Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Балканите през VI-VIII век

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #46
    За периода или от периода? И само онези, които се отнасят за Балканите ли? Щото веднага се сещам за патриарх Никифор, Павел Дякон, Исидор Севилски, Себеос, Георги Писидийски, Константин Порфирогенет, също така и доста повече агиография от изброената.


    thorn

    Средновековните църкви в България

    Comment


      #47
      monte christo написа Виж мнение
      Стане, проблемът със Сердика е интересен, да. Но по всичко личи, че градът функционира известно време още преди 809 г. Така лесно не се заселва с колонисти какъвто и да било град, каквато и да било местност. Това означава, че пътищата трябва да са под твой контрол. А че през 809 г. Сердика е имал доста (за времето си) граждани въобще и не се съмнявам. Иначе римляните няма да изпращат такъв голям корпус (6 000 души) дори и за стратегически град, който току що е заселен (примерно с 500 или дори 1 000 души) или тепърва ще се заселва (възстановява). Сега; отделен е въпросът за тази численост на гарнизона - ясно е, че е екстраординарен; също така отделен е въпросът и дали всички са изклани.
      Не виждам никакъв проблем в областта да е пратена сериозна военна експедиция (споменатите 6000) и под нейно прикритие да са пратени и н я к а к в и заселници.Дори като бройка да са споменатите 500-1000 души.


      thorn

      Средновековните църкви в България

      Comment


        #48
        Thorn написа Виж мнение
        Не виждам никакъв проблем в областта да е пратена сериозна военна експедиция (споменатите 6000) и под нейно прикритие да са пратени и н я к а к в и заселници.Дори като бройка да са споменатите 500-1000 души.
        То, хубаво - ти не виждаш проблем. Ама... как ги виждаме точно тези предполагаеми заселници (с техните каруци и малките плачещи дечурлига без никакъв имунитет) в леда на февруари и калта на март, да се движат скорострелно с войската, че да могат да я сколасат (да уредят нещата със Сердика) още преди Великден? В контекстът на извора се подразбира, че градът е бил населен (заселен) още преди 809 г.

        Comment


          #49
          Значи недоразумение. Не, въобще не изключвам възможността да е заселен няколко години преди 809.


          thorn

          Средновековните църкви в България

          Comment


            #50
            Значи, тук имаме един много важен момент. Укрепленията (стените) на Сердика и тяхното състояние към края на зимата 808/809 г. По всичко личи, че тези стени към пролетта на 809 г. са били възстановени. Вие, братя мои, знаете ли как се възстановяват стени?

            В началото на пролетта през 809 г. Крум я превзема с "измама и обещания". Какво излиза? Българите няма откъде да се промъкнат. За юруш преди това срещу стените не се споменава. Но пък класическата обсада е налице. Колко време трае обсадата? Не знаем. Може да са два-три дена, може пък седмица-две?!? Факт е, че от Константинопол нямат време да реагират светкавично. Ако приемем данните за 6 000 души гарнизон извън множеството граждани, излиза, че защитниците на града барабар с населението най-вероятно няма какво да ядат. С "измама и обещания". Войната си тече вече втора година, т.е. този корпус надали е бил изпратен специално да кибичи в Сердика, та да може заселниците (колонистите) да се... аклиматизират. Обръщайте внимание, много ви моля, на тези моменти Може да е бил притиснат по време на военните действия и да се е оказал там, но най-вероятно е предприел изпреварваща маневра, та да се окаже в Сердика преди Крум, за когото разузнаването е разбрало, че се насочва към града.

            Никифор излиза чак на Велика Сряда. Не знаем кога точно пристига под Сердика, но българите вече са офейкали. Императорът иска да застрои превзетата Сердика. Тук вече е въпрос на интерпретации (тълкувания). Че го няма и Шаранков да ни предаде формата на глаголните времена в текста. (Той май въобще не пише тук). Но по-вероятно иде реч за застрояване (възстановяване)[1] на поразиите извършени от българите през пролетта на 809 г., а не това, че Никифор иска въобще да застрои (възстанови) градът от поразиите, извършени някога във време оно от авари и славяни. За пореден път - какво излиза? Някой от вас смята ли, че Сердика е била възстановена в периода февруари-март 809 г., че в нея да си живее ей-така 6 000 души гарнизон, извън множеството граждани?

            Както и да го гледаме и сучим - Сердика е възстановена преди 809 г.

            [1] "...желаейки да възстанови [из]оставената Сердика"

            p.s. Торн, ако искаш редактирай заглавието на VI-IX век

            Comment


              #51
              Няма да го редактирам, защото съзнателно не искам в т а з и тема да се насочваме към българо-византийските войни от 8-9 век. А за Сердика по-скоро въпросът е да смятаме ли, че има непрекъснат континюитет между античния град и Никифорово-крумовия, или все пак и тя е била изоставена от ромеите примерно както пише Камен през 614-615. И е оставала ненаселена някакъв относително дълъг период оттогава. А дали е заселена отново през 809 или няколко години по-рано, или дори в края на 8 век, това не е толкова важно.

              Колкото за стените - ако през 615 градът е паднал без голям щурм с обсадни машини, за няма и двеста години нищо няма да им стане особено на стените. Тук таме ще е паднал някой зъбер. Имай предвид, че тогавашните славяни в градове не са живеели и тухли не са им трябвали за нищо.


              thorn

              Средновековните църкви в България

              Comment


                #52
                Не, континюитет при Сердика няма. Между 615 г. и времето на годината (годините) преди 809 г. не се наблюдава такъв. Тук проблемът е друг: възможно ли е за съвсем кратко по времето на Констант II градът да е бил отново под властта на римляните (твърдението на Микулчик)? Имай предвид, че по времето на Константин IV сердикийски епископ не присъства на Вселенският Събор от 680-681 г.

                Колко (и какви) славяни са живеели покрай Сердика? Въобще живеели ли са точно там, в околността? Както, да речем, са живеели скитите (славяните) около (в близост до) Филипопол.

                Колкото до самата тема - спокойно! Ще ви направя на теб и Стан рецензии на първите постинги (демек ще ви избия зъбките) - не бързай!

                Comment


                  #53
                  Микулчик бил казал, Вагалински бил казал. Добре, ами дай да им видим аргументите - това е така защото имаме това и това. Пък и дай да видим къде са го казали, щото няма как да очакваш тези им твърдения поднесени по този начин - по твои спомени, да се приемат на юнашко доверие.
                  monte christo написа Виж мнение
                  Колкото до самата тема - спокойно! Ще ви направя на теб и Стан рецензии на първите постинги (демек ще ви избия зъбките) - не бързай!
                  Сега за зъбките - почваш да се зъбиш преди да са ти поникнали зъби и резултатът е просто едно олигавяне. Мисли бе младеж! Какво е представлявала една изоставена крепост през ранното средновековие. Всъщност въобще виждал ли късноантична крепост? Да не мислиш, че това нещо като плет на селски двор, че току така да си замини. Виждал ли си град Хисар - крепостната стена е от ²V в., запазена почти догоре, без нито една поправка и щеше да е още по-добре ако селяните не бяха къртили тухли и камъни от нея през последните 200 години. Айде сега си представи колко по-добре е била запазена преди 1200 години. А подобни примери има десетки. Торн добре е отбелязал, че най-много някой зъбер да е паднал. Но, дори и да има превземане с обсадни машини и щурм, пак пораженията не са толкова големи, а само в отделни сектори, порти и т.н. и са лесно възстановими. Между другото, една малка подробност - навсякъде, където в Сердика са открити крепостните стени, те са късноантични с отделни кърпежи по тях.

                  Какъв е проблемът Сердика да била заселена и там да била пратена 6 000 армия непосредствено преди нападението на Крум през 809 г. по-точно това нападение да е било провокирано именно от това заселване? Иначе как може да се обясни българското нападение в Долна Струма през 808 г. и липсата на сведения за Сердика, при положение че българите са минали покрай нея.

                  Comment


                    #54
                    monte christo написа Виж мнение
                    Значи, тук имаме един много важен момент... Обръщайте внимание, много ви моля, на тези моменти Може да е бил притиснат по време на военните действия и да се е оказал там, но най-вероятно е предприел изпреварваща маневра, та да се окаже в Сердика преди Крум, за когото разузнаването е разбрало, че се насочва към града.

                    Че го няма и Шаранков да ни предаде формата на глаголните времена в текста. (Той май въобще не пише тук)

                    Както и да го гледаме и сучим - Сердика е възстановена преди 809 г.

                    [1] "...желаейки да възстанови [из]оставената Сердика"

                    p.s. Торн, ако искаш редактирай заглавието на VI-IX век
                    Аз обръщам внимание, много добре, Монте.
                    Според мен нещата стоят така - в началото на VII в. след бурните акции на авари и склави, крепостните стени са разрушени, част от населението си хваща дърмите, казано по нашенски , друга част е опленено и заведено отвъд Дунав (има изворови податки), друга част се склавизира - изпада в безвластово управление и се подчинява , сключват се договори с аварите .
                    Нещо, като това тук - http://e-vestnik.bg/12266 - Балкански лидери, обвинявани в престъпления: Бойко Борисов, Мило Джуканович (Черна Гора), Хашим Тачи (Косово), Иво Санадер (Хърватия), Адриан Нъстасе (Румъния).
                    На тези хора днес им знаем имената благодарение на интернет, . Властовия център тогава не е бил отвъд Океана, а само отвъд Дунава - "скитския" каган Баян и неговите аварски предшественици и наследници .
                    Имало е и някои самостоятелни играчи, които даже не са и признавали отвъд-дунавския "Биг брадър" и от време на време той е изпращал някоя наказателна акция срещу тях или пък те са се съюзявали временно за да бастисат някой друг гаден славянин (Милошевич).

                    Торн, заради фотосесиите си на старите църкви е обикалял из цяла България, където е срещнал, описано е и в блога му - депейзанизация на селата и рустификация на градовете.

                    Населението е представено от рустифицирани местни ромеи ( плюс бивши дедитиции и федерати), както и южни (бягащи от арабите или изселени заради еретическите си възгледи) и северни пришълци - венети, анти, готи, дори фини и т.нар. - бивши германи, готи, хуни, келти,сармати, дори след 6в. (когато империята се заиграва с Тюркския хаганат) от известно количество "метиси" - тюркски и др, племена и т.н. , които се управляват от местни Бигмени и това всичко е наречено Склавинии - нещо от типа Тъмна Индия.

                    Този период много точно е указано, кога е приключил - първият етап е след неуспешната обсада на Константинопол, втория етап - въстанието на Кубрат и Алцек, третия етап - след временния възход на Константин Брадаткото.
                    Този етап, както и времето на Юстиниан II е реконквиста на всички земи до линията Драч - Сердика -Филипопол - Анхиало. С две големи линии през 70-те години на VII в. водещи до около Свищов-Никопол и Доростол.
                    Нещо като днешните сирийски линии прокарани до Алепо, Дейр-ер Зор и Идлиб(който падна наскоро). По тези санитарни кордони, империята е осъществявала бърз мониторинг над териториите отвъд Дунав. Неслучайно императора е възвестен бързо за придвижването на основното ядро български войски към Дунав, имал е време да прехвърли арменските легиони от Източна Мала Азия и да ги стовари на Дунав.

                    За Шаранков -той няма ник и въобще не пише тук. Няма го вече и в БГ Наука (за голямо съжаление).

                    Още по времето на Константин Копроним, византийската мощ, както в Азия, така и в Европа се е възстановила и дори има план за унищожаването на България. Вярно е, че Посеркото не е могъл да осъществява пряк контрол на всички територии, но със сигурност е възстановил някои укрепени лагери. След това императрица Ирина е възстановила някои градове и според мен 100% е сигурно, че един от тях е Сердика.
                    Въобще за мен Сердика през целия период е съществувала, но в много жалко състояние и тези жалки епизоди от Балканската история очакват и днешните българи, ако не променят отношението си към заеманата от тях територия.
                    Last edited by RIZAR; 21-05-2015, 18:42.

                    Comment


                      #55
                      monte christo написа Виж мнение
                      Друго, което е интересно: защо Иван Микулчик твърди, че по някое си време (около средата - втората половина на VII в.) римляните си връщат Сердика? Въз основа на какво се базира това негово твърдение? Възможно ли е все пак това да е достоверна информация? Базираща се на дългогодишен опит и анализът на разните му там кирпичи и сполии, т.е. все пак в Сердика да са живеели сред развалините група войници ("псевдо-гранизон") на принципът"направи си сам" (къщичка), колкото да контролира пътят за Филипопол, Адрианопол и Константинопол? И покрай тях с времето да се класират разни декласирани елементи?

                      Стане, и да не забравя за Зикидева (хълма на Царевец) - въз основа на какво тогава Людмил Вагалински твърдеше пред Божо Димитров, че местенцето все пак е функционирало фактически почти през целия (докъм края на) VII век? Демек - до българите. Някакви стари данни и фалшификати?
                      Към изключително професионалните мнения на Микулчич и Вагалински, двама водещи в областта си учени, както и на стари учени, като Б. Филов, Стамен Михайлов (нарочен и за едва ли не "автохтонист") и други -
                      в БГ Наука си извадих един стар цитат от професионалист(не знам дали археолог, историк или културолог) представящ се за Владимир Дойчинов -
                      Само мога да кажа, че редовите археолози, които работят на терен , отдавна виждат липсата на културна граница в периода V- VIII, и я декларират все по-силно . Казвам го от лични впечатления - Работил съм със Сашо Бонев и Хенриета Тодорова.
                      Тук не става въпрос за някаква "автохтонна" теория, а за запазване/оцеляване/приспособяване на старото местно население на империята, но в много по-голяма степен, от тази, която го представят "славянските" и "прабългарските" археолози.
                      Last edited by RIZAR; 21-05-2015, 18:44.

                      Comment


                        #56
                        monte christo написа Виж мнение
                        Хайде, храбри ми Рицарю - аз ще ти дам десетият извор. Забравил си един от най-важните за периодът, който ни интересува: дядо ти Никифор, патриарх Константинополски.
                        Извора го забравих, не заради телеграфния вид на предаваната в него информация, а защото просто го пропуснах между Теофан и Писидиеца. Благодаря за напомнянето - значи станаха точно 10.

                        Comment


                          #57
                          Thorn написа Виж мнение
                          За периода или от периода? И само онези, които се отнасят за Балканите ли? Щото веднага се сещам за патриарх Никифор, Павел Дякон, Исидор Севилски, Себеос, Георги Писидийски, Константин Порфирогенет, също така и доста повече агиография от изброената.
                          Георги Писидийски съм го споменал , всички без Порфирородния са западни автори, освен тях има източни - персийски и арабски, абисински, нубийски и "Китайски" ???

                          Comment


                            #58
                            monte christo написа Виж мнение
                            Не, континюитет при Сердика няма. Между 615 г. и времето на годината (годините) преди 809 г. не се наблюдава такъв. Тук проблемът е друг: възможно ли е за съвсем кратко по времето на Констант II градът да е бил отново под властта на римляните (твърдението на Микулчик)? Имай предвид, че по времето на Константин IV сердикийски епископ не присъства на Вселенският Събор от 680-681 г.

                            Колко (и какви) славяни са живеели покрай Сердика? Въобще живеели ли са точно там, в околността? Както, да речем, са живеели скитите (славяните) около (в близост до) Филипопол.

                            Колкото до самата тема - спокойно! Ще ви направя на теб и Стан рецензии на първите постинги (демек ще ви избия зъбките) - не бързай!
                            Съгласен съм за Сердика, че между 615-около 670 г. има властови ромейски хиатус . Населението, обаче е възможно да е продължило да обитава града и околностите му.
                            Специално за мен Протоколите на 6, Трулски и 7 Вселенски събори не са никакво доказателство за отсъствието на епископат в Централните, западните и северните части на Балканите. От Траянови врата образно казано на запад е диоцеза на Рим, който обхваща и всички днешни гръцки земи. По принцип Запада е пращал малко легати и представители на съборите. Положението се изменя, когато през 731г. Константинополския патриархат неправомерно с помощта на императора отнема диоцеза Илирик от Рим . В периода 731-842г. има сериозен разкол в епископата във връзка с бушуващата иконоборческа ерес.

                            Comment


                              #59
                              Stan написа Виж мнение
                              Микулчик бил казал, Вагалински бил казал. Добре, ами дай да им видим аргументите - това е така защото имаме това и това. Пък и дай да видим къде са го казали, щото няма как да очакваш тези им твърдения поднесени по този начин - по твои спомени, да се приемат на юнашко доверие.
                              Добре, бе, Стане, ето ти материал от Микулчик и Вагалински. Аз просто съм изненадан, че човек като теб (т.е. от гилдията), на това отгоре претендиращ (представящ се) за авторитет в Ранното Средновековие, може да пита един професионален аматьор „къде е казано, ама кога е казано?”. Това не говори много добре за нивото (и КПД) на част от сегашното нАучно поколение.

                              Микулчи, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македони¼а. Скоп¼е, 1996, стр. 31-32
                              Како потврда за ова е спомнеме некои од наодите од 7. и 8. век ка¼ нас, а кои не се словенски. Околу Охрид се откопани гробови со предмети од т.н. Комани-култура, ко¼а албанските историчари во занес ¼а прогласи¼а за протоалбанска. [20] Во на¼ново време вакви предмети се откриени на многу поширок простор отколку што е Албани¼а, до Средна Далмаци¼а на запад и од Прилеп до Малешево на исток (фибули), со што целосно се отфрла спомнатата хипотеза. Оваа регионална култура се врзува за домашното роме¼ско население, а настанала по аваро-словенските инвазии и по повторното воспоставуваœе на роме¼ската (византиска) власт во овие краишта.
                              На островот Голем Град во Преспа откопани се гробови со византиско-италски (несловенски) накит и монета на Константин IV (668—685). Монети на Констанс II се на¼дени на Исарот во Валандово и во Селце ка¼ Прилеп, а монети на £устини¼ан II (685—695) на акрополата во Коœух. Во кастелот во Дебреште близу Прилеп ископани се повее предмети со византиско потекло од 7. век. Сето ова зборува за присутноста на Ромеите во нашите на¼важни тврдини. И градот Сердика (ден. Софи¼а) повторно е под роме¼ската власт.
                              Во некрополата „Млака” пред тврдината во Дебреште, Прилеп, откопани се гробови со наоди од доцниот 7. и 8. век. Тие се делумно или целосно кремирани и не се ниту роме¼ски, ниту словенски. Станува збор на¼веро¼атно, за Кутригурите.

                              Памет Българска - Велико Търново 1-ва част (файлът е разделен на 4 части - браузърът трябва автоматично да ви прехвърли към 2-ра, 3-та и 4-та част).


                              Людмил Вагалински и Иван Лазаров при Божидар Димитров в предаване посветено на Велико Търново. Януари, 2011 г.

                              На база откритата монета Вагалински допуска, че животът в Зикидева (Цикидева) продължава до идването на българите. Същото твърди и за Дръстър - градът устисква до българското нашествие. Друга интересна констатация на Вагалински, перефразирам: “Не можем да говорим за демографски колапс, предизвикан от нашествията. Населението не се изпарява – то проявява “благоразумие”, изоставяйки по-големите градове, като се установява в гъстонаселени по-малки по площ градчета, които обаче се бранят по-лесно”. Тук Вагалински акцентуваше въобще върху нашествията през VI-VII в.


                              Сега за зъбките - почваш да се зъбиш преди да са ти поникнали зъби и резултатът е просто едно олигавяне. Мисли бе младеж!
                              Ей, значи, буквалист си беше, буквалист и ще си останеш. Инак, адмирации - заслужаваш почерпушка от бачо ти Граф, че му викаш „младеж”. Откровено да си призная, бях решил да захвърля инструментите на тавана, но след подобно „навиване” от твоя страна, се позамислих. Отивам да търся касетката с едновремешният хит „Дърт козел – млада върба лющеше”.

                              Какво е представлявала една изоставена крепост през ранното средновековие. Всъщност въобще виждал ли късноантична крепост? Да не мислиш, че това нещо като плет на селски двор, че току така да си замини. Виждал ли си град Хисар - крепостната стена е от ²V в., запазена почти догоре, без нито една поправка и щеше да е още по-добре ако селяните не бяха къртили тухли и камъни от нея през последните 200 години. Айде сега си представи колко по-добре е била запазена преди 1200 години. А подобни примери има десетки. Торн добре е отбелязал, че най-много някой зъбер да е паднал. Но, дори и да има превземане с обсадни машини и щурм, пак пораженията не са толкова големи, а само в отделни сектори, порти и т.н. и са лесно възстановими. Между другото, една малка подробност - навсякъде, където в Сердика са открити крепостните стени, те са късноантични с отделни кърпежи по тях.
                              Спокойно – виждал съм късноантични крепости; било що-годе запазени стени, било съборените им „дувари”.
                              Друго, което на мен ми е ясно, но на теб определено не ти е ясно: на всеки един човек, занимаващ се с антична и средновековна военна история, му е ясно, че стени не се рушат мот-а-мот. Не всеки има лудостта, нервите и ресурсите на римляните, та да затрива Йерусалим... доземи. Ясно е, че се рушат сектори от крепостната стена, но на теб, повярвай ми, въобще не ти е ясно, как и по какъв начин се възстановяват тези сектори. За колко време; кой ги възстановява тези сектори; човешки ресурс; кое колко коства; пари от хазната: „ама ще се дават ли; ама няма ли да се дават”; политическата конюнктура; управление, и т. нат. Няма и да ти стане ясно, докато продължиш да смяташ, че само ти не пасеш зелена папрат (понеже вече си на по-изискано блюдо), а всички други излизаме от пещерата, и се борим за стръкче... информация.

                              Случаят със Сердика за пореден път доказва колко струваш в очите на клуб „Професионален аматьор”. Нищо лично – просто констатация. Нас не ни вълнува как се отнася научната общественост в България към твоите писнаки и хипотези, защото знаем, че дори Димитър Ангелов и Васил Гюзелев са писали откровени глупости, когато стане въпрос за средновековната римска армия. Знаеш ли как ще ми завършиш кърпежа на секторите по стените на Сердика през месеците февруари и март 809 г., а? През зимата, при условие, че твоите колонисти още се движат нейде из Тракия! Кой ще ги закърпи, а, кой? Войската ли? Хайде, бе! Колонистите, дето ще останат без дъх от преходите?!? Забрави... Стига легенди в българското нет-пространство, стига глупости!

                              Какъв е проблемът Сердика да била заселена и там да била пратена 6 000 армия непосредствено преди нападението на Крум през 809 г. по-точно това нападение да е било провокирано именно от това заселване? Иначе как може да се обясни българското нападение в Долна Струма през 808 г. и липсата на сведения за Сердика, при положение че българите са минали покрай нея.
                              Ти въобще наясно ли си, че на Балканите през февруари (а той рядко се случва с меко време) само войски могат да излязат на поход. Понякога войските излизат през март – като се позатопли. Обикновено войските излизат през април, като се мятат по кампании докъм края на октомври-началото на ноември. Как виждаш зеселниците (колонистите) с каруците и малките деца по леда и калищата през февруари-март 809 г.?!? Че те ще изпукат, бре, в този студ, ако трябва да влизат в темпото на войската. А трябва и кърпежите по стените да се сделат, защото Крум е превзел града преди Великден (9 април). Никифор тръгва на 12 април да отвоюва Сердика. Тези дати говорят ли ти нещо, или ще продължаваш да си тананикаш по „ка4овски”?

                              Ами помисли малко и недей да стреляш напосоки. Все пак си… професионал.

                              Възможно е Сердика да е заселена (колонизирана) след 1 септември 808 г. Цели два месеца на разположение – септември и октомври. И това заселване да е продиктувано точно от атаката на българите по Стримон и отмъкването на парите за Струмската клисура.
                              Отбранителните съоръжения на Сердика са укрепени повече от вероятно през есента на 808 г.
                              Друг вариант: Сердика отново е укрепен по-рано от 1 септември 808 г., което е наложило неговото заобикаляне на българската войска, неподготвена за обсада (не разполагаща с обсадни машни), при положение, че тя има за цел диверсия по поречието на Струма.

                              Comment


                                #60
                                Рицар, не разводнявай темата с мъгляви съвременни аналогии и се старай да даваш повече доказателства.

                                Сега по същество. Какво значи "липса на културна граница V-VIII" век? Че старото население е останало и е запазило културата си? Но градската култура е унищожена, селата доколкото знам също, църквите и манастирите също. Очевидно е останало местно население, но то е загубило именно по-голяма част от културата си. В смисъл, местното население е било представено от овчари. Ако имаш предвид приемственост в археологическата култура, определено пълна приемственост няма, но естествено частична е напълно възможна. За съжаление практически не съм запознат с археологическите материали от 8 век. Доколко археологически се проследява провинциалната антична култура, в смисъл керамика, тип жилища и т. н.

                                За Сердика. Всичко е възможно, но за периода за момента можем само да гадаем. Няма данни. Но все пак в града повече или по-малко се копае отвреме навареме и след 6ти век (или както казва Камен - след 615) просто н и щ о не излиза. Колкото и мизерно да беше населението, все ще се позавърти в центъра, ще счупи някое гърне, ще изгуби някоя монета, ще погребе някого. Но дори от разкопките на ларгото покрай строежа на метрото нищо не излезе. Сега щели да копаят между Шератон и Света Неделя, но едва ли и оттам ще излезе нещо.


                                thorn

                                Средновековните църкви в България

                                Comment

                                Working...
                                X