Страница 12 от общо 12 ПървиПърви ... 2789101112
Показване резултати 276 до 290 от общо 290

Тема: 1903 България обявява война на Османската империя

  1. #276
    ветеран
    Регистриран
    Nov 2014
    Мнения
    258
    Атентат вместо преврат (макар двете отчасти да се припокриват) също е добра идея при едно такова алтернативно развитие. Още повече генералитетът ни се е показал като доста слабохарактерен, след като дълго време не го е разкарал, докато хората от ВМОРО далеч не винаги са му били лоялни. От друга страна по-скоро този път Сарафов и сие ще издадат смъртни присъди за Сандански, Чернопеев и другите около тях, защото именно десните се чувстват по-предадени за земите отвъд Вардар, отколкото обратното. Да добавим също и Димитър Петков и дали ще бъде убит. Логиката е след като падне от власт натресеният от царя Радославов именно НЛП отново да доминира в политическия живот на страната дори да е в коалиця с ДП да речем. За регентския съвет съм напълно съгласен.

  2. #277
    ветеран
    Регистриран
    Aug 2009
    Мнения
    876
    XIV-то Обикновено Народно Събрание избира на 31 януари 1907 г. трима Регенти, който да управляват царството до навършване на пълнолетие на престолонаследника Борис III (30 януари 1912 г.). След това Народното Събрание се разпуска, защото по закон му свършва редовната сесия.

    Регентите свикват отново НС на извънредна сесия - 16 февруари до 14 март 1907 г. По време на нея се взема решение да се свика Велико Народно Събрание (защото само то може да узакони Регентите според Конституцията), да се прозведат избори за VI-то ВНС на 25-ти май, което да одобри избора на Регентите, както и да насрочи избори за XV-то Обикновено Народно Събрание през септмври 1907 г.

    Взема се решение за намаляване на избирателните райони от 219 на 203. Така депутатите във ВНС трябвало да бъдат 406, а в ОНС - 203.

    На 10 март 1907 година правителството на Васил Радославов е уволнено, а на негово място е назначено на 11 март "временно правителство на националната отговорност" - коалиционно по своята същност, между представители на Демократическата партия, Народно Либералната партия и Прогресивно Либералната партия, като включвали много "независими" министри. Начело на него застанал независимият партийно дипломат, дотогавашен посланик в Петербург, Димитър Станчов - целта била, да се успокои вътрешното и външното напрежение и да се стоплят отношенията с Русия в навечерието на 30 години от Руско-Турската освободителна война 1877 г.
    Последна редакция от DelaRea; 11-01-2015 в 01:07

  3. #278
    ветеран
    Регистриран
    Aug 2009
    Мнения
    876

    Въпроси

    При така стеклите се обстоятелства, възникват следните въпроси:
    1. Какво правим с Димитър Петков - убиват ли го или не?
    2. Какво правим с Даме Груев - убиват ли го или не?
    3. Какво се случва с ВМРО - отношенията левица-десница вътре в Организацията, но и отношенията между ВМРО и Царството (най-вероятно се влошават)
    4. Дали Стоян Данев не би искал да стане регент вместо Гешов (или избира да остане председател на парламента и евентуално премиер)?

  4. #279
    ветеран
    Регистриран
    Nov 2014
    Мнения
    258
    Цитат DelaRea написа Виж мнение
    При така стеклите се обстоятелства, възникват следните въпроси:
    1. Какво правим с Димитър Петков - убиват ли го или не?
    2. Какво правим с Даме Груев - убиват ли го или не?
    3. Какво се случва с ВМРО - отношенията левица-десница вътре в Организацията, но и отношенията между ВМРО и Царството (най-вероятно се влошават)
    4. Дали Стоян Данев не би искал да стане регент вместо Гешов (или избира да остане председател на парламента и евентуално премиер)?
    1. По-скоро не, все пак смъртта му бих казал е причинена от факта, че в началото на 20 век той е единственият ни премиер, който не се е държал като царски послушко, а ако Фердинанд бъде убит в такава алтернатива, то едва ли скърбящите за него ще тръгнат на политическа чистка, поне не веднага.
    2. Не и при тези обстоятелства, при които това се е случва в ТР, може Сандански и сие да му издадат смъртна присъда, но честно казано се съмнявам без турска помощ да я осъществят, а и Груев нищо чудно да заема някой ръководен пост в Битолския санджак съобразно клаузите от Триест.
    3. Отношенията левица-десница се влошават при всички случаи, трудно е да се каже до каква степен, тези на ВМОРО с държавата се влошават в посока Фердинанд, но поне за начало биха си сътрудничили с новия регентски съвет и неговото идване би ги подобрило.
    4. Не, а и най-малкото не биха го избрали, защото все още ще му тежи петното от допускането на сръбски митрополит в Скопие 5 години по-рано. Най-богатият човек в страната, най-старшият офицер и най-висшето духовно лице представляват най-логичната и реална регентска тройка в онзи момент.

  5. #280
    ветеран
    Регистриран
    Nov 2014
    Мнения
    258
    Цитат Nero M.D. написа Виж мнение
    При положение че четите на ВМРО са интегрирани в християнските милиции ми е чудно как точно ще стане борбата между левите и десните след като левите премахнаха Царя.Десните са тези които ще работят за българските интереси в региона. Колко ли голяма ще е подкрепата, която ще получат, особено след този акт?

    А пак да те питам за Груев - как точно умира? В тази алтернативка четите са част от милициите и просто няма начин как османски войски да му направят засада.
    Напълно съм съгласен за Груев. Но противоречие между леви и десни няма как да няма, все пак Сандански е прекалено алчен за власт, не го устройва само да е силният човек в Серско. Но той както е известно би се съгласил на присъединяване на Македония към България само ако царят го няма, иначе е за автономия, по възможност и за отделна македонска държава с доминиращ български елемент. С присъединяването на част от областта обаче (вкл. част от любимия му серски санджак), Сандански и изобщо левицата в организацията са наясно, че е въпрос на още една война присъединяването на останалата част към България стига да бъде парирана тройната опасност, идваща от гърци, сърби и австрийци. Точно това може и да тушира до известна степен напрежението между леви и десни, но доминацията на десните в Западна Македония по отношение на административното участие в управлението на съответните санджаци за сметка на доминацията на левите на юг ето това ще бъде борбата - да се харесат и едните и другите на османските власти, от които все пак зависи кои точно ще бъдат лицата, запълващи българските административни квоти.

  6. #281
    ветеран
    Регистриран
    Aug 2009
    Мнения
    876
    Добре приемаме, че няма атентат срещу Димитър Петков и че той остава жив, Това променя доста нещата, но ще го помисля. Аз ще поема вътрешната политика в България и ще напиша за състава на правителството и на парламента, ти поеми Македония. Даме Груев е околийски в Битолско, а Яне Сандански - в Серско.

  7. #282
    ветеран
    Регистриран
    Aug 2009
    Мнения
    876
    Речта на Генадиев

    По време на зимната сесия на XIV Обикновено Народно Събрание (от 229 депутатски мандата) разпределнието между многото партии, както и независими депутати, било следното:

    Либерална партия (ЛП) - 54
    Прогресивно Либерална Партия (ПЛП) – 52
    Народна Партия (НП) - 28
    Народно Либерална Партия (НЛП) - 20
    Демократическа Партия (ДП) - 17
    Младо Либерална Партия (МЛП) - 10
    БЗНС - 12
    БРСДП - 7
    Радикално Демократическата партия (РДП) - 4
    Консервативна Партия (КП) - 2
    Други Партии - 8
    Независими - 15 - 15

    До този моменнт правителството на Радославов се крепяло на гласовете на явната коалиция между ЛП и МЛП (54+10=64), както и на негласната подкрепа на ПЛП и НЛП и на тази на малките парти и на независимите депутати (52+20+15+8=95) и така можело да разчита на общо 159 от общо 229 депутата. След внезапната смърт на Фердинанд обаче ситуацията рязко се променила. Ясно било че Радославов губи основния си крепитал, че властта под краката му се изплъзва и движението се превръща в центробежно. В опита да спаси положението самият минстър-прдседател се появил в парламента и и знесъл прочуствена реч, как след смъртта на Царя-Отец "величието на България е погинало и как имаме нужда всички да сме единни при връхлетялото ни нещастие". В отговор на премиерското слово, опозиционнитя депуатат Никола Генадиев от НЛП изнесъл речта, която, по думите на свидетели на събитието "изправила на крака цялото Народно Събрание". Поради историческата и значимост, поместваме тук речта на Генадиев от парламентарната трибуна изцяло и без съкращения:

    "Искам да взема повод от думите на преждеговорившия господин Радославов, който говореше за величието на България, без да разбира за що иде реч, защото не го съзнава, не може да го съзнае. Величието на един народ не е в мнозинството му, нито в обширността на земята му.

    Хора малодушни, отвърнете за минута очите си от дребнавите си интереси, устремете погледите си в бъдещето, помъчете се да прочетете в мъглявите страници на историята. Хора без вяра и без доблест, възвисете духа си над партизанските страсти и погледнете какво става около вас.

    Преди 30 години по-голямата част от народа диреше поука и възпитание в страниците на псалтира. А днес във всяко село има училище, а София се гордее с величествени храмове на науката. Това е величието на България!

    Преди 30 години единствената печатница в България беше една осакатяла преса, пазена днес в музея, настанена тогава в един самоковски дюкян. А днес плеяда книжовници просвещават народа и духовният живот е в своя кипеж. Това е величието на България.

    Преди 30 години овчарите от Софийското поле се събираха на пазара в една мръсна блатиста паланка. На мястото й изникна град, който се разви с бързина, непозната на европейския материк, и който краси нашето отечество. Това е величието на България!

    Преди 30 години българинът обездомял, съсипан, отчаян от несполуката на Априлското въстание, мечтаеше само за пощада, за спасение. А днес свободен, забогатял, българинът завладява земята си, милее за нея и знае да я брани от покушение. Това е величието на България.

    Преди 30 години българският земледелец влачеше невежеството на средновековния орач и с глад надвишаваше на нуждите си. Днес земледелието е в пълния си разцвет, деятелността кипи, машините завладяват полетата, покоряват безплодието, отечеството богатее и се украшва със съоръжения и с хубавите си плодове. Това е величието на България.

    Преди 30 години нямаше български войник, нямаше българско знаме. Днес една мощна армия, верующа в себе си, е щит на отечеството. Това е величието на България!

    Преди 30 години младежите пееха песни за Левски и за Хаджи Димитра и в последната хижа тайнствено се разказваха вълшебните им юначества. А преди три години бащите не можеха да спрат децата си да не бягат към границата: университетът и гимназиите изпущаха всеки ден герои, достойни да подемат знамето на Ботева. Това е величието на България!

    Преди 30 години в България живееше едно робско племе, за което светът узна по баташките зверства. Днес нашето отечество се населява от един народ енергичен, напредничав, който с неимоверни усилия се стреми да се доближи до образованите държави, който с гигантски крачки върви към прогреса, всред съчувствието на благородните нации и всред удивлението на приятели и врагове. Това е величието на България!"

  8. #283
    ветеран
    Регистриран
    Aug 2009
    Мнения
    876

    Речта на Генадиев

    Ако до преди това Радослалвов си е правел тънките сметки да си запази властта като премиер, или дори да се кандидатита за регент, то след тази реч сякаш всичко се преобразило. Явно било, че в народното Събрание настроенията са се променили и че дотогавашното управление губело подкрепа. В парламентарните кулоари се създало ново мнозинство - от една страна в него били влиятелните Демократическата партия (със 17 депутата) и Народно Либералната партия (с 20), но към тях се присъединили и многочиеслената парламентарна група на Прогресивно Либералната партия (52 депутата), както и Народната Партия (28), също и на по-малките Радикал Демократи (4) и Консервативна партия (2), и на независимите депутати (15+8).

    Така в края на мандата на това Народно Събрание, управляващата коалиция останала с подкрепата на само 64 депутата, се оформило много голямо "плаващо мнозинство, което искало промяна в управлението" (на практика всички останали). Това позволило да се изберат предложените от Демократите и от НЛП кандидати за Регенти - генерал Данаил Николаев, екзарх Йосиф и Иван Евстратиев Гешов.

    Самият Стоян Данев се замислил, дали пък да не се кандидатира за регент (понеже като председател на Парламента би имал някакво предимство, а и разчитал на подкрепата на своята голяма парламентрана група), но разбрал, че ще загуби тази битка, и затова решил не рискува, а да играе с "новите силни на деня", ако те му гарантират оставането на поста.

    По-късно, тази негласна коалиция променила изборния закон и намалила броя на изборните райони (завишени прекомерно от "радославистите"). Това донякъде предопределила и изборните разултати, който били катастрофални за доскоро управляващите.

    Преди изборите обаче, този "национално-отговорен сговор" свалил и самото правителство. Веднага щом се назначили изборите за Велико народно Събрание (за 25 май) и на 14 март щяло да се разпусе сегашното Обикновено Народно Събрание, регентите уволнили правителство на Радославов и на 11 март назначили ново, на "националната отговорност". То било "временно" с цел да проведе изборите за ВНС през пролетта и за ОНС прес есента и да сдаде властта през октомври на следващото редовно правителство. Големите партии се сговорили да го поддържат и да излъчат министри, но никой от лидерите да не влиза сам в него. Така се договорили, то да бъде ръководено от политик от "втората редица" - дотогавашният посланик в Русия Димитър Станчов.
    Последна редакция от DelaRea; 11-01-2015 в 01:09

  9. #284
    ветеран
    Регистриран
    Aug 2009
    Мнения
    876
    29-то Правителство на Димитър Станчов - 1907 г.

    Министър-председател - Димитър Станчов (независим)
    Министерство на вътрешните работи - генерал Стефан Паприков ДП
    Министерство на Външните работи и вероизповеданията - Димитър Станчов (независим - целта е да се стоплят отношенията с Русия в навечерието на 30 години от Руско-турската освободителна война 1977-78 г.)
    Военно министерство - генерал Михаил Савов (безпартиен, военен, оставен единствен от предишното управление защото "армията няма нужда от резки промени, а от стабилност и приемственост")
    Министерство на финансите - Христо Бончев (независим)
    Министерство на Правосъдието - Петър Данчов (безпартиен - дотогавашният председател на Върховния касационен съд, назначението му иска да каже - справедливост за всички по равно)
    Министерство на Просветата - Иван Вазов НП
    Министерство на Търговия, промишлеността и труда - Димитър Христов ПЛП
    Министерсто на земеделието и държавните имоти - Иван Халачев НЛП
    Министерство на обществените сгради, пътища и благоустройство - Димитър Станчов (независим)
    Министерство на железниците, пощите и телелеграфите - Антон Франгя ПЛП

    Както ясно се вижда от състава му, правителството било съставено от твърде разнолик състав. Много били независимите - самият премиер, който освен това държал и още два министерски портфейла, както и военният министър, който запазил поста си. Другите независими министри били финансовият и правосъдният. Така от 11 министерски поста, повечето (шест) били непартийни кадри (така било уговорено между партиите - повече независими от колкото партийци във "временното" правителство).
    Що се отнася до "партийната" квота, то тя по предварителното споразумение между партиите била разделена почти по равно между четирите партии. Трите партии - ДП, НП и НЛП получили по един пост, а само ПЛП (с най-многобройната парламентарна група в XIV ОНС), по изрично настояване на Стоян Данев взели два министерски портфейла. Другите партии, честно казно, нямали нищо против, по простата причина, че искали да си запазят кадрите за предстоящите избори (а "временните" министри нямали право да се явяват на изборите).
    Последна редакция от DelaRea; 11-01-2015 в 22:24

  10. #285
    ветеран
    Регистриран
    Aug 2009
    Мнения
    876

    Изборно законодателство

    В последните си решения XIV Обикновено Събрание променило изборното законодателство. освен че по принцип намалили изборните райони, намаляйки ги от 229 на 203, то направило и още две много важно промени, който влезли в сила веднага.

    Първото касаело електората - кой можел да гласува изобщо. Според промените, право на глас имали само български поданици, който са били придобили такива права или по рождение или по придобиване, но пет години след това придобиване. Това целяло, разбира се, българските поданици от "новите територии" - по този закон те имали право да гласуват най-рано пет години след като са станали "по придобиване" български поданици. Като се има предвид, че тези територии са присъединение през есента на 1903-та година, и са признати за поданици веднага след това, то е ясно, че няма как да гласуват по рано от есента на 1908 г. По този начин им се отнели избирателните права поне за двата парламентарни избора - през пролетта на 1907-ма за ВНС, и през есента на същата година - за Обикновено народно събрание. Целта била ясна - да се остранят глсовете за досегашните управляващи от "радославистаката" партия. Как се знае, на предните избори те взели огромно количество от мандатите в новите територии.

    Втората промяна била дори още по-радикална. Вместо мажоритарен, изборът вече ставал на пропорционален примцип, като всяка апртия получавала толкова мандати, пропорционално на това, колко гласа е получила на изборите.
    При тези нови изборни закони се провели и изборите за VII-мо Велико народно Събрание през май 1907 г и за XV-то Обикновено Народно Събрание през септември 1907 г. Разбира се, резултатите на досега управлявалите "радослависти" и "младолиберали" била катастрофални. най-добре се представили народнолибералите (НПЛ на Димитър Петков) и демократите (ДП начело с Малинов), следвани от прогресивнолибералите (ПЛП на Стоян Данев) и народняците (НП на регента Гешов). Според тези изборни резултати, следващото редовно правителство били съставено през есента на 1907-ма година, от нова управляваща коалиция между народнолиберали и демократи.
    Последна редакция от DelaRea; 11-01-2015 в 22:25

  11. #286
    ветеран
    Регистриран
    Aug 2009
    Мнения
    876
    След като народнолибералите и демократите спечелили мнозинство в новото Народно Събрание (общо двете партии имали малко под сто депутата от нужните им 102 за пълно мнозинство) започнали преговорите за ново правителство.
    Вариантите били два - или "двойна коалиция" от НЛП и ДП или "тройна" с още някой, например с третата по големина партия в парламента - Прогресивнолибералите на Данев (ПЛП). Основният въпрос бил кой ще е министър-председател, като за този пост претендирали и тримата партийни шефове. Освен това, вторият проблем бил, ако се приемело, че военния министър е безпартиен, то как се делят останалите десет министерства между партиите?
    Данев предложил да се даде един портфейл на независим и останалите 9 да се разделят по три на всяка една от партиите. Той бил склонен да се откаже от премиерското място, ако му се дадяло отново председателството на Народното Събрание.
    Не можейки да достигнат до общо съгласие, НЛП и ДП се разбрали да решат въпроса по друг начин - да махнат от военното министерство независимия Савов и да сложат партиен кадър там, като за целта имали предвид досегашния вътрешен министър Стефан Паприков от демократите. Така останалите десет щели да бъдат разделени по-равно между двете партии - по пет за всяка.
    Димитър Петков не се съгласил (защото така щял да получи 5 от 11 а има най-много депутати) и предпочел да включат един представител и на народняците (с което да получи подкрепата на регента Гешов, както и на парламенатарната група на НП).
    Накрая, регентът Гешов назначил Димитър Петков за нов министър-председател с мандат да състави правителство. Поставени пред свършен факт, демократите приели условието и влезли с петима свой представители в новото управление, а "прогресивните" останали в опозиция.

    За капак на всичко, новата коалиция наложила за Председател на новото XV-то ОНС народнолиберала Петър Гудев и съвсем отстранили Стоян Данев от постове и влияние.

    Ето какъв бил съставът на правителството:

    30-то Правителство на Димитър Петков - 1907 г.

    Министър-председател - Димитър Петков НЛП
    Министерство на вътрешните работи - Михаил Такев ДП
    Министерство на Външните работи и вероизповеданията - Александър Малинов ДП
    Военно министерство - генерал Стефан Паприков ДП
    Министерство на финансите - Лазар Паяков НЛП
    Министерство на Правосъдието - Константин Панайодов НЛП
    Министерство на Просветата - Иван Вазов НП
    Министерство на Търговия, промишлеността и труда - Андрей Ляпчев ДП
    Министерсто на земеделието и държавните имоти - Никола Генадиев НЛП
    Министерство на обществените сгради, пътища и благоустройство - Иван Халачев НЛП
    Министерство на железниците, пощите и телелеграфите - Никола Мушанов ДП
    Последна редакция от DelaRea; 12-01-2015 в 00:48

  12. #287
    ветеран
    Регистриран
    Aug 2009
    Мнения
    876
    Виждам, че замълчахме по темата (а и ми се натрупа доста работа тези дни, покрай "Джим" Кери).

    Явно, че цялата 1907 година минава в подобряване на българо-руските отношения, посещения на делегации, чествания, откриване на паметници и т.н.
    Възможно ли е Димитър Петков да бъде убит в началото на 1908 г.?
    Как се развиват нещата покрай Младотурската революция в Османската империя?

  13. #288
    редовен
    Регистриран
    Aug 2004
    Местоположение
    България
    Мнения
    162
    Изключително интересно развита тема.Поздравления за авторите!Бих се радвал ако се продължи с последващите събития
    "Прави каквото трябва,да става каквото ще!"

  14. #289
    ветеран
    Регистриран
    Nov 2014
    Мнения
    258
    Цитат Sa4mo написа Виж мнение
    Изключително интересно развита тема.Поздравления за авторите!Бих се радвал ако се продължи с последващите събития
    Благодаря. Но сега, малко повече от година след като я пуснах, трябва да призная, че може би нямаше да й дадем тази насока, ако тогава бях прочел освен всичко друго и спомените на Григор Начович. Според него да влезем във война по това време е изключително опасно. Едната причина е, че Карол 1 е заявил ясно и недвусмислено, че ако България нападне Турция, Румъния реагира на момента с атака срещу България, въпреки че в Илинденско-Преображенското въстание освен македонските българи участват и македонските власи, вземайки българската страна (Питу Гули, Митре Влаха и т.н.т.), освен ако това не е блъф от румънска страна, демек Начович е категоричен, че от самото начало ще воюваме на три фронта, да ги наречем македонски, тракийски и дунавски.
    Относно Русия и Австро-Унгария те несъмнено си следват целите за балканска експанзия и според Начович една такава война би била удобен повод да постигнат разбирателство по въпроса. Както е известно когато една империя си постави определена цел, има два начина да спре да я преследва - да я постигне или да се разпадне без значение под каква точно форма. Както е известно целта на Русия са проливите, а на Австро-Унгария Солун. Рачо Петров дори е заявил на турския посланик, че ако България го закъса, ще предостави веднага Бургас и Варна на руснаците за десант (пак според спомените на Начович). Но основният момент на руско-австрийското разбирателство според Начович е следният - Австро-Унгария получава добър повод да нахлуе с войските си в Македония (според него част от лидерите на революционното движение в Македония са готови по това време да смеят османското господство с австрийско), а Русия за компенсация и предвид включването си с цел да изпълни договора с България от 1902 срещу румънско нападение, напада Румъния и получава България плюс Северна Добруджа. Сега цяла България едва ли биха допуснали да бъде получена, но според Начович Великобритания не би реагирала с военна намеса, Франция още по-малко. А Австро-Унгария за да не защити Румъния би изтъкнала факта, че договорът й с нея е отбранителен, а в тази война румънците са били агресор и са се намесили в конфликт, който не ги касае. При всички случаи в тази ситуация с руска и австрийска намеса е ясно, че войната не би била дълга, турците бързо биха капитулирали и дори България да получи независимост, руско-австрийската договорка би била Австро-Унгария да си стигне до Солун, а Русия да вземе цялото ни черноморско крайбрежие освен да накаже другата губеща Румъния с отнемане на Северна Добруджа. Естествено както през 1878 компенсират Румъния за Южна Бесарабия със Северна Добруджа, така биха компенсирали нас със сериозен беломорски излаз и Източна Македония, защото западните велики сили още в хода на войната ще побързат да ни признаят за напълно суверенна и независима държава именно за да няма повод Русия да ни анексира, все пак по това време една държава не може да анексира друга, една държава не може да изчезне от картата на света както през Средновековието та чак до края на 18 век, просто оттогава нататък могат да се появяват нови, могат да се прекрояват граници (до ВСВ както показват събитията след това), но цяла държава да изчезне от картата, анексирана от друга, няма как.
    А евентуалният мотив главно на Великобритания и Германия, както и на Австро-Унгария по това време да допуснат Русия да има отново европейска сухопътна граница с Турция, правейки една Задунайска губерния, включваща цяла Добруджа и стигаща на Запад да речем до Янтра и Тунджа съответна на север и на юг от Стара планина, би бил да се появят много силни антируски настроения у нас.
    Последна редакция от skorpion1980; 29-01-2016 в 13:38

  15. #290
    ветеран
    Регистриран
    Aug 2009
    Мнения
    876
    Цитат skorpion1980 написа Виж мнение
    Добре, Триест. Хем австрийски по това време, хем на някак доста удобно място за всички страни. Но където и да е, да видим сега какво ще се случи там.
    В началото на XX век Триест е оживено пристанище и космополитен град, считан за "анклав на Mitteleuropa" на Средиземноморието. Дори Папата е възнамерявал да премести там седалището си, поради антиклерикалните настроения в Рим, но австрийският император е отклонил подобни помисли на понтифекса.
    Така или иначе в този международен град, а по точно в замъка "Мирамаре" - императорската резиденция на Хабсбургите, е подписан Триесткия мир, обявил Независимостта на България през 1903 г.

    Click image for larger version. 

Name:	800px-Triest_1885.jpg 
Views:	5 
Size:	175.6 КБ 
ID:	31393 - Триест през 1885 г.
    Click image for larger version. 

Name:	1024px-Miramare1880.JPG 
Views:	4 
Size:	210.4 КБ 
ID:	31394 - Дворецът "Мирамаре" през 1880 г.
    Click image for larger version. 

Name:	1024px-Dell'Acqua_Arrival_of_Empress_Elisabeth_in_Miramare.jpg 
Views:	7 
Size:	245.6 КБ 
ID:	31395 - Императрицата пристига в "Мирамаре"
    Click image for larger version. 

Name:	CastelloMiramare.jpg 
Views:	5 
Size:	112.4 КБ 
ID:	31396 - Дворецът "Мирамаре" сега
    Click image for larger version. 

Name:	1024px-Castello_di_Miramare_0904_interior_4.jpg 
Views:	5 
Size:	137.3 КБ 
ID:	31397 - Залата за преговорите на Триестката мирна конференция 1903 г.

Страница 12 от общо 12 ПървиПърви ... 2789101112

Информация за темата

Users Browsing this Thread

В момента има 1 потребители, разглеждащи тази тема. (0 потребители и 1 гости)

Правила за писане

  • Не можете да пускате нови теми
  • Не можете да отговаряте
  • Не можете да добавяте приложения
  • Не можете да редактиране своите мнения.
  •