Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Среща между Рибентроп и Молотов през 1943 година.

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Среща между Рибентроп и Молотов през 1943 година.

    Здравейте.Не ми беше известно до сега , че след края на битката при Сталинград и руската офанзива зимата-пролетта на 1943 г. и последвалото стабилизиране на фронта от страна на германците с повторното превземане на Харков , са се засилили дипломатическите контакти между двете страни.Срещата била проведена на територия окупирана от германците .Главните причини за неуспеха на тази среща, които се посочват , са две.Първата е настояването от немска страна границата да минава по р.Днепър , и съответно искането от руска страна тя да бъде възстановена в довоенните години.Като втора причина се посочва узнаването от страна Англия и САЩ за тази среща.Довечера ще допълня месеца в който се е провела и мястото.Цялата тази информация я прочетох в книгата на Базил Лидъл Харт - История на Втората Световна война.Като цяло писаното там е доста оскъдно(по тази случка) , и не знам дали отговаря на истината.Ако някой е запознат по детайлно , нека да осветли малко.Благодаря предварително.

    п.п. Срещата се била състояла в Калининград , юни месец.
    Last edited by pepeadi; 04-09-2015, 13:14.

    #2
    «Въпреки това степента, в която германците успяват да се държат при такова наблагоприятно за тях съотношение на силите потвърждава, че руските войски все още не са в състояние да преодолеят техническото превъзходство на германските. Съзнанието за това професионално превъзходство дава отражение върху перспективите и пред двете страни през пролетта на 1943 г. То окуража-ва Хитлер и дори военните му съветници да се надяват, че ако бъдат избегнати грешките от миналото, везните могат да се наклонят в полза на Германия. То донякъде намалява увереността на руските ръководители, придобита от успехите през зимата, тъй като те не могат да забравят, че надеждите им за успех предишната зима са се изпарили през последвалото лято. Сега, когато им пред-стои ново лято, те не са сигурни, че нещата могат да се променят.

    Може би тази несигурност е причина за многозначителната дипломатическа пауза преди възобновяването на битката. През юни Молотов се среща с Рибентроп в Калининград, който тогава е в германския тил, за да обсъдят възможностите за прекратяване на войната. Според германски офицери, присъствали на срещата като технически експерти, Рибентроп предлага като условие за мир бъдещата граница на Русия да минава по Днепър, докато Молотов не се съгласява да обсъжда нищо по-малко от възстановяване на довоенната граница. Преговорите стигат до задънена улица поради трудността да бъдат преодолени толкова големи различия и те са прекъснати след съоб-щението, че са станали известни на западните сили. Въпросът отново е оставен за решаване в битката.»

    Това са редовете които са написани в книгата.

    Comment


      #3



      Ето ти малко информация от мен но е на руски и сам ще си я преведеш, че нямам време.

      Comment


        #4
        Какво ли би се случило, ако срещата беше успешна?
        This is my signature. There are many like it but this one is mine.

        Comment


          #5
          Нищо. Сталин е бил непреклонен след битката при Сталинград и след пролетта на 1943г. е искал да глътне почти цяла Европа. От друга страна Хитлер е искал да уреди мир със Западните съюзници като САЩ мисля че са били склонни, но Чърчил не. За Чърчил Германия е била по-големия противник от СССР, макар че сам той пише поне в довоенните години, че за него няма разлика между диктатурите в Германия и СССР. После обаче, когато Сталин му става съюзник "изведнъж" той вече е добрия Чичо Джо, а не кръволока Сталин и само Хитлер е звярът...
          Практически не е било възможно според мен никакво примирие, сепаративен мир и каквото се сетите там още между Германия и СССР от 1943г. нататък. Било е възможно единствено през есента на 1941г., когато и самия Сталин е бил склонен на това, поради незавидното положение в онзи момент и надвисналата опасност от завземане на Москва. Но планът на Хитлер е бил да довърши руснаците бързо за няколко месеца и въобще не е бил съгласен на нищо друго, освен на безусловна капитулация на СССР до края на 1941г.
          Както казах вече, болшевизацията на половин Европа след ВСВ е можела да бъде предотвратена единствено при по-разумно поведение от страна на пияндето Чърчил. Помните и неговите антибългарски изказвания и как е злорадствал, че сме попаднали в съветската зона на влияние, и че за нашия "див и варварски народ" това било дори малко наказание...явно още го е болял задника от битките при Дойран по време на ПСВ (той даже и това пише, че ни "познава" какви варвари сме от тогава, и че заслуваме голямо наказание).

          Comment


            #6
            На конференцията в Казабланка Рузвелт прокарва (в известен смисъл, "налага" върху останалите двама основни участници) формулировката за "безусловна капитулация". След като тя е приета и от тримата, никакви сепаративни преговори нямат особен смисъл и шанс за реализация. Т.е. мисля че можем с известна сигурност да отбележим, че отвъд тази дата (конференцията приключва в края на януари 1943 г.) Германия (а и останалите участници в "Оста") няма шанс за някакви мирни преговори. Т.е. Рузвелт (САЩ) е в основата на концепцията, разбира се, не става въпрос за някакви емоции срещу конкретна държава, а за реалистична политическа сметка (според мен, тази доктрина удължава войната и увеличава жертвите и разрушенията, но това е страничен ефект).
            Т.е. тази среща, ако се е състояла няколко месеца по-късно е била безперспективна.

            Comment


              #7
              General Lukov написа
              От друга страна Хитлер е искал да уреди мир със Западните съюзници като САЩ мисля че са били склонни, но Чърчил не.
              Да добавя към писаното от Голъм: САЩ няма как да са склонни на мир с Хитлер, войната с Германия (и покрай нея с Япония) е следствие от низ от събития, желана по ред политически причини и няма как Рузвелт да вижда мир с Хитлер по какъвто и да е начин, освен след падането на Третия райх. САЩ не са изтощени от войната, за разлика от СССР и Великобритания, тепърва достигат върха на мощта си към края на войната. Как при това би виждал мир с Германия, която няма с какво да го засегне, особено след 1943та, не виждам.

              General Lukov написа
              Практически не е било възможно според мен никакво примирие, сепаративен мир и каквото се сетите там още между Германия и СССР от 1943г. нататък. Било е възможно единствено през есента на 1941 г., когато и самия Сталин е бил склонен на това, поради незавидното положение в онзи момент и надвисналата опасност от завземане на Москва. Но планът на Хитлер е бил да довърши руснаците бързо за няколко месеца и въобще не е бил съгласен на нищо друго, освен на безусловна капитулация на СССР до края на 1941 г.
              Изцяло съгласен.
              Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
              Проект 22.06.1941 г.
              "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

              Comment


                #8
                Аз и това пиша, че след началото на 1943 година и загубата при Сталинград, практически са се изчерпали възможностите за дипломатически маневри на Хитлер и германския преговорен екип (доколкото е имало такъв). Всичко е въпрос на геополитическа игра и правилно използване на козовете, които притежаваш. През 1943г. Хитлер вече няма никакви козове, с които може да цака, защото Германия започва да отстъпва практически на всички фронтове, освен източния такъв, корпусът на фелдмаршал Ромел се изтегля и от Тунис (с което се затваря и африканския фронт и съюзниците дебаркират в Сицилия). Временната стабилизация на позициите и неколкократното превземане и отстъпване на Харков е нямало как да промени цялостния ход на войната. Но за да отговорим конкретно на въпроса по темата, наистина такава среща е била безсмислена през лятото на 1943г., да не говорим за по-късен етап след Курск и т.н. Шансът е бил през есента на 1941 година (най-добри изгледи) или до края на 1942 (вече при по-лоши за Германия условия) - говорим конкретно за примирие/мир със СССР и изкарването им от войната.
                Иначе Хитлер като цяло е имал добро мнение за Англия и народа й, той в книгата си "Майн Кампф" описва англичани и германци като сродни народи с общ корен, и че Лебенсраумът трябва да бъде на изток за сметка на славянските народи - поляци, чехи, словаци, руснаци и т.н., които могат да бъдат единствено слуги на германците при новия световен ред, който той си представя. Да не забравяме и жестът, който прави Хитлер при Дюнкерк, когато умишлено оставя британските сили да се евакуират, вместо да ги плени и да прати войниците на тежък труд по лагерите...
                А относно безусловната капитулация на Германия, продължавам да твърдя, че Чърчил е бил най-настоятелен от всички и е основен виновник за харизването на половин Европа на болшевиките след края на ВСВ.

                Comment


                  #9
                  gollum написа Виж мнение
                  според мен, тази доктрина удължава войната и увеличава жертвите и разрушенията,
                  Това е популярно схващане, което, обаче, е от доста съмнително естество. И го казвам не от симпатии към Рузвелт, напротив, имам доста резервирано отношение към цялостната му дейност като президент. Но защото първо то е изцяло от областта на алтернативната история, където нещата са недоказуеми и като е така подобни твърдения са си чисто и просто спекулации. И второ, защото ако оставим спекулациите и се обърнем към фактите, те по-скоро ни указват, че решението войната да се води безкомпромисно до самият край в своята основа принадлежи преди всичко на Хитлер, а не на някой друг. Той многократно е заявявал, започвайки от 20-те години, та до последните си дни, че изборът на Германия е само между световното господство и националното унищожение. И всичките му действия, буквално до последните му часове, подкрепят тия му заявления. През ноември 1942 г., на поредното честване на годишнината от Бирения пуч съвсем ясно казва, че "от наша страна няма да има никакви мирни предложения". И се придържа до последно към това си решение; и дори пред лицето на смъртта, в последните си думи, в своето завещание, яростно се нахвърля срещу онези, които, според него, са извършили предателство към нацията, опитвайки се да преговарят с врага на прага на неизбежната катастрофа. И не е случайно, че всички негови съратници, даже много години след войната, намират за недостоверни и невероятни всякакви "данни" за "мирни предложения", които да са правени по поръка на Хитлер към когото и да било.

                  Това негово "неотменимо", както е обичал да се изразява, решение до голяма степен спестява на коалицията на праведните сили вредните вътрешни разногласия. Те, обаче, не са могли твърдо да знаят или да бъдат уверени в него, нито да разчитат безрезервно, че Хитлер няма да премисли. На любителите на алтернативките, които обичат да говорят за "безусловната капитулация", бих предложил да помислят, дали войната щеше да свърши по-бързо и с по-малко жертви, ако Хитлер - което може да се очаква от човек в неговото положение - през 1943 г. би започнал сложна игра на сепаратни преговори и би внесъл дълбоки и необратими разногласия сред съюзените сили. Именно затова тези сили са потърсили просто, ясно и неподлежащо на тълкуване противодействие на такава опасност. Особено след като през 1942 г. става ясно, че официалните мнения и във Великобритания, и в САЩ са разделени между "твърдата" и "меката" формулировка на примирието. Пък и няма съвсем никакви доказателства за опасенията на Чърчил, че Хитлер ще използва непримиримостта на Съюзниците, за да мобилизира съпротивата на Германия. На този етап въобще няма сила, която да склони Хитлер към мир, та професионалното офицерство - или каквото е останало от него - през 1944 г. се принуждава към стъпка, която те самите разглеждат като позорно предателство на собствените си принципи. Но това не само не вразумява Хитлер - напротив, чудодейното му спасение затвърждава вярата му в правилността на неговия курс.

                  Така че, Хитлер е последният, когото бих заподозрял в опити за сключване на примирие. Но я да видим сега другата страна. Точно през 1943 г. рязко се усилват страховете на Сталин - а той е параноик по начало - че дългосрочната англо-американска стратегия се основава на идеята войната между Германия и СССР да се води до пълно изтощение на двете страни. В своето раздразнение, че "истинския" Втори фронт и през тази година се отлага, той неведнъж се връща към това си подозрение. Затова съм по-склонен да разгледам податките, че именно СССР се опитва да търси мирни преговори с Германия (и то неведнъж от началото на войната), отколкото обратното. Имаше някаква мътна история с Деканозов и Стокхолм, където именно през тази година като че ли е направен опит да се потърси контакт с Хитлер в този смисъл. А пък София, която е единствения Хитлеров съюзник, поддържащ нормални дипломатически отношения със СССР, май също нещо беше замесена. Може би пък наистина Сталин е обмислял възможността по някакъв начин да възкреси старата си стратегия - да остави "западните империалисти" да се избият взаимно, като излезе при някакви приемливи условия от войната. Така ли е наистина може евентуално да кажат съветските архиви - ако случайно са оцелели. Или може би дори българските - пак при това условие.
                  Last edited by Обикновен лаик; 08-09-2015, 20:21.
                  Човешката глупост е безпределна, защото разумът му е неограничен!

                  Comment


                    #10
                    Не вярвам Хитлер да е бил чак толкова заслепен, че да не вижда реалностите, въпреки хипер амбициите, които е имал първоначално за световно господство само и единствено на Германия. Злощaстният полет на Рудолф Хес до Британия през май 1941г. няма как да е станал без знанието на Хитлер, каквито и фантастични истории да се разправят как ентусиаста преминал незабелязано всички препятствия и успял да излети без никой да го усети...
                    И понеже мисията там се проваля, изведнъж Хитлер го изкарва психично болен човек (един от най-близките си приятели, с който е бил заедно в затвора в Ландсберг), защото няма как да признае своя провал и да се опозори пред германския народ, че е започнал тайни преговори за мир зад гърба на хората. Както споменах вече и жеста при Дюнкерк отново показва положителното мнение на Хитлер към Англия (не към Чърчил разбира се). И в своята книга
                    "Майн Кампф" той описва Франция на запад и Русия на изток като най-големите противници на Германия, които трябва да бъдат подчинени, докато за англичаните пише, че с германците имат общ корен и ги слага на едно ниво в расово отношение.
                    И за да обобщя за мен теорията е, че първоначално Хитлер иска да избегне всякаква война с Англия, въпреки че от нейна страна му е обявена на 3 септември 1939г., той се прави на сляп както се казва и се концентрира изключително върху погрома над Франция. За мен също така Хитлер никога реално не е имал намерение за сухопътно завладяване на Острова. След това след нападението срещу СССР в периода от юни 1941 до края на 1942 Сталин е бил склонен на примирие (най-малкото с Германия) и е правил много дипломатически маневри за това (тук и България е замесена като единствения съюзник на Германия с дипломатически отношения със СССР плюс силна съветска агентура в София).
                    След началото на 1943г. пък стремглаво започналото негативно развитие на обстоятелствата за Германия, принуждава Хитлер да омекне, но виждайки вече непреклонното желание на Сталин да достигне Берлин, той непряко започва дипломатически ходове за договорки със Западните съюзници, защото знае какво ще последва при едно бързо навлизане на руснаците от изток и издевателствата над цивилно население, които ще се случат (както и става).
                    Проблемът е бил обаче, че съюзниците вече са се договорили за безусловната капитулация на Германия, като оставят въпроса за разделението на Европа да се реши на по-късен етап.

                    Comment


                      #11
                      General Lukov написа Виж мнение
                      той непряко започва дипломатически ходове за договорки със Западните съюзници, защото знае какво ще последва при едно бързо навлизане на руснаците от изток и издевателствата над цивилно население, които ще се случат
                      Факти? Къде, кога, кои са участниците, как именно се развиват преговорите, кое доказва, че се провеждат със знанието и по поръчение на Хитлер? Такива неща. Само не започвай със "17 мига от пролетта", понеже историята там изцяло е плод на авторското въображение.
                      Човешката глупост е безпределна, защото разумът му е неограничен!

                      Comment


                        #12
                        General Lukov написа
                        Както споменах вече и жеста при Дюнкерк отново показва положителното мнение на Хитлер към Англия (не към Чърчил разбира се).
                        Срещал съм и мнения че не е "жест" ами вече немците са имали нужда от оперативна пауза, че малко да си посъберат разтеглените колони. Да не забравяме и французите които доста самоотвержено прикриват евакуацията.
                        This is my signature. There are many like it but this one is mine.

                        Comment


                          #13
                          Обикновен лаик, не знаех, че подобно мнение е "популярно". А за разбирането си за алтернативна история (и защо не съм съгласен с популярното мнение за липса на условно наклонение в историята) съм писал тук, та не мисля да пиша отново (ако имаме разногласие, може би е добре някъде другаде да го обсъдим).
                          Съгласен съм с теб за следните неща: първо, за оценката на президентските мандати на Рузвелт, но това не е по темата; второ, Хитлер едва ли би приел някакъв компромис (преговори) и неговата отговорност за това, че войната е тотална е без съмнение. Съгласен съм и за причината да се предложи и сравнително лесно приеме изискването за безусловна капитулация (избягване на възможността за отделни преговори) - то е изгодно и за Сталин в онзи момент (страховете му, че е възможно Съюзниците да се договорят с Германия зад гърба му), и на Рузвелт (възможността войната в Европа да приключи преди САЩ да са се намесили решително и доста преди тази срещу Япония) и прочее. Т.е. това изискване запазва единственото им. От друга страна, това единство би могло да се "опази" и по друг начин: например, чрез приемане на обща позиция, която не изисква подобно "абсолютно" решение.
                          Когато написах, че това е мнението ми (това решение удължава войната), то, да си призная, визирах в по-голяма степен войната в Тихия океан (вярно, че темата е за Германия/СССР, затова и е изглеждало, че имам предвид Европа - трябваше да го уточня). Това решение, според мен, удължава войната там поне с 3 месеца, може би и малко повече. И количеството жертви също.
                          Що се отнася до войната в Европа, въпреки това решение става възможно спрямо Италия да се приложи друг подход. Струва ми се, че това е било вероятно решение и в случая с Германия, но за целта задължително изискване е било свалянето на Хитлер преди това.
                          Прав си, че всичко това са вероятностни събития, т.е. не можем да бъдем сигурни, че липсата на това решение би означавало непременно по-кратка война - само е възможно да се случи така. Ако го нямаше, то инициативите за преговори (най-често през Швейцария) на различни групи от Германия вероятно биха били по-активни, а е възможно и да биха довели до още повече опити (и, евентуално, някой от тях успешен) за сваляне на Хитлер. Но си прав, че тук основен проблем е неговата личност, т.е. той първо трябва да бъде отстранен, за да се получи възможност войната да се приключи без пълно поражение на Германия.
                          В случая с Тихоокеанската война нещата са малко по-различни. Нямаме такава конкретна личност, която да "блокира" подобна възможност, но изискването за безусловна капитулация пречи на инициативите за преговори. Дали би било възможно без него инициативите за преговори през СССР да доведат до успех? Трудно е да се каже, но е възможно (не мога да преценя вероятността). При всички случаи, без това решение партията на мира там би била много по-силна в споровете си с "ястребите". Разбира се, опираме до това дали САЩ (в случая, Труман) биха приели подобно нещо и до въпроса каква е вероятността да се откажат от използване на атомно оръжие (според мен, около нулата) преди това. Обаче това е разговор за отделна тема (каквато си имаме).
                          Та, за мен това решение е един от факторите, които вероятно са увеличили продължителността на войната с 3 до 6 месеца (грубо казано). Т.е. без него вероятността войната да приключи по-рано би била по-голяма (според мен).

                          Що се отнася до темата и повдигнатия от теб въпрос за преговори по оста Сталин/Хитлер, доколкото на мен ми е известно, единствения реален прозорец за нещо такова по съветска инициатива е лятото на 41-ва, като нещата минават през България. Но Хитлер няма никакво желание да се опитва да реши въпроса дипломатически. Показателно за отношението му към нещата - тук съм напълно съгласен с теб - неговото изглежда е всичко или нищо, т.е. или Германия става пълен европейски хегемон (със световното господство мисля, че се пресилва) или заслужава да бъде разрушена и унищожена, защото го е "предала".
                          Не съм попадал на информация по-късно Сталин да пробва със собствени инициативи за преговори. За Хитлер е ясно - за него този инструмент последно се използва лятото на 1940 г. и то "използва" е силно казано, би склонил да прибегне до него по отношение на Великобритания, ако инициативата е тяхна.
                          Между другото, с оглед на общо взето пропагандния въпрос, който изникна в тази тема (кой е виновен за болшевизацията "на половин Европа" след войната), то аз бих посочил на първо място отново Хитлер акто човек, който с действията си създава условията това да се случи (разрушава предвоенния баланс, при който едва ли СССР би могъл да постигне и една десета от това, без в крайна сметка да успее да създаде или опази друг баланс). След това, разбира се, човекът, който въвежда всички тези "народни демокрации", т.е. Сталин. Каква роля реално има Чърчил в това не ми е ясно.

                          ---
                          Срещал съм и мнения че не е "жест" ами вече немците са имали нужда от оперативна пауза, че малко да си посъберат разтеглените колони.
                          Амазоне, аз със сигурност съм изказвал това мнение във форума. Мисля че не съм сам в това схващане. Според мен, цялата тази работа с "жеста на Хитлер" е мит, който няма никаква реална основа под себе си.

                          Comment


                            #14
                            gollum написа Виж мнение
                            Когато написах, че това е мнението ми (това решение удължава войната), то, да си призная, визирах в по-голяма степен войната в Тихия океан
                            Хм, май станах жертва на "военен европоцентризъм", макар че всъщност не знам дали наистина съществува такова понятие. Войната, разбира се, не приключва с капитулацията на Германия, тя продължава още месеци наред и накрая даже се превръща в ядрена - обаче това някак си ми се изплъзна. Докато ти наистина споменаваш тъкмо войната, а не войната в Европа.

                            Дали твърдото придържане към принципа за безусловна капитулация е било не дотам адекватно по отношение на Япония е може би по-дискусионен въпрос. Но не мислиш ли, че може да го разглеждаме като такъв едва след (или от) май 1945 г. нататък? При съшита с такива разноцветни конци коалиция решенията от такова фундаментално естество трябва да са максимално ясни и изчистени, т.е. да не съдържат никакви изключения, понеже веднага ще престанат да работят. Каквото и да мисля за Рузвелт, смятам, че точно това му решение към момента, когато е взето, е било правилно - защото е гарантирало единството на коалицията по отношение на крайната цел. Към този момент изключение по отношение на Япония е било невъзможно. Дали е могло да се преразгледа по-късно - на теория може би да, но как би могло това да стане на практика? По инициатива на кой от съюзниците, по какъв механизъм, по кое време? Аз поне не виждам как. Именно затова продължавам да мисля, че критиките по отношение на "безусловната капитулация", каквито и аргументи от морално и военно естество да изтъкват, са спекулативни и не отчитат реалностите.

                            gollum написа Виж мнение
                            изискването за безусловна капитулация пречи на инициативите за преговори. Дали би било възможно без него инициативите за преговори през СССР да доведат до успех?
                            Смятам, че тук отговорът е "твърдо нье" На СССР са обещани съвсем не лоши придобивки при условие, че се включи във войната срещу Япония. Сталин не би могъл да направи това преди август 1945 г. Не мисля, че той би ги зачеркнал като съдейства за едно прибързано, от негова гледна точка, примирие.

                            Дали биха го постигнали по друг канал, през швейцарското посолство, например (което ползват, за да изразят протест срещу "новата сухопътна мина" използвана в Хирошима) е наистина трудно да се каже. Но чрез СССР - не.

                            gollum написа Виж мнение
                            каква е вероятността да се откажат от използване на атомно оръжие (според мен, около нулата)
                            Не си спомням конкретното обсъждане по въпроса (но ако съм участвал, не се съмнявам каква е била позицията ми), но не мисля като теб за "нулата". Разбирам основанията ти - вече са похарчени страшно много пари (включително за изследване на задънени и тупикови направления в процеса на работа, понеже се налага 10 или 15 години "нормален" прогрес да се свият в четири), а и чисто психологически "Юпитеровият комплекс" не е за подценяване - но все пак не съм съгласен с намека, че САЩ едва ли не нарочно задържат развръзката на войната в Тихия океан, за да успеят да употребят бомбата си в реални условия. Аз съм по склонен да мисля,
                            че САЩ повече се възползват от обстоятелствата, отколкото специално да ги създават или "управляват". Понеже в такова допускане следите от копитата на "теориите на заговора" са твърде отчетливи за да ми се нрави.
                            Last edited by Обикновен лаик; 10-09-2015, 18:26.
                            Човешката глупост е безпределна, защото разумът му е неограничен!

                            Comment


                              #15
                              За Япония - да, най-вероятно преговорите през СССР така или иначе биха били неуспешни. И то не само заради "обещаното" за включване във войната. По-скоро на този етап Сталин (вече с освободени ръце) се опасява войната с Япония да не приключи, преди той да е успял да се включи и да вземе каквото може като влияние (най-малкото Корея, вероятно и съответното влияние в Япония). Мисля, че с или без изискването за безусловна капитулация, най-вероятно резултатът от тези преговори би бил същият (съветската страна просто "забавя" нещата).
                              Цялата работа я разглеждам от японска перспектива, но пък това е бая офтопик в тази тема. Накратко, без това изискване е възможно с преговори да се постигне частична капитулация (не безусловна) вероятно още в края на пролетта/началото на лятото. Естествено, ако предположим, че има воля за това от щатска страна. Вероятно преговорите биха били инициирани през Швейцария, както посочваш. Въпросът е дали би имало подобна воля от щатска страна? Аз имам известни съмнения, че инерцията и общата степен на "нагряване" на пропагандата би го позволило. Но по принцип е било възможно. Естествено, има неясноти и от японска страна (там всичко изглежда малко по-сложно - поне като причини "ястребите" да държат на продължаването на войната, но ако вместо перспективата да е пълна капитулация има възможност за преговори, нещата биха могли бързо да се променят).
                              За конспиративната част съм съгласен с теб - не вярвам в "изкуственото удължаване" на войната с Япония. Няма логика зад това, още повече, че авторът на концепцията за безусловна капитулация вече не е жив и нямаме основания да смятаме, че наследникът му мисли по същия начин. Използването на атомното оръжие е отделен въпрос. Моето мнение е, че щом е станело оперативно е щяло да бъде използвано, стига войната да не е свършила все още. Сам описваш защо - на практика, да не се ползва си е почит равносилно на политическо самоубийство, а няма и какво толкова да "сдържа" използването на този етап. Ако допуснем, че би било готово 9 месеца по-рано, нищо чудно да го бяха използвали срещу Германия. Така че и аз мисля, че се възползват от обстоятелствата, просто следват инерцията. Да не забравяме, че ги няма и днешните сдържащи фактори пред решението - то е естествено, така да се каже.

                              Comment

                              Working...
                              X