След разпределянето на Византия между император Бодуен I, маркиз Монфератски, барон дьо Три и граф дьо Блоа, започва строителство на резиденциите си по западен образец в нововьздигнатите Херцогства - големи замъци на стратегически височини, и в близост до главните градове, а също така и строеж на по-малки крепости – замъците на васалните на херцогството баронства.
Поради пълното отричане на съществуването на Филипополското херцогство от нашите, гръцките, сръбските и руски историци, в сегашните карти за Латинската империя се обозначават Императорските земи около
Константинопол, Никейското херцогство, Солунското херцогство (от 1209 г. кралство) и Атинското херцогство - обявено за такова от Бонифас Монфератски.
Целта ни ще е да възстановим една поне част от историята на това Филипополско херцогство.
След влизането си във Филипопол през ноември 1204 г. новоугласения за херцог Рение дьо Три, с помощта на явно добри майстори изгражда новия си замък на три льо от града (вероятно в района на дн. град Куклен), който замък е наречен Естанемак.
За изграждането му са били необходими около 6 месеца, но в края на май 1206 г. замъкът на херцога е бил напълно готов – непристъпен, водоснабден, с възможност да издържа на дълга обсада и да държи зад стените си над 200 души – рицари, сержанти, селяни, жени, добитък и коне. Паралелно с това до замъка Естанемак, рицарите започват да строят два манастира Кукленският и Горноводенският (св. св. Козма и Дамян и св. Кирик), както и да довършват Бачковският манастир, който с папски вердикт е предаден на рицарите на Ордена на Тамплиерите (13 ноември 1204).
При превземането на Константинопол, император Бодуен I изпраща командора на тамплиерите за Ломбардия - магистър Barozz, с писмо (от 7 ноември 1204 г.) и дарове за папа Инокентий, а също така и изпраща богати дарове за Тамплиерския Орден – парче от Христовия кръст и две кутии от сребро, пълни със скъпоценни камъни. Генуезски пирати обаче нападат и превземат венецианския кораб, с който пътувал рицарят-тамплиер Бароц и поради това Орденът се обърнал към папата да обуздае пиратите, да ги отлъчи от църквата и да върнат на Светия престол и Ордена отнетите Свети реликви и скъпоценности.
На 13-ти ноември папата предал със специална папска булла всички манастири на византийската църква на Ордена. Това показва, че и Бачковският манастир е бил даден на Ордена, а другите два манастира – св. св. Козма и Дамян и св. Кирик са строени вероятно от сaмите Тамплиери. В доказателство на тази теза, са запазената и до сега старинна църква в манастира в Куклен, в чийто ранни стенописи от началото на XIII век са изографисани слонове, крокодили, делфини (китове), които български иконописци по това време (някои от българските историци казват, че манастирите са строени от българските царе Иван Асен II или Иван Александър) не са могли да знаят как изглеждат. Доказателство, че Кукленския манастир е построен от тамплиерите е и факта, че е открито едно писмо - на един oт рицарите, които обсаждат Станимака, което е намерено под плочите на покрива на църквата!
Още нещо интересно – според един от филибелийските хроникьори от 1846 г. при строежа на новото крило за библиотеката на Кукленския манастир в началото на века, гръцкият игумен наредил в темелите на строежа да бъде зазидан голям кован сандък с много старинни, но не гръцки свещенни книги, вероятно латински. До сега никой не е направил опити да се потърси това национално богатство, като се има в пред вид,че през 1926 г.библиотеката на манастира е горяла, а през 1928г.по време на голямото земетресение останките на сградата са се срутили и сега си личат само основите им, което би улеснило тьрсенето.
На около два километра източно от манастира (по-малко от 1 льо) се намира и височината, на която е бил изграден и замъкът Естанемак. Територията на Естанемак е огромна – над 24 декара. Стените на крепостта са високи около 5-6 м, и образуват формата на паралелепипед с размери 220 на 120 м. В средата на крепостта има водохранилище, градено с тухли и варов разтвор, което е с обем 8-10 кубометра. Водоснабдяването е ставало с изворна вода чрез подземен трьбопровод от около 600 м. В подножието на крепостта и южно от нея има градени рицарски гробове, в които се намират изключителни артефакти, като например тамплиерски сребърен кръст с инкрустации (18 х 19 см), който може да се пришива към плащ или занитва към броня (съхранява се в Пловдивския музей). Подобни кръстове, но не така изящни, се съхраняват в град Дъмбъртън Оукс (Англия), които са донесени от кръстоносци от Константинопол и се датират от XI и XII век.
Непосредствено до стените на самата резиденция Естанемак е намерен невероятен златен кръст с релефни картини от Раждането на Исус до Неговото Разпятие (9,8 х 6 см х 4,5мм, над 167 гр.23 карата) барелефно изваяни от двете му страни. Този кръст вероятно е принадлежал на някой от херцозите на Филипополскто херцогство или на командор на Ордена. В гробовете и наоколо са намерени и много оръжия – мечове, дръжки от мечове, стрели, токи, стрели от арбалет (орьжие, характерно само за рицарите), слитьци от желязна руда. Последните показват,че в замъка е имало и леярна за леене на желязо от което са правили вероятно и орьжията си и броните си. Намерени са и много печати.
За съжаление сега държавата няма достатъчно бюджети за разкопки на замъка, а иманярите безжалостно копаят и рушат всичко. Отделно от това, незаконна кариера вече достига подножието на стените на замъка и той може да бъде разрушен. Както беше отбелязано по-горе, Херцогството включва 12 васални феода на територия обхващаща около 3000 кв. километра. Руините от замъците на бароните са останали на 9 - 10 места, които са известни сред местното население като калета или градища. Интересно е, че един от тези феоди, намиращо се югоизточно от Пловдив след гр. Станимака се е наричал - баронство Боа дьо Кроа. То е дадено за васален феод не нарицар-християнин, а на туркопол (рицар-мохамеданин), който е имал мощехранилница с парченце от Христовия кръст. Може лесно да се предположи, че цар Борис III знаейки от латински източници за това баронство, е поставил голям метален кръст през 1935 г. на предполагаемото място на баронския замък – градището край село Мостово, Асеновградско. Сега за това място се носят всякакви легенди, като никой не обръща внимание на историческия факт, че името на баронството Боа дьо Кроа в превод означава Гората на Кръста (кръстова гора).
Поради пълното отричане на съществуването на Филипополското херцогство от нашите, гръцките, сръбските и руски историци, в сегашните карти за Латинската империя се обозначават Императорските земи около
Константинопол, Никейското херцогство, Солунското херцогство (от 1209 г. кралство) и Атинското херцогство - обявено за такова от Бонифас Монфератски.
Целта ни ще е да възстановим една поне част от историята на това Филипополско херцогство.
След влизането си във Филипопол през ноември 1204 г. новоугласения за херцог Рение дьо Три, с помощта на явно добри майстори изгражда новия си замък на три льо от града (вероятно в района на дн. град Куклен), който замък е наречен Естанемак.
За изграждането му са били необходими около 6 месеца, но в края на май 1206 г. замъкът на херцога е бил напълно готов – непристъпен, водоснабден, с възможност да издържа на дълга обсада и да държи зад стените си над 200 души – рицари, сержанти, селяни, жени, добитък и коне. Паралелно с това до замъка Естанемак, рицарите започват да строят два манастира Кукленският и Горноводенският (св. св. Козма и Дамян и св. Кирик), както и да довършват Бачковският манастир, който с папски вердикт е предаден на рицарите на Ордена на Тамплиерите (13 ноември 1204).
При превземането на Константинопол, император Бодуен I изпраща командора на тамплиерите за Ломбардия - магистър Barozz, с писмо (от 7 ноември 1204 г.) и дарове за папа Инокентий, а също така и изпраща богати дарове за Тамплиерския Орден – парче от Христовия кръст и две кутии от сребро, пълни със скъпоценни камъни. Генуезски пирати обаче нападат и превземат венецианския кораб, с който пътувал рицарят-тамплиер Бароц и поради това Орденът се обърнал към папата да обуздае пиратите, да ги отлъчи от църквата и да върнат на Светия престол и Ордена отнетите Свети реликви и скъпоценности.
На 13-ти ноември папата предал със специална папска булла всички манастири на византийската църква на Ордена. Това показва, че и Бачковският манастир е бил даден на Ордена, а другите два манастира – св. св. Козма и Дамян и св. Кирик са строени вероятно от сaмите Тамплиери. В доказателство на тази теза, са запазената и до сега старинна църква в манастира в Куклен, в чийто ранни стенописи от началото на XIII век са изографисани слонове, крокодили, делфини (китове), които български иконописци по това време (някои от българските историци казват, че манастирите са строени от българските царе Иван Асен II или Иван Александър) не са могли да знаят как изглеждат. Доказателство, че Кукленския манастир е построен от тамплиерите е и факта, че е открито едно писмо - на един oт рицарите, които обсаждат Станимака, което е намерено под плочите на покрива на църквата!
Още нещо интересно – според един от филибелийските хроникьори от 1846 г. при строежа на новото крило за библиотеката на Кукленския манастир в началото на века, гръцкият игумен наредил в темелите на строежа да бъде зазидан голям кован сандък с много старинни, но не гръцки свещенни книги, вероятно латински. До сега никой не е направил опити да се потърси това национално богатство, като се има в пред вид,че през 1926 г.библиотеката на манастира е горяла, а през 1928г.по време на голямото земетресение останките на сградата са се срутили и сега си личат само основите им, което би улеснило тьрсенето.
На около два километра източно от манастира (по-малко от 1 льо) се намира и височината, на която е бил изграден и замъкът Естанемак. Територията на Естанемак е огромна – над 24 декара. Стените на крепостта са високи около 5-6 м, и образуват формата на паралелепипед с размери 220 на 120 м. В средата на крепостта има водохранилище, градено с тухли и варов разтвор, което е с обем 8-10 кубометра. Водоснабдяването е ставало с изворна вода чрез подземен трьбопровод от около 600 м. В подножието на крепостта и южно от нея има градени рицарски гробове, в които се намират изключителни артефакти, като например тамплиерски сребърен кръст с инкрустации (18 х 19 см), който може да се пришива към плащ или занитва към броня (съхранява се в Пловдивския музей). Подобни кръстове, но не така изящни, се съхраняват в град Дъмбъртън Оукс (Англия), които са донесени от кръстоносци от Константинопол и се датират от XI и XII век.
Непосредствено до стените на самата резиденция Естанемак е намерен невероятен златен кръст с релефни картини от Раждането на Исус до Неговото Разпятие (9,8 х 6 см х 4,5мм, над 167 гр.23 карата) барелефно изваяни от двете му страни. Този кръст вероятно е принадлежал на някой от херцозите на Филипополскто херцогство или на командор на Ордена. В гробовете и наоколо са намерени и много оръжия – мечове, дръжки от мечове, стрели, токи, стрели от арбалет (орьжие, характерно само за рицарите), слитьци от желязна руда. Последните показват,че в замъка е имало и леярна за леене на желязо от което са правили вероятно и орьжията си и броните си. Намерени са и много печати.
За съжаление сега държавата няма достатъчно бюджети за разкопки на замъка, а иманярите безжалостно копаят и рушат всичко. Отделно от това, незаконна кариера вече достига подножието на стените на замъка и той може да бъде разрушен. Както беше отбелязано по-горе, Херцогството включва 12 васални феода на територия обхващаща около 3000 кв. километра. Руините от замъците на бароните са останали на 9 - 10 места, които са известни сред местното население като калета или градища. Интересно е, че един от тези феоди, намиращо се югоизточно от Пловдив след гр. Станимака се е наричал - баронство Боа дьо Кроа. То е дадено за васален феод не нарицар-християнин, а на туркопол (рицар-мохамеданин), който е имал мощехранилница с парченце от Христовия кръст. Може лесно да се предположи, че цар Борис III знаейки от латински източници за това баронство, е поставил голям метален кръст през 1935 г. на предполагаемото място на баронския замък – градището край село Мостово, Асеновградско. Сега за това място се носят всякакви легенди, като никой не обръща внимание на историческия факт, че името на баронството Боа дьо Кроа в превод означава Гората на Кръста (кръстова гора).
Comment