Sengoku Jidai: Shadow of the Shogun

[gollum]

Sengoku Jidai: Shadow of the Shogun - играта трябва да излезе след няколко дни. Преди време тръгна като мод на "Pike & Shot", но с времето я разгърнаха в пълноценна игра. Има разни подобрения и промени спрямо Pike & Shot: най-същественото - добавяне на генерали; разгърната и допълнена е кампанийната част. Поне за мен изглежда интересна, та затова реших да я спомена. Играта ще покрива не само Япония от този период, но и Корея, Китай и Монголия.
Стилистиката е много добра (според мен), следва идеята на Pike & Shot ("усещане" характерно за историческото изкуство от периода).
Малко допълнителни материали:

AAR на основната кампания (играна от разработчик на играта).

AAR на сражение (случайно генерирано).

Представяния на различните страни в конфликта с известна информация за армиите им в играта:

Япония

Китай и Корея

Играта би трябвало да излезе доста добра, развитие върху основата на Pike & Shot.

[gollum]

Играта излезе и намерих известно време да я пробвам. От това, което съм видял до момента (три сценария от туториала, една историческа битка и едно сражение от кампания (Първата война между Япония и Корея, аз бях с корейците)), играта е много добра. На практика си е Pikes&Shot, но добавянето на генерали (и съответно, групи от единици, командвани от този генерал) достатъчно много променя нещата. Сраженията са интересни и се усещат реалистични, т.е. налични са неща като значение на свежите резерви (дори и сравнително ниско качество не-кой-знае-какви отряди могат да окажат решаващо влияние, ако са запазени свежи и неангажирани до средата на сражението и се вкарат тогава в боя) или постепенно натрупване на "умора" (дори елитни подразделения с добри качества и екипировка към края на сражението са крехки и понякога една атака във фланг може да ги обърне в бягство (или дори два-три залпа от стрели или кремъклийки)).
Засега съм пробвал (малко) китайците Мин (много и разнообразни типове стрелци, повечето им отряди са смес от стрелци и известно количество войници с алебарди или копия в първите редици; разнообразни типове артилерия) - изискват добро планиране и позициониране. Корейците (използвал съм началните им единици) са интересни - разчитат предимно на добра лека и средна конница, която използва лъкове и се опитва да стои настрана от ръкопашни схватки и големи блокове от пехота с лъкове и копия, които не са много стабилни. Повечето им единици не носят доспехи. И японците - добър микс от единици, повечето са бронирани. Най-вероятно са с най-добрите отряди за ръкопашен бой и тежка конница (не знам за манджурците, още не съм ги пробвал).

Историческите сценарии (засега съм пробвал един, та базата е малка) са добре направени. Пробвах четвъртото сражение между Такеда и Уесуги. Интересна начална диспозиция (Такеда с около 2/3 от силите си е в горния край на картата, общо взето в добър боен ред), силите на Уесуги (аз играх с него) се движат към тези на Такеда, т.е. са изтеглени в доста дълга колона, краят на която опира в голяма река, разделяща картата на две неравни части. През реката има малък брод, охраняван в началото от ариергарда на Уесуги. Някъде към 4-5 ход от другата страна на реката, в гъстите гори се появяват значителни сили на Такеда, но имат възможност да преминат или през този брод (охраняван от три отряда, т.е. сравнително слабо) или да направят дълъг марш към другия край на картата, откъдето по път могат да се излязат в тил на основните сили на Такеда (където е и командния му пост).
Теренът е прорязан от множество малки реки, иначе централната му част е относително равна. Някъде към втората половина на сражението пристига и малко подкрепление на Уесуги (4-5 отряда). Ако се гледат общите сили, Такеда има известен превес (двадесет и нещо хиляди към малко под двадесет хиляди), но силите му са разделени, те.. има шанс да бъдат бити на части или дори да бъде разбит преди ударния му отряд да е успял да се включи в битката.
Изборът е между това да се оставят повече сили да пазят бродовете или да се избърза да се удари с всичко налично основната част на армията на Такеда, преди подкреплението му да е успяло да се включи. Такеда разполага с доста силна елитна конница (няколко отряда). Допълнителен избор е дали да се нанесе удар веднага с каквото е налично срещу Такеда или да се изчака докато основните сили завършат прехода си (авангарда в такъв случай трябва да отстъпи, а това не е особено лесно за изпълнение).
аз реших да действам по този начин: поотстъпих с авангарда, като част от отрядите преминаха от другата страна на няколко малки реки, фактически отвъд десния фланг на Такеда, докато основните ми сили се запътиха директно към средата на картата, като идеята ами бе да формирам непрекъсната бойна линия със силен отряд на фланга. Брода оставих да пазят началните три отряда, т.е не ги подкрепих с допълнителни сили.
Естествено, нещата не се развиха както очаквах, сражението започна преди да успея да формирам обща бойна линия, тук-таме конницата на Такеда успя да се промъкне между отрядите ми и да удари по уязвимите подразделения от стрелци (особено пострадаха две от трите ми групи с кремъклийки), но в крайна сметка успях да свържа всичките му сили и постепенно да започна да ги обхващам по фланга - (мановър, който общо взето успя преди да пробие през центъра ми (макар и на косъм)).
Горе-долу по това време най-сетне се появи неговия ударен отряд (бая голяма армия всъщност), котяо се опитах да задържа на брода, но направих грешка - полакомих се да ударя два от разколебаните му стрелкови отряди и преминах с единственото си подразделение копиеносци на другия бряг (двете подразделения стрелци останаха да го подкрепят), където, естествено, го удариха от всички страни и за 2-3 хода го обърнаха в бягство, след което лесно пробиха през брода и започнаха да прииждат в гръб на основния ми строй. Но все пак ги задържах за около 4 хода, така че една не малка част от конницата им предпочете да използва обходния път, т.е. успях да разделя силите им.
Междувременно основното сражение се разви в моя полза, мака ри доста пирово (до един момент загубите бяха почти равни), като успях да ги обходя и по двата фланга с моя конница и да ударя командния пункт, където падна самия Такеда. Това нанесе добър удар по бойния дух на иначе великолепните му като качество подразделения конница, та успях да ги обърна в бягство горе-долу по времето, когато ударния му отряд излезе на линия - пехотната част в тила ми, а конната близо до (вече бившия) командния пункт на Такеда.
Значението на генералите е голямо - подразделения далеч от командира си маневрират по-трудно. А смъртта на генерал има доста неприятен ефект и може да причини "каскадна" загуба на боен дух, те.. само с няколко удара иначе елитни подразделения могат да побягнат.
Тук се оказах в много деликатен момент, защото не успях да изпълня базовото условие за победа (да обърна в бягство повече от 40% от силите му, докато поддържам 15% разлика в загубите) - бях на около 6-9% от постигането на задачата. Започнах да обръщам силите си и да ги прегрупирам в центъра, за да посрещнат новата заплаха, но проблемът, разбира се, бе, че от преследване и действия срещу разпокъсаните сили на основната му група моите бяха разпръснати по цялото бойно поле, а и в не много добро състояние (уморени и със сравнително нисък боен дух, поне повечето). Моите подкрепления също се появиха, но малко, а и не с кой знае какво качество (макар че поне бяха със собствен генерал).
Формирах някаква отбранителна линия, а и единствения ми оцелял отряд с кремъклийки постепенно се оправи от уплахата си (бяха го помляли при битката в брода и отстъпи панически към края на картата), та успя да се прегрупира и започна да действа по фланга на настъпващата им пехота, обстрелвайки я от храсталаците. В бързането си те не му обръщаха особено внимание, но си понасяха загуби от залповете.
Междувременно се сблъскахме в центъра на картата и ефектът от свежите им (относително) сили срещу моите изтощени от боя веднага се забеляза - моите един след друг подвиваха опашка и заотстъпваха. Ако не бе късметът ми - успях да унищожа и разгоня конните им отряди, промъкнали се от другата страна и да докарам за два хода загубите им до над 60% преди моите да достигнат нещо подобно, т.е. преди втората битка в центъра да се е разгърнала, то вероятно щях да загубя сражението. Но го спечелих, но на косъм. общо взето, почти се повтори историческия резултат (много големите загуби бяха налице, но Такеда загуби).
Интересно е, че има много място за грешки, но има и възможност за поправяне. Добре е предадена важността на началното маневриране, преди двете страни да се сблъскат сериозно, когато вече става трудно да се контролират нещата.

---

След това започнах кампания - Имджинската война (първата), от корейска страна (има възможност за избор). Засега само един ход (още не съм го завършил), като оставих ИИ-то да ми подбере сили, групирах две от армиите си в една (към 21 000) и така разполагам с две сравнително силни армии (втората е около 20 000), с които настъпих към японците (те започват с няколко отделни армии и значително превъзходство в сила), те отстъпиха едната провинция без бой, но посрещнаха другото ми настъпление и се стигна до полево сражение при известен превес за мен (21 000 срещу около 18 000 души).
Последва интересно сражение: картата, доминирана от хълмове в средата, корейците разполагат с няколко масивни отряда от стрелци с лъкове, смесени с копиеносци, един от които е под управлението на главнокомандващия им. Останалото са четири отряда конни стрелци (без доспехи) и шест отряда малко по-тежки конници, с леки доспехи, копия и лъкове. Нямах артилерия.
Японците имаха един отряд леки оръдия, един отряд с кремъклийки, 2-3 отряда с лъкове и множество отряди копиеносци (техните са много добри). Всичките им отряди са бронирани (за разлика от моите) и с превъзходно или добро качество на подготовката (моите половината са новобранци - повечето пехота). Генералът им е разположил хонджина си в тила и около него - елитна конница (два отряда).
Аз реших да разположа пехотата си по хълмовете в центъра с идеята да изчакам японците сами да дойдат, без да водя активни действия, само обстрел и да разчитам на превъзходството, което дава разликата във височината (те ще са принудени да атакуват отдолу). Струпа цялата конница на левия си фланг, където пространството е относително равно, макар и насечено от няколко горички. Идеята ми е конницата да се придвижи напред и да се опита да ги обходи във фланг и да ги забави. Евентуално след време да ги удари в тил, когато са ангажирани с основните сили по линията на хълмовете.
Естествено, нещата не се развиха както ги мислех. Да, действията на конницата ми ги принудиха да обърнат част от силите си към нея, както и да вкарат в действие елитната си конница. Положителната страна на корейската конница е, че почти винаги успява да избегне атаките на японците (пехотата (повечето японка в началото е от този вид), която е съставена от "воини" (за разлика от "средната пехота") може да атакува конница, но леката/стрелковата конница се опитва да избегне контакта), но обстрела с лъкове дълго време не носеше някаква особена полза. А заради маневрирането постепенно разбърках реда на своите до такава степен, че повечето се оказаха твърде далеч от командирите си и това намали възможностите им за маневриране. А и не успях да ги изведа в тила на основните японски сили, а само да забавя и разстроя фланга и резервите им.
През това време основните им сили настъпиха към хълмовете и влязоха в контак тс пехотата ми. Тогава направих една грешка (неволна) и вместо да заповядам на главния си отряд (този с генерала) да стреля по един вражески отряд му дадох заповед за движение и атака, т.е. той слезе от хълмовете и атакува директно един японски отряд. Нека кажем, че главнокомандващия-кореец се е превъодушевил от величието си.
Естествено, това наруши бойната ми линия. Можех да прехвърля генерала си на някой от другите отряди, но реших да пробвам да действам по-агресивно, но това се оказа грешка. Много скоро по-зле тренираните ми и небронирани пехотинци започнаха един след друг да "настъпват в посока към тила", както обичат да казват британците. Т.е. за борени ходове целия ми център се срина и пехотата бе обърната в бягство. И то тъкмо тогава, когато конницата ми започна да бележи успехи - да нанася удари в тила на пехотата и конницата им (леката конница е добра в тази задача, защото често удря и отстъпва веднага, без да остане "вързана" във ръкопашен бой).
В крайна сметка успях да обърна в бягство всички отряди от фланга им и да ударя по командния им пункт и да раня генерала им (генералите имат шанс да оцелеят дори след като командваната от тях група или пък командния им пост е разсеян; от друга страна, донякъде е рисковано да се атакува отряд, командван от генерал със собствен отряд, командван от генерал, защото има шанс да се стигне до двубой между двамата). От пехотата ми оцеля само един отряд - всичко друго бе обърнато в бягство. Този отряд успя да прегази японската артилерийска позиция (движеше се по другия фланг), а след това и да обърне в бягство единия им отряд стрелци с кремъклийки.
В крайна сметка, корейските сили получиха нещо като пирова победа - японците избягаха, понасяйки малко по-големи загуби. Но пък главнокомандващия на армията ми загина.

Всичко това - на втора степен на трудност (от общо шест).
Играта е доста интересна и мисля че дава добра възможност да се пробват сражения от мястото и епохата. Има нещо от усещането на тактическа настолна игра.

[gollum]

Продължих кампанията в Корея (вече мина една година), засега се справям учудващо добре - три големи сражения, и трите спечелени. Току-виж успея сравнително рано да огранича японците. Наблюдения засега:

1) подобно на кампаниите в Pike & Shot резултата от сражението се отразява значително върху участвалите армии след това. Освен че загубите остават (т.е. постепенно изпитаните в бой отряди стават по-малки по численост, между другото, това не ги прави много по-малко ефективни, като се вземе предвид значението на качеството), бойният дух на отрядите в следващото сражение зависи много от това какво им се е случило в предишното. Отрудите, които са били деморализирани остават много крехки в следващото сражение и лесно бягат отново. От друга страна, тези, които са побеждавали и гонели вразите започват с висок боен дух.

2) Както се и очакваше, корейските пехотни отряди са почти безсилни пред японската пехота - криво-ляво могат да издържат, ако имат значително позиционно преимущество. За щастие, планинските провинции често предлагат бойни полета, където е възможно да се осигури подобен род защитна позиция. Това помага само до време - в две от трите сражения почти цялата ми пехота бе обърната в бягство без да причини кой знае какви щети на японците. Ролята, която играе е по-скоро да ги скове, докато конните отряди вършат своята работа. Само в третото ми сражение успях да "мина" без пехотата да даде фира (само един отряд с алебарди беше обърнат в бягство, но до края на сражението успя да се посъвземе), вярно, имах превъзходна позиция - на много висок хълм, чийто склонове бяха почти непристъпни.

3) Корейците разчитат основно на лъкове, а те са много слабо ефективни срещу японците, които без изключения са бронирани, някои много добре. Т.е. като се стигне до стрелкови бой (обикновено това става при сближаването и може да продължи дълго, ако корейците са заели превъзходна защитна позиция на хълм) японските стрелкови отряди имат много голямо преимущество (освен че са добри и иначе, защото са съставени от воини, т.е. при нужда могат да нападат конница): разликата в нанасяната и получаваната щета често е в пъти (да речем, моите "свалят" 20-30 души от техните, докато обикновено губят 80 и нагоре, не рядко над сто). Артилерията вероятно може да даде добро предимство на корейците, но засега не разполагам с много полева артилерия. Японците също почти нямат артилерия.

4) Сраженията се печелят почти само чрез "монголска тактика", благодарение на голямото превъзходство в конница. Повечето ми армии са 50/50 конница към пехота, докато японските са 10/90, че и по-малко. Цялата корейска пехота е стрелкова и тактиката ми е да ги заобиколя по фланговете и да ги "отвличам" с обстрел. В третото сражение това свърши идеална работа - реално отвлякох повече от половината им сили и ги сковах само с конницата. Щом са ангажирани някъде по фронта, конницата може да ги ударя и ръкопашно в тил с добър ефект, въпреки огромната разлика в качеството (ръкопашния бой на японските (конни) отряди най-често е 200-400, докато на корейските в най-добрия случай около 100).
Ще е интересно после да се пробвам от японска страна - не съм много сигурен дали има какво да се противопостави на подобна тактика, освен много предпазлив подход и концентриран обстрел със собствените стрелци по конницата.

Като цяло е интересно, включително стратегическата част. Превземането на провинции не е проста работа - нужни са няколко сезона, за да се превземе напълно провинция (процесът е автоматичен, трябва да се държи армия за окупация, която всеки ход губи сили). Така че най-често е "игра" на обсади и деблокирания. Предстои ми и първото наистина голямо сражение - едната ми армия е "отрязана" от голяма японска армия и ще се пробва да си пробие път. И двете армии са над 40 000 души всяка. Ще видим дали конницата ми ще свърши работа и този път.

[RAPTOR]

Много е добра игричката!
Аз се пробвах в първата битка с Уесуги срещу Такеда, на ниво тайшо (средна трудност) . Успях да го победя дори без да убия Такеда и да вкара цялата втора армия в бой. Даже и аз не очаквах. Хватката е да се разгърне цялата армия на Уесуги в една бойна линия срещу първата армия на Такеда. Много е важен десния фланг-там успях да се разгърна на равното поле и да обърна неговия ляв фланг, докато в центъра и в ляво противника го сковах. В десния фланг е Уесуги с елитния отряд и няколко отряда самураи-копиеносци и два конница. Ариергарда при брода го жертвах, само да забалоамоса за няколко хода частите при реката. Подкрепленията от няколко ашигару отряда дори и не успях да ги вкарам в бой. Тъкмо пратих отряди да убият Такеда и разгърнах другите части да посрещнах втората голяма армия и противникът отстъпи. При това само с два отряда ашигару жертви от моя страна

Нямам търпение и да пробвам кампанията.

[gollum]

Браво, справил си се по-добре от мен в това сражение. А играта е много добра - ако ти е допаднала, пробвай и Pike & shot - същият "енджин" и период, но в Европа.
Кампанията (засега играя само Корейската) е интересна, но не е много трудна (постепенно качих трудността нагоре), поне засега. Интересно ще е после да се пробвам от японска страна - съдейки по това как ги бия с корейците заради конницата си, вероятно ще е трудно. не съм много сигурен какво да ползвам, за да компенсирам превъзходството им в количество стрелкова конница, ако го ползват (а сигурно ще го ползват). Положителната страна е, че японците имат много по-силни в ръкопашен бой войски (а и в стрелково отношение донякъде също - доспехите им ги правят по-издръжливи, виж, кремъклийките нямат особено значение поне засега, защото почти всички корейци са небронирани). Вероятно ще пробвам комбинация от това да задържа стрелците си, за да ги отслабя отдалеч (а и да противодействам на техните стрелкови атаки) и да ползвам каквато конница мога да намеря и всичките си отряди от пеши воини (само те имат способността да действат в разсипан строй и съответно да атакуват конница) и ще пробвам ад ги приклещя между своите, така че да им попреча да избягват атаките. Монголската тактика на корейската конница е много ефективна, макар че иска време, за да сработи. Впрочем, ИИ-то само помага, като се опитва да отстъпва с пехотата си. Отстъплението (т.е. връщане назад без да се сменя посоката на фронта) винаги изисква проверка на бойния дух и нерядко води до падане с една степен.

Междувременно проведох първото си голямо сражение - с по над 40 000 души от всяка страна. Вдигнах три нови армии (две големи и една съвсем малка, нея ще ползвам, за да разчиствам окупираните от японци провинции в тила си) и така успях да обединя силите си и в момента (начало на втората година на войната) японците са ограничени до две провинции на юг (през едната "влизат" от Япония на континента), плюс все още контролират (имат гарнизони) три вътрешни провинции, но те са зад бойната линия (основните ми сили) и се надявам като ги обсадя да не допусна противника да ги деблокира и да ги взема). Впрочем, те също не спят - организираха една голяма армия и прогониха една от моите, та предстои да се пробвам на свой ред да "изблъскам" тяхната голяма армия.
Но да се върна на голямото сражение - необходимо беше, за да мога да имам контакт на двете си големи армии (едната оставаше изолирана в двете ми южни провинции), та затова нападнах. Провинцията е предимно горска и за моя (неприятна) изненада самата тактическа карта беше почти изцяло покрита с гори и прорязана от две големи реки. Само тук-таме има по няколко полета чист терен - малко повече по двата фланга, но само на десния фланг относително чистия терен (вярно, прорязан от възвишения) преминаваше и към средната част на картата. Минусът на началната диспозиция бе, че не можех да разположа силите си чак до десния фланг, реално там сложих само пет отряда лека конница (те имат възможност да се разполагат малко по-далеч от останалите). Останалата си конница (значително количество лека и средна конница) струпах на левия фланг, зад река. Проблемът е, че от японска страна има малко открито пространство и след това гъста гора, включително и към центъра на тяхното начално разположение. Големият минус обаче е, че цялата ми пехота (а в тази армия вече имах два артилерийски отряда (лека артилерия, едната ракетна) и доста пехота - над 20 000 души) е все "средна", т.е. сражава се в затворена формация. това означава, че ако се намира в гора е средно до значително размесен строя й и това я прави по-уязвима. Вярно, същото важи за доста от японската пехота, но това не ме успокоява много, защото тяхната пехота е по-качествена поначало.
За разположение на пехотата си имах две възможности: малко разчистено място в центъра, с единичен хълм, цялото заобиколено от гора. Няма достатъчно място, за да разположа цялата си пехота, т.е. два-три отряда ще са в гората. Или по-голямо разчистено място, но извън района за начална диспозиция. Горе-долу по средата между мен и японците, но от тяхна страна към него води терен, тук-таме само покрит с гори (но пък имаше хълмове и пресечен терен). По средата минава река.
Затова реших да разположа почти цялата си пехота и артилерия максимално напред и да пробвам ад достигна пръв до разчистеното място от моята страна на реката и там да дам бой. А с конницата по двете крила да се пробвам да "сгъна" техните крила и после да ги ударя, доколкото терена (горските масиви) позволяват в тил на основните им сили в центъра.
Речено-сторено. Естествено, никой боен план не оцелява след контакта с противника. Моят "загина" още преди да стигна до контакт. Оказа се, че дясното крило (тяхното ляво) въобще не е прикрито от никакви сили, така „е леката ми конница напредваше без проблеми. И първото, което видя е, че японците ще минат реката първи в центъра и нищо чудно да успеят да заемат хълмовете преди моите да са излезли от гората, което означава, че моята пехота ще трябва да се бие от гора (голям минус заради разваления строй), при това, частично срещу противник, разположен на височина. Т.е. по-добре да бях приел консервативната възможност и да ги причакам на голото място в средата на гората (тогава те биха настъпвали и атакували от гора). Лошо решение от моя страна. Лошото е, че май нищо не можеше да се направи - едва ли би ми стигнало времето да се върна обратно в разчистеното място без да получа удар в тил от предните японски отряди. Затова реших да си карам по рискования план, пък каквото стане. Ако успеят да обърнат цялата ми пехота в бягство, поне ще се опитам да спася по-ценния елемент от армията си (кавалерията).
В крайна сметка, успях да ги пресрещна наполовина извън гората, но без възможност да вкарам артилерията си в действие. По грешка (недоглеждане) бях набутал единствения си отряд пехота (наполовина с алебарди и наполовина с лъкове), подкрепена от "полкови" оръдия в горската част, да пази фланга (глупаво недоглеждане, трябваше да я сложа в центъра).
Започна яка патаклама, като за момент изглеждаше, че мога и да успея напълно да изкарам пехотата си от гората, но не се получи. Най-тежка беше битката за централната част на хълма (хълм от три клетки). Току японците я заемаха, току аз успявах да ги изтласкам, но без да ми остане с какво да я заема. Проблемът ми бе, че те разполагаха стрелците си на открито и можеха да подкрепят своите, докато моите бяха в гора (заедно с артилерията) без да имат видимост към основните им сили.
На фланговете нещата се развиха добре: леката ми конница безпрепятствено достигна техните редове и започна да ги дразни по монголски. Т.е. засипва ги със стрели във фланг, а ако пробват да я подгонят с конницата си (имаха два могъщи отряда) или пък с някой отряд от пехотинци в отворена формация, тя просто отстъпва. Единственият й голям успех бе, че свари единствения отряд японска лека артилерия и посече артилеристите. Но заради реката и гората не се удаваше възможност за удар в тил на някой от вече ангажираните с моята пехота японски отряди. Бележка за в бъдеще - трябва да се опитвам да избягвам сраженията в гористи провинции.
На левия ми фланг всичко се разви идеално - там срещу цялата ми кавалерийска сила (може би 15-16 000 кавалеристи) японците бяха оставили единия си отряд елитна конница и три отряда пехота (само един в отворена формация). Действията "по монголски" дадоха резултат и постепенно всичките ги обърнах в бягство. Успях да прекарам отвъд реката и двата отряда пехота, които бях придал на конницата (единият от монаси-партизани и други борци със злите японски окупатори - доста добър отряд, основният му пляс бе, че не се разстройва особено в гора, но пък имах само два такива отряда в армията си). Започнах да прекарвам конницата си от другата страна на гората, така че да я задействам срещу центъра им.
Междувременно те обърнаха в бягство цялото ми прикритие (отрядите, които бях оставил за връзка между центъра и лявото ми по-силно крило), а след това започнаха и постепенно да ме "нагъват" и в центъра. Корейските отряди един след друг не издържаха и побягваха. Все още сметката беше в моя полза (с около 15%), но нещата започнаха да изглеждат критични, особено когато ми унищожиха единият артилерийски полк, а един отряд японци излезе в тил на позицията на хълма, която най-после бях овладял.
Вкарването на двата пехотни отряда от лявото крило, за да пробвам ад овладея ситуацията не даде добър резултат - и двата бяха обърнати в бягство.
В крайна сметка, кавалерията ми унищожи командния им пункт (японският пълководец падна в боя), след това разчисти тила им и успя да мине реката и да започне да нанася удари в гръб. И тогава изведнъж почти цялата им централна позиция се срина. Поради гъстия строй се получи малко като при Кана - просто нямаха място за отстъпление и отрядите им един след друг се разпадаха на място, вместо да могат да отстъпят. В крайна сметка победих, макар и с доста загуби (но под една четвърт от техните).
Разбира се, те докараха нови подкрепления и сега имат огромна армия в основната си провинция (тази, която ги свързва по море с Япония) и втора голяма армия малко по-нагоре.
Предстои ми още по-голямо сражение, този път в планинска провинция.
Междувременно трябва да пробвам да си върна трите провинции в центъра на страната, държани от изолирани японски гарнизони. А от север да докарам минската армия, която ми дойде на помощ. Ако успея тия дни да изиграя следващото сражение, ще пиша (този път ще се опитам да не забравя да направя скрийншотове). Ще вдигна още малко трудността.

[gollum]

Няколко последователни поста с обяснения от създателя на играта за някои решения, които е взел (най-вече за системата на загуба на контрол над единици, ангажирани в ръкопашен бой или преследващи противник). Повечето неща са ясни и така, но е обяснено добре, та си струва да се прочете. Единственото възражение, което бих направил е, че не изглежда да е много лесно да се постави капан за корейската и китайска стрелкови конници, както е правено в реалността. Макар че ще пробвам .