Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Чешко-германски конфликти между двете световни войни

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Чешко-германски конфликти между двете световни войни

    Когато става въпрос за чешко-германските конфликти между двете световни войни, световната историография неоправдано е фокусирана върху конференцията в Мюнхен от септември 1938 г. между лидерите на Великобритания, Франция, Германия и Италия, като пренебрегва цялостната хронология на всички факти и събития по тази тема. В настоящата тема се опитвам да обърна повече внимание върху тях.
    Приятно четене.

    В края на Първата световна война Австро-Унгарската империя изпада в невъзможност да съхрани многонационалния си интегритет. Когато на 27 октомври 1918г. външният министър Дюла Андраши младши след съгласуване с императора прекратява съюзническия договор с Германия, чешкото население тълкува това като акт на капитулация. На следващия ден в Прага избухват протести, от фасадите на сградите са премахнати австро-унгарските гербове и знаци, а служителите в пражкото наместничество и полицейските управления преминават на страната на демонстрантите. По заповед на командира на градския гарнизон Павел Кестришанек армията остава пасивна. По този начин Чехословашката декларация за независимост, написана по-рано във Вашингтон от чешката политическа емиграция, на практика се привежда в изпълнение.
    От своя страна обаче, германското население отхвърля създаването на новата държава и още на следващия ден в пограничните области организира собствени автономии под името Немска Чехия в Северна и Западна Бохемия с център Либерец (Райхенберг), а на 30 октомври в Северна Моравия и Силезия създава провинция Судети с център Опава (Тропау). На 3 ноември в Прага пристига делегация на провинциалните германски ръководства, които не крият желанието си за присъединяване към Германия. Преговорите не постигат успех и на 29-ти същия месец министър-председателят Крамарж изпраща новосформираната чешка армия в пограничието. Поради тежкото си военно положение Берлин не може да се намеси и до 20 януари 1919г. германската съпротива е потушена.
    По същото време на 18 януари в Париж е открита мирната конференция,на която Чехия е представена като самостоятелна държава с делегация водена от Крамарж и външния министър Едвард Бенеш, които представят седем меморандума, свързани с чехословашките граници. Антантата ги удовлетворява, с което чехословашко-германската граница остава идентична с тази между Австро-Унгария и Германия, потвърдена по-късно от Версайския договор. Така на политическата карта възниква Чехословакия като независима многонационална държава с обща площ 140 368 кв.км. Населението включва 8 760 000 чехи и словаци, 312 000 000 германци, 745 000 унгарци, а украинците и поляците са почти 500 000. Според приетата на 20 февруари 1920г. конституция държавата е национална, единна, неделима и демократична. Националната политика е ръководена от теорията на чехословакизма, която обявява чехите и словаците за една нация. Тази теория обаче не е споделяна от населението и фактическото разделение между двата народа се запазва. Официален език е чехословашкият. Такъв език в действителност не съществува във филологически смисъл. Той е юридически конструкт, според който чешкият и словашкият езици са признати за първи на територията на цялата държава. Решението е възможно заради взаимната им разбираемост. Представителите на малцинствата, към които спадат и германците, имат право да използват своя език в административната комуникация там, където според последното преброяване съставляват поне 20 процента от населението. В такъв случай администрацията е задължена да им отговори на същия език. Макар тя да е изцяло доминирана от чехите, другите националности разполагат със собствени училища (германците и с университети в Прага и Бърно), собствени културни институции, собствени политически партии, като държавата държи единствено на формалната им лоялност.
    Ситуацията в цяла Европа рязко започва да се променя след 30 януари 1933 година, когато за канцлер на Германия е назначен водачът на националсоциалистите Адолф Хитлер. За кратко време той успява да установи диктатура на своята идеология, включваща стремеж към обединение на всички германци в една държава. Това неизбежно оказва влияние върху вътрешнополитическата обстановка в Чехословакия, окуражавайки тамошната Германска национал-националистическа работническа партия, възникнала почти едновременно със своята хитлерова посестрима още в началото на 20-те години. Паралелно с нея действа и Германската национална партия, изповядваща същата идеология. Политика и на двете е категорично античешка, като в същото време не пестят яростни нападки срещу останалите германски партии, обвинявайки ги в предателство срещу „националната идея” заради сътрудничество с властите в една или друга форма. След успеха на националсоциализма в Германия полемиката им се изостря, техни членове организират погроми срещу граждани от еврейски произход, осъществяват шпионаж. Правителството реагира с поредица съдебни процеси, разпускане на двете партии на 11 ноември 1933г. и забрана на изображенията съдържащи свастика. За да функционират по-добре, германски нацисти в Чехословакия се обединяват в нова политическа организация, наречена Судетонемски отечествен фронт (СНОФ). Нейн председател става Конрад Хенлайн, бивш учител по физкултура. За да не бъде санкционирана, първоначално СНОФ е обявена за „движение” вместо партия, но тъй като според избирателния закон могат да се кандидатират само партии, на 30 април 1935г. тя отново променя своя формат и се преименува на Судетско-немска партия (СнП). В Карпатия се създава нейн филиал, Карпато-немската партия (КнП). Резултатите от изборите носят 15,2% от гласовете и 44 депутатски мандата за СнП, което е значителен успех в сравнение с предходните представяния. През есента на същата година президентът Т. Г. Масарик, който вече е тежко болен, решава да се откаже от заеманите функции и с негова подкрепа за нов президент е назначен Едвард Бенеш.
    Междувременно, на международната сцена бездействието на Англия, Франция и успешната пропаганда на изолационистите в САЩ окуражават германския ревизионизъм. След Ремилитаризацията на Рейнската област и аншулса в Австрия, нацисткият режим фокусира курса на своята външна политика върху Чехословакия с помощта на СнП, вече изпълняваща указанията на Берлин като филиал. На 24 април същата година тя провежда конгрес в Карлови Вари на който Хенлайн формулира исканията към правителството. Те включват пълна автономия на немските езикови територии и правото „да отстояват своя светоглед” което ще рече установяване на нацистки режим върху част от територията на Чехословакия. На 7 юни исканията официално са представени в Прага като база за преговори. В същото време позициите на министър-председателя Милан Ходжа са допълнително разклатени от излизането на германските социалдемократи и земеделци от управляващата коалиция. Външнополитическата обстановка също е неблагоприятна. Великобритания и Франция продължават да са под влиянието на идеята за зачитане на германските интереси дори ако те са в ущърб на други държави, защото това било най-сигурен начин за предотвратяване на нова война. Тяхното отношение към чешко-германския конфликт е изцяло на тази основа и до голяма степен отразява позициите на общественото настроение на гражданите им. Изминали са по-малко от 20 години след края на Първата световна война и те не виждат смисъл от това пак да се месят в „чужди конфликти”.


    Чарлс Линдберг, един от "полезните идиоти" които превърнаха германофилската пропаганда в легитимна част от публичните дебати на Запад, задържала се там чак до атаката над Пърл Харбър през декември 1941 г.

    С цел да урегулира конфликта без да дразни британските изолационисти и германофили, британският премиер Невил Чембърлейн изпраща лорд Уолтър Ръсинман в качеството му на посредник, който обаче „посредничи” изцяло от гледна точка на германските претенции. Междувременно, в редица селища с германско население започват античешки демонстрации които продължават през цялото лято. Изправено пред безизходица след дълги преговори, на 5 септември чехословашкото правителство приема исканията на СнП от 24 април. Окуражени от този успех, нацистите започват увъртане в търсене на повод за отказ от споразумение и о отмятане от първоначалните си претенции. Като такъв е използвано разгонването на германска демонстрация от полицията в Остава на 7 септември, обявено от нацистката пропаганда като „терор спрямо германското население”. СнП официално се дръпва от масата за преговори с правителството.
    Скоро след това, на 12 септември в Нюрнберг е открит конгрес на националсоциалистическата партия. Хитлер държи реч на която изтъква „лицемерието” на демократичния модел като дава за пример Чехословакия. „Като добри демократи те започнаха да потискат населението, подлагайки го на бавен процес на унищожение”. По-нататък продължава с драматични примери за забрани на германските песни, на германското облекло, на германския поздрав, и завършва с поредната заплаха че Вермахта ще употреби сила „в защита на своя народ”.
    Това не е първата заплаха от такъв характер, обаче този път цялостната обстановка е неблагоприятна за Прага както никога преди, поради което думите на Хитлер окончателно убеждават судетонемските нацисти че е дошло време за въстание. Само ден след конгреса в Мюнхен, на 13 септември избухва генерална стачка в цялата судетска област, която прераства в погром върху предприятия притежавани от евреи, атаки срещу полицейски управления, казарми, пощи, окръжни администрации, митници, прекъснати са телефонни кабели и на много места контролът върху границата рухва. Изцяло в ръцете на нацистите попада Карлови Вари по чиито улици кипи еуфория също както във Виена непосредствено след аншулса. В Хеб полицията открива огън по тълпите, предизвиквайки масова паника. Всички магазини, фабрики и училища незабавно биват затворени. На следващия ден престрелките продължават, за подкрепление на полицията пристигат войски с бронирани автомобили. В града е изпратен британски медиатор, който обаче единствено констатира смъртните случаи. В много други погранични селища над административните сгради също са издигнати знамена със свастики. Германската пропаганда признава че има пресичане на границата в двете посоки, подчертавайки че това се прави без да се стига до сблъсъци с граничарите.
    В отговор Прага обявява извънредно положение. Полицията получава право да претърсва домове без заповед, преглежда частна кореспонденция, забранява събрания, закрива печатници и др. Важна роля изиграва армията, която разполага с готов план за реакция в случай на събития от такъв характер и още на следващия към целия фронт на размирните области се придвижват моторизирани войски. От своя страна, судетските германци разчитат на Вермахта да прекоси границата с цялата си военна мощ за да им окаже подкрепа, но режимът в Берлин е убеден че Чехословакия ще бъде оперативно неефективна за справяне с един бунт и по тази причина не се е подготвил за незабавна намеса в случай на нужда. Осъзнали, че танковете на Хитлер няма да дойдат навреме за да поемат битката, голяма част от бунтовниците са обезкуражени и изоставят окупираните от тях места търсейки убежище в Германия. Само ден след нацистките тържества в Карлови Вари без никакви сражения там се разполага армията, която превръща града в сборен пункт за разгръщане по цялото пограничие. До 17 септември въстанието е напълно потушено. СнП отново е забранена и Хенлайн, срещу когото е издадена заповед за арест, бяга в Германия. Там той участва в сформирането на Судетонемски доброволчески корпус с цел погранични атаки от германска територия.


    Чехословашки военен патрул след потушаването на судетогерманските размирици.

    Макар опитите за заграбване на властта в Судетите да търпят провал, в същото време Германия продължава подкопаването на Чехословакия на геополитическо ниво. Стратегията на Хитлер комбинира пропаганда и дипломация. От една страна пропагандата представя Велокобритания и Франция като ревностни съюзници на Чехословакия, каквито формално би следвало да са по силата на сключените между тях международни договори. Нацисткият печат яростно обвинява посредничеството на лорд Ръсинман в антигерманско пристрастие, а реториката че западните страни искат връщането на Германия в „унизителното положение” от Ваймарската република не спира от самото зараждане на националсоциалистическата идеология. С изострянето на конфликта за Судетите всички германофилски дейци във Великобритания и Франция започват сплашване на населението със слухове за мобилизация на синовете им в една „чужда война за чужди интереси”, организират псевдопацифистки кампании и намират широка поддръжка сред населението. В същото време обаче, Германия разчита именно на Великобритания и Франция с тяхното „съюзническо” влияние над Прага, а те от своя страна не виждат проблем в отнемането на чехословашка територия „по мирен път”. На 15 септември Чембърлейн посещава Хитлер в лятната му резиденция Берхтесгаден в баварските Алпи, изразява предварителното си съгласие с неговите претенции и обещава да въздейства върху Чехословакия за тяхното удовлетворяване. Ден по-късно лорд Рънсиман приключва мисията си и се връща в Лондон. В меморандума, който връчва на правителството, той обявява за невъзможно по-нататъшното съжителство на чехи и немци в една държава и препоръчва граничните територии да бъдат отстъпени на Германия. На 19 септември посредством посланиците си в Прага Великобритания и Франция връчват на президента Бенеш съвместна нота, настояваща Чехословакия да отстъпи на Германия териториите си с повече от 50% германско население в името на запазването на световния мир. Срещу това е направено обещание за ненакърнимост на новите граници. На следващия ден Чехословакия отхвърля нотата и предлага териториалния спор да бъде решен от международен арбитраж. Същата нощ обаче (срещу 21 септември) Бенеш е събуден от ново посещение на двамата посланици, които му предават ултиматум от своите правителства настояващ за незабавен отказ от граничните територии. В противен случай Чехословакия ще понесе отговорността за евентуална война с Германия, в която Великобритания и Франция отказват да участват. На практика с това двете държави открито обявяват, че няма да изпълнят подписани в международен договор съюзнически ангажименти. Правителството на Ходжа е принудено да приеме ултиматума, с което предизвиква буря от негодувание сред чешкото, а частично и сред словашкото население. Веднага след разпространението на новината са организирани демонстрации настояващи за решително отхвърляне на капитулацията и за оставка на правителството. Без да се бави Ходжа я подава и на негово място идва служебно правителство, водено от генерал Ян Сирови.


    Демонстрация в Прага против германската агресия.

    По същото време - на 22 септември, Чембърлейн отново се среща с Хитлер в Бад Годесберг за да го информира, че Прага е готова да приеме исканията му. Германският лидер обаче прави поредната си маневра като на свой ред ги отхвърля, излизайки с нови искания за териториални отстъпки, които вече обхващат предимно населени с чехи земи. Чембърлейн поема ангажимент да информира чехословашкото правителство за тази германска позиция с голяма доза песимизъм, определяйки я като неприемлива. Правителството на Сирови действително я отхвърля и на 23 септември обявява обща мобилизация. Под оръжията са свикани около милион души – чешкото и словашкото население приема мобилизацията положително, дори на места с възторг, поляците и унгарците също се явяват на сборните пунктове но без голямо въодушевление, а от запасняците с германска националност половината се изпокриват.
    Тъй като изострянето на конфликта отново поставя Европа на ръба на война, като пореден опит за предотвратяването й на 29-ти същия месец в Мюнхен е свикана конференция на министър-председателите и министрите на външните работи на Великобритания, Франция, Италия и Германия. В дневният ред изобщо не присъства въпроса дали Чехословакия трябва или не трябва да се откаже от свои територии, а става дума само за границите на отстъпените земи. Но позицията на Германия в преговорите започва да отслабва. По принцип италианският диктатор Бенито Мусолини подкрепя Хитлер, но е безразличен спрямо евентуална подялба на Чехословакия и още по-малко има амбиции да участва в една война за нейната територия. Основна опора за успех в стратегията на Германия не е Италия, а „чехословашките съюзници” които упражняват своето влияние върху Прага в негова полза. На Мюнхенската конференция обаче Чембърлейн е уморен от постоянното маневриране на Хитлер и подразнен от провала на „миротворческите” си мисии и повече не желае да ходатайства за германските претенции пред Чехословакия. След новината че нацисткият лидер пак се е отметнал и се очаква конфликтът да продължи, Франция от своя страна обявява мобилизация. Чехословакия отказва да приеме исканията отправени на 22 септември в Бад Годесберг, а провалът на преговорите ще остави под неин контрол и пограничните територии, където е изградила мощна отбранителна система от бункери, окопи, бодлива тел, оръдия, и други средства за спиране на агресора в случай на война. Германската армия от своя страна, макар модернизирана и боеспособна, няма готов план за настъпление. На това отгоре избухването и потушаването на судетонемското въстание две седмици по-рано причинява тежък удар на нацистките организации в пограничието и след бягството на лидерите им в Германия възможността за нова атака в тила на чехословашките войски на практика е пропиляна. Поради опасността от изолация на масата преговори и неблагоприятното време за германската военщина, Хитлер изостави исканията от Бад Годесберг и се връща към предишните си претенции за анексиране на териториите в Чехословакия с доминиращо германско население. Преценявайки маневрата му като някакъв „жест” за намиране на изход от кризата, Великобритания и Франция се съгласяват. Чехословашаката делегация, която също е поканена на срещата в Мюнхен, но не е допусната до разискванията, накрая само е информирана за „компромиса”.


    "Спасителят на мира" при завръщането си от Мюнхен

    На 30 септември в Прага правителството се занимава с резултатите от Мюнхен като трябва да реши дали ги приема безусловно, или ги отхвърля, което би означавало война. Въз основа на препоръките от „съюзниците”, които се връщат в позициите на своя неутралитет, правителството се съгласява. Резултатът изключително тежък – макар Чехословакия действително да е лишена от територии с доминиращо германско население, там също така живеят и половин милион чехи. Загубени са почти всички военни укрепления, прекъсната е комуникационната система и логистиката (шосета, ЖП линии и телефонни кабели между Прага, Бърно и Братислава). Към вътрешността на страната започва поток от десетки хиляди политически и етнически бежанци. На практика останала без съюзници и лишена от собствените си отбранителни ресурси по старата граница, държавата бързо започва да губи своята независимост. Още на 13-14 октомври при посещение в Берлин на външния министър Франтишек Хвалковски открито му е заявено, че Чехословакия вече се намира в сферата на германските интереси защото извън анексираните територии има още 240 000 лица от немска националност, повечето от които живеещи в големите градове – Прага, Бърно, Ихлава и Оломоуц. Върху чехословашкото ръководство се изсипва водопад от претенции за специален статут на германските училища, германския език, правото свободно да бъде отстояван „германския светоглед” което ще рече свободно да бъде пропагандиран националсоциализмът и др.


    Жители на Судетите при навлизането на германските войски

    Същевременно Берлин насочва вниманието си върху Словакия като втори инструмент за дезинтеграция. Хлинковата Словашка народна партия (ХСНП), водена от Йозеф Тисо използва времето за да прокара исканията си за автономия и на 6 октомври по нейна инициатива в Жилина е свикана среща с останалите словашки партии (без социалдемократите и комунистите). На него е постигнато съгласие за подкрепа на искането за автономия и предаване на властта в ръцете на словашко правителство. Страхувайки се че ако откаже словаците може да потърсят подкрепата на Берлин и продължат по „германски модел” на отделяне, чехословашкият министър-председател се съгласява. За да бъде легализирана автономията на 19 и 22 ноември са приети промени в Конституцията, които превръщат Чехословакия от строго централизирана държава в широка федерация с явни конфедеративни елементи. На 30 ноември Националното събрание избира и нов президент, дотогавашния председател на Върховния административен съд Емил Хаха. В самата Словакия Тисо е назначен за председател на новото правителство, което незабавно поема властта и установява авторитарен, националистически и антисемитски режим. Всички партии са разтурени или „обединени” с ХСНП, от държавна служба са прогонени не само евреите, но и повечето служители от чешки произход. ХСНП от своя страна е разделена на две крила – умереното (консервативно), предвождано от Тисо който не бърза с обявяването на независимост, и радикалното предвождано от командирите на Хлинковата гвардия и вътрешния министър Фердинан Дюрчански. Под влияние на радикалното крило правителството излиза с нови искания – този път за намаляване на словашкия внос в общодържавния бюджет и създаване на словашки военни единици под командването на словашки офицери. В отговор централното правителство заема привидно пораженческа позиция, но не дава ясен отговор, а през нощта срещу 10 март изпраща армията, която нахлува в Братислава за часове. Президентът Хаха уволнява правителството на Тисо и повечето министри са арестувани. Дюрчански бяга във Виена, от където призовава словаците да се вдигнат на въстание. От военна гледна точка превратът в Словакия е успешен, но Прага няма дългосрочна политическа стратегия, не е планирала следващите си ходове, нито знае подходящи личности, които да сменят свалените министри. В крайна сметка на 11 март за министър-председател на автономното правителство е назначен Карол Сидор, който се опитва да състави нов кабинет, поставяйки обаче като условие освобождаването на всички арестувани. Централното правителство се съгласява и с това военната намеса губи смисъл. На следващия ден Германия изпраща емисар с предложение към Сидор той да обяви словашката независимост. Той отказва и тогава германците се обръщат към Йозеф Тисо, усамотил се след освобождението от ареста в своята енория в Бановце. След кратко колебание той се съгласява да замине в Германия за преговори с Хитлер за съдбата на Словакия. Когато се срещат Хитлер му заявява, че смята „да приключи с остатъка от Чехия” и че ако словаците не искат подобна съдба, трябва незабавно да се отделят от нея. Същевременно му обещава, че Германия ще гарантира независимостта на Словакия, но ако тя не бъде обявена, това би било безпредметно. След всичко това Тисо направо се обажда по телефона с искане да бъде свикан словашкият сейм. На 14 март той се събира в Братислава и Тисо представя в резюме резултатите от посещението си в Берлин, като препоръчва депутатите да обявят независимостта на Словакия с оглед на международната ситуация, което те правят след кратко съвещание.
    Веднага след като новината за пътуването на Тисо и декларацията за независимост достига до Прага, правителството на Чехословакия също решава да иска преговори с Хитлер, на които да участва лично президентът Хаха. Германците се съгласяват веднага и на 14 март Хаха заминава за Берлин, но Хитлер не го приема преди да е приключил срещата си с Тисо. Когато се срещат, в присъствието на висши военни и партийни функционери нацисткият лидер ултимативно заявява, че в 6 часа сутринта германската армия ще започне окупация на остатъците от Чехословакия и че ако бъде оказана и най-малка съпротива, Луфтвафе ще бомбардира Прага. Гьоринг добавя как му било „писанало да повтаря, че срещу всеки чешки батальон ще застане германска дивизия”. От Хаха се иска да обяви капитулация и съгласие с окупацията в замяна на не много ясно определена „широка автономия”. Президентът, който по това време е в напреднала възраст и се налага да бъде извикан лекар, се пречупва пред натиска и още същата нощ с телефонно обаждане свиква заседание на правителството в Прага, като се обръща към министъра на отбраната с молба да издаде заповед армията да положи оръжие. Пак в Берлин той подписва и политическа декларация, в която предоставя съдбата на чешкия народ в ръцете на германския „водач”.
    Окупацията започва сутринта на 15 март. Освен във Фридек-Мистек където заповедта за капитулация закъснява, никъде другаде не е оказана съпротива. При „тържественото” си посещение в Прага, Хитлер обявява създаването „Протекторат Бохемия и Моравия, с което чешките земи практически са инкорпорирани в рамките на Райха. След почти 20 години независимост чехите отново са лишени от собствена държава тъй като протекторатът не представлява международноправен субект. От този момент надеждите им се фокусират върху следващото изостряне на отношенията между нацисткия режим и закъснялата солидарност на съюзниците, при което с растяща неизбежност се очертава новата голяма война, а от там и вярата че германската военщина е обречена на гибел.


    Пристигането на Вермата в Прага
    Last edited by ndragostinov; 06-07-2015, 22:04.
    Truth will save the world

    #2
    Нещо по темата от старите български вестници (до 1944 г.)

    Click image for larger version

Name:	â. Áîðáà îò 15.03.1939 ã. 1.JPG
Views:	1
Size:	161.0 КБ
ID:	547947Click image for larger version

Name:	â. Áîðáà îò 16.03.1939 ã. 1.JPG
Views:	1
Size:	319.7 КБ
ID:	547948Click image for larger version

Name:	â. Áîðáà îò 16.03.1939 ã. 2.JPG
Views:	1
Size:	169.5 КБ
ID:	547949Click image for larger version

Name:	â. Áîðáà îò 17.03.1939 ã. 1.JPG
Views:	1
Size:	287.2 КБ
ID:	547950Click image for larger version

Name:	â. Áîðáà îò 17.03.1939 ã. 2.JPG
Views:	1
Size:	137.6 КБ
ID:	547951
    Comment is free, but facts are sacred.

    Comment


      #3
      Благодаря за допълнението, някои от моите източници също са стари публикации, като например тези двете:

      Truth will save the world

      Comment


        #4
        Много интересно, благодаря! Някой неща като "предателството" на словаците, поне на мен не ми бяха известни. А иначе антисемитизма на същите тези словаци е доста известен. По-късно те ще платят(буквално, плащат на глава) на Германия, за да закара евреите им в концлагери. По това време Германия не иска повече евреи, защото концлагерите за момента са пълни. Трябва им работна ръка. За това словаците сключват сделка. Немците ще вземат мъжете "безплатно", а за утилизиране на жените, децата и старците, словаците ще платят такса "изхранване" за всеки евреин за който нацистите се "погрижат".
        Било е популярно населението да си присвоява къщите на арестуваните еврейски семейства.
        This is my signature. There are many like it but this one is mine.

        Comment


          #5
          Малко снимки от стари немски списания отпреди 1945 г. от акта присъединяването на Бохемия и Моравия.

          1. Хитлер преглежда почетната част в двореца Храдчани. 2. Обсъждане с генералите Кайтел и фон Лист на придвижването на германските части. 3. Хитлер и президентът Хаха. 4. Среща на Хитлер с пражките студенти-германци.

          Click image for larger version

Name:	annoshow.jpg
Views:	1
Size:	70.4 КБ
ID:	547952Click image for larger version

Name:	annoshow (1).jpg
Views:	1
Size:	40.4 КБ
ID:	547953Click image for larger version

Name:	Copy (2) of annoshow (1).jpg
Views:	1
Size:	31.4 КБ
ID:	547954Click image for larger version

Name:	Copy of annoshow (1).jpg
Views:	1
Size:	93.1 КБ
ID:	547955
          Comment is free, but facts are sacred.

          Comment


            #6
            Amazon написа Виж мнение
            Много интересно, благодаря! Някой неща като "предателството" на словаците, поне на мен не ми бяха известни. А иначе антисемитизма на същите тези словаци е доста известен. По-късно те ще платят(буквално, плащат на глава) на Германия, за да закара евреите им в концлагери. По това време Германия не иска повече евреи, защото концлагерите за момента са пълни. Трябва им работна ръка. За това словаците сключват сделка. Немците ще вземат мъжете "безплатно", а за утилизиране на жените, децата и старците, словаците ще платят такса "изхранване" за всеки евреин за който нацистите се "погрижат".
            Било е популярно населението да си присвоява къщите на арестуваните еврейски семейства.
            Това ме подсеща че в действителност преди възхода на Хитлер Германия е била една от най-толерантните държави по отношение на евреите, ако бъде сравнявана със Словения, Русия, Полша и дори Франция.
            Truth will save the world

            Comment


              #7
              Всички факти, или поне 99 % от тях по темата, са добре изложени, поздравления за което. Според мен има само един главен извод, който може да се направи. той е, че Чехословакия е едно от буретата с барут, които зареждат Франция и Великобритания с версайската система от мирни договори. По принцип е било правилно чехи и словаци да се отделят от австрийци и унгарци, но не и чрез териториално разпределение, което да създава толкова силни предпоставки за етническо напрежение.

              Comment

              Working...
              X