Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Артилерия и въоръжение на Непобедимата армада и флотът на Елизабет I

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #16
    Впечатлението ми от това, което съм чел за бойните действия в Средиземноморието е, че галерите са много ефективни бойни кораби. Естествено са оптимизирани за десантни операции (по същество боевете между галери се решават чрез своеобразни десанти). Въпросът, изглежда, е в това, че условията в Ла манша са достатъчно различни. От друга страна, там се ползват (с успех) галери за много дълъг период от време, т.е. нещата не опират само до типа кораби (макар че галерите са малка част от Армадата и може и това да е част от проблема). Главният проблем на Армадата е координацията между морската и наземната операции (десантната е отделена от морската - нещо нехарактерно за действията в Средиземно море).
    Т.е. флотата хем не осъществява сама десантната операция, хем не може да действа достатъчно независимо, че да може да я охранява, хем не успява да осъществи основната си задача - да неутрализира флота на противника. От друга страна - от това и моя въпрос - имаме ли за този период сходна по мащаб и условия операция (наблягам на условията - те са различни от тези в Средиземноморието, където друг тип сили действат с успех дори в по-големи мащаби), която да е проведена успешно от друга страна? Да речем, от самите англичани, които в този сблъсък изглеждат по-добре действащи (но изпълняват и по-лесна задача)? Те също се пробват след това (спрямо Испания) в сходни мащаби, но без особен успех.

    В тактически план галерите отстъпват на ветроходите и по артилерия (максимум едно мощно оръдие в носа, плюс 4-6 по-малки, пак там; имат и чисто артилерийски варианти, но и те отстъпват по възможности), зареждането е затруднено), и по условия за водене на абордажен бой (ограничено пространство, много по-ниски бордове и площадки за обстрел), отстъпват и по скорост и обсег в оперативен план. Основното им преимущество е в независимостта (относителна) от външните условия и в тактическата маневреност (отчасти това важи и за оперативната, но в малък мащаб, така да се каже).

    Comment


      #17
      англичаните от това време имат една успешна атака на Кадис /1587г. под ръководството на Дрейк, но това не е десантна операция, свързана с превозването на армия и с цел създаване на плацдарм, а с цел опожаряване на на подготвените за Армадата припаси и кораби. По-скоро ако се гледа за операции десантни и т.н. от този период трябва да обърнем поглед към Венеция и гръЦките острови, въпреки че и там островите са малки и почти без гарнизони. Сериозна обсада правят турците на Никозия и Фамагуста 1570г., но там няма венециански морски сили които да противодействат. Други операции са битките с алжирците - Дориа срещу Торгут Рейс и Хайредин Барбароса.
      Last edited by Thorn; 20-11-2015, 14:50.
      П.В.

      Comment


        #18
        Турските десанти в Средиземноморието са най-мащабни. Иначе за 16 век в Атлантика не се сещам. Може би трябва да се спомене завладяването на Англия от Хенри VII и завладяването и през 1688 - и двете са десанти.


        thorn

        Средновековните църкви в България

        Comment


          #19
          Също и имоджинската война.


          thorn

          Средновековните църкви в България

          Comment


            #20
            Именно: или става въпрос за действия със силни галерни флотове в общо взето "затворен" басейн, или става въпрос за действия без сериозно противодействие (нещата са разрешени в предшестващо голямо флотско сражение за дадената кампания), или пък десантната част е най-слабата и незначителната в кампанията - същественото е другаде - това се отнася за споменатите от Торн примери с Хенри VII (е, той тогава още не е "седми"), с другият пример е същото (т.е. мащабна вътрешна опозиция и кампанията се решава по същество от вътрешен, не от външен фактор - десантът е съпътстващ фактор).
            Имоджинската война е интересен пример, но в други условия. Ако правилно си спомням, там сраженията вече се решават и чрез артилерия и корейците имат много голямо предимство във флота (по море), а японците решаващо по суша. Мащабите са бая големи, но пък корабите са сравнително малки.

            Comment


              #21
              Имджинската война е доста на изток и там всичко е по-разлчно , корабите са слабо конструирани, оръдията са-послаби, един испански галеон може да топне 10 такива без проблем, не да плени а да потопи, което е изключително трудно за аналогичен противник в Европа.
              Корабите от края на 17 век - 1688 не могат изобщо да се мерят с тези 100 г по-рано. това са си истински ships of line. Само си спомнете Prince, Sovereign of the seas, Soleil Royal
              Десант в Англия през 1688 г. няма в истинския смисъл на думата тъй като това е тяхната Славна революция. Все едно като Наполеон се връща от изгнание и стъпва на брега на Франция за "100-те" дни да кажеш че има десантна операция.
              П.В.

              Comment


                #22
                De Ruyeter написа Виж мнение
                англичаните от това време имат една успешна атака на Кадис /1587г. под ръководството на Дрейк, но това не е десантна операция, свързана с превозването на армия и с цел създаване на плацдарм, а с цел опожаряване на на подготвените за Армадата припаси и кораби. По-скоро ако се гледа за операции десантни и т.н. от този период трябва да обърнем поглед към Венеция и гръЦките острови, въпреки че и там островите са малки и почти без гарнизони. Сериозна обсада правят турците на Никозия и Фамагуста 1570г., но там няма венециански морски сили които да противодействат. Други операции са битките с алжирците - Дориа срещу Торгут Рейс и Хайредин Барбароса.
                Родос, Малта, Ла Гулета - има гарнизони.


                thorn

                Средновековните църкви в България

                Comment


                  #23
                  Десант в Англия през 1688 г. няма в истинския смисъл на думата тъй като това е тяхната Славна революция. Все едно като Наполеон се връща от изгнание и стъпва на брега на Франция за "100-те" дни да кажеш че има десантна операция.
                  Именно - има кой да му противодейства, ако решат, но няма воля за това. Същото, макар и по други причини, важи за възкачването на престола на Хенри VII. Затова не бих ги включвал - и двете са "вътрешна работа".

                  Comment


                    #24
                    ето още едно интересно галерно сражение между турци и венецианци - 1651


                    Сещам се за атаката на Албукерке 1509 срещу египетско-арабския флот, десанта и опожаряването на Малака
                    П.В.

                    Comment


                      #25
                      Thorn написа Виж мнение
                      примитивно ветрилно въоръжение
                      ветрилно стъкмяване.
                      This is my signature. There are many like it but this one is mine.

                      Comment


                        #26
                        Типично въоръжение на галера от 1570г. - 1x36pdr, 2x9pdr, 8x4.5pdr;
                        Галеас Сан Лоренцо - 50 оръдия останалите 3 са еднотипни с него - 4х32ф; 4х18х; 20х5.25; 10х3ф; 12 леки бомбарди и есмерили
                        П.В.

                        Comment


                          #27
                          Типично въоръжение на галера от 1570г. - 1x36pdr, 2x9pdr, 8x4.5pdr; - ОК, големият топ отпред, двете 9 фунтовки до него, а малките къде са?


                          thorn

                          Средновековните църкви в България

                          Comment


                            #28
                            Хъм, стандартът за XV - XVI век е за едно тежко ценнрално оръдие и от двете му страни 4-6 по-леки оръдия. Плюс до 8-12 още по-леки по надстройките, понякога и по бордовете (поне при артилерийските галеаси, като използваните при Лепанто, които имат по две високи надстройки с оръдия и допълнителни леки надстройки по бордовете с още топове). Торн, ти със сигурност четеш блога на онзи руснак, там има много подробна информация за артилерията на галерите.

                            Comment


                              #29
                              Помня му постингите, но те бяха за куршейното оръдие. На мен са ми интересни къде са мъниците.


                              thorn

                              Средновековните църкви в България

                              Comment


                                #30
                                той не пише само за носовите оръдия, а въобще за артилерията. Един пост за качествата и типовете артилерия (XV - XVI век), още един за стандартното артилерийско въоръжение на галерите по националности (пак същия период). Както виждаш, тежката артилерия се колебае между 3 и 5 оръдия на носа, на артилерийската "полупалуба", под носовата надстройка (като най-тежкото е едно - централното оръдие). Освен тях има между 2 и 15 по-леки оръдия и каменомети (т.е. 40-70 мм), които са разположени по надстройките на по-големите галери.
                                На тази картинка можеш да видиш петте основни оръдия, плюс две леки, разположени отстрани на носовата оръдейна палуба. Предполагам, че по същия начин са се закачали и останалите леки оръдия, но по другите надстройки.

                                Няколко схеми с разположение на оръдията на носа. На последната можеш да видиш цели шест леки оръдия върху рамбадата - надстройката над носовата артилерия.

                                На тази се виждат местата за малко по-тежки бордови оръдия.

                                Ето, пак от същия блог, описание на артилерията на търговска и военна галера:
                                На борту купеческой галеры всегда размещалась артиллерия. Так, в 1542 году на галере устанавливали две пушки калибра 50 фунтов, один пассаволянт калибра 25 фунтов (пережиток прежних лет), две пушки калибра 20 фунтов, две сакры по 12 фунтов, 2 шестифунтовых фалькона и 10 трехфунтовых фальконетов различной длины.

                                (Названия свои орудия морской артиллерии получали по внешнему виду или клейму мастера: кулеврина – «уж», серпантина – «змеевидная», фалькон - «сокол», фальконет – «соколенок», пассаволянт – «всюду летаю», сакра – «кречет».)

                                На военных галерах, сопровождавших конвои, артиллерия количественно и качественно была иной. Ввиду того, что военные галеры были значительно ýже (при длине корпуса от 40 до 45 м ширина галеры составляла от 5 до 6 м), чем купеческие, большое орудие на ней могло быть установлено только на носу и размещено вдоль корабля. Куршейная пушка или кулеврина размещалась на станке без колес, после выстрела в результате отдачи станок с орудием скользил назад до самой мачты, на нижнюю часть которой, чтобы смягчить удар, накладывали несколько витков толстого троса (“stramazeto”).

                                С обеих сторон от куршейной пушки размещали по две сакры или аспиды. На корме размещались два фалькона и два фальконета. Вдоль всего борта галеры на постице размещали несколько мушкетов и камнеметов. В зависимости от размеров галеры набор артиллерии на ее борту мог варьироваться. Вот один из вариантов артиллерийского вооружения галеры в конце XV-начале XVI века, взятый из венецианских архивных записей.
                                – 1 кулеврина калибра 50 фунтов; 2 сакры 12 фунтов; 6 аспид также по 12 фунтов; 4 трехдюймовых фальконета, один мушкет moschetto da zuogo; (это образец легкой артиллерии, надо отличать его от легкого ручного мушкета; moschetto da zuogo опирается на тяжелую деревянную базу, его вес 380-400 фунтов. Заряжался с дула); 36 moschetti da braga.
                                Както виждаш, не пише само за носовото оръдие - част от оръдията се разполагат на кърмата, а останалите, по-леки по бордовете.

                                Галеасите са носели по 12 - 18 тежки оръдия, разположени на стабилни надстройки на носа и кърмата, плюс до 22 по-леки по бордовете и отгоре, над тежките.

                                Един информативен пост за особеностите на галерната артилерия. Въобще, блогът на този руснак подводничар-в-оставка е много добър за тези неща.

                                Comment

                                Working...
                                X