Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Образованието през средновековието

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Образованието през средновековието

    Умишлено пускам по-обща тема, макар компилацията, който представям да се отнася конкретно за Византия. Бих бил благодарен за коментари, забележки, критики, препоръки, пък и се надявам, че не само на мен ми е интересна темата. Общо взето предполагам всички знаем за общото ниско ниво на образованието, но подробностите и особеностите му са майката.

    Образованието на ромеите (VIII - XV в.)

    Въпреки твърдението на Никита Хониат, че западните кръстоносци се подигравали над ромеите заради навика им да носят със себе си тръстикови пера (калам, калем), мастилници и книги, изглежда ромейската образованост не е така повсеместна, както излиза от думите на автора, а по-скоро е близка до типичната за средновековието. И ако в 43-тата си новела Лъв VI постановява в градовете да не се привличат за свидетели неграмотни лица, то тя си остава едно добро пожелание видно от множество актове подписвани с кръст, и дори векове по-късно Теодор Валсамон се жалва, че извън столицата имало малко грамотни хора, а Георги Куртесис, бъдещия Генадий Схоларий, се изказва крайно критично за съвременната му наука, като думите му намират потвърждение и у Франческо Филелфо, който твърди, че в Константинопол няма човек, разбиращ езика на Омир и Калимах. Към общия хор можем да присъединим и гласа на Ана Комнина, която пише, че от Василий II до Константин Мономах обазованието e пренебрегвано, а и баща й не го заварил в по-добро състояние. Във Византия образованието често се разглежда като възможност за кариерен ръст, или достигане на по-висок социален статус, то е съществен фактор обуславящ социалната мобилност. Михаил Псел например морализаторства, порицавайки тези, които веднъж достигнали набелязаната цел изоставят науката. И в същото време не липсват неграмотни хора на високи постове, включително и императори, служещи за негативен пример - за Михаил II казвали, че друг ще успее да прочете цяла книга преди той да разбере буквите от името си, неграмотен бил и Роман Лакапин; логотет Йоан назначен на мястото на Константин Лихуд бил необразован човек; такъв бил и Подарон - един от флотските командири при Лъв VI, въпреки, че още стратегикона на Маврикий препоръчва на офицерски длъжности да се назначават грамотни хора. Макар, Михаил Псел и Христофор Митилински да осмиват неграмотните монаси, в повечето случаи агиографите разказват, че героите им се учели с лекота, но в отделни произведения на героите това не им се отдава, докато не получат просветление, което им откривало цялата божия премъдрост, изглежда, че това е най-образованата прослойка в ромейското общество - анализ на актове на манастира Ивирон от ср. на X до XII в. според Самодурова показва, че от 205 монаси само 8 не са можели да напишат името си и са поставили кръстове, а сред останалите има двама лекари, вероятно един юрист и 13 висококвалифицирани кописти, т. е. поне 16 души са с образование, което не е ограничено само до "свещената грамота"(7,8% при наполовина по-малко неграмотни; от Джовани Вилани знаем, че във Флоренция от 1336-1338 г. шест от всеки сто души с начално образование стигат до най-високата образователна степен), а това вече ни отпраща към образователната система на ромеите.

    Основа на византийското образование била така наречената "Свещена грамота", т. е. начални умения за четене, писане, смятане и църковно пеене, тази степен на начална образованост се нарича "пропедия" - "предвъзпитание, предобразование" и продължавала 2-3 години, започвайки от 5-6-годишна възраст, но понякога и по-късно (Михаил Псел - на 5; Стефан Нови - на 6; Теодор Студит, Атанасия Егинска и дъщерята на Михаил Псел Стилиана - на 7; Андрей Критски и Григорий Декаполит - на 8; Давид Митилински - на 9). Обучението по четене започвало с изучаване на буквите, отделни срички и думи, за да се стигне до четене на Псалтира предимно, или жития на светци и всичко това се вършело хорово. За обучението по писане се използвали материали за многократна употреба - например стило и навосъчени таблички, или пясък върху който се пишело директно с пръст. Смятането се изучава по пръстите, с камъчета, или посредством абак - дъска с отвори над всеки от които стои изписана цифра, означена чрез буква от азбуката (до XV в. ромеите не познават позиционната система), сметките се извършват като се пъхат пръсти в съответни отвори. Обучението се води от граматисти, т. е. хора овладели "свещената грамота". Каждан във "Византийская культура" и "Книга и писатель в Византии" твърди, че Църквата преподава "свещена грамота" само за собствени нужди като привежда за примери: устава на Бачковския манастир от 1083 г. според който за сметка на манастира се обучават шест деца (в манастирските школи изглежда бройката е норма - в Ивирската обител един "старец" обучава 6-10 деца) срещу условието да станат свещеници; устав на кипърски манастир от 1210 г. който забранява да се преподава на млади миряни "свещена грамота", като потвърждение на това съждение можем да изведем още два примера: знаменития монах Йоаникий Велики се ограмотил чак на 47-годишна възраст, постъпвайки в манастир след 24 години военна служба, съвременника му Евтимий Нови, наследствен стратиот, също се ограмотил след подстригването си за монах, аналогичен възглед споделя и Дж. Бъклър, според която в ромейските манастири продължава да се спазва постановление на Халкидонския събор, забраняващо в манастирските школи да се обучават деца, които не желаят да свържат бъдещето си с Църквата, до същия извод е стигнал и друг английски изследовател - Н. Дж. Уилсън, както и З. Г. Самодурова, има обаче и изключения от правилото, които показват, че начално образование в манастирските школи са можели да получат и светски лица, най-вероятно срещу съответното заплащане, такива били Михаил Псел, който преминал началния курс на обучение в школата при Нарсийския манастир, и Исак и Йоан Комнини при Студийската обител (за мен остава открит въпроса дали в тези случаи става въпрос за "пропедия", или по-скоро за началната дисциплина на "енкиклион педия" граматиката и може би риторика). За миряните пътя към "свещената грамота" минавал през частен учител, или в нередки случаи били обучавани от родителите си, или близки роднини. Така например патриарх Антоний Кавлеа, чийто баща бил военен (неясно е с какъв чин, но вероятно офицерски), усвоил Псалтира под бащиното си ръководство, а в манастира, където бил изпратен на 12-годишна възраст, преминал общообразователния курс ("енкиклион педия") под наставничеството на игумена; Йоан Исихаит също бил ограмотен от баща си, който бил свещеник; Мария Нова и Йоан Ксифилин учили под майчиното си ръководство; Михаил Синкел, Виталий Сицилийски и Доротей Нови били обучавани от частни учители в домовете си; Йоан Мавропод започнал своето образование под наставничеството на чичо си епископ на Клавдиопол, Никифор Григора също започнал учението си при близък роднина - епископа на Хераклеа Понтийска; Теодора Солунска била ограмотена от близка родственица; Николай Студит и Йосиф Песнописец били ограмотени от родителите си; Никита-Давид Пафлагонийски получил начално образование у дома си; представителите на по-бедните слоеве от населението се учели при местния свещеник или в селската школа, като едновременно с това трябвало и да помагат в домакинството - Давид, Симеон и Георги Митилински, Евстратий Авгарски, Лука Еладски, Григорий Акритски, Полихроний и Теосвий пасли добитък и учели, но както видяхме други въобще не се интересували от учение и изучили "свещената грамота" на значителна възраст след подстригването им за монаси. На този фон Катакалон Кекавмен изглежда като едно изключение, самоук, който по собствените му думи не бил учил "елинската мъдрост" ("енкиклион педия"), но от това което е написал виждаме, че е бил любознателен и доволно начетен човек.

    Следващото образователно ниво било "енкиклион педия" (всеобщо възпитание/образование), наричано и "външна мъдрост" (за разлика от "божията мъдрост" - богословието), или още "елинска мъдрост", т. е. то е светско и е запазило много от античното наследство, разбира се, осмислено през христианската призма, което включва познатите и на Запад "седем свободни изкуства" обединени в две степени - тривиум и квадривиум.
    Първата степен била задължителна за всички, които искали да минат за образовани и включвала следните дисциплини - граматика, риторика и философия. Обучението по граматика задълбочавало познанията добити в предходното образователно ниво, изучавали се правопис (т. е. граматика според съвренното ни разбиране) и бързопис, и антични автори - Омир (не случайно на първо място, Михаил Псел например разказва, че за една година под ръководството на граматик наизустил цялата "Илиада" и освен това можел да я тълкува), Есхил, Софокъл, Еврипид, Аристофан, откъси от Хезиод, Пиндар, Теокрит, наред с античната митология без която те не биха могли да бъдат разбрани, но също и библейски текстове, и различни христиански поети и мислители. Редица агиографски паметници дават основания да смятаме, че обучението по граматика е било сравнително широко разпространено с множество провинциални школи, където преподавали граматици - например бъдещия патриарх Методий учил правопис и бързопис в Сиракуза, Йоан Ксифилин учил граматика в Трапезунд, а игумен Николай на Родос, но за продължаване на обучението трябвало да се отиде в Константинопол (в Палеологова Византия в резултат на ред причини - основно центробежните процеси и османското нашествие, положението е по-различно и пълния курс "енкиклион педия" можело да бъде завършен и в някои от провинциалните образователни центрове - Солун, Одрин, Мистра, а западните хуманисти, като Енеа Силвио Пиколомини - бъдещия папа Пий II считали, че никой не може да се смята за образован, ако не е учил в Константинопол). Основни пособия в преподаването на граматиката били книга на Дионисий Тракиец от II в. към която с времето били добавени различни тълкования и схоли, каноните на Теодосий Александрийски от V в., "Епимерисми" на Георги Хировоск от VI в., който излага граматичните норми по примери от Псалтира, и труд по граматика на Теогност от IX в.; в славянски превод се е запазил труд по граматика с много сбито и сухо изложение, който се приписва на Йоан Дамаскин от VIII в., през Палеологовия период труд по граматика написал Мануил Мосхопул, който добил значителна популярност, включително и сред италийските хуманисти. Метода на обучение се състоял в четене и тълкуване на текста и задаване на въпроси от учителя. Морализацията по повод на прочетенето, основно в светлината на христианските ценности, била важно условие за преподаването, и тъй като прекия текст невинаги давал материал за съответстващите морални заключения, се прибягвало до алегорично тълкуване и откриване на "вътрешния смисъл".
    Следващата дисциплина от тривиума била риториката, както тогава наричали изкуството да се говори и пише красиво. Основен пример за красноречие бил Демостен, а в качеството на учебни пособия ползвали трудове на Хермоген от Тарс (II-III в.) и Афтоний (IV в.). Граматиката и риториката били непосредствено свързани и нерядко се преподавали съвместно от едно и също лице. Често за сметка на риторическото изящество била жертвана яснотата на изказа. В процеса на обучение използвали схеди - произволни импровизации на стоящи далеч от реалността теми, от такива импровизации не се отказвали и опитни литератори като Михаил Псел и Теодор Продром. Популярен труд по схедография оставил Мануил Мосхопул.
    Във Византия последната дисциплина на тривиума била философията, макар да не е много ясен смисъла който ромеите влагали в този термин. Така например Йоан Дамаскин разбирал философията в доста широк смисъл и я разделял на две части - теоретическа, обхващаща богословието (понякога под философия се разбира именно то), математическата четворка (познатия на Запад квадривиум), и физиология (под която се разбира науката за окръжаващия ни свят - животни, растения, минерали) и практическа, включваща етика, политика и икономика. В друг случай философията, вероятно в смисъла на богословие, е противопоставена на математическата четворка - дякон Игнатий в житието на Патриарх Никифор разказва, че героя му изучил първо четирите математически дисциплини (астрономията, която разглежда движещите се тела; геометрията - неподвижните тела; музиката - отношението между числата; аритметиката - числата вън от отношеията, т. е. тайнствения мистичен платоновско-питагорейски смисъл) и едва тогава преминал към тяхната господарка философията. Неизвестен автор от 1008 г. под философия разбира диалектика (логиката според съвременното ни схващане), която е завършващата тривиума дисциплина, подготвяща за следващата образователна степен - квадривиума. Михаил Псел в енкомия за учителя си Йоан Мавропод представя неговото разбиране за третата част на тривиума, наречена философия - Мавропод разглеждал четирите дяла на философията - силогистика, диалектика, аподиктика и логика, като не отделял никакво внимание на софистиката, след това разглеждал физиологията (това което ще бъде наречено натурфилософия, включващо вероятно и медицина) и правото. В основата на обучението по философия били автори като Платон, Аристотел и неоплатониците Порфирий, Ямвлих и Прокъл. Псел се стараел да илюстрира приложението, което античните автори, намират в трудовете на христианските мислители. Обучението протичало под формата на свободна дискусия при която учениците задават въпроси, а учителя отговаря. Но ако пак се позовем на Псел, подготовката за следващата лекция отнемала на учителя част от нощта.
    Разделянето на квадривиума на четири дисциплини (аритметика, геометрия, музика и астрономия) във Византия протекло не без борба. Така например през V в. философа неоплатоник Прокъл предлагал осем дисциплини, като две от тях трябвало да съставляват висшата степен, а останалите шест низша, тъй като били свързани с разглеждането на реални предмети, но това деление не било възприето. Четирите математически дисциплини били разглеждани като съставна част от философията в която включвали също оптика, медицина и право, тъй че с пълно основание бихме могли да отъждествим философията (третата част от тривиума и целия квадривиум) с висшето образование на онова време. По сметките на Лемерл през X в. средно около 300 души годишно завършвали пълния курс на "енкиклион педия". Труда на Пахимер "Квадривиум" бил използван като учебно пособие от италийските хуманисти.

    Две неща, характерни за средновековното образование въобще, правят впечтление, а това са липсата физическо възпитание, което е лесно обяснимо през призмата на доминирания от христианството средновековен мироглед (както и налагането на телесни наказания - Николай Месарит например като хвали ученолюбието на брат си Йоан, твърди, че затова учителя не му се карал и не го биел по бузите) и липсата на факултативно обучение по чужди езици (и ако на Запад някои монашески ордени главно с оглед на прозелитизма се домогват до систематично чуждоезиково обучение, то владеенето на чужди езици във Византия си остава в сферата на междуличностните взаимоотношения и разговорната реч, макар в Палеологовия период да се появяват преводачи от латински, някои от които следвали в италийски университети, запознаващи четящия ромей с латинските автори).

    За разлика от Запада, учебните учреждения във Византия не могли да се преборят за автономия и винаги били под патронажа на държавата, или църквата, и в нередки случаи се финансирали, или дофинансирали, от тях, така например анонимен учител от X в. се оплаква, че заради интриги му била спряна субсидията от църквата, в средата на XI в. Константин Мономах решително пресича университетските мераци за независимост, а през следващия век чрез няколко антиеретически процеса на които са осъдени видни учени като Йоан Итал (1082 г.), ученика му Евстратий Никейски (1117 г.), както и други - Сотирих, Никифор Василаки, оратора Михаил, се затвърждава статуквото, през 1107 г. Алексий I издава две новели явно насочени срещу независимите умове, в които на дидаскалите (учителите), работещи под егидата на Патриаршията, се вменяват две задължения - да проповядват вярата и да доносничат на Патриарха за настроенията сред населението. През цялото управление на Комнините предпочитение се отдавало повече на богословието, отколкото на "елинската мъдрост".

    Нямаме преки данни за възнаграждението на ромейските учители, но все пак можем да съдим по някои косвени. Вече споменахме за анонимния учител, който се оплаква, че му спрели субсидията "хлебец" от църквата, същият твърди, че дома му бил беден и трябвало да се задоволи с един прислужник, "Сега съм по-зле и от водоносец" - пише той. За да изкара допълнително малко средства преписвал ръкописи. В началото на XIV в. не било по-добро и положението на известния учител по риторика Теодор Иртакин, комуто плащали нередовно, един от учениците му Константин Лукит му изпратил дреха и 12 перпери срещу копие на "Одисея". В края на същия век Мануил Хрисолор се съгласява да преподава във Флоренция срещу 100 флорина годишно (ако направим аналог с възнаграждението на хора, които би следвало да имат аналогично образование, като лекари и юристи, то годишния доход на един учител преподаващ философия, т. е. тогавашния аналог на висшите науки, вероятно е бил 200 до 250 перпери, или като знаем, че в края на XIV в. един флорин струва 2,5625 перпери, то можем да си обясним защо Мануил Хрисолор предпочита Флоренция, още повече, че на следващата година възнаграждението му е увеличено на 150 флорина), макар да имал популярна школа в Константинопол, която оставил на племенника си. Обаче трябва да имаме предвид, че възнагражденията, които получават са доста по-високи от годишните заработки на обикновените работници и, че подобни жалби за окаяното им състояние са характерни за интелектуалците от средновековието, тъй като в много от случаите не получават регулярна издръжка и трябва да разчитат на щедрите грижи на някой меценат.
    От времето на Константин Мономах разполагаме с известие за издръжката на ръководителя на правната школа, която била държавна, в размер на четири литри злато годишно плюс храната и една копринена дреха (за сравнение, според типика на Бакуриани игумена на Бачковския манастир получава половин литра злато годишно), но това не продължило дълго, както видяхме по-горе. В държавните и църковни учреждения обучението било безплатно, макар да съществувал обичай при завършване ученика да прави подарък на учителя си. В частните школи се сключвали индивидуални договори с всеки ученик и родител, или настойник, като свидетел, в които се оговаряли условията на обучение и задълженията на двете страни.

    Итересен е въпроса и за образованието на жените, тъй като то не било гледано с добро око, така например родителите на Ана Комнина ограничавали стремежа й към знания, но мъжа й Никофор Вриений бил по-широко скроен и й помогнал да навлеза в науките, подобен е случая и с майката на Теодор Студит Теоктиста, която се научила да чете и пише след като се омъжила, и при това постигнала такива успехи, че лично ръководила ограмотяването на трима синове и дъщеря. Въпреки това не липсват сведения за образовани жени. Една от тях през IX в. била поетесата Касия, която, според преданието, била сред девойките представени на император Теофил, за да си избере от тях невеста. Отхвърлена от царствения жених Касия се оттеглила в манастир и писала епиграми, бичуващи глупците и невежите. Грамотни били Теодора Солунска, Атанасия Егинска, дъщерята на Псел Стилиана, Склирена - фаворитката на Константин Мономах, Теодора Раулина, Елена Кантакузина, както и други, но макар някои от тях да се изявяват на писателското поприще, или като възпитателки на децата си и наставнички в благочестието, те си остават само жени в един мъжки свят, защото колкото и парадоксално да изглежда при цялата образованост на някои от тях, не се среща и едно женско име свързано с активна преподавателска деятелност.
    В този ред на мисли можем да отбележим някои наблюдения върху социалния произход на учащите се във Византия. "Свещената грамота" до голяма степен се възприема като нещо естествено сред върхушката на ромейското общество (неслучайно от тази социална група има най-много представители с по-високо образование), но за голяма част от низините "йера грамота", макар и достъпна, не е задължителна и в мнозинството от случаите е най-високата степен на образованост до която могат да стигнат, а понякога се възприема вероятно като излишно разточителство, малкото примери за високообразовани хора от низините илюстрират това съждение - такива са Висарион Никейски, чиито родители изкарвали прехраната си с ръцете си и не били знатни и известни, Мануил Оловол, чийто дядо бил шапкар, а баща му търговец на вино, Антоний Касимат - син на обущар. Според Лемерл само 10% от жителите на Империята били грамотни. Немския изследовател Бек, анализирайки състава на писателите през цялата история на Византия, отбелязва, че около 20% от тях са дворцови служители и аристократи, 30% принадлежат към висшия църковен клир и около 15% са професионални учители, а Татяна Кущ в анализ на интелектуалците от къснопалеологовия период отбелязва, че повече от 30% от тях принадлежат към висшата знат, като много от тях са се издигнали благодарение на собствените си способности, а други произлизат от наскоро установени аристократични родове, като Нотара, 50% били интелектуалците имащи отношение към църковните структури, а според Шевченко за XIV в. този процент е 55. От изследването на Кущ впечатляват данните за продължителността на живота на интелектуалците - от 44 души на които са известни датите на рождение и смърт, на възраст между 40 и 50 г. са починали двама, 30 живеят над 70 г., а четирима надхвърлят 90, като средната продължителност на живота е около 72 г. Според изследователката до известна степен тази особеност се дължи на факта, че мнозина интелектуалци добиват известност в зряла възраст, когато публикуват и основните си трудове, докато други многообещаващи умове не са имали възможност да разгърнат потенциала си и са починали рано (такива според Димитър Кидон са били Раден и Синадина Астри, Теодор Антиохит според Йоан Хортасмен, от по ранни времена - Никифор, син на Роман Диоген, според Ана Комнина, който бил екзекутиран от баща й заради метеж).
    Liberte, egalite, fraternite
    Viva la revolution
    Zalmoxis написа
    Имайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
    http://hristoen4ev.blogspot.com/
    dibo написа
    Преценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
    - това се случва, когато се докладват богопомазани като Тора.

    #2
    постовете от 2 до 10 са преместени тук от тази тема
    по молба на boilad - бел. мод., Ги


    monte christo написа Виж мнение
    Все пак не вярвам във времената на откриването на Магнаурската школа (425 г.) да не са били запознати примерно със Сенека или концепцията на съвременика Августин. При условие, че са изучавали и латински, па и половината преподаватели са били латиноезични.
    Графе, да вземеш да си посипеш главата с пепел и публично да се покаеш! Школата, която споменаваш под годината 425 е Теодосиевата, в Магнавра е открита школа чак след повече от четири века ( за справка виж "Продължителя...") като между двете няма пряка приемственост. Първата не функционира поне от началото на осми век, възможно и по-рано, а и са се намирали на различни места в столицата.

    Освен това ще трябва да изкараш солидни доказателства, че преди 1204 г. на Изток се интересуват от латинските автори. В ранния период изучаването на латински е предимно с оглед на адвокатската практика.
    Last edited by Guy de Mont Ferrand; 16-06-2016, 13:14.
    Liberte, egalite, fraternite
    Viva la revolution
    Zalmoxis написа
    Имайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
    http://hristoen4ev.blogspot.com/
    dibo написа
    Преценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
    - това се случва, когато се докладват богопомазани като Тора.

    Comment


      #3
      boilad написа Виж мнение
      Графе, да вземеш да си посипеш главата с пепел и публично да се покаеш! Школата, която споменаваш под годината 425 е Теодосиевата, в Магнавра е открита школа чак след повече от четири века ( за справка виж "Продължителя...") като между двете няма пряка приемственост. Първата не функционира поне от началото на осми век, възможно и по-рано, а и са се намирали на различни места в столицата.

      Освен това ще трябва да изкараш солидни доказателства, че преди 1204 г. на Изток се интересуват от латинските автори. В ранния период изучаването на латински е предимно с оглед на адвокатската практика.
      Добре, публично си посипвам главата с пепел. Имах предвид въобще университет. При Ираклий определено има висша школа (университет).

      На мен не ми трябват солидни доказателства за латински автори, защото аз никога не съм бил фен на невярното и тесногръдото латински = римски, понеже тази теорема просто е изнасилване, опорочаване и изопачаване на фактите. В условията на събитията след III век, през които ние разглеждаме най-различни тези в историографията, за мен, пък и за всички уважаващи себе си историци римски = латински (италийски, галски, британски, испански, африкански), гръцки, сирийски, коптски, арменски и какви ли не още автори.

      Comment


        #4
        monte christo написа Виж мнение
        Имах предвид въобще университет. При Ираклий определено има висша школа (университет).
        Извинявай, не се заяждам на дребно, но това също не е съвсем вярно и получава защото проектираме в Средните векове съвременната ни представа за тристепенно образование (низше, средно и висше). Средните векове познават само двустепенното образование (начално и общо - седемте свободни изкуства) и ако някой по време оно спомене висше образование, то в неговите представи това ще бъде богословско образование. Също и с термина "университет" - корпоративно сдружение на преподаватели и ученици с определена автономия във Византия никога не е имало (може да се каже, че зачатъци в тази насока има по времето на Псел, но мераците за независима наука решително са пресечени, и по-късно по времето на Палеолозите), а на Запад се появява чак през XIII в. Ако обаче под "университет" разбираме място където се изучават седемте свободни изкуства, то тогава се съгласявам, но категорично трябва да се направи разграничение от западните университети.
        Liberte, egalite, fraternite
        Viva la revolution
        Zalmoxis написа
        Имайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
        http://hristoen4ev.blogspot.com/
        dibo написа
        Преценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
        - това се случва, когато се докладват богопомазани като Тора.

        Comment


          #5
          boilad написа Виж мнение
          Извинявай, не се заяждам на дребно, но това също не е съвсем вярно и получава защото проектираме в Средните векове съвременната ни представа за тристепенно образование (низше, средно и висше). Средните векове познават само двустепенното образование (начално и общо - седемте свободни изкуства) и ако някой по време оно спомене висше образование, то в неговите представи това ще бъде богословско образование.
          Боиле, на територията на Източната империя определено са съществували три форми на обучение - начално, средно и висше.


          boilad написа Виж мнение
          Също и с термина "университет" - корпоративно сдружение на преподаватели и ученици с определена автономия във Византия никога не е имало (може да се каже, че зачатъци в тази насока има по времето на Псел, но мераците за независима наука решително са пресечени, и по-късно по времето на Палеолозите), а на Запад се появява чак през XIII в.
          Иначе е най-добре вместо университет да използваме терминът Академия (с главно А). Академията е една и съща и при Теодосий II, и при Ираклий, и при Леон III, и при Михаил III. Просто седалището (сградата) се е сменяла, но винаги на територията на Цариград.


          boilad написа Виж мнение
          Ако обаче под "университет" разбираме място където се изучават седемте свободни изкуства, то тогава се съгласявам, но категорично трябва да се направи разграничение от западните университети.
          Нямам предвид западните университети от XIII-XIV в.

          Comment


            #6
            monte christo написа Виж мнение
            Боиле, на територията на Източната империя определено са съществували три форми на обучение - начално, средно и висше.
            И къде в твоята схема се разполага третата степен: преди подготвителната "пропедия", след общообразователния курс "енкиклион педия", или между тях? Ако трябва да направя обосновано предположение ще да е преди "енкиклион педия", защото в училището, което наричаш университет, или академия се преподава точно предметите от общообразователния курс на седемте свободни изкуства. Ако може да споделиш на какво се основава това ти твърдение за три степени на обучение!
            Liberte, egalite, fraternite
            Viva la revolution
            Zalmoxis написа
            Имайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
            http://hristoen4ev.blogspot.com/
            dibo написа
            Преценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
            - това се случва, когато се докладват богопомазани като Тора.

            Comment


              #7
              boilad написа Виж мнение
              И къде в твоята схема се разполага третата степен: преди подготвителната "пропедия", след общообразователния курс "енкиклион педия", или между тях? Ако трябва да направя обосновано предположение ще да е преди "енкиклион педия", защото в училището, което наричаш университет, или академия се преподава точно предметите от общообразователния курс на седемте свободни изкуства.
              Третата степен - висшата - е след енкиклион педия. Висшето образование не означава автоматически само и единствено богословско образование. По-скоро се подразбира като философско. Освен богословие, са надграждали образованието си с повече от задълбочено изучаване и на философия (вклюваща диалектика и история на философията), физика и метафизика, аритметика и геометрия, астрономия, медицина, музика, история, етика, политика, юриспруденция.


              boilad написа Виж мнение
              Ако може да споделиш на какво се основава това ти твърдение за три степени на обучение!
              Така твърдят хора, които са се занимавали с източноримското образование. Поне две дузини специалисти. Три форми на обучение. Не степени, а три основни съставящи части на самото образование - начално, средно, висше.

              Comment


                #8
                Ами не, не става дума за форми на обучение, а за степени, защото следващата не може да се премине без овладяване на предходната. Вярно, че голяма част от изследователите говорят за три степени, но това се получава, заради разделянето на енкилион педия на две части - на тривиум (техне - изкуства) и квадривиум (епистеме - знания). В много случаи обучението завършва с тривиума, чието преподаване е разпространено и в провинцията, а преминаването му е достатъчно да считат човека за образован. Това за което пишеш ти се изучава във второто ниво на енкиклион педия, а именно квадривиума, а знанията в тази област се преподават основно в столицата. Но това съвсем не означава, че има три степени на образование, защото за старите автори тривиума и квадривиума са част от втората степен - енкиклион педия.
                Liberte, egalite, fraternite
                Viva la revolution
                Zalmoxis написа
                Имайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
                http://hristoen4ev.blogspot.com/
                dibo написа
                Преценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
                - това се случва, когато се докладват богопомазани като Тора.

                Comment


                  #9
                  Та да се върнем ние с боила към тезите за образованието: е ли са те двустепенни, или тристепенни в Римското царство?

                  Драги ми боиле, имам чувството, че не си наясно с всичко, или пък пропускаш (забравяш) много важни неща. Правя ти една принципна схема. Кое къде ще разположиш (класифицираш) соред теб? Ето, папагалствам напред-назад и според мен нещата седят така:


                  1. Начално образование (начална школа)

                  2. Средно образование (граматическа школа водеща към риторическа школа)

                  3. Висше образование (философска школа: граматика, риторика, хуманитарни дисциплини (диалектика, философия и история на философията - питагорейци, платоници, перипатетици, епикупрейци, стоици и неоплатоници; по-късно под засилващото се давление на християнския дух и култура се изучават предимно Платон, Аристотел, неоплатониците, св. Василий Велики и св. Йоан Златоуст); „научни” („математически”) дисциплини (аритметика, геометрия, музика, астрономия); физика (т.е. физиология – география, зоология, ботаника, минералогия, механика, оптика, хидравлика, механика, психология, медицина) и метафизика. Квадриумът е интегриран във философското обучение до края на XIII - началото на XIV век, а след това под влияние на Запада се проявява като самостоятелна дисциплина. До XI век няма нито едно висше учебно заведение, в което специално да се преподава само и единствено теология.


                  Дали образованието не е четиристепенно, или дори петстепенно? А ти си се спрял само на тривиума и квадриума, и си мислиш, че друго нищо не се изучавали. В това отношение Боеций отдавна е надминат

                  Comment


                    #10
                    Не, не мисля, че не са учили и друго, но това друго е все в рамките на енкиклион педия. Класификацията ми е такава каквато е според старите автори. Иначе съм съгласен, че в примерната ти схема има резон, обаче древните не са схващали така нещата.
                    Liberte, egalite, fraternite
                    Viva la revolution
                    Zalmoxis написа
                    Имайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
                    http://hristoen4ev.blogspot.com/
                    dibo написа
                    Преценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
                    - това се случва, когато се докладват богопомазани като Тора.

                    Comment

                    Working...
                    X