Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Византия, ревизия на някои погрешни тези в историографията

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Византия, ревизия на някои погрешни тези в историографията

    Именно с такава ревизия е излязъл Антъни Калделис от щатския университет в Охайо.
    The Byzantine Republic: People and Power in New Rome, Anthony Kaldellis, Harvard University Press

    В труда си Калделис се опитва аргументирано да промени наложилата се теза в западната историография за Византия като цезаропапистка, абсолютна монархия и общо-взето - мрачна работа.
    За съжаление, засега нямам достъп до книгата, а само до резюмето й, но звучи и интересно и интригуващо, нищо че голяма част от тезите са ни познати и приети, поне частично, включително и у нас.


    Eastern emperors were accountable to their people and the public good without being democrats.

    #2
    Книгата на Антъни Калделис ще ти я изпратя, ако обещаеш да я прочетеш и пуснеш на пистата една форумна рецензия Тя е малка - същинската част е 200 стр. Другото са посочки и библиографията.

    В този ред на мисли е хубаво човек да се запознае и с "Държавното устройство на Византия до края на VII век" от Владимир Валденберг, "Византийската теокрация" от Стивън Рънсиман, както и със статиите на Александра Чекалова и, разбира се, нейната "Сенатът и сенаторската аристокрация на Константинопол през IV - първата половина на VII век"

    Comment


      #3
      Византия започва през 7 век. Дотогава е късен Рим.


      thorn

      Средновековните църкви в България

      Comment


        #4
        Thorn написа Виж мнение
        Византия започва през 7 век. Дотогава е късен Рим.
        Сиптоматичен пример за погрешна теза в историографията

        Comment


          #5
          Това е просто твоето мнение. По-горе е моето мнение. Моето е правилно.


          thorn

          Средновековните църкви в България

          Comment


            #6
            Е ако ще си говорим така,то моето мнение е че Византия започва 311 или 313г.Тогава според мене е и по принцип края на т.нар. "Късна Античност".Вземат се всякакви белези и се мери по тях и всеки си изчопля от носа някаква дата.А същевременно се пропуска някакси удобно най-важният от тия белези.
            Можеш ли да ми обясниш на какво се крепи тезата ти че Късната Античност свършва с Мохамед и началото на завоеванията на арабите.Щото ако не се лъжа ти друг път си споменавал точно нея.Ама по възможност факта,нон верба...
            Няма как да изгрее слънце,ако преди това не е имало нощ.Голямата депресия ражда най-големия злодей на всички времена-Хитлер.Но ражда и гении като Айнщайн и Чаплин.Примерно без втория нямаше никога да разберем че Живота е също толкова неизбежен,колкото и Смъртта!И все още вярвам че гениите са повече от сатрапите...

            Comment


              #7
              Това е теза, широко разпространена в историографията. За континюитет между късната античност и ранното средновековие. Разбира се съществува и обратната теза, която е в някакъв смисъл и официална, но очевидно аз съм привърженик на първата.

              До 7 век Средизимноморието има културно единство. Една и съща религия по всичките му брегове, съзнание за ментална принадлежност към империята, усещането за сегашното състояние на разпад и варварска власт като нещо неправилно и временно. Римското самосъзнание го има. Целият 6 век и началото на 7 век в Галия старите римски фамилии си процъфтяват в своите строени още през императорско време вили, с колоните, които ги обработват от старо време и т. н. Аристокрацията все още ползва тройните римиски имена, помни, че е от сенатски род, опитва се да запази останки от класическо образование. Има активна търговия между северния и южния бряг, между Изтока и Запада. В градове като Лион има активни колонии от сирийски търговци. Има относително единна църковна организация. В Испания процъфтява латинската култура, духовния живот, но и правото, и формите на собственост са късноантични. По принцип уважават императора и дори най-могъщите франкски владетели се гордеят с дадените от него римски титли. Кой консул, кой магистър. Титли без реално съдържание, но даващи някаква привидност за съществуване на империята дори и на Запад.

              За Африка и Азия даже няма какво и да се говори. Там е безспорно, че рязката граница не е в 4 или 5 век, а в първата половина на 7. За Египет няма голяма промяна от Диоклетиан до Ираклий, римската империя с официалния си латински език е възстановила властта си в Тунис и част от Алжир, което е възприемано като освобождение от тиранията на малобройните вандали, в Мавритания още има надписи на латински и вождове с римски имена.

              Изобщо сравнете ситуацията през 600 г. и през 700 г. През 600 имаме богата и могъща световна империя, с официален латински език, простираща се от Испания до Ирак и от Судан до Дунава. През 700 г. имаме обедняла, бореща се за оцеляване, говореща гръцки държава в Мала Азия, Константинопол и средиземноморските острови и няколко десетки крепости по крайбрежието на Балканите и Италия, падащи една след друга.

              Колкото до тезата, че краят на античността е приемането на християнството, ли даже признаването му за разрешена религия, то само ще отбележа, че нормално това се смята за начало, а не за край на късната античност.


              thorn

              Средновековните църкви в България

              Comment


                #8
                Това да обявиш Св. София извън византийския период трябва да си особено надарен византолог

                Comment


                  #9
                  Нещо по същество? Точно пък за Юстиниан има най-голям смисъл да се говори като за римски император и като период на възстановяване на римската империя.

                  Освен това наистина няма смисъл от заяждания. Не спорим, че преход има, че е относително постепенен, че т. нар. "Византия" си е директно продължение на Източната римска империя. Границата между Античността и Средновековието е условна, но за мен по-определящо е не падането на Западната империя през пети век, а разгрома и на Източната (включила доста и от бившата Западна) империя през 7-ми.


                  thorn

                  Средновековните църкви в България

                  Comment


                    #10
                    Като част от тоя разгром на Източната РИ (може би звучи леко пресилено и упадък е по-точното определение) трябва да отчетем и приноса на българските варвари.

                    Comment


                      #11
                      В качеството им на съществена бойна сила на аварския каган. 680-81 е вече епилог на трагедията.


                      thorn

                      Средновековните църкви в България

                      Comment


                        #12
                        Thorn написа Виж мнение
                        Нещо по същество?
                        Въпреки че нощта на музеите пое много коняци, снощи съм писал удивително по същество Изобщо, отвори произволен учебник по византология, говори с някой византолог и виж какво е Агия София за Византия. Еми няма по-силен символ на византинизма от нея, може би с изключение на самата столица като цяло. Не е ясно как можеш да дефинираш нещата от средновизантийския период нататък, като изключиш цялата ранновизантийска култура. Да, след VII в. се развиват средновековните елементи, феодализъм, гърцизация, но какво от това

                        Thorn написа Виж мнение
                        Нещо по същество? Точно пък за Юстиниан има най-голям смисъл да се говори като за римски император и като период на възстановяване на римската империя.
                        Ами римската империя, какво друго да възстанови. Византия, това е Рим + елинизъм + християнство. Къде без Рим

                        Comment


                          #13
                          Сочна тема!

                          Ако Графа не отнесе някой бан покрай нея, може и да набъбне с мнения.

                          Аз се колебая между два варианта относно това кога Рим става Византия.

                          1. След 610 г., когато е екзекутиран Фока. От края на Теодосиева династия (450 г.) до 610 г. с изключение на Зенон всички императори са от негръцката част на Балканите, която е единственият романизован район на ИРИ и един вид езиков и демографски извор на римското.

                          2. Управлението на Леон III и Константин V и по-специално периодът между 740 и 754 г. Тоест отнемането от папата на диоцезите Илирик и Калабрия през 740 г. и 754 г., когато папа Стефан се прегръща с франките и от ромейски висш църковен чиновник/сановник започва постепенно да се превръща в духовен водач на Запада. За мен тези две събития се нещо като маркери за окончателната дероманизация на ИРИ, тъй като тя скъсва с латинския Запад.

                          Comment


                            #14
                            г-н Никой написа Виж мнение
                            Сочна тема!

                            Ако Графа не отнесе някой бан покрай нея, може и да набъбне с мнения.

                            Аз се колебая между два варианта относно това кога Рим става Византия.

                            1. След 610 г., когато е екзекутиран Фока. От края на Теодосиева династия (450 г.) до 610 г. с изключение на Зенон всички императори са от негръцката част на Балканите, която е единственият романизован район на ИРИ и един вид езиков и демографски извор на римското.

                            2. Управлението на Леон III и Константин V и по-специално периодът между 740 и 754 г. Тоест отнемането от папата на диоцезите Илирик и Калабрия през 740 г. и 754 г., когато папа Стефан се прегръща с франките и от ромейски висш църковен чиновник/сановник започва постепенно да се превръща в духовен водач на Запада. За мен тези две събития се нещо като маркери за окончателната дероманизация на ИРИ, тъй като тя скъсва с латинския Запад.
                            Ами свети Управда? И той ли е римлянин?

                            Принципно и аз мисля за Ираклий и даже и Констант, че и Константин IV, когато са се надявяли, че може и да удържат, а и да обърнат вълната. Десанти в Александрия и Картаген, боеве в Ливан. Окончателно границата мисля, мината едва с началото на исаврийската династия.


                            thorn

                            Средновековните църкви в България

                            Comment


                              #15
                              Thorn написа Виж мнение
                              Ами свети Управда? И той ли е римлянин?

                              Принципно и аз мисля за Ираклий и даже и Констант, че и Константин IV, когато са се надявяли, че може и да удържат, а и да обърнат вълната. Десанти в Александрия и Картаген, боеве в Ливан. Окончателно границата мисля, мината едва с началото на исаврийската династия.
                              Аз едно време с Графа точно спорих в една мега тема в БГ наука със сходно съдържание и му рекох, че един от отчетливите признаци за азиатизиране, демек дероманизиране на империята, е въвеждането по времето на Леон III на членовредителните наказания, които са типично ориенталска работа и които заместват обичайните римски наказания като глоба, конфискуване на имуществото, изгнание или смърт. Графът обаче беше убеден до мозъка на костите, че Леон III е бил ромей "до мозъка на костите". Сигурен съм, че Монти сега чете какво пишем и от засада подготвя в писмен вид една голяма филипика, с която да разкатае всички еретици, отричащи, че Византия е Рим до 1453 г. или поне до 1204 г.

                              Инак Констант е много интересен тип за мен. Не само, че очевидно е бил кораво копеле с всички тия негови десанти в Египет и морски операции, както и с похода му в Армения, но най-вече е интересен с плана му да мести столицата в Сиракуза. Никак не е бил безумен този план от икономическа и логистична гледна точка.
                              Сиракуза е по средата между Картаген и Тунис от една страна, между Рим от друга и между Константинопол от трета. След като империята губи Египет, основният източник на жито за изхранване на столицата остава именно Сицилия и явно Констант е гледал да защити добре острова. Но според мен не това го е водило. Ако не греша, именно Констант е първият и последен ИРИ император, който посещава Рим. Тоест явно е имал сериозни намерения да опази имперските владения в Италия. Рим обаче също зависи в прехраната си от житото от Сицилия и от Африка. Четох скоро една книга от един американски професор, работещ за военните, че Западната империя загива, защото Рим допуска стратегическата грешка да изтърве вандалите да сложат ръка на африканските й провинции, които са нейната икономическа опора и извор за средства за войската (http://www.strategicstudiesinstitute...es/PUB1268.pdf). Предполагам, че Констант е имал точно такива съображения - да може да задържи Рим, като задържи ресурсите на Африка. И Сицилия е точно център на логистиката между Рим и Картаген.
                              Може да се допълни, че при Юстиниян I реконкистата почва точно от Сицилия и Африка. Тоест и през 530-те години, и през 650-те години в Константинопол са били наясно, че който иска да контролира и задържи Италия, трябва да контролира Сицилия и Африка. Никак не е бил глупав Констант, жалко че свършва утрепан във ваната си.

                              Comment

                              Working...
                              X