Форумна игра "Дипломация IV"

[gollum]

Пак да кажа, трябва си повече ролплейнг елемент.

Надявам се да ти допадне това, което сега подготвям (и да имаш време, де): вкарал съм такива елементи директно в системата в системата, та да е по-лесно. Но да видим, дали ще се получи на практика. Някъде първата седмица на септември се надявам да съм спретнал почти всичко в едно, та да пусна повече информация.

За играта аз вече писах своето участие (което с оглед на общата дължина не бе много, ъъъ, голямо). Накратко - пред Османската империя има два варианта: срещу Русия или с Русия. Това бе основното за решаване и бях "поставил" задача пред дипломацията си да го реши възможно най-скоро - максимум до третия, четвъртия ход трябваше да знам със сигурност, желателно по-рано. Ясно е, че директен можех да "прилапам" Иран и България, всичко останало бе спорно. Но дори за Иран трябваше да знам как ще стоят нещата с Русия (за България да не говорим). Някакъв интерес биха могли да представляват Гърция и островите в Егейско море, но последните са с толкова мизерен доход (а морските десанти - толкова скъпи), че ми се видя безсмислено, освен ако военната ситуация не го налага. Плюс това, ОИ не само че няма почти никакъв флот, но и трябва (евентуално, според дипломацията) да го държи на два фронта. Шантава работа.
Така се случи, че другите се задействаха преди мен. Още преди играта да започне имах депеши от АУ, Германия и някакъв разговор с Швеция. Което в перспектива ме насочи към разговор с Русия. Началния разговор с Русия показа, че по-скоро ще съм срещу, отколкото заедно с нея (дават ми Иран, но България - не), което фактически означава затваряне на ОИ почти в началната й територия без друг освен морски път за развитие. А последния е скъп и безперспективен в тази ситуация.
Затова и форсирах нещата за да видя как стои един съюз с Германия и АУ (плюс Швеция, щото срещу Русия и тримата са важни). Уви, усетих, че там вече има нещо готово към което най-много да ме пуснат като младши партньор, при това, без особени гаранции. Това не е моята игра, така че трябваше да се разбера с Русия, а за целта трябваше да имам аргумент. Тройният анти-руски съюз (Оста) бе идеалният аргумент, пир това, доста вероятно реален (поне тогава ми изглеждаше така). Така че лесно постигнахме съюз с Русия, а логичната следваща стъпка бе Италия (заради АУ).
Оттам-насетне трябваше частно договаряне с Великобритания (за да мога да освободя и обединя с италианците флотата си), като Франция също беше важна (логично). И някак така се получи, че Франция и Испания вече явно нещо се бяха разбрали, Англия нямаше възражения, та затова помогнах за "изковаването" на не много трайния (и не докрай логичен, та затова и се предполагаше, че няма да е много траен) шестстранен съюз.
Що се отнася до началото на истинските военни действия - не планирах да е толкова скоро. На мен ми трябваха поне още три до четири хода за съсредоточаване и разчистване. Обаче атаката срещу Италия реши всичко. След това беше ясно, че повече или по-малко ще се действа като руски младши партньор. Там опасността бе от добра координация между Германия и Швеция и решителни шведски действия или пък "разпадане на нашия съюз. За щастие, Швеция не действа решително, а разпадането се случи чак след два-три хода, затова щом нещата с АУ бяха решение, позагубих интерес към продължаване на играта (а си имах и друга работа), та така се стигна до ОИ да действа като младши партньор на Русия. Е, това бе в неин интерес - на практика възстанови някогашната империя. Това бе и първоначалната ми цел, така че каквото бе планирано - бе постигнато.

[Spellbreaker]

Начална Швеция имаше за идея разправа с Русия. Нещата можеха да станат прекрасни със съюз Швеция-Турция-Германия (оказа се, че и Австрия иска това) и на руснаците не им остава нищо освен да паднат. По-нататъка един по един щяхме да превзимаме и останалите държави. Турция, обаче май се оплаши (не виждам какво лошо можехме да й сторим) и се обърна. От там нататъка нещата сякаш се наредих от само себе си и Швеция не успя се смести никаде. Дипломацията на Англия и Франция ни "обвини" в групата на Германия без аз да искам такова нещо. В последствие и англичаина замълча и французина не каза нищо конкретно и това нямаще как да се тълкува по друг начин, освен, че ни смятат за врагове заедно с Централните сили. После оставих държавата и наследника ми се гмурна в гамбита.

[gollum]

Турция, обаче май се оплаши (не виждам какво лошо можехме да й сторим) и се обърна.

По-точно ще е да се каже (от моя гледан точка), че не получи никакви гаранции, а, от друга страна, появи се възможност за договаряне с Русия, което разрешаваше проблемите. Както казах - единия от двата пътя. Щом стана ясно, че единият е затворен, а другия се отвори - това реши нещата. Тук не става въпрос за това "какво можем да й сторим", а "какво можем заедно да сторим и има ли желание за това / как изглежда съвместното бъдеще". Аз предложих конкретен договор, щом видях уговорките по гаранциите, които бях включил в него (а те са там точно с тази цел), това бе сигнал за мен, че отсреща или няма сериозна решимост, или вече има някакво друго споразумение. Грешна и ли правилна преценка - няма значение, ОИ си гарантира това, което бе набелязано като цел, т.е. моите цели в играта бяха изпълнени (другата причина да се оттегля - нататък вече бяха само подробностите (от моя гледна точка)).

[messire Woland]

Аз тогава ще гледам да направя нещата до края ясни и статистики и т.н.
Като гледам - началното обявление е от 10ти март, а старта - някъде около 21ви, т.е. преди 6 месеца

За пресата и представянето - да, в началото добре започнахме, после трябваше и така да продължим, но по ред причини не стана. Но представянето и пресата са твърде важни неща, половината от играта и сто процента от духа й.

Сега относно дипломацията и положението: ами това са неща, подлежащи на промяна и договаряне. Тук предстартовия период даже беше къс, в сравнение с други игри. От друга страна, началната диспозиция (6 срещу 3) предреши донякъде нещата, при все промените след това (преминаването на Италия от единия към другия блок и неутралитета на Великобритания). Ролята на Италия е била винаги сложна, при това във всички форумни игри, даже и тези на измислена карта. Нямам представа как така се случва и каква карма има но определено ... в най-първата форумна игра Италия беше член на печелещия съюз, когато се обърна, точно в навечерието на победата, на губещата страна (и си го отнесе). Тука стана сходно, а в предишни игри се е случвало Италия да е театър на най-големите дипломатически и шпионски игри (с тежките последици за страната когато събитията се развихрят), като единственият случай на разпадане на страна и гражданска война е бил пак там.
В интерес на истината, аз очаквах малко по-активно поведение на Великобритания и някакви последици от неявните уговорки между северо-западните сили (виждаше се, че има такива, ако и да не ги знаех в подробности, в пресата беше пълно с намеци).
Но като цяло концепцията се оказа успешна, все пак 20 хода ... не ми се беше случвало досега. От друга страна, тук продължителността става за сметка на динамичността, така че и 5-ходовите игри имат своя голям чар.

[jordani_vt]

Аз започнах играта без голям опит, но с желание да участвам. Поради притеснения да не се изложа още в началото договорих съюз с Франция още преди да взема Испания. После размених съобщения и с други държави.
По-нататъка един по един щяхме да превзимаме и останалите държави. (Швеция) Точно такива планове заподозряха всички останали, което според мен стана катализатор за големия съюз. Никой няма да чака пасивно. Аз нямах никакви предложения от централните сили, докато не изпаднаха в тежко положение.

Единствено не разбрах плановете на Великобритания, уж имахме съюз, после не участва в една морска битка на север и накрая няколко хода беше пасивна.

[Amazon]

Аз влязох в играта с две потенциални цели. Да помогна на Германия, или да разкъсам шесторният съюз. Вариантът беше съюз Русия-Турция-Швеция но не ми харесваше, защото поне в началото щеше да изглежда като създаване на 7-рен съюз и да убия съвсем играта. Отделно Русия се опасяваше че това ще доведе до съюз Германия-Франция, според мен основателно. Така че такъв съюз отпадна по взаимно съгласие а и аз го предложих просто за да не затварям всички опции.
Получих съвсем конкретно предложение за договор от Германия и тъй като това съвпадаше с това което и аз исках нещата бяха решени.
Единственото ми опасение беше да няма таен съюз между Германи и Франция а Швеция да се окаже машата, но се оказа че е безпочвено.
Иначе за Швецията дипломатическата част не е приключвала почти до края на играта. Да кажем че между Швеция и Англия имаше известна "дипломатическа симпатия" (без конкретни уговорки, Англия не е предавала съюзниците си) която имаше потенциала да направи нещата още по-интересни, но уви Англия излезе от играта твърде рано. Или пък прекалено късно. Ако се беше случило съвсем в началото десанта щеше да е на много по-неприятно за Русия място.
Предшественика ми беше оставил Швеция в оптималното състояние но десанта с половината от 4-те ни армии и провала да завземем Варшава, въпреки много добрят план на Германия, както и започналата война на север с Русия ни изядоха първоначалните ресурси.
Може би ако бяхме продължили натиска към Русия, вместо преорентирането към Франция щеше да е по-добре, но тук по-добре да коментира Диип, защото той реално изнесе тежеста на играта.
В оперативен план, най големията ми страх от средата на играта та до края беше че Русия ще направи арсенал на север. Така със същите ресурси които даваше за производството и дислоцирането на 4-5 корпуса на ход, щеше да ми хвърля по 8-10, което щеше да е краят. Сигурно Пилот си е имал съображения, но от моя гледна точка така изглеждаха нещата.

[Сун Дзъ]

Играта беше супер. Поздравления за водещия и всички участници!
Играх по-малко от половината, но беше интересно.
За Италия по принцип нямах кой знае какви големи завоевателни намерения освен Гърция и Албания .
Но в началото се ослушах накъде духа вятъра, получих предложения от Турция и Франция за съюз, приех го и с това получих като бонус съюз с Русия и Испания.
Бях решил да играя отборно, затова предложих на Русия и Турция да обявя война на Австрия веднага след като нападна Гърция. Те трябваше да могат почти безпрепятствено да навлязат в опразнените австрийски провинции, докато аз задържам войските им. Но австрийците ме изпревариха и изгубих повече от половината армия в защита на Венеция.
Главната ми грешка беше, че мислех атаката си с толкова точки, колкото би имала Гърция и Албания при заповед "Отбрана". А се оказа, че не е така и съм можел още на втори ход да превзема ако не двете, то поне Гърция.
После стана лек дипломатически скандал с Франция за една италианска провинция, но там е виновен посланникът им мосю Д' Минотавр, който по погрешка говорил разни неща по време на прием у фелдмаршал Де Калцоне
После ваканция ... и така.

[DeepBlue]

Предвид че бях в средата на картата за мен беше логично да не прибързвам в началото с някакви твърди уговорки и честно казано не предполагах, че толкова бързо ще се оформят съюзите, особено със скоростта, с която отговаряха някои участници. Което явно си беше мой проблем заради неползването на Скайп. Двамата съюзници, които смятах че ще са ми важни в началото бяха Австрия и Англия. Австрия, освен че я водеше Авис, ми предлага прекрасна защита на юг, което ми дава възможност да затворя двата фронта срещу Русия и Франция лесно, а и практически така разделяме континента на две. С Англия обаче се оказах подведен, като мислех че сме се разбрали джентълменски, но не би, което доста ме прецака на 2-рия ход. Колкото до договорките - никой нищо не поиска освен диретен съюз, така че така и не сме водили кой знае какви договаряния. Оттам нататък гледах да си държа опциите отворени, за да видя как ще тръгнат нещата, което явно се оказа грешка. Честно казано нах-вече исках да вкарам Русия в съюза с Австрия, но явно вече е било късно. 3 големи държави, само един открит фронт за мен щеше да е идеално. А то междувременно то станал 6-торен съюз... След това Швеция вече остана единствения потенциален съюзник. Иначе смятам че ако десанта на Швеция в Петербург беше станал нещата щяха да са различни. Или ако Воланд беше признал пробива във Варшава. Добре че поне Франция разсъхна работата с Италия, че да удължим агонията.

[Sailor_Malan]

Да позакърпи ви малко фронта Италия, но накрая с испанците я довършвахме. Смея да отбележа, че там аз малко дълго се помайвах и си попушвах наргилето, а и докато не закопах Гърция войската малко не стигаше за фронта в Южна Европа и за Италия, а прекарването на войска от Техеран щеше да отнеме време

[княз Крылов]

Играта показа колко е важна началната дипломация. Аз този път изтървах няколко първи хода и когато вече можех да обърна внимание по-сериозно на играта беше късно да се правят някакви телодвижения. Там вече се решаваха нещата с оръжие - а в тази област съм гола вода Което и обрече Австрия - смърта на милиони австрийци лежи на съвестта ми. Като план обаче имах пред вид съвсем друго развитие - троен съюз с Германия и Русия/Османската Империя. Всичко зависеше оттова какви амбиции има ОИ. Затова първото ми письмо до Голума ясно намекваше на това че бих бил радостен ако те блокират Русия, докато аз и Германеца вършеем на запад. Тъй като Голум обаче даде уклончив отговор и съобщи че за него е неизгоден конфликт с Русия, аз реших да пробвам с Русия. Но там също ударих на камък - не особенно активният Пилот заяви че е прекалено натоварен и едва ли ще може да играе активно и може максимум да ми гаранкира НАП, което горе долу също ме устройваше, макар да оставяше ОИ без надзор. Далее стана каквото стана - в Русия се смени правителството (явно по-рано отколкото официално бе обявено) и тя не спази своите обезателства, с ОИ както разбрах се получи нещо като развален телефон по линията Германия-Австрия-ОИ и те не успели да постигнат съгласие с германските нации се хвърлиха в объятията на другият лагер, с което съдбата на Австрия бе предрешена - гол гръб от към Русия и неочаквано нападение без никакви предварителни сигнали от страната на самата Русия , докато армията е ангажирана на Италиянският фронт. След това и активното включване на Турция, реално разкриващо че в света силите са посделени на 2 против всички освен неопределената Швеция. Дори при ограниченията на бойната система беше въпрос на време Германия и Австрия да претърпят окончателно поражение.

Критики обаче които имам към самата игра и административното и регулиране са следните:

Практиката показва че смяна на играчите в течението на играта разваля цалата игра. Играч това не е просто ръководител на една фракция - това са установявани контакти, съглашения и ако щеше изграждано доверие, на които се строи стратегията на една фракция. Някой може да каже че смяната на правителства се случва и в реалността, но това не е адекватен пример, защото смяната на правителство има предварителна предистория и може да се предвиди, смяна на играч - не може. Още по-лошо ако играчът играл за един лагер поема страна от друг лагер - например Италия в тази игра. Колкото и да оправдаваме логически разрива в отношенията между Италия и Алеанцо Грандо не може да се пренебрегне факта на някаква ангажираност на играчите към определена позиция и техните виждания върху игровия процес оформен в службата на друга фракция. Това е към администраторите на игрите. Но същият проблем се адресира и към играчите - ако нямате нужното време да отделите на играта или не се захващайте или съобщавайте поне за 1-2 хода до излизането си от играта и смната ви с друг играч, така че другите да могат да изменят своята стратегия или поне да знаят с кого трябва да водят преговорите (напирмер както стана с Русия в тази игра).

Иначе началото на играта беше интересно и мисля че при същата система може да се повтори играта стига играчите да проявяват постоянство в ангажираността си към играта.

[Сун Дзъ]

Някакъв шанс за нов сезон ?

[messire Woland]

За съжаление - не.