Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Фулфорд и Стамфорд Бридж - прелюдия към Хейстингс 1066г.

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #16
    Няма сериозни исторически източници за това, че Хардрад ослепява Делян. Съществуват само легенди и литературни украски.
    They march in full battle dress
    With faces grim and pale
    Tattered banners and bloody flags
    Rusty spears and blades...

    Comment


      #17
      Любопитно ми стана, че в битката при Хейстингс Гийом (т. нар. Вилхелм) Завоевателя изглежда е използвал някаква тактика, подобна на монголската по- късно. Според някои съвременни английски историци армията на Харолд в началото отблъснала норманите и разбила левия им фланг, но част от десния фланг на англо-саксите се увлякла в преследване и била обградена и унищожена от по-мобилните конни рицари. Подтикнат от това, Гийом приложил същия номер още два пъти като рицарите му нападали, престрували се, че бягат и после се обръщали и прегазвали "ярловете." Тези, които довършили битката, били норманските стрелци, на които била дадена заповед да стрелят така че стрелите им да падат отвисоко върху англичаните. Уморените от продължителната битка (11 часа!) бойци вече нямали сили да вдигнат щитовете си, за да се запазят от стрелите и сред улучените бил и самият крал Харолд.
      A strong toun Rodez hit is,
      The Castell is strong and fair I wis...


      блог за средновековна балканска история

      Comment


        #18
        Guy de Mont Ferrand написа Виж мнение
        Любопитно ми стана, че в битката при Хейстингс Гийом (т. нар. Вилхелм) Завоевателя изглежда е използвал някаква тактика, подобна на монголската по- късно.
        Норманската конница е използвала копията за хвърляне, а не за мушкане. Взимат копия, препускат към върха на хълма, мятат ги по стената от щитове и се връщат за нови копия. Така няколко часа. Наистина може да се намери известна аналогия с монголите.

        Comment


          #19
          Кухулин написа Виж мнение
          Норманската конница е използвала копията за хвърляне, а не за мушкане. Взимат копия, препускат към върха на хълма, мятат ги по стената от щитове и се връщат за нови копия. Така няколко часа. Наистина може да се намери известна аналогия с монголите.
          Мисълта ми беше, че норманите увличат англо-саксите в преследване, а после се връщат и ги заобикалят. Иначе това за копията не го знаех...
          A strong toun Rodez hit is,
          The Castell is strong and fair I wis...


          блог за средновековна балканска история

          Comment


            #20
            Разбира се, от тази гледна точка също има сходство. Feigned retreat

            Comment


              #21
              Кухулин написа Виж мнение
              Разбира се, от тази гледна точка също има сходство. Feigned retreat
              Препускане около неприятелския строй и мятане на копия е и типичната тактика на римската помощна кавалерия.
              sigpic

              Comment


                #22
                Last roman написа Виж мнение
                Препускане около неприятелския строй и мятане на копия е и типичната тактика на римската помощна кавалерия.
                Поразрових в нета, но нещо не успях да намеря инфо. За кой период става дума, примерно в кои битки се използва?

                Comment


                  #23
                  Кухулин написа Виж мнение
                  Норманската конница е използвала копията за хвърляне, а не за мушкане. Взимат копия, препускат към върха на хълма, мятат ги по стената от щитове и се връщат за нови копия. Така няколко часа. Наистина може да се намери известна аналогия с монголите.
                  На гоблена от Байо, обаче, норманските рицари при Хейстингс са изобразени ползващи копията както за хвърляне, така и за мушкане.
                  A strong toun Rodez hit is,
                  The Castell is strong and fair I wis...


                  блог за средновековна балканска история

                  Comment


                    #24
                    Guy de Mont Ferrand написа Виж мнение
                    На гоблена от Байо, обаче, норманските рицари при Хейстингс са изобразени ползващи копията както за хвърляне, така и за мушкане.
                    Гоблена е бая мащабна продукция (поклон към средновековните дами) и несъмнено могат да се открият сцени с мушкане. Все пак копието си е копие, как да не мушнеш врага...

                    Нека обаче се концентрираме върху самата кавалерийска атака в деня на битката.

                    1) Начало на атаката:



                    Норманите се движат в галоп, копията са на нивото на шлема, върховете им са по-високо от петите, ръцете са изнесени назад;

                    2) Съприкосновението с врага:



                    Горната схема се запазва, но вече се виждат и летящи копия. От дясната страна имаме едно евентуално мушкане;

                    Според мен картината се очертава сравнително ясно - основния метод е хвърлянето, но понякога се случва и да мушнат. Тъй де, битка е.

                    Към този извод бихме могли да посочим още малко косвени аргументи.

                    3) Логистиката:



                    Много копия. Нещо повече - акцентирано е върху копията;

                    4) Щитовете:

                    http://www.youtube.com/v/2FbKYdJpCPM след 2:50

                    Специфична форма на щита, кореспондираща с хвърлянето;

                    5) Лингвистика. Думата "lance" означава копие за мушкане. Същевременно имаме "launch", чиято етимология е следната:
                    c.1300, from O.N.Fr. lancher (O.Fr. lancier) "to fling, hurl, throw, cast," from L.L. lanceare "wield a lance," from L. lancea "light spear" (see lance). Sense of "set (a boat) afloat" first recorded c.1400, from notion of throwing it out on the water; generalized by 1600 to "any sort of beginning."
                    Вижда се, че вероятно по френските земи копията са се използвали за хвърляне, оттам думата навлиза в английския (с норманите?) и по-късно "lance" се превръща в копие за мушкане.

                    Та така, има известно основание да се предположи, че норманите са обичали да хвърлят копия. А какви са основанията за "мушкане"?

                    Comment


                      #25
                      На гоблена са представени три техники за боравене на кавалерист с копие, а имеменно: хвърляне, "мушкане" - удар отгоре-надолу (kопието е хванато с приповдигната и сгъната ръка, което е било предопределено от факта, че норманите при Хейстингс са се сражавали срещу пехота) и таранен удар (копието е използвано като пика, здраво придържано в хоризонтално положение).
                      Ето и пример за "мушкане" и таранен удар.



                      При таранен удар копието почти винаги се чупи, но ефекта е максимален.

                      Comment


                        #26
                        Tази сцена е след разпадането на стената от щитове.

                        Comment


                          #27
                          Кухулин написа Виж мнение
                          Поразрових в нета, но нещо не успях да намеря инфо. За кой период става дума, примерно в кои битки се използва?
                          Период - главно 1-2 век:
                          sigpic

                          Comment


                            #28
                            Интересен линк, благодаря ти.

                            Comment


                              #29
                              Кухулин написа Виж мнение
                              Гоблена е бая мащабна продукция (поклон към средновековните дами)
                              Ти като един истински рицар се прекланяш пред средновековните дами, но може би те нямат заслуги за това. Специално за авторите на Байо не знам, но фламандските гилдии на гобленарите са имали строги забрани за участието на жени в шиенето на гоблени.

                              Comment


                                #30
                                Хана написа Виж мнение
                                Ти като един истински рицар се прекланяш пред средновековните дами
                                А, рицар... типичен балкански мазник
                                В Уикипедия е писано доста за произхода на гоблена. Има вероятност да е дело на англо-саксонските шивачи, което звучи по-зле и от фламандски гобленар

                                Comment

                                Working...
                                X