Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Политиката на цар Симеон 901-904 г.

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Политиката на цар Симеон 901-904 г.

    Замислих се вчера върху някои факти от биографията на Симеон Велики, които обикновено в историографията се подминават набързо поради оскъдицата на изворови данни и поради бързането да се стигне до големите събития след 912 г. За да не се моря да преразказвам събитията, копирам направо текста от Иван Божилов, Васил Гюзелев. История на средновековна България VII-XIV век.:


    В самата зора на десетото столетие (901–902 г.) българските войски настъпили в западните части на полуострова и успели да овладеят значителна територия около Дирахиум (Драч). Според Лъв Хиросфакт — той „поднесъл на василевса като подарък 30 крепости в дирахийската област с богатствата и самите жители, след което ги изтръгнах, пророчески казано, като ухо из устата на лъва“[16]. Каква цена е заплатила Византия за новия мир (сключен преди 4 май 902 г.)[17], остава неизвестно. Симеон едва ли би сторил жеста да върне на Империята завоюваните от него земи, без да получи компенсация. За съжаление същината на тази компенсация остава непозната.

    Само две години по-късно българската държава имала възможност отново да изяви своите претенции към Византийската империя. Това станало след като арабите под командването на ренегата Лъв Триполит (Гулам де Зурафа), превзели след тридневна решителна атака (29–31 юли 904 г.) втория по големина византийски град Солун. В продължение на една седмица арабите грабили града и избивали безмилостно неговите жители, след което се оттеглили, отвеждайки със себе си 22 000 пленници[18]. След отплаването на мюсюлманските пирати Солун останал беззащитен. Симеон, който вероятно е следял събитията, решил да се възползва от този удобен, може би неповторим момент и да включи града в пределите на българската държава. За съжаление и този път подробностите остават скрити. Лъв Хиросфакт, който за трети път бил проводен в България, пише до своя василевс: „Най-сетне при третото пратеничество, когато българите искаха да се заселят в превзетия от агаряните Солун, след като ги убедих и изгоних, го получих обратно“[19]. Събитията едва ли са се развили така, както ги описва в хвалебственото си писмо византийският дипломат. Голите убеждения едва ли са могли да въздействат на Симеон и да го възпрат. За да запази Солун, Византия трябвало да направи реални отстъпки, за които посланикът на Леон VI мълчи. За щастие един български надпис, открит край с. Наръш (дн. Неа Филаделфия — 22 км северозападно от Солун), хвърля светлина върху крайния резултат от българо-византийските преговори: „В годината от сътворението на света 6412 (= 904), индикт 7. Граница между ромеи и българи при Симеон, от Бога архонт (княз) на българите, при Теодор оглутаркан и при комит Дриста“[20]. Този надпис свидетелства, че българите не окупирали Солун (в този момент овладяването му може би било лесно, но неговото задържане било трудно), но в замяна на това получили значителни териториални отстъпки в тази част на полуострова.
    Какви изводи биха могли да се направят от тези оскъдни данни:

    1. Защо след като през 896 г. има сключен официален мир между България и империята, Симеон продължава да неприятелства срещу нея, но не по централното константинополско направление, а по периферно, какъвто е районът на Драч? Този въпрос повдига 3 други подвъпроса:

    а) Ако мирът не е бил нарушен формално, значи ли това, че въпросният район с тези 30 крепости не е бил пряко и реално подвластен на империята и затова Симеон слага ръка на него?
    б) Ако империята е гледала на района като зона на своите изключителни интереси, заради което успява да издейства връщането му, това значи ли, че самият мир от 896 г. е бил примирие, а не траен мир. Или поне Симеон е гледал така на него?
    в) Само на мен ли ми се струва множко броят от 30 крепости около Драч? "Дирахийската област с богатствата и самите жители" дали не е обхващала и примерно района на Тетовско и Янинско в Епир. А може би достопочтеният Хиросфакт се е изфукал и е умножил 3-4 крепостите? Или, ако се приеме, че наистина тези 30 крепости са били около Драч, това може да се тълкува, че империята е била изградила нещо като ешелонизирана отбранителна линия в този район?

    2. След като има официален мир от 986 г., защо Симеон решава да опита да превземе през 904 г. опустошения и с разбита отбрана Солун? Това си е откровено неприятелски акт и нарушаване на мира? И защо на свой ред империята не реагира открито враждебно на тези амбиции, а започва преговори.

    3. Още един чисто психологически момент. С тези свои действия нашият най-прославен средновековен владетел разкрива не особено приятни черти на характера си: нарушава договорите без да му мигне окото, не може да му се вярва, склонен към изнудване. В Константинопол е ясно, че не са били идиоти, което не са забелязали поведението му и не са си направили съответните изводи. Дали по-късната крайна упоритост на империята да признае каквито и да е нови завоевания на Симеон след 904 г. въпреки всичките й поражения на бойното поле, не са в някаква степен обвързани с изготвения в Константинопол "психопрофил" на Симеон, съгласно който на него не може да се вярва и всяка отстъпка ще бъде последвана от нови искания. Тоест дали самият Симеон с поведението си между 896 и 904 г. не си е "постлал" зле.

    #2
    На тази свещена крава на българската историография - Симеон, яката му е хлопала дъската. Бил е болезнено амбициозен. Човек, който извъртял най-византийският номер на брат си Расате (явно годините на киснене в Константинопол не са минали напразно) и убедил собствения си и негов баща да го свали и ослепи, за да може той да седне на трона. Човек, който в болезнината си амбиция да стане византийски император, почнал да си прави печати с надпис "Симеон василевс на ромеите". От такъв човек защо очакваш да спазва някакви договори? Иначе реално какво знаем за мира от 896 г. - Византия просто връща пленените българи и това е.
    За 30 крепости около Драч - това е района на дн. Северна Албания., който един от най-слабо засегнатите от аваро-славянските райони на Балканите и неслучайно там е оцеляло и късноантичното население. През късната античност са съществували огромен брой крепости. На територията на дн. България около 4000. Така че не е никакъв проблем в района на Драч в края на 9 - нач. на 10 в. да е имало 30 крепости.
    През 904 г. Симеон не се опитва да превземе Солун, а използва ситуацията да изнудва ромеите. Ако искаше да го вземе, просто в момента, в който арабите се оттеглили щеше да прати "любезни зелени човечета"

    Comment


      #3
      Stan написа Виж мнение
      На тази свещена крава на българската историография - Симеон, яката му е хлопала дъската. Бил е болезнено амбициозен. Човек, който извъртял най-византийският номер на брат си Расате (явно годините на киснене в Константинопол не са минали напразно) и убедил собствения си и негов баща да го свали и ослепи, за да може той да седне на трона. Човек, който в болезнината си амбиция да стане византийски император, почнал да си прави печати с надпис "Симеон василевс на ромеите". От такъв човек защо очакваш да спазва някакви договори? Иначе реално какво знаем за мира от 896 г. - Византия просто връща пленените българи и това е.
      Не знам дали някой историк (не говоря непременно да е наш) е правил опит за проучване на психопрофилите на владетелите, прекарали младините си като заложници и как това се отразило на мисленето им. Ей на, Симеон явно докато е бил в Константинопол, здраво го е налазил комплексът за малоценност и в един момент като докопва властта, решил и той да стане "баш ромей и василевс" и отваря жестоки войни против ромеите.
      Ами Калоян, когото много уважавам. Стои еди колко си време като заложник в Константинопол, после става цар и след като гърците го предават, почва да ги коли наред.
      Ще дам и друг, далечен пример в лицето на арменския цар Тигран Велики. Прекарва младините и средната си възраст като заложник и зет на партите. Като се възцарява на 45-годишна възраст, първата му работа е да им обяви война и ги дъни до дупка - чак до Мидия стига.

      Та се замислям, че чисто психологически не е ясно дали не е била доста рискова ромейската практика с "възпитанието на заложници" с идеята да са имперска пета колона като станат владетели. Щото явно покрай "възпитанието" се натрупва и голяма омраза. Дето има един лаф, гледаш го мило прасенце като малко, ама не знаеш каква свиня ще стане, като порасне.

      Comment


        #4
        Stan написа Виж мнение
        През 904 г. Симеон не се опитва да превземе Солун, а използва ситуацията да изнудва ромеите. Ако искаше да го вземе, просто в момента, в който арабите се оттеглили щеше да прати "любезни зелени човечета"
        Ба...ти го сравни с другаря Путин направо. Иначе е вярно, че цар Симеон наистина се ползва със статута на "Свещената крава в българската историография" и се неглижират негативните моменти от неговото царуване и негативните черти на самия него. Всъщност тази му амбиция да стане император и като цяло да поставя всичко византийско над българското в културен и символен аспект всъщност не е ли понижение на българската идентичност ? То всъщност този процес започва от Покръстването де, но цар Симеон го продължава и всъщност това спомага за бързия разпад на Българската империя в десетилетията след смъртта му. Да не говорим, че също се премълчава или замита под килима последната година от царуването му и жестокото поражение срещу хърватите, в период, в който имаме обща граница с тях (Сърбия е станала българска провинция), когато крал Томислав разбива българската армия в Битката при босненските планини - 27 май 927г.

        Comment


          #5
          г-н Никой написа Виж мнение
          Не знам дали някой историк (не говоря непременно да е наш) е правил опит за проучване на психопрофилите на владетелите, прекарали младините си като заложници и как това се отразило на мисленето им. Ей на, Симеон явно докато е бил в Константинопол, здраво го е налазил комплексът за малоценност и в един момент като докопва властта, решил и той да стане "баш ромей и василевс" и отваря жестоки войни против ромеите.
          Ами Калоян, когото много уважавам. Стои еди колко си време като заложник в Константинопол, после става цар и след като гърците го предават, почва да ги коли наред.
          Ще дам и друг, далечен пример в лицето на арменския цар Тигран Велики. Прекарва младините и средната си възраст като заложник и зет на партите. Като се възцарява на 45-годишна възраст, първата му работа е да им обяви война и ги дъни до дупка - чак до Мидия стига.

          Та се замислям, че чисто психологически не е ясно дали не е била доста рискова ромейската практика с "възпитанието на заложници" с идеята да са имперска пета колона като станат владетели. Щото явно покрай "възпитанието" се натрупва и голяма омраза. Дето има един лаф, гледаш го мило прасенце като малко, ама не знаеш каква свиня ще стане, като порасне.
          Аз за Симеон винаги съм твърдял, че е имал проблеми с главата, а освен това че е бил и дълбоко комплексиран. Роден и израснал в Плиска, столицата на една от най-могъщите държави в Европа. Столица като архитектура и мащабност без аналог сред останалите варварски общества в Европа. Без съмнение, малкия Симеон е бил надъхан колко сме велики и как като нашата Плиска няма друга на света. Но тази увереност се изпарила в момента, в който видял Константинопол и разбрал, че като Плиска няма друга на света, но във варварския свят. А на сутринта сигурно дълго се чудел що не го будят крякането на патките и мученето на кравите отиващи на паша.
          Майтапа на страна, но по принцип не се обръща внимание на чисто психологическия момент в историята и на историческите личности обикновени се гледа като на ходещи мумии, лишени от чисто човешки чувства, страсти и решения правени на емоционална основа. Със Симеон има още една врътка - той лично е познавал Лъв 6, с който са били на една възраст. Демек, му е знаел характера и ако Лъв 6 като човек е бил мекушав, неуверен и т.н., това Симеон със сигурност го е използал.

          За Калоян - той явно по природа си е бил свиреп. Кой знае на като е бил дете на колко котета в Търново е избол очите преди да ги одере живи.

          Comment


            #6
            General Lukov написа Виж мнение
            Всъщност тази му амбиция да стане император и като цяло да поставя всичко византийско над българското в културен и символен аспект всъщност не е ли понижение на българската идентичност ? То всъщност този процес започва от Покръстването де, но цар Симеон го продължава и всъщност това спомага за бързия разпад на Българската империя в десетилетията след смъртта му.
            Византийското културно влияние започва много преди Покръстването. Специално в елитарната култура - надписите, монументалните градежи и редица други неща навлизат от Византия още по времето на Крум.
            Бързият разпад, въобще не е толкова бърз. Всъщност няма и разпад. По времето на Петър се отцепила Сърбия, но реално погледнато - човек няма как да не си зададе въпроса "за чий х.й им е била на българите Рашка?". Пробмите започват чак през 967 г., когато русите ни нападат в гръб, но и след това българската държава успява да просъщества над половин век.

            Comment


              #7
              Stan написа Виж мнение
              На тази свещена крава на българската историография - Симеон, яката му е хлопала дъската. Бил е болезнено амбициозен. Човек, който извъртял най-византийският номер на брат си Расате (явно годините на киснене в Константинопол не са минали напразно) и убедил собствения си и негов баща да го свали и ослепи, за да може той да седне на трона. Човек, който в болезнината си амбиция да стане византийски император, почнал да си прави печати с надпис "Симеон василевс на ромеите". От такъв човек защо очакваш да спазва някакви договори? Иначе реално какво знаем за мира от 896 г. - Византия просто връща пленените българи и това е.
              За 30 крепости около Драч - това е района на дн. Северна Албания., който един от най-слабо засегнатите от аваро-славянските райони на Балканите и неслучайно там е оцеляло и късноантичното население. През късната античност са съществували огромен брой крепости. На територията на дн. България около 4000. Така че не е никакъв проблем в района на Драч в края на 9 - нач. на 10 в. да е имало 30 крепости.
              През 904 г. Симеон не се опитва да превземе Солун, а използва ситуацията да изнудва ромеите. Ако искаше да го вземе, просто в момента, в който арабите се оттеглили щеше да прати "любезни зелени човечета"
              Как точно Симеон е убедил баща си да свали Расате, че и да го ослепи ? Ако имаш две деца и едното дойде при теб и ти каже - тате Стан препиши всичко на мен, а брат/сестра ми я изхвърляме на улицата. Сега, ако Борис беше действащ владетел и Симеон му пусне мухата, че Владимир му готви преврат/заговор работата можеше и да стане. Монарсите са особено чувствителни за подобни слухове и нерядко екзекутират и собствените си синове ( Константин Велики - Крисп, Иван IV- царевич Иван, Сюлейман Кануни - шехзаде Мустафа, Петър I- царевич Алексей и т. н.) В случая обаче това не върви, Борис е доброволно замонашен, а официален владетел е Владимир. Какво трябва да каже Симеон за да злепостави брат си, ако последния управлява добре ? Как Борис, толкова лесно ще успее да го свали ? Минали са 4 години, логично е Владимир да се обградил със свои хора. Ако Симеон е такъв катил какъвто го изкарвате, той нямаше да търпи стареца си до 907 - тоест 14 години !

              Comment


                #8
                General Lukov написа Виж мнение
                Ба...ти го сравни с другаря Путин направо. Иначе е вярно, че цар Симеон наистина се ползва със статута на "Свещената крава в българската историография" и се неглижират негативните моменти от неговото царуване и негативните черти на самия него. Всъщност тази му амбиция да стане император и като цяло да поставя всичко византийско над българското в културен и символен аспект всъщност не е ли понижение на българската идентичност ? То всъщност този процес започва от Покръстването де, но цар Симеон го продължава и всъщност това спомага за бързия разпад на Българската империя в десетилетията след смъртта му. Да не говорим, че също се премълчава или замита под килима последната година от царуването му и жестокото поражение срещу хърватите, в период, в който имаме обща граница с тях (Сърбия е станала българска провинция), когато крал Томислав разбива българската армия в Битката при босненските планини - 27 май 927г.
                Поражението от хърватите не се прикрива, но Симеон не участва в тази кампания. То, ако се вгледаме по подробно има ли български владетел, който да няма някое и друго поражение ? Крум ? При Симеон блъскаме ромеите жестоко, не в проходи, не в засади, а в равното и те са които не смеят да се покажат извън стените и се крият като мишки, както ние преди Симеон се крием в проходите. Не знам, защо с покръстването свързваш някакъв "бърз разпад" на Българската империя ? Ми то половината и население е вече християнско. Разберете няма държава /племенно обединение/ в Европа, което да е останало езическо и да е оцеляло. Питайте аварите, хазарите, прусите и т. н. За понижаването на българската идентичност - десетилетия по късно пратеници на сина му Петър пристигат в Константинопол облечени не като "византийци" а по аварската мода. Малко по-късно и реплика към г-н ....Никой

                Comment


                  #9
                  Евристей написа Виж мнение
                  Как точно Симеон е убедил баща си да свали Расате, че и да го ослепи ? Ако имаш две деца и едното дойде при теб и ти каже - тате Стан препиши всичко на мен, а брат/сестра ми я изхвърляме на улицата.
                  Ами позаинтересувай се малко за Расате и после помисли. Цялата история около езическата реакция по негова време е на базата на един западен извор, където се говори за нея, но чак след като са изброени останалите му грехове. Малко странно, особено като се има предвид, че изворът е писан от игумен, би трябвало да се очаква, че като най-голям грях на първо място да е посочена именно езическата реакция, а не пиянството. Но ако защо ако е имало езическа реакция по времето на Расате, старобългарските извори писани по времето на Симеон мълчат по въпроса. Ако имаше нещо такова, едва ли придворните писатели щяха да си спестят очернянето на Расате и да си спестят възхвалите за Борис и Симеон. Другото, с което съвременната историография обяснява свалянето на Расате, е че бил променил външната политика на баща си и вместо да поддържа добри отношения с Византия, се обърнал към немците. Обаче, какво е първото нещо, което прави Симеон, като идва на власт - напада Византия. Значи и тук има нещо гнило в обясненията. Впрочем напоследък в историографията доста сериозно се преосмисля старите тези за Расате. И тогава защо Борис е свалил Расате? А като се има предвид и факта, че Симеон е бил толкова луд, че се провъзгласил за ромейски император, то не е трудно човек да стигне до извода, че е бил болезнено амбициозен. Но през 893 г. нямало как да стане ромейски император, можело да стане български княз, ако разбира се Владимир Расате бъде разкаран.

                  Comment


                    #10
                    към @ Stan Външната политика на Расте я изключвам като причина да бъде свален. Самият Борис е правил 180 градусови завои във външната си политика. Гюзелев, който е признат за експерт точно по тази тема е категоричен, че Расате залита към езичеството. Цитира Константин Преславски Но дори и да бъдем подложени на гонение, дори и мъки да ни предстоят, дори и принуда да ни наложат – да не се боим".. (намек за преследване от княжеската власт) Но по важното е този "западен извор" - съвременника абат Регино(н). Защо не трябва да се подценява според мен ? Ето как засичам нещата с друг идентичен пример. Архиепископ Хинкмар Реймски , също съвременник, описва бунта на боилите и неговото потушаване. Ще го игнорираме ли ? Ама събитията са потвърдени и в писмата на папа Николай до княз Борис. Така, че не виждам причина да не се доверим и на Регино. Владимир нещо е сгафил сериозно. Да не забравяме, че баща му го е готвил за престолонаследник, праща го да ръководи сръбската кампания. Борис се принудил от скръб за сина си Държал е на него. Според Бертинските анали "българският владетел „отправил в Рим своя син и много от болярите на своето царство" Какво трябва да каже/докаже Симеон за да убеди баща си (който едва ли някой ще отрече, че е мъдър владетел и с оглед на това, че живее още 14 години е бил в добро здраве / не е изперкал/)? На голо няма как да стане, Борис е бил убеден с факти, опрял се е на нещо (войска, елит) за да го свали сравнително лесно. Защо лесно - на следващата година Симеон (откъде ли е изучил военното дело) разбива ромеите с все хазарската елитна гвардия. И защо да му е "хлопала дъската" ? Начетен, много добър военен , "грамотен" дипломатически - успява да привлече печенегите срещу маджарите, иначе май щяхме да сме Блатенското втори номер (тоест първи). Да не изкарваме и ромеите агънца, за да ламти така за титлата (василеопатор), май са му я обещали ( подлъгали), нали имаше нещо , че патриарха му слага на главата епириптарий...може и да си е било гаргара от ромейска страна, ама дим без огън няма. А и ако толкова искаше да превзема Константинопол, защо строи Преслав ?

                    Comment


                      #11
                      Щото едно е да искаш, друго е да можеш.


                      thorn

                      Средновековните църкви в България

                      Comment


                        #12
                        Евристей написа Виж мнение
                        Гюзелев, който е признат за експерт точно по тази тема е категоричен, че Расате залита към езичеството. Цитира Константин Преславски Но дори и да бъдем подложени на гонение, дори и мъки да ни предстоят, дори и принуда да ни наложат – да не се боим".. (намек за преследване от княжеската власт)
                        Това са твърде общи приказки в текст, чиято цел е да обясни на сравнително скоро приелите християнството българи, как трябва да се държат истинските християни. Ако непременно трябва да търсим синхронен исторически контекст, то това е по-скоро прогонването на учениците на Кирил и Методий от Великоморавия.

                        Comment


                          #13
                          г-н Никой написа Виж мнение
                          Замислих се вчера върху някои факти от биографията на Симеон Велики, които обикновено в историографията се подминават набързо поради оскъдицата на изворови данни и поради бързането да се стигне до големите събития след 912 г. За да не се моря да преразказвам събитията, копирам направо текста от Иван Божилов, Васил Гюзелев. История на средновековна България VII-XIV век.:




                          Какви изводи биха могли да се направят от тези оскъдни данни:

                          1. Защо след като през 896 г. има сключен официален мир между България и империята, Симеон продължава да неприятелства срещу нея, но не по централното константинополско направление, а по периферно, какъвто е районът на Драч? Този въпрос повдига 3 други подвъпроса:

                          а) Ако мирът не е бил нарушен формално, значи ли това, че въпросният район с тези 30 крепости не е бил пряко и реално подвластен на империята и затова Симеон слага ръка на него?
                          б) Ако империята е гледала на района като зона на своите изключителни интереси, заради което успява да издейства връщането му, това значи ли, че самият мир от 896 г. е бил примирие, а не траен мир. Или поне Симеон е гледал така на него?
                          в) Само на мен ли ми се струва множко броят от 30 крепости около Драч? "Дирахийската област с богатствата и самите жители" дали не е обхващала и примерно района на Тетовско и Янинско в Епир. А може би достопочтеният Хиросфакт се е изфукал и е умножил 3-4 крепостите? Или, ако се приеме, че наистина тези 30 крепости са били около Драч, това може да се тълкува, че империята е била изградила нещо като ешелонизирана отбранителна линия в този район?

                          2. След като има официален мир от 986 г., защо Симеон решава да опита да превземе през 904 г. опустошения и с разбита отбрана Солун? Това си е откровено неприятелски акт и нарушаване на мира? И защо на свой ред империята не реагира открито враждебно на тези амбиции, а започва преговори.

                          3. Още един чисто психологически момент. С тези свои действия нашият най-прославен средновековен владетел разкрива не особено приятни черти на характера си: нарушава договорите без да му мигне окото, не може да му се вярва, склонен към изнудване. В Константинопол е ясно, че не са били идиоти, което не са забелязали поведението му и не са си направили съответните изводи. Дали по-късната крайна упоритост на империята да признае каквито и да е нови завоевания на Симеон след 904 г. въпреки всичките й поражения на бойното поле, не са в някаква степен обвързани с изготвения в Константинопол "психопрофил" на Симеон, съгласно който на него не може да се вярва и всяка отстъпка ще бъде последвана от нови искания. Тоест дали самият Симеон с поведението си между 896 и 904 г. не си е "постлал" зле.

                          Понеже съборихте Симеон от пиедестала на най-велик наш владетел, свалихте му имунитета и го изправихте пред ревизионистки съд, да се опитам да играя малко и ролята на негов адвокат. Значи приемаме тезата, че неговият прадядо Омуртаг, верен на съюзните си задължения към Михаил II, нахлува и разбива претендента Тома. Защо същото да не се отнася и за Симеон ? Не е ли точно той причината арабите на Лъв Триполит да офейкат от Солун при вестта, че българите идват ? Сигурни ли сме, че и Симеон, както Омуртаг не е помолен за помощ ? (без ромеите да признаят) Ето нещо от Александр Каждан, Геннадий Литаврин ОЧЕРКИ ИСТОРИИ ВИЗАНТИИ И ЮЖНЫХ СЛАВЯН[I]В 904 г. флот арабов неожиданно осадил Солунь и после трехдневной осады в конце июля взял этот крупнейший после Константинополя город империи, подвергнув его страшному разгрому. Попытки ромеев привлечь к обороне города живущих к северу от Солуни славян дали незначительные результаты: большинство славянских архонтов не явилось со своими отрядами Империята няма свободни войски да си възвърне втория град, опитва със славяни - неуспешно, в случая помощ от България е съвсем резонно решение. Сега дали Симеон е мислел да задържи за себе си Солун или не, (да го изтъргува) може само да гадаем, но факт е, че той повече не е проявил мерак за този град, нито е бил упрекван за претенции от Лакапин и Мистик. Тоест не се е чувствал минат, а са го компенсирали. Що се отнася до това, че той си завоюва части от драчската област - всъщност самото присъединяване на целия така наречен български югозапад е една тъмна и мътна. Приема се, че това е станало по времето на Персиан. Защо, обаче, аз не съм срещал нищо сериозно (може и да има, но аз не знам) Все пак коректно ще цитирам източници - надписа от Филипи На многото българи от Бога архонтът Персиан изпрати капхан Исбул, като му даде войски и ичиргу боила и кана боил колобъра и капханът срещу смоляните Последните се локализират не в Македония, а в Беломорието, Родопите, около Драма. Надпис от Василика

                          ... при Маламир от бога владетел
                          ...боилът кулубър...
                          ... в Солун
                          ... моите братя българите
                          ... Исбул капханът


                          и продължителят на Георги Монах „Когато Михаил българинът излезе на поход срещу Солун..." Това са общо взето изворите от които се прави заключение, че земите от Струма до Охрид са присъедини към България по това време. Мълчанието на ромейските хронисти по повод това разширяване на България дава индикации, че Константинопол е отписал тези земи....може би още по времето на Омуртаг. Тази помощ срещу Тома Славянина не ще да е била безплатна. Интересното е, че при Борис, тези земи са вече гъсто населени и с изключително значение за него. Така, че Симеон присъединявайки (закръгляйки) тези гранични земи не е в нарушение на договора с империята , нали никой от ромеите не го е обвинил, освен твърде хвалебственото известие на Хиросфакт и то не за действия, а за намерения !

                          Comment


                            #14
                            Земите между Струма и Охрид, а също и дн. Централна Албания са били български още по времето на Борис.
                            Ти на какво основание приемаш, че арабите въобще са имали намерение да останат в Солун след като са го превзели и ограбили?

                            Comment


                              #15
                              Евристей написа Виж мнение
                              Понеже съборихте Симеон от пиедестала на най-велик наш владетел, свалихте му имунитета и го изправихте пред ревизионистки съд, да се опитам да играя малко и ролята на негов адвокат. Значи приемаме тезата, че неговият прадядо Омуртаг, верен на съюзните си задължения към Михаил II, нахлува и разбива претендента Тома. Защо същото да не се отнася и за Симеон ? Не е ли точно той причината арабите на Лъв Триполит да офейкат от Солун при вестта, че българите идват ? Сигурни ли сме, че и Симеон, както Омуртаг не е помолен за помощ ? (без ромеите да признаят) .............

                              Така, че Симеон присъединявайки (закръгляйки) тези гранични земи не е в нарушение на договора с империята , нали никой от ромеите не го е обвинил, освен твърде хвалебственото известие на Хиросфакт и то не за действия, а за намерения !
                              Хипотезата, че крепостите са били отстъпени на Симеон в замяна на помощ срещу Леон Триполит е интересна, но се натъква на един сериозен проблем по отношение на скоростта на развитие на събитията. Солун е превзет на 29 юли 904 г. след изненадваща атака и пада след кратка 2-дневна обсада. Арабите остават още седмица да плячкосват града. Ако приемем, че Симеон се озовава скоро след това около Солун начело на войска, остава да се даде отговор на въпроса възможно ли е за някакви си 10 дена да тръгне пратеничество от Константинопол, да стигне Преслав, да се водят преговори/пазарлъци за компенсации, Симеон да вдигне войска от Мизия и да стигне до Солун.

                              Но Евристей ми дава друга идея с неговото хрумване за компенсациите. Дали всъщност Леон Триполит и флота му не атакуват Солун, след като са били предварително уведомени от Симеонови пратеници, че градът е зле защитен и ще падне лесно. Да си спомним, че по-късно, в разгара на войните с империята, Симеон прави предложение на арабите в Египет (или в Сирия) за съвместен удар срещу Константинопол.

                              В случая със Солун е смущаващо това, че Симеон е бил наблизо с войските си, когато градът пада. Ще рискувам тотално да навляза в областта на историческото моделиране, но смятам, че това, че Симеон е около наблизо, може да се приеме за знак, че той нещо е очаквал. Тоест това е улика, че той действа скрито в сътрудничество с арабите. Вероятно намеренията му са били да се появи пред Солун като един вид освободител и... да си поиска за това компенсациите, за които говори по-горе Евристей.

                              Comment

                              Working...
                              X