Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Васил Левски и въпросът за парите

Collapse
This topic is closed.
X
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Васил Левски и въпросът за парите

    Новата 1872 година заварва Левски в Плевен. След неуспеха на Букурещката мисия на Ангел Кънчев, у него вече се е оформила ясна идея да свика общо събрание на вътрешната и външната революционна организация. Този въпрос е повдигнат най-напред от неколцина емигранти в Плоещ, привърженици на бившия ТЦБК, които водят борба срещу Каравелов. Те обвиняват Левски, че се е поддал на влиянието на Каравелов и се водел по него. В едно свое писмо от 20 юни 1871 г. Левски отговаря на обвиненията им обосновано, като посочва вината у самите тях и техните неразбории:
    "И вие оттам, ако бъдете истински патриоти, ще дойдете на нашето събрание в Българско." - пише им той. После добавя, че причината за свикване на такова общо събрание в България е събирането на пари, а искането им на общо събрание в Румъния да присъствува единствено той, като представител на българските комитети окачествява като "глупаво", защото: "Там да се съберете 20-50, нека и 500 души, пък из Българско, дето ще се пролива кръв, викате мене един, та да решаваме работи? За сега не давам глас, защото, както ви казах, приемаме и отговаряме по вишегласие… както решат повечето игроводци, така ще играем." (Васил Левски. Док. Насл. С. 103).
    Всъщност целите на Левски при свикването на едно общо събрание на: първо - да обедини вътрешните и външните революционни комитети и да ги постави под свой контрол; и второ - да реши проблема с вътрешната си опозиция, който също е привнесен отвън. Път и възможност за постигане на такова обединение той вижда в приемането на Проектоустава, който занимава почти изцяло събранието в Букурещ. Комитетите в България се ръководат по неговия Проектоустав и преди общото събрание, но той не е приет още от онези зад граница и не е добил тежестта на основен закон. Ето защо, Левски го разпраща по всички комитети в чужбина, като иска от тях писмено становище, а сам той в общата си обиколка с Ангел Кънчев и Димитър Общи взема такова становище от вътрешните комитети. На Данаил Попов, чрез когото изпраща препис от Проектоустава за Каравелов и Д. Ценович за мнение, Левски бележи: "Ще прибързовате, та да ни ги изпратите." (Васил Левски. Док. Насл. 117)
    Писмото е от 29 септември 1871 г. От тия няколко реда се вижда, че по онова време Левски не е имал намерение да свиква общо събрание за утвърждаване на Проектоустава, а е смятал да се задоволи само с писмените мнения на комитетите. След това, обаче, когато отвън са му изпратени без да ги иска Общи и Кънчев, Левски схваща това като възможност да ги използва пред вътрешните комитети като натиск "отгоре" - ето защо ги води единствено на първата си обиколка, при която главната му цел е обсъждането на Проектоустава, двамата външни "емисари" придават допълнителна тежест на неговия Закон. Той не оставя нищо на случайността, а внимателно подготвя и режисира предстоящото общо събрание в Букурещ. За по-голяма пълнота на картината представителите от България ще трябва да дадат отчет за състоянието на комитетите, които представляват "с по толкова и толкова способни юнаци да носят оръжие, между които се намират и еди-колко способни за воеводи, в сичките тия има толкова шишанета, гладки пушки, револвери и пр." Левски слага на масата реална сила, а в предстоящия спор за центъра на властта опонентите му в чужбина не притежават нищо повече от своите разнородни и ялови идеи. При Левски нещата винаги кристализират около една простичка, но безотказна при неговата аудитория в България формула: той й казва, че те ще вършат "народната работа". За него предстящото въоръжено въстание е "работа". Според Тодор Страшимиров за българина има един-едиствен Бог и той е Работата. И Левски, без да им се натрапва за някакъв наложен отвън вожд или лидер, просто ги вкарва в тази "работа", защото ги убеждава, че знае как да се свърши успешно тя.
    След последната си обиколка в края на декември 1871 г., Левски се отказва от първоначалното си намерение да свика общото събрание в България и възприема мнението на емигрантите във Влашко като дава съгласието си събранието да стане в Румъния. Обаче! - "Това тяхно мнение (на дейците в Букурещ) - пише Левски на комитетите в Търново и Лясковец - ще се принесе тук в Ц.К. и по вишегласието на всичките частни комитети ще се реши съдбата на българския народ съобразно времето."
    От тези му думи става очевидно, че крайните решения ще се вземат не отвън, а в Българско.На 10 януари 1872, прибрал се вече в Ловеч, Левски пише на Панайот Хитов:
    "В отговор на призованието ни да додете тук казвате, казвате, че никаква полза не ще принесете за сега. Като сте уверен, че е тъй, стойте си, та бъдете баре приготвени, защото скоро ще стане събранието във Влашко, гдето ще се съберат мнозина от работниците ни, та каквото мислите, ще представите на събранието. А кога и где ще бъде събранието ще ви явим. За това събрание никому няма да явявате. (Васил Левски. Док. Нас., С. 134)
    На 29 януари 1872 г. Левски говори вече по-определено за дата на събранието: "Подир 30-40 дена" - пише той на орханийци.
    По същото време Левски въвежда "десятък" - членски внос за всеки член на частен революционен комитет, заплащан в две "таксита" (тук личи църковната му закваска, защото по онова време църковните вноски са били събирани в подобни "таксита"). Дотогава Левски се подписва в комитетската кореспонденция с псевдонима Аслан Дервишоглу, но оттогава го допълва Аслан Дервишоглу Кърджалъ, може би като предизвестие за предстоящата по-твърда линия при събиране на пари от богатите. Очевидно е, че тези дни са решаващи и преломни за неговата организация. Той ясно осъзнава, че основният проблем е недостига на пари и твърдо е решен да действа без компромиси: "Ако се усети от после, че някои утаи или отрече помощта си, ще доде времето, което е вече близо, и ще се обезчести от целия български народ. Ако сега се отървете от нашия нож, който после малко ще захване да изпълнява длъжностите си срещу опачните (мними родолюбци, които обещават за когато чак видят) и предлагат всякакви извинения… На такива за извиненията им казахме и пак ще кажем: че чисто народния българин, който е разбрал и вижда мъките и неволите на милия ни народ, който е усетил в сърцето си всекидневните горещи и кървави сълзи на нашите обезчестени майки, братя и сестри от тиранията, то за него няма страх, няма и извинения никакви, а смъртта му е самата утеха и душеспасение. Която смърт заслужава гореречената ни слава на българския народ и венец от бога. Инак… той не е българин, не е християнин, не е и човек! Следователно нему смърт, смърт и смърт!" (Васил Левски. Док. Насл., С. 197).
    Вижда се от това заплашително писмо, адресирано към хора, които отказват да дадат своя дан към предстоящага революция, че у Левски по това време се е оформило съзнание за неизбежни и крайни действия на организацията му, към които тя ще прибегне след общото събрание в Букурещ.
    Той нарежда на всеки представител от България да се даде пълномощно, което той трябва да носи със себе си и чиито образец дава в едно свое писмо от 24 март 1872 г. (Васил Левски. Док. Насл., с. 156-157). Така пълномощното придобива значение и на отчет за състоянието на частния комитет, който го е издал. Левски не иска да се яви с празни ръце и голи обещание в Букурещ - на масата за преговори с емигрантите там той ще сложи тежки аргументи.
    На 18 март 1872 г. Каравелов разпраща от името на централния комитет в Букурещ покана за общото събрание, като посочва и точната дата - 20 април (какво съвпадение с датата на Априлското въстание през 1876 г.)
    На 30 март 1872 г. Левски нарежда представителите да тръгнат след 7-8 дни, а на 4 април - "от 2 до 4 дена". Сам той заминава на 6 април заедно с представителя на ловчанския комитет. (Васил Левски. Док. Нас., с. 264).
    На 13 април вече от Турну Мъгуреле се обажда на Филип Тотю. Пристига в Букурещ най-късно след два дни. Едва на 29 април 1872 г. в дома на Любен Каравелов на ул. "Верголуй" 32 се открива първото заседание. "Каравелов, когото избрахме за председател - съобщава никола Обретенов, - откри събранието. За секретар се избра Тодор Пеев и още същия ден се провериха пълномощията на делегатите".Представителите от България имат 33 гласа срещу 17 на емигрантите.Събранието приключва своята работа в пет заседания. Още на първото се избира комисия - Любен Каравелов, Киряк Цанков, Васил Левски и Тодор Пеев (двама на двама като съотношение емигранти-делегати от България). Тази комисия работи бързо и още на второто заседание докладва програмата си, а събранието я одобрява и приема. Заседанията следват едно след друго всеки ден. Изборът на нов преседател става на 4 май 1872 г., на петото и последно заседание. След като "зима" оставката на сегашния (тоест Левски), събранието избира за председател "главно лице на на новия ЦРБК Любен Каравелов, когото упълномощава да избере и други членове" (ДТС, с. 546-547).
    Събранието потвърдило Левски за "главен апостол на цяла България, Тракия и Македония." (ДТС, с. 552). Според някои други сведения от по-късно за под-председател бил избран Киряк Цанков, а за секретар - Олимпий Панов. След пет месеца, през октомври 1872 г., Любен Каравелов и Киряк Цанков съобщават на Панайот Хитов, че и той е член на централния комитет - "да те известим, че си избран". Накрая на събранието през май се стига до следното решение: "Комитетът да се постарае за внасяне на оръжие в България и да се почака още 3-4 години и до това време да могат да се подготвят, щото като се повдигне народът, да не слага оръжието си дотогава, додето се не освободи!" В тези думи със сигурност може да се разпознае мисленето на Левски, но само няколко месеца по-късно, след провала в Арабаконак, Каравелов безумно ще го зове от Букурещ да "вдига юнаците на оружие", макар че такова в България липсва.
    В заключителните думи на събранието за правомощията на главния апостол, тоест на Левски, се казва още: "Това лице, което има ПЪЛНО УПЪЛНОМОЩЕНИЕ от Българския централен революционен комитет, има и ПЪЛНА ВЛАСТ да превожда в действие всички ония длъжности, които се ПРЕДПИСВАТ ОТ УСТАВА, следователно и наказанията, под които могат да паднат и членовете на българските частни революционни комитети и ония низки, подли и предатели българи, които противодействат на нашето народно дело."
    Левски наистина постига много, по-точно всичко възможно - той грижливо подготвя основния закон, Устава, осигурява за събранието в Букурещ мнозинство в съотношение две към едно за своите комитети от България, и най-сетне, това мнозинство му дава пълна власт да упражнява закона, който сам е написал.
    Пред него сега стои само един огромен и нерешен въпрос - този за парите, с които ще закупи оръжие.
    Съгласно Устава, приет на събранието в Букурещ, с пълномощното, дадено му от събранието, Левски "гдето и да бъде" представлява Централния комитет "в всичко" и действията му са "неограничени". Следователно в България той придобива цялата власт на Централния комитет - върховен началник на тайната полиция и най-висш съдия.
    Значението на това пълномощно става още по-ясно от съобщението, което самият Левски прави по-късно в едно свое писмо от 16 септември 1872 г.: "Според думата, която съм дал пред членовете на централния комитет - пише той на Данаил Попов - нямам право нито да зема, нито да дам извън Българско без знанието председателско (на Каравелов), както и другите като мен членове с същото упълномощение извън Българско, дето и да се намират, нямат право да демат и дават из Българско без моето знание." (Васил Левски. Док. Нас., с. 218) Или казано иначе: Левски САМ представлява в България това, което целият Централен комитет представлява вън от България. На този етап отношенията между външния и вътрешния център на властта в революционната организация кристализира в съвършено ясна форма - и двата центъра са постигнали пълен контрол в своите сфери. Каравелов добива неограничено право да представлява Централния комитет в чужбина, а Левски - в България, като е абсолютно независим и свободен да действа както намери за добре без никаква административна и организационна подчиненост от комитета в Букурещ. Ситуацията е парадоксална и логично води до последвалата само след няколко месеца катастрофа.
    След събранието в Букурещ през 1872 г., ясно се очертават и стратегическите цели на двата центъра на власт: емигрантите в чужбина правят своите политически сметки с ясното съзнание, че въстанието в България няма шанс да победи със силата на оръжието, а е само инструмент за външна намеса на други сили.
    Левски, напротив, твърдо вярва и работи за организирането на успешно въоръжено въстание, което да доведе до създаване на независима и силна българска държава, стъпила здраво върху собствените си крака.
    След като започва да осъществява своя план за събиране на пари насилствено за оръжие, Левски се поставя в една много опасна и рискова ситуация. Буквално опира ножа до кокала, но повечето от богатите българи казват - ама защо така, сега и пари ли ще трябва да даваме? Иначе финансовото състояние на организацията е направо мизерно - затова Левски си записва разходите за маслинки в тефтера. Правил съм приблизителни сметки - в касата е имало пари за не повече от 20 пушки, а им трябват десетки хиляди. Откъде? А "шкембетата", както нарича чорбаджиите Левски, не щат да дават, точно двамина такива тарикати подбутват Димитър Общи да обере хазната. То не че нещо голямо са могли да купят с ония пари - не повече от 200 пушки, и с тях и без тях, все тая.
    Ама иначе как да направиш омлет, без да счупиш яйцата. Та въпросът ми е – откъде можеха да дойдат тези близо 500 000 златни турски лири, колкото са били необходими за купуването на 100 000 модерни за времето си пушки? Утопист ли е бил Васил Левски, или не?
    Подсещане: по онова време състоянието на фирмата на Евлоги и Христо Георгиеви възлиза на около 200 000 турски лири, приблизително по толкова е и онова на богатите български търговци Палаузови и Тошкови в Одеса.
    Last edited by joni13; 17-01-2016, 18:43.

    #2
    Мнения????

    Та въпросът ми е – откъде можеха да дойдат тези близо 500 000 златни турски лири, колкото са били необходими за купуването на 100 000 модерни за времето си пушки? Утопист ли е бил Васил Левски, или не?

    Хайде бе, хора, сливи ли имате в устата или белезници на ръцете, или катинари в мозъка? Чакам ви мнението. Става въпрос за 500 000 златни турски лири, всяка тежка по горе-долу 8 гр или 4 тона злато - по сегашни и тогавашни цени (защото е злато, а не американски доверителни разписки, наричани долари), това прави около 80 млн евра, има няма една десета от парите на някои наши съвременни олигарси? Хайде, размърдайте сивите клетки.:

    Comment


      #3
      Абсурд, абсурд и пак абсурд, дори и с ограбването на Банк дьо Пари няма как да се купят 100 000 пушки пък и било то съвременни.
      В същото това време Османската Империя прави контракт със Завода Провидънс Туулс в САЩ за производство и доставка на 600 000 пушки система Мартини-Хенри едно модерно оръжие. Доставките продължават до 1880 година. През цялото време Империята има затруднения с плащането - вярно че е малко пофалирала, но все пак е държава с разните му там институции и позиции в Света по онова време.
      Как се купуват 100 000 пушки съвременни без да те разберат останалите държави? Кой ще ги произведе? Кой ще ги транспортира? То това да не са 10 тона смилянски боб, че хоп ей така да се купят.
      Парите не ги коментирам !
      След Освобождението най-голямата оръжейна поръчка на Българската Държава е контракта от 1903 година - 63 000 пехотни пушки Манлихер М95. Съвременно оръжие, платено. Дори и при най-цветущата ни икономика тогава - златен лев, развиваща се страна, ние не можем да си позволим лукса да закупим 100 000 пушки наведнъж. И тук идват няколко фактора - численост на армията и военен бюджет.
      Априлското въстание показва, че "войниците" от наша страна са много малко. Говорим само за населението,което с оръжие в ръка се бие, махаме настрана възстаналите хора от женски пол, деца, старци. Вярно сред тях има изключения, но те са много малко. Ако съпоставим цифрите - я съберем 10 000 души под оръжие я не. Даже се чудя дали е имало и 5 000 войника.
      Тъй че и парите и пушките са утопия.
      И накрая ще цитирам Бенковски, който си мечтае само
      за 1000 чакмака
      за да успокои поне малко, след като неговите приближени му казали да поспи поне малко в хода на подготовката на Априлското въстание.
      То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

      Comment


        #4
        Тогава?

        [QUOTE=Parabellum;398364]Абсурд, абсурд и пак абсурд

        Значи всичко, което е направил и говорил Левски излиза кьорфишек. Какво повече от дубъл на Априлското въстание можеше да произведе неговата Вътрешна организация, според твоя отговор, който донякъде споделям.
        Можем, разбира се, да извадим бакалските тефтери, и да се запретнем да смятаме и ще излезе, че не е чак толкова абсурдно - четири тона злато. Теоретично тези пари са в българското население, те дори са вероятно по-малко от онази една десета част, която Левски иска да събира от имота на всеки един комитетски член. Колко са записани такива - 4000-5000 юнаци, казва Каравелов, но може би бройката е поне пет пъти по-голяма, значи говорим за грубо казано по 200 гр. злато на калпак или по 7-8000 лева в днешни пари, не е непостижимо, като се има предвид, че някои от тях са доста заможни.
        Да не говорим за богатите, хаджи Станьо от Тетевен, който подшушва на Общи за хазната, често казвал, че в кесията му винаги има на разположение 10 000 златни лири, а Христо Георгиев се изказвал, че може лично да купи и 40 000 пушки, но не виждал смисъл, тъй като се надява на Русия.Разбира се, не цитирам точно, и веднага можеш да ми опонираш, но съм сигурен, че съм чел такива източници и ако се заровя, ще ги открия, тук не пишем научна публикация, а само си обменяме идеи. Припомням само, че самият Левски планира поне 3-4 години подготовка за въстанието, та чак след Арабаконак почва да говори за най-много година. Как ще ги пренесат, идея си нямам.
        Според теб, вярвал ли си е истински Апостола?
        Или можем да отнесем случая към религиозните проповеди от рода на Йоан Кръстител и Исус? Нещо като Месията. То не че за нас няма стойност, малко ли е да повярваш във Възкресението, ама отиваме в друга сфера, тази на проповедите и религията.
        Все пак, според Тойнби, не религиите са "работните коне" на цивилизациите, а точно обратното - досега съществувалите и съществуващите цивилизации са "работните коне" теглещи човечеството към намиране на една универсална Религия, която да го примири със самото себе си и обедини за негово добро. Перифразирам грубо, но смисълът е такъв.
        В такъв случай - кой е Апостола, българският Месия, ловък политически манипулатор или само-заблудил се дълбоко се идеалист, готов да убива в името на заблудата си?

        Comment


          #5
          joni, ти питаш: "- кой е Апостола, българският Месия, ловък политически манипулатор или самозаблудил се/ ! / дълбоко идеалист, готов да убива в името на заблудата си?". На този въпрос трябва сам да си дадеш отговор. Лично аз мисля, че той е провиждал в бъдещото, което го прави велик, въпреки сметките и дори въпреки обстоятелствата. Няколко години след него България е свободна. Факт.
          "Какво ли толкова се е зачела тази свиня? - зачуди се докторът - Кое ли тъй яростно подчертава с молива?"

          Comment


            #6
            pehotinec написа Виж мнение
            joni, ти питаш: "- кой е Апостола, българският Месия, ловък политически манипулатор или самозаблудил се/ ! / дълбоко идеалист, готов да убива в името на заблудата си?". На този въпрос трябва сам да си дадеш отговор. Лично аз мисля, че той е провиждал в бъдещото, което го прави велик, въпреки сметките и дори въпреки обстоятелствата. Няколко години след него България е свободна. Факт.
            Пехотинец, или не си схванал, или просто клатиш въздуха. Аз питам "В такъв случай (ако версията на предишния цитиран пост, която е, че Левски се е занимавал с нещо АБСУРДНО е вярна), но ти си пропуснал това в цитата си. Не си ли чел внимателно? Аз за себе си имам отговор, и той е, че НЕ Е АБСУРДНО, но искам да чуя конкретни неща и възражения, подкрепени с аргументи. Тук не пиша, за да се надвикваме с общи фрази, че "провиждал в бъдещето, което го прави велик, въпреки сметките и дори въпреки обстоятелствата". Ти наистина ли вярваш, че е "провиждал" точно по този начин България да е свободна "въпреки обстоятелствата". Какво е "провиждал" - 30 000 изклани от башибозука българи, и разделена на две орязана България с назначен от Русия княз ли? Айде стига, не нам.
            Виж сега, отговарям на такива постове само сега по изключение, ако имаш конкретни аргументи и какво да кажеш като идея, заповядай, ако не - просто няма да отговарям. Това важи и за други такива "общи" мнения с неизяснен предмет. Правя го по изключение. Бъди здрав, Пехотинец!

            "Платон ми е скъп, но по скъпа ми е истината".

            Comment


              #7
              И 100 000 пушки е нямало да помогнат.


              thorn

              Средновековните църкви в България

              Comment


                #8
                Thorn написа Виж мнение
                И 100 000 пушки е нямало да помогнат.
                Може би си прав. Аргументирай се, ако обичаш

                Comment


                  #9
                  ....
                  Last edited by pehotinec; 20-01-2016, 01:11.
                  "Какво ли толкова се е зачела тази свиня? - зачуди се докторът - Кое ли тъй яростно подчертава с молива?"

                  Comment


                    #10
                    joni13 написа Виж мнение
                    Може би си прав. Аргументирай се, ако обичаш
                    Дали ще помогнат, или не, не знам, но е добре и ти да се аргументираш за фантастичните 100 000 пушки и 3-4 години подготовка на въстанието. Като за това е нужно да прегледаш документите от Левски. А какво срещаме там? Подготовка на въстанието - минимум 10-15 г., т. е. то трябва да започне чак след 1880 г. (наистина някои са склонни да твърдят, че малко преди да го заловят Левски е преосмислил позицията си и е вървял към по-съкратени срокове, но е съмнително). На друго място срещаме 4-5 000 пушки по десет лири бройката, но се надява при голяма поръчка на отстъпка в цената. От записките на Левски се вижда и, че цената на един револвер е 2 лири. Лирата по него време е 104 гроша. Добри Чинтулов през 50-те г. като учител получава 100 лири годишно (тогава лирата е 127 гроша), малко по-рано Петко Славейков като селски даскал по спомените му получавал 400 гроша месечно. Един от тетевенските чорбаджии се хвали, че имал винаги готови (налични) 10 000 гроша, а не лири както е написано по-горе, което прави обира в Арабаконак крайно съмнително и рисковано предприятие с печалба от 125 000 гроша. Капитала на фирмата на Георгиеви през 1878 г. възлиза на 11 631 000 гроша, което много по-малко от фантастичните 200 000 лири.
                    Last edited by boilad; 20-01-2016, 12:01.
                    Liberte, egalite, fraternite
                    Viva la revolution
                    Zalmoxis написа
                    Имайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
                    http://hristoen4ev.blogspot.com/
                    dibo написа
                    Преценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
                    - това се случва, когато се докладват богопомазани като Тора.

                    Comment


                      #11
                      Като казвах, че и 100 хил. пушки няма да помогнат, имах предвид, че колкото и да се е искало на хъшовете, Османската империя далеч не е била толкова разкапана, колкото е изглеждала. Няколко години по-късно армията не една велика сила, с далеч повече от 100 000 пушки плюс артилерия е сериозно затруднена да победи.

                      П. П. Оффтопик.

                      Боилад, можеш ли да кажеш колко е капиталът на Георгиеви във франкове?


                      thorn

                      Средновековните църкви в България

                      Comment


                        #12
                        boilad написа Виж мнение
                        Дали ще помогнат, или не, не знам, но е добре и ти да се аргументираш за фантастичните 100 000 пушки и 3-4 години подготовка на въстанието. Като за това е нужно да прегледаш документите от Левски. А какво срещаме там? Подготовка на въстанието - минимум 10-15 г., т. е. то трябва да започне чак след 1880 г. (наистина някои са склонни да твърдят, че малко преди да го заловят Левски е преосмислил позицията си и е вървял към по-съкратени срокове, но е съмнително). На друго място срещаме 4-5 000 пушки по десет лири бройката, но се надява при голяма поръчка на отстъпка в цената. От записките на Левски се вижда и, че цената на един револвер е 2 лири. Лирата по него време е 104 гроша. Добри Чинтулов през 50-те г. като учител получава 100 лири годишно (тогава лирата е 127 гроша), малко по-рано Петко Славейков като селски даскал по спомените му получавал 400 гроша месечно. Един от тетевенските чорбаджии се хвали, че имал винаги готови (налични) 10 000 гроша, а не лири както е написано по-горе, което прави обира в Арабаконак крайно съмнително и рисковано предприятие с печалба от 125 000 гроша. Капитала на фирмата на Георгиеви през 1878 г. възлиза на 11 631 000 гроша, което много по-малко от фантастичните 200 000 лири.

                        Бойлад, благодаря за отговора, това вече е съвсем конкретно и отиваме върху твърдата почва на фактите. Сега, ето цифрите от уикипедия, откъдето и ти сигурно си ги взел:

                        1 лира = 20 сребърни меджидиета
                        1 лира = 100 куруша
                        1 грош = 40 пари
                        1 лира = 4000 пари


                        Между 1844 и 1881 г. лирата е покривала биметалния стандарт: 1 лира = 6,61419 грама чисто злато = 99,8292 грама чисто сребро.

                        Покупателна способност и курс 1 турска златна лира = 70 евро, 2004 г; Следователно 500 000 златни лири са 35 млн. Евро (това вече е от мен)

                        Следователно, ако данните ти са верни, капиталът на братя Георгиеви е 116 310 златни лири, а не 200 000. Приемам корекцията. Беднички са били завалиите, да ги ожалиш. По-късно даряват за Университета 1 млн. златни лева, за което евалата.
                        В писмата си Левски говори за 10 лири бройката, ако ги купува единично, ако са 4-5000 цената спада наполовина, ако са 100 000 би трябвало да падне още. В едно от писмата си говори за 100 000 пушки, после споменава цитираните от теб 4-5000, ако толкова ти е важно ще го изровя. Там говори и че е намерил начин да ги вкара в България. Това е отделна тема, засега я оставяме, концентрираме се върху цената и обема на парите.
                        Той изчислен в злато (тегло на 1 лира 6,61 гр., а не 7-8, както съм писал в предишен пост) и курс в евро от 2004 е даже по-малък, отколкото цитирания от мен преди. 35 млн. Евро. Колко млн. Евро има днес в спестяванията на българите – не по-малко от 2000-3000. Да допуснем, че хората тогава са били 10 пъти по-бедни като цяло, за което се съмнявам, но нека. Значи у тях е имало поне 200-300 млн. Евро. Левски иска десятък, при това, както ти казваш говори веднъж за 10-15 години подготовка, друг път за 3-4 (това го има в писмата му), и чак след провала в Арабаконак праща окръжно писмо до частните комитети, в което говори за най-много година време и ги призовава да залагат имоти и пари с лихва, та като им се поискат, да ги дадат. Този десятък, за който той говори днес държавата си го взема с ДДС, осигуровки, акцизи и т.н в размер на 40-50 процента от всеки от нас, и си го даваме като попове, иначе няма начин. Толкова много ли е искал Левски, и толкова невъзможно ли ти изглежда това. Вальо Топлото беше откраднал 70 млн. Евро и какво? Значи Вальо топлото сам е можел да финансира българската национална революция два пъти. Ех.

                        Comment


                          #13
                          За 1877 г. Мариана Друмева в "Търговията със сол на Цвятко Радославов..." дава 1 франк за 5 гроша. Статията я има из нета и на мен определено ми беше интересна.
                          Liberte, egalite, fraternite
                          Viva la revolution
                          Zalmoxis написа
                          Имайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
                          http://hristoen4ev.blogspot.com/
                          dibo написа
                          Преценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
                          - това се случва, когато се докладват богопомазани като Тора.

                          Comment


                            #14
                            Thorn написа Виж мнение
                            Като казвах, че и 100 хил. пушки няма да помогнат, имах предвид, че колкото и да се е искало на хъшовете, Османската империя далеч не е била толкова разкапана, колкото е изглеждала. Няколко години по-късно армията не една велика сила, с далеч повече от 100 000 пушки плюс артилерия е сериозно затруднена да победи.

                            П. П. Оффтопик.

                            Боилад, можеш ли да кажеш колко е капиталът на Георгиеви във франкове?
                            Торн, има няколко писма на Левски до Филип Тотю и Панайот Хитов, в които той подробно им развива плановете си за въоръжено въстание. Тези 100 000 пушки, които очевидно са му били идеално възможната бройка, защото ги споменава само веднъж, са били някаква гаранция за силно начало. В плановете му е влизало пленяване на турски арсенали и добиване от там на недостигащо оръжие, топове, муниции. Предвиждал е овладяване на старопланинската верига с проходите през зимата и създаване на свободна територия там по цялата подбалканска верига. Нещо, което априлци се опитват да копират през 1876 година, но не са готови за това. Искал е и подготовката на поне няколкостотин професионални офицери-българи в Русия и Сърбия, които да командват по-големите подразделения от по 500-1000 души. Затова са му трябвали и старите войводи с техния опит.

                            Comment


                              #15
                              joni13 написа Виж мнение
                              Бойлад, благодаря за отговора, това вече е съвсем конкретно и отиваме върху твърдата почва на фактите. Сега, ето цифрите от уикипедия, откъдето и ти сигурно си ги взел:

                              1 лира = 20 сребърни меджидиета
                              1 лира = 100 куруша
                              1 грош = 40 пари
                              1 лира = 4000 пари
                              Не, не съм ги взел от там, и за щастие ползвам уикито само за справка, а не като основен източник. Освен това съотношението на лирата към гроша не е фиксирано, а е плаващо, както се вижда и от по-горния ми текст, но не и от това което даваш според уикипедия.
                              Liberte, egalite, fraternite
                              Viva la revolution
                              Zalmoxis написа
                              Имайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
                              http://hristoen4ev.blogspot.com/
                              dibo написа
                              Преценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
                              - това се случва, когато се докладват богопомазани като Тора.

                              Comment

                              Working...
                              X