемат излъчванията от заглушителя и да се насочват към самолета по тях. В крайна сметка се дава зелена светлина на Window - получилата впоследствие навсякъде идея за изхвърлянето на рефлектори (в случая с немския радар, чиято дължина на вълната е около 50см, това са метални ленти с дължина 25см), които да връщат толкова отражения на радара, че да създават на практика "димна завеса" Интересното е, че при англичаните това толкова просто и ефикасно средство е от много рано известно и предложено за употреба, но не се въвежда, защото визшето командване се страхува от контра-заглушаване от страна на немците и блокира използването му.
Други системи с по-ограничено използване са Boozer - малък приемник в самолета, който дава аларма ако засече излъчванията на Вюрцбург или Лихтенщайн, и Moonshine - този апарат, монтиран обикновено на някое бързо Москито, улавя немските излъчвания на Фрейа, усилва ги и ги изпраща обратно. Ефекта е, че немските оператори получават рефлекси като от голяма група самолети и в идеалния случай изпращат сума изтребители да гонят вятъра. Мооншайн е малко използвана, защото може да заблуди само ограничен брой Фреи и то преди немците да са се усетили за съществуването й. Но по време на Д-Дей тя е съживена в рамките на голямата лъжлива маневра за отклоняване на вниманието от Нормандия.

[Sir Gray]

Ех, най-накрая се насилих да продължа темата :roll:

Та така:

Лихтенщайн
Още преди войната и в Германия, и в Англия е осъзната нуждата за някаква помощ за нощния изтребител в последния стадий на захода му. След първоначални опити с инфрачервени детектори, които обаче имат недостатъка, че указват само посоката към целта, но не и дистанцията, и в двете страни се започва разработката на въздушен радар. Немския проект е Лихтенщайн, който нормално се инсталира на Ме 110 и влиза в употреба някъде лятото на 41г. През 42г се засилва споменаването на фразата "Емил Емил" в радиотелефонията на немците, която се предполага че значи, че изтребителят е достатъчно близко, за да използва собствения си Лихтенщайн до целта. След като прожекторите са изтеглени от Каммхубер линията, нощните изтребители започват засилено да работят с Лихтенщайни. Те първоначално биват насочени от Вюрцбургите на правилното направление и когато са достатъчно близо получават "Емил Емил" от наземните контрольори.
Англичаните предполагат за съществуването на подобна техника и започват подслушване на 50-60 см дължини на вълните. Скоро откриват излъчвания на 61см с честота 3 мегахерца, които като че ли идват от подвижни източници. На 16 май 42г дори се организира нещо като нощен дуел - един английски изтребител се опитва да прихване един немски, но поради умението и на двамата радарни оператора двубоя завършва с пат. Следващия ход на английското разузнаване е да екипира един самолет с подходящите приематели за излъчването на Лихтенщайн и да го пратят на далечен полет над Германия, за да добият представа за разположението на нощните изтребители в дълбочина и асоциацията им с Каммхубер линията. Въпросният самолет е Уелингтон, не особено бърз самолет, и затова мисията е бая рискова предвид, че той нарочно трябва да стане цел на някой немски изтребител. През ноща на 3ти декември, тъкмо когато обръща за към вкъщи в района на Майнц, специалния радиооператор дочува предполагаемите излъчвания и ги разучава през следващите 10 мин докато те постепенно се усилват.Той предупреждава останалите от екипажа и изпраща кодирано съобщение със събраните данни. В този момент получаваният сигнал става оглушителен и радиооператора изкрещява, че атаката може да се очаква всеки момент. Почти едновременно самолетът е ударен от снаряди и пилотът се впуска в луди маневри, за да се откъсне от изтребителя. Немецът обаче атакува на няколко пъти и задния стелец от бомбандировача изстрелва към 1000 патрона преди куличката му да бъде потрошена, а самият той ранен в рамото. Радиооператора е ранен в ръката, но изпраща второ съобщение, преди да бъде повторно ударен в челюстта и окото. Въпреки това, при развитието на всяка следваща атака той се опитва да предупреди пилота за посоката, от която се чуват излъчванията на Лихтенщайна. В крайна сметка немеца си отива, оставяйки Уелингтона едвам летящ. Радиоприемника е повреден, затова оператора продължава да изпраща отново и отново съобщенията си с надеждата, че все някой ще ги чуе. Едва довлачвайки самолета до вкъщи, пилотът заповядва да изхвърлят радиста с парашут, за да е сигурно, че поне той ще оцелее и ще предаде информацията, след което приземява самолета в морето поради многото повреди. Надуваемата лодка не могла да се надуе поради пробойните в нея, та останалите от екипажа трябвало да чакат във водата за помощ. От шестимата в самолета, четирима са тежко ранени. Но благодарение на техния полет англичаните завършват с изграждането на представата си за немската радарна защита.

[scharfschutze]

Супер :tup:
От къде го превеждаш това, защото има някои неточности.

Скоро откриват излъчвания на 61см с честота 3 мегахерца, които като че ли идват от подвижни източници.

Малко не се връзват излъчвания с дължина на вълната 61см с тези на 3MHz. Ако л=61см, това е дължината на вълната, тогава честотата е 491MHz (честотата f = скоростта на светлината C/ дължината на вългата л (ланда)), която е работната честота на излъчване на радара. Тя е доста над 3MHz.
Ако това е честотата на повторение на импулсите, тогава излиза, че максималната далечина на откриване на радара ще е 50m. T=1/f; Т=333,3ns(период на повторение). Макс. далечината на откриване D=C.Т/2, защото в противен случай се получава презастъпване на импулсите.

[Sir Gray]

Абсолютно прав си, аз нещо съм се заблеял. л си е 61см, но честотата е както ти я смяташ. Ето една диаграмка с данни за повечето радиосистеми

http://home.online.no/~la8ak/e98.htm

Лятото и есента на 43г., когато англичаните въвеждат с пълна сила техния Window, (chaff ли беше името сега?) металните ленти за отражение на радара, немската противовъздушна организация изпада в криза. Ефектът от Уиндоу е катастрофален (всъщност немците сами правят опити с подобни отражатели и резултатът е толкова плашещ, че Гьоринг нарежда да се унищожат всички доклади и идеята да не се споменава повече, за да не подочуят англичаните нещо и да се заинтересуват) Няколко самолета, летящи пред основния поток бомбандировачи, хвърлят на всеки 2-3 минути по един пакет ленти, създавайки ефективна "димна завеса" и напълно блокирайки Фреите на немците. А без показанията на Фреите е доста по-трудно Вюрцбургите да бъдат насочени към съответните цели. Като цяло, при рейдове където е изпозван Уиндоу, немският радар е блокиран и нощните им изтребители трябва да разчитат на докладите на наблюдателите на земята. Тези доклади обаче често са объркани и неверни и в резултат често настава пълна бъркотия при немците, с много изтребители където няма вражески бомбандировачи и почти никакви където има, да не говорим за случаите на стрелба между самите немци или пък от флака по тях. Една от импровизираните мерки е да се екипират изтребителите с ранната У-система, използвана при битката за Англия, та поне контрольорите да знаят къде са техните изтребители. У-системата не може да бъде блокирана от Уиндоу, но пък англичаните подразбират от разговорите и инструкциите на немците за какво горе-долу става въпрос и скоро успяват да локализират станциите и техните лъчи, с което придобиват представа къде могат да се очакват немските изтребители (контрольора наблюдава развитието на рейда и след като си е създал представа за посоката и целта на бомбандировачите, избира един подходящ като позиция за прихващане лъч от няколкото възможни и насочва изтребителите по него) Англичаните на няколко пъти пращат собствени изтребители сред немските с идеята да всеят объркване и евентуално да започнат бой между самите тях. Като цяло в по това време немската радарна защита е почти елиминирана и успехът на даден бомбен рейд зависи от тактиката.
Месец януари 44г. обаче се появяват признаци, че като че ли Уиндоу не винаги е успешен. Дори на рейдове, където е използвано голямо количество, немците успяват да локализират потока бомбандировачи. В немските съобщения зачестява споменаването на "Flammen", пламъци, които като че ли издават позицията на английските самолети. След процес на елиминация се оказва, че тези "пламъци" са системата IFF на съюзниците, чийто излъчвания немците най-накрая са започнали да проследяват (при англичаните има предупреждения още години назад, че това може да се случи, но всякакви опити да се накарат екипажите да изключват IFF не успяват. Немците обаче доста късно се усещат да използват излъчванията) Благодарение на монтираните уреди за засичане на излъчванията от IFF, както и от H2S (наземния радар на бомбандировачите, който също е бил включен повечето време) немците успяват да елиминират блокиращата роля на Уиндоу и отново успешно да локализират бомберите. Също така по това време е въведена и подобрената версия на Lichtestein SN2, както и "джазовата музика" - оръдия под ъгъл нагоре. Всичко това повишава пак загубите на съюзниците.

[подпоручикъ-летецъ]

Инфо за немските нощни изтребители в България ?

[De Ruyeter]

Немските радари Fumo 22-27 са работели в дециметровия диапазон с дължина на вълната 81.5см и мощност 368кВ.Вурцберг, който поначало се е монтирал на подводници, а единственият надводен кораб, на който е монтиран е Тирпиц е имал дължина 10см и мощност 568В.За дължината на вълната не съм много сигурен.По това време обаче радарите на съюзниците са вече в сантиметровия обхват на сканиране 3-5см и с много по-голяма мощност.От началото на 1942г. на американските кораби са въведени системи за опознаване "Свой-чужд".Такива им и в немския флот, но чак към 1944

[piston]

„Малкият Хайделберг” (за краткост по-долу МХ) или „Малкият Хайделберг-Паразит”, е разработен от германци през Втората световна война бистатичен радар за далечно радиолокационно разузнаване в условията на РЕБ, като допълнение към „Линията Камхубер” (Kammhuber Line) – системата за ПВО на Райха, организирана от генерал Йозеф Камхубер, която е трябвало да противодейства на атаките на английската авиация.
Шест МХ приемника са били разположени по продължение на Холандската, белгийската и френската страна на Ламанша и Северно море, като всички те са ползвали за откриване на противника сигналът.....от предавателите на британската система за ранно предупреждение Chain Home (CH)!!!

Всъщност работата на тези радарни станции (МХ) остава скрита и по този начин не е била предмет на въздействие от Съюзническите активни и пасивни смущения, на които са подложени наличните VHF / UHF моностатични радари в линията Kammhuber.
Дори в случай, че Съюзниците разберат за това, че МХ съществува, използването на смущения срещу него би било крайно проблематично заради факта, че би се отразило на радарите за ранно предупреждение на Великобритания.

До Скоро твърде малко беше известно за характеристиките и антенната конфигурация на МХ, наличните единици и ефекта от работата му в помощ на засичането на бомбардировъчните армади, излитащи от Острова, но наскоро открити архивни документи хвърлят малко повече светлина върху този обект. По-долу ще бъде резюмирано накратко нуждата и ефективността на МХ.
Много съвременни идеи, които смятаме, че са оригинални са разработени и нерядко - приложенит за първи път преди много години. По същия начин много идеи от миналото, които не са били успешно приложени, защото необходимата технология не е била на разположение, сега може да бъде повече отперспективни – подобно на бистатичният радар.


ИСТОРИЧЕСКА ПЕРСПЕКТИВА НА ГЕРМАНСКИТЕ ПРОТИВОВЪЗДУШНИ РАДАРИ И РЕБ

За да се разбере как и защо възниква концепцията за МХ е необходимо да се вникне в играта на „котка и мишка” между германските и съюзнически учени в областта на радиолокацията, противомерките и контрапротивомерките, с други думи – в началото на т.нар „Радиоелектронна борба”.

НЕМСКИ РАДАРИ ЗА ВЪЗДУШНА ОТБРАНА

Немските радари за ранно предупреждение първоначално са базирани тестваният за пръв път през 1937 радар FREYA опериращ на честота 120-130 МHz. Общо около 1000 броя от този тип са били произведени в годините на Втората Световна война.

(FREYA е богиня от скандинавската митология, която е могла да вижда в тъмното).
MAMMUT и "WASSERMANN" - радари за ранно предупреждениерадари са базирани на "свързани" антенни решетки от FREYA, използващи повече или по-малко същата материална база, като първите бройки от двата вида влизат в експлоатация през 1942 г.
MAMMUT използва по същество 16 FREYA антени, подредени в масив с размер 30 м на 10 м с електронно управление на диаграмата (± 50 °), използвайки спирални линии като фазорегулатори/фазообръщатели и 200 кВт пикова мощност (всъщност той се счита за първият PESA радар). Масивът WASSERMANN с 8 или повече антени FREYA е висок 60 м и има възможност за ротация, пикова мощност 100 kW
Друг „FREYA” - дериват е JAGDSCHLOSS, разработен към края на войната. Използва сканираща антена 20 м широка, въртяща се при 10 оборота в минута индикатор за кръгов обзор, както и малко по-висока честота. Информацията от индикатора може да бъде изпратена по наземна линия или радиовръзка (схема известна като Landbriefträger).

Немските наземно базирани ръководители на полети, управляващи изтребителите използват радари, наречени WURZBURG (първоначално разработен за управление на артилерията) и на по-късен етап WURZBURG -RIESE (Giant Wurzburg )-с по - голяма антена и голям обхват). Работната честота е около 560 MHz.
Въздушнобазираните радари, които са разработени тогава са 490 MHz (LICHTENSTEIN B/C) и 80 MHz (LICHTENSTEIN SN2)


По-долу са показани описаните видове наземни радари за противовъздушна отбрана от Втората световна война.




Няколко източника, включително изследването на плененият при т.нар Bruneval Raid (27/28 Февруари 1942 при който British Special Forces извършват внезапно и ожесточена нападение на германска радарна инсталация на северния бряг на Франция, при която успяват да демонтират части от радар WURZBURG за анализ) , покзват, че немските радари като цяло са по-добре проектиран от британските. Доклад, базиран на инспекция на немското радарно оборудване и персонал в Дания след войната гласи:

„От инженерна гледна точка, механическата конструкция на огромните антенни решетки, използвани в радарите ELEFANT и WASSERMANN е изключителна. Специални леки сплави са използвани за намаляване теглото, без от това да пострада здравината на конструкцията, нито управляващите механизми. Висококачествено изработеното радиооборудване, особено на захранването на антенните излъчватели и ефективни фазови превключватели за управление на електронният лъч на WASSERMANN и MAMMUT, както и устройствата за промяна на честотата без значителна загуба на чувствителност при WASSERMANN M2 е изключително”

От друга страна немските радарни оператори не са добре обучени в основната си маса, освен това самото оборудване не е съобразено с комфорта на операторите, което влияе отрицателно на тяхната работа. Причините за това са няколко – първо, на заявките за радарни оператори се е гледало с нисък приоритет и често се е налагало да се обучават хора с ниска техническа култура. Оказва се, че забраната на Хитлер за радиолюбителската дейност в Германия повлиява изключително негативно на възпитаване на подобна „култура” и създаване на по-голям кръг потенциални кадри.

Освен FREYA, MAMMUT, WASSERMANN и JAGDSCHLOSS, голям HF радар, наречен ELEFANT е бил инсталиран в Холандия, а негова версия - SEE ELEFANT - на остров Romo на запад от датското крайбрежие. Тези два радара имат прилика с МХ поради сходното устройство на приемната антена, но МХ е съвсем отделна разработка.

ГЕРМАНСКАТА ПВО

Германската система за ПВО се състои от мрежа от радарни инсталации, известни като Stellung , с имена на животни, риби, цветя , птици, първата буква от които имена е буквата на най-близкото населено място. Тези Stellungen са категоризирани в три категории –I, II и III. Инсталациите от III категория предават кодирана информация до тези от I категория. Тези от II категория формират въздушната обстановка в обхвата си и я предават на I категория, които, комбинирайки информацията от инсталациите от I и II категория и филтрирайки позициите на собствените самолети, подават обобщената информация в командната зала на на т.нар. Himmelbett („Небесно ложе”). Тук се събира информацията от няколко броя радарни инсталации от I, II, III категория, обработва се и се подава обратно към източниците си. Радарната информация се допълва и от оптични наблюдения и радиопрехвати. Цялата тази структура е мултиплицирана неколкократно в т.нар. „Kammhuber Line”.

По-долу е видно разположението на радарните инсталации в Северозападна Европа:



По-късно немските нощни изтребители използват друга тактика, доколкото „Небесните ложета” не могат разполагат с възможност да управляват голямо количество нощни изтребители, затова съюзниците концентрират бомбардировачите си в т.нар „bomber stream” след първоначалните си опити да атакуват с отделни самолети по различни маршрути, които попадайки в обхвата на някое „Небесно ложе”, лесно са обработвани от ПВО и изтребителите (в някой рейдове се е стигало до 40(!)% загуби на бомбардировачи) - Wilde Sau
(Дива свиня) е тактика, при която изстребителите действат индивидуално,разчитайки единствено на LICHTENSTEIN радар си и на пилотските умения и инициатива, за разлика от т. нар. „Zahme Sau” - (Питомна свиня), когато самолетите са насочвани от наземни насочвачи по определените цели.


НЕМСКИ И БРИТАНСКИ МЕТОДИ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ И КОНТРАПРОТИВОДЕЙСТВИЕ


Скоро след като британските учени научават за германската система за ПВО (основно от разшифрованите комуникационни съобщения и от засечените сигнали на самите радари, започва разработката на различни способи за заглушаване и заблуждаване на вражеските радари. (за повече подробности виж R.V. Jones – „Most Secret War”). Един от първите заглушители е MANDREL – двукиловатов предавател, използван срещу FREYA и нейните деривати, влиза в употреба през първите дни на декември 1942 година на борда на бомбардировачите „Stirling” ot 199 Squadron (за самозащита) или от Defiant от 515 Squadron (като специализирани самолети за РЕБ).
В резултат на употребата на MANDREL, загубите на Bomber Command (изразени като загуби за 3000 мисии) спадат драстично.




Графика на загубите на RAF Bomber Command през ВСВ. Хоризонталната ос е разграфена през 3000 мисии. Допълнително са показани датите на въвеждане на различните мерки за РЕБ. Загубите спадат рязко след 06.1944, когато германците губят голяма част от радарите си във Франция и Белгия в резултат на напредването на съюзниците. Също е показано и на кои дати е влязъл в употреба първият „Малък Хайделберг – Паразит” и до коя дата има поне три оперативни радара от този тип.

Тази графика показва още и ефекта от въвеждането на други мерки за РЕБ и показва, че обичайно всеки нов метод за противодействие има незабавен ефект в продължение на минимум няколко седмици, докато противникът разработи подходящи противомерки или нова тактика.
Двете противоборстващи страни независимо една от друга изобретяват диполните отражатели (пасивни смущения), които генерират фалшиви отражения на радара, имитиращи реални цели. Тези смущения представляват ивици метализирано фолио (обичайно алуминиево) с дължина 1/2 от дължината на вълната на вражеският радар. Във Великобритания този тип пасивни смущения е наречена с кодовото име WINDOW. Разбира се, след първата употреба на този тип пасивни смутители над територията на противника, той би се сдобил с физическите доказателства за тези мерки (метализираните ивици) и би използвал подобен метод срещу първоначално приложилата ги страна. Лично У. Чърчил не разрешава използването на WINDOW до провеждането на операция GOMORRAH (бомбардировките над Хамбург 23-27 Юли 1943. Всъщност германските физици са били запознати с подобен род противомерки още от 1940, като същите са наречени от тях DUPPEL (наименованието на място близо до Берлин, където е била разположена една от лабораториите на Телефункен), като подобно на англичаните по разпореждане на Гьоринг свойствата им са пазени в тайна поради абсолютно същите причини. Съществуват предположения, че пасивните смутители са били известни и на японците (giman-shi – буквално „заблуждаваща хартия‟) и са използвани през май 1943 срещу американските SCR-268 радари по време на атаката срещу Гуадалканал.
......................

[piston]

УЧЕНИЕТО Post Mortem

POST MORTEM е учение на Royal Air Force, което се провежда през юни и юли 1945 (само месец след края на войната в Европа), срещу Германската противовъздушна отбрана в Дания и Schleswig-Holstein. Целта на тренировката е да оцени ефективността на различните видове и комбинации от мерки и системи за РЕБ. Радарите, SIGINT Y-Dienst) станциите, постовете за визуално/аудио откриване и командните пунктове са обслужвани от германски разчети, които проявяват изненадваща кооперативност и дори са мобилизирани да покажат ефективността на системата им. Това е особенно видно от страна на старшите офицери, въпреки че част от персонала на командният пункт в Grove, отказва да съдейства, заради нападение на английски военнослужещ на едно от момичетата, работещи като планшетистка.

Общо са планирани 14 рейда, от които реално са направени 11 (заради лошо време).
В някои от рейдовете участват над 200 тежки бомбардировача. Всички рейдове са правени през деня.

Това учение дава уникална възможност за наблюдение от „първи ред” как доскорощният противник използва своите технологични достижения в областта, както и да се оцени реално възможностите на германската система като цяло.

Учението също показва, че ефективността на MANDREL и заглушаването на комуникациите е далеч от желаното.

[Sir Gray]

Стара тема си изровил
Супер, има доста какво да доразвием по нея, струва ми се

[piston]

Стара тема си изровил
Супер, има доста какво да доразвием по нея, струва ми се

Има много за превод, но съм болен и нямам сили.... ще пиша лека-полека...

Конкретно този радар е абсолютно непознат. Не намерих друга подходяща тема...