Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Търновският болярин Кършо Войвода

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Търновският болярин Кършо Войвода

    Според редица научни изследвания, след падането и опостушаването на Търновград от ордите на Баязид I, много боляри избягали в Еленския балкан. Доказателство за това са наименованията на махалите, например Горни и Долни Болерци, както и наличието на т.нар. „болярска махала“ в гр. Елена по онова време. Много от населените места и до днес (според легендите) носят имената на своите основатели – някогашни първенци от българското царство, които се заселвали заедно със своите семейства в долините и по чукарите, далеч от поробителя, и живеели там, създавайки свои родови общности. Такъв, вероятно, е бил и основателят на Кършовия род.
    Иван поп Христов Кършовски пише, че според спомените и бележките на неговия баща, поп Христо Иванов Кършов, след неуспешен опит за въстание, Кършо войвода, заедно с част от дружината и домашните си, се настанил в гънките на Еленския балкан, между върховете Чумерна, Симаново и Острец, в местността Мъртвината. Това място, както личи и от наименованието му, било „едно от най-непроходимите и непристъпни по онова време за турските нахлувания“. Тук той построил жилище на място, „защитено от самата местност, а пък вярната му дружина си построила къщи околовръст от неговата къща“.
    Никой нямал нещо свое, всички били стопани на всичко. Разбирали се като единокръвни братя и братовчеди. Волята на дяда Кърша била неизменим закон за всички. Той бил управител на цялото селище, главен войвода и военачалник на всички мъже, способни да носят оръжие … Всички мъже в това селце се чувствали доброволни войници. В случай на необходимост, пръв дядо Кършо запасвал сабята, вземал оръжието и повеждал своята вярна дружина на бой.
    Така организирана и въоръжена, дружината на дяда Кърша отмъщавала за злодеянията на турските поробители. Тежко и горко на ония турци, които имали участта да се срещнат с дядо Кършовите хора или да попаднат близо около „държавата на дяда Кърша“, както я наричали. Те скъпо заплащали за дързостта си и рядко спасявали главите си. Скоро дядо Кършо се прочул с подвизите си като покровител и защитник на онеправданите. Неговата „държава“ станала привлекателно място за много беззащитни хора. По този начин жителите на селището се увеличавали и то се разраствало.
    Много от младите хора се заселили трайно по тези места и създали потомство. Дядо Кършо също се задомил, като взел за жена една местна мома на име Стана. Седем години след женитбата им, тя родила син, когото нарекли Стойно. Кършо войвода се гордеел със сина си и въпреки честите си отсъствия, полагал много грижи за него. Жена му, също родолюбива българка, често му пеела юнашки песни. Стойно растял и заяквал, достоен наследник на славния си баща и продължител на Кършовия род.
    Според преданията войводата загинал в Сливенския балкан в битка с османските завоеватели, но по чудо оцелял петнадесетгодишният му син Стойно.
    Войната е лека за зрителите...

    #2
    Вероятно модераторите могат да се замислят за един нов раздел "Митове и легенди"

    Comment


      #3
      Интересно име, какво ли е по произход?
      A strong toun Rodez hit is,
      The Castell is strong and fair I wis...


      блог за средновековна балканска история

      Comment


        #4
        Ако гледаме съвременните имена - арменско. А в Пловдив имало квартал наречен Кършияка, от турски "другият бряг".
        This is my signature. There are many like it but this one is mine.

        Comment


          #5
          По различните краища на България е пълно с подобни "легенди", които биват "родови" и "местно-патриотични". Не бива да им отдаваме много вяра и в никакъв случай на цялата информация, която се съдържа в тях. Един добросъвестен изследовател на миналото по-скоро би могъл да се надява, че сред "плявата" ще се намери и някое реално зрънце...

          Ето напр. този Кършо... Бихме ли могли да вярваме, че паметта на "народа" е запазила вярно всичките подробности за историята му, която се е разиграла примерно 500 години преди записването на легендата от Иван поп Христов Кършовски? Напр. това за "въстанието" - та самият термин звучи направо абсурдно в конкретната историческа среда (тази в кр. на 14 век)! От друга страна, може би някога някъде в Еленския Балкан е имало крепост или стражева кула и може би войводата, който е бил началник на гарнизона й, е бил от кумански произход и е носел тюркското (?) име "Кършо". Или пък арменски тарикат; бивш сараф-фалшификатор, побягнал във времената на Османската империя в Елена чак от Сивас, за да не бъде осъден за престъпленията си. С отмъкнатото сребро купил къщичка, стегнал я, после някоя и друга нивица, почнал да се занимава със земеделие, задомил се за българка-християнка, като всеки достопочтен поданик на падишаха на Рум и истински верующ. Така потомците му станали българи, но "тарикатската" кръв на прародителя им още се бунтувала в жилите им...и някой от тях към края на 19 век взел та решил: "Бе аз що ли не си измисля един аристократичен и въстанически произход; от това само полза за мене и за целия Кършов род, па кой ли ше ти проверява кво и що?"
          A strong toun Rodez hit is,
          The Castell is strong and fair I wis...


          блог за средновековна балканска история

          Comment

          Working...
          X