Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Брони в колониите

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #16
    Аз пък смятам, че рейтерите (ритерите) са били най - скъпите, защото броня, шлем, ботуши за яздене, 2 - 3 пищова и меч.И забравих, тези пищови са ротационно - искрови, най - скъпият механизъм по принцип.

    Comment


      #17
      messire Woland написа Виж мнение
      Начините на воюване са различни. Белите се опитват да воюват като в Европа, което не се получава в колониите. Индианците никога не се бият в строй, предпочитат засади, което не е трудно в обширните пусти райони на Канада.
      Това са основните причини защо в Канада не се използват толкова брони. Индианците разчитат на партизанска война, а дистанциите са огромни. Т.е. войските (и опълченците) трябва да се придвижват хем бързо, хем на големи разстояния. Воланд го е казал и в по-горно мнение.

      Освен това от един момент нататък повечето индианци стават френски съюзници, така че на французите им се налага да се бият основно с англичани с модерно за времето си въоръжение и броните не биха били ефективни срещу основния съперник. Англичаните от своя страна също трябва да се тревожат за французи и съответно също нямат брони, които да могат да им помогнат.
      Та, общо взето за Канада специално причините са тези - разчита се на рейдове, които хем трябва да са бързи, хем се осъществяват на големи разстояния и същевременно индианците не са основният, или поне не единственият враг, има и друга европейска сила, срещу която броните няма как да помогнат.

      Comment


        #18
        Боен Славец написа Виж мнение
        Аз пък смятам, че рейтерите (ритерите) са били най - скъпите, защото броня, шлем, ботуши за яздене, 2 - 3 пищова и меч.И забравих, тези пищови са ротационно - искрови, най - скъпият механизъм по принцип.
        Въпроса ми към Торн беше реторичен. В разглежданият период железата все още не са евтини, но не са и толкова скъпи. Основните разходи са за издръжката на войника. Заплати, храна, транспорт, логистика - тия коне дето дърпат каруците ядат много. Отделно, в зависимост от типа на армията, може да се осигуряват и дрехи и обувки. Ако подразделението е постоянно, разходите скачат неимоверно защото се въртят целогодишно. Добавят се и помещения за разквартируване, отопление, някакви разходи за обучение - барут, патрони. Отделно колко са скъпи офицерите, май вече се спомена.

        На фона на всичко това, цената на тенекиеното цукало дето войника си слага на главата, или кирасата дето е едно парче желязо дето се сменя веднъж на 300 години, отиват някъде на 50-то място в списъка с разходи, някъде между разкладката за вино и заплатата на бръснаря на батальона.

        Това разбира се за 17-ти век. През 12-ти, един меч е струвал повече от годишната издръжка на семейство. Да не говорим за броните. Обаче един ковач е правил едва няколко меча на година, отделно че прилична стомана е струвала невъобразими суми (хубав нож - няколко стотин кокошки).
        This is my signature. There are many like it but this one is mine.

        Comment


          #19
          Боен Славец написа Виж мнение
          Аз пък смятам, че рейтерите (ритерите) са били най - скъпите, защото броня, шлем, ботуши за яздене, 2 - 3 пищова и меч.И забравих, тези пищови са ротационно - искрови, най - скъпият механизъм по принцип.
          Кирасирите имат същото, плюс по-скъпа броня, плюс нещо, което май си изпуснал - кирасирски коне. Най-скъпите. EЕто един кирасер на Папенхайм. (надписът рейтар е на списанието)







          А това са рейтари. Не че има голяма разлика във въоръжението с кирасирите, но нормално това са по-малко аристократична част от армията, на по-лоши коне и най-важното - по малко склонни на ударна тактика. Само че караколирането през 17 век, за разлика от средата на 16 е безнадеждно упражнение, защото пехотата тогава не е просто голямо каре от швейцарски тип с пики, а е наполовина и дори повече от мускетари. По това време никй няма да пусне рейтарите да си правят циркаджийските изпълнения на няколко метра от терцията, защото залпът на мускетарите набързо ще натрупа една барикада от мърша отпред.
          Last edited by Thorn; 18-12-2015, 20:36.


          thorn

          Средновековните църкви в България

          Comment


            #20
            А защо няма много кавалерия с карабини, освен драгуните и още някои?Те хем са по - далекобойни, хем повече сила от два пищака?Далекобоен е колкото кажи - речи мускет, може би по - малко на да стреляш точно с мускет трябва да си на максимум 50-60 метра.А кирливите драгуни ни пехота, ни кавалерия добра!На за кво са ги използвали толкоз?Че не носи броня и че като падне от коня става?Пу!

            Comment


              #21
              Боен Славец написа Виж мнение
              А защо няма много кавалерия с карабини, освен драгуните и още някои?
              Вероятно защото пушка с предно пълнене е трудно да се зареди от гърба на кон. А драгуните обикновено се спешават преди битка - демек стават обикновена пехота и си ползват нормално пушките.
              This is my signature. There are many like it but this one is mine.

              Comment


                #22
                А защо не удряй и бягай, т.е. спират с от конете по - далече от врагът, пълнят пушките за 20-30 секунди и после пак на галоп и като стигант по - близо да стрелят?

                Comment


                  #23
                  Очевидно си по-запознат, отколкото се правиш. Драгуните са яздеща пехота, там конете са за транспорт.


                  thorn

                  Средновековните църкви в България

                  Comment


                    #24
                    Боен Славец написа Виж мнение
                    А защо не удряй и бягай, т.е. спират с от конете по - далече от врагът, пълнят пушките за 20-30 секунди и после пак на галоп и като стигант по - близо да стрелят?
                    Стрелба от конете или със слизане?


                    thorn

                    Средновековните църкви в България

                    Comment


                      #25
                      Стрелба от конете, като ритерите, но от по - далече.А не разбрах горния коментар - правя се на по - знаещ, отколкоtp съм ли?Защото съм прекарвал много време в интернет за тоя 17 век.

                      Comment


                        #26
                        Ще дам един пример от тогавашните войни. 18ти век, 7-годишната война в колониите, Канада.
                        Има една група, която в дадения случай оперира от околностите на Ню Йорк. Картата:

                        Това са рейнджърите на Роджърс, полувоенно формирование, по днешному - специални части. Роджърс, поради различни причини има сметки с индианското племе Абенаки, чието основно населено място е отбелязано с червената точка, намираща се между днешните Монреал и Квебек. Картата също е модерна, тогава нещата въобще не са изглеждали така. Разстоянието е много сериозно. За никакви брони не може да става дума. Рейнджърите отиват, за да унищожат селото. По пътя има множество индиански и френски патрули. Започват с около 140 души. След невероятни трудности (пътуват частично с лодки, след това през блата и т.н.) стигат селото и го подпалват, убивайки неуточнен брой индианци (според източниците броят варира между 30 и 300), губейки 1 убит и 7 ранени. На връщане остават без храна и в различни трудности и сражения из пустошта губят 1/3 от състава си и стигат до човекоядство, за да оцелеят.
                        Основните проблеми при такива операции са дивият терен и партизанската тактика и на двете страни. При такъв тип сражения главното е неусетното придвижване и храната. Защото на терен много малко може да се намери.
                        Т.е. в такива колониални войни броните са излишен товар.

                        Давам пример - при сблъсъците се появяват индианците, палят, убиват и рушат каквото могат и се изнасят. Някой би си казал - а защо белите не пратят силен ударен отряд да унищожи индианското селище? Още повече, че или го знат къде е, или могат да си наемат водач (всяко племе си има и врагове). На теория може и да звучи лесно, на практика - няма как да стане. Голям отряд да се придвижи през пустошта няма как - не може да се снабдява - всякакви снабдителни колони ще попаднат на засади. Да ги охраняват няма как - ако групата е много голяма, самата тя няма да има как да се снабдява. Пътища като такива отсъстват тотално. А като стигне отрядът на място, ще види че индианците ги няма.
                        Затова единственият вариант си остава партизанската тактика.
                        Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
                        Проект 22.06.1941 г.
                        "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

                        Comment


                          #27
                          messire Woland написа Виж мнение
                          Ще дам един пример от тогавашните войни. 18ти век, 7-годишната война в колониите, Канада.
                          Има една група, която в дадения случай оперира от околностите на Ню Йорк. Картата:

                          Това са рейнджърите на Роджърс, полувоенно формирование, по днешному - специални части. Роджърс, поради различни причини има сметки с индианското племе Абенаки, чието основно населено място е отбелязано с червената точка, намираща се между днешните Монреал и Квебек. Картата също е модерна, тогава нещата въобще не са изглеждали така. Разстоянието е много сериозно. За никакви брони не може да става дума. Рейнджърите отиват, за да унищожат селото. По пътя има множество индиански и френски патрули. Започват с около 140 души. След невероятни трудности (пътуват частично с лодки, след това през блата и т.н.) стигат селото и го подпалват, убивайки неуточнен брой индианци (според източниците броят варира между 30 и 300), губейки 1 убит и 7 ранени. На връщане остават без храна и в различни трудности и сражения из пустошта губят 1/3 от състава си и стигат до човекоядство, за да оцелеят.
                          Основните проблеми при такива операции са дивият терен и партизанската тактика и на двете страни. При такъв тип сражения главното е неусетното придвижване и храната. Защото на терен много малко може да се намери.
                          Т.е. в такива колониални войни броните са излишен товар.

                          Давам пример - при сблъсъците се появяват индианците, палят, убиват и рушат каквото могат и се изнасят. Някой би си казал - а защо белите не пратят силен ударен отряд да унищожи индианското селище? Още повече, че или го знат къде е, или могат да си наемат водач (всяко племе си има и врагове). На теория може и да звучи лесно, на практика - няма как да стане. Голям отряд да се придвижи през пустошта няма как - не може да се снабдява - всякакви снабдителни колони ще попаднат на засади. Да ги охраняват няма как - ако групата е много голяма, самата тя няма да има как да се снабдява. Пътища като такива отсъстват тотално. А като стигне отрядът на място, ще види че индианците ги няма.
                          Затова единственият вариант си остава партизанската тактика.
                          А конете, или терена не е добър за коне?

                          Comment


                            #28
                            Боен Славец написа Виж мнение
                            Стрелба от конете, като ритерите, но от по - далече.А не разбрах горния коментар - правя се на по - знаещ, отколкоtp съм ли?Защото съм прекарвал много време в интернет за тоя 17 век.
                            И такъв род войска е имало -карабинерите. С типичната за ранната огнестрелна конница слабост - удрят ги в момента на презареждане.

                            Карабинеры Людовика опосля первого выстрела обязаны были сделать вольт (разворот лошадки) и отойти для того, чтоб зарядить карабины. Сиим временем пользовались испанские конные копейщики и германские темные кавалеристы, которые кинулись в контратаку и опрокинули наиболее мощного противника.



                            thorn

                            Средновековните църкви в България

                            Comment


                              #29
                              Thorn написа Виж мнение
                              И такъв род войска е имало -карабинерите. С типичната за ранната огнестрелна конница слабост - удрят ги в момента на презареждане.

                              Карабинеры Людовика опосля первого выстрела обязаны были сделать вольт (разворот лошадки) и отойти для того, чтоб зарядить карабины. Сиим временем пользовались испанские конные копейщики и германские темные кавалеристы, которые кинулись в контратаку и опрокинули наиболее мощного противника.

                              http://refsurf.ru/3647055739.html
                              Проблема е, че не съм добър изобщо в руски, почвам да го уча от догодина в 9ти клас

                              Comment


                                #30
                                Карабинерите на Людовик след първия изстрел трябвало да направят волт - обръщане на коня и да се отдалечат за да заредят карабините. От това време се възползвали испанските конни копиеносци (лансери) и германските тъмни кавалеристи (черни рейтари)които се хвърлили в контраатака и отблъснали най-силния противник.

                                То и конкретно този руски е доста архаичен, можеше и да имаш проблеми, независимо, че си го учил.


                                thorn

                                Средновековните църкви в България

                                Comment

                                Working...
                                X