Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Сребролюбие или Цената на парите II

Collapse
This is a sticky topic.
X
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Монетарната политика през Средните векове XIII-XV в.

    През последните десетилетия метрологичния анализ на нумизматичния материал е основен инструмент за установяване хронологията на различни емисии и реконструкция на финансовите системи и икономиките на различни държави за които не разполагаме с други източници. Тук няма да се разпростираме върху въпроса, защо златото и среброто се използват като световни еквиваленти и мерки за стойността на стоки и услуги, тъй като ще излезем много извън рамките на темата, просто ще го приемем за даденост през разглеждания период.
    Съдържанието на благороден метал в монетата я прави подходяща за измерване на различни стойности (цени) и е основна компонента влияеща на стойността на самата монета. Но тя има още и добавъчна стойност, която съставлява разходите по отсичането й - заплащане труда на работниците, консумативи, като въглищата необходими за претопяването на суровия метал, загуба на метала в процеса на преработка, производствения брак, и стойността на инструментите и друго оборудване. Добавъчната стойност определя и по-ниската цена на суровината в сравнение със стойността на благородния метал във вид на монета. И все пак благородния метал без значение с какви надписи и изображения е украсен би останал само парче благороден метал, ако не съществуваше своеобразен "обществен договор", който гарантира качеството му, гаранция, която го превръща в монета. По тази причина сеньоража, който е въплащение на "обществения договор", е не само привилегия позволяваща на държавата да извлича доход от монетната продукция, но и задължение на суверена с което се гарантира на населението качествена и еднообразна продукция. Тук следва да отбележим и размера на сеньоража като един от факторите влияещи на стойността на монетата. Засвидетелстваните практики за подбор на по-тежките монети и/или обрязването им и борбата срещу тези явления показват, че монетите като правило циркулират според номиналната си стойност, а не според теглото си - каквито мнения има изказвани, особено що се касае до Късновизантийската монетна система. Извода към който ни насочва това, на пръв поглед може да се стори някому изненадващ, но сеньоража и преоценката на монетите не са резултат от алчността на суверените, а финансови инструменти гарантиращи стабилността на паричния фонд и предпазващи от зловредни действия, като подбора и обрязването на по-тежките екземпляри, и като следствие падането на средното тегло на монетите в обръщение. От тук следва и, че ремедиума (отклонението от средното тегло на монетите) и преоценката им са взаимозависими величини, а също и, че без всякакви изчисления може да се предположи номиналната стойност - тя ще бъде теглото на най-тежката монета. Например незначителна преоценка изисква нисък ремедиум с внимателно претеглени монети, а високата позволява по-небрежно отсичане с висок ремедиум. Всяко от тези решения може да навлече последствия за цялата икономика - ниската цена за отсичане на монети (висока преоценка и ремедиум) би способствала за увеличаване притока на благородни метали, а от там и приходите на хазната, а високата (ниска преоценка и ремедиум) облекчава търговията - например, първото се използва в Късна Византия, а второто във Венеция от същия период. Разбира се, високия ремедиум повишава опасността от подбор на по-тежките монети, но освен чрез преоценката им, средновековните финансисти използват и друг метод за защита чрез пускането на две емисии с еднаква номинална стойност, но с различно тегло, съдържание на благородния метал и преоценка (съответно и ремедиум). Съотношението между броя монети от двете емисии обикновено е 2 към 1, като сновната емисия е с по-високо средно тегло на монета, по-нисък ремедиум и по-ниско съдържание на благороден метал, а при защитната съответно по-ниско средно тегло на монета, по-голям ремедиум и по-високо съдържание на благороден метал. Основната идея е да се направи подбора и обрязването на монетите неблагодарно занятие, то би изисквало големи количества вложен труд, време и монети, много монети.
    В съвременната историография и нумизматика средновековните термини "al marco" и "al pezzo" се използват за означаване на методи за сечене на монети. Първият е за грубо отсичане (с висок ремедиум), а вторият за прецизно. В действителност през Средните векове това са методи за измерване теглото на монетите. При първия се теглят група от определен брой монети, а при втория се тегли всяка монета отделно.
    Liberte, egalite, fraternite
    Viva la revolution
    Zalmoxis написа
    Имайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
    http://hristoen4ev.blogspot.com/
    dibo написа
    Преценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
    - това се случва, когато се докладват богопомазани като Тора.

    Comment


      Thorn написа Виж мнение
      аренда книги - 1п на 8000 слов в год. (чем толще тем дороже)
      Това не е баш така. В английския източник от където е направен този доста свободен (да не кажа произволен) превод е посочена и литературата за това известие. Става въпрос за "pecia" (на гръцки тетрада), т. е. част от книга, която обикновено се състои от осем листа (грубо към осем хиляди думи). Наема на една такава част действително е посочен като един пенс, но не е указано времето, предположително вероятно е една седмица, тъй като италийските писари преписват средно по около 40 листа месечно или 4-5 pecia.

      Бел. През 13 век системата pecia извършва революция в производството на ръкописи, съкращавайки няколко пъти времето за препис на една книга. Идеята е следната, няколко писари едновременно преписват различни части (pecia) от книгата, които в последствие събират в един екземпляр, или пък пак благодарение на възможността книгата да се разделя и преписва на части, няколко писари едновременно преписват различни части от нея, разменяйки си частите, които не са преписали, така за времето необходимо за преписването на един екземпляр от един писар системата "pecia" позволява препис на толкова екземпляри колкото са писарите (това зависи и от броя на разполагаемите части от книгата, разбира се).
      Last edited by boilad; 02-11-2016, 18:45.
      Liberte, egalite, fraternite
      Viva la revolution
      Zalmoxis написа
      Имайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
      http://hristoen4ev.blogspot.com/
      dibo написа
      Преценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
      - това се случва, когато се докладват богопомазани като Тора.

      Comment


        Струва ми се, че това есе ще е тук по на място, отколкото хронологически:
        Универсална библиотека за книги и текстове на български и други езици. Над 3000 автори. Поддръжка на FictionBook (FB2), EPUB и TXT.
        "Мисля, че видът на изпотени мъже им въздействаше." - дан Глокта

        Comment

        Working...
        X