Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Крепостите от края на Х²Х век - началото на ХХ век и методите за превземането им

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Крепостите от края на Х²Х век - началото на ХХ век и методите за превземането им

    А ако с тези пари се е купело артилерия малко по-голям калибър, можело е да превземем Одрин по-рано или дори Чаталджа.


    thorn

    Средновековните църкви в България

    #2
    Thorn написа Виж мнение
    А ако с тези пари се е купело артилерия малко по-голям калибър, можело е да превземем Одрин по-рано или дори Чаталджа.
    Разбира се и ако това е било съпроводено с концепция, доктрина за изпозлване, усвояването и и т.н. тривиалности.
    При всички случаи, много по-реалистично и много по-необходимо от разни кораби в стил на свинче - звънче.
    Recalibrating my lack of faith in humanity...

    https://www.youtube.com/watch?v=MvqjkS6t9Yk

    Comment


      #3
      И на мене ми стана смешно - мечти как България ще прави голям флот. Направо да си помечтаят и за един самолетоносач - почти толкова реалистично е. Виж ако са купели нещо поне от сорта на японските гаубици, които са обстрелвали Порт Артур, това щяха да бъдат пари вложени по-успешно, отколкото похарчените за шест миноносеца, които за цялата си служба имат едно! попадение в противник и един така наречен "крайцер", който пък няма нито едно!


      thorn

      Средновековните църкви в България

      Comment


        #4
        Thorn написа Виж мнение
        Или къде по-лесен вариант - не воюваме през 1912, включваме се във войната през 1914 на страната на Антантата, блокадата на Босфора я прави руския флот, блокадата на Дарданелите - англо- френско - гръцкия, значителна част от турската армия е на Кавказкия фронт, самият щурм на Истанбул ще бъде или от руски войски с наша помощ или от наши със значителна руска помощ, в Македония ще си настъпва българска армия, защото сръбската ще е на австрийския фронт, настъпление на турската армия от Македония към София е нереално заради липса на достатъчно сили - необходимо е да се отделят войски за Кавказкия фронт и за прикриване на Проливите от десанти, бърз разгром на Турция, лесен начин за снабдяване на Русия по Средиземно и Черно море, следователно шанс да се избегнат пораженията през 1915, разгром на Австрия и Германия и накрая за да се радват Гоги и Сейлъра - да ни дадат след войната Вирибус Унитис и Тегетхоф за флагмани на Черноморския и Беломорския флот.

        Мерси ти думам ази, за радост таквази. Повече бих се зарадвал на Рамилис или Уорспайт или на достоения Наварин. 280 мм обсадни гаубици не биха свършили много повече работа от тая дето артилерията сама е свършила при Одрин, а и на два броненосеца би имало между 8 и 12 305 мм оръдия, които биха прострелвали по-голямата част от Чаталджа от Черно Море ако толкоз ти е домиляло. За добавка макс 10 280 мм. гаубици в Първа армия биха били предостатъчно. Разбира се не би било лошо да са и три полка 305 мм. оръдия, ама по онова време това означава трийсет доста големи железопътни състава, от които оръдията са само малка част
        А качествени есминци(по онова време вариантите май са или американски четирикоминник или Новик) отчасти биха заместили и лек крайцер в нашето море. Особено в случай на нощни атаки
        Кървава зора вестява страшен бой и кървав път, готови пак за нова слава Рилци в бой ще полeтят ! Пред стените Булаирски в неравна люта бран ние славно победихме в боя тебе, вража зган!Тежки гаубици тряскат крачи полкът Рилски твърд! Нас гранати хич не стряскат нас не плаши даже смърт.

        Comment


          #5
          В допълнение към Рюйтер, то и заради липсата на смислен флот сме го докарали до там докъдето сме го докарали при Чаталджа. Иначе то от информацията за флота излиза, че с два стари руски броненосеца у нас съвсем са щели да се притеснят османлиите.
          Разбира се някакво ей такова


          Или такова


          Или може би такова


          в неголямо количество (15 броя макс) никак нямаше да ни е излишно в добавка към корабите
          Кървава зора вестява страшен бой и кървав път, готови пак за нова слава Рилци в бой ще полeтят ! Пред стените Булаирски в неравна люта бран ние славно победихме в боя тебе, вража зган!Тежки гаубици тряскат крачи полкът Рилски твърд! Нас гранати хич не стряскат нас не плаши даже смърт.

          Comment


            #6
            Sailor_Malan написа
            ....сме го докарали до там докъдето сме го докарали при Чаталджа.
            1. (маловажно) Прочети си отново целият план и цялата операция при Чаталджа.
            2. точка 1 е маловажна, защото истинската нужда от тази артилерия, която бихме имали в една 'артилерийска' алтернативка е при Одрин, а не при атаката на Чаталджа, която със или без флот е разбира се глупост. Един от факторите (не единствен разбира се), да губим толкова време с цяла една армия при 'страшната крепост' Одрин е липсата на тежка артилерия. Което и прецаква снабдяването на всички войски на Юг-Югоизток от Одрин разбира се. Щото градът се е пльоснал на единствената жп-линия.
            Last edited by albireo; 20-01-2013, 10:59.
            Recalibrating my lack of faith in humanity...

            https://www.youtube.com/watch?v=MvqjkS6t9Yk

            Comment


              #7
              'страшната крепост'
              Как да го разбирам това? Не ти се види много страшна с едва 70 000 гарнизон и 524 оръдия ли?

              ако не се закупи учебния крайцер Надежда
              А реална полза от него на практика няма
              Кървава зора вестява страшен бой и кървав път, готови пак за нова слава Рилци в бой ще полeтят ! Пред стените Булаирски в неравна люта бран ние славно победихме в боя тебе, вража зган!Тежки гаубици тряскат крачи полкът Рилски твърд! Нас гранати хич не стряскат нас не плаши даже смърт.

              Comment


                #8
                Буквално го разбирай. Подобни "страшни" крепости падат за по две седмици една-две години след това. Повечето по планове разработени в периода 1909-1911.
                Преди време Ханс тук се беше постарал да направи една малка статистика за броя дни.
                Recalibrating my lack of faith in humanity...

                https://www.youtube.com/watch?v=MvqjkS6t9Yk

                Comment


                  #9
                  albireo написа
                  Буквално го разбирай. Подобни "страшни" крепости падат за по две седмици една-две години след това. Повечето по планове разработени в периода 1909-1911.
                  Преди време Ханс тук се беше постарал да направи една малка статистика за броя дни.
                  Да, след като вече е попроучен опита на българите с Одрин падат наистина. Бих дали истинската квалификация на изказването ти ама ще ми се скарат.
                  Кървава зора вестява страшен бой и кървав път, готови пак за нова слава Рилци в бой ще полeтят ! Пред стените Булаирски в неравна люта бран ние славно победихме в боя тебе, вража зган!Тежки гаубици тряскат крачи полкът Рилски твърд! Нас гранати хич не стряскат нас не плаши даже смърт.

                  Comment


                    #10
                    @ Malan
                    Само дето Лудендорф е отговорен и изработва планът за превземане на Лиеж през 1911. За другите белгийски крепости плановете са пак от тогава. Недей да надценяваш българския опит. И е факт, че всичко това, което БГ армията прави при щурма на Одрин е било осъществимо още при 'инвестирането на крепостта' или ако не тогава спокойно в следващите 2 месеца. Въобще нашата армия е сериозно вторачена в 'проблема Одрин" и не намира решението, което немският Генщаб намира за подобни крепости. Забележка - а върху този проблем се е мислело още от Плевен, после има една паника през 80те години на 19 век, а Порт-Артур само затвърждава това усещане, че големите крепости са Проблем с главно "П". Единствените, които мислят out-of-the-box как да го решат са дойчовците. Всички останали тръгват по конвенционалния път.
                    Конкретно за българската армия това добре се вижда на маневрите при Шуменската крепост.

                    P.S. изрових какво беше писал Ханс преди много години по въпроса:
                    Същите "военните специалисти" разправят какви ли не бабини девитини. Тези най-силни крепости, които трябва да паднат след полвин-една година изненадват тези "военните специалисти". Ето едно списъче на най-силните крепости и колко дълго издържат обсада:
                    Лиж - 12 дни
                    Намюр - 6 дни
                    Мобеж - 10 дни
                    Антверпен - 12 дни
                    Манонвиле - 54 часа
                    Ковно - 10 дни
                    Новогеоргиевск - 9 дни
                    За тези дълги срокове искам да отбележа две неща:
                    1. Тези крепости са се наричали от "военните специалисти" "крепости за неограничено съпротивление" тъй като се е предвиждало да издържат до края на войната.
                    2. Този срок не е срока на щурма, а времето от момента, в който крепостта "е обсадена"(отрязана от света така да се каже).
                    В този аспект Одрин е обсаден през ноември 1912г.(4 или 5), а пада на 13 март 1913г.
                    Recalibrating my lack of faith in humanity...

                    https://www.youtube.com/watch?v=MvqjkS6t9Yk

                    Comment


                      #11
                      albireo написа
                      @ Malan
                      Само дето Лудендорф е отговорен и изработва планът за превземане на Лиеж през 1911. За другите белгийски крепости плановете са пак от тогава. Недей да надценяваш българския опит. И е факт, че всичко това, което БГ армията прави при щурма на Одрин е било осъществимо още при 'инвестирането на крепостта' или ако не тогава спокойно в следващите 2 месеца. Въобще нашата армия е сериозно вторачена в 'проблема Одрин" и не намира решението, което немският Генщаб намира за подобни крепости. Забележка - а върху този проблем се е мислело още от Плевен, после има една паника през 80те години на 19 век, а Порт-Артур само затвърждава това усещане, че големите крепости са Проблем с главно "П". Единствените, които мислят out-of-the-box как да го решат са дойчовците. Всички останали тръгват по конвенционалния път.
                      Конкретно за българската армия това добре се вижда на маневрите при Шуменската крепост.

                      P.S. изрових какво беше писал Ханс преди много години по въпроса:

                      Иначе в пространния списък се изпуска Осовец, интересно защо?

                      Защо една година /септември 1914-август 1915/ крепостта удържа на три щурма?

                      "Русским защитникам Осовца в Первой мировой войне удалось выстоять практически в тех же условиях, в которых в 1914 г. довольно быстро пали почти все бельгийские и французские крепости на Западном фронте."


                      "В процессе отступления русские войска, по возможности, организовывали эвакуацию мирного населения. Вывод войск из крепости закончился 22 августа. 25 августа немецкие войска вошли в пустую, разрушенную крепость"

                      И си отговарям що не се споменава. Българите явно сме орките превзели Одрин с щурм, а германците са урук-хаите, орките с повишени възможности, не превзели с щурм Осовец.

                      Comment


                        #12
                        Тук специалисти по ПСВ трябва да се изкажат (Даниц?), но на мен ми се струва, че Осовец е уникален случай с недостъпността си.
                        Recalibrating my lack of faith in humanity...

                        https://www.youtube.com/watch?v=MvqjkS6t9Yk

                        Comment


                          #13
                          Т.е. условията не са съвсем същите, като при белгийските крепости? Имаш предвид терена, нали?

                          ПП Между другото, цялото това обсъждане на крепостите е много интересно, ама може би да го преместим в отделна тема?

                          Comment


                            #14
                            Не само като при белгийските, руснаците (естествено) са го написали така един вид: "там на запад крепостите падаха, а тук Осовец"...само дето освен Осовец има и други руски крепости и те най-често въобще не са отбранявани или падат бързо.
                            А иначе да, според мен теренът при Осовец е един от основните фактори.
                            Recalibrating my lack of faith in humanity...

                            https://www.youtube.com/watch?v=MvqjkS6t9Yk

                            Comment


                              #15
                              Да, веднага се сетих за тази тема на Даниц - за Модлин. Не е само той, разбира се. Така че не бих бързал да извеждам някакви правила, както направи Крамър . Но си е интересно. Аз ще почакам да прочета какво ще напише Даниц.

                              Comment

                              Working...
                              X