Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Минохвъргачките Ерхард в Българската армия 1916-1936

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Минохвъргачките Ерхард в Българската армия 1916-1936

    Настоящата статия е опит за описание на първите минохвъргачки на въоръжение в българската армия през Първата световна война и следвоенния период. Макар че основната част от доставените минохвъргачки през 1916-1918 да са т. нар. по българската армейска класификация от онова време лека минохвъргачка Ерхард обр. 1916 (7.58cm Leichter Minenwerfer n/A (neuer Art - нов тип)) и средна минохвъргачка Ерхард обр. 1916 (17 cm mittlerer Minenwerfer n/A (neuer Art - нов тип)), произвеждани от германския концерн Райнметал (Rheinmetall), има данни че в България са доставяни и австро-унгарските минохвъргачки Ланц (9.15 cm leichtes Minenwerfer System Lanz) - например Недев в "Дойранската епопея" дава 10 броя минохвъргачки Ланц в 9-та Плевенска дивизия при Дойран в края на 1917г. Оръжейните доставки в България през Първата световна война, а в периода до 30-те години на 20 век са недостатъчно изследвана и осветлена тема в нашата история и данните са оскъдни и понякога противоречиви, така че най-вероятно в бъдеще ще излязат нови данни за използваните минохвъргачки от българската армия през Първата световна война.
    При влизането си във войната през септември 1915г., Българската армия не притежава минохвъргачки, макар че българската военна мисъл е запозната с тяхното използване от времето на Руско-Японската война от 1904-1905. Освен старинните мортири от времето на Руско-Турската война, които са почти негодни, българската армия по това време разполага с т. нар. 70мм мортири, наричани още бомбохвъргачки - разработени и произвеждани от Софийския военен арсенал през периода 1907-1916 на базата на стари пушки Крнка и Бердана, изстрелващи наличните ръчни гранати в армията и използвани през Балканските и Първата световна война.
    Германия, основният съюзник и доставчик на въоръжение за Българската армия, влиза във войната през 1914г. с разработена производствена система от три вида минохвъргачки - тежки (25 см), средни (17 см) и леки (7,58см.). Тези първоначални варианти са прости и примитивни по устройство, тежки и неудобни за опериране, но въпреки това се оказват много ефективни не толкова в първоначално предвижданата им роля за атака на крепости, а като пехотно оръжие по време на окопната война. Вследствие на това на всяка германска пехотна дивизия през пролетта на 1915г. по щат се полага рота с 2 тежки, 4 средни и 6 леки минохвъргачки. През 1916г. германската артилерия е реорганизирана на база на натрупания опит и нови усъвършенствани модели минохвъргачки са разработени на базата на съществуващите, запазвайки делението на тежки, средни и леки. т. нар. neuer аrt модели вече могат да се въртят на 360 градуса на нова платформа. Минохвъргачните роти започват да са два типа - една с леки (12 бр. и 24 гранатохвъргачки) и една със средни и тежки.
    Броят на минохвъргачните роти в германската армия е удвоен на две, но те продължават да се водят към пионерните войски и са придадени към пехотата едва през зимата на 1916/1917, когато броят им нараства и леките минохвъргачки започват да се придават на батальонно ниво (целта е била да има по 8 минохвъргачки на батальон, но липсата на хора налага преосмисляне на концепцията до 4 минохвъргачки, 2 офицери и 40 войници на батальон). През 1917 още един усъвършенстван вариант на леката минохвъргачка се появява, който вече получава опашка, .т.е. теглич като оръдията и модифициран лафет, който позволява минохвъргачката да се използва в стрелба с право мерене, тоест като противотанково оръдие. Проблем се оказва обаче повишеното тегло до 258 кг. Към 1918г. леките минохвъргачки се събрани на ниво полк в рота от 12 минохвъргачки, но на практика продължават да се използват на ниво батальон. Към края на войната броят на леките минохвъргачки на ниво полк е намален на 6, поради проблеми със снабдяването.
    Като цяло Германия успява да произведе през войната 10-15 хиляди леки минохвъргачки (по някои данни 1234 тежки, 2361 средни и 12 329 леки минохвъргачки), от които над 10 000 са на въоръжение в германската армия в края на войната.
    Първото минохвъргачно подразделение в Българската Действаща армия е минохвъргачната дружина в състава на инженерните войски, сформирана през есента на 1916 г. Сформирана е в Скопие на 24. X. 1916 г. Задачата й е да подпомага пионерните части при преодоляване на изкуствени препятствия при щурм, съвместно с новосъздадената щурмова дружина. Подчинена е на началника на инженерните войски. Всяка от трите (впоследствие 4) роти на Минохвъргачната дружина е въоръжена с 6 средни и 10 леки минохвъргачки, система «Ерхард». Освен тези роти в дружината има и един парков взвод. Командирът на дружината е впоследствие и инспектор на всички минохвъргачни подразделения в дивизиите, отговарящ за материално-техническото и щатното им осигуряване. В командно-тактическо отношение минохвъргачните роти в дивизиите са подчинени на общовойсковите командири — обикновено това са началниците на дивизии и командирите на пехотни полкове. Само командирът на Минохвъргачната дружина е пряко подчинен единствено на началника на Инженерните войски при Щаба на Действащата армия. Отделно в края на 1916, пак по немски образец е сформирана и щурмова дружина. Бойният състав на Щурмовата дружина се формира от 2 щурмови роти, картечна рота, минохвъргачно (8 минохвъргачки) и огнехвъргачно отделение и артилерийска батарея. Картечната рота и батареята се осигуряват от пехотните и артилерийските части, а постоянният състав е на Инженерните войски. Още една щурмова дружина е сформирана през август 1918г.
    През пролетта и лятото на 1917 г. към пехотните дивизии, а от 1918 г. и към полковете се сформират минохвъргачни роти, подчинени в тактическо отношение на пехотните командири. Към септември 1917 са сформирани 13 роти (1-ва пехотна дивизия има 2 роти, 8-ма пехотна дивизия няма сформирана рота към този момент), заедно с 3-те на минохвъргачната дружина. Всяка минохвъргачна рота към дивизиите по щат има 4 средни и 8 леки минохвъргачки. През зимата на 1917/1918 са сформирани нови роти към дивизионните пионерни батальони (максимум до 3 роти на дивизия). През май 1918 започва реорганизация, следвайки германския образец, с цел да се създаде към всеки полк минохвъргачна рота с 3 взвода по 4 минохвъргачки, вместо ротите в дивизионните пионерни дружини, като в дивизионната пионерна дружина остава минохвъргачно отделение с 8 минохвъргачки. Тази реорганизация така и не приключва до края на войната. През септември 1918 броят на минохвъргачните роти достига 40 със 126 средни и 250 леки минохвъргачки. Минохвъргачките, за разлика от Германската армия, остават подчинени организационно на инженерните войски в Българската армия през цялата война и са прехвърлени към артилерията едва през 1920г.
    По данни на "Българската армия в Първата световна война (1915–1918) Кратък енциклопедичен справочник" до края на войната през 1918 са доставени 446 минохвъргачки и 1932 гранатохвъргачки. По данни на Крапчански и неговия "Кратък обзор на бойния състав, организацията, попълването и мобилизацията на българската армия от 1878 до 1944 г." доставените от Германия минохвъргачки са 284 леки, 162 средни и 1932 гранатохвъргачки.
    Пак по същите източници през септември 1918 г. броят на минохвъргачките в Действащата армия достига 380 — главно леки. От друга страна "История на служба "Артилерийско въоръжение" в Българската армия 1878-1990 година" дава малко по-различни данни за наличните минохвъргачки в Българската армия към 15.09.1918 - 274 минохвъргачки и 1158 гранатохвъргачки.
    С ограниченията на Ньойския мирен договор в българската армия остават 40 минохвъргачки (наред с 219 оръдия, 355 картечници и пр.). До 1920 те са в пионерните дружини, впоследствие са придадени на артилерията. Така през 1924г., съгласно Йонов и "Българската армия като държавна институция след Първата световна война 1919-1929 г." в наличните три смесени артилерийски отделения (2-ро, 3-ти и 7-мо) има общо 9 леки и 7 средни минохвъргачки, освен наличните 14 75мм полски оръдия, 12 75мм планински оръдия и 10 105мм гаубици. В 2-те полски артилерийски отделения (1-во и 8-мо) има общо 6 леки и 6 средни минохвъргачки, освен 18-те 75мм оръдия и 6-те 105мм гаубици. Това прави общо 15 леки и 13 средни минохвъргачки, или общо 28 от наличните 40 в частите, като останалите 12 са на склад или в укрепените пунктове.
    През 20-те години в списанието Подофицерски журнал са публикувани серия статии, описващи минохвъргачките Ерхард на въоръжение в българската армия.
    Съгласно тези статии: "....средната минохвъргачка тежи 520 килограма има калибър 17см. Стреля с обикновена бойна мина обр. 1916 и с газова мина от същия образец. Бойната мина тежи 49,5 кг., а разпръсквателния и заряд е 12 кг. Най-добрите разстояния за стрелба с тези мини са от 150 до 700 метра. Газовата мина тежи 42 кг. и съдържа 7-8 литра газ в течно състояние. Съгласно тогавашните представи средната минохвъргачка се употребява за подготвяне на атаката на пехотата, за съдействие при отбиване на атаката на противника и за неговото безпокоене.
    Леката минохвъргачка тежи 213кг., развърната на позиция - 160 кг. Калибърът е 76мм, а скоростта на стрелбата за непродължително време е до 15 изстрела на минута. Стреля с обикновени бойни, газови, запалителни, светещи, затъмнителни, бронебойни мини и с мини за донесения. Всички тежат по 4,5 кг. и имат калибър 7,58 см. За удобно носене мините се поставят в дървени сандъци , по 4-6 във всяко едно. Леката минохвъргачка се употребява, освен за задачите, за които се употребява средната минохвъргачка, още и за допълване на преградния огън на артилерията. Тази последна задача тя изпълнява много добре, благодарение на по-голямата и скорострелност и на по-лесното и снабдяване с бойни припаси. Леката минохвъргачка се обслужва от 2 мерачи, 2 зареждачи и 1 командир подофицер, но за придвижването и на лафет и със зарядната ракла ("Handkarre") са нужни поне 6 човека."
    През декември 1927г. българската армия е отново реорганизирана, като новите щатове предвиждат минохвъргачките да се придадат към 24-те пехотни полка, като всеки сформира специална рота с 3 взвода (минохвъргачен, взвод пехотни оръдия и свързочен). При мобилизация се предвижда минохвъргачния взвод в пехотния полк да се превърне в рота. Тези щатове и последвалите ги остават неосъществени от гледна точка на материалната част, тъй като наличните минохвъргачки Ерхард са недостатъчни по количество дори в мирно време (40 налични при изисквани по щат 72-96 за 24-те пехотни полка). През 1934г. отчитайки освен официално разрешените 40 още и укритите от Ньойския договор през 20-те години минохвъргачки Ерхард, българската армия има 92 минохвъргачки по данни на Петров Л. "Проблеми на военната политика на България 1934-1939". Освен това българската военна мисъл осъзнава и недостатъците на тези морално остарели минохвъргачки - на първо място голямото тегло и остарялата конструкция. Неслучайно едни от първите оръжейни доставки осъществени в средата на 30-те години е на модерни 81мм минохвъргачки, тип Райнметал и Брандт, които са от наложилия се като стандартен следовоенен тип минохвъргачка Стоукс (Stokes, в нашата литература от периода известна като Щокесъ). Някъде по това време минохвъргачките Ерхард са свалени от въоръжение в Българската армия.
    Attached Files
    Last edited by dibo; 25-08-2017, 11:09.
    We don't see things as they are, we see them as we are
    ---Anais Nin----

    #2
    Описание на леката минохвъргачка Ерхард обр. 1916

    Леката минохвъргачка Ерхард събрана тежи 213 кг., а на позиция - 160 кг. Максималната и далекобойност е 1300м., а обикновената далекобойност - 1100м. Най-големия и допустиме откат е 205.
    Леката минохвъргачка има следните части:
    1. Цев с плъзагачен пръстен
    2. Ударно-спускателен механизъм
    3. Люлка (кожух)
    4. Боен спирач (сприча и връщач)
    5. Мерник
    6. Лафет
    7. Страничен механизъм
    8. Повдигателен механизъм
    9. Платформа
    10. Прибори и принадлежности

    1. Цев с плъзгачен механизъм
    Цевта служи да даде направление и въртеливо движение на мината. Направена е от стомана и има форма на патронна гилза. Отвън е дълга 44 см, а от вътре - 39 см На долния си край е удебелена, за да удържа силното барутно налягане. На долния и край е навитлен плъзгачния пръстен. В средата дъното е пробито и образува гнездо за витлото на ударника. Това гнездо има два плоски издатъка с кръгово гнездо за болта на чукчето. Калибъра на цевта е 76мм (7,58 см). Отвътре цевта има 6 бразди и 6 полета, широки 2 см.
    Плъзгачният пръстен е навитлен за дъното на цевта. Служи да се свърже цевта с бойния спирач. От двете му страни има по един плъзгач (на някои минохвъргачки са отлдено прикрепени). В тях са издълбани цилиндрически гнезда за стеблата на спирачните бутала. Отгоре има ухо с цилиндрично гнездо за връщачното бутало. На противния край има пета с гнезда, в предния край - за пръстените на спусковия лост.
    Отзад на петата се издават три стени напречно промушени за болта на спусковия лост. В средната стена има гнездо за пръстена и пружината на чукчето.

    2. Ударно-спускателен механизъм
    Състои се от:
    1. Ударник с жило - служи да възпламенява капсула на мините. Взвежда се от ударниковата пружина, която е поставена в леглото на витлото на ударника.
    2. Витло на ударника - служи да събере: ударника, пружината, предпазителната шайба и предпазителното витло и да ги прикрепи към цевта. На главата му има четири гнезда за шиповете на ключа.
    3. Предпазителна шайба - служи да даде долен упор на бойната пружина посредством венеца на ударника.
    4. Предпазително витло - служи да не позволява на витлото на ударника и предпазителната шайба да се отвитлят сами
    5. Чукче - служи за блъскане ударника нагоре. На горната си част свършва с една човка, която улеснява взвеждането на чукчето посредством жилото на спусковия лост.
    6. Болтче за чукчето - скрепява чукчето към дъното на цевта и му служи за ос на въртенето
    7. Пръстен на чукчето и пружина - служат да придържат чукчето в нормално положение.
    8. Спусков лост - служи да взвежда чукчето посредство жилото си. Представялва вила от две рога, закривени като орлови нокти.
    Роговете опират върху пръстените на спусковия лост. Извивките на роговете са продупчени за оста на болта. При съединението на двата рога има отвън халка за закачване спусковата връв, а от вътре - гнездо за жилото на спускови лост.
    9. Болт с пружина, шайба и клечка - служи да закрепя спускателния лост към плъзгачния пръстен.
    10. Жило - служи да взвежда чукчето
    11. Пръстени с пружини - служат да връщат лоста в първоначалното му положение

    3. Люлка
    Люлката служи да събере цевта, бойния спирачи и да ги свържи посредством лафета на платформата. Отпред има тръба за цевта. Над тая тръба има по-малка за връщача. В страни има по две гривни за спирачните цилиндри. Назад тръбата за цевта свършва с два крака, по които се плъзгат плъзгачите. Краката в долния си край завършват с по една цапфа, през които минава оста на люлката.
    На десния крак има рамка за показателя на ритането, а на левия - основание на мерника. Отдолу има две уши за свързване с повдигателния механизъм. На люлката са прикрепени следните части: покзател на ритането, маслянка и ос.

    4. Боен спирач
    Бойният спирач се състои от спирач и връщач.
    Бойният спирач служи да задържа цевта при отиването и надолу в момента на изстрела и да я повърне след изстрела.
    Спирача се състои от два цилиндъра - лев и десен. Вски цилиндър има следните части: цилиндър, бутало с венец, гайка за буталото, предпазителна клечка, цилиндрическо вилто, натискателно витло, натискателен пръстен, лагерен пръстен, кожен пръстен, талкова обвивка, обтюраторен пръстен, затворно витло с регулатор и пробно витло с болт.
    Връщачът - служи да върне цевта след изстрела. Състои се от: цилиндър, бутало, външна пружина, вътрешна пружина, гайка на буталото, кожен пръстен и затворно витло с гумен пръстен.

    5. Мерник
    Мерникът служи за премерване на минохвъргачката. Състои се от следните части: мерна дъга, табличка за стрелбата, поставка за равника, ос на поставката, мушка, равници с витла, повдигателно витло и показалец с упор.
    Мерната дъга служи да се закрепват на нея останалите части на мерника.
    Табличката за стрелбата се поставя на дъговидната извивка на мерната дъга.
    Поставката за равника служи да се прикрепя за нея мушката, равниците и показалеца, с които става премерването. На предния си край има гнездо, което се поставя на издатъка за оста на равника, който издатък му служи за ос на въртене. По средата на поставката се издават два издатъка, в които се поставят равниците. По-назад поставката е пробита и образува гнездо, през което минава повдигателното витло. Над това гнездо се издава показалец за градусите. Зад показалеца, напречно, е излята мерна точка с прорез. На същото място подставката се напречно подгъва. По средата прегънката е издълбана за показалеца. По средата на леглото и има 5 гнезда, всяко съответстващо на зарядите от табличката за стрелбата. В тях влиза пръстена на пружината на показалеца.
    Натискателната клечка служи да заключва мерника за основанието му. Състои се от следните части: натискателна клечка, пружина, витлов пръстен, клин и ръчка.
    Оста на поставката служи за ос на последната. Състои се от: пръстен, пружина и противогайка с витло.
    Повдигателното витло служи да придържа подставката на исканата височина. Състои се от витло, подложен пръстен, запирателен пръстен и пръстен с крилца.
    Показалецът с упор служи да показва разстоянията и зарядите, на които искаме да стреляме. Състои се от: показалец, пръстен и пружина. За да не излиза от леглото си пречи упора, който е закрепен с две витла за свободния край на прегънката от поставката.
    Attached Files
    We don't see things as they are, we see them as we are
    ---Anais Nin----

    Comment


      #3
      Използвани мини

      Леката минохвъргачка Ерхард стреля с обикновени бойни, газови, запалителни, светещи, затъмнителни, бронебойни мини и с мини за донесения.
      Бойните мини биват "Льоте", "Ерна", "Ана", "Кьоте", "Червенокръстна", "N Z 16" и др.
      Първата е обр. 1916г. и е просвредлена; познава се по трите черни пръстена на тялото и и началната буква от наименованието и.
      "Ерна" е също образец 1916г. със същите особености, но е пресована.
      "Ана" е обр. 1916г.
      Горните три типа мини, както и останалите имат по пет заряда на дъното си.
      "Кьоте" е от последния тип, само че на капака дъното и има 8 дупки, вместо 6 както на другите. На тялото е отбелязан един черен пръстен.
      Всички тежат по 4,5 кг. Имат калибър 7,58см. и стрелят с 2, 3, 4 и 5 заряд. "Кьоте" стреля с 2, 3 и 4 заряд включително.
      За удобно носене мините се поставят в дървени сандъци по 6 във всеки един. (новите са по 4)
      Attached Files
      We don't see things as they are, we see them as we are
      ---Anais Nin----

      Comment


        #4
        Минохвъргачки през ПСВ

        Австро-Унгария - Шкода, обр. 1918 - тегло 130 кг, калибър 9 см, стреля само с бойна мина, тежка 5,8кг с разпръсквателен заряд 1,1 кг и боен заряд 0,03кг. Задно пълнене. Начална скорост 120м/сек. Далекобойност 1200м
        Франция - Щокес - тегло 53 кг, калибър 81,3мм, далекобойност 600-1900м, стреля само с бойна мина, тегло на мината 3 и 5,5 кг с 0,65 и 3,3 кг боен заряд, гладкоцевна
        Германия - Ерхард - тежка - тегло 630кг, калибър 25см, далекобойност 1100м, стреля с бойни и газови мини, бойни мини - 91, 61 и 48 кг, газова - 61 кг. На пределно разстояние прави трап дълбок 65 см, диаметър 9м, размер на разруешнието 4,25м. Предно пълнене, нарезна.
        Германия - Ерхард средна - тегло 520 кг, калибър 17см, далекобойност 900м, стреля с бойни и газови мини, бойната е 50 кг, газовата - 42 кг. На пределно разстояние прави трап дълбок 80см, диаметър 6м, размер на разруешнието 2,80м. Предно пълнене, нарезна.
        Германия - Ерхард лека - тегло 174 кг, калибър 7,58см, далекобойност 1300-1900м, стреля с бойни, специални и газови мини, бойната е 4,6 кг, газовата - 4,6 кг. На пределно разстояние прави трап дълбок 60см, диаметър 2м, размер на разруешнието 1м. Предно пълнене, нарезна.
        We don't see things as they are, we see them as we are
        ---Anais Nin----

        Comment


          #5
          Click image for larger version

Name:	Erhardt.jpg
Views:	1
Size:	508.5 КБ
ID:	554130
          We don't see things as they are, we see them as we are
          ---Anais Nin----

          Comment

          Working...
          X