Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Attila Total War

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #31
    г-н Никой написа Виж мнение
    Не, би трябвало да имаш някой свободен льохман в "царския двор" без значение от коя аристократична партия/клан е. Поне в RTW-2. Тогава му даваш rise army в Антиохия.
    В Атила има ли ги пак твоят род и още 2 съперничещи имперски рода + останалите фамилии, които си делят местата в Сената. Щото на RTW-2 това беше най-гадното. Като стигнеш ниво 6 на imperium чрез териториално разширение и хоп, останалите родове решават, че си станал много влиятелен, цилиндърът, показващ риска от гражданска война, се напълва до червено и след някой и друг търн ти империята ти се разпада на сенатски и твои провинции. И ако си ептен карък, най-добрите ти легиони и ескадри отиват при сената и става много тегаво да воюваш с новобрански легиони против разбунтувани легиони от ветерани. Ама ми се е случвало при съвсем празен цилиндър за риска от гражданска война тя да избухва по незнайни причини и тогава следва reload.
    Я гледай ти, това е нещо съвсем ново за мен. Рим 2 не съм я играл, нямаше добри отзиви за нея. Пуснах я за малко не ме грабна и я изтрих. Както и да е. Обаче с тези родове и граждански войни направо ме разби приятелю...каквото ми е положението в момента, само гражданска война ми трябва и ще цъфна и вържа. може ли да те помоля да ми разкажеш малко по-подробно за това понеже наистина за първи път чувам за такова нещо.

    Comment


      #32
      ALIEN написа Виж мнение
      Я гледай ти, това е нещо съвсем ново за мен. Рим 2 не съм я играл, нямаше добри отзиви за нея. Пуснах я за малко не ме грабна и я изтрих. Както и да е. Обаче с тези родове и граждански войни направо ме разби приятелю...каквото ми е положението в момента, само гражданска война ми трябва и ще цъфна и вържа. може ли да те помоля да ми разкажеш малко по-подробно за това понеже наистина за първи път чувам за такова нещо.
      Не знам как са нещата в Атила. В Ром 2 започваш през 3 век пр.Хр. в републиканския период и затова имаш сенатски групировки. В Атила си вече в имперски период директно с император. Обаче вероятно пак има политически фракции, защото например в Ром 2 македонците, въпреки че бяха монархия, също имаха велики съперничещи родове.

      Затова като си заредил играта на реален терен най-долу би трябвало да имаш нещо като кръгъл червен щит с римския орел. Цъкаш на него и ти отваря едно голямо меню на цял екран. Отваря го директно на Summary. Там ти дава какво е общото състояние на държавата. Има, поне в Ром 2, една разграфена линия с нивата на imperium. Всяко ново ниво, което достигнеш, а ново ниво се достига след като завземеш определен брой селища, ти носи бонуси и минуси. Бонусите са например по-висок обществен ред и приходи от данъци. Минусите пък са отрицателно отношение на другите държави и племена заради експанзионизма ти. В Ром 2 като стигнеш ниво 7 на imperium, ти се дава възможност да преминеш от република към империя, което носи още бонуси в реда, данъци, култура и наука, но пък рязко вдига риска от гражданска война. В Ром 2 до ниво 6 на imperium нещата са поносими откъм размирици, но после...

      Като си в това меню, ще видиш вляво горе едно поле с името Politics. Цъкаш на него и виждаш 2 неща. Едното е в дясно един вертикален цилиндър, който е индикатор за риска от гражданска война. Ако е черен (празен), всичко е ОК, но си прави сейвове на всеки търн, защото веднъж при празен цилиндър ми отключи на случаен принцип гражданска война и трябваше да зареждам предходния търн. Ако е по средата пълен, имай едно на ум. Ако е червен до горе, гражд. война е неминуема, макар че ако избухне, можеш пак да зареждаш всеки предишен търн, за да я избегнеш, защото и тук има случаен принцип. Понеже играта прави отделен сейв на всеки търн, като се натрупат много записани, можеш да триеш по-старите да не пълниш харда излишно.
      Пак в Politics имаш една полусфера, където в различни цветове е дадено разпределението на местата в сената между твоя и останалите родове. От опита, който имам с Ром 2, а той не е много голям, изкуството е да поддържаш около 30% влияние на твоя род и на другите фамилии. В Атила не знам има ли други фамилии. Ром 2 стартираш с около 50% влияние, но то постепенно пада, като се това се дължи в значителна степен на произволни политически инциденти, които намаляват влиянието и влошават отношенията ти със съперничещите фамилии. С напредъка ти в развитието на цивилните (философските) технологии рискът от такива случайни инциденти намалява. Обаче ако пък влиянието на твоя род падне много, под 23% някъде, това се отразява на обществения ред в провинциите и данъците. Аз се бях сринал до 18-19% и вече се чудех какво да строя в провинциите, че да обърна обществения ред от падащ на поне неутрален, ако не възходящ, когато някакво случайно събитие ме върна на 50% влияние. Което почна пак да пада постепенно, но ми оправи проблемите. Това, повтарям, е за Ром 2. В Атила не знам.

      В ляво, без значение на кое подменю си от червения щит, имаш едно друго меню със името Important characters. Там ти дава процентите на влияние в сената, главата и членовете на твоята фамилия и другите, кой от тях на каква длъжност е, дали има свободни членове за назначаване като генерали и адмирали.
      По принцип ако назначаваш, стига да имаш свободни, само твои членове като генерали и адмирали, при гражданска война техните легиони и флоти остават на твоя страна. Обаче пък ако не назначаваш за генерали и адмирали членове на другите родове, всяко назначение на твой човек води до намаляване на влиянието ти в Сената. Вълчи капан. Отделно, че обикновено като напредне играта, се случва така, че като умре генерал или адмирал, единствено свободни кандидати да го заместят са само от другите родове.

      От 3 ниво на imperium, ако правилно помня, имаш право да издадеш по 1 едикт, но той важи само в провинция, която е изцяло твоя, тоест всички селища от нея са твое владение. Едиктите са няколко вида и дават различни бонуси. Аз винаги избирам едикта "Хляб и зрелища", който дава повече обществен ред и храна.

      Икономиката.
      Не знам в Атила дали е на същия принцип, но в Ром 2 е сложно.
      Всяка провинция освен укрепения столичен град има от 1 до 3 неукрепени селища, които общо формират провинцията. Можеш да строиш във всички от тях военни, икономически и религиозни постройки в ограничен брой. Всяка една постройка дава ефект в което и да е селище от текущата провинция. Тоест ако примерно в провинция Киликия в селище 1 си построил казарма за тежка пехота, тежка пехота ще можеш да набираш и в селище 2 и 3 на Киликия. Но не и в съседната Сирия. Предполагам, че така е и в Атила. Като играх за първи път Ром 2, не знаех за това и масово дублирах постройките. Този общ ефект важи и за цивилните сгради.

      За военните и цивилните сгради.
      Всяка носи плюсове и минуси. Например казармите консумират храна. Постройки, даващи храна, пък консумират обществен ред. Тези, даващи обществен ред, пък консумират храна.
      Изобщо, храната ти е основата икономика и винаги трябва да гледаш да имаш минимум 4-5 храна. Играта ти показва колко храна имаш долу вдясно на квадрания малък дисплей до парите, сезона и годината под формата на хляб. Имай предвид, че през зимата и пролетта храната намалява, тоест тези примерно 4 хляба минимум трябва да са минимумът ти през зимата, а не есента при прибиране на реколтата. Храната се мери в общоимперски план. При нулева или отрицателна храна, нито можеш да набираш военни единици, нито да строиш. Тоест трябва да внимаваш като строиш сгради, да намериш баланс между щастие на населението, храна, пари и казарми. Отделно трябва да гледаш да използваш местните ресурси на провинциите. Не само като храни и ресурси, даващи добавена стойност, като например стъкло, маслини, вино, но и ресурси като желязо. В провинции с желязо, можеш да строиш работилници, които ти усилват щитовете, оръжията и броните на легионите. В Тесалия пък имаш коне, които ти подобряват копитата, а оттам и атаката на кавалерията. Предполагам, че разпределението на ресурсите в Атила не е по-различно от това в Ром 2.

      Религиозните постройки.
      В Ром 2 имаше мисля 4 или 5 вида храмове. Най-хубави бяха на гръцките фракции като бонуси. С изключение на храмовете на Посейдон и Нептун, всички смучат храна. На Посейдон обаче храмовете носят пари от морска търговия и генерират храна. На Нептун обаче носят само пари, без да генерират храна, но и без да смучат. В Атила вече трябва да има и църкви, но сам трябва да разучиш какви бонуси и минуси дават. Както и какви са бонусите и минусите на езическите храмове, които би трябвало да ги има също.

      Comment


        #33
        г-н Никой,
        изписал си се направо. Благодаря за пълния и изчерпателен отговор. В следствие на него инсталирах отново Рим 2 Emperor Editon за да разбера за какво идва дума. Да, и в Атила го има това, но е с членове на семейството които пак можеш да жениш за разни принцеси и аристократки, назначаваш ги за губернатори, осиновяваш и т.н. както и да следиш за лоялността им. Различни трикове с които да ги държиш в правият път и да не ти вдигат бунтове. В процеса на играта тези хора си вдигат и най различни бонуси, но идва момент когато някой наистина може да вдигне бунт или направо да дезертира към другата страна. Трябва да си внимателен. Такъв сенат и членове няма, както не видях да има и различни партии, но това си е мои пропуск може и да те подведа тук.

        Comment


          #34
          Г-н Никой , с Рим, Бактрия и Египет на Рим 2 и с франките на Атила направих империума на 6, но гражданска война не ме е спохождала.Явно доста късмет имам, защото случайните и политическите събития ги правя както ми е на душа.Така е , като не разбирам механиките.
          Дори и влиянието на отделните генерали почти не следя, а пък никога не ми се е случвало да дезертира генерал.Би било по-забавно, ако по-лесно избухваха граждански войни и по-често дезертираха генерали, както беше в един мод за Медивъл 2 , където ,ако изкараш армия без генерал, още на първия ход дезертират и почват да безчинстват из земите.Щеше да е яко, както си управляваш държавата,например Рим, от Галия да дойде един непослушен генерал на име Цезар и да се озове в Италия с няколко ветерански легиона.
          Ако можеше да пипаш такива работи по настройките, ама не.

          ALIEN, аз от Legio и Cohors отрядите останах с много лоши впечатления.Винаги губеха от варварите, когато нападат.Единственото добро нещо е ,че имат по-добри защитни характеристики.
          Last edited by kamos; 11-08-2016, 01:14.

          Comment


            #35
            ALIEN, аз от Legio и Cohors отрядите останах с много лоши впечатления.Винаги губеха от варварите, когато нападат.Единственото добро нещо е ,че имат по-добри защитни характеристики.[/QUOTE]

            Kmos,
            така е, безспорно си прав за това, но моята стратегия е точно такава. Обикновено когато се бия с варвари аз се защитавам, а не нападам. Строявам отрядите в defencive testudo и просто варварите са дотам. Нито стрелците им нанасят някакви загуби, нито могат да пробият линията ми. С конниците / обикновено наемници/ нападам в гръб т. нар. hit and run, а моите стрелци метат техните или ако нямат бият по генерала им. Е с тази тактика съм спечелил доста битки срещу варвари които ме превъзхождат даже.

            Comment


              #36
              ALIEN написа Виж мнение
              г-н Никой,
              изписал си се направо. Благодаря за пълния и изчерпателен отговор. В следствие на него инсталирах отново Рим 2 Emperor Editon за да разбера за какво идва дума. Да, и в Атила го има това, но е с членове на семейството които пак можеш да жениш за разни принцеси и аристократки, назначаваш ги за губернатори, осиновяваш и т.н. както и да следиш за лоялността им. Различни трикове с които да ги държиш в правият път и да не ти вдигат бунтове. В процеса на играта тези хора си вдигат и най различни бонуси, но идва момент когато някой наистина може да вдигне бунт или направо да дезертира към другата страна. Трябва да си внимателен. Такъв сенат и членове няма, както не видях да има и различни партии, но това си е мои пропуск може и да те подведа тук.
              Аха, значи са го направили подобно на Barbarian Invasion на Ром-а това с аристократите и генералите.

              Седнах и аз напоследък да поразцъкам Рим 2 Emperor Editon с римляните. Този път обаче реших да не се хабя да напредвам към Пиринеите и Галия, които са по-беднички, а да тръгна към богатите провинции на изток. Оставих само един прикриващ легион в Цизалпийска Галия да затваря пътя към Италия и един силен флот в Корсика да контролира района от Генуа до Неапол.
              Много шантава игра се получи. Друг път все е имало повечко фракции, но тоя път е игра на гиганти. От Германия изпълзяха някакви келти (боите) и завзеха постепенно всичко от Чехия до Мавритания на запад. На изток завзех Балканите и цяла Мала Азия плюс Антиохия, Кипър, Тир, Палмира, Едеса, всичките оригинални арменски земи плюс Месхета. Обаче и на изток са се заформили едни колоси - Птолемеите стигнаха до Картаген, партите са ширнали от Казахстан и Индия до Месопотамия, арменецът завоюва всичко в Скития плюс Крим, Персия е по-малка, но си държи половина от Арабия и Фарс, Партава е на прага ми с 2 провинции плюс 1-2 дребни ирански мишока на изток. Във война съм с всичките, като само се редуват да ми я обявяват и да сключват мир. Тия, дето съм ги дънил по-рано, особено Птолемеят, който преди беше стигнал до Ефес и Анкара, ги е страх и лесно сключват мир, който после бързо нарушават, обаче Персиецът, когото съм бил само на полеви битки, но не е губил територии, е много ербап, а и от иранците на изток е с най-силни единици.
              Имам 6 легиона на изток, един флот в Егея, един в Тир, един в Трапезунд. Докарали сме се до патово положение - аз не мога да настъпвам повече, освен ако не набера още 2 легиона, ориенталците не могат пък да ме откъртят от завоеванията ми. При тези общо 7 легиона и 4 флоти печеля по 20 000 злато на търн. Лошото е че на запад империята на боите вече ме гледа на кръв заради експанзионизма ми, а и понеже играя с рода Юнии, при тях винаги има наказателен дипломатически бонус с всички държави. Боите скоро ще ме нападнат и май ще трябва да направя още един легион в Панония, че да се затворя на запад. Друг проблем е, че арменецът, когото бих така лошо, воюва с катиарите в Украйна и колкото и финасирам катиарите, ще ги смаже и ще ми стане съсед не само в Кавказ, но в Молдавия, като застраши Одесос. Та май ще изтегля един легион от Месхета и ще го разположа в Одесос да брани Балканите. Освен ако не извърша един дяволщина - да превзема Крим по море и той да служи като примамка и заплаха за арменеца.
              Тегло, ей.

              Comment


                #37
                Г-н Никой, с римляните като си имаш много стабилна пехота.Много издръжливи са ,когато влезнат в проточени схватки.Освен това, са и доста евтини.Елинските мечоносци (thorax swordsmen) са по-скъпи и по-слаби в меле от римските principes.Да не говорим за войските след реформата,тогава нямаш равен.Единственото, което може да те затрудни са келтските oathsworn.На една римска кампания , някаква Келтска конфедерация ми изкарваше цели армии от Oathsworn.Трябваше да нареждам легионите на две или три линии като първата винаги я прегазваха.
                Иначе пуснах една кампания с Западната Римска Империя.Още от началото изоставих Британия и върнах едната армия там и я пратих на границата при Рейн.Събрах още два легиона от Иберия и от Цизалпийска Галия и ги пратих да вардят Алпийските проходи.Лошото беше ,че още на втория ход , обсадиха единия от легионите с голяма армия , която нямаше как да победя , затова изчаках обсадата да се проточи докато пратя подкрепления, което щеше да стане за минимум 3 хода, ако не се бяха промъкнали едни германи западно от Алпите и плячкосваха необезпокоявано.Така, докато ги разбия и пратя подкрепления на границата, трябваше да минат над 6 хода.След време, без да успея да догоня въпросните германи, обсадиха още два града в Галия на границата, което ме вкара в шах.Накрая успях да хвана и да победя германската напаст в Трансалпийска Галия.Точно като пратих най-боеспособния легион към фронта, загубих първата обсада и ми затриха един боеспособен легион, загубих и още два по-слаби легиона обкръжени от пълни варварски армии , едната в град, другата на полето.Накрая , цяла Италия остана без никаква защита, освен един силен гарнизон в източна Италия.За да спася най-важната част от държавата, пратих последния си свободен легион , който пазеше Рим.
                Не знам тоя бот как би трябвало да действа, но този път ме разгромиха за има-няма 25 хода.

                Comment


                  #38
                  С ИРИ определено си е тегаво и е доста трудно, аз обаче започнах нова кампания със Сасанидите, е няма по-лесна игра от тази с тях. В началото още сте обградени от съюзници и на всичко отгоре са и васали, които изобщо не те притесняват. Единственият враг е ИРИ. След буквално 5 хода имах огромен доход, който ми позволяваше да издържам 3 почти пълни армии без проблем. След което тръгнах на поход срещу ромейте. Няма да се впускам в подробности на кампанията, но за около 20-30 хода вече владеех почти цяла Мала Азия, Близкия Изток и Египет. След това обсадих Константинопол по суша и море. Като падна столицата армиите ми заляха Балканите. Сега владя всички владения на ИРИ с които започват те в началото, Армения, както и 3 държави с които те граничиха на север.
                  Малко време изисква да стабилизирам новите провинции и да ги направя лоялни,но се справих и с това. Сега се опитвам да наложа зороастризма като преобладаваща религия. Остават ми Мала Азия, Близкият изток и Египет. Но на другите провинции моята религия е преобладаваща към момента.
                  Имаше и няколко интересни етапа на които бих искал да обърна внимание и които поне на мен ми се случват за първи път откакто играя игра от тази серия. Споменах за васалите ми. Те са ми верни и до сега. По време на Балканските ми войни Византия накрая владееше само днешна Гърция и Крит, в днешна Северна България имаше римски отцепници, които бързо разбих и завладях, но в Сирмиум имаше друга нация - Dacians, които имаха римско въоръжение. Имаха една пълна армия, една единствена провинция и още една спомагателна армия с около 10 ескадрона в нея. Реших да ги нападна. Пропуснах да отбележа, че един от моите васали /не мога сега да се сетя за името им/ но на стартовата им позиция се намират на Запад от моите най крайни граници, та тези бяха довлекли армия чак оттам на балканите и владееха две провинции в Далмация, които граничеха с въпросните Dacians. Та когато ги нападнах с една моя армия не видях че имат 2 армии и отстъпих за подкрепления, но останах в тяхната провинция. След като натиснах край на хода, когато дойде реда на моите въпросни васали те ги нападнаха и двамата ги разбихме, та благодарение на тях победих. Това доста ме учуди, тъй като имаха възможност да превземат и града, но не го направиха. Разбира се ги наградих подобаващо с приличен паричен подарък-10 000, месечният ми доход е около 32 000 и то таксите са ми на средно ниво.
                  Другото пак интересно е по време на гражданската война. Ктезифон се отцепи от узурпатори, наоколо имах войска, но дори и с ускорен марш щяха да стигнат за около 2 хода. Тогава Лахмидите-мой васали които са близо го обсадиха, разбиха силният гарнизон на отцепниците /не държа силни армии в тези спокойни региони и се бях запътил натам основно с намни войски/ та както и да е мислех че след обсадата ще завладеят Ктезифон,но не и те не го направиха и аз на сл. ход с моите армии просто влязох в опразненият град. И тях си ги наградих и се зарекох до края на кампанията де не ги нападам като благодарност за тяхната лоялност. Та такова нещо до сега не ми се е случвало с никоя моя игра преди това. Сега разбирам защо при старат ми кампания с ИРИ ми скачаха всички васали на Сасанидите, просто са им верни и то доста.
                  В общи линии интересна кампания. Сключих съюз и с Хуните, но те и другите варвари просто прегазиха ЗРИ и населените места бяха разорени-както казват хората камък върху камък не оставят. Та сега си развалих съюза с тях, влязоха във война с повечето народи и мися да им обявя война, тъй като мисля да напредвам към Италия, но за сега съм до тук и ще видим как ще се развият нещата.

                  Comment


                    #39
                    Та да поразкажа още някои неща в кампанията ми досега. Продължих своята експанзионистична политика. Успях да завладея почти целият Арабски полустров с изкл. на провинциите на васалните Лахмиди. В предходният ми пост обясних защо. Оставих една друга нация там да си живият както искат, но ще им предложа известна сума, за да ми станат васали също. Казват се Мазун или нещо такова, не знам как се превежда. По отношение на васалитета мога да кажа, че от всичките ми васали на ход генерирам ок. 10 000 приход. Таксите са вече на най-ниско ниво понеже не се налага да строя толкова много обществени сгради и прихода ми на ход е ок. 21-22 000. Завладях и двете племена южно от Египет - Нобатия и Аксум /пак се извинявам ако не ги превеждам правилно/. Тези Нобатия бяха доста подли-не искаха друг съюзосвен отбранителен с мен и най-нагло ме атакуваха в момент когато нямах войски наблизо в Египет и никаква флота в Червено море. Това ме ядоса, от Антиохия пратих армия с ускорен марш за кампанията срещу тях и построих нов флот за завладдяване на крайбрежният им град. Понеже имах 3 армии разбира се се наложи да използвам и наемници за кампаниите ми срещу тези две племена, но за около 5-6 хода ги прегазаих.
                    По тегава се оказа войната срещу Germantians-владееха земите на изток от моята провинция Либия, а именно- цяла провинция Триполи и източната част от провинция Африка със самият град Картаген. Тези ги мразя още от старата ми кампания с ИРИ, пък и те ми отказваха съюз. Бях се главозамаял малко от предходните ми успехи и пратих една-единственна армия срещу тях. Бързо завладях 3 техни града в провинция Триполи / на картата която съм публикувал по-назад можете да се ориентирате къде е/, но в този момент от юг дойде една тяхан армия с пълни слотове войници и доста наемници, а от Картаген нахлу друга, както и техен доста силен флот. Моята пехота е още много слаба-състои се от основно Арменски копиеносци и съм принуден да ползвам още доста наемници. Те имаха основно наемна пехота сътавена от римски ветерани и то в двете им армии. Разбрах че войната ще е тежка. В Александрия имах малък флот, който бързо започнах да попълвам, но със по евтини и бързотроящи се кораби-заложих на кол. а не на качеството. Вдигнах и Егейският флот и го изпратих към Картаген. Това ми отне няколко хода. Докато реорганизирах армията и отстъпвах в провинция Триполи тези две армии хванах на тясно моята и тр. да приема сражение. Имаха 2200 души,а моята армия беше ок. 1000-1100. Основно арменска пехота, катафракти по два ескадрона на всеки фланг, два отряда стерлци и два конни отряда стрелци. Накратко казано-смляха ме. Но поне им нанесох доста загуби имаха над 1000 убити и един генерал също, но цялата моя Африканска армия бе напълно унищожена и освен гарнизоните на градовете до самата Александрия и Близкият Изток нямах полева армия. Освен това популярността на владетлят е адски ниска и на всеки 2-3 хода генералите ми вдигат бунтове. Та след това поражение набързо започнах рекрут на нови единици в Александрия с надеждата да спра поне там настъплението им, но бунт в Африка ме забави,тъй като новият генерал който бях назначил на новата ми армия в Египет се разбунтува и той и половината армия мина на негова старна. Добре че бяха наемниците, за да го разбия и да се отърва поне от тази заплаха в тила ми. Флотата ми достигна до Картаген и го обсади. Германтите напираха...обаче направиха една старатегическа грешка. Обсадиха най силният ми град в Либия с пъланта си армия и една помощна. В градски условия дори и с 4 до 6 или най много 7 ескадрона пехота от копиеносци и 2 ескадрона стерлци можете да нанесте чудовищни загуби на врага, особенно ако няма онагери и други балисти подходящи за обсада. Те нямаха. Удържах града и им нанесох страхотно поражение. Спасиха се основно стрелците им. Загубиха около 800-900 души след 2 неуспешни обсади. Армията в Александрия както казах прегази бунтовниците и с нови попълнения от наемници скоро доразбих жалките остатъци от армията им. Завладях всичко до Картаген, но това определено беше най-тежката война която съм водил до сега и дадох най-много загуби.
                    Ще разкажа и как се прецаках срещу едно племе което владее териториите на днешна Украйна с Крим или по-точно как ме прецакаха. Казват се Гретунги или нещо такова. Тези ми поискаха пакт за ненападение, но искаха и 8000 на ръка да им дам. Викам си защо не /не че се хваля ама съм червив с пари/ та им дадох. И на следващият ход нахалниците си развалиха договора с мен :-))))). Сега ми е смешно, но тогава щях да метна комп-а от тераста. За тяхно нещастие обаче бяха обсадили един град на Абасгите, с които гранича на север от Армения и там имам армия, разбих ги, като помогнах на тази нация, с която отавна исках да имам пакт за ненападение и съюз за да са ми буфер за чужди нашествия. Двоен удар, разбих армията на Гретунгите и сключих дог. за съюз и търговски с Абасгите. От Балканите нахлу на тяхна територия в Украйна една друга моя армия, опутоших днешна Одеса, а самият град сринах със земята за наказание и назидание. Двете ми армии се срещнаха почти пред Херсон и ги бях хванал в клещи. Онези клекнаха. Поискаха мир, аз им казах че съм ОК ако ми дадат 4000, те склониха на 3000, накратко успях да избия 4000 от загубите ми, но останах и с удовлетворение от отмъщението и доволен че си спечелих още един съюзник в лицето на Абасгите. Дори и династичен брак сключиха с тях.
                    Сега целтта е Италия и Вечният Град- РИМ.

                    Comment


                      #40
                      Явно много правилно съм играл, че на мен нито един път не ми се е случвало генерали да се бунтуват или пък да избухне гражданска война. Имало е моменти, в които се опитвах нарочно да предизвикам такава, но нищо не се получаваше.
                      Иначе гарамантите още от Рим 2 са много неприятни, тъй като е трудно до докараш армия до техните градове, а те пък от своя страна ги пълнеха с войски. Поне при мен беше така.

                      Comment


                        #41
                        kamos написа Виж мнение
                        Явно много правилно съм играл, че на мен нито един път не ми се е случвало генерали да се бунтуват или пък да избухне гражданска война. Имало е моменти, в които се опитвах нарочно да предизвикам такава, но нищо не се получаваше.
                        Иначе гарамантите още от Рим 2 са много неприятни, тъй като е трудно до докараш армия до техните градове, а те пък от своя страна ги пълнеха с войски. Поне при мен беше така.
                        Явно Kamos, наистина добре си се справил.
                        Те бунтовете започват когато си минал над 30-40 хода и си се поразширил и укрепил доста. Все пак това се поражда и от решеният които взимаш в хода на играта и кои твои фаворити назначаваш на ключови позиции. Аз с Персите като завладях Египет, Близкия Изток и Мала Азия набързо, тези провинции на картата ми бяха в червено всичките, като дам да видя как е Public Order. В процеса на игра на няколко пъти ми излезе съобщение, че в империята ми има много различни религии и дали да дам равни права на християните, старата римска религия със старите им божества и на монофизитите също. Отказах само на монофизитите понеже от историята доколкото съм чел не са харесвани нито ор персите, нито от ИРИ. Но тъй като моята религия е зороастризъм май там падна популярността на владетелят /първият беше умрял и играх с наследника му/. След което се почна с бунтовете.

                        Иначе за Германтите си прав също. Неприятни типове. Когато играх с ИРИ ме нападаха постоянно в Либия, армията от Александрия я бях прехвърлил на Източния фронт срещу Сасанидите и васалите им и тия бая нахалстваха. Оттам ги мразя, а тук ми се отдаде възможност да им отмъстя.

                        Иначе откакто почнах кампанията със Сасанидите си изградих и по-ясна стартегия за сл. ми кампания с ИРИ. Няма да крия че съм голем фен на Византия и с удоволствие играя с тях. По-рано Г-н Никой даде разумен съвет да се завземе Низивис в провинция Осроена. Там с гарнизона и армия с генерал от около 5-6 слота пехота / за предпочитане копиенсоци/, 2-3 отделеня стрелци и 1-2 Онагера и скорпиони можете да се разправите с 5-6 пълни армии на който и да е народ от Изтока. Сасанидите просто драпат да си го върнат и постоянно бълват армия след армия за обсада. През това време можете с 2 легиона и евентуално за по-сугурно малко помощни войски да завладеете Армения, 3-те народа на север от тях, а именно Лазика, Картли и Арран, както и Атропатен. Истината е че Сасанидите получават в началото голяма част от дохода си от васалните им държави, а отстраните ли тези, които са по-силни и след като завладеет Месопотамия, която е гръбнакът на империята за рекрут на войски кампанията ви срещу тях е практически спечелена.
                        И да не забравя, дръжте на вашият протекторат - Гасанидите, не ги отписвайте, давайте им ако се наложи и малки подаръци, за да ви обичат. Могат много да помогнат, както и доста да навредят в Сирия и Египет например. И също се постарайте да спечелите за съюзници Абасгите. Мисля че може и да се лъжа но първоначално са неутрлни, но са склонни повече на съюз с ИРИ отколкото с Персия.
                        Last edited by ALIEN; 20-01-2017, 14:03.

                        Comment


                          #42
                          ALIEN написа Виж мнение
                          Германтите напираха...обаче направиха една старатегическа грешка. Обсадиха най силният ми град в Либия с пъланта си армия и една помощна. В градски условия дори и с 4 до 6 или най много 7 ескадрона пехота от копиеносци и 2 ескадрона стерлци можете да нанесте чудовищни загуби на врага, особенно ако няма онагери и други балисти подходящи за обсада. Те нямаха. Удържах града и им нанесох страхотно поражение. Спасиха се основно стрелците им. Загубиха около 800-900 души след 2 неуспешни обсади. Армията в Александрия както казах прегази бунтовниците и с нови попълнения от наемници скоро доразбих жалките остатъци от армията им. Завладях всичко до Картаген, но това определено беше най-тежката война която съм водил до сега и дадох най-много загуби.
                          Хехе. Не можеш да се мериш с моето постижение в Ром 2 при отбраната на Габала в днешен Азербайджан. Нямах полева войска разположена в гарнизона с генерал начело, а само максималният като брой и сила на единиците гарнизон, който даваха казармите на максимално ниво. Арменецът ме обсади с 3,5 армии едновременно. По дефолт ако играта я водеше компът, ми даваше нулев шанс за успех. Реших да ръководя лично отбраната. Но за щастие Габала е столична провинция, тоест с крепост, а не селска провинция, която е без крепост. Арменецът просто се смля в мен. От някъде 7000 души общо, които ми хвърли наведнъж, изгуби към 4200 или 4700 (не помня точно). Изкара лошият късмет моите отбранителни съоръжения да му запалят тараните и обсадните кули и му остана само да пъпли със слабичката си пехота по стълбите нагоре по стените ми под залповете от кулите му.
                          После не помня колко търна ближеше рани отвъд Кавказ, където му бяха земите, след като бях завзел коренните му земи.

                          Comment


                            #43
                            г-н Никой написа Виж мнение
                            Хехе. Не можеш да се мериш с моето постижение в Ром 2 при отбраната на Габала в днешен Азербайджан. Нямах полева войска разположена в гарнизона с генерал начело, а само максималният като брой и сила на единиците гарнизон, който даваха казармите на максимално ниво. Арменецът ме обсади с 3,5 армии едновременно. По дефолт ако играта я водеше компът, ми даваше нулев шанс за успех. Реших да ръководя лично отбраната. Но за щастие Габала е столична провинция, тоест с крепост, а не селска провинция, която е без крепост. Арменецът просто се смля в мен. От някъде 7000 души общо, които ми хвърли наведнъж, изгуби към 4200 или 4700 (не помня точно). Изкара лошият късмет моите отбранителни съоръжения да му запалят тараните и обсадните кули и му остана само да пъпли със слабичката си пехота по стълбите нагоре по стените ми под залповете от кулите му.
                            После не помня колко търна ближеше рани отвъд Кавказ, където му бяха земите, след като бях завзел коренните му земи.
                            MTW без модове. Изпращам един катапулт, сам, да се присъедини към армията ми. Обаче, по пътя, го сгащиха едни бандити. Моя катапълт на едно възвишение, отдолу бандитите на коне, 4 отряда. С първия изстрел убих генерала им. Не съм се целил точно в нето, просто гюлето го фрасна директно в главата. Останалите се разбягаха. Така и не разбрах защо.

                            Comment


                              #44
                              Има ли някой да играе Атила Тотал Уор ???

                              Българите пак ни прецакаха - в голямата кампания са пуснали някакви кутригури с дръпнати очи, в кампанията за последния римлянин Балканите и Източна Европа отсъстват, същото е и при времето на Карл Велики - там има някакви авари, които по това време са бледа сянка от миналото , а на източната им граница, точно където трябва да са българите на кан Крум има Мъгла . Има повече от 1000 мода, но отново кампания за Велика България няма.

                              Comment


                                #45
                                По-добре дръпнати кутригури, отколкото мазни погърчени цигани като в МТВ

                                Click image for larger version

Name:	1.jpg
Views:	1
Size:	175.3 КБ
ID:	554037

                                Comment

                                Working...
                                X