Показване резултати 1 до 17 от общо 17

Тема: Херцогство Филипопол

  1. #1
    Soldier of God Henry Sinclair's Avatar
    Регистриран
    Nov 2005
    Местоположение
    Стара Загора
    Мнения
    610

    Херцогство Филипопол

    След разпределянето на Византия между император Бодуен I, маркиз Монфератски, барон дьо Три и граф дьо Блоа, започва строителство на резиденциите си по западен образец в нововьздигнатите Херцогства - големи замъци на стратегически височини, и в близост до главните градове, а също така и строеж на по-малки крепости – замъците на васалните на херцогството баронства.
    Поради пълното отричане на съществуването на Филипополското херцогство от нашите, гръцките, сръбските и руски историци, в сегашните карти за Латинската империя се обозначават Императорските земи около
    Константинопол, Никейското херцогство, Солунското херцогство (от 1209 г. кралство) и Атинското херцогство - обявено за такова от Бонифас Монфератски.
    Целта ни ще е да възстановим една поне част от историята на това Филипополско херцогство.
    След влизането си във Филипопол през ноември 1204 г. новоугласения за херцог Рение дьо Три, с помощта на явно добри майстори изгражда новия си замък на три льо от града (вероятно в района на дн. град Куклен), който замък е наречен Естанемак.
    За изграждането му са били необходими около 6 месеца, но в края на май 1206 г. замъкът на херцога е бил напълно готов – непристъпен, водоснабден, с възможност да издържа на дълга обсада и да държи зад стените си над 200 души – рицари, сержанти, селяни, жени, добитък и коне. Паралелно с това до замъка Естанемак, рицарите започват да строят два манастира Кукленският и Горноводенският (св. св. Козма и Дамян и св. Кирик), както и да довършват Бачковският манастир, който с папски вердикт е предаден на рицарите на Ордена на Тамплиерите (13 ноември 1204).
    При превземането на Константинопол, император Бодуен I изпраща командора на тамплиерите за Ломбардия - магистър Barozz, с писмо (от 7 ноември 1204 г.) и дарове за папа Инокентий, а също така и изпраща богати дарове за Тамплиерския Орден – парче от Христовия кръст и две кутии от сребро, пълни със скъпоценни камъни. Генуезски пирати обаче нападат и превземат венецианския кораб, с който пътувал рицарят-тамплиер Бароц и поради това Орденът се обърнал към папата да обуздае пиратите, да ги отлъчи от църквата и да върнат на Светия престол и Ордена отнетите Свети реликви и скъпоценности.
    На 13-ти ноември папата предал със специална папска булла всички манастири на византийската църква на Ордена. Това показва, че и Бачковският манастир е бил даден на Ордена, а другите два манастира – св. св. Козма и Дамян и св. Кирик са строени вероятно от сaмите Тамплиери. В доказателство на тази теза, са запазената и до сега старинна църква в манастира в Куклен, в чийто ранни стенописи от началото на XIII век са изографисани слонове, крокодили, делфини (китове), които български иконописци по това време (някои от българските историци казват, че манастирите са строени от българските царе Иван Асен II или Иван Александър) не са могли да знаят как изглеждат. Доказателство, че Кукленския манастир е построен от тамплиерите е и факта, че е открито едно писмо - на един oт рицарите, които обсаждат Станимака, което е намерено под плочите на покрива на църквата!
    Още нещо интересно – според един от филибелийските хроникьори от 1846 г. при строежа на новото крило за библиотеката на Кукленския манастир в началото на века, гръцкият игумен наредил в темелите на строежа да бъде зазидан голям кован сандък с много старинни, но не гръцки свещенни книги, вероятно латински. До сега никой не е направил опити да се потърси това национално богатство, като се има в пред вид,че през 1926 г.библиотеката на манастира е горяла, а през 1928г.по време на голямото земетресение останките на сградата са се срутили и сега си личат само основите им, което би улеснило тьрсенето.
    На около два километра източно от манастира (по-малко от 1 льо) се намира и височината, на която е бил изграден и замъкът Естанемак. Територията на Естанемак е огромна – над 24 декара. Стените на крепостта са високи около 5-6 м, и образуват формата на паралелепипед с размери 220 на 120 м. В средата на крепостта има водохранилище, градено с тухли и варов разтвор, което е с обем 8-10 кубометра. Водоснабдяването е ставало с изворна вода чрез подземен трьбопровод от около 600 м. В подножието на крепостта и южно от нея има градени рицарски гробове, в които се намират изключителни артефакти, като например тамплиерски сребърен кръст с инкрустации (18 х 19 см), който може да се пришива към плащ или занитва към броня (съхранява се в Пловдивския музей). Подобни кръстове, но не така изящни, се съхраняват в град Дъмбъртън Оукс (Англия), които са донесени от кръстоносци от Константинопол и се датират от XI и XII век.
    Непосредствено до стените на самата резиденция Естанемак е намерен невероятен златен кръст с релефни картини от Раждането на Исус до Неговото Разпятие (9,8 х 6 см х 4,5мм, над 167 гр.23 карата) барелефно изваяни от двете му страни. Този кръст вероятно е принадлежал на някой от херцозите на Филипополскто херцогство или на командор на Ордена. В гробовете и наоколо са намерени и много оръжия – мечове, дръжки от мечове, стрели, токи, стрели от арбалет (орьжие, характерно само за рицарите), слитьци от желязна руда. Последните показват,че в замъка е имало и леярна за леене на желязо от което са правили вероятно и орьжията си и броните си. Намерени са и много печати.
    За съжаление сега държавата няма достатъчно бюджети за разкопки на замъка, а иманярите безжалостно копаят и рушат всичко. Отделно от това, незаконна кариера вече достига подножието на стените на замъка и той може да бъде разрушен. Както беше отбелязано по-горе, Херцогството включва 12 васални феода на територия обхващаща около 3000 кв. километра. Руините от замъците на бароните са останали на 9 - 10 места, които са известни сред местното население като калета или градища. Интересно е, че един от тези феоди, намиращо се югоизточно от Пловдив след гр. Станимака се е наричал - баронство Боа дьо Кроа. То е дадено за васален феод не нарицар-християнин, а на туркопол (рицар-мохамеданин), който е имал мощехранилница с парченце от Христовия кръст. Може лесно да се предположи, че цар Борис III знаейки от латински източници за това баронство, е поставил голям метален кръст през 1935 г. на предполагаемото място на баронския замък – градището край село Мостово, Асеновградско. Сега за това място се носят всякакви легенди, като никой не обръща внимание на историческия факт, че името на баронството Боа дьо Кроа в превод означава Гората на Кръста (кръстова гора).
    Войната е лека за зрителите...

  2. #2
    Soldier of God Henry Sinclair's Avatar
    Регистриран
    Nov 2005
    Местоположение
    Стара Загора
    Мнения
    610
    писателят Димитър Костов издаде една своя книга озаглавена "Филипополското херцогство 1204-1260 г". Един тъмен период от историята на Пловдив през 13 в. излиза на светло. Причината Димитър Костов да се захване с тази тема е, че за времето на латинското господство над Филиполол се знае твърде малко, затова той се заема да проучи този отрязък от историята на Пловдив и областта.
    Ето накратко тази непозната за нас история. Всичко започва с превземането на Константинопол от латинците (рицарите на четвъртия кръстоносен поход), след което на валонския барон Рение дьо Три се пада да оглави Филипополското херцогство. Той е посрещнат много сърдечно от тогавашното население на града. Белгийският рицар изгражда новото си владение от дванадесет фиефства и построява херцогския замък Естанемак на три льо южно от Пловдив (на около 13 км). Според авторът това е крепостта над град Куклен и именно там, а не в Станимака, е бил обсаден баронът от българския цар Калоян (Йоаница) за 13 месеца. Той разяснява, че Станимака (днешен Асеновград) се намира на пет льо от Пловдив и не е бил замък, а сравнително голям укрепен град, който кръстоносците са обсаждали три месеца, преди да го превземат, което са направили с помощта на предател - българин. След завземане на Станимака предателят е бил екзекутиран от рицарите.
    За изграждането на Естанемак са били необходими 6 месеца, като той бил непристъпен, водоснабден и с възможност да издържа на дълга обсада и да държи зад стените си над 200 души - рицари, сержанти, селяни, жени, добитък и коне. Паралелно с това до замъка Естанемак, латинците започват да строят два манастира - Кукленския и Горноводенския (“Св. св. Козма и Дамян” и “Св. Кирик”), както и да довършват Бачковския манастир, който с папски вердикт е предаден на рицарите тамплиери.
    В книгата се споменава още и за един малко познат на обществеността факт - че Кръстова гора носи името си от латинците, който правят мястото средище на поклонничество, тъй като тези места в Родопите са известни в древността с прочути тракийски светилища (Белинташ). Това става, след като донасят от Константинопол парче от Божия кръст. Интересно е, че латинците наричат мястото Боа дьо Кроа (в превод означава Гората на Кръста). Тази област Рение дьо Три дава на рицар християнин, който донесъл мощехранителница с парченце от Христовия кръст след превземането на Константинопол. За тази мощехранителница има и други версии как е попаднала по тези места, но тук няма да се спирам подробно за това.
    Най-голямата катастрофа, която е сполетявала Пловдив е при превземането му от цар Калоян. След победата на българския цар при Адрианопол през 1205 г. той превзема редица градове в Родопите и Беломорска Тракия, а накрая обсажда Филипопол и извършва поголовна сеч в града. Градът е разрушен до основи, обърнат в силни развалини. Малко след това рицарите успяват пак да си върнат господството над Филипопол.
    След смъртта на Рение дьо Три, барон дьо Стрьом става наследник на Филипополското херцогство. С установяването си в замъка Естанемак новият херцог дьо Стрьом започва възстановяването на Филипопол.
    През април 1229 г. в Перуджа, в присъствие на папа Григорий IX, между бароните на Латинската империя бил подписан договор, според който Филипополското херцогство се дава на Джон дьо Бриен - "най-рицарствения и храбър воин в целия свят". ”. Джон дьо Бриен е бил рицар-тамплиер с много висок ранг.
    Димитър Костов описва и един нов факт в българската история: Че благодарение на рицарите тамплиери на Джон дьо Бриен, цар Иван Асен II печели битката при Клокотница срещу епирския деспот Тодор Комнин. След тази победа българският цар прави опит да присъедини Филипополското херцогство към България, но това се проваля. Джон дьо Бриен се среща на бойното поле срещу обединените войски на Иван Асен II и Йоан III Дука Ватаци през 1235 г. пред стените на Константинопол, където напълно ги разбива.
    Френският благородник умира през 1260 г. а с него престава да съществува и Филипополското херцогство. Замъкът Естанемак е напълно разрушен, но остават двата манастира построени от рицарите тамплиери. По късно при турското нашествие тези манастири също са разрушени, но следите им остават.
    Войната е лека за зрителите...

  3. #3
    Soldier of God Henry Sinclair's Avatar
    Регистриран
    Nov 2005
    Местоположение
    Стара Загора
    Мнения
    610
    Пловдив не е бил само столица по време на Съединението през 1885 година между княжество България и Източна Румелия. Много векове преди това върху територията на днешния Пловдив и Пловдивска област е съществувало Филипополското херцогство.
    То се появява след като рицарите от ІV кръстоносен поход превземат и потапят в кръв Константинопол през април 1204 г. Веднага започва разпределението на земите в новата Латинска империя от провъзгласения император Балдуин /Бодуен дьо Фландър/. Освен земите около столицата Константинопол, които той запазва за себе си се създават 3 херцогства:
    · Никейското
    · Солунското
    · Филипополското
    Барон Рение дьо Три получава Филипополското херцогство и през
    ноември 1204 г. влиза със 120 рицари в града, посрещнат доста възторжено от местното население. Вече херцог Рение дьо Три разпределя своята държава на фиефства/баронства/, между които Кукленд/дн. Куклен/, Стенимахос /дн. Асеновград/, Боа дьо Кроа /дн. Кръстова гора/, Стрельц /дн. Стрелча/, Диоклецианопол /дн. Хисаря/, Алексиопол /дн. Раковски/, Перестиен /дн. Перущица/ и др.
    Определя за своя лятна резиденция крепостта „Скрибенцион” /дн. Асенова крепост/. „Имаше едни град, разположен сред стръмни планини, недалеч от Филипопол, на име Скрибенцион. Той бе здраво укрепен, както поради естественото си положение, така и със своите стени, снабдени с кули….” / из „История на кръстоносците”/
    Така възниква и започва да функционира единствената рицарска държава върху територията на днешните български земи.
    В същото време цар Калоян /Йоаница/, наричан от рицари и гърци „злото куче”, започва опустошителни походи из Тракия. Летописецът на ІV кръстоносен поход Жофруа дьо Вилардуен пише: „Тогава Йоанис /Калоян/ изпрати войските си пред Филипопол. Тези от града му се предадоха…., а града заповяда целия да бъде сринат – и кулите, и стените, а високите дворци и богатите къщи да опожарят и разрушат. Така бе разрушен благородният град Филипопол, който бе един от трите най-хубави на империята….”
    Преди да настъпи краха на Филипопол неговият херцог Рение дьо Три е изоставен от своите рицари. Боейки се да не попадне в ръцете на Калоян заедно с 15 останали му верни рицари се оттегля и укрепява в близката и непристъпна Асенова крепост. Отново Вилардуен пише:” И си отиде в крепостта, която бе на три левги оттам и бе с гарнизон негови хора, и влезе вътре, и бе след това дълго време затворен в нея – около 13 месеца – в голяма грижа и в голяма нищета, и от лишения яде конете си….”
    Но да оставим за момент Филипополския херцог, тънещ в нищета на крепостта и да видим какво става наоколо – цар Калоян смазва големи рицарски армии при Адрианопол /дн. Одрин/ и други градове и едва ли му е било до 15-те гладуващи рицари в крепостта. Цар Калоян не само разгромява рицарите, но пленява и самия император Балдуин, който до края на живота си остава затворен в т.нар. "Балдуинова кула".
    За спасяването на Рение дьо Три се подготвя спасителна операция, защото той е бил един от важните барони на Латинската империя. Вилардуен пише за този поход: „И знайте, че тези, които отиваха там, отиваха към твърде голяма опасност, тъй като малко такива военни походи са виждани…” И едва на 17 юли 1206 година отряд от венецианци, в който също се намира многократно цитирания тук летописец Вилардуен, преминавайки през Източните Родопи /по долината на р. Арда – Кърджали – Тополово/ достигат до крепостта, освобождават рицарите и ги връщат в Константинопол.
    Така завършва 13 месечната обсада на Рение дьо Три в крепостта.
    Така завършва и съществуването на първата рицарска държава върху нашите земи – Филипополското херцогство.
    Войната е лека за зрителите...

  4. #4
    Soldier of God Henry Sinclair's Avatar
    Регистриран
    Nov 2005
    Местоположение
    Стара Загора
    Мнения
    610
    Иван Асен поддържа добри връзки с Филипополското Херцогство, което явно поема васални задължения и към Иван Асен. Това става ясно от участието на филипополските рицари в битката при Клокотница, където сигурният в победата си над българите Теодор Комнин е изненадан, че сред далеч по-малобройната и недобре обучена българска армия има ядро от стотина рицари, които разбиват в битката гърците. Отново наши историци обявяват тежките конници, които се бият за българския цар, за кумански.

    През април 1229 г. в Перуджа, в присъствие на папа Григорий IX, между бароните на Латинската империя и екс-краля на Йерусалим от 1210 до 1225 г. – Джон/Жан/ дьо Бриен, бил подписан договор, според който Филипополското херцогство се дава на Джон дьо Бриен – „най-рицарствения и храбьр воин в целия свят”, и на неговите наследници, с изключение на това, което дьржи българският цар Иван Асен. Това отново категорично доказва васалното статукво на Херцогството кьм Бьлгарската дьржава, а не че е било унищожено или присьединено кьм нея. Тук му е мястото да се отбележи, че Джон дьо Бриен е бил рицар-тамплиер с много висок ранг, защото е бил Регент на Кипьр от 1218 до 1231 г., а Кипьр е владение на Ордена на Храма,продадено още от крал Ричард Львското сьрце.

    Джон дьо Бриен е имал трима сина: Йоан дьо Бриен (който става крал на Армения,тук използуваме православното произнасяне на името), Алфонс дьо Акр и Луи дьо Бриен. Между последните двама трябва да се тьрси и следващия Филипополски херцог.

    Джон дьо Бриен се среща на бойното поле срещу обединените войски на Иван Асен и Иван Ватаци през 1235г.пред стените на Константинопол ,кьдето напьлно ги разбива и то само сьс 160 рицари и три отряда опьлченци.

    Ето как описва битката латинския автор,епископ Филип Муск от град Турие вьв Фландрия;”...с тези три отряда и рицарите си,дьо Бриен излязьл срещу враговете отвьн градските стени;...бьлгарския цар и византийския имали 45 отреда и много кораби в морето,но три отреда надвили на 45 ;...нито Хектор, нито Роланд,нито Ожье, нито дори храбрия Йуда Макавей не са показали по голяма храброст отколкото Джон дьо Бриен в него ден;...от разбития неприятел се спасили само сьщо три отреда,предводителствувани от царете Асеня и Ватаци...”
    Трябва да се има в пред вид,че един военен отряд е наброявал около100 души,а охранителните отряди на владетелите са били от около 1000-1500 воини.За указаната битка се сьобщава,че сьвместната бьлгаровизантийска армия е наброявала над 10,000 души,а рицарят дьо Бриен е бил „само” на 87 години (б.а.).

    Джон дьо Бриен умира на 23.03.1237г. на 89 годишна вьзраст,надживявайки всички свои врьстници и бойни другари от Йерусалимското кралство, като остава пример в историята за рицар-тамплиер белязан с „Божията благословия и закрилата на Божи гроб”.

    През 1241 г. Иван Асен умира в Търново. Византийците постепенно превземат градовете и крепостите на франките. Около 1260 г. византийците превземат Филипопол, Станимака и Естанемак. Тамплиерите се оттеглят от манастирите и крепостите на Филипополското херцогство и това е неговия край.
    Войната е лека за зрителите...

  5. #5
    Много приятна тема, поздравления! Току що прочетох по-голямата част на "Замъкът в българските земи" на един сравнително млад колега и във връзка с темата там ми направи впечатление, че авторът категорично отрича всякаква възможност Рение дьо Три или който и да е латински велможа да е взел някакво участие в построяването на "замъка" Станимака. Самият аз покрай последните си занимания на няколко пъти имах възможност малко по-задълбочено да проуча как стои въпроса около Филипополското дукство и, честно казано, хич не съм убеден в неговото продължително съществуване, макар че латинците си го споменават доста до късно като свое потенциално владение, например в случая с Жерар дьо Стрем. Според мене хронологията на важните събития в историята на дукството е следната:

    1204 г. - Фламандският (доколкото си спомням) благородник Рение дьо Три е проъзгласен за дук на Филипопол и начело на няколкостотен отряд, в който влизат голяма част от роднините му, пристига в града и приема властта над областта.

    1205 г. - бунт на гърците в тема Македония (дн. Тракия); Балдуин (Бодуен) дьо Фландр е разбит и пленен при Одрин; положението на Рение дьо Три в отрязаната от Константинопол Северна Тракия става неудържимо, повечето от войниците му дезертират, а той с няколкото последни останали до него се укрива в замъка на Станимака (дн. Асеновград), започва прословутата му 13-месечна обсада.

    1206 г. - при похода си на север Анри дьо Ено освобождава обсадения Рение

    1208 г. - битката при Пловдив, в която Анри разгромява Борил, но няма нито дума за връщането на Филипопол под латинско господство.

    Прочие, вероятно Филипополското дукство заедно с най-важния си град остава под контрола на българите и то на Търново. Протежето на Анри деспот Алексий Слав, който сключва съюзен договор с императора, управлява Родопите на юг заедно с голяма част от долините на Места и Струма, но не и тракийската равнина. Анри има предостатъчно проблеми с ломбардците и изобщо в Гърция, за да се прояви по-активно в Тракия, а накрая сключва и съюзен договор с Борил. При следващите императори, включително и при французина Жан (не Джон!) дьо Бриен, бивш крал на Йерусалим, папско протеже и известен като храбър рицар и легендарен скъперник, проблемите с гърците от Епир и Никея и с Йоан II Асен продължават и на никой не е по силите да върне Филипопол обратно в империята, макар и на хартия дукството да продължава да се разменя и подарява. Хипотезата, че Асен прогонва Жерар дьо Стрем не намира потвърждение в изворите, тъй като липсват данни за война с латинците чак до времената на разтрогването на унията и сключването на съюз с Никея. Толкова по въпроса. Фландрия не е могла да основе своя колония в нашия днешен втори по големина и значение град, защото латинците съсредоточават усилията си на юг, където по това време, въпреки някои подценяващи забележки, които съм чувал по въпроса, има повече търговски трафик и от там пари и важни крепости, отколкото навътре в Балканите. Та, затова дори и малки държавички като маркизатът на Бодоница понякога имат по-голямо значение от очакваното, да не говорим за запазените документи, разкриващи историята им. Оскъдицата на документи относно средновековния Пловдив в периода на XIII-XV в. е твърде печална...
    A strong toun Rodez hit is,
    The Castell is strong and fair I wis...


    блог за средновековна балканска история

  6. #6
    Цитат Henry Sinclair написа Виж мнение
    През април 1229 г. в Перуджа, в присъствие на папа Григорий IX, между бароните на Латинската империя и екс-краля на Йерусалим от 1210 до 1225 г. – Джон/Жан/ дьо Бриен, бил подписан договор, според който Филипополското херцогство се дава на Джон дьо Бриен – „най-рицарствения и храбьр воин в целия свят”, и на неговите наследници, с изключение на това, което дьржи българският цар Иван Асен. Това отново категорично доказва васалното статукво на Херцогството кьм Бьлгарската дьржава, а не че е било унищожено или присьединено кьм нея. Тук му е мястото да се отбележи, че Джон дьо Бриен е бил рицар-тамплиер с много висок ранг, защото е бил Регент на Кипьр от 1218 до 1231 г., а Кипьр е владение на Ордена на Храма,продадено още от крал Ричард Львското сьрце.

    Джон дьо Бриен е имал трима сина: Йоан дьо Бриен (който става крал на Армения,тук използуваме православното произнасяне на името), Алфонс дьо Акр и Луи дьо Бриен. Между последните двама трябва да се тьрси и следващия Филипополски херцог.
    Ъмм, за съжаление, нито споменаването на Филипопол във въпросния договор (известен в българската историография със злополучната идентификация на бъдещия тъст на Балдуин II с Йоан II Асен!), нито нещо друго "категорично" доказват "васалното статукво на Херцогството кьм Бьлгарската дьржава, а не че е било унищожено или присьединено кьм нея" По-скоро не е било Не знаех, че Жан дьо Бриен е бил рицар-тамплиер, никъде не съм го срещал в изворите и научните публикации, а напоследък прехвърлих доста, отнасящи се до периода и локацията. Между другото вярно е, че Ричард Лъвското сърце продава Кипър на тамплиерите, но те му го връщат, защото не могат да се справят с местното население още на следващата година, ако не ме лъже паметта и той го продава на бившия йерусалимски крал Ги дьо Лузинян, който основава на острова Кипърското кралство под контрола на династията на Лузиняните
    A strong toun Rodez hit is,
    The Castell is strong and fair I wis...


    блог за средновековна балканска история

  7. #7
    Нортумбрийски страж gregorianus's Avatar
    Регистриран
    Mar 2005
    Местоположение
    В София
    Възраст
    33
    Мнения
    752
    Здравейте, имам малко страничен въпрос, но се надявам да не е пълен off topic. Покойният отец Павел Стефанов наричаше Бонифаций Монфератски "маркиз на Солун", а не "крал на Солун", явно споделяйки идеята, че западноевропейските владетели са пренасяли със себе своите стари титли в новите си кръстоносни владения. Нали на същия принцип и Боемонд става тъкмо принц, а не например граф или дук на Антиохия. Въпросът ми е дали това е оправдано и спрямо Бонифаций, тоест как го наричат латинските източници след 1204? Самото солунско кръстоносно владение не трае дълго, но това не пречи да има добър отговор на въпроса и съответно неспециалист да си извади някакви заключения.

    По темата: има ли номинални "дукове на Филипопол" сред западноевропейските династии в XIII в., а може би и по-късно? Защото номинални "принцове на Антиохия", "императори на Константинопол" и "крале на Йерусалим" има, както знаем, векове наред. Също толкова интересно е дали има и титулярни "крале/маркизи на Солун" след края на това владение.

  8. #8
    Цитат gregorianus написа Виж мнение
    Здравейте, имам малко страничен въпрос, но се надявам да не е пълен off topic. Покойният отец Павел Стефанов наричаше Бонифаций Монфератски "маркиз на Солун", а не "крал на Солун", явно споделяйки идеята, че западноевропейските владетели са пренасяли със себе своите стари титли в новите си кръстоносни владения. Нали на същия принцип и Боемонд става тъкмо принц, а не например граф или дук на Антиохия. Въпросът ми е дали това е оправдано и спрямо Бонифаций, тоест как го наричат латинските източници след 1204? Самото солунско кръстоносно владение не трае дълго, но това не пречи да има добър отговор на въпроса и съответно неспециалист да си извади някакви заключения.
    Бог да го прости човека, но не е бил прав. Бонифаций може и да продължава да бъде наричан "маркиза", но винаги когато стане въпрос за него във връзка със Солун, е "крал на Солун" Наскоро прехвърлих доста substantial amount от извори, та можете да ми вервате

    По темата: има ли номинални "дукове на Филипопол" сред западноевропейските династии в XIII в., а може би и по-късно? Защото номинални "принцове на Антиохия", "императори на Константинопол" и "крале на Йерусалим" има, както знаем, векове наред. Също толкова интересно е дали има и титулярни "крале/маркизи на Солун" след края на това владение.
    Давам ти веднага отговор като западноспартанец: номинални "крале на Солун" (не "маркизи", WTF?!?) има, "дукове на Филипопол" - нъц (или поне на мене не са ми известни).
    A strong toun Rodez hit is,
    The Castell is strong and fair I wis...


    блог за средновековна балканска история

  9. #9
    Нортумбрийски страж gregorianus's Avatar
    Регистриран
    Mar 2005
    Местоположение
    В София
    Възраст
    33
    Мнения
    752
    Мерси! Естествено, че можем да ти верваме Но може би това отговаря и за съществуването на такова нещо като филиполско дукство. Щом няма номинални херцози на Филипопол, значи дори идеята за такова място не е оцеляла, а и Рение дьо Три управлява много кратко, така че за какво дукство изобщо можем да говорим...

    По-назад в темата прочетох, че Бачковският манастир бил предаден с папски, хм, "вердикт" на тамплиерите. Това е много интересно, но откъде е? Признавам си, звучи ми като фентъзи с овчаровски елемент.

    ---------

    (Ги дьо Люзинян остава и номинален крал на Йерусалим, вероятно пак "премествайки" титлата си върху Кипър. Впрочем, отказът на тамплиерите от острова вероятно е и една от причините да станат безполезни: те на практика престават да имат бази близо до земите на сарацини и езичници, така че стават един вид излишни от кръстоносна гледна точка. Докато хоспиталиерите и тевтонците имат такива владения по границите на християнския свят.)

  10. #10
    chevalier pelerin Caballero de Santiago's Avatar
    Регистриран
    Jul 2006
    Мнения
    239
    Здравейте,

    Историята с тамплиерския Бачковски и Кукленски манастири и тамплиерските родопски реликви в Пловдивското херцогство, заедно с редица други безумни фантасмагории, е изфабрикувана и въведена в оборот за пръв път от инж. Димитър Костов в неговото краеведско книжле "Филипополското херцогство (1204-1260)", публикувано от издателство "Жанет 45" през 2011 г. и от там същата "информация" напълно безкритично е мултиплицирана в множество страници из интернет и доукрасявана от други. В едно интервю авторът споделя по повод книгата си за Филипополското херцогство следното: "Интересно е пловдивчани да знаят, че от 1204 до 1260 г., в продължение на 56 години Пловдив се е управлявал от рицарите-тамплиери."
    http://potv.eu/294362.html
    Важно е да се отбележи, че авторът, не е историк, а инженер по образование. Човекът е починал наскоро и поради това ще си спестя критиката, която неговото четиво с претенции за научно-популярност принципно заслужава. Ще си позволя да кажа единствено, че авторът е дал широко воля на фантазията си и свободно е интерпретирал и съчинявал "исторически факти".
    http://www.marica.bg/%D0%BB%D0%B0%D1...news43285.html
    И понеже тамплиерите изглежда присъстват наситено из страниците за Пловдивското херцогство в любителската книжка на приживе определяния като олигарх, нумизмат и колекционер на антики пловдивски инженер и бивш общински съветник, съм склонен да допусна, че не е изключено книжлето да е поръчка на един нашенски, лобистки, мутренски кръжок, който гордо си придава мистичната аура на "рицарски орден", и който щедро спонсорира и тиражира сензационни "открития" на тамплиерски следи къде ли не из България. Впрочем едно бързо допитване до чичо Гугъл веднага разкрива, че покойният автор е бил сред почетните гости на пловдивските церемониални сбирки на т.нар. Велик Приорат на Ордена на рицарите тамплиери на Йерусалим в България.
    http://old.europlovdiv.com/rajna-pet...ite-tamplieri/

    Позволявам си тези думи, защото се чувствам съпричастен към темата, тъй като от няколко години се занимавам с изследването на Филипополското дукство и вярвам, че познавам повечето извори. В този смисъл категорично мога да заявя, че няма абсолютно никакви изворови свидетелства, доказателства и аргументи за присъствието на тамплиери във Филипополското дукство. Рицари-храмовници там просто никога не е имало. Ако изобщо трябва да бъде търсена каквато и да било връзка между Филипополското дукство и военно-монашеските ордени, то единствено може да се спомене любопитният факт, че крепостта Констанция (дн. Симеоновград), която най-вероятно се е намирала някъде по границата между Филипополската и Адрианополската сеньoрия, фигурира сред даренията и номиналните владения на създадения от император Анри (тъкмо в противовес на тамплиерите и хоспиталиерите в Романия, с които той бил в конфликт) оригинален духовно-рицарски орден на Латинската империя - този на "Св. Самсон". Дали обаче чернорасите войни-монаси на Св. Самсон реално са владеели Констанция и дали изобщо са успели да възстановят разрушената още през 1201 г. от цар Калоян крепост не е ясно. Но във всеки случай това е един малко известен и куриозен факт, който, ако не друго, то поне би могъл да хвърли допълнителна светлина върху гео-стратегическите планове и амбиции на император Анри в контекста на латинско-българските войни от началото на XIII в.
    Последна редакция от Caballero de Santiago; 06-05-2017 в 01:57

  11. #11
    Цитат gregorianus написа Виж мнение
    (Ги дьо Люзинян остава и номинален крал на Йерусалим, вероятно пак "премествайки" титлата си върху Кипър. Впрочем, отказът на тамплиерите от острова вероятно е и една от причините да станат безполезни: те на практика престават да имат бази близо до земите на сарацини и езичници, така че стават един вид излишни от кръстоносна гледна точка. Докато хоспиталиерите и тевтонците имат такива владения по границите на християнския свят.)
    За адаша - е, да, но титлата му е дооста компрометирана, като причините за това не са само в преместването в Кипър. Тамплиерите, струва ми се, твърде кратко владеят Кипър, за да можем да разсъждаваме върху това какво би било ако, а и хронологията не съвпада. Те използват Кипър като основна база след падането на Утремер, но Лузиняните не са никак щастливи от това. Хоспиталът пък навреме изтегля главната си квартира от там - ако някога си издам дисертацията, интересуващите се ще имат възможност да прочетат в подробности, както впрочем и в блога ми.

    Орденът на Св. Самсон е много интересен феномен, но за съжаление остава с нереализиран потенциал - също като цялата Латинска империя.
    A strong toun Rodez hit is,
    The Castell is strong and fair I wis...


    блог за средновековна балканска история

  12. #12
    Нортумбрийски страж gregorianus's Avatar
    Регистриран
    Mar 2005
    Местоположение
    В София
    Възраст
    33
    Мнения
    752
    Казаното от Сантяго за тамплиерската "връзка" е напълно достатъчно

    Дайте сега обратно за самото филипополско дукство или херцогство, или сеньория. То всъщност изкарва само година-две, нали така? Няма номинални херцози след 1205 г. Анри завладява Пловдив след 1208, но там повече не се появява латински "херцог", а най-късно в 1230 Пловдив отново е в български ръце. Попада ли Пловдив от латински в гръцки/епирски ръце някъде между 1208 и 1230?
    Последна редакция от gregorianus; 17-05-2017 в 12:42

  13. #13
    Историята на самата империя след смъртта на Анри е доста мътна, та какво остава за Филипопол? Ще погледна в Ани Данчева-Василева, тя нали е "спец" - както по периода, така и за конкретния град...

    Цитат от нея: "Оказва се, че в историята на града едва ли има по-труден за обяснение период (1208-1230 г. - б.м., Ги)"

    Има сведение, че през 1219 г. Пловдив не е под властта на латинците (писмото на Джакопо Тиеполо), а в 1229 г. Жан дьо Бриен преотстъпва фиктивната власт над дукството на своя човек Жерар дьо Стрем. И това е всичко. В крайна сметка авторката смята, че градът в посочения период се намира нон стоп в пределите на България.
    A strong toun Rodez hit is,
    The Castell is strong and fair I wis...


    блог за средновековна балканска история

  14. #14
    Нортумбрийски страж gregorianus's Avatar
    Регистриран
    Mar 2005
    Местоположение
    В София
    Възраст
    33
    Мнения
    752
    Вероятно Якопо, а не Джакопо, но зависи как се пише на италиански. Явно в 1229 Жан дьо Бриен все пак е смятал това място за "дукство". Дали преди 1204 там не е имало византийски дук? А някъде между 1209 и 1230 все трябва да е станало пак преминаване към България, но уви, мътни времена.

  15. #15
    Цитат gregorianus написа Виж мнение
    Вероятно Якопо, а не Джакопо, но зависи как се пише на италиански. Явно в 1229 Жан дьо Бриен все пак е смятал това място за "дукство". Дали преди 1204 там не е имало византийски дук? А някъде между 1209 и 1230 все трябва да е станало пак преминаване към България, но уви, мътни времена.
    Може и Якопо да е, не съм сравнявал с оригинала. Идеята обаче, като цяло, е, че след превземането му от Калоян връщане на града от латинците не е имало . За "дукство" става въпрос още при разделянето на империята, значи най-рано към началото на лятото на 1204 г., но при латинците, за византийски дук на Филипопол нямам спомен. Системите определено са различни и търсенето на преки аналози може да е подвеждащо.
    A strong toun Rodez hit is,
    The Castell is strong and fair I wis...


    блог за средновековна балканска история

  16. #16
    Нортумбрийски страж gregorianus's Avatar
    Регистриран
    Mar 2005
    Местоположение
    В София
    Възраст
    33
    Мнения
    752
    Мерси и евхаристо. Оставам с убеждението, че за хиляден път краеведи и прочие хипофантасти си доизмислят "държава", каквато не е имало. Нещо като Пернишкото царство.

  17. #17
    Цитат gregorianus написа Виж мнение
    Мерси и евхаристо. Оставам с убеждението, че за хиляден път краеведи и прочие хипофантасти си доизмислят "държава", каквато не е имало. Нещо като Пернишкото царство.
    Уф, регионалният патриотизъм е много досадно нещо...има някои хорица, които ако ги оставиш сами на себе си, за нула време ще се разделят на малки племенца по градчета, села и паланки и ще почнат да се избиват едни-други на съседски начала.
    A strong toun Rodez hit is,
    The Castell is strong and fair I wis...


    блог за средновековна балканска история

Информация за темата

Users Browsing this Thread

В момента има 1 потребители, разглеждащи тази тема. (0 потребители и 1 гости)

Правила за писане

  • Не можете да пускате нови теми
  • Не можете да отговаряте
  • Не можете да добавяте приложения
  • Не можете да редактиране своите мнения.
  •