Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Балканите през VI-VIII век

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Балканите през VI-VIII век

    Кога са западнали античните градове на Балканите? Защо се е случило? Какви са причините? Спад на търговията и икономиката? Въобще, били ли са западнали? Кога тези градове са разсипани и завладени от варварите - българи, авари и славяни? Какво е станало с античното римско население, съставено от гърци, траки, илири и всички други? Имало ли е континуитет в развитието на по-големите градове като Сингидунум, Наисус, Сердика, Филипопол, Адрианопол? Били ли са те незасегнати и заселени? Ами Бонония и Дуросторум по Дунав? Ами другите градове във вътрешността? Докъде е стигала реалната власт на Източната Римска империя през VI-VIII век по Балканите? Въпроси много, но всичко по реда си.

    #2
    Интересното е, че след готските нашествия през 3 век, като цяло ситуацията се възстановява за империята, въпреки големите опустошения. Обаче готските нашествия през 4 век, след Адрианопол, имат далеч по-сериозни последици. Според Питър Хийтър вилите в провинцията са опустошени и в центрове като Никополис ад Иструм изчезват домовете на богатите земевладелци, като остават административни и църковни сгради, т. е. фактически не се възстановява начинът на живот, характерен за предишната епоха. Следва огромният и чудовищен удар на хунските нашествия през 40-те години. Почти всички градове са превзети и опустошени, но пак ги възстановяват! После е грандиозното строителство на Юстиниан, когато на всяко хълмче се появява каменна крепост. Нашествия си има и то крайно неприятни, но няма никакви явни изгледи империята да загуби балканските провинции.

    И после идват аварите и всичко рухва!

    Ей това ми е най-интересната част. Нямаме си идея защо точно тези варвари са толкова успешни. Само знаем, че макар и трудно, през 80-те години (особено похода през 586) градовете в Мизия са превзети и повече не се възраждат. И не само в Мизия. Големи центрове като Пауталия също престават да се споменават по това време, славянските поданици на кагана стигат до Солун. И

    И въпреки това не е само до аварското военно превъзходство, защото поне по времето на Маврикий римляните все още се сражават достатъчно успешно с аварите, два пъти каганът се измъква на косъм, при това действащите римски армии са относително малки - рядко над 10 000 души. И към края на управлението на Маврикий (който между другото е първият грък на римския трон) e възстановена границата по Дунав, дори успяват да прехвърлят бойните действия отвъд реката. И макар, че градовете не са възстановени, шанс е имало.

    После естествено идва бунтът на Фока и след краткото му управление идва "спасителят" Ираклий. Е именно при него нещата се скапват окончателно. При невежия пияница Фока, фронтовете горе долу се държат, а при "светлия кръстоносен рицар" империята изпада в агония на всички фронтове. След него във вътрешността на полуострова даже и монетни находки няма, последните градове като този на Царевец са опожарени и римската власт се ограничава до някои крайбрежни области. Напоследък доста си мислех дали Фока е бил чак толкова черен и Ираклий толкова бял! Защото от над 30 години управление, при него забележителна е една кампания в 625-628, а всичко останало е най-големият провал в римската история. Ираклий може и да е бил лично храбър боец, нелош пълководец, но като мператор е катастрофа. Когато той поема империята, Африка цяла Африка, заедно с Египет е безпроблемно римска, повечето от испанските крепости още се държат, Фока със споразумението си с лангобардите е позакрепил малко нещата в Италия, а на изток римляните, макар и да търпят поражения от персите, те са от мащаби, които са се случвали и преди това. Дори и на Балканите очевидно нещата не са ЧАК толкова зле, след като дори на север от Стара планина някои градове се държат. А каква е ситуацията през 641 на Изток, няма смисъл да обяснявам.

    Само, че каква е ситуацията на Запад? Според Камен Станев римляните едва задържат властта си до Адрианопол, а от него нататък римска власт вече няма. Според други по-традиционни схващания някаква власт във вътрешността все пак е имало, иначе едва ли би имало някакъв смисъл Константин IV да ходи да се бие чак в устието на Дунав, уж Силистра още се е държала, пък и като се има предвид, че Сердика и Филипопол в началото на IX век са ромейски (след Константин IV мисля, че няма смисъл вече да се ползва "римляни"), има вероятност да са били ромейски и в промеждутъка.


    thorn

    Средновековните църкви в България

    Comment


      #3
      За континюитета. Поне за Сердика, по-скоро е имало хиатус. Говорих с един от археолозите, които участваха в разкопките на Ларгото, за огромно съжаление не му запомних името. Каза, че след края на 6-ти век няма нищо, никакви следи от градски живот.

      За Пловдив Камен да си каже, данни от първа ръка ще са по-интерени от преразказване на книжки.


      thorn

      Средновековните църкви в България

      Comment


        #4


        Click image for larger version

Name:	5d0e1680644f.jpg
Views:	1
Size:	258.0 КБ
ID:	545372


        thorn

        Средновековните църкви в България

        Comment


          #5
          Кастра Мартис е унищожена при аварските нашествия в империята от 586-587 година. http://www.bgsreshta.com/group_discu...1899&lang_id=1

          Бонония бележи разцвет, като се превръща в голямо укрепено селище, което обслужва дунавския търговски и вонен флот. Античният град просъществува до 586 г., когато е превзет и опустошен от аварите. http://www.toursbgrs.eu/bg/legends-b...aspect-bg.html

          През 586 г. аварите разрушили бляскавата Рациария. http://www.magelanbg.com/index.php?o...0-54&Itemid=66

          Ескус претърпял нашествията на готите вероятно през 250 г. и със сигруност през 376 – 378, както и на хуните през 447 г. Градът бил унищожен от аварите и славяните през 585 г. http://bg-archaeology.blogspot.be/20...g-post_03.html


          Никополис ад Иструм .....последното сведение е от началото на 7-ми век, когато градът е разрушен от авари и славяни, както повечето римски градове в България. http://www.focus-radio.net/?action=opinion&id=15949

          Сексагинта Приста споделя съдбата на останалите крепости по десния бряг на Долния Дунав. Тя загива под ударите на авари и славяни в края на VI и началото на VII век. http://bg.wikipedia.org/wiki/Сексагинта_Приста

          Абритус е разрушен от аварите в края на 6 в. (вероятно 586 г.). Годината се определя по разрушаването на Рациария, Ескус, Дуросторум, Марцианопол и Бонония. Тогава Абритус е разграбен, разрушен, опожарен и обезлюден. http://bg.wikipedia.org/wiki/Абритус...82.D1.83.D1.81

          И нападенията на аварите през VI век не отминали Марцианопол. Той бил превзет през 586 г., но въпреки разрушенията градът и през следващите години продължил да бъде важен център на византийската армия при нейните походи срещу аварите и славяните в района на долния Дунав. Последното споменаване на Марцианопол е от 596 г. във връзка с похода на Петър, брат на император Маврикий (582-602), срещу аварите и славяните. При нападенията на аварите през 614-615 г. градът бил окончателно разрушен и изоставен. http://liternet.bg/publish10/aangelov/marcianopolis.htm

          По време на нашествията на аварите през 582 г. Августа е разрушена. http://www.scribd.com/doc/91982115/O...tichnia-Period

          В края на VI век крепостта е напълно разрушена от нашествията на авари и славяни и името Одесос постепенно изчезва http://bg.wikipedia.org/wiki/Варна
          Last edited by Thorn; 29-07-2014, 18:25.


          thorn

          Средновековните църкви в България

          Comment


            #6
            Първо, това си е тема направо за голям докторат.
            monte christo написа Виж мнение
            Кога са западнали античните градове на Балканите? Защо се е случило? Какви са причините? Спад на търговията и икономиката? Въобще, били ли са западнали?
            Западането, поне по нашите земи, започва още през V и върви с пълна сила през V² в. Имам предвид запазане на града като структура, състояща се характерни обществени пространства. По това време обитаваната територия намаля, като характерните обществени пространства от предния период като агори/форуми, обществени бани, театри, стадиони и т.н. губят своята функционалност и в тях се заселва простолюдие, което си прави там къщите и работилниците. Това, разбира се следствие от налагането на християнството. Същевремено, упадък в чисто архитектурен и градоустройствен аспект се изразява и в това че почва да се нарушава съдадената през предните векове улична мрежа, като хората почват да си строят и върху улиците, не се поддържат настилките, канали и т.н. Разбира се, това западане от гледна точка на класическия римски град от ²² - ²V в. Защо става така. Ами причините са коплексни - едната, като казах е налагането на християнството, което традиционно в България се казва че става през 313 г., но тогава просто тогава му е признато правото да съществува, а до утвърждаването му като единствена религия, ще мине още бая време. Но налагането му довежда до изчезването на баните, театрите и други подобни основни урбанистични ядра. Друга причина са варварските нашествия, в резултат на които не само загива много население, но се изтласкват и хора от селата към големите градове, където има по-голяма сигурност. Не трябва да се забравя и факта, че голяма част от ромеите през 5-6 в. са всъщност вчерашни варвари, като този процент с времето все повече се увеличава. Със сигурност има и други причини. Между другото, подобни процеси, на деградация, се наблюдава не само в българските земи, ами и навсякъде поне на Балкните. Атина е класически пример за това. Общо взето в през късната античност, колкото е по-късна дадена структура (като изключим представителни сгради и църкви), толкова е по-мизерна.

            monte christo написа Виж мнение
            Кога тези градове са разсипани и завладени от варварите - българи, авари и славяни?
            Това, тъй като писмените данни са крайно оскъдни, пък и неясни, тъй като примерно се казва че през еди коя си година аварите превзели някой град, ама това не означава, че непременно е загинал, та това най-добре се вижда по момените. През късната античност има много активна монетна циркулация, като върху монетите се отсича и годината от управлението на императора, т.е. въз основа на нея, много добре може да се види кога загива животът на едно място. За съжаление, от много селища монетите не са публикувани, но все пак от много са публикувани
            И така писмените данни и археологическите находки показват, че градовете загиват по различно време, в рамките на около половин век.. Най-рано са си заминали градовете по дн. Сръбско Подунавие. Там през V² в. са първо са готите, след това са под властта на гепидите, през втората половина на V² в. роемите успели за кратко да възстановят властта си, практически почти веднага – пляс, аварите. От там аварите и славяните наспъват на юг по Морава и се прехвърлят в дв. Р. Македония. В Северна Македония градовете загиват още в края на V² в., поне Скупи и Баргала. От там напад към Солун, който естествено не успяват да бастардисат, и се насочват към Гърция. В края на V² в. походите се насочват към днешните български земи, но това, което пагубно, а походът от 614-615 г. Именно тогава, а не при Фока, рухва Лимесът и каквото е оцеляло при предните походи, си заминало сега. Това нашествие е много слабо описано в изворите, тъй като точно за този момент има „изворова дупка”, но пък отлично се хваща по горелите пластове датирани с монети. Това между другото, си доста популярна теза, при това застъпвана като от румънски, така и от български нумизмати. Ако някъде, нещо случайно е оцеляло, то е било до 619 или максимум до 626 г.


            monte christo написа Виж мнение
            Какво е станало с античното римско население, съставено от гърци, траки, илири и всички други? .
            Зависи къде. Като цяло доста е пострадало, меко казано. А освен аварите и славяните, нетрябва да се забравя и чумата, която вилнее по това време. Избити, изядени и т.н. са ясни. Случаят с жителите Топир е много показателен и всеки автохтонец трябва да се си го татуира на челото и да се погледне в огледалото преди да почне да бръщолеви глупости. Обаче има отвлечени, каквито са ромеите във въстанието на Кубер. Но това са само част. Други, отвлечени от славяните остават при тях. В изворите има описани такива случаи – славяните ги държат като роби определен брой години и след това ги освобождават, но много остават при тях, тъй като социалната среда е по-добра отколкото във Византия. Разбира се подобни примери има не само при славяните. Като се има предвид, че населението на голяма част от Балканите по това време е било латиноезично, то човек лесно какво е решението на уравнението в земите на север от Дунав славяни + латиноезични роемеи = власи. Значителни групи късноантично население са запазват в Западните Балкани, както в градовете по Далмация, така и във вътрешността. Такива освен тамошните власи, са и албанците, които най-вероятно са потомци на илирите. С това население се свързва и културата Комани – Круя, разпространена прец 7-8 в. в Далмация, Албания, но и Западна Македония – Струга и Охрид, а изолирани находки свързани с нея се открити и в най-югозападната част на Родопите в България, което означава, че евенуално и в дн. Северна Гърция, би могло да се очаква да излязат такива материали.
            В Гърция са оцелели отделни групи, но малобройни и разпокъсани. В дн. България такова късноантично население е оцеляло по Южното черномория. Така че, предвид факта, че траките се влели в състава на късноантичното население, то за шок и ужас на автохтонците, реално потомци на траките са днешните власи и гърци.

            monte christo написа Виж мнение
            Имало ли е континуитет в развитието на по-големите градове като Сингидунум, Наисус, Сердика, Филипопол, .
            Не
            monte christo написа Виж мнение
            Адрианопол?
            Твърде интересен въпрос, на който и аз бих искал да получа отговор. Най-вероято ромеите за един много кратък момент са загубили контрала и след това много бързо са си го възстановили.

            monte christo написа Виж мнение
            Бонония
            През късната античност е някаква второстепенна паланка. Важният град там Рациария. Няма данни да оцелял


            monte christo написа Виж мнение
            Дуросторум
            Покледно писмено сведение – края на 6 в., следващото е ‘’Испор изгради Дристра града’’.
            Съгласно една румънска нумизматична колекция създадена с монети открити в Силистра по време на румънската окупация там, в Силистра уж са открити доста, около 30 византийски бронзови монети отсечени в периода от 615 до 680 г., което означава запазване поне на ниво гарнизон, на византийската власт и население. Обаче
            1. при редовни археологически разкопки, такива монети до момента няма открити.
            2. като се имат предвид грубите румънски фалшификации от периода между двете световни войни, съгласно които дори печенегите са власи
            Веднага възниква въпросът доколко може да се вярва на тази колекция, т.е. дали наистина тези монети са намилани в Силистра в периода 1919 – 1940 г.
            Иначе има намерени една или две момени и един оловен печат на Константин IV, но те могат да селед 680 г.
            При разкопки преди около 25 години, е открита една горяла базилика, а в горелия пласт обеци и няколко монети, които тогава са обявени на Константин IV и пластът естествено беше свързан превземането на града от българите, обаче наскоро, тъй като това са анонимни монети, т.е. без изписване името на владетеля, този тип е предатиран в края на 6 в. и съответно ще трябва да се свърже с превземането от аварите.


            monte christo написа Виж мнение
            другите градове във вътрешността?
            Интересен е Стоби, тъй като един църковен събор в средата на 7 в. присъства епикопът на Стоби. Стоби обаче е проучен в много голяна степен и няма данни за живот по това време, поне аз не съм попадал на такива.

            Comment


              #7
              Ей тук пише, че

              След разрушаването на Рациария от аварите в края на VI в. сл.Хр. епископското седалище се премества в Бонония. Знаем и името на един бононски епископ - Луминус, присъствал на Латеранския (Римски) църковен събор 6 края на същото столетие.

              от книгата "Видин Кратък исторически очерк"
              Като пропуснем, че вероятно става дума за Латеранския събор от 649 г. , изпитвам огромни съмнения, че става дума за епископът на Болоня, чието римско име е също Бонония


              thorn

              Средновековните църкви в България

              Comment


                #8
                Thorn написа Виж мнение
                Интересното е, че след готските нашествия през 3 век, като цяло ситуацията се възстановява за империята, въпреки големите опустошения. Обаче готските нашествия през 4 век, след Адрианопол, имат далеч по-сериозни последици. Според Питър Хийтър вилите в провинцията са опустошени и в центрове като Никополис ад Иструм изчезват домовете на богатите земевладелци, като остават административни и църковни сгради, т. е. фактически не се възстановява начинът на живот, характерен за предишната епоха. Следва огромният и чудовищен удар на хунските нашествия през 40-те години. Почти всички градове са превзети и опустошени, но пак ги възстановяват! После е грандиозното строителство на Юстиниан, когато на всяко хълмче се появява каменна крепост. Нашествия си има и то крайно неприятни, но няма никакви явни изгледи империята да загуби балканските провинции.
                За прамените в поселищния живот - изчезването на вилите, появата на огромен брой крепости и т.н. през 5-6 в. може да потърсиш и написаното от най-добрия български специалист по въпроса и периода - Венцислав Динчев


                Thorn написа Виж мнение
                И после идват аварите и всичко рухва!

                Ей това ми е най-интересната част. Нямаме си идея защо точно тези варвари са толкова успешни.
                Основната причина е като в студентския виц за голямата и малката секира. Голямата секира, преподавателят Х, прави
                ‘’туп’’, скъса един студен, пусне трима и после пак ‘’туп’’, скъса един и пусне трима, докато Малката секира прави цък,цък,цък и сече всичко живо наред. Та хуните правят няколко много мощни нашествия в рамките на няколко години и това е, докато аварите и подчинените им славяни нападат перманентво в един много дълъг период и при това не се задоволяват само с големите градове, а плъзват като хлебарки навсякъде и всичко опоскват по пътя си.


                Thorn написа Виж мнение
                Напоследък доста си мислех дали Фока е бил чак толкова черен и Ираклий толкова бял! Защото от над 30 години управление, при него забележителна е една кампания в 625-628, а всичко останало е най-големият провал в римската история. Ираклий може и да е бил лично храбър боец, нелош пълководец, но като мператор е катастрофа. Когато той поема империята, Африка цяла Африка, заедно с Египет е безпроблемно римска, повечето от испанските крепости още се държат, Фока със споразумението си с лангобардите е позакрепил малко нещата в Италия, а на изток римляните, макар и да търпят поражения от персите, те са от мащаби, които са се случвали и преди това. Дори и на Балканите очевидно нещата не са ЧАК толкова зле, след като дори на север от Стара планина някои градове се държат. А каква е ситуацията през 641 на Изток, няма смисъл да обяснявам.
                Реално погледното, за Византия Балканите са били общо взето една третостепенна територия. Сърцето на империята е Мала Азия и Близкия изток. Така че основният пробмел в очите на ромеите са били персите – вековния враг, при това държава с традиции, а Балканите – кучета ги яли, появили се поредните варвари, ще поограбат, ще поограбят, пък колко да ограбят. Градовете по нашите земи, на фона на тези източните провиции са си били направо жалки паланки. Нетрябва да си толкова голйм критик към Ираклий, все пак да забравяме, че той след като току що е победил персите, му цъфнали арабите, токущо обединени и назобани с идеите на новопоявилия се ислям и за нула време занулили византийските успехи. Неслучайно накрая Ираклий дори откачил.

                Comment


                  #9
                  Ок, казваш, че всичко рухва около 614-615, но от изброяванията на разни градове дето направих, излиза че всички те са разрушени около 30 години по-рано. И мога да търся още, но почти за всички това пише по интернет. Можеш ли да кажеш в кои градове има пласт с разрушения и монети от 614-615, защото аз не се сещам за никой град освен Търново, който със сигурност да е бил под ромейска власт поне през първите десетилетия на 7 век.


                  thorn

                  Средновековните църкви в България

                  Comment


                    #10
                    Thorn написа Виж мнение
                    Ей тук пише, че



                    Като пропуснем, че вероятно става дума за Латеранския събор от 649 г. , изпитвам огромни съмнения, че става дума за епископът на Болоня, чието римско име е също Бонония
                    Това е по ГИБИ и съответния кометар там под линия. Разбира се че въобще нестава въпрос за Видин.

                    Comment


                      #11
                      Thorn написа Виж мнение
                      Ок, казваш, че всичко рухва около 614-615, но от изброяванията на разни градове дето направих, излиза че всички те са разрушени около 30 години по-рано. И мога да търся още, но почти за всички това пише по интернет. Можеш ли да кажеш в кои градове има пласт с разрушения и монети от 614-615, защото аз не се сещам за никой град освен Търново, който със сигурност да е бил под ромейска власт поне през първите десетилетия на 7 век.
                      Те ударите са неколкократни - аварите и славите минават веднъж, унищожават ги, след това ромеите възстановят, после пак, има на места по няколко последователни горели пласта. Разбира се, след всяко едно подобно опожаряване, картината на живота става все по-жалка и жалка и накрая е просто крепост с гарнизон и съвсем малко жители.
                      Ето ги и данни по статията на Игор Лазаренко - Нумизматични данни за опожаряването на Одесос по времето на имперакор Ираклий, В Известия на Народния музей Варна, т. 33-35, (49-50), за 1998-1999, издаден 2003, с. 150 – 166
                      - Одесос
                      - Сучидава
                      - Аксиопол
                      - Егисос
                      - селището при Нуфърул
                      - Халмирис
                      - селището при Енисала
                      - Истрия
                      - Тирис
                      - Бизоне
                      - Дионисополис
                      - Улметум
                      - Нове
                      - Марцианополис
                      - крепостите при Шкорпиловци и Арковна
                      - Месемврия – има прекъсване между 615 до 641 г.
                      - Августа Траяна
                      - Юстиниана Прима
                      - Сердика

                      Comment


                        #12
                        Stan написа
                        Реално погледното, за Византия Балканите са били общо взето една третостепенна територия. Сърцето на империята е Мала Азия и Близкия изток. Така че основният пробмел в очите на ромеите са били персите – вековния враг, при това държава с традиции, а Балканите – кучета ги яли, появили се поредните варвари, ще поограбат, ще поограбят, пък колко да ограбят. Градовете по нашите земи, на фона на тези източните провиции са си били направо жалки паланки.
                        Винаги съм се чудил защо. За Римската империя е ясно, но за ИРИ не мога да си го обясня. Климата не се е променил чак толкова много, за тези 15 века. Защо ромеите не насочват усилията си към Балканите? Защо да човъркаш изпечена от слънцето безводна земя и да кълвеш маслини, когато някакви си 50-тина километра на север започва огромна площ плодородна земя. Вероятно са можели да изкарат няколко реколти преди да изтощят парче земя. За дивеча да не говорим. Вярно че повечето е било гори и блата, но това е решим проблем.
                        Присещат се какво са изгубили чак когато на Балканите вече има голяма и силна държава. Та им отнема 4 века да си върнат тези земи и то за кратко(в исторически план). И дори тогава усилието е за да се включат в империята българите, а не заради самата земя.
                        This is my signature. There are many like it but this one is mine.

                        Comment


                          #13
                          В смисъл, че всички тези изброени са имали гарнизон към 614?


                          thorn

                          Средновековните църкви в България

                          Comment


                            #14
                            Amazon написа Виж мнение
                            Винаги съм се чудил защо. За Римската империя е ясно, но за ИРИ не мога да си го обясня. Климата не се е променил чак толкова много, за тези 15 века. Защо ромеите не насочват усилията си към Балканите? Защо да човъркаш изпечена от слънцето безводна земя и да кълвеш маслини, когато някакви си 50-тина километра на север започва огромна площ плодородна земя. Вероятно са можели да изкарат няколко реколти преди да изтощят парче земя. За дивеча да не говорим. Вярно че повечето е било гори и блата, но това е решим проблем.
                            Присещат се какво са изгубили чак когато на Балканите вече има голяма и силна държава. Та им отнема 4 века да си върнат тези земи и то за кратко(в исторически план). И дори тогава усилието е за да се включат в империята българите, а не заради самата земя.
                            Първо, нашите земи още през предния период са били накрая на цивилизацията, по-точно отвъд нея. За разлика примерно от Гърция, Мала Азия, Близкия изток, тук не е имало заварени големи градове, нито някаква развита икономика. За римляните това са едни погранични територии, които са просто буфер между варварите и важните за тях земи. Нашите земи не са прелагали нищо повече от това което предлагали другите провинции, даже напротив - тук не расте примерно едно такова жизнено важно растение като маслината, няма някакви особени природни богатства, не минават и някакви значими пътища. Жито Рим си получава предостатъчно, така че не се нуждае от житото на Тракия. Просто тези земи въобще не са атрактивни. Същото се запазва и през ранновизантийския период, само че ранирано с перманентни варварски набези, което пък прави тези земи още по-нетрактивни.
                            Между другото, масовото разпространение на един характерен тип амфори покрай Дунав през 6 в. се свързва с вноса на жито тук - амфорите се използват и за транспорт на жито, та тези амфори показват, че гарнизоните били снабдявани с жито карано от вън, т.е. местното производство не само че не било изнасяно, но дори и нуждите на армията не е могло да задоволи.

                            Comment


                              #15
                              Thorn написа Виж мнение
                              В смисъл, че всички тези изброени са имали гарнизон към 614?
                              е дали баш всички, но тези по Дунава в огромната си част - определено. Вкрайна сметка неможе да се каже кой е бил последния собственик на дадена монета - войник или селянин, но концентрацията на единични монетни находки в определено селище се свързава основно с наличие на военни отряди, тъй като те са основният фактор за разпространието им - получават заплата и я харчат на мястото където пребивават. Имам предвид бронзовите монети, златнит и сребърните имат съвсем друга логика на своята циркулация.

                              Comment

                              Working...
                              X