Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Балканите през VI-VIII век

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #31
    А на мен ми прави впечатление, че полевите армии, с които Маврикий воюва на Балканите са сравнително малки. Рядко над 10-тина хиляди човека. По мерки от началото на империята - легион-два. Т.е., дори и по мирно време, когато Хосрой, макар и неохотно, е лоялен, голяма част от армията си стои на изток.


    thorn

    Средновековните църкви в България

    Comment


      #32
      Stan написа Виж мнение
      Казваш, че след като се справят с проблемите в Азия и Италия, ромеите прехвърлят войските си на Балканите за да се справят с вилнеещите тук варвари. Това не показвали именно, че за тях Балканите са далеч по-маловажни, отколкото останалите провинции. Иначе щеше да е обратното.
      Не. Просто на изток заплахата от Сасанидите е много по-голяма. За ромеите славяни и авари са много по-малка опасност и може да бъдат оставени като десерт. Отделно, че Константинопол е не само столица, но и със своите свръхукрепления играе ролята и на бастион, щит от Европа към Азия, който до 1204 г. си остава непреодолим. А на Изток няма непревзимаеми крепости. През 538 г. Антиохия е разграбена от Сасанидите заради това, че силно земестресение от 526 г. било сринало стените й и те не били възстановени 12 години по-късно. Като местоположение и укрепеност на изток Антиохия играе същата роля като Константинопол на запад - тя е бастион, щит и база за контранастъпление. Никой не би си позволил да атакува Анатолия или Палестина и Египет, ако има необезопасената Антиохия в тила си. Явно ромеите до 591 г., до "вечния мир" между Маврикий и Хосров Парвез, са имали опасения, че антиохийският щит и бастион не е обезопасен достатъчно и хвърлят сили за защита на уязвимия източен лимес.
      Ролята на Антиохия като източен бастион, база за контраудари и ключ към Палестина, Египет и Анатолия проличава особено ясно през последната война със Сасанидите от 602-628 г. До 613 г., докато ромеите държат Антиохия, военните действия се водят основно в Армения и представляват серия от набези на двете страни. След като Шахрвараз превзема Антиохия, персийската лавина залива Сирия, Палестина и Египет през 613-618 г., а след това иде редът на Анатолия.

      Тази схема съм я пробвал от "личен опит" когато съм играл със Сасанадите против ИРИ на Rome Total War - The Barbarian Invasion. Докато не овладеех Антиохия и не оставях голям гарнизон в нея, не смеех да атакувам Палестина и Египет. А след завземането на Палестина и Египет спокойно си водех военните действия в Анатолия и към Константинопол.

      Thorn написа Виж мнение
      А на мен ми прави впечатление, че полевите армии, с които Маврикий воюва на Балканите са сравнително малки. Рядко над 10-тина хиляди човека. По мерки от началото на империята - легион-два. Т.е., дори и по мирно време, когато Хосрой, макар и неохотно, е лоялен, голяма част от армията си стои на изток.
      Не са малки балканските сили. В битката при Цурта против българите са хвърлени 15 000 души. За сравнение - най-голямата ромейска армия, и то армия-нашественик, която оперира в Италия срещу готите по времето на Юстиниян ² е 22 000 души.

      Comment


        #33
        г-н Никой написа Виж мнение
        Не са малки балканските сили. В битката при Цурта против българите са хвърлени 15 000 души. За сравнение - най-голямата ромейска армия, и то армия-нашественик, която оперира в Италия срещу готите по времето на Юстиниян ² е 22 000 души.
        Нещо знае ли се за тази битка? Кой я е водил? Защо? Римските сведения са за голямото поражение, огромни загуби и годината - 535. Нищо повече не мога да изровя. Поне не и "научно" такова.

        Тук има че сарматското племе с което е била битката е българското. Обаче папируса(пардон pdf-а), не ми вдъхва особено доверие. Особено с тези разстановки до ниво снимка на прабългари:
        http://www.bulgari-istoria-2010.com/..._V_ITALIJA.pdf

        Може ли да хвърлите малко повече светлина?
        This is my signature. There are many like it but this one is mine.

        Comment


          #34
          Amazon написа Виж мнение
          Нещо знае ли се за тази битка? Кой я е водил? Защо? Римските сведения са за голямото поражение, огромни загуби и годината - 535. Нищо повече не мога да изровя. Поне не и "научно" такова.

          Тук има че сарматското племе с което е била битката е българското. Обаче папируса(пардон pdf-а), не ми вдъхва особено доверие. Особено с тези разстановки до ниво снимка на прабългари:
          http://www.bulgari-istoria-2010.com/..._V_ITALIJA.pdf

          Може ли да хвърлите малко повече светлина?
          Битката е станала не през 535, а през 499 г. За нея пише накратко комес Марцелин в ЛИБИ ², с. 313. Няма никакви сармати, пише черно на бяло "българи".
          Attached Files

          Comment


            #35
            г-н Никой написа Виж мнение
            Не. Просто на изток заплахата от Сасанидите е много по-голяма. За ромеите славяни и авари са много по-малка опасност и може да бъдат оставени като десерт.
            А някога да ти е минавала мисълта, че през 6 век Балканите, особено източните части, са едни територии с доста съмнителен стопански потенциал практически нулев на фона на останалите провинции, градове, които бледнеят, меко казано в сравнение с това, което е вдругите провинции и население състоящо се до голяма степен от полуроманизирани варвари, чиято лоялност е малко относителна. И именно от тази гледна точка ромеите първо гледат да оправят положението на изток, пък на Балканите – когато могат.

            Comment


              #36
              Цялата администрация и редовни военни контингети са изтеглени от Балканите след бунта на Фока от есента на 602г. Това са доказателства от многогодишни разкопки на всички градове и крепости.

              Comment


                #37
                Една от крепостите, за която се предполагаше, че византийската власт се запазила до 680 г. е тази на Царевец в Търново, идентифицирана като Зикидева. Основание за това дава една монета на отсечена от името на Тиберий и Константин IV, датирана в 663-668 г., която е намерена в горял пласт до Балдуиновата кула при разкопки през 1966-1969 г. Тази монета това дава основание на един от водещите български археолози в късната античност - В. Динчев, да допусне в една своя статия отпечатана през 2003 г., че животът тук продължил вероятно до идването на Аспарух. Тази статия е отпечатана в сборник с доклади от конференция проведена през 1991 г., т.е. макар и излязла през 2003, е актуална към 1991 г., а не 2003 г.
                Междувременно, през 2002 г. в Известията на РИМ Велико Търново, излиза статия на К. Дочев - нумизмат от филиала на Националния археологически музей във Велико Търново, посветена именно на монетите V - V²² в. открити при разкопките до момента в Търново. Публикува общо 252 единични находки, като най-късните са 619 г. Монета на Тиберий и Константин ²V въобще не се споменава.
                Такава не се споменава и в статията на същия К. Дочев посветена на монетната циркулация в Търново от V² до Х²V в., публикувана в Dumbarton Oaks Studies, 39,2002.
                Не се споменава, защото просто такава монета няма. Навремето, като са определяли въпросната монета явно погрешно са я идентифицирали или пък може би става въпрос за най-банална печатна грешка при публикуването на резултатите и оттам е навлязла в научната литература.
                Споменатият по-горе В. Динчев в последното си изследване, в което разглежда ранноантичния град на Царевец - Българо-британски разкопки на градището при с. Дичин, Великотърновска област, 1996-2003, С.2009, с. 26, отчита грешката, която е допуснал на времето доверявайки се на по-старите публикации и също отрича съществуването на въпросната монета и съответно оцеляването на Зикидева до 680 г.

                Comment


                  #38
                  Добре, Стане - идеална и полезна (ъпдейтната) информация. Снощи попрочетох нещичко точно от Динчев и реших да пусна инфото на нашия Трън. Но защо само надзърташ в БГ Наука, пък не снесеш и там същата информация? Забрави за онзи фашизоид Глишев. Връщай се там да се 'апим от време на време

                  Comment


                    #39
                    Тука ли ми избягахте ???

                    Не само Търново (Зикидева- Момина крепост), но същото положение на нещата е за Сердика, за някои градове в Македония, Берое, Филипопол и т.н.

                    Comment


                      #40
                      RIZAR написа Виж мнение
                      Тука ли ми избягахте ???

                      Не само Търново (Зикидева- Момина крепост), но същото положение на нещата е за Сердика, за някои градове в Македония, Берое, Филипопол и т.н.
                      Какво положение?


                      thorn

                      Средновековните църкви в България

                      Comment


                        #41
                        А ето и нещо съвсем ново - В. Динчев - "Св. София" и Сердика, С. 2014
                        с. 31 - някаква жена, защитила дисертация в Германия (но българка), твърдяла, че църквата е построена през V²²² в. (да, осми), на това В. Динчев отговаря -"Как обаче да се определи евентуалната й поява през V²²² в. при положение, че до момента в площта на Сердика и в нейната околност не е установена нито една археологическа структура (постройка, съоръжение, боклучна яма дори) от V²²² в.?"

                        Comment


                          #42
                          Ок, значи да уточним. Античният град Сердика го има някъде до края на 6-ти век. После е бастисан от аваро-славянските пълчища (а има ли следи от превземане, масови гробове, пожар, съкровища?)Или може би жителите не са изчакали превземане, а са го изоставили и са избягали в Солун.

                          Градът, който Крум превзема, с нетипично огромния си гарнизон е опит за повторна колонизация от времето на Никифор. Т. е. през 8-ми век София може и да не е била в българските земи, но и в ромейските не е била. А чия е била? Вероятно някоя "Славиния", която понеже не е участвала във войни с Византия, не е и попадала в полезрението на изворите.


                          thorn

                          Средновековните църкви в България

                          Comment


                            #43
                            Бастисан е 614-615 г. До 809 г., когато ромеите пращат 6 000 армия, защото това няма как да е гарнизон, градът и район е бил в ничията земя между България и Византия. В интерес на истината за тоя район данните за славяни са твърде оскъдни, да не кажа практически липсващи.

                            Comment


                              #44
                              Stan написа Виж мнение
                              Бастисан е 614-615 г. До 809 г., когато ромеите пращат 6 000 армия, защото това няма как да е гарнизон, градът и район е бил в ничията земя между България и Византия. В интерес на истината за тоя район данните за славяни са твърде оскъдни, да не кажа практически липсващи.
                              Стан, по принцип правил ли си труда да установиш, въобще колко византийски, западни и арабски извора има за периода 600-800 , като цяло може би се броят на пръстите на ръцете, да не кажа ръката.
                              Много малко са и косвените извори - агиографски сведения, Протоколите на VI Вселенски събор, , протоколите на Трулския събор,Протоколите на VII Вселенски събор, Иконоборческия събор от 754г. и др.

                              Специално византийските извори с протоколите аз ги изкарвам точно по-малко от 10 !

                              1. Теофилакт Симоката;
                              2.Георги Писидийски
                              3. Протоколи
                              4. Пасхална хроника
                              5.Чудесата на св. Димитър
                              6.Теодор Синкел
                              7.Теофан Изповедник
                              8.Агиографски (житието на св. Максим Конфесор, св. Колумбан - но това е западен извор и папа Григорий Двоеслов)
                              9. Евентуално библиотеката на Фотий

                              Comment


                                #45
                                Хайде, храбри ми Рицарю - аз ще ти дам десетият извор. Забравил си един от най-важните за периодът, който ни интересува: дядо ти Никифор, патриарх Константинополски.

                                Стане, проблемът със Сердика е интересен, да. Но по всичко личи, че градът функционира известно време още преди 809 г. Така лесно не се заселва с колонисти какъвто и да било град, каквато и да било местност. Това означава, че пътищата трябва да са под твой контрол. А че през 809 г. Сердика е имал доста (за времето си) граждани въобще и не се съмнявам. Иначе римляните няма да изпращат такъв голям корпус (6 000 души) дори и за стратегически град, който току що е заселен (примерно с 500 или дори 1 000 души) или пък тепърва ще се заселва (възстановява). Сега - отделен е въпросът за тази численост на гарнизона - ясно е, че е екстраординарен. Също така отделен е въпросът и дали всички са изклани.

                                Друго, което е интересно: защо Иван Микулчик твърди, че по някое си време (около средата - втората половина на VII в.) римляните си връщат Сердика? Въз основа на какво се базира това негово твърдение? Възможно ли е все пак това да е достоверна информация? Базираща се на дългогодишен опит и анализът на разните му там кирпичи и сполии, т.е. все пак в Сердика да са живеели сред развалините група войници ("псевдо-гранизон") на принципът"направи си сам" (къщичка), колкото да контролира пътят за Филипопол, Адрианопол и Константинопол? И покрай тях с времето да се класират разни декласирани елементи?

                                Стане, и да не забравя за Зикидева (хълма на Царевец) - въз основа на какво тогава Людмил Вагалински твърдеше пред Божо Димитров, че местенцето все пак е функционирало фактически почти през целия (докъм края на) VII век? Демек - до българите. Някакви стари данни и фалшификати?

                                Comment

                                Working...
                                X