Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Райхщадско споразумение 26 юни или 8 юли 1876 година .

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Райхщадско споразумение 26 юни или 8 юли 1876 година .

    Райхщадско споразумение 26 юни или 8 юли 1876 година .

    Райхщадското споразумение (на руски: Рейхштадтское соглашение) е дипломатическо и стратегическо споразумение между Русия и Австро-Унгария, част от подготовката на Руско-турската война (1877-1878)

    На 26 юни/8 юли 1876 година руският император Александър II и министърът на външните работи княз Александър Горчаков, се срещат с австро-унгарския император Франц Йосиф и министъра на външните работи граф Дюла Андраши. Срещата се провежда в замъка „Райхщад“, откъдето произлиза и наименованието на постигнатото между тях споразумение — Райхщадско споразумение.

    Страните подписват тайно споразумение[1]. То има два варианта на текста - руски и австрийски.

    Съгласно руския текст на това споразумение, ако се постигне победа над Турция, Австро-Унгария и Русия се съгласяват, че на Балканите няма да се създаде голяма славянска държава (т. 2, б.Б). Страните се договарят също така, че Черна гора и Сърбия ще получат възможността да анексират: първата - Херцеговина и пристанище на Адриатическо море, а втората - някои части на стара Сърбия и Босна. В този случай обаче, "Австрия ще има право да анексира турската част от Хърватия, както и някой погранични райони с нея части от Босна". От своя страна, Русия ще получи правото да си върне Бесарабия, отстъпена на Турция през 1856 г. В случай на "пълен разгром на Турция в Европа", текстът предвижда възможност България и Румелия да образуват независими княжества. Това съгласие на Русия означава, че още през 1876 г. е било ясно, че създаването на станалата по-късно известна като Санстефанска България е било предварително отречено като възможно.

    В австрийския вариант на текста се казва, че в случай на победа над Турция, Австро-Унгария ще получи Босна и Херцеговина, с изключение на някои територии, които ще се присъединят към Сърбия и Черна гора. Босна, Румелия и Албания могат да станат автономни държави, а о-в Крит и Тесалия ще се присъединят към Гърция.

    Райхщадското споразумение е продължено и с Будапещенската тайна конвенция между Русия и Австро-Унгария[2], както и Лондонското споразумение между Русия и Великобритания от 30 май 1878 г.[3]

    #2
    Общо взето и двете страни са си го третирали по някакъв свой начин. А за Сан-Стефанска България самият български народ реално не е бил готов, нито съпротивата срещу османската власт е била повсеместна, нито сме имали количествено достатъчно изграден управленски елит, за да се справи с изграждането на държава с такива размери. Граф Игнатиев е създал Сан-Стефанския договор в този му вид, за да има накъде да се отстъпва при окончателното оформяне на българските граници по време на Берлинския конгрес.

    Comment


      #3
      Граф Игнатиев е създал Сан-Стефанския договор в този му вид, за да има накъде да се отстъпва при окончателното оформяне на българските граници по време на Берлинския конгрес.
      То тоя човек през какво е минал за България не мога да си представя. Дори само сръбските претенции, хитрости и парирането им сигурно не са му давали да спи.
      This is my signature. There are many like it but this one is mine.

      Comment


        #4
        Amazon написа Виж мнение
        То тоя човек през какво е минал за България не мога да си представя. Дори само сръбските претенции, хитрости и парирането им сигурно не са му давали да спи.
        Ами те проблемите му заради България започват още в Свищов след идването на Александър 2 там. Значи като дългогодишен руски посланик в Османската империя Игнатиев е добре запознат с българите, техния поминък, нрави, манталитет и т.н.т. С цел да убеди двора за да се тръгне на война, той е представил животът на българите като пълна трагедия, но точно в Свищов царят като вижда, че си живеят доста добре хората, беснее и Игнатиев се оправдава, че дунавските градове са изключение заради търговията с Австро-Унгария. Но както е известно един куп руски и украински доскорошни крепостни селяни като виждат живота в балканските градчета и села се чудят "ама ние от какво ги освобождаваме" и дори използват статута си на герои за да вземат български моми за булки, някой и друг изоставен или продаден на безценица турски имот и така да си заживеят спокойно в България.
        Изобщо голяма игра е бил българският въпрос.

        Comment

        Working...
        X