Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Артилерия и въоръжение на Непобедимата армада и флотът на Елизабет I

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Артилерия и въоръжение на Непобедимата армада и флотът на Елизабет I

    След като английския флот се среща с испанската армада отекват първите залпове. „Противниците се обвиват в гъсти кълба от дим и Армадата се превръща в……….легенда“ /Еманюел ван Метерен/.
    Пракматичните флотовдци като Хоукинс, Дрейк, Хауърд са имали реална възможност да преценят колок близо е била опасността от десант в Англия и разгром на британския флот, но веднъж след като опасността е отминала техният реализъм е потънал като камък в дълбока вода в блатото на популярно възприетите оценки на победата от типа „Давид срещу Голиат“. Армадата не е била само военно формирование, тя е символизирала стремежа на католицизма да пороби и унищожи протестанството, апотеоз на тиранията и алчността. От друга страна е бил смирения /но вярващ в Бог протестантски съперник/, защитаващ родната земя и исконните ценностни на християнството, непокътнати от разврата на католицизма. „Неговите“ ветрове са духнали и разсеяли армадата, като по този начин недвусмислено показват на чия страна е Господ.
    Така се ражда и първия мит: огромния размер на испанските кораби. Те са толкова исполински, че според съвременника на битката Уилям Камдън „ветровете се уморяват да ги тласкат“, а океанът „стене под теглото им“. Някои от ветроходите в Армада действително са големи, като флотът се състои от 55 съда с водоизместване от 500 тона или повече, но много от тези големи кораби, нямат реална бойна стойност, тъй като не са военни кораби. Те по-скоро са десантни транспорти, чийто вместителни трюмове побират голямо количество товар и ги превръща в бавни и трудноповратливи мишени. В противовес всичките 13 английски кораба с водоизместване над 500 тона са тежко въоръжени кралски галеони, като най-големият от тях – 1100 тонният „Трайъмф“ – флагман на Мартин Фробишър е по-голям, от който и да е от корабите в двата флота. Само четири от ветроходите в испанкия флот могат да се мерят с него на теория, но това не е съвсем вярно. Испанците и англичаните използват различни формули за изчисляване на тонажа, като испанската формула дава доста по-завишени числа.
    След като размерите на испанските кораби бъдат намалени до реалистични размери, можем да преминем към артилерията. Според твърденията оръдията на кастилците са разположени толкова нависоко по надстройките, че не могат да поразят по ниските си английски противници, които лежат „прибрано“ във водата, като гюлетата прелитат „безболезнено“ над мачтите им. Такова мнение се поддържа до края на 19 век сред по-голяма част от историците. Въпреки че Чезаро Фернандес Дуро от Испания и сър Джон Лоутън в Англия правилно заключават, че сумарната огнева мощ на Армадата е доста по-ниска от тази на английския флот, заключението е преобърнат с главата надолу от английския историк професор Майкъл Люис през 40-те години на 20 век. Въпросният историк прави извод за огневата мощ на Армада като взема за основа въоръжението на двата пленени галеона Сан Салвадор и Нуестра сеньора дел Росарио. Без да се обременява от излишни изследвания „професорът“ приема, че всички кораби в испанския флот са с аналогична огнева мощ като пленените два, без да подозира, че Сан Салвадор и Нуестра сеньора дел Росарио са изключително тежко въоръжени за стандартите на армадата и поради тази причина не биха могли да представляват представителна нейна извадка. На практика се получава, че реалната огнева мощ на Армадата е малко повече от половината на това което Люис е изчислил или с около 30% по-ниска от английския флот. Също така Люис твърди, че корабите от Армадата са въоръжени предимно с тежки оръдия и полуоръдия /калибър 42 и 32 фунта/, предназначени за близък бой и потапяне на кораби, докато англичаните са се съсредоточили върух по-леките дреднокалибрени оръдия /кулеврини – 18 фунта/ и полукулеврини /9 фунта/, които са дългостволи и с по-голям обсег. С монтирането на оръдия от такава категория английските кораби са по-леки, тъй като самите оръдия са –полеки, оттам те са и по-маневрени и могат да диктуват дистанцията тъй като са по-далекобойни и да нанасят поражения на испанците като самите те се намират извън обсега на артилерията на доновете.
    Всичко това щеше да звучи прекрасно, ако не беше една голяма заблуда, преповтаряна десетилетия наред и от други автори. И английските и испанските артилеристи от края на 16 век много добре са знаели, че кулеврините не дават никакви преимущества над стандартните оръдия. Освен това боравенето с тях е изключително трудно, тъй като те са с дългостволи цеви и независимо от силата на отката цевта остава да стърчи отвън при презареждането, което означава, че част от оръдейната прислуга трябва да зареди оръдието като се намира извън борда в специална кошница, уязвима за леките оръдия и аркебузите за противника. Другият способ е да се изтегли навътре цялото оръдие /също много трудоемка задача/, до центъра на кораба, като по този начин се рискува да се наруши неговата стабилност и да се доведе до преобръщането му. По отношение на точността на гладкостволите оръдия е известно, че удължената цев след определена мярка не повишава далечината на стрелбата, а напротив я намалява. При възпламеняването си зарядът от черен барут може да създаде определено количество от газове, което е константна величина и когато гюлето не напусне цевта достатъчно бързо, ще се постигне обратният ефект на намаляване на скоростта. Дължината на оръдейния ствол не трябва да надвишава 24 пъти калибъра на гюлето или с други думи цевта не трябва да бъде повече от 24 калибъра. Например оръдията и полуоръдията имат дължина на ствола между 15 и 20 калибъра. От друга страна кулеврините имат дължина на ствола от 35 калибра. Независимо от различната дължина на двата типа оръдия ефективната далечина на стрелба е една и съща. Гюлето може да прелети и 2000 ярда, но ефективността и точността му над 200 ярда са минимални. Реални повреди на здраво построен дървен кораб могат да бъдат нанесени от разстояние под 50 ярда.
    Единственото което може да има значение в този случай е теглото на гюлето и скорострелността. Тук испанците определено нямат преимущество. Дори Сан Хуан де Португал, но който плава Рекалде и се води за „най-добрия артилерийски кораб в Армадата“ няма по-тежки оръдия от 20 фунтови, като допълнително към „главния калибър“ има още 8 оръдия стрелящи с 16 или 18 фунтови оръдия. Голям част от тежките му оръдия стрелят с каменни гюлета, а останалата част от артилерията на Сан Хуан де Португал е 10 фунтови гюлета. Сред флагманите на другите ескадри е галеонът на Окендо „Санта Ана“ /флагман на ескадрата на Гипоскоа/, който има 47 оръдия, но само три от тях стрелят с 16 фунтови гюлета или по-големи Нуестра сеньора дел Росарио на дон Педро Валдес /флагман на андалуската ескадра/ с 46 оръдия, 9 от които са 16 фунтови или по-тежки. Сан Кристобал е въоръжен с 32 оръдия, като най-големите са две 12 фунтови стрелящи с каменни гюлета. Томпсън изчислява, че армадата вози 138 оръдия с калибър 16 фунта и повече, като 12 от най-тежките са полеви обсадни оръдия, неподходящи за стрелба от кораб, тъй като са на двуколесни лафети с дълги ритли. Англичаните разполагат с 251 тежки оръдия от подобен или по-тежък калибър, всички от които са специално конструирани морски оръдия. Независимо че голяма част от тези тежки оръдия са класифицирани като кулеврини с калибър 18 фунта, реално повечето са късоцеви оръдия с калибър от 20 фунта или по-малко. Испанците ги наричат „средни оръдия“.
    Пресъздаването на сраженията между Армадата и елизабетинския флот също е доста объркващо. Според Люис англичаните обстрелват отдалеч испанската армада, като постигат значително количество попадение и повреждат тежко испанските галеони и караки. Реално нито пробивната сила, нито теглото на гюлетата е достатъчно, за да причинят сериозни повреди на ветроходите и галеасите. Спорред дълбоко вкореноното и непрекъснато повтаряно от историците разбиране при Гравелин вече испанците са изразходвали голяма част от боеприпасите си англичаните се приближават на пистолетна дистанция и се сражават без да се страхуват от тежките испански оръдия. При такива дистанции английските кулеврини, наистина вече пробиват бордовете на испанските кораби.
    Британската артилерия постига значителен успех при Гравелин, като не понася съществени повреди. Снабдяването на испанците от съпровождащите ги кораби с муниции също е затруднено. Количеството на барут, гюлето е строго обретелено от кралските чиновници, като се води точна отчетност за изразходваните боеприпаси. Според Записките от Симанка 22 оръдейната урка от Левантийската ескадра Тринидат де Ескала изстрелва 35 гюлета на 2 август или 1.6 гюлета на оръдие, 21 гюлета на 4 август /0.96 изстрела/ и 38 по време на боя при Гравелин /1.7 гюлета на оръдие/. Санта Барбара от ескадрата от Гипоскоа, която има 28 оръдия изстрелва 22 гюлета на 31 юли, 28 на 1 август /по изстрел на оръдия/, 47 на втори август и 167! На 8 август, като 56 от тях са каменни гюлета. По време на целия бой около Британските острови Сан Франциско изстрелва 242 гюлета, а нейния кораб-близнак Санта Каталина /23 оръдия/ само 300, което е средно около 3 гюлета на оръдие на ден. Бискайският Консепсион Менор изстрелва 156 гюлета от своите 20 оръдия. От натоварените 1421 гюлета на Консепсион Менор в арсенала са върнати 1256. От натоварените на Сан Франциско 8731 тя връща 8489. Ето логичното обяснение за разгрома на ескадрата им те просто не са стреляли с техните и без това малобройни тежки оръдия.
    Това се дължи на тактиката, възприета от испанския флот на гребните кораби и впоследствие плавно преминала и във ветроходния флот, а именно оръдията стрелят малко преди абордажната схватка, за да причинят безпорядък върху противниковите палуби. Доказателство за това е и малкият брой артилеристи, които поддържа всеки испанки кораб –около 20-30 души сравнено с броя оръдия. За да бъде обслужено адекватно едно оръдие към него допълнително по време на бой са се включвали 6 войника, 2 офицера и специалист артилерист. Всички те са изпълнявали заповедите на главния артилеристи за чистят, зареждат, охлаждат прицелват оръдието и т.н. При по-малокалибрените оръдия обслужвано от 2 души нещата стоят по-различен начин и там наистина на част от оръдията им свършват мунициите /на флагмана Сан Мартин например/. Единствените истински „бойни кораби“, purpose built в испанската ескадра са португалските. Те през целия бой поддържат висок темп на стрелбата. Рекалде на 46 оръдейния Сан Хуан изстрелва 140 гюлета на 31 юли /но получава 300/, 130 гюлета на 3 август и 300 на 8 август. Според записите на артилерийския офицер на Сан Мартин /48 оръдия/ той изстрелва 120 гюлета на 31 юли, 120 на 2 август /някои от които причиниха сериозни повреди на противниковите кораби“ 130 на 3 август и 300 на 8 август.
    Най-голям брой от изстреляните гюлета принадлежат към леките калибри. От 314 железни гюлета изстреляни от Сан Хуан Батиста де ла Есперанса /левантийска ескадра/ в битка с английския вицефлагман и други 41 са 5 фунтови, 13 са 3 и 4 фунтови и 260 са 2 фунтови или по-малък калибър. От 1640 изстреляни от 9 кораба от Армадата, за които са запазени подробни записи само 175 /11%/ са по-тежки от фунта и нито един не е по-тежък от 20 фунта. От изследвания на корабите претърпели корабокрушение като Гран Грифон, флагмана на Гомес Медина става ясно че той потегля от Лисабон без тежките четири medias culibrinas и разполага само с дългостволи 10 фунтови оръдия или по-леки /общо 34 броя/.
    П.В.

    #2
    Прекрасна тема! И аз съм чел всички тия митове които описваш и естествено им вярвах.
    Вярно ли е че ребрата на английските кораби са били по-нагъсто, което е затруднявало пробиването на корпуса? Или това е за по-късна епоха?
    От какъв материал са били повечето оръдия? Бронзови, или чугун/стомана? За кулверините мисля че бяха чугун.
    Това за оптималната дължина на цевта е вярно и за нарезните оръжия, особено от по-голям калибър. Над определена дължина, цевта или не увеличава скоростта, или слабо влияе на началната скорост.
    This is my signature. There are many like it but this one is mine.

    Comment


      #3
      Не ми е известно ребрата /шпангоутите на английските кораби да са били по-нагъсто/. Това важи за корабите на холандската източноиндийска компания от началото и средата на 17 век.
      Оръдията и в двата флота са били най-разнообразни като производство. англичаните са си имали собствени леярни, въпреки че и в двата флота се усещал недостиг на оръдия, при испанците той е доста по-осезаем. Първата леярна в Испания е основана през 1628 и и има производителност от около 30-на тежки оръдия годишно - говорим 20 фунта и нагоре. Иначе се разчита основно на Холандия, Сицилиите, Ветнеция, Неапол, Хабсбургите и германските княжества като вносители.
      Най-качествените, но и най-тежки и скъпи оръдия са бронзовите. Те са и най-голям калибър. Основната маса са железни оръдия, акто най-леките са и със задно пълнене с подвижна камора /зарядна камера/. Стоманени оръдия по това време няма. Не само кулеврините са чугунени, но и оръдията и полуоръдията. При по евтина обществена поръчка където критерият е най-ниска цена се отливат и железни -по-леки са, но и не издържат толкова изстрели.
      П.В.

      Comment


        #4
        Интересно е и това с каменните гюлета. Предполагам често при удар в корпуса са се пръскали, вместо да нанесат вреда. То по-късно дори чугунените гюлета ако не са били качествени са се пръскали. Англичаните също ли са били основно с каменни гюлета, или само испанците?
        This is my signature. There are many like it but this one is mine.

        Comment


          #5
          И тогава какво е твоето обяснение - защо армадата не успява? Некадърност на Медина-Сидония, прекален контрол от Фелипе II или липса на идея как ще натоварят армията Алесандро Фарнезе? Между другото - поне Дюнкерк са владели, не е ли имало идея там да товарят или и там е плитко?
          Last edited by Thorn; 19-11-2015, 23:02.


          thorn

          Средновековните църкви в България

          Comment


            #6
            Лош разчет, Санта Круз е разчитал по 30 гюлета на оръдие,най общо, Медина Сидония по 50, явно разчетите са им излезли нефелни. Тия дето връщат обратно в Испания гюлета - то говори за изключение.

            Comment


              #7
              В книгата си Ч.Хауърд пише и за гюлетата на испанците, които били крехки и при изстрел често се пръскали , не нанасяйкии почти никакви поражения на противника, докато английските били наред. Корабите на испанците са от "средиземноморски" тип, имат едни огромни галеаси, а англичаните - галеони от нов тип . Разнебитената от пътуването и сраженията Армада особено на връщане не издържа на бурите в Атлантика. Англичаните познават условията в Протока, а испанците не толкова, а и техните грамадни и високи кораби са трудни за маневриране ,артилеристите зареждат бавно и стрелят неточно и изобщо се разчита на абордаж или на сражения по суша, където "стоманата от Толедо да си каже думата" - но това не случва. Ставаше въпрос за разликата в технологиите на двете страни. Испанците произвеждат малко и некачествени неща. Разчитат главно на внос от Холандия и други места, не само за модерни за времето си оръжия, но и на елементарни неща. Това, което правят в много случаи не струва - например - материалът на калпавите им бъчви станал причина за загубата на голяма част от хранителните припаси. Англичаните в общи линии разчитат на собствено производство, имат адекватна стратегия и тактика, командири и донякъде късмет.
              Last edited by pehotinec; 20-11-2015, 07:19.
              "Какво ли толкова се е зачела тази свиня? - зачуди се докторът - Кое ли тъй яростно подчертава с молива?"

              Comment


                #8
                Според мен първият проблем на Армадата е, че умира нейният талантлив организатор - маркиз Санта Круз. Той е бил душата на експедицията. След това Медина Сидония вече няма особена идея какво да прави с тази армада, която по съществото си не е военна а по-скоро транспортна. В същото време Сидония си мисли, че трябва да влиза в сражение с английския флот докато го разбие, което е погрешно. Просто е трябвало да спечели достатъчно време, за да стовари десант. След първите дни на битка, тъй като пиратите-адмирали на англичаните се пръскат да гонят изоставащи испански кораби и да ги плячкосват, испанският флот изпреварва английския и се оказва близо до Дувър, но на испанците не им хрумва идеята да стоварят десант тъй като вече са спечелили маневрено предимство.
                По отношение на десанта на херцог Парма - корабите са малки и нестабилини, едно по-силно вълнение може да ги преобърне. Приливите и отливите към брега на Франция са големи и много от тежките кораби могат да заседнат, което би имало деморализиращ ефект още повече, че самата армада няма много опитни лоцмани.
                Пехотинец - прав си по отношение на крехкостта на гюлетата на испанците, но пак не може да го обобщаваме. Такива са гюлетата отлети в Сицилия, Италия, Левант - Дубровник и т.н. Холандските, португалските гюлета са си качествени. Всичко зависи от бройката им на определени кораби.
                При сравнението на race-built galleons с high-charged - т.нар. испански тип разлика има но не е фрапатна. Същото може да се каже и за скоростта на двата типа кораби. Не си представяйте, че испанците са пъплели с 2-3 възла, а английските кораби са кръжали с 10 възла и са си ги пукали безпроблемно. Разликата, ако може да се нарече такава е от около 1-1.5 възла. По важното различие е, че надстроечните кораби не могат да плават косо срещу вятъра и маневреността им е по лоша.
                За пример ще приведа следното: През 1591г. когато флагманът на Дрейк Ривендж се сражава срещу испански галеони, той води ескадра от 21 корсарски съда, които нападат кнвой при остров Флорес, състоящ се от 24 испански бойни галеона и караки. Подчертавам бойни, щото голяма част от урките и нао-тата в Непобедимата армада са си били въоръжени търговски. При вида им англичаните побягват, но и испанците ги погват. Резултатът е Ривендж е настигнат - дали поради лошо маневриране, дали поради обрастване на дъното, но испанците със Санчо Пардо, Сан Кристобал и още няколко галеона го настигат и го хващат на абордаж. Ще рече не са толкова бавни.....За да не е толкова голям резила на англичаните броят на испанските кораби "пораства" до 52, а на английските се стопява до Ривендж..... и така се пишат митове.
                П.В.

                Comment


                  #9
                  Ще ми е интересно да се посочи успешна операция от "армаден тип" от този период. Англичаните не се справят по-добре при ответните си операции от същия тип (т.е. едва ли може да се каже, че техните решения са по-добри, когато ролите се обърнат). Т.е. най-вероятно основният проблем е системен и е свързан с управляемостта на толкова голяма група кораби в тактически и, особено, оперативен план. За сравнение - в Средиземно море, с гребни кораби, сраженията са си съвсем решителни като резултат (включително артилерията е по-ефективна, но не е само това - основният ефект се постига с абордажи) и не се налага да се "разчита" на странични случайни фактори, за да разрешат изхода.
                  Last edited by gollum; 20-11-2015, 10:37.

                  Comment


                    #10
                    Ако сравним и въоръжението на корабчите от двете Армади, то не е в полза на испанците.
                    Да вземем Ривендж например: 2х42 фунтови оръдия, 6х32 фунтови оръдия, 12х18 фунтови оръдия, 2х9 фунтови оръдия, 6х5.25 фунтови оръдия, 4х3 фунтови оръдия и 11 леки /със задно пълнене/ оръдия.
                    Трайъмф на Мартин Фробишър - надстроечен галеон - 4х42ф; 3х32ф; 17х18ф; 8х9ф; 6х5.25ф; 4 леки оръдия
                    Уайт Беър - 3х42ф, 11х32ф, 7х18ф; 10х9ф; 9 леки оръдия
                    Виктъри - 12х18; 18х9ф; 9х5.25ф; 3 леки оръдия
                    Елизабет Джонас - надстроечен галеон - 3х42ф; 6х32ф; 8х18ф; 9х9ф; 9х5.25ф; 1х3ф; 20 леки оръдия
                    Елизабет Бонавънчър - 2х42ф; 2х42 стрелящи с каменни гюлета; 11х18ф; 14х9ф; 4х5.25ф; 2х3ф; 2х2ф; 2х1ф
                    Дредноут -2х42 стрелящи с каменни гюлета; 4х18ф; 11х9ф; 10х5.25ф
                    Голдън Лайън - 4х32ф; 8х18; 14х9; 9х5.25; 1х2ф; 8х1ф.
                    Сан Мартин /флагман на Медина Сидония - 4х42ф; 8х32ф; 12х18ф; 6х 9ф, останалото са есмерили, версоси, педрероси /оръдия стрелящи с каменни гюлета - и това са калибри 1-до 3 фунта. А той е флагман на целия испански флот и заедно с още 10 един от най-добре въоръжените, който може да се каже че е на нивото на английските.
                    П.В.

                    Comment


                      #11
                      По това време - края на ХVI век не може да се говори за еволюция в корабостроене или артилерия, защото резултатите на практика са различни. През 1582г. в сражението при Пунта дел Гада, известно още като сражението край нос тершейра испанците с 28 галеона, част от които като Сан мартин, сан Хуан Батист, Сан Матео участват и 6г по-късно в Непобедимата армада разбиват флот от 60 кораба, състоящ се от френски, английски, холандски и португалски съдове.
                      Загубите на съюзниците са 1500 убити и ранени, 1500 пленени, 7 кораба са изчезнали безследно, 4 са потопени, 4 са пленени, 2 са опожарени.Галеонът Сан Матео успява да отблъсне атаките на атакувалите го френски кораби и пленява 2 от тях. Флагманът на Пиеро Строци е така сериозно обстрелян от Сан Мартин, който е флагман на Санта Круз по това време, че е пред потъване.
                      Остров Тершейра остава в португалски ръце независимо от победата на испанците по море. На следващата година французите изпращат кораби за усилване на гарнизона с 800 души. отговорът на маркиз Санта Круз е безкомпромисен: изпратена е десантна армада от 98 кораба с 15 371 души, включително 31 големи транспорта, 12 галери и 2 галеаса. След кратка обсада крепостта се предава.
                      Искам да кажа че това си е една напълно успешна деснтна операция, гарнизонът е бил от 1500 души и артилерия, та испанците са имали опит в такива операции
                      П.В.

                      Comment


                        #12
                        Искам да кажа че това си е една напълно успешна деснтна операция, гарнизонът е бил от 1500 души и артилерия, та испанците са имали опит в такива операции
                        да, опит имат, особено от средиземноморието. Но въпросът е в какъв тип операции? Едно е да организираш ескадра, която си включва десантните сили и да нападнеш конкретна крепост (остров), т.е. ясна цел, всичките сили са в едно. Почти всичките им операции са такива. Друго е да се опиташ да проведеш нашествие в цяла държава, при която разчиташ на много сложна операция, в която флота идва от едно място, а десантните средства - от друго. При доста "тесен" времеви прозорец за координация.

                        Comment


                          #13
                          12 галери на Азорските острови! Нискобордни кораби с никаква напречна устойчивост, примитивно ветрилно въоръжение, огромен екипаж, съвсем малка вместимост на припаси и съответно почти никаква автономност. И са ги пращали по средата на Атлантическия океан! Направо ми е трудно да си го представя.


                          А има ли случаи галери да са ходели в Америка?


                          thorn

                          Средновековните църкви в България

                          Comment


                            #14
                            Между другото, превземането на Португалия през 1580 си е също десантна операция, при това сериозна. А в Средиземно море - колкото искаш големи десанти. Както успешни - Тунис, така и неуспешни - Алжир.



                            Това е Тунис.


                            thorn

                            Средновековните църкви в България

                            Comment


                              #15
                              Галерите не са чак толкова безпомощни. Освено това дракарите, с които викингите стига до Гренландия и Америка, нали също са били гребно-ветроходни?
                              Галеоните произлизат от галеасите и първоначално са били гребно-ветроходни кораби използвани от португалците за патрулиране и лов на пирати. Испанците не са имали толкова мащабна операция като тази свързана със завладяването на Англия, но опитът свързан с десант и овладяване на крепост от морето си е бил налице.
                              Маркиз Санта Круз пли планирането на десанта в Англия е имал предвид доста по-голяма Армада от около 300 кораба, но поради липса на финанси Филип II го е отрязал. Той е бил разработил подробно в кой месец да се отплава, да се съобрази експедицията с настъпването на зимата, ветровете, времето и т.н.
                              П.В.

                              Comment

                              Working...
                              X