Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Корабен "справочник"

Collapse
This is a sticky topic.
X
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Корабен "справочник"

    Тъй като се получават недоразумения при обсъжданията на морските теми си позволявам да сложа този "справочник". Разбира се той далеч не е пълен, но го слагам за тези, които не знаят кой кораб за какво се използва.
    Сега се сещам, че май трябва да се уточни и КАК са се ползвали.
    Пишут нам много.... Погубит нас всеобщая грамотность.
    Неизвестен руски адмирал

    #2
    Корабен "справочник"

    За да се определят задачите на корабите е необходимо да се познава доктрината според която са строени или съответно задачите, които са им възложени да изпълняват. Войната в морето не е самоцелна и задачата на флотовете не е морското сражение. Целта на морската война е да се лиши противника от възможността да използва Световния океан, или определена негова част за транспорт на стоки, войски и материали, едновременно с това запазвайки си възможността за свободно плаване на собствените търговски и транспортни кораби. Тъй като окупацията на морето е невъзможна, единствения начин за осъществяването на тази цел е да се унищожат корабите на противника или да се изтласка флота му от там. Това може да стане или чрез морско сражение или чрез значително по-неефективната блокада. Сраженията могат да се водят в две различни зони на Световния океан - крайбрежната полоса (т.нар. “зелена зона”) или далеч от крайбрежието (т.нар. “синя зона”). Морската война освен всичко не е и самодостатъчна. Флота се нуждае от Военноморски бази (ВМБ) като места за базиране, ремонт и обслужване, за отдих на екипажите и т.н. Освен това има нужда и от заводи където да се строят новите кораби, тъй като попълнението на флота протича в срок от няколко години. Самите бази са многократно по-скъпи от базираните в тях кораби и в определена степен са и значително по-важни. Те осигуряват и така необходимата свобода на движение на флота в Океана.
    До 1939 г. господстващият вид оръжие е била корабната артилерия. Това до голяма степен е определяло и задачите, които са възлагани на корабите. Дотогава са господствали и възгледите основани на опита от артилерийските сражения през ПСВ и постулатите на Мехен и Коломб. Съобразно тях водещите морски държави са се готвели да завоюват или удържат господството в целия Световен Океан или определена негова част (Средиземно, Балтийско, Японско, Черно и Бяло море и Северния Ледовит Океан), а останалите са строяли “флот за брегова отбрана”. Вторите държави не са имали възможността да строят или издържат голям флот, да оборудват бази способни да обезпечат един такъв флот, или просто не са желаели да се борят за надмощие в Световния Океан. В хода на войната се налага авиацията, но основните принципи остават същите. Някои държави възлагат непривични задачи на кораби от различните класове ( напр. Франция строи линкорите от типа “Страсбург” и “Жан Бар”, като ловци на немските “джобни” линкори, Германия строи корабите от типа “Бисмарк”, “Шарнхорст” и “Дойчланд” като рейдери), но това са опити за равностойна игра с неравностоен противник.
    Разгледани хронологично, след преминаването от ветроходи към парни кораби, доктрините на различните морски сили са били следните (всъщност след 17 век всичко се е свеждало до това да се намери начин да се воюва срещу Британската морска търговия. Самата Британия последователно се е готвила единствено и само за Генералното сражение.):
    1. Доктрината за Генералното сражение - към нея са се придържали всички флотове, които са претендирали за господство в Океана и са разполагали с необходимия ресурс за това. Тази доктрина е почивала върху теоретичните разработки на адм. Мехен, който смятал, че единствения начин да се победи флота на противника е чрез сражение с опорните кораби на противника (броненосци, дредноути, самолетоносачи, атомни подводници и т.н.). Само унищожавайки ги или принуждавайки ги да стоят в базите си флота е можел да гарантира безопасността на морската търговия на собствената си страна.
    2. Френската доктрина за “каперската война” - липсата на достатъчно способни адмирали във флота, кара Наполеон да се обърне към идеята за “каперска война”, по аналогия с борбата на Британия с Испанската Империя. Впоследствие френските адмирали решават да използват новосъздадените миноносци за борба с огромната флота от търговски кораби, които са обслужвали интересите на Англия.
    3. Руската доктрина за “крайцерите-рейдери” - В началото на 20-ти век Русия решава да се бори за надмощие в океана, като изпрати бързоходни броненосни крайцери да нарушават морските комуникации на Англия. Техните усилия е трябвало да се подпомогнат от корабите на Доброволческия флот-специално построени търговски кораби, които лесно е можело да се превърнат в спомагателни крайцери.
    4. Немската доктрина за “неограничената подводна война” - след като става ясно, че Флота на Откритото море не може да се сражава на равно с Кралския флот, немските адмирали решават да наложат блокада на Британия като за това използват подводниците. Те обявяват зони, в които подводниците са можели да потапят всеки кораб, когото срещнат. Всъщност това е старата френско-руска доктрина за пиратска война срещу британската търговия, но намерила друго техническо решение. Малко преди ВСВ адм. Дьониц доразвива идеята като предлага групова надводна атака на подводниците срещу конвоя.
    5. Японската доктрина за “нощна торпедна атака” - след дипломатическия разгром на Вашингтонската морска конференция, Япония отчаяно търси възможност за относително равностойно сражение с първите 2 флота в морето. И намира тази възможност в нощната торпедна атака срещу линкорите на противника, осъществена от новите океански есминци. Така вражеската линия се “размеквала”, а останалите кораби в нея били унищожавани в дневното артилерийско сражение. Като вариант на тази доктрина може да се разглежда и възникналата впоследствие идея за атака на опорните кораби на противника с палубната авиация.

    В заключение трябва да кажа, че всяка една доктрина, не е изключвала и други виждания вътре във всеки флот. Така например японската “торпедна” доктрина, не е изключвала идеята за Генерално сражение на тежките артилерийски кораби.
    Всеки флот е бил конструиран съобразно вижданията и илюзиите на своите адмирали. Така например Германия преди ВСВ проектира и строи рейдери - от “джобните линкори”, през различните видове крайцери до подводните лодки. Япония поставя ударението на самолетоносачите, есминците и в по-малка степен на линкорите. САЩ строят от всичко по много в насипно състояние, без ясна идея срещу кого точно. Поне до началото на 30-те години. Англия отново поставя акцент на крайцерите, като защитници на огромните по размери комуникации на Империята в океана. Останалите държави строят на принципа - “един кораб у съседа - един от този тип и в моя флот”. Това особено важи за Франция и Италия, Бразилия и Аржентина, Гърция и Турция и ред други. По-малките държави развиват своите флотове за решаването на спомагателни задачи: Шведския флот например се е състоял от кораби носители на торпеда (от катер до есминец) и носители на мини, за блокиране на балтийските проливи. Строените тежки кораби са имали задачата да прикриват леките сили и поставените заграждения. По подобен начин са изграждали своите флотове и Норвегия и Дания.

    Класация на държавите според техните ВМФкъм началото на ВСВ:
    1.САЩ
    2.Англия
    3.Япония
    4.Франция
    5.Италия
    6-7.Германия, СССР
    8-19.Испания, Аржентина, Бразилия, Турция, Швеция, Холандия, Финландия, Тайланд, Австралия, Канада, Норвегия
    20-25. Гърция,Португалия, Полша, Югославия, Дания, Румъния
    Останалите държави преди ВСВ са имали флотове, които едва ли са били боеспособни (вкл. и българския).
    В тази класация в местата от 1 до 7 са се намирали държавите, които са се готвели да воюват за Океана. Ако към тях се включи и Холандия заради колониите в Азия се образува разширения списък на “Великите Морски Сили”. Според мен ще бъде уместно да се разгледа само тяхното виждане по въпроса за използването на основните видове кораби. Останалите държави или не са имали такова или са използвали чуждия опит.

    Линкор - Разглеждан е от всички държави като кораб, който да завоюва и удържи господството с Океана. На него се е възлагала задачата да води артилерийски бой с първокласните кораби на противника. Като второстепенна задача се е възлагал обстрела на крайбрежието и базите на противника и артилерийска поддръжка на десанти и охрана на конвои.

    Линеен крайцер - Престава да съществува като клас през 1922 г. Като такива могат да се разглеждат американските кораби от типа “Аляска”, японските от типа “Конго”, английските от типа “Ринаун” и “Худ” и според някои немските тип “Шарнхорст”. Задачата им е била да играят ролята на мобилен отряд на Линейните сили и да създадат необходимия за разгрома на противника натиск в единия или другия край на неговата линия. След 1922 г. са приравнени с линкорите.

    Крайцер
    *Тежък-предназначавал се е за охрана на Линейните сили, борба с противниковите леки сили, организация на ПВО ордерите, борба с противниковите кораби от същия тип, нарушаване на противниковите комуникации и защита на собствените, обстрел на крайбрежието, а също и за борба с търговското корабоплаване на противника.
    *Лек-предназначавал се е за лидер на флотилии есминци или подводници, щабен кораб, кораб за дозор на Линейните сили, за защитаване интересите на страната в зависимите и подмандатни територии. Съществували са и специализирани кораби от този тип като лек крайцер за ПВО, лек крайцер за ПЛО - предназначени за ескорт на конвои и корабни съединения и т.н.

    Лидер - Есминец с усилено торпедно и артилерийско въоръжение, които са се разглеждали като по-евтин вариант на лекия крайцер с аналогични задачи.

    Ескадрен миноносец (есминец) - предназначавал се е за торпедна атака на големите надводни кораби на противника, охрана на корабни съединения и конвои.

    Ескортен миноносец (миноносец) - С аналогични задачи като есминеца, но е бил насочен срещу леките противникови кораби, ескорт на конвои и охрана на подстъпите към ВМБ, борба с подводниците на противника.

    Катер-предназначавали са се за действия в крайбрежната полоса и проливните райони.
    *Торпеден - за торпедна атака на противниковите кораби.
    *Преследвач на подводници - за боба с противниковите подводници.
    *Артилерийски (патрулен, стражеви) - за охрана на държавната граница и ВМБ.
    *Мореходен бронекатер - за артилерийска поддръжка на морския фланг на сухопътните войски. (същата е била задачата в реките на канонерските лодки, мониторите и бронекатерите).
    *Диверсионен - предназначавал се е да се взриви при сблъсък с противниковия кораб.

    Подводница - Предназначавала се е за торпедна и по-рядко артилерийска атака срещу противниковите надводни кораби. Съществували са и транспортни подводници за доставяне на припаси и войски на блокираните гарнизони и диверсионни, които са изпълнявали диверсионни задачи. Особено екзотични са немските търговски подводници.

    Самолетоносач - Първо за класифицирането им:
    Според водоизместването(стандартно):
    Леки-до 20 000 т.
    Тежки-над 20 000 т.
    Според броя на самолетите:
    Леки-до 30 самолета
    Средни-от 30 до 60 самолета
    Тежки-над 60 самолета
    Според бронирането на полетната палуба:
    Бронепалубни
    С небронирана палуба
    По време на войната се появява и друга класификация според предназначението:
    Ударни-съответстват на тежките по състав на авиогрупата
    Леки-на леките от същата класация
    Ескортни-предназначени за ескорт на конвои. Преправени от търговски кораби с 20-30 самолета. (сами по себе си те дори е трябвало да бъдат класифицирани като спомагателни кораби).

    Това е и класа кораби, който никой не е знаел какво да прави. До 30-те години артилерийското и авиационното въоръжение на самолетоносача са се смятали за равностойни. След средата на 30-те приоритет е дадено на авиационното.
    Единствено Япония ги е разглеждала като кораби за завоюване на господството в морето, заедно с линкорите. На тях се е възлагала и задачата по нанасяне на удари по бази на противника и прехвърляне на авиация до отдалечените бази.
    САЩ са разглеждали самолетоносача като спомагателен кораб на Линейните сили, който да осигури дозора им, да нанася спомагателни удари по противниковите линкори и бази, и самостоятелни рейдерски операции на отделните самолетоносачи.
    Англия е смятала да ги използва за организация на ПВО на линейните съединения, за спомагателни удари по противниковите линкори и аз патрулиране в оперативните райони на противниковите подводници.
    Франция е смятала да използва единствения си самолетоносач като ескорт на линкорите и за дозор.
    Италия и Германия правят опити да построят самолетоносачи, но преди войната им възлагат основно функции по ПВО на корабните съединения.
    СССР разработва планове за лек и тежък самолетоносач, но така и не ги залага.

    Останалите кораби (канонерски лодки, монитори, хидроавиотранспорти, минни заградители, тралщици, спомагателни крайцери (въоръжени търговски кораби), бази на подводници и торпедни катери, специални кораби и десантните кораби и катери и др.) поради техните откровено второстепенни (но не и второсортни и маловажни) задачи смятам, че няма нужда да разглеждам. Те са спомагателни кораби на флота и ако изключим първите два класа, са се отличавали с висока специализация и много ниска бойна устойчивост. Всяко по-сериозно попадение е били фатално за тях, а относително слабото им въоръжение ги е правило потенциални жертви на противниковите кораби.
    Пишут нам много.... Погубит нас всеобщая грамотность.
    Неизвестен руски адмирал

    Comment


      #3
      WOW!! :tup: :tup:
      XV mile the sea brode is
      From Turkey to the Ile of Rodez...

      Comment


        #4
        Перфектно!
        Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
        Проект 22.06.1941 г.
        "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

        Comment


          #5
          Супер е :tup:
          Имаме нужда от повече такива теми, та затова призовавам всеки, който е в състояние да синтезира подобен род информация да отваря и съответната тема (не само за кораби, но и по всякакви подобни въпроси).

          Comment


            #6
            А тук Ви предлагам и кратък справочник на типовете кораби с картинки:

            Крайцери:

            *Броненосни (Armored Cruisers), (Panzerkreuzer)


            *Бронепалубни (Protected Cruisers)


            * Леки (клас В), (Light Cruisers), (Leichte Kreuzer)



            *Тежки (Клас А), (Heavy Cruisers)



            *Линейни (Battlecruisers), (Grose Kreuzer)


            *Ракетни


            Броненосци (Pre-Dreadnoughts), (Linienschiffe)

            *Ескадрени


            *Броненосци за брегова отбрана


            Дредноути и Супердредноути (Dreadnoughts), (Schlachtschiffe)



            Линкори (Battleships)



            Самолетоносачи

            *Хидроавиотранспорт (родоначалниците на самолетоносачите)


            *Леки


            *Тежки (Ударни)




            *Ескортни


            Есминци







            Миноносци





            Миноноски


            Last edited by Odzava; 22-07-2011, 23:21.
            Пишут нам много.... Погубит нас всеобщая грамотность.
            Неизвестен руски адмирал

            Comment


              #7
              целувайте ръка на човека
              albireo написа
              ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

              Comment


                #8
                Az prosto ako kaja ne6to shte se povtoria kato ostanalite.Ami 4ove4e ti si super. :tup:
                Къде и да одиш, къде и да шеташ, не се срами, не се плаши българин да си.

                Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда.

                Войната е много сладко нещо за тези, които не са я виждали.

                Comment


                  #9
                  Одзава, благодря :tup:
                  Нека Всевишний укрепи десницата на народа и войската, за да запази честта, правата и славата на Отечеството и на избраний от народа монарх. Да живее България!!!

                  Comment


                    #10
                    :tup: :tup:
                    Одзава, ако някога направя преврат, да знаеш, че ще те взема за шеф на флотата / то не че имаме много флота, де/
                    "If elections changed anything, they would be forbidden" ~ Kurt Tucholsky

                    Comment


                      #11
                      Искам да добавя тези адреси - нека любопитните ги разгледат хубаво




                      порт, коронель, потопление, хоупа, монмута, “Гуд Хоуп”,коронель,монмута,потопление,хоупа,“Гуд Хоуп”,история, создание, служба, германский,германский,служба,создание,уничтожение, тяжелый, крейсер, такао, 1945 года,1945 года,крейсер,такао,тяжелый,устье, река, ла-плата, уничтожение, карманный,карманный,ла-плата,линкор,река



                      Comment


                        #12
                        При гореизложеното искам да добавя едно малко разширение за един клас кораби за който мога да кожа, че е несправедливо пренебрегван въпреки, че тези кораби са работните коне на всички флотове.

                        Този клас кораби се наричат : Есминци, Разрушители.

                        Ще насоча вниманието ви към Германските Разрушители известни като
                        ZERSTORER

                        kлас : " Z1934 A"
                        период на влизане в строя : 1935 - 1937
                        водоизместване : 2,239 / 3,165 т
                        размери :
                        дължина - 119м
                        широчина - 11.31м
                        мощност на енергината установка :
                        60,000 / 70,000 кс. ; 6 Wagner boilers; geared turbines; 2 shafts
                        Ел. Генератори :3x 200kW turbo; 3x50kW diesel; 30kW emergency
                        максимална скорост : 36 възла
                        Радиус на действие : 4,400 морски мили при скорост 19 възла
                        екипаж - 335

                        Въоръжение :

                        основно : 4x127мм C34 с дължина на цевите 54 калибъра
                        зенитно : 7 сдвоени 37мм ; един 4цевен 20мм ; един едноцевен 20мм.




                        Comment


                          #13
                          Следващия клас е "Z 1936" известни като НАРВИК

                          Имат следните характеристики :
                          влизат в строя - 1936 - 1944
                          водоизместване - 2,411 / 3,415 т
                          размери :
                          дължина - 123.40м
                          широчина - 11.75м

                          мощност - 70,000 - 74,000 кс.
                          максимална скорост - 36 - 40 възла
                          обсег на действие - 2,050 морски мил при скорост 19 възла
                          екипаж - 323

                          Въоръжение
                          основно - 5х127мм
                          зенитно 4 сдвоени 37мм C/30 ; 6-7 единични 20мм C/30


                          през периода 1941 -1943 са модернизирани получават нова апаратура(радиолокатори с увеличена мощност, нови хидроакустични станции идр.)
                          Но главното е че главният калибър е увеличен до 150мм

                          Comment


                            #14
                            Идва ред на последната най-тежка като въоръжение серия.
                            "Z 1936 A"
                            Стеоени са през периода 1940 - 1941
                            Водоизместване - 2,543 - 2,636 / 3,079 - 3,083 т.
                            Размери :
                            дължина - 127м
                            широчина - 12м
                            Мощност на силовата установка - 70,000 кс.
                            Максимална скорост 36 - 38 възла.
                            Обсег - 2,500 морски мили при скорост 19 възла.
                            Екипаж - 332

                            Въоръжение :
                            Основно 4(5) 150 SK cal 48 C/36
                            (Замислени са да са с 5 оръдия, като на носа оръдията трябва да са в сдвоена оръдейна устанивка - но тя е завършена по късно. Първата серия е с 1 оръдие в стандартна устанивка, такава каквато се използва в кърмовите секции.)

                            Зенитно : 4х37 cal 38 C/30; 6-14х20 cal 65 C/30

                            "Z 1936 A" Type от първите серии



                            "Z 1936 A" Type окончателен вариант



                            ПРОСЛОВУТАТА НОСОВА КУЛА

                            Comment


                              #15
                              Е, не са забравени като клас.
                              Ако има интерес може да се доразвие темата с това как са еволюирали различните класове корави в различните държави, разбира се според техните схващания.
                              Пишут нам много.... Погубит нас всеобщая грамотность.
                              Неизвестен руски адмирал

                              Comment

                              Working...
                              X