Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Исторически загадки: маскираният затворник

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #16
    boilad написа Виж мнение
    В заключение личното ми мнение за това кой може да е бил "маскирания" клони към кандидатурата на херцог Дьо Бофор, чието изчезване по време и място съвпада с появата на тайнствения затворник. Тук съмнения поражда факта, че към 1703 г. той би бил на 87 години, но пък от друга страна подобно дълголетие макар и рядкост за епохата не е невъзможно. Разбира се, в този случай изникват редица други въпроси на които едва ли съм компетентен да дам адекватен отговор без някакви по-задълбочени познания за епохата и взаимоотношенията по върховете на държавата.
    Кандидатурата на Бофор е атрактивна, защото не среща никакви пречки - по същия начин, както стои въпросът и с брата-близнак. И за двамата няма пречка да бъдат идентифицирани с маскирания затворник просто защото те въобще не се споменават в документите около тази история и следователно идеята за кой да е от тях няма как да бъде препъвана от писмените данни.
    Не мога да си представя обаче как херцог дьо Бофор ще бъде поставен в ролята на слуга на Никола Фуке, макар и само за известно време. Фуке независимо от поста си на сюринтендант на финансите има нисък произход - той произхожда от третото съсловие. А Бофор е принц по кръв и кралски внук - абсурдно е да мислим, че би слугувал на Фуке. Пък и едва ли някой би го карал - във Франция често са затваряли принцове, но не са ги подлагали на подобно унижение.

    Comment


      #17
      Доводите ти са основателни, макар че моето впечатление е, че слугуването при Фуке е по-скоро проява на "благосклонност" към затворника след годините прекарани в изолация.
      Бофор все пак е реална историческа фигура и едва ли е уместно сравнение с въображаемия брат близнак.

      П. П. Би ли споделил твоята интерпретация на случая? С интерес чета мненията ти.
      Liberte, egalite, fraternite
      Viva la revolution
      Zalmoxis написа
      Имайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
      http://hristoen4ev.blogspot.com/
      dibo написа
      Преценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
      - това се случва, когато се докладват богопомазани като Тора.

      Comment


        #18
        Написах цяла страница и накрая браузърът се прецака и тя не се закачи към темата. Но не е особена загуба, защото бяха по-скоро общи разсъждения, отколкото аргументи в полза на нечия "кандидатура", тъй като аз нямам свой отговор по проблема.
        Много накратко, защото се опасявам номерът да не се повтори:
        ако случаят продължи да те занимава, препоръчвам ти да проследиш в детайли (колкото е възможно по-дребни) промените в режима на затворника. Аз мисля, че идеята е била не да му се попречи да издаде нещо, което е знаел, а да не бъде познат - от тази гледна точка промените в режима му ще дадат доста отговори и насоки.
        Мисля освен това, че при толкова важен затворник (чиято съдба е станала съдба и на тъмничаря му) никак не е изключено той въобще да не е бил записван в регистрите на Пиньерол и другите провинциални затвори. Изследвачите се въртят около имената, за които има данни още в Пиньерол и се мъчат да го идентифицират чрез изключване. Ако обаче този човек не е фигурирал в регистъра, обяснимо е защо работата се върти в кръг и не стига доникъде.
        Освен това съм убеден, че затворникът е имал висок ранг - иначе специалното внимание към бита му е необяснимо.
        Успех!

        Comment


          #19
          Навремето този случай ми беше интересен от чисто любопитство, но кой знае дали в бъдеще няма да продължа да се занимавам с него. И аз съм си мислил за възможността нашия затворник да не е регистриран по никакъв начин, обаче се отказах от подобен подход, защото в кореспонденцията между военния министър и коменданта Сен Мар все трябва да е означаван по някакъв начин. Барбезие например го нарича "стария затворник", което може да се тълкува както като указание за продължителността на наказанието му, така и за възрастта му (по-скоро първото, според контекста на първото писмо на Барбезие, където се посочва, че затворника е под опеката на Сен Мар вече 20 години). Освен това остава и факта, че в Бастилията е записан под чужд псевдоним.
          Liberte, egalite, fraternite
          Viva la revolution
          Zalmoxis написа
          Имайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
          http://hristoen4ev.blogspot.com/
          dibo написа
          Преценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
          - това се случва, когато се докладват богопомазани като Тора.

          Comment


            #20
            Заслугата на британския писател Джон Нун се явява подкрепянето с аргументи на изказаната преди време от мен хипотеза за ролята на Сен Мар във формирането на мита. "Маската, която носил Данже (Доже), - пише той, - имала цел да скрие не това, кой е бил, а кой не е бил. Той не е бил маршал на Франция, нито председател на парламента. Той не е бил Ричард Кромуел, нито херцог Бофор. Сам по себе си той не се явява значителен човек, но за имиджа на своя надзирател трябвало да изглежда, че той е такъв."
            Из "Железная маска" от Жан-Кристиан Птифис

            Автора съвсем аргументирано на базата на аналогични случаи доказва, че казуса на Желязната маска не е нещо изключително за епохата, включително и мерките, които са взети за изолацията му, а на базата на сумите отпускани за издръжката му се вижда, че не е бил с благородно потекло. Сам по себе си този случай както отбелязах не е бил нещо изключително за епохата, но за превръщането му в мит голямо значение има и егото на Сен Мар, под чието попечителство са били такива знатни особи като Фуке, Лозьон и Матиоли (нищо чудно, че години по-късно, след смъртта на Фуке и освобождаването на Лозьон, като най значим подопечен на Сен Мар в паметта на аристокрацията е останал Матиоли, от тук до идентифицирането му с маскирания затворник има само една крачка направена в Бастилията отново от Сен Мар). Показани са редица случаи в които, за да си придаде важност Сен Мар сам пуска слухове за поверения му затворник, или се възползва от вече съществуващи, подкрепяйки ги с намеци. Тази игра на Сен Мар продължава с десетилетия и може би е признак на някаква патология. При назначаването му за управител на Бастилията инициативата за преместването на тайнствения затворник излиза от него, т. е. към тази дата маскирания не представлява интерес за властите и може би никога нямаше да чуем за него, ако надзирателя не бе настоял да го вземе със себе си.
            Liberte, egalite, fraternite
            Viva la revolution
            Zalmoxis написа
            Имайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
            http://hristoen4ev.blogspot.com/
            dibo написа
            Преценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
            - това се случва, когато се докладват богопомазани като Тора.

            Comment

            Working...
            X